.Посетете основния ми блог РЕКИ.БГ

сряда, 19 март 2014 г.

Пари за горите са отишли тайно за водите

Последна промяна в 19:21 на 14 мар 2014, 2928 прочитания, 27 коментара
Автор От Босилена Мелтева Всички статии на автора
http://www.dnevnik.bg/zelen/2014/03/14/2261462_pari_za_gorite_sa_otishli_taino_za_vodite/

Пет милиона лева от фонд "Инвестиции в горите" са били пренасочени за изплащане на дължими и неизплатени заплати на работниците в "Напоителни системи". Това е станало през октомври по нареждане на министъра на земеделието и храните Димитър Греков, научи "Дневник" от свой източник, който е бил дълго време в системата.

Информацията беше потвърдена този четвъртък и от изказване на зам.министъра на замеделието и храните Валентина Маринова в парламента преди среща в кабинета на председателя на ДПС Лютви Местан. В отговор на журналистически въпрос, тя призна без да конкретизира, че държавни горски предприятия са прехвърлили финансови ресурси в държавния бюджет в края на миналата година, които обаче в момента не се ползвали и ще бъдат възстановени. По думите й, министърът има право да преразпределя ресурси в рамките на бюджета на ведомството си.

Министърът няма право да се разпорежда с парите от този фонд и действията му в случая са били

незаконосъобразни,

обърна внимание източникът. Според Закона за горите централните управления на държавните предприятия са администратори на средствата, набрани във фонд "Инвестиции в горите", както и на приходите от фонда, постъпили в предприятието в резултат на дейността на централното управление.  Всяко териториално поделение администрира приходите самостоятелно, се казва изрично в закона.

Добрата общественополезна идея на фонда

Парите във фонда са предназначени само за общественополезни дейности, свързани с възстановяване и опазване на горите у нас. Става дума главно за строителство на горски пътища и инфраструктура, които са основен проблем в сектора в момента, както и за противоерозионни мероприятия, в това число и залесяване, когато то се налага. Средствата във фонда, който беше създаден в началото на 2011 г. по време на управлението на ГЕРБ, се събират като процент от продажбата на дървесина от държавния горски фонд, със специална наредба 5 от Министерския съвет. Например отсичате 10 кубика, плащате по 10 лв. Така 100 лв. отиват в този фонд целенасочено. 

Сумите в "Инвестиции в горите"

не се облагат с данъци,

защото отиват за ресурси – като вода, въздух и природа, които всички ползват. Идеята е при изсичането на дървета да се вложат пари, които да се върнат обратно към гората.

Преди създаването му, средствата са отивали в държавния бюджет без да е ясно за какво ще се похарчат, сега чрез фонда те трябва да възстановяват гората, която има своя добавена икономическа стойност.

Със скандалното пренасочване, събраните пари отиват – образно казано, за водата, която съществува благодарение на и идва от гората, коментираха ексепрти пред "Дневник".

Мотивът за пренасочването е бил, че се налага спешно да се изплатят дължимите заплати, за да се предотверати напрежението и евентуалните протести на работниците.

"Дневник" отправи запитване до земеделския министър Димитър Греков по случая, но не получи отговор на зададените въпроси до публикуване на материала. От пресцентъра на ведомството обещаха да проверят случая и да отговорят.

Спорни поправки в Закона отново за фонд "Инвестиции в горите"

Този четвъртък депутатите приеха поправики в Закона за горите и най-спорните от тях засягат ползването именно на фонд "Инвестиции в горите".

С промените се създава възможността с пари от този обществен фонд да се прави собствено финансиране по спечелени европейски проекти от страна на горските стопанства. Но това не важи за общините и за частниците. Когато те спечелят подобни проекти, те ще трябва да си осигурят собственото финансиране. Това е дискриминационно и е скрита държавна помощ, която в Европейския съюз ще бъде санкционирана, коментират експерти.

Досега фондът можеше да се ползва само за изграждане на горски пътища, което е в публичен обществен интерес, защото по такъв начин горите могат да бъдат опазвани (напр. при пожар или друго бедствие може да се стигне бързо до мястото). Затова разходите от този фонд са данъчно признати.

Сега с подобен тип разходи ще могат да се извършват залесявания и други лесокултурни дейности (например отглеждане на млади гори), но само когато става дума за държавни и не за други собственици. Така увеличаването на капитала на държавните предприятия чрез отглеждане на млади гори или чрез залесяване, с което се подобрява икономическата им стойност в бъдещ период, ще се извърши с държавен фонд освободен от данъци. Това е държавна помощ, но държавните предприятия имат достатъчно средства за тази дейност, без да ползват фонд "Инвестиции в горите", предупреждават хора от сектора.

Като цяло направените промени в Закона за горите

възстановяват държавното начало.

Друг пример за това е, че вече таксите за сервитути, наеми, аренди ще отиват в държавния бюджет (т.е. в бюджета на Агенцията по горите, а оттам в държавния бюджет), вместо в държавните горски стопанства. Последните имат отговорността да стопанисват, т.е. Те да имат право на приходи, но и правят задължителни разходи. С отнемането на прихода от сервитут, наем или аренда, не е редно те да се товарят с отговорност за тази територия. Но тя остава а тях.

Битка за кранчето

ав. Калин Първанов, сп Тема.  16.04.2014

Сегашното управление дойде на власт с обещания за пълен преглед на концесионните практики. Но дали няма да остави в наследство още 28 големи концесии във водния сектор

Ако приемем, че популярният икономически термин неолиберализъм означава процес, в който държавата се отказва от „несвойствените си функции" да бъде… държава, то проектът за водна стратегия на Република България предлага специфичен принос в това отношение. Според философията на документа правителството доброволно се отказва от „несвойствената" си функция да осигурява вода за населението, отстъпвайки я на… неправителствени организации. Освен за трансфер на права и задължения става дума и за прехвърляне на имущество и активи за милиарди.

На пръв поглед политиката изглежда демократизираща – обществото поема в собствени ръце решаването на проблемите си и всеки ще има глас в управлението. На практика обаче резултатът най-вероятно ще се състои в скрита пълна или частична приватизация на водния сектор. Или поне до създаване на редица частни монополи, които ще действат с десетилетия върху определени територии. Както казва философът Ивайло Дичев: „Хората днес са недоволни от държавата, защото тя може да решава все по-малко проблеми, в резултат на което получават още по-малко държава, която решава още по-малко проблеми, а недоволството става още по-голямо.

В крайна сметка това е

един омагьосан кръг" 

Съгласно документа „Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България" държавните и общинските ВиК активи задължително трябва да преминат в ръцете на 28 регионални асоциации по водоснабдяване и канализация (АВиК), които по същество са неправителствени организации (НПО). Членове на всяка АВиК ще станат по един представител на държавата и по един на всяка община на територията на съответната област, допуска се участието и на заинтересувани организации. Водните асоциации ще решават на кого да възложат водоснабдяването, а вариантите са два: 1) Пряко възлагане на сегашния оператор, предоставящ ВиК услуги в района чрез „псевдо-концесионен договор" (цитатът е буквален) за 10 или 15 години; 2) Избор на нов оператор чрез конкурс за концесия до 35 години (тоест, публично-частно партньорство). За целта е прокарана и законодателна пътека посредством промени в Закона за водите. Последното препятствие е предстоящото обсъждане и гласуване на стратегията в Народно събрание, което се очаква да протече формално. Е, остава да се преодолее и съпротивата на няколко общини…

А сега нека от теорията да преминем към практиката. Погледната от площада в Самоков, новата водна политика на държавата изглежда като „одържавяване на ВиК активите". Поне с такова впечатление са останали местните хора, които се интересуват от проблема. Михаил Янков е председател на Инициативния комитет по ВиК услугите в община Самоков –  организация, която се бори за създаване на общинско ВиК дружество. Комитетът има пълната подкрепа на местната власт и на всички политически сили в града. Зад идеята стоят над 7500 подписи на граждани, които през годините са потъвали в институциите. В момента мнението на хората тежи още по-малко, тъй като водната стратегия на държавата не предвижда създаването на общински водоснабдителни дружества. Нещо повече –  наличните двайсетина такива трябва да бъдат погълнати с все активите им, от новите водни асоциации. След кратък размисъл по темата Янков сам стига до извода, че това само изглежда като „одържавяване", но всъщност е  насилствено „окрупняване", което по всяка вероятност ще доведе до тотално концесиониране.

Как се водоснабдява Самоков в момента?

Общината е уникална с това, че на нейна територия извират двете ни най-големи вътрешни реки – Искър и Марица. От язовир „Бели Искър" над града тръгва магистралният рилски водопровод – един от двата основни източника за водоснабдяването на София. Общината е принудена да ползва услугите на „ВиК-София" ЕООД, което оперира на територията на цялата Софийска област – от Драгоман до Копривщица и от Самоков до Етрополе. Дружеството няма нищо общо със „Софийска вода" – единствения засега частен воден оператор в страната, който действа в Столичната община.

Според кмета Владимир Георгиев „ВиК-София" купува част от необходимата вода за града от „Софийска вода", след което реално я препродава на самоковци. Местните плащат за вода по 1.62 лв. за куб. м, почти колкото и софиянци (тези дни „Софийска вода" поиска от ДКЕВР да й разреши увеличение от 1.47 лв. на 1.61 лв. за кубик).

От 5 години насам община Самоков заделя по над половин милион лева годишно собствени средства за ремонти по мрежата. Подновените участъци се актуват като общинска собственост. По силата на новата водна политика обаче те трябва да се прехвърлят на Софийската водна асоциация. И не само те, ами и малките пречиствателни станции в селата Доспей и Белчин, които общината току-що е изградила с европейски пари, плюс градската пречиствателна станция, която също има акт за общинска собственост.


„Подменяхме водопреносната мрежа за наша сметка, а сега искат да я дадем на някого. Защо тогава ни караха да ги правим тези водни цикли?", недоумява Георгиев. И дава пример с друга община – Костинброд, която реализира проект за воден цикъл за 98 млн. лв. с европейско и собствено финансиране. След като го довърши, ще трябва да го предаде на друг стопанин.

Местният парламент в Самоков отдавна е взел решение за създаване на собствено общинско ВиК дружество. Вече има такова, което засега отговаря за канализацията и пречистването на отпадните води от
курорта Боровец. Вместо да прехвърлят предприятието към водната асоциация, самоковци искат то да се разрасне и да поеме работата в цялата община. Кметът е убеден, че при добро управление едно

ВиК дружество не

може да е губещо  

На всички врати, на които досега е почукал, отговорът е бил кършене на ръце и: „…Вие сте уникален случай."

Не само Самоков обаче отказва да влезе в софийската водна асоциация. Община Ботевград също не участва, тъй като си има собствено ВиК дружество, което се развива успешно. Михаил Янков е проучил опита в цяла България. Според него няма общинско дружество, което да не се развива успешно и цената на водата да не е приемлива за населението дори и там, където се водоснабдяват при много по-сложни условия. За пример посочва Троян. Във водната стратегия обаче четем, че „за малките дружества е трудно да наемат необходимия и достатъчно квалифициран персонал… в резултат на което те ще прехвърлят своята неефективност върху клиентите си чрез по-високите цени на ВиК услугите". Ето как стратегическите ни документи често нямат нищо общо с практиката, особено когато са писани с цел да прокарат определена идеология (в случая – пропазарната).

Кметицата на Троян Донка Михайлова също беше категорична пред „ТЕМА", че общината няма намерение да влиза в Ловешката водна асоциация, каквато и принуда да й се оказва централно. „Имаме добро общинско ВиК дружество.

Не виждам логика да се

разваля нещо работещо 

за да се прави друго, за което не е ясно дали въобще ще проработи", казва Михайлова и също споделя съмненията си, че истинската цел на окрупняването е концесиониране на целия сектор. Във водната концепция, разбира се, мотивите за окрупняването са формулирани различно: нуждата от големи инвестиции и от по-лесния достъп до банкови кредити. Дали това не е благовиден предлог за предстоящо раздаване на цели пазарни ниши „на едро"? Консумацията на продукта е гарантирана, а конкуренцията върху определена територия –  невъзможна. Никой няма да откаже да ползва вода, каквато и да е цената й, освен ако няма къща с кладенец в двора.


А иначе документът е пропит от тревожни констатации и рисува апокалиптични картини за състоянието на водопроводната мрежа. Да се чуди човек как при съществуващия модел (който според авторите на стратегията „има исторически корени" в страната) няколко поколения българи не са измрели от жажда и са ходили на работа що-годе изкъпани и с чисти дрехи?! Според оценка на Световната банка необходимите разходи за рехабилитация и подмяна на мрежата са между 650 и 800 млн. годишно. Направените инвестиции във водоснабдяване от 2007 г. насам възлизат на по-малко от 200 млн. лв. годишно. В приложение към концепцията, което впоследствие е отпаднало, се е съдържала карта на „социалната поносимост на услугата". Според нея в София водата може да поскъпне до 6.50 лв. за куб. м., в Добричко – до 3.30 лв., а в Смолянско – до 2.80 лв. Изпълнението на стратегията ще доведе и 

ново понятие –

„водно бедни" граждани 

подпомагането на които трябва да поеме държавата.

„По принцип харесвам проекта за стратегия, но в нея има и доста стряскащи моменти – най-малкото, ако не се подобрят нещата в отрасъл ВиК, цените трябва да скочат много над 40% и да стигнат до нивото на социалната допустимост. Това е доста притеснително. Може би е реално, а как е изпълнимо, не искам да коментирам. Все пак виждам още много резерв в това, което до момента постъпва във ВиК операторите", казва председателят на Българската асоциация по водите Иван Иванов.

Дори и да не се стигне до подобни нива на поскъпване, безспорно е, че в близко бъдеще ни чака не едно увеличение на цената заради нуждата от инвестиции, които да компенсират 20-годишното бездействие. Това бездействие впрочем много добре личи от страниците на документа, а дали не става дума за съзнателна политика по изтощаване на водния сектор, остава въпрос с повишена трудност.

Друг подобен въпрос поставя поведението на държавата по отношение на печалбите от собствените й ВиК дружества. Досега правителството е прибирало 80% от размера им в държавния бюджет без яснота колко от тях вторично е реинвестирало във водни проекти. Сега – ако предвиденото в стратегията бъде задействано, ще се окаже, че държавата е готова с лека ръка да отпише тези приходи, като остави някой друг да печели от сектора. И тук съвсем не става дума за поведение на точно определено правителство, а за пълна приемственост във водната политика на трите последни управления, плод на която са поръчката за водната стратегия и планомерната промяна в законодателството, разчистващо пътя пред приложението й. Между другото за изготвянето на документа държавата е платила 800 000 лв. на външен консорциум с участието и на Световната банка, въпреки че с проблемите на сектора са ангажирани експерти от поне 5 бюджетни ведомства.

На този фон най-голямото притеснение на младия кмет на Самоков е дали в управлението на водите държавата няма да повтори грешките, допуснати при приватизацията на енергоразпределителните дружества. „Миналата година се сепнаха и позабавиха процеса заради бунтовете срещу ЕРП-тата. Просто изчакаха малко хората да се поуспокоят", убеден е Георгиев. В самата водна стратегия е посочено, че е бил разработен пилотен проект за подготовка на концесия в един от регионите, но местната водна асоциация не успяла да вземе решение „поради отрицателната публична нагласа към частните монополи". Независимо от това възможността е налице, макар все още да няма пазар за съществено участие на частния сектор, се казва в документа.

Иначе казано: там, където кранчето е разхлабено и е започнало да капе, е въпрос на време да започне и да тече. Тази теория поне е проверена на практика.





понеделник, 17 март 2014 г.

Мост над река Върбица свързва село Птичар с Момчилград Копирано от standartnews.com

от Ирина Ангелова |

Копирано от standartnews.com
http://www.standartnews.com/regionalni/most_nad_reka_varbitsa_svarzva_selo_ptichar_s_momchilgrad-229775.html

Кърджали. Мост над река Върбица с дължина 156 метра ще осигури пряка връзка на жителите на село Птичар с Момчилград и с 24-километровия участък от първокласния път Кърджали – Подкова за ГКПП „Маказа", съобщиха от общинска администрация. Предвижда се пътното платно да е с ширина 6.5 м с тротоари от двете страни за движение на пешеходци.

Новата инфраструктура ще улесни максимално придвижването на превозни средства до Птичар. В момента селото остава труднодостъпно заради лошите пътища, водещи до него и опасността от активизиране на свлачища. Проблемът с изграждане на по-добрата пътна връзка е бил поставен остро и на последните срещи на ръководството на общината с жителите на селото. Идейният проект за мост над река Върбица е готов и общината ще кандидатства за финансиране по новите оперативни програми за период 2014-2020. Община Момчилград вече подписа договор по проекта за по-пряка пътна връзка между населените места от общините Момчилград и Крумовград с трасето Кърджали – Подкова, който е част от Трансевропейската транспортна мрежа – коридор №9.

Копирано от standartnews.com

55 язовира около Пловдив са опасни

15.03.2014

Около 55 язовира в Пловдивско са опасни. Два от малките водоеми са в предаварийно състояние. Това са язовирите „Тополово 1" и „Тополово 2", алармира Лили Барганова, главен експерт в „Басейнова дирекция" - Пловдив. „И двата язовира са собственост на община Асеновград и нямат действащи разрешителни за ползване и водовземане, които да са издадени по Закона за водите", каза Барганова.

„Около 220 са малките язовири на територията на областта, като ¼ от тях се водят потенциално опасни", добави Барганова. „При малките язовири, както и при по-големите, се изисква непрекъснато наблюдение за състоянието на хидротехническите съоръжения, както и на поддържането на речните корита, които са на 500 метра след язовирната стена. Големите язовири на територията на областта имат достатъчно свободни обеми към този момент", добави експертът.

„Това са „Въча", „Домлян" и „Пясъчник". В началото на месец март, общият наличен обем на язовир „Въча" е 191 милиона, при общ обем 226 милиона. Разрешените количества за месец март, които могат да се използват са за електроенергии и те са 45 милиона. За язовир „Домлян" общият наличен обем е 26 милиона, а заетият е съвсем малко, въпреки падналите дъждове - около 5 милиона. При язовир „Пясъчник" 206,5 милиона е наличният обем, а заетият е 26 милиона. С категоричност тези язовири имат възможност да поемат високи води, тъй като имат достатъчно свободни обеми", подчерта експертът.

„Именно големите язовири се стопанисват от Напоителни системи, в контекста на протестите на работниците от дружеството. Те не са получавали заплати от началото на тази година. Няма опасност и от преливане на реки на територията на област Пловдив. Според 5-дневната прогноза на Системата за ранно предупреждение по река Марица и река Тунджа, няма опасност от преливане на участъци от речните корита. Не се наблюдава обезпокоително повишение на нивата на тези реки, те са в нормите, по данни от системите", обясни още Лили Барганова.

Системите за ранно предупреждение работят без прекъсване от 2008 година и дават 5-дневни прогнози от 22 пункта за наблюдение. Данните се използват от оперативните звена и институции, които ги анализират и дават указания как да се реагира при нужда.

http://www.vsekiden.com/148702



Защита от наводнения обсъждаха български и румънски експерти

12 март 2014 14:29 | Дарик Русе
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1231538

Състоянието на дигите по поречието на Дунав и потенциално опасните обекти в региона обсъждаха членовете на Българо-румънската земеделска работна група. На заседанието, открито от областния управител Венцислав Калчев присъстваха и участниците в инициативата „Мениждър за един ден", която се провежда и в Областна администрация-Русе. От румънска страна се включиха заместник-председателят на Окръжен съвет Гюргево Думитриу Гаврила, представители на фирми и институции, както и на трансграничния бизнесцентър „Данубиус". Срещата се организира от Областна администрация-Русе, Окръжен съвет-Гюргево, Асоциация „Еврорегион Данубиус" и „Трансграничен бизнесцентър „Данубиус".

Общата дължина на дигите по река Дунав, които се стопанисват от Напоителни системи е 41 километра, а предпазените площи са над 59 хиляди декара, съобщи Илиян Димов, главен инженер в „Напоителни системи" - Русе.  Състоянието на дигите в областта е задоволително, но тези, които са по поречието на Дунав са обрасли с храсти и дървета, и се налага периодично да се почистват. Сериозен е проблемът с напояването, стана ясно още на заседанието. Причината е, че голяма част от напоителните системи не функционират. В област Русе се напояват реално 5-6 хиляди декара, като сме в състояние да подадем вода за още 10-15 хиляди декара, каза Илиян Димов. Язовирите са в добро техническо състояние и нивото им е под необходимата кота.

По време на дискусията заместник-председателят на Окръжен съвет Гюргево Думитриу Гаврила предложи да се подготви съвместен българо-румънски проект за изграждане на диги в опасните райони на река Дунав.

Изпълнителният директор на сдружение „Еколинкс" Тодор Петров представи пред аудиторията значението на мерките за защита от наводнения. Той акцентира върху законодателството в България за защита от бедствия, както и на функциите на областните управители, кметовете и на представителите на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението" при кризисни ситуации.




550 метра бракониерски мрежи са иззети от водоеми

12 Мар 2014 11:37 | Новини
http://www.agro.bg/news/article48080.html

Общо 550 метра бракониерски мрежи са иззети от водоеми при проверки на инспектори на ИАРА Кърджали и Русе.

Инспектори от отдел "Рибарство и контрол" на ИАРА Кърджали са извършили проверка по сигнал на гражданин на язовир "Мъглене". При обхода на водоема са намерени и извадени от водата 2 бр. бракониерски хрилни мрежи с обща дължина 200 метра. Те са иззети и е съставен срещу неизвестен нарушител.

Инспектори от отдел "Рибарство и контрол" на ИАРА Русе са извършили проверка по сигнал на река Дунав в района на Лимана на Русенска корабостроителница. В резултат са открити 4 бракониерски  мрежи с обща дължина 350 метра. Уловената в тях 20 кг риба е върната обратно във водата. Мрежите са иззети с констативен протокол срещу неизвестен извършител.

Източник:
  • AGRO.BG

  • сряда, 5 март 2014 г.

    В предаварийно състояние са 68 язовира

    13:59 | 05.03.2014 | Медияпул 

    Броят на язовирите в предаварийно състояние - основно малки за напояване, нараства през 2013 г., като са констатирани проблеми в 68 водоема. Това обяви министърът на околната среда Искра Михайлова след заседанието на правителството. Тя отчете резултатите от проверката на 2330 хидротехнически съоръжения и съобщи решението на правителството за създаване на междуведомствена група по проблема.

     

    Пропуските

     

    След проверките на 2330 водоема са съставени 753 протокола през пролетта и още 868 протокола през есента, в които са дадени предписания по техническото състояние и аварийното планиране на водните обекти.

     

    Установените пропуски са, че не се поддържат локални системи за оповестяване на населението в застрашените населени места. Не е довършен и процесът с паспортизацията на обектите. Установени са участъци от диги извън населените места в неизправно състояние, посочи Михайлова

     

    Повечето от предписанията, дадени от междуведомствените комисии по време на проверките, не се изпълняват от частните собственици на водоемите – концесионери на някои от съоръженията, добави екоминистърът.

     

    Михайлова отбеляза, че комплексните и значими язовири, по смисъла на Закона за водите, с много малки изключения са в изправно техническо състояние и могат да се експлоатират без ограничение.

     

    С 6% е намалял броят на язовирите в изправно състояние стопанисвани от държавната компания "Напоителни системи", която е на подчинение на земеделското министерство, каза Михайлова. По думите й основната причина за това е липсата на финансов ресурс и оттам на инвестиции в подобряване на инфраструктурата.

     

    "Налага се общият извод, че на общините е изключително трудно да поддържат язовирите – общинска собственост в изправно техническо състояние поради недостиг на финансови средства, липса на специалисти и на хора, които да извършват оценка на състоянието на техническата инфраструктура на язовирите", каза Михайлова.

     

    Действия

     

    За да се подобри работата, правителството е взело решение за създаване на междуведомствена група по проблема. Целта е да се ускори процесът на паспортизация на язовирите, да се предвидят в устройствените планове дългосрочни мерки за намаляване на риска от наводнения, както и да се осигури финансиране, допълнителен персонал и техника за целогодишно почистване на Дунавските диги и дигите на вътрешни реки.

     

    Ще се създаде и междуведомствена работна група, която да извърши преглед на нормативната уредба и ще предложи промени в нея. Идеята е да се създаде единен национален контролен орган - за да има по-ефикасен контрол по техническото състояние на водно стопанските системи и хидротехническите съоръжения, каза Михайлова.

     

    "Мобилизирани сме да изпълним ангажиментите си като за това има финансиране и по европейски проекти и програми", допълни министърът на екологията. Тя добави, че всяко министерство, в рамките на компетенциите си, ще се включи за подобряване на координацията за извършване на всички необходими превантивни дейности и за гарантиране на сигурността на околната среда и на населението.

    ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ