WWF обжалва строителство на ВЕЦ по река Искър

Последна промяна в 15:20 на 12 ное 2012, 725 прочитания; Дневник

Световният фонд за дивата природа (WWF) в България обжалва пред Върховният административен съд решение на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), с което се позволява изграждане на четири водноелектрически централи – част от каскадата "Среден Искър".

WWF обжалва строителството на ВЕЦ по река Искър

Дарик 11 ноември 2012 10:32
Международната природозащитна организация WWF внесе жалба във Върховния административен съд (ВАС) срещу решение на Министерството на околната среда и водите, което дава зелена светлина за изграждането на четири руслови ВЕЦ, се казва в изявление на WWF. Те са част от скандалната каскада "Среден Искър", която застрашава съществуването на емблематичния Искърски пролом.

Опасните ВЕЦ?

Природозащитната организация WWF заведе жалба срещу решението на екоминистерството да пусне изграждането на четири нови централи

ВЕЦ-ове превърнаха река Искър в индустриална зона

Италианци, масони и обикновени бизнесмени направиха от красивото дефиле "енергиен тигър"

Диян Моркин, снимки: Велислав Николов

Репортаж на вестник „Сега"

от 15 Ноември 2010

Преди години един французин много обичаше да пътува от Враца до София с влак. За да се любува на красотите на Искърското дефиле. Твърдеше, че не бил виждал такива красоти. След това си замина.

Проблеми с ВЕЦ

Ето едно мнение на инженер Dimitar Roussev 

Има един куриозен случай от този регион (Мездра, Искърски пролом). На реката намираща е между Вършец и Враца построиха ВЕЦ, които повдигна водното ниво и намиращия се преди ВЕЦ мост на пътя свързващ двата града, започна да се разпада. Разпада се защото е повдига водното ниво над вложената при строителството мембрана и водата започва да пълзи нагоре капилярно и да руши конструкцията. В резултат моста бе затворен и сега местните трябва да обикалят доста.
Това е показателен пример за нашият инвестиционен процес при които ролята на специалистите е сведена до 0-ла. В нормалните страни такива неща не се случват поради ред причини, но една и най-важната от тях е здрави, независими и авторитетни професионални организации защитаващи както професионалния но още повече и общественият интерес и благо.

Това бе тотално корумпирано, разрушено и превърнато във формална и казионна структура и от това страдаме най-много, като общество, от липсата на професионализъм в тази страна.

ВЕИ в Португалия

"Видяхме плана... след това планирахме капацитета... как е Балаков между другото... стандартизирахме оборудването... и сега няма проблеми." Стилът, с който Албертино Менезис обяснява развитието на електропреносната мрежа в Португалия е като на футболен коментатор, следящ дрибъла на Роналдо. Менезис е отговорен за поддръжката и експлоатацията на мрежата на португалския електросистемен оператор REN и видимо няма притеснения или критики към изгражданите нови мощности в страната. Дори напротив - компанията е сочена като пример за бърза и успешна модернизация, което позволява присъединяването на огромно количество нови възобновяеми енергийни източници.

Само между 2005 и 2008 г. страната утроява хидроенергийните си мощности, учетворява вятърните паркове и започва да отваря все повече пазара за фотоволтаични инсталации. В момента Португалия има инсталирани малко над 4.3 ГВ вятърни турбини (близо 6 пъти над тези в България) и над 5 ГВ хидроенергийни мощности. Водните централи са произвели през миналата година 15 тВтч електроенергия, или колкото българската АЕЦ "Козлодуй". Ако се изпълни планът за построяването на общо 7 ГВ вятърни паркове до края на десетилетието, то от въздуха в Португалия ще се произвежда почти същото количество електроенергия, колкото от атома в България.

На фона на мъките в България с въвеждането на зелените мощности и балансирането на енергийния пазар, ситуацията в Португалия изглежда депресиращо добре.

Защо на тях им се получава? 

Най-просто казано - заради реките и кадрите. Въпреки първосигналната представа за Португалия като суха и гореща страна тя всъщност има огромен хидропотенциал - там се намира най-големият като площ язовир в Европа.

Естествено по-важни са кадрите. Още през 2001 г. португалското правителство взима решение за поетапното диверсифициране на енергийните доставки и намаляване на вноса. До 2004 г. усилията са насочени към построяването на газопровод от Алжир и програма за енергоспестяване. Едва след това се взима решение за увеличаване на дела на зелената енергия.

Проф. Едуардо Фернандес от университета в Порто, който е един от архитектите на тази стратегия, обяснява, че идеята е билa да се търси максимално евтиният подход – първо пестене, после инвестиции във възможно най-изгодните за страната възобновяеми източници. Политиката е посрещаната доста добре не толкова заради зеленото съзнание на португалците, колкото като противодействие на идеите за построяване на ядрени мощности.

Така в началото на 2005 г. започва позеленяването на португалската енергийна система. Много съществена подробност, която различава процеса в иберийската страна от този в България е, че той е строго контролиран. "Е, да, без контрол следва хаос", повдига вежди Менезис след обяснението за практиката на предварителните и окончателните договори за изграждане на ВЕИ в България.

С решението на португалското правителство да либерализира режима за достъп на ВЕИ до мрежата моментално се появяват кандидати да построят вятърни паркове за 7000 МВ. За това се въвеждат търгове, така че всяка година да влизат в експлоатация равномерно количество мощности докато страната изпълни целите си през 2020 г. (30% зелена енергия). Подобна система се обсъждаше и в България, но никога не беше приложена.

Друга идея, предлагана и тук (от Българската фотоволтаична асоциация) – за стъпаловидно понижаване на преференциалните тарифи при наличие на по-голям интерес за изграждане на фотоволтаични паркове, е в сила в Португалия. От 2005 г. държавата дава годишна квота от 150 МВ. След всеки 30 МВ заявки за изграждане на соларни паркове обаче, цената пада с по 5%. Така последните 30 МВ от квотата имат с 23% по-ниски цени от първите 30. Тази система, освен че води до предвидимо изграждане на нови мощности, натиска и преференциалните цени надолу. Проектите се състезават не само на базата на това кой е кандидатствал пръв, но и колко по-ниска цена е предложил. Базовите преференциални тарифи за ВЕИ в някои случаи са значително по-високи от тези в България, но крайната цена, която се получава, може да е доста по-ниска. Друг бонус на търговете е, че те вземат под внимание какъв процент от инвестицията е направена с използването на местни ресурси. В резултат сега Португалия е един от лидерите в света по производство на перки за вятърни турбини, казва Менезис.

Отделно, през 2007 г. правителството е въвело такса от 2.5% от приходите на ВЕИ инсталациите, като сумите постъпват в общините. От една страна, за да се охлади малко интересът към нови проекти, но най-вече за да се преодолее местната опозиция.

Отскоро е въведена и система за насърчаване на ВЕИ производителите да излизат на свободния пазар. Ако някой от вятърните паркове успее да продаде произвежданата от него електроенергия на борсата, получава бонус от мрежовия оператор, който пък не е принуден да заплаща преференциалната цена. Това е напълно възможно и в България, където цената на балансиращата енергия достига 150 лв., доста над преференциалните тарифи на много вятърни централи.

За да се постигне включване на всички тези мощности, в последните години REN инвестира около 200 млн. евро годишно в мрежата, обяснява Менезис. Това води и до рязко подобрение на качеството на услугата – през миналата година по вина на системния оператор в Португалия е имало прекъсване на електроснабдяването само за една минута. За сравнение в Германия този показател е средно 16 минути в годината, а в България – около 200 минути за 2011 г.

Розово, розово, колко да е розово

Естествено само в рекламните диплянки всичко е толкова перфектно. Най-големият проблем в Португалия е повишаването на цените. В годините на икономически бум средногодишното вдигане на цените е било с около 3%, а напоследък - с 1-2%. Сега обаче отново е с 3%, което е причина за недоволство. "Тринайсет процента е много, няма как да стане", коментира Менезис повишението на цените в България през тази година.

Трикът в Португалия е, че първоначално цените на вятърните централи са били усмирявани с използването на натрупаните суми от т.нар. Фонд суша. В него хидроцентралите са влагали средства, с които да се закупува електроенергия в неблагоприятни години. Част от натрупаните пари са отивали директно в системния оператор, за да се намалят крайните цени. "Ако цената на навлизането на възобновяемите източници в Португалия трябваше да се плати изцяло от потребителите, това щеше да е катастрофално", смята Фернандес. Сега този фонд е изчерпан, но за сметка на това вятърните централи са принудени да продават част от произвежданата вечерно време енергия на водните централи. По този начин ВЕЦ-овете акумулират вода през нощта, която след това използват през деня. В България това става между АЕЦ "Козлодуй" и ПАВЕЦ "Чаира", но НЕК постоянно се оплаква, че губи пари, вместо да печели.

Друг съществен проблем е, че с увеличаването на зелените енергийни източници конвенционалните централи са принудени да стоят в режим на разполагаемост (т.е. мрежовият оператор плаща за престоя им). Така една от най-модерните паро-газови централи - "Пего" (за която от Siemens се хвалят, че е втората с най-добро КПД в света), работи едва с 26% от капацитета си. В Португалия на практика пазарът се определя от цената на вятърната енергия и всички се настройват по тяхната работа. В случая това не е такъв проблем, какъвто би бил в България, тъй като средната пазарна цена на едро на електроенергията (48 евро на мВтч) не е много по-ниска от тази на зелената енергия (52 евро като цяло за всички източници). В България тази разлика (ако се вземат под внимание и големите ВЕЦ-ове) е почти два пъти.

С нарасналите разходи на системата се обяснява и спадащото потребление в Португалия вече трета поредна година. Привържениците на зелената енергия обаче смятат, че това се дължи по-скоро на икономическата криза и на двойното повишение на ДДС за електроенергията, въведено през 2011 г.

В началото на програмата през 2001 г. обвиненията са били, че Португалия ще играе ролята на морско свинче за изпитанията на налудничавата идея за зелена енергия. Бившият италиански лидер Силвио Берлускони дори е предлагал да подари електрическо ферари на тогавашния португалски премиер Жозе Сократеш, ако всичко се получи безпроблемно. Сега страната получава 40% от енергията си от възобновяеми източници, а в отделни дни 70% от цялото потребление идва само от вятъра. И зелената треска продължава.

Предстои ли национализация на русловите ВЕЦ, след като са върху държавна земя?

Русловите ВЕЦ нямат концесия върху публичната държавна земя, а само право на водоползване, което обаче се явява недостатъчно

Държавата би трябвало да одържави частните ВЕЦ, защото са върху публична собственост, според текст на Закона за собствеността, а Министерствата на околната страна и на благоустройството се питат какво да правят с издадените разрешения за 89 руслови ВЕЦ.

Незаконните строежи в чашите на язовирите, включително "Веселото село" в чашата на язовир Ивайловград, бяха съборени. За решаване на проблема с концесията на Юлен над Банско Нона Караджова предвижда промени в Закона за концесиите, за да не се намалява площта на пистите.

Частните руслови ВЕЦ са построени върху публична държавна собственост и трябва да бъдат одържавени по силата на чл. 92 от Закона за собствеността, приет в края на 2010 г., заявиха за Investor.bg загрижени инвеститори в руслови ВЕЦ. Такива са ВЕЦ-овете, които са в леглото на реките, като не изискват изграждането на висока язовирна стена и заливане на значителни територии. При тези съоръжения коритото на реката се прегражда с бент, като се създава рибен проход, а турбините работят само при достатъчен речен дебит.

Текстът на чл. 92 гласи: "Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго."

Единственият работещ вариант да е установено друго е на собствениците на тези ВЕЦ да бъде издадена концесия, каквато вече опериращите централи нямат.

С писмо от септември 2010 г. министърът на околната среда и водите Нона Караджова запознава министъра на регионалното развитие и благоустройство Росен Плевнелиев със създадения казус. Текста на писмото, с което Investor.bg разполага, публикуваме по-долу в статията. Според нея "издадените разрешителни от МОСВ, за водовземане и ползване на водни обекти по реда на чл. 44 и чл. 46 от Закона за водите за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, не са достатъчно правно основание за издаване на разрешение за строеж на руслова ВЕЦ по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ)".

В писмото Караджова е помолила Плевнелиев да даде предложение за уреждане на вещно-правните отношения между инвеститорите и държавата. Също така да даде указания на главните архитекти на общините в бъдеще да не издават разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, както и да уведоми инвеститорите, че построените руслови ВЕЦ стават публична държавна собственост.

Оттогава решение по казуса с незаконните ВЕЦ няма.

Най-известните сред общо 10 функциониращи руслови ВЕЦ са тези на италианската Petrolvilla в Искърския пролом. Проектът е на стойност 115 млн. евро, като 75 млн. евро са заем от ЕБВР. През 2009 г. двата функциониращи руслови ВЕЦ-а произведоха електроенергия за 3,3 млн. лв. Още 7 малки ВЕЦ-а по проекта са в процес на изграждане.

Ситуацията за инвеститорите се усложнява, защото междувременно текат сроковете по разрешителните за водоползване и ползване на воден обект и най-вече срокът на завършване на строителството.

Сроковете за получаване на документ за уреждане на вещните отношения между инвеститора и държавата не се вземат предвид при изчисляване на срока за строителство на обекта, съгласно разрешителното за водоползване.

Също така при приетите планове за управление на речните басейни, не са взети предвид вече издадените разрешителни, споделят инвеститори. Според тези планове по течението на голяма част от реките в България е забранено изграждането на руслови МВЕЦ, независимо от големия брой издадени разрешителни. Това накара инвеститорите масово да обжалват тези планове в съда.

Законодателят е допълнил, че всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни, освен разрешителните за изземване на наносни отложения, се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване.

Така на практика титулярите на разрешителните за водоползване и ползване на воден обект за изграждане на МВЕЦ от руслов тип са изправени пред една правна несигурност. От една страна, държавата им е разрешила с индивидуален административен акт да изграждат такъв тип ВЕЦ, от друга страна - в един по-късен етап същата тази държава и то не с нормативен акт им отнема на практика това право и то без да има ясни гаранции, че те ще бъдат овъзмездени за направените разходи и пропуснатите ползи от тези свои инвестиции.

"От една страна, държавата е разрешила на тези инвеститори да изградят мини ВЕЦ, като е и определила мястото за това, от друга страна, след това същата тази държава отказва да уреди правото на строеж най-общо казано в реките, които са публична държавна собственост. От една страна, държавата декларира подкрепата си за инвеститорите, а от друга страна, същата тази държава създава административни и правни абсурди и говори за национализация. От една страна, държавата поема ангажименти пред европейските ни партньори за "позеленяване" на енергията и поощряване на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, а от друга страна, забранява изграждането на мВЕЦ в по-голяма част от реките на територията й, и то без да отчете разрешителните за изграждането на такива мВЕЦ, които самата тя е издала", споделят инвеститори.

Поредният параграф 22 се получава и заради влезлия на 3 май 2011 г. нов Закон за енергията от възобновяеми енергийни източници. В него пише "да представи доказателства за придобити вещни права върху имотите, в които ще бъде изграден енергийният обект за производство на електрическа енергия" и се фиксира срок, който на практика е до 21 юли 2011 г., да се внесат прословутите 25 хил. лв. на МВт. В противен случай подписаните вече предварителни договори за присъединяване към мрежата на електроразпределителните дружества се прекратяват, като отново излиза проблемът с неразрешените "вещни права" от страна на държавата с инвеститорите.

В същото време с този закон се променят вече уредени права във вече сключените предварителни договори за присъединяване и не само това, а и инвеститорите са задължени да внесат и сериозни суми, за да имат такъв договор, без да са наясно въобще ще имат ли някога водна централа или не, предвид проблема с "уреждане на вещните права" с държавата. В тази връзка много от инвеститорите биха се отказали въобще от това да построят водна централа, имайки предвид правната несигурност, но пък загубвайки предварителния договор за присъединяване (който пък е неразделна част от документите по ЗУТ за издаване на разрешителното за строеж). В случай, че в един момент държавата разреши проблема с "вещните права", те отново трябва да тръгнат по "мъките" за подписване на такъв договор със съответното електроразпределително дружество (ЕРП), което отнема значително време и средства и без ангажимент от ЕРП, че това може да се случи, предвид новите разпоредби в ЗЕВИ.

И така, докато редица министерства се чудят дали и как да решат проблема с уреждането на вещно-правните отношения между държавата и инвеститорите на ВЕЦ, инвеститорите са чудят дали и кога ще бъдат национализирани вече изградените им водноелектрически централи, дали и кога ще могат да изградят разрешените им водноелектрически централи, дали, как и от кого ще се възстановят вече направените разходи.

Цените на изкупуване на електроенергията от мини ВЕЦ са най-ниските определени за ВЕИ от ДКЕВР и винаги са били най-ниски въпреки лекото им повишение в последните две години. Например една фотоволтаична централа работи само през деня, докато една ВЕЦ работи денонощно, предвид постоянния отток в реката. Също така фотоволтаичната централа може да бъде демонтирана от една площ и поставена на друга, докато за ВЕЦ е невъзможно. Това е един пример за неравнопоставеност между самите ВЕИ, а като добавим и проблема с учредяване правото на строеж в публичната държавна собственост, на практика едва ли не трябва да се забравят всички инвестиционни намерения за този вид ВЕИ в България, който на практика е най-известният и най-познатият по света.

Иначе на книга и по изявления държавата подкрепя свободната стопанска инициатива, държавната администрация работи бързо и акуратно в услуга на обществото, икономическата ни политика е насочена към привличане на местни и чуждестранни инвеститори, а думите "одържавяване" и "национализация" отдавна са излезли от употреба и се свързват с един друг строй, в който държавата не беше партньор на инвеститора, идващ от частния сектор.

Текст на писмото от Нона Караджова (удебеленият формат е на министерството):

Министерството на околната среда и водите, чрез Басейновите дирекции за управление на водите, за периода от януари 2000 г. до април 2010 г. е издало 89 разрешителни за водовземане и ползване на водни обекти по реда на чл. 44 и чл. 46 от Закона за водите за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост.

От тях 32 бр. са за р. Искър, 24 за р. Марица, 9 бр. за р. Огоста, 8 бр. за р. Арда, 7 бр. за р. Тунджа, по 2 бр. за р. Янтра, Камчия и Места и по 1 бр. за р. Вит, Осъм и Хаджийска.

Въз основа на тях са издадени 12 разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, от които 10 са изградени и са в експлоатация.

Съгласно чл. 11, ал. 1 т. 1 от Закона за водите - водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост. Като тази собственост не може да се трансформира от публична държавна в частна държавна, в съответствие с чл. 16 ал. 1 от същия закон.

Съгласно параграф 1 т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, "принадлежащи земи на реките" са земите от леглата на реките, които се заливат при ниво на средните води, а в съответствие с параграф 1 т. 81 от същите разпоредби "речно легло" е елемент на релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речното корито и крайбрежните заливаеми ивици. Издадените разрешителни за строеж на ВЕЦ в речните легла на инвеститорите не са издадени на собственика или на лице, което има законно учредено право на строеж в чужд поземлен имот. Съгласно чл. 28 ал. 1 от Закона за собствеността, собственост на физически и юридически лица могат да бъдат всички вещи с изключение на тези, които съгласно Конституцията на Република България са изключителна държавна собственост или по силата на закона за публична държавна и общинска собственост. Чл. 7 от същия закон определя, че режимът на обектите на държавната и на общинската собственост се определя с отделни закони. Това са законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) имоти - публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, освен в случаите по ал. 2 и ал. 5 на чл. 16а от същия закон, като за тези обекти от обществен интерес по смисъла на Закона за концесиите, предоставянето им на трети лица става чрез концесия.

В съответствие с чл. 17, ал. 5 от Закона за водите по отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - държавна собственост, се прилага Законът за държавната собственост, доколкото в Закона за водите не е предвидено друго. Те подлежат на актуване по този закон. Аналогично е положението и с водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - публична общинска собственост. Съгласно чл. 19 ал. 1 т. 1 от Закона за водите, публична общинска собственост са водите и водните обекти, разположени в земи - общинска собственост, които не са водни и водни обекти по чл. 11 и чл. 28 ал. 2 от Закона за водите забранява трансформацията на публичната общинска собственост в частна общинска собственост.

Разпоредбата на чл. 46а, ал. 1 от Закона за водите предвижда, че предоставянето на разрешително по чл. 44 и чл. 46 от този закон е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Но за издаване на разрешение за строеж е необходимо кандидатът да е собственик или лице, което има законно учредено право на строеж в чужд поземлен имот по смисъла на ЗУТ. Глава осма на ЗУТ регламентира инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството, включително на русловите ВЕЦ. Строежите на ВЕЦ се категоризират в първа, втора и трета категория, в зависимост от тяхната мощност, в съответствие с чл. 137 ал. 1 т. 1 буква "з", т 2 буква "ж" и т. 3 буква "д" от ЗУТ.

Съгласно чл. 142 ал. 1 от ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж. В съответствие с чл. 144, ал. 1 от ЗУТ, инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено изброени в шест точки документи. Чл. 144 ал. 1 т. 1 от ЗУТ изисква задължително представяне на документ за собственост от възложителя. Чл. 144, ал. 1 т. 6 от ЗУТ изисква и разрешително за изграждане на водовземно съоръжение за подземни води и/или разрешително за водовземане, и/или разрешително за заустване на отпадни води, издадени по реда и в случаите, предвидени в Закона за водите. Титулярите на разрешителни за водовземане и ползване на водни обекти, издадени по реда на чл. 44 и ал. 46 от Закона за водите за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, издадени до този момент, не притежават изискуемия документ за собственост по смисъла на чл. 144 ал. 1 т. 1 от ЗУТ.

Тъй като "речните легла" и "принадлежащите земи на реките" са публична държавна собственост, която не може да се трансформира в частна държавна собственост и с която не могат да се извършват разпоредителни сделки, то единственият приложим към настоящия момент закон е Законът за концесиите.

По силата на чл. 14,. ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК), на концесия по реда на този закон се предоставят обекти от обществен интерес, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост. Русловите ВЕЦ са изградени без да е предоставена държавна концесия за строителството по смисъла на чл. 2, ал. 3, т. 1 от ЗК.

Концесията се предоставя въз основа на дългосрочен писмен договор с определен материален интерес, сключен между концедента и концесионера. Концесията за строителство има за предмет частично или цялостно изграждане на обекта на концесията и неговото управление и поддържане след въвеждането му в експлоатация на риск на концесионера, като за предоставеното право на експлоатация на обекта на концесията, следва да се предвиди заплащане на концесионно възнаграждение.

Издадените разрешителни от МОСВ, респективно от Басейновите дирекции за управление на водите към МОСВ, за водовземане и ползване на водни обекти по реда на чл. 44 и чл. 46 от ЗВ за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, не са достатъчно правно основание за издаване на разрешение за строеж на руслова ВЕЦ по реда на ЗУТ. В случая не са уредени вещно-правните отношение между държавата и инвеститора и последният ползва имот - публична държавна собственост, за строеж и експлоатация на руслова ВЕЦ, без да има сключен концесионен договор и без да заплаща концесионно възнаграждение на държавата, с което са ощетени интересите на държавата.

Издадените до този момент 12 разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ са издадени от главните архитекти на съответните общини, по местонахождението на обектите, а именно Мездра, Севлиево, Хайредин, Мадан, Стамболово, Девин и други, поради което следва да им се дадат указания в бъдеще да не издават разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, без уредени вещно-правни отношения между държавата и инвеститора.

Следва да се обърне внимание на инвеститорите за правните последици за построените руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, издадени до този момент, без надлежен документ за собственост по смисъла на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 7, ал.1 от Закона за държавната собственост - имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Съгласно чл. 92 от Закона за собствеността - собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако не е установено друго и тъй като има забрана за трансформиране на имоти от публична държавна и общинска, в частна собственост, в съответствие с чл. 16, ал. 1 от Закона за водите, поради което построените руслови ВЕЦ, без уредени вещно-правни отношения за речното легло, върху което са построени, ще се третират като публична държавна собственост.

Предвид гореизложеното, моля, да разпоредите проверка на издадените разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, в коритата на реки - публична държавна собственост, съгласно Приложение 1 на настоящото писмо, като:

1. Дадете предложение за уреждане на вещно-правните отношения между инвеститорите и държавата, във връзка със строителството на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост.

2. Дадете указания на главните архитекти на общините в бъдеще да не издават разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, без да са уредени вещно-правните отношение между инвеститорите и държавата.

3. Да уведомите инвеститорите, че построените руслови ВЕЦ върху имоти - публична държавна собственост без предоставена концесия за строителство, стават публична държавна собственост, по силата на чл. 92 от Закона за собствеността.

По статията работи: автор Мариян Йорданов