Искаме пари от Европа за дъждовна вода

Екоминистерството разработва програма за по-широко използване на дъждовната вода, тъй като у нас това е ресурс, който се губи. За целта ще бъдат осигурени средства по ОП „Околна среда" за новия програмен период - 2014-2020 г. С парите ще се разработват пилотни проекти в областта на алтернативните водоизточници, каза министър Искра Михайлова. Все още не са уточнени правилата за кандидатстване, но засега не се предвиждат ограничения за вида на получателите. Това може да са екипи от учени, общини и граждани. Размерът на еврофинансирането по тази ос тепърва ще се уточнява, тъй като все още не е одобрен ресурсът на програмата.
Според експертите дъждът може да се събира в изкуствени водоеми и да се използва за напояване и други нужди. Същото се отнася за отпадните води от кухнята и банята. Те също може да се събират отделно и да влизат в повторна употреба след пречистване. Това отдавна се правело в Германия.
Трябва да се използва по-широко и речната вода. Нужни са технологии, чрез които тя да се пречиства.
Предложението на МОСВ е разработването на алтернативните водоизточници да бъде включено в стратегията за ВиК сектора, преди тя да се внесе в Министерския съвет.
Експертите на екоминистерството са на мнение, че трябва да се коригират сметките за потреблението на вода през следващите 10 години. Регионалното министерство залага по 3,5 млрд. кубика годишно. Числото обаче е завишено, а оттук е раздут и размерът на предвидените инвестиции в мрежата - 12,2 млрд. лв.
Въвеждането на две тарифи за питейната вода според потреблението, което беше залегнало във водната стратегия, няма да се реализира. Тези, които пестят, ще плащат толкова, колкото разточителните. Управляващите обаче не са се отказали от намерението да намалят броя на ВиК дружествата от 53 на 28, колкото са областите.

Преса, 29.11.2013, стр.12

ВЕЦ на яз. „Тича" мъти водата на три града

Малката водноелектрическа централа (МВЕЦ) „Моста" под стената на язовир „Тича" при Шумен е надхвърлила 3 пъти годишния си лимит за ползване на вода, а екоминистерството си затваря очите. За това алармира управителят на ВиК Шумен инж. Светлозар Дамянов. Той е атакуван от жителите на Шумен, Преслав и Търговище, че водата в чешмите им е мътна.
По негови данни от януари до октомври т.г. МВЕЦ „Моста" е превъртяла през турбините си 79 млн. кубика вода, а лимитът й е само 28 млн. куб. м.
Депутатът от БСП Димитър Дъбов коментира, че тази МВЕЦ е била „зачената в грях" още при правителството на НДСВ.
Централата заработи през лятото на 2005 г. след бурни протести от кметовете и гражданството на трите града, които ползват вода за пиене от язовира. Разрешението за централата, собственост на фирма „Касиопея-7", беше подписано в последния работен ден на тогавашния министър на екологията Долорес Арсенова. Сега депутатът Димитър Дъбов обеща, че ще подготви питане до екоминистърката Искра Михайлова по случая

Преса, 12.12.2013, стр.13

Русенци се надигат срещу пореден опит на държавата да закрие АППД

20 ноември 2013 11:23 | Ахмед Алиев | 0 Коментирай Препоръчай (0) 

Инициативен комитет, включващ почти всички браншови организации в Русе, ще защити оставането на АППД в града ни. Агенцията има подкрепата на всички депутати от града, председателя на парламента Михаил Миков, областният управител Венцислав Калчев и кмета Пламен Стоилов. Това заяви в интервю по Дарик изпълнителният директор на АППД Георги Георгиев. Миналата седмица във фейсбук се появи информация, че се готви закриването на АППД в Русе и изнасянето и в София. Оказа се, че наистина има направени постъпления в такава посока. Апетити са проявени от страна на Изпълнителна агенция „Морска администрация и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура". Двете звена са се подготвяли да си поделят функциите на АППД, както и да си поделят нейните активи, които са много и са по протежение на реката.

Борбата е и за 25 милиона лева, по различни европрограми, както и още около 200 млн. евро, които ще бъдат отпуснати за подобряване на корабоплаването през следващия програмен период, каза Димитров. Изключително апетитен е и зимовника за кораби. По времето на ГЕРБ, тогавашния министър на транспорта Ивайло Московски подписа заповед за концесията на съоръжението, въпреки обяснението на Георгиев, че то се изгражда и със средства по програма ФАР. Предназначението му не може да се променя и ако това стане страната ни ще трябва да връща 7 000 000 евро, защото до 2015 година то подлежи на проверки.

По думите му информация за подготвяното закриване е изтекла случайно от Министерски съвет, иначе всичко се е пазело в тайна. Предвиждало се, след закриването на Агенцията 90 души да бъдат преназначени на работа към министерството на транспорта, а останалите 35 да се съкратят.

„При разговор с министъра на транспорта Данаил Папазов ми беше казано „Успокой се, нищо окончателно не е решено", именно това обаче ме притеснява и означава, че продължава да се работи в посока закриване на АППД, и ми е болно, че точно русенци го правят. Засега обаче ще се въздържа да ги назова. Много се надявам, че това правителство няма да вземе решение, което ще накара хората И В Русе да се надигнат ", каза в допълнение Георгиев. Той припомни, че когато правителството на ГЕРБ се опита да закрие агенцията, браншовите структури от морето са били готови да дойдат с лодки и катери и да затворят корабоплаването по Дунава.

Чуйте цялото интервю с Георги Георгиев в прикачения звуков файл

Аудио файл в Дарик http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1176716

Икономически ползи и негативи допълват еко-щетите от строежите на мВЕЦ

Начало / Био / Икономически ползи и негативи допълват еко-щетите от строежите на мВЕЦ

Greentech.bg - Икономически ползи и негативи допълват еко-щетите от строежите на мВЕЦ

от Мария Малцева на 16/10/2013

Електроенергията от водноелектрически централи е „зелена" – тя не бълва в атмосферата CO2 и твърди частици. Мнозина вярват в това, но то е вярно само ако ВЕЦ са изградени с внимание и грижа за околната среда, със съответните мерки за опазване на биологичното разнообразие. Дори и тогава те нанасят щети на природата, защото представляват изменение на речната среда.

За въздействието на малките ВЕЦ-ове върху речните екосистеми започнахме разговор с Любомир Костадинов, експерт Програма Води към Дунавско-карпатската програма във WWF България. Поводът е скорошният сигнал, че МВЕЦ по Искъра унищожават биоразнообразието на реката.

Дори и от чисто икономическа гледна точка зелената енергия на малките ВЕЦ по реките у нас не могат да оправдаят мащабното строене на цели каскади от подобни съоръжения. „При над 160 мВЕЦ в България тяхното производство се равнява обикновено на един голям ВЕЦ.  По-подробна информация можете да намерите тук www.needit-findit.com", казва Костадинов. Негативите обаче са немалко.

Наводнения, залпово замърсяване

мВЕЦ не допринасят активно за защитата от наводнения, както често твърдят техните инвеститори. Напротив, при екстремни случаи на високи води дори могат да ги засилят, посочва Костадинов. Навярно мнозина могат да си спомнят поне едно наводнение от последните няколко години, за което е добре известно, че е породено от наличието на ВЕЦ – било то от скъсване на язовирна стена, от внезапно изпускане на водата или по друг начин.

„Съвременната защита от наводнения все повече залага на устойчива защита с помощта на природата, а не против нея – ако реките имат достатъчен ретензионен обем, високите води се забавят и могат да се разпространяват, без да нанасят щети".

Нерядка практика е изсипването на скална маса в реката за строежа на пътища (наричани временни) във връзка със строежа на въпросните мВЕЦ. Така не само се унищожава реката и брегът й, но се създават и предпоставки за наводнения.

Промените в нивото на водата са друг много съществен фактор – независимо дали се касае за задбаражното езеро или за течението на реката след ВЕЦ.  Резките вълни са пагубни дори за рибите. Залповите замърсявания на реката в резултат на прочистване на дънните утайки също са пагубни за флората в реките.

Водата като незаменим ресурс

И в световен мащаб, и в България водите са най-важният ресурс за човека и околната среда. За да се гарантира качеството и наличността на националните води в дългосрочен план обаче, е необходимо да се запазят екологичните функции на водоемите. Затова съществуващите реки със запазена природа трябва да се опазят от увреждане, предизвикано от строеж на ВЕЦ.

Ползи за местната икономика

Ползата за регионалните икономики от изграждането и експлоатацията на ВЕЦ е много малка. За разлика от тях инвестициите в мерки за повишаване на енергийната ефективност и пестене на енергия достигат и до други сектори на икономиката и генерират по-големи икономически ползи – при това в дългосрочен план и без разрушаване на природата.  В България местните жители могат да бъдат ангажирани само при строителството и то за нискоквалифициран труд.  След построяването единствените работни места са за пазачите и евентуално за операторите, но в повечето случаи такива или не са нужни (ненужен разход казват инвеститора) или няма местни кадри и съответно пътуват от по-голям град.  При каскадата среден Искър операторите са базирани в София и работят дистанционно.

Липса на контрол

Трябва да се отбележи, че след като даден мВЕЦ бъде построен, той практически не се контролира от нито един държавен орган –  освен по конкретни сигнали. Никой не следи дали се спазват ограниченията на разрешителните, издавани от басейновите дирекции, в които често има ограничения колко екологични води да се пропускат, през кои сезони да не работят съоръженията и т.н.

 

Тази статия е втора част от поредицата на GreenTech.BG и WWF България за изграждането на мВЕЦ по реките в България. Вижте още:

Първа част: Малките ВЕЦ по реките нанасят тежки и необратими вреди на естествените речни екосистеми

Предистория: Новите ВЕЦ-ове по Искър унищожават биоразнообразието на реката!

Пример от ЧИЛИ: Мега-проект за ВЕЦ спрян, отива в съда

от GreenTech.bg на 28/10/2013

Чилийски апелативен съд превантивно блокира наскоро одобрен проект на стойност  733 млн. долара за водноелектрическа централа. Причината е обжалване по екологични причини.

Противниците на 640- мегаватовия проект Rio Cuervo, който е планиран за отдалечения район на Южен Айсен, казват, че това ще навреди на околната среда. Освен това, според тях, ВЕЦ-ът ще бъде построен на геоложки разлом във високо сеизмичната Чили.

Адвокати от службата по околната среда са подали жалбата, като твърдят, че екологичното разрешително за централата, дадено миналия месец, не е било законно.

Апелативният съд в Койхайк се съгласи да разгледа случая, като междувременно блокира строителството на комплекса.

Ако се съди по новата история в сраната, проектът може в крайна сметка да се озове в Върховния съд. Оттам нататък бъдещето му е съвсем неясно, защото в последните години има случаи на подобни проекти, които са били окончателно спирани, а други са разрешавани.

http://www.greentech.bg/?p=46881

Явно и там правят подобни мегаломански проекти, ама ги планират пет за четири€

строителни материали в коритото на река Струма

Фирма ДЛВ Любимият строител на пернишката кметица Добри Владимиров – ДЛВ изхвърли огромно количество отпадъци в коритото на река Струма, сигнализираха десетки читатели на сайтаzaPernik.com. Строежът, който скандално се пръква точно до моста, водещ към парка в центъра произвежда голямо количество отпадъци, което било изсипано вчера до коритото на река Струма, потресени са живеещи в Перник. Багер на фирма ДЛВ е машината, която прави безобразието. ДЛВ е особено приближена на кмета на Перник Росица Янакиева. Тя лично на крака отиде в палата на собственика на фирмата Добри Владимиров в село Делта Хил, за да ожени сина му. Фирмата бе и един от спонсорите на Деня на Перник.   ОБНОВЕНО: Според Община Перник това, което хората са видяли до моста до река Струма било некоректно. Фирмата на Добри Владимиров - ДЛВ изграждала рампа, през която багера щял да влиза да чисти коритото на река „Струма".  Според ПР-а на кмета на Перник Росица Янакиева до 15 дни реката в този участък щяла да бъде почистена и строителните материали премахнати.   А на място работници на ДЛВ се подиграват, че бабите от съседните блокове ги наричали мутри, които докарват боклук.

 

http://www.zapernik.com/obshtestvo/lyubimiyat-stroitel-na-yanakieva-izsipa-stroitelni-materiali-v-koritoto_27249/

Минивец замърсява река Бела Места

05.04.2006 | 16:36 | http://econ.bg/

От:

РИОСВ може да наложи санкция до 20 000 лв. при неизпълнение на предписанията

 

До 20 000 лева санкция може да отнесе фирма "Бела Места" заради замърсената река със същото име, съобщиха от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград.

Причината е жалба, подадена от собственици на пъстървови стопанства, разположени на река Бела Места, община Якоруда. Рибарите са сигнализирали за замърсяване на водите от строителството на минивец там, извършващо се от въпросната фирма над нивото на водоемите.

Служители на РИОСВ са се отзовали на сигнала. По време на проверката са присъствали Михаил Тодоров, управител на софийската фирма инвеститор "Бела Места" ООД, Борис Манчев, жалбоподател и собственик на рибарници, Халил Авджийски, технически изпълнител към фирмата, Димитър Алакушев, технически ръководител към "Руен Холдинг" АД - гр. Кюстендил, и Мустафа Перушански, експерт "Екология" към община Якоруда.

От кметството на Якоруда са представени документи, сред които решение по преценка за ОВОС от 2004 г., разрешително за водоползване, издадено от Басейнова дирекция, разрешение за строителство и др.

При огледа е установено, че е изграден около 300-500 м от тръбопровода на бъдещия ВЕЦ. Голяма част от изкопаните земни маси са депонирани извън пътя, в коритото на реката, с което са създадени условия за замърсяване на водите и опасност от наводнения. При разглеждане на работния проект е установено несъответствие между предвидените количества изкопани земни маси и реално добитите.

Незабавно да преустанови депонирането на пясъка в коритото на реката и да възстанови първоначалния вид на Бела Места до 25 април тази година, такова предписание са издали еколозите от РИОСВ. Освен това фирмата трябва да се грижи за използвания от нея черен път. При неизпълнение на предписанията санкцията може да стигне до 20 000 лева. /в-к Вяра