.Посетете основния ми блог РЕКИ.БГ

вторник, 17 декември 2013 г.

„Напоителни системи” ЕАД

„Напоителни системи" ЕАД

„Напоителни системи" ЕАД е дружество  100% държавна собственост чрез Министерството на земеделието и храните.

Съгласно устава на дружеството една от основните дейности е „поддържане и експлоатация на обекти за предпазване на външно въздействие на водите".  До промените в Закона за водите /обн. ДВ, бр. 80 2011 г./  тази дейност се е осъществявала с бюджетни средства, съгласно параграф 4, т.6 от ПЗР на ЗВ – когато обектите не са дадени на концесия поддръжката им се осъществява с бюджетни средства от МЗХ.

Съгласно публикуван одиторски доклад  в търговския регистър това финансиране е било регламентирано с договор между МЗХ и НС ЕАД. Договорът е със срок 01.01.2011 г до 31.07.2011 г. на стойност  4 млн. лв с ДДС, а към 31.12.2011 г. са изплатени  2 408 240 лв с ДДС.

За 2012 размерът на извършените разходи за ОПВВВ е 4,7 млн лв.

Задължения на дружството за последната приключена финансова година /2012 г/ според одиторски я доклад – над 15 693 хил. лв.

За да се попълнят тези задължения е необходимо, държавата решава да върне държавното финансиране на дружеството, с мотива, че извършва дейност в обществена полза, но без възможност за възвращаемост на разходите, което води до неблагоприятно финансово състояние. Но тъя като няма законово основание да се предвиди такова перо в бюждета, в момента в Парламента пак се изменя Закона за водите.  Обсъжда се, заедно и с министъра на финансите, че са необходими 15 млн. лева, които да се заложат в бюджета. Това евентуално ще стане след приемане на промените в ЗВ, тъй като на този етап няма такива пари в бюджета.

Явно свежи пари в това дружество трябва да се влеят, за да не загине, но въпросът е нужни ли са толкова много средства, които просто да се подарят? Трябва да има ясни принципи на отчитане.  Може би подхода за получаване на компенсанция накрая, а не получаването на субсидия предварително е удачен.

Също така е добре по принцип тези дейности да се изпълняват с държавни пари, тъй като наистина става дума за невъзвращаемост на разходите. В този смисъл, който и да е натоварен с изпълнение на тези дейности, не би имал мотивация да ги изпълнява качествено, ако не му се плаща, а е на загуба.

Но при всички положения е необходима цялостна стратегия за решаване на проблемите на дружеството и за развитието му – такива предложения са правени по време на парламентарните обсъждания и в комисиите, но такова нещо също все още няма. Т.е. трябва да се направи нещо за генерално решаване на проблемите, а не за закърпване на бюджетни дупки. Освен това е добре да се знае колко са точно разходите на дружеството за ОПВВВ, защото се съмнявам да са 15 млн. – т.е. по тези промени, които са направили е интересно как ще ги докарат до 15 млн. от бюджета, щом разходите са много по-малко.  Те наистина и според стенограмите, просто се опитват да ги покрият точно тези 15 млн.

По въпроса за европейското законодателство – май всичко е наред, тъй като става дума за дейности в обществен интерес – т.е. не важи забраната за предоставяне на държавни помощи.

 

Ето допълнително интересно четиво:

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2073/reports/ID/4162

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2073/steno/ID/2829

 

Язовири се разпадат

В предаварийно състояние са 4 язовира в област Ловеч, констатира комисия, назначена от областния управител на града Милко Недялков. Това са водоемите Добродан, М. Желязна, Пазар дере и Черешов дол.
Три от тях са общинска собственост, а „Черешов дол„ е с неустановена собственост.

Репортер, 14.11.2013, стр.5

Приключил е проектът за укрепване на коритото

Проектът се отнася за Голяма река в Стражица и речните брегове и дъното на дерето в с. Горски Сеновец, съобщиха от общината. Двата обекта са узаконени и имат акт 16, с който се въвеждат в експлоатация, посочи кметът Детелина Борисова. Проблемът с наводненията в Стражица и Горски Сеновец беше решен за 22 месеца с 1 049 927 лева по ОП „Околна среда". Общинското съфинансиране възлизаше на 52 496 лева.

24 часа, 18.11.2013, стр.9

Дефицит на сняг до 2050 г.

Апокалиптичната зима ще ни подмине, увериха учени от БАН. Рекордни за дълго студове няма да има, дори ни чака дефицит на сняг.
„Зимата в България ще бъде нормална като всички досега, без екстремно ниски температури и студове, а снежната покривка ще намалее осезателно до 2050 г.", съобщи директорът на института по метеорология доц. д-р Георги Корчев. По думите му не са верни прогнозите, че зимата ще бъде най-лютата от 100 години насам. Той предупреди, че заради липсата на сняг през следващите години трябва много внимателно да бъдат следени водните ресурси и да се помага на екоминистерството за това. Корчев изтъкна, че се предвижда модернизация на наблюдателната система на института, с помощта на която да се определят снежните запаси и оттам - притокът в язовирите. Корчев каза още да не се вярва на частни сайтове, които прогнозират температурни рекорди.
Корчев допълни, че в Института по метеорология се получава информация от всички световни и регионални центрове, които са част от Световната метеорологична организация. Тя обединява 191 синоптични служби.
„Те работят в синхрон както по отношение на поддържането на мониторинговите системи, така и на издаването на прогнози от глобален, регионален и териториален характер", подчерта Корчев. Той допълни, че е разработен специален модел, по който се правят оценки за предстоящите климатични промени на територията на страна.

Новинар, 16.11.2013, стр.1

Кметове искат промяна на статута на яз. „Тича"

Кметовете на десетте общини от Шуменска област поискаха да се промени статутът на язовир „Тича", от който пият близо 200 хиляди души от две области - Шумен и Търговище. Най-големият изкуствен водоем в Североизтока е строен за промишлени нужди и се води като язовир за поливане, водата му обаче се използва основно за пиене.
Кметовете поставиха въпроса на среща на областната ВиК асоциация. Промяна на статута на язовира отдавна се иска и от гражданите на Шуменска област. Скъпата цена на мътната вода, която ВиК продава на населението, беше основният мотив за февруарските протести в града. Кубик вода, минал през водомерите на хората, се таксува по 2,64 лв. Със същата вода стопани поливат полетата си, но я плащат по 50 ст.

Преса, 14.11.2013, стр.11

Разрушени диги в Пиринско

При наводнения или силен снеговалеж, ще бъдат опасни почти всички мостове и реки в Пиринско констатира комисия от областната управа.
Повечето диги на реките били разрушени, коритата не били почистени, за да се осигури проходимост на водата, каза зам. областният управител Димитър Капитанов.

24 часа, 12.11.2013, стр.8

Искаме пари от Европа за дъждовна вода

Екоминистерството разработва програма за по-широко използване на дъждовната вода, тъй като у нас това е ресурс, който се губи. За целта ще бъдат осигурени средства по ОП „Околна среда" за новия програмен период - 2014-2020 г. С парите ще се разработват пилотни проекти в областта на алтернативните водоизточници, каза министър Искра Михайлова. Все още не са уточнени правилата за кандидатстване, но засега не се предвиждат ограничения за вида на получателите. Това може да са екипи от учени, общини и граждани. Размерът на еврофинансирането по тази ос тепърва ще се уточнява, тъй като все още не е одобрен ресурсът на програмата.
Според експертите дъждът може да се събира в изкуствени водоеми и да се използва за напояване и други нужди. Същото се отнася за отпадните води от кухнята и банята. Те също може да се събират отделно и да влизат в повторна употреба след пречистване. Това отдавна се правело в Германия.
Трябва да се използва по-широко и речната вода. Нужни са технологии, чрез които тя да се пречиства.
Предложението на МОСВ е разработването на алтернативните водоизточници да бъде включено в стратегията за ВиК сектора, преди тя да се внесе в Министерския съвет.
Експертите на екоминистерството са на мнение, че трябва да се коригират сметките за потреблението на вода през следващите 10 години. Регионалното министерство залага по 3,5 млрд. кубика годишно. Числото обаче е завишено, а оттук е раздут и размерът на предвидените инвестиции в мрежата - 12,2 млрд. лв.
Въвеждането на две тарифи за питейната вода според потреблението, което беше залегнало във водната стратегия, няма да се реализира. Тези, които пестят, ще плащат толкова, колкото разточителните. Управляващите обаче не са се отказали от намерението да намалят броя на ВиК дружествата от 53 на 28, колкото са областите.

Преса, 29.11.2013, стр.12

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ