Списък на находищата на минералните води

Списък

на находищата на минералните води - изключителна държавна собственост по Приложение №2 към чл.14, т.2 от Закона за водите

 

1. Айтос - област Бургас, община Айтос, Айтос

2. Баните - област Смолян, община Баните, с. Баните

3. Банкя - област София, Банкя

4. Баня - област Пазарджик, община Панагюрище, с. Баня

5. Баня - област Пловдив, община Карлово, с. Баня

6. Баня - област Сливен, община Нова Загора, с. Баня

7. Беденски бани - област Смолян, община Девин, с. Беден

8. Белово - област Пазарджик, община Белово, Белово

9. Белчински бани - Софийска област, община Самоков, с. Белчин

10. Благоевград - област Благоевград, община Благоевград, Благоевград

11. Благоевград - р. Струма - област Благоевград, община Благоевград, с. Зелени дол

12. Брацигово - област Пазарджик, община Брацигово, Брацигово

13. Бургаски минерални бани - област Бургас, община Бургас, с. Ветрен

14. Бързия - област Монтана, община Берковица, с. Бързия

15. Варвара - област Пазарджик, община Септември, с. Варвара

16. Велинград - Каменица - област Пазарджик, община Велинград, Велинград

17. Велинград - Лъджене - област Пазарджик, община Велинград, Велинград

18. Велинград - Чепино - област Пазарджик, община Велинград, Велинград

19. Вонеща вода - област Велико Търново, община Велико Търново, с. Вонеща вода

20. Вършец - област Монтана, община Вършец, Вършец

21. Гулиина баня - област Благоевград, община Разлог, с. Баня

22. Девин - област Смолян, община Девин, Девин

23. Джебел - област Кърджали, община Джебел, Джебел

24. Добринище - област Благоевград, община Банско, с. Добринище

25. Долна баня - Софийска област, община Долна баня, Долна баня

26. Долни Раковец - област Перник, община Радомир, с. Долни Раковец

27. Драгиново - област Пазарджик, община Велинград, с. Драгиново

28. Елешница - м. Св. Варвара - р. Места - област Благоевград, община Разлог, с. Баня

29. Замфирово - област Монтана, община Берковица, с. Замфирово

30. Изворище - област Бургас, община Бургас, с. Изворище

31. Казичене - Равно поле - област София и Софийска област, Столична община и община Елин Пелин, с. Казичене и с. Равно поле

32. Каменар - област Бургас, община Поморие, с. Каменар

33. Катунци - област Благоевград, община Сандански, с. Катунци

34. Кирково - област Кърджали, община Кирково, с. Кирково

35. Китен - област Бургас, община Царево, с. Китен

36. Костенец - Софийска област, община Костенец, с. Костенец

37. Красново - област Пловдив, община Хисаря, с. Красново

38. Крушуна - област Ловеч, община Летница, с. Крушуна

39. Кюстендил - област Кюстендил, община Кюстендил, Кюстендил

40. Левуново - област Благоевград, община Сандански, с. Левуново

41. Мараш - област Шумен, община Шумен, с. Мараш

42. Марикостиново - област Благоевград, община Петрич, с. Марикостиново

43. Медово - област Бургас, община Поморие, с. Медово

44. Меричлери - област Хасково, община Димитровград, Меричлери

45. Михалково - област Смолян, община Девин, с. Михалково

46. Момин проход - Софийска област, община Костенец, Костенец

47. Невестино - Барището - област Кюстендил, община Невестино, с. Невестино

48. Невестино - Топилата - област Кюстендил, община Невестино, с. Невестино

49. Нареченски минерални бани - област Пловдив, община Асеновград, с. Нареченски бани

50. Обединение - област Велико Търново, община Полски Тръмбеш, с. Обединение

51. Овощник - област Стара Загора, община Казанлък, с. Овощник

52. Овча могила - област Велико Търново, община Свищов, с. Овча могила

53. Огняново - Гърмен - област Благоевград, община Гърмен, с. Гърмен и с. Огняново

54. Павел баня - област Стара Загора, община Павел баня, Павел баня

55. Песнопой - област Пловдив, община Калояново, с. Песнопой

56. Поликраище - област Велико Търново, община Горна Оряховица, с. Поликраище

57. Полски Тръмбеш - област Велико Търново, община Полски Тръмбеш, Полски Тръмбеш

58. Поляново - област Бургас, община Айтос, с. Поляново

59. Провадия - област Варна, община Провадия, Провадия

60. Пчелински бани - Софийска област, община Костенец, с. Пчелин

61. Ресен - област Велико Търново, община Велико Търново, с. Ресен

62. Рударци - област Перник, община Перник, с. Рударци

63. Рудник - област Бургас, община Бургас, с. Рудник

64. Рупите - м. Кожух - област Благоевград, община Петрич, с. Генерал Тодорово

65. Ръжена - област Стара Загора, община Казанлък, с. Ръжена

66. Сандански - област Благоевград, община Сандански, Сандански

67. Сапарева баня - област Кюстендил, община Сапарева баня, Сапарева баня

68. Свищов - област Велико Търново, община Свищов, Свищов

69. Симеоновград - област Хасково, община Симеоновград, Симеоновград

70. Симитли - област Благоевград, община Симитли, Симитли

71. Слатина - област Монтана, община Берковица, с. Слатина

72. Сливенски минерални бани - област Сливен, община Сливен, с. Мечкарово

73. Слънчев бряг - област Бургас, община Несебър, Несебър

74. София - Баталова воденица - област София

75. София - Горна баня - област София

76. София - Железница - област София, с. Железница

77. София - Княжево - област София

78. София - Лозенец - област София

79. София - Надежда - област София

80. София - Овча купел - област София

81. София - Панчарево - област София, с. Панчарево

82. София - Свобода - област София

83. София - Център - област София

84. Старозагорски минерални бани - област Стара Загора, община Стара Загора, с. Старозагорски бани

85. Стефан Караджово - област Ямбол, община Болярово, с. Стефан Караджово

86. Стралджа - област Ямбол, община Стралджа, Стралджа

87. Стрелча - област Пазарджик, община Стрелча, Стрелча

88. Съдиево - област Бургас, община Айтос, с. Съдиево

89. Троян - област Хасково, община Симеоновград, с. Троян

90. Търговище - Боаза - област Търговище, община Търговище, с. Пролаз

91. Харманли - област Хасково, община Харманли, Харманли

92. Хасковски минерални бани - област Хасково, община Минерални бани, с. Минерални бани

93. Хисаря - област Пловдив, община Хисаря, Хисаря

94. Хотово - област Благоевград, община Сандански, с. Хотово

95. Чифлик - област Ловеч, община Троян, с. Чифлик

96. Чирпан - област Стара Загора, община Чирпан, Чирпан

97. Шипково - област Ловеч, община Троян, с. Шипково

98. Ягода - област Стара Загора, община Мъглиж, с. Ягода

99. Район "Долна Камчия" - йодо-бромни води - област Варна, община Долни чифлик и община Аврен

100. Район "Североизточна България" - подземни води от малмоваланжския водоносен хоризонт с температура, по-висока от 20 (градуса по Целзий) - област Варна, област Добрич, област Шумен

101. Район "Варненски басейн" - подземни води от еоценския водоносен хоризонт с температура, по-висока от 20 (градуса по Целзий) - област Варна и област Добрич

102. Район "Софийска котловина" - подземни води от донеозойската подложка и неогенския седиментен комплекс с температура, по-висока от 20 (градуса по Целзий), включително минералните води от обособените по-горе находища на територията на област София и Софийска област

Уволняват всички директори на регионални структури на екоминистерството

Ако трябва да бъдем честни има много причи директорите на Басейновите дирекции да бъдат незабавно сменени, но еко министърът не посочи нито една от тях.  Работата на дирекциите е плачевна, но това явно не прави впечатление на управляващите.  Повече можете да научите от становището на Коалиция „За да остане природа в България"

София, 1 август 2013 г. – В коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" постъпи информация, че всички директори на регионалните структури на Министерството на околната среда и водите - регионалните инспекции по околна среда и води, басейновите дирекции и дирекциите на националните паркове, са освободени на основание чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията.

След процесите на децентрализация, извършени при предишното правителство, над 80 % от всички процедури, свързани със защитените територии, околната среда и водите, се извършват на регионално ниво.

Без да влиза в защита не един или друг служител, коалицията "За да остане природа в България" представя следната принципна позиция:

Директорите на регионалните органи на МОСВ са индивидуални органи на изпълнителната власт и техните решения са самостоятелни и в определени случаи не подлежат на контрол от страна на министъра на околната среда и водите. Това определя необходимостта тези позиции да бъдат заемани от експерти, които познават съответните закони и имат опит в тяхното прилагане.

След като се назначават с конкурс, тяхното освобождаване трябва да бъде извършвано с мотивирани заповеди, а не на политическо основание. Освобождаването на един служител без мотиви, какъвто е настоящият случай, е структурен проблем на администрацията в МОСВ.

Тази практика създава несигурност и мотивира за участие в конкурсите единствено хора, които приемат, че ще бъдат на тези позиции само в рамките на една до четири години, като се поощрява непрофесионализма и корупцията.

Подобни действия до момента доведоха до ситуация, че на тези позиции, дори и след конкурс, се назначават хора, които никога не са работили в държавна администрация, а още по-малко в администрацията на Министерството на околната среда и водите и за тях първите години от професионалната им работа са свързани със запознаване със ситуацията и законите, които трябва да прилагат.

Националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан са най- важните български защитени територии. Те са обект на непрекъснати атаки за стотици километри ски зони, дърводобив и в последно време на паша за субсидии. Предстои актуализирането на техните планове за управление и личността на директора ще играе доста важна роля за опазването на парковете.

Коалицията "За да остане природа" препоръчва на министъра на околната среда и водите, преди да предприема такива стъпки да извършва обективна проверка на съответния административен орган, резултатите от която да бъде основание при персонални решения.

Промяната на закона с цел премахването на немотивираното освобождаване и въвеждането на професионално начало и израстване в службата на ниво териториални органи е задължително в такива администрации, които прилагат голям брой сложни закони и чиито действия могат да станат основания за наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия.

От коалицията "За да остане природа в България" настояват в комисиите за конкурсите на бъдещите директори да бъдат включени представители на Българска академия на науките и професионалните организации с цел осигуряване на прозрачност и обективност при кадровите решения.

ЕСО публикува данни за електроенергийния пазар през 2012 г.

public.bg
16.07.2013 г.  13:31 ч.

ЕСО публикува данни за електроенергийния пазар през 2012 г.

Физическият износ на електроенергия от България е намалял с около 12%

АВТОР: Атанас Георгиев

Електроенергийният системен оператор (ЕСО) публикува годишния си доклад за 2012 г. Според данните на ЕСО, през 2012 г. инсталираните мощности в България са 13,759 MW, а разполагаемата мощност към годишния максимум е 9,719 MW. Същевременно, данните на ЕСО показват, че пиково потребление на електроенергия през 2012 г. е имало на 01.02.2012 г. в 20:00 ч. – тогава то е било 7,444 MW. Най-ниското електропотребление през 2012 г. е отчетено на 02.05. в 04:00 ч. – 2,579 MW. Същевременно, общите преносни способности по границите на България са за около 2500 MW.

Общото производство на електроенергия в България за миналата година, по данни от отчета на ЕСО, е 47,195,341 MWh, от което 6,658,000 MWh е собствено потребление на електроцентралите, а брутното потребление на електроенергия – 37,510,416 MWh. За помпите на ПАВЕЦ са използвани 1103 GWh, а за миналите години стойностите са съответно 1199 GWh и 988 GWh за 2011 и 2010 г. Физическият износ е намалял от 12,111 GWh през 2011 г. на 10,660 GWh през 2012 г. Либерализираният пазар на електроенергия през 2012 г. е в размер на 5,295,563 MWh (при размер от 5,009,562 MWh през 2011 г.) или около 14% от общото потребление в България.

Според публикуваните по-горе данни, общото производство на ВЕИ в страната през миналата година (включващо ВЕЦ, но без енергията от ПАВЕЦ) е около 16% от крайното потребление на електроенергия.

ЕТИКЕТИ: ЕСО | електроенергия | НЕК | износ | мощности

Природозащитници предложиха пет мерки срещу наводнения

четвъртък, 09 февруари 2012 08:36
Отдалечаване на дигите от поречията на реките, залесяване край коритата, контролирани наводнения, премахване на опасните язовири, забрана за строителство в заливните тераси на реките и създаване на карта с рисковете от наводнения, предлагат от Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България".


"За пореден път става ясно, че мерките срещу наводненията от последните 60 години се оказват не само неефективни, но и застрашават живота на хората", се посочва в съобщение на екоорганизацията. Според нея от ключово значение е да се въведе спешна система за уведомление на населението, с поставяне на хора, които да наблюдават нивото на реките и да сигнализират кметовете на населените места при очаквани наводнения.


Те напомнят, че след наводненията през 2006 г. 32 млн. лева от националния бюджет бяха заделени за корекции на реки, диги, изсичане на крайречната растителност, ремонт на язовири, а голяма част от тях бяха вложени именно във водосбора на река Марица, която в момента се разлива.


Тези хидротехнически мерки са ефективни срещу малките наводнения, но не и срещу големите, смятат природозащитните организации. Затова новите мерки, които се прилагат в Европа са коренно различни, а именно "повече място за реките - повече сигурност за хората". Наводненията не са проблем, проблем са щетите от тях, се казва в съобщението.


Контролираните наводнения могат да поемат високите води и така да предотвратяват наводнения надолу по течението в населените райони. Дигите в селищата трябва да са в изрядно състояние, но биха могли да се премахнат между реката и влажните зони или да се преместят на по-голямо разстояние от брега. Възстановяването на старите речни корита и крайречната растителност може да намали скоростта на течението.


Еколозите препоръчват да се изясни собствеността на всички язовири и да се премахнат тези от тях, които са рискови. Съществуват и други рискови хидротехнически съоръжения като баражи и ВЕЦ-ове, които също трябва да се премахнат, смятат те.


Важен фактор за предотвратяване на щетите е и възстановяването на старите речни корита и крайречната растителност, което ще намали скоростта на течението. Според еколозите трябва да се работи за опазване и възстановяване на естествените гори във водосборните басейни на реките, които не само намаляват повърхностния воден отток, предизвикващ наводнения, но и осигуряват значителни количества вода, даже и в периоди на суша, които ще са по-чести и продължителни в резултат на климатичните промени.

Енергоремонт холдинг ще изгради три ВЕЦ в Македония

вторник, 24 април 2012 16:45

http://3e-news.net/show/23103_energoremont%20holding%20shte%20izgradi%20tri%20vec%20v%20makedoniya_bg/

Енергоремонт Холдинг се споразумя с Министерството на икономиката на Република Македония за строителството на три водни централи. ВЕЦ-овете са с мощност до 2 мегавата и ще бъдат изградени в южната чааст на страната. Главният изпълнителен директор на холдинга Теодор Осиковски и председателят на директорския съвет на македонския БРАКО Холдинг Кочо Ангушев подписаха днес договор за проектиране на съоръженията, като сроковете са съответно четири месеца за идеен и три месеца за работен проект, съобщиха от Енергоремонт Холдинг.

Проектът ще се финансира по кредитна линия от над 4 млн. евро на Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/, която се реализира през македонски банки. Строителството ще започне през септември т.г. и ще продължи три години.

Енергоремонт Холдинг разширява международната си дейност с новия проект в Македония. Компанията има над 40-годишен опит в инженеринговите дейности и в проектирането на големи енергийни проекти както в България, така и зад граница. Холдингът отдавна присъства на македонския пазар след като участва в две приватизационни процедури и извърши рехабилитация на ТЕЦ "Битоля", припомнят от компанията.

Инсталирането на нови мощности от възобновяеми източници ще бъде ограничено до 2016 г.

понеделник, 20 август 2012 16:03

http://3e-news.net/show/26555_instaliraneto%20na%20novi%20moshtnosti%20ot%20vyzobnovyaemi%20iztochnici%20%20shte%20byde%20ogranicheno%20do%202016%20g.%20_bg/

Към момента инсталираните мощности от ВЕИ в електропреносната мрежа и разпределителните мрежи на България възлизат на около 3588 МВт, съобщиха за 3e-news.net от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От тях присъединените мощности от Фотоволтаични централи е 810 МВтр, от Вятърни – 654 МВт, централи на биомаса – 21 МВт и ВЕЦ без помпено-акумулиращи агрегати – 2103 МВт.

Електроенергията, произведена от ВЕИ в България за първите 7 месеца на годината възлиза на 3010 ГВтч, в т.ч. и ВЕИ в разпределителната мрежа – 985 ГВтч и ВЕЦ без оборотна вода от ПАВЕЦ. Като цяло делът от общото производство на възобновяеми източници в страната е 10,88%.
Според предоставените данни и тези за възможностите на електропреносната система става ясно, че инсталирането на нови мощности от възобновяеми източници в България няма да бъде възможно не само през тази година, която беше обявена за нулева от ДКЕВР по искане на ЕСО, но и през следващите. От десетгодишния план за развитие на електропреносната мрежа също става ясно, че заради голямата й натовареност, въвеждането в експлоатация на нови възобновяеми енергоизточници (ВЕИ) в района на енергийния пръстен Балчик-Каварна-Шабла-Генерал Тошево ще е възможно в периода между 01.06.2017 г. и 30.06.2019 г.

Заради предварително сключените договори инталирането на нови мощности от ВЕИ няма да бъде спряно напълно, но ще бъде значително ограничено, смятат от НЕК, без обаче да се ангажират с възможностите на електроразпределителните дружества.

Разпределението на ВЕИ в електропроизводството към 2012

вторник, 25 септември 2012 08:44

http://3e-news.net/show/27390_zeleniyat%20tok%20skara%20prozvoditeli%20i%20regulator_bg/

 3010 GWh е произведената електроенергия от Възобновяеми източници за първите 7 месеца на годината. От тях 985 GWh в разпределителната мрежа. Делът им в общото производство в страната е 10,88%. Инсталираните мощности в електропреносната и разпределителните мрежи възлизат на 3588 MV, от които ФЕЦ – 810 MWp, ВяЕЦ – 654 MW, централи на биомаса – 21 MW и ВЕЦ (без помпено-акумулиращи агрегати) – 2103 MW. -