Доклад от сдружение Балканка

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки и на хората от убийственото въздействие на ВЕЦ-овете и другите бедствия и ведомства у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД и с мисията на сдружението за повишаване информираността на всички държавни органи, представяме доклад относно дейностите на сдружението през последната седмица, които винаги са във връзка с Вашите дейности или с липсата на такива.

 

На първо място отбелязваме успешното ни съвместно участие по националното радио, с което можете да се запознаете от следния линк:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100948335

 

Въпросите, които обсъдихме, бяха много интересни, по теми, които ни вълнуват отдавна. Както ще чуете, ние застъпихме тезата, че законодателството по опазване на водите е изключително слабо, а най-лошото е, че дори не се спазва в редките случаи там, където то е добро.

Тъй като събеседник ни беше г-жа Тодорова, а тя е отскоро във Вашето ведомство, допускаме и всъщност вярваме, че за такъв кратък срок е физически невъзможно за човек да се запознае с проблемите, които предстои да бъдат решавани.

Все пак ние вярваме, че и останалите сред Вас нямаше да познават проблемите качествено, ако не бяха нашите редовни доклади от последните години. Естеството и размаха на тези проблеми може да се сравни единствено със състоянието на Авгиевите обори, почистването на които е на практика първото в историята на човечеството ликвидиране на река и не е чак толкова героично дело, колкото ни се представяше досега.

 

По повод изказаните основни тези по националното радио, че законодателството било много добро и се прилагало, а санкциите били справедливи и ефективни, както и че имало контрол от БД, тук само ще отбележим следното:

1. Ако санкциите са ефективни, няма да наблюдаваме безброй последователни нарушения на законите от едни и същи лица. Например ВЕЦ Милина, ВЕЦ Чурековска, ВЕЦ Гашня, всички съоръжения на НЕК и т.н. и т.н. Нямаше и да се случи ликвидирането на река Ботуня и ЗЗ Билерниците - само за г-жа Тодорова, която не може да е разглеждала случая отпреди година и половина, споделяме пак следния линк:

https://dams.reki.bg/0161-dam/2016-09-21

Тук само ще напомним на един от получателите какво обеща тогава на местните хора и ще я уведомим, че ВЕЦ Луна все още най-необезпокоявано продължава да си работи...

2. По отношение на отенмането на разрешителни молим, ако на някой ВЕЦ съответната БД е отнела разрешително заради неспазване на минималното водно количество, да бъдем уведомени, за да казваме една добра дума за тази БД.

3. Ако законодателството се прилагаше от БД и имаше какъвто и да било контрол - виж пак т.1.

4. Самото законодателство е чудовищно - само един пример:

-          ЗРА казва, че всеки собственик на съществуващо инженерно съоръжение в реките е длъжен да изгради рибен проход.

-          Има и санкции даже, ако не го изгради. Обаче няма срок за изграждането, тоест санкциите са неприложими.

-          Няма наредба за рибните проходи и всеки си прави каквото си иска.

-          Има и мерки в ПУРБ за рибните проходи и за тях пак няма срок.

-          Обаче върхът е в Тарифата за таксите за водоползване /или както там беше/, защото там пък е казано, че ако няма рибен проход, се плащат ония смешни 10 лева на метър височина на баража годишно

Страхотно законодателство, няма що.

И ако всичко беше наред, нямаше да виждате това, което докладваме непрекъснато, нали?

 

Сега, във връзка с горното изразяваме готовност за еднодневен семинар с представители на компетентните органи, за да нагазим всички заедно в необходимата дълбочина на всичките тези неща и на още много други проблеми.

 

На второ място в този доклад отбелязваме въпроса с методиката за минималния допустим отток, за която стана дума и по радиото. World Bank Group е издала едно ръководство за така наречения E-flow, който всъщност трябва да се нарича Остатъчен /Residual/, а не екологичен.

Заедно с някои световни организации като нашата, бяхме помолени да го оценим накратко и ето крайния резултат:

http://www.transrivers.org/2018/2177/

В линка има и връзка към самото Ръководство.

Моля също така да отбележите, че даже неуверено сме Ви дали за пример в становището, но то е само за да не се излагаме пред света и даже да ги накараме те да се чувстват неудобно.

 

Поначало Ръководството има множество съществени недостатъци, но би могло с някои важни корекции да послужи като първа част на Методиката, която Вие трябва да издадете. Надяваме се да се запознаете с документа и с общото становище на водещи организации по него, да ни поканите да го обсъдим съвместно и това да бъде първата стъпка към изготвяне на Методиката. Сдружението разполага с изключителен експертен потенциал по въпросите на остатъчния отток /иначе нямаше да ни питат за мнение/ и сме готови да го предоставим по всяко време, за да изготвим заедно една Методика, която би могла да бъде най-модерната в света, така както щеше да бъде и Наредбата за рибните проходи, тоест беше, преди да я изхвърлите в коша и сега да се чудите какво да я правите.

 

И сега - най-важното, което ни предстои на всички нас, заедно:

 

1. Стартирахме поредния анекс към жалбите ни до ГД Околна среда. Там ще засегнем следните проблеми:

-          Отчитане на кумулативни ефекти в становища на БД /например по Градевската река/, включително подаване на заблуждаващи данни от БД на компетентните органи по ОВОС относно съществуващия и бъдещ хидроморфологичен натиск за даден воден обект.

-          Опазване на зоните за защита на водите и спазване на мерките за тях в ПУРБ - например за ВЕЦ Четрока

-          Безсмислено финансираните обекти по европейски програми - например какво вече две години продължава да не се случва с ПСОВ Душанци и с ПСПБВ Бързия.

-          Спазване на основните принципи от договора за функционирането на ЕС - за Предпазливостта и Замърсителят плаща - например таксите за водоползване без рибен проход.

-          Нарушение на Орхуската конвенция и на някои европейски документи по изграждането на капацитета на НПО във връзка с Вашите откази да ни предоставите не само въпросите на ГД Околна среда, но и Вашите отговори в рамките на пилотната процедура по нашиге жалби, на които имахме пълно право на достъп. Разбира се, ние сега ще ги изискаме от ГД Околна среда без проблем, в рамките на доброто взаимодействие между нашите две организации. Надяваме се да не открием неточности във Вашие отговори - например в картите на натиска от водовземания на деривационните канали на НЕК.

Може би пропускаме още нещо за таззи жалба, но ще се сетим в процеса на изготвяне на анекса.

 

2. Вече сме почти готови с първия драфт на наша следваща жалба до ГД Околна среда по нова тема, свързана с предполагаеми нарушения на:

-          ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/1787 от 6 октомври 2015 година

-          Директива 98/83/ЕО относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека

-          Договора за функционирането на ЕС и споменатите по-горе основни принципи в него - особено този на Предпазливостта, когато съгласувате или издавате разрешителни за ИП, които увреждат източници на ПБВ.

 

Имаме събрани доста примери за нарушенията, както по отношение на качеството, така и по отношение на количеството на питейните води, които се осигуряват или не на населението.

 

Re: Доклад от сдружение Балканка за язовир Лялинци и за други рискове от наводнения в страната

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки и на хората от убийственото въздействие на ВЕЦ-овете и другите бедствия и ведомства у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД и с мисията на сдружението за повишаване информираността на всички държавни органи, представяме доклад относно дейностите на сдружението през последната седмица, които винаги са във връзка с Вашите дейности или с липсата на такива.

Тъй като ще стане дума основно за наводнения и за язовири, изпращаме този доклад и до Агенцията по метрология и до община Трън.

 

На първо място отбелязваме едно действие на Агенцията по метрология /АМ/ относно източването на язовир Лялинци /община Трън/, на територията на БДДР. За случая ни сигнализираха местни хора, с които работим много отдавна по различни аспекти на опазването на водите в община Трън, както много добре знаете. 

И така, АМ е разпоредила източването на язовир Лялинци поради лошо техническо състояние на съоръженията, което ние намираме за много правилно действие, в контекста на непрекъснато повишаващия се риск от наводнения на територията на БДДР, за който ще стане дума и по-натам в изложението.

Само обръщаме внимание на един малък проблем по източването на язовира, а именно че чл.44а от ЗРА изисква следното:

Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) Лицата, стопанисващи изпускателните съоръжения на водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2 - държавна собственост, са длъжни да монтират съоръжения, предотвратяващи преминаването на риба.

(2) При обстоятелства, налагащи пресушаването на водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2, лицето, стопанисващо съоръженията, е длъжно да осигури прехвърлянето на рибата и другите водни организми в друг воден обект и връщането им или да финансира възстановяването им.

(3) Задълженията по ал. 1 и 2 се изпълняват след съгласуване с Министерството на околната среда и водите и под контрола на ИАРА.

 

Сега, ние намираме, че подобна мярка би следвало да е отразена както в ПУРБ, така и в ПУРН на всяка БД. Но и да не е отразена в тези основни планови документи, законът трябва да бъде спазен. Ето защо считаме, че МОСВ трябва да се намеси и да даде инструкции на община Трън как да стане преместването на рибните ресурси от язовира.

От своя страна, ние вече сме влезли в контакт с ИАРА на най-високо ниво и те гарантираха пълно съдействие, а така също сме влезли в контакт и с нашите приятели от Централна Рибоопазваща Организация /ЦРО/ - клон Перник, и те гарантираха, че ще извадят рибата и ще я пренесат. И ние също ще се включим в акцията.

Нещо повече - ще заснемем и цялата процедура, за да може тя да се прилага и за всички останали язовири в страната, когато те трябва да бъдат източени.

ЦРО Перник гарантира също така, че язовирчето ще бъде зарибено след като се ремонтират съоръженията, въпреки че ЦРО не е лицето, което ги стопанисва. Освен ако след ремонта общината не го даде под аренда, защото тогава арендаторът ще го зарибява.

 

Надяваме се община Трън, като собственик на язовира, да напише писмо на МОСВ и на ИАРА, в което да изиска съгласуване на действието по пренасянето на рибата от язовир Лялинци в язовир Пчелина.

Подчертаваме, че няма никакъв начин рибата да остане в източен до мъртвия си обем язовир, защото няма да има достатъчно кислород и защото ще бъде много лесна плячка за бракониерите.

Информираме също така община Трън, че могат да кандидатстват за финансиране на ремонта на язовира, за да стане по-бързо:

http://www.moew.government.bg/bg/zam-ministur-nikolova-uchastva-v-diskusiya-za-zakonodatelni-promeni-po-iniciativa-na-obstinite/

Запознавайки се с това съобщение, установяваме, че могат да се финансират дейности и по социалната водна инфраструктура, тоест за учредяването на СОЗ в община Трън.

По-надолу докладът не засяга община Трън и те могат да не четат, освен ако не се интересуват от други проблеми в други общини, свързани с риска от наводнения,  които могат да се случат и при тях.

 

На второ място информираме компетентните органи за пореден път какво причинява ВЕЦ Елена на село Хайредин, пак на територията на БДДР. Можете да се запознаете с поредното наводнение на селото от следния линк:

https://www.zovnews.com/bg/hora-ot-hayredin-molyat-institutsiite-da-spasyat-domovete-im/

 

За този ВЕЦ сме представили на БДДР неоспоримидоказателства, че работи над разрешеното му водно ниво, когато беше наводнилселото в зимата преди две години. В момента се покачват подпочвените води и ВЕЦ-ът не би трябвало да ги подприщва чрез задбаражното езеро, тоест не би трябвало да работи въобще.

Като отчитаме, че БДДР е издала още десетина разрешителни за водовземане на ВЕЦ в ниската част на Огоста /единият е в строеж/ и двадесетина в ниската част на Искър, само можем да се тревожим за времето, когато всичките тия ВЕЦ-ове ще са построени и какво ще стане с населените места в поречията на двете реки.

А когато хората се ядосат достатъчно и решат не да се "молят" на  институциите /както пише в прикачения материал/, а да търсят правата си с всички други възможни средства, имаме всички основания да се тревожим както за БДДР, която е издала разрешителните, така и за МОСВ.

Все пак, една проверка на БДДР относно спазването на условията на разрешителното за водното ниво в задбаражното езеро може би би била уместна, въпреки че наводняването на къщите на хората е гарантирано в условията на покачващи се подпочвени води /тук терминът подземни води е неправилен/, дори и да и било спазвано водното ниво, отговарящо на първи етап на строежа, което е разрешено в момента. Намираме също така, че ако в ПУРН на ДР няма мерки, указващи че при обилно снеготопене или обилни валежи русловите ВЕЦ-ове в ниската част на реките трябва да вдигат таблените затвори, за да не се предпоставят допълнителни условия за покачване на нивото на подпочвените води, това би било значителен пропуск в ПУРН, който няма да изненада никого, най-малко нас.

 

И не може да не отбележим, че БДДР в случая е постигнала значим напредък в търсенето на баланс между интересите на местните хора да не бъдат наводнявани къщите им, за да не се съборят, и интереса на собственика на ВЕЦ Елена да наводни къщите на хората и да ги събори, само за да произведе повече ток. Сигурни сме, че бабичките от село Хайредин с наводнените напукани къщи оценяват високо усилията на БДДР в тази посока, и в посоката да се повишава енергийната сигурност на страната като цяло и в частност на селото. Като са наводнени, барем да не седят на тъмно, нали!

 

На последно място в този доклад споделяме, че премина много успешно съвместното ни участие в конференцията "Устойчиво използване на водните ресурси", на която и МОСВ беше съорганизатор. Само изразяваме дълбоко съжаление, че от ДУВ към МОСВ не останаха да участват в дискусията. Тоест останаха представители на ДУВ, но на ниско ниво. Сега ще ги запознаем на по-високо ниво само с най-важното, което пропуснаха - само двата най-важни аспекта:

 

1. Основен предмет на дискусията се превърна националната политика по управление на водите. Ние застъпихме тезата, че националната политика е всъщност по ликвидиране на водните обекти, понеже нарочно не се издават подзаконови актове повече десет години, глобите за нарушения нарочно са брутално ниски и въобще не се налагат, нито има какъвто и да било контрол, издават се непрекъснато разрешителни за по пет ВЕЦ-а на хипер малки реки без отчитане на кумулативен ефект, нарочно не се учредяват СОЗ и т.н. и т.н.

Изпаднахме и в конструктивна дисусия с представители на БАН, застъпващи уверено тезата, че в страната имало много неизползван воден потенциал, докато ние колебливо споделихме увереност, че всяко разумно съоръжение е построено още при социализма и сега се измъчваме с разни недоразумения като Цанков камък или пък Яденица, само за да се разделят обществени средства, а така също и че предстои наказателна процедура за нарушаване на директивите на ЕС, и така също, че целите на Рамковата Директива за Водите няма да ги постигнем въобще, защото органите на МОСВ непрекъснато допускат влошаване на състоянието на водните обекти, тоест ликвидирането на река след река, след река. Да не говорим за целенасоченото унищожаване на питейните водоизточници, за което обещаваме следваща наказателна процедура, когато ни остане време да напишем и обосновем жалбата до ЕК.  

2. Предложен е формуляр за попълване, който всъщност представлява оценка на дейностите на структурите на МОСВ по управление на водите. Въпросите са формулирани дълбоко погрешно. Само два примера - въпросът: има ли Закон за водите, се точкува много високо, ако има закон, и въобще няма значение дали законът е хубав или е много лош, както е в нашия случай. Същото се отнася и за въпроса: има ли органи за управление на басейново ниво - много точки ако има БД, без значение че те не могат да изпълняват никакви контролни фунции, а и че много често нарушават собствените си ПУРБ, както вече сме се убедили при издаването на разрушителни и/или при становищата за допустимост.

 

В контекста на т.2, поради риска в ООН да се изгради фалшива представа, че у нас всичко е наред, ние попълнихме въпросника творчески, отчитайки реалното положение на нещата. В прикачения файл към този доклад можете да се запознаете с нашите отговори и с основанията за тях. Така Вие ще можете да попълните Вашите въпросници по-правилно според нас, за да не се заблуди ООН за положението с управлението на водите, защото тенденцията у нас е наистина към устойчиво ликвидиране на всяка капка вода.

Отбелязваме и че, за наша най-голяма изненада, накрая се оказа, че попълвайки въпросника отговорно, сме оценили политиката на МОСВ доста високо - цели 15 /петнайсет/ точки, тоест значително над най-оптимистичните ни очаквания преди попълването. Надяваме се да сме полезни с представянето на нашите отговори, които представляват независима, но конструктивна оценка на Вашата дейност.

 

Накрая на този доклад настояваме БДДР да извърши проверка на ВЕЦ Елена и най-вече да си преоцени условията на разрешителното и да спре ВЕЦ-а, преди да е паднала някоя къща в село Хайредин. Базирано на изключителната експертиза на сдружение Балканка относно конструктивната сигурност на сградите, предупреждаваме, че подобна авария неминуемо предстои и ще пострадат хора, не дай боже деца. Ако ни поканят на проверката, обещаваме да ги срещнем с местното население, защото допускаме, че хората ще имат въпроси към БДДР.

 

И също така напомняме на БДДР, че на 21 март е общественото обсъждане на ЕО и ОСВ на ОУП на община Трън, на което са поканени да вземат участие, за да отговорят на въпросите и на хората в Трънско - какво ще правим с проектните СОЗ и с буферните зони около питейните водоизточници или как дадено ИП в поне четири становища е било недопустимо и после как изведнъж е станало допустимо? Считаме, че като взимат такива решения или ги отхвърлят, отговорните институции трябва да могат с достойнство да се изправят пред хората и да отговарят за своите действия.

 

Предварително благодарим на всички за разбирането и съдействието.

 

Коментар на промени в Закона за водите

Малък коментар, на промените в Закона за ВОДИТЕ, обнародвани в ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.

​

Промените бяха предложени от ДПС:

http://www.parliament.bg/bills/44/754-04-31.pdf

предложението бе експресно и използваха Законът за концесиите, за да го прокарат набързо. 

Така разписано означава, че всички ВЕЦ след 2010 гризват дръвцето и не би трябвало да им се продължават разрешителните (даже трябва да им се прекратят). 

Това е законосъобразно, според мен, но тярбва още малко анализ. 

Този текст потвърждава нашата теза, че всички ВЕЦ в НАТУРА след 2010 трябва да бъдат затворени и да не им се подновяват разрешителинте.  Първо, защото водовземането е дейност, а именно тя (водовземането е забранена по 118ж).  Второ, защото този нов текст посочва ясен срок, след който е налична най-нова екологична информация, съдържаща се в Екологичните оценки на Плановете за управление на речни басейн, който указват на прекомерен кумулативен ефект на веце изградените (към 2010 ВЕЦ).  Следователно имаме и ясна дата, от която следва да се прилага нормата на 118ж. 

До сега аргументът на Басейновите дирекции да не прилагат 118ж беше, че разрешителните за ВЕЦ са издадени преди ПУРБ и изменението на 118ж от 2010г и съответно норамата няма ректроактивен ефект, а ПУРБ бил отчел натоварването на съществуващите разрешителни (не е вярно!!!).  Сега този смехотворен аргумент на БД вече не е валиден, тъй като имаме ясно посочване от законодателя на това, че ВЕЦ трябва да са били въведени в екплоатация към август 2010.

Победата е малка, но съществена.  Отдаваме я на нашата работа по жалби към Европейската комисия за неспазване на Общностното право.  Прокараните набързо промени са именно отговор на тази реална заплаха за наказателна процедура.  Сега обаче трябва да видим действия и прекратявания на въпросните разрешителни, ВЕДНАГА!

Лошото е, че и към 2010 вече имаше твърде много водноелектрически централи и реално ефектът няма да е този, който желаем.  Но поне 50-70 съществуващи ВЕЦ трябва да затворят.

Този текст би трябвало да сложи край и на всички разрешителни за ВЕЦ, издадени за реки, попадащи в НАТУРА 2000, които разрешителни все още не се реализирани.  Тоест, непостроените централи би трябвало да си останат непостроени.  Това, ако успеем да го наложим ще е най-голямата и добра новина, защото в момента поне 200 ВЕЦ могат да бъдат реализирани, при около 250 действащи в момента.

Предложение от нар. пр. Хамид Хамид:

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за концесиите

(ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.)

§ 9. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36 и 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 17, 58, 61, 95 и 101 от 2015 г., бр. 15, 51, 52 и 95 от 2016 г. и бр. 12 и 58 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:

..............................................................

 § 10. Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите не се прилага за водовземане за водноелектрически централи, които към 9 август 2010 г. са въведени в експлоатация.

Защо точно до девети август 2010?

Изменението на ЗВ относно въвеждането на забраната за вец в натура е от ДВ бр бр. 61 от 6.08.2010 г. тоест влиза в сила три дни по-късно и съответно текстът е ок

Ето и актуалния текст на 118ж:

Чл. 118ж. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) (1) Не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия:

1. (доп. – ДВ, бр. 12 от 2017 г.) при каскадно изграждане на деривационен и руслов тип водноелектрически централи, освен когато те са със значим обществен интерес и/или ползите за обществото превишават ползите от постигане на екологичните цели и са обосновани като изключение по чл. 156е в действащия план за управление на речния басейн;

2. когато средномногогодишното водно количество в реката е по-малко от 100,0 л/сек;

3. на по-малко от 500 м преди и след пункт за мониторинг на повърхностните води или изградени хидротехнически съоръжения;

4. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5;

5. когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а;

6. когато не е осигурена хидравличната непрекъсваемост на реката.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Не се разрешава изземване на наносни отложения от водните обекти с изключение на река Дунав и водохранилищата, както и в случаите по чл. 140.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Не се разрешава ползване на река Дунав и водохранилищата за изземване на наносни отложения, когато изземването създава опасност от нарушаване на стабилитета на съществуващи хидротехнически или други съоръжения.

(4) Не се разрешава ползване на воден обект за изграждане на нови корекции, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, освен:

1. корекции в населени места;

2. корекции, насочени към възстановяване на естествени местообитания и меандрирания на реката;

3. изграждане на дънни и хидравлични прагове, необходими за възстановяване на речното ниво в коригирани участъци;

4. корекции чрез драгиране и изграждане на съоръжения за осигуряване на условия за корабоплаване, включително за защита на брегове и острови в река Дунав;

5. когато са за защита от вредното въздействие на водите.

Доклад на European Environmental Agency

Обзорен доклад за състоянието на водите в ЕС на база Първия и Втория ПУРБ. 
https://www.eea.europa.eu/airs/2017/natural-capital/copy_of_surface-waters

Surface waters (copy for 2018)

The Seventh Environment Action Programme (7th EAP) includes the goal of the Water Framework Directive (WFD) that good status should be achieved, enhanced or maintained in transitional, coastal and fresh waters. Achieving good ecological status in surface waters is a critical aspect of this. The quality of Europe's surface waters has improved over the past decades, thanks to higher standards of wastewater treatment, for example, and reductions in agricultural inputs of nitrogen and phosphorus. Pollution from agriculture (in particular nutrient losses from agricultural land) and urban and industrial wastewater nevertheless remain significant. Hydromorphological pressures — mainly from hydropower, navigation, agriculture, flood protection and urban development resulting in altered habitats — also affect many surface water bodies. Overall, based on preliminary data, it is estimated that by 2015 the ecological status of just 41 % of EU surface water bodies was good or high. Only limited improvements are expected over the 2016-2021 period making it unlikely that the objective of achieving good status of waters will be met. Full implementation of the management measures under the Water Framework Directive, in combination with full implementation of other relevant directives (e.g. Urban Waste Water Treatment, Nitrates Directive) is needed in order to restore the ecological status or potential of surface waters.

Setting the scene 

One of the goals of the 7th EAP (EU, 2013) is that the impact of pressures on transitional, coastal and fresh waters (including surface and groundwaters) should be significantly reduced to achieve, maintain or enhance good status, as defined by the Water Framework Directive. This briefing addresses only surface waters. Surface waters make up the majority of the volume of EU waters and are important habitats, providing key support to society and the economy throughout Europe, while clean, unpolluted waters are essential for our ecosystems. Surface waters have traditionally been the disposal route for human, agricultural and industrial waste, which has damaged their water quality. They have also been altered (by dams, canalisation etc.) to facilitate agriculture and urbanisation, to produce energy and to protect against flooding, all of which can result in damage to their hydromorphology.

Policy targets and progress

The main aim of EU water policy is to ensure that a sufficient quantity of good quality water is available for people's needs and the environment. The Water Framework Directive (EU, 2000) stipulates that EU Member States should aim to achieve good status in all bodies of surface water and groundwater by 2015 unless there are grounds for exemption. The 7th EAP mirrored this objective and called for all European water bodies to reach 'good' status by 2020.

During the last 30 years, significant progress has been made in reducing pollution in numerous European water bodies, in particular thanks to improved wastewater treatment and also because of reductions in agricultural inputs of nitrogen and phosphorus. Water quality in Europe has therefore improved significantly in recent decades, and the effects of pollutants have decreased (EEA 2015a, 2015b). Pollution from agriculture (in particular nutrient losses from agricultural land) and urban and industrial wastewater nevertheless remain significant. For decades, sometimes centuries, humans have altered European surface waters (straightening and canalisation, disconnection of flood plains, land reclamation, dams, weirs, bank reinforcements, etc.) to facilitate agriculture and urbanisation, produce energy and protect against flooding. These activities have resulted in damage to the morphology and hydrology of the water bodies, i.e. to their hydromorphology.

Based on preliminary data of the second River Basin Management Plans (RBMPs) (reported in 2015) (EEA, 2018), only 41 % of the surface water bodies in the EU are in good or high ecological status. The remaining surface water bodies will need mitigation and/or restoration measures to meet the Water Framework Directive objective (Figure 1).

Rivers and transitional waters are, on average, in a worse condition than lakes and coastal waters. Concerns about the ecological status of surface water bodies are most pronounced for central and north-western Europe, in areas with intensive agricultural practices and high population densities. The status of coastal and transitional waters in the Black Sea and greater North Sea regions is also of concern.

Figure 1. Ecological status or potential of classified rivers, lakes, coastal and transitional waters based on information reported under the second River Basin Management Plans (2015) of the Water Framework Directive, EU