.Посетете основния ми блог РЕКИ.БГ

сряда, 7 май 2014 г.

Renewed hydropower investment needs social and environmental safeguards

The 50,000 large dams in the world respond to a range of development and security needs, providing power, water storage and flood protection. Yet balancing their benefits against their social and environmental costs has long been controversial. A resurgence in hydropower investment has seen new actors, notably Chinese and private banks, changing the global landscape for financing dams, leading to fewer measures to protect social and environmental values. New financing tools, such as carbon trading, are also playing their part. As the 'finance landscape' for hydropower widens, improved tools to ensure sustainability must become a mainstream approach, especially to encourage Asian finance institutions to participate in mechanisms like the Equator Principles — now the main framework used to assess and manage environment and social risk in dam project finance transactions, outside of multilateral safeguards.


read more

Села пред бунт след смъртта на децата, удавили се в канал

Местните настояват съоръжението, взело около десет жертви, да бъде обезопасено
Видяна: 225|
Коментари: 1

Не е ясно чия е отговорността за обезопасяване на напоителния канал край Брестовица, в който в събота следобед се удавиха две братчета на 7 и 14 години от Пещера, въпреки че през последните години съоръжението е взело около десет живота.
Общата дължина на канала е 13 километра, като преминава покрай няколко населени места - започва от Кричим, минава през Устина, Перущица и стига до Брестовица. Във всяко от селата има удавен поне един човек. Каналът е строен по времето на социализма и трябвало по план да стигне по Хасково, но парите свършили. Днес той захранва два частни малки мини-ВЕЦ-а край село Йоаким Груево, използва се и за напояване на нивите по продължението си.
Три дни след трагедията нивото на водата в дълбокия 8 метра канал е значително по-ниско, няма и течение, но единствената мярка за безопасност остават табелите „Къпането забранено".
Две пловдивски села са готови на бунт след смъртта на двете момчета в събота. От години хората в Брестовица и Йоаким Груево настояват за ограждения и се заканват този път да бъдат непреклонни.

Двете деца са се удавили в канала край Брестовица в събота следобед. Хората от селото ги видели да се разхождат с колелата си из полето малко преди това. Според местни жители по-малкото момче се е подхлъзнало в канала, батко му тръгнал да го спасява, но и той бил повлечен от бързите води.
Телата им са намерени случайно от работник на изграден на канала мини-ВЕЦ, който извършвал профилактика на съоръжението. „По случайност ги е намерил - вдига да чисти решетки там точно пред канала, когато слизат надолу по тръбите и излизат точно пред централата", обясни пред bTV работникът на съоръжението Любен Пенчев.
Служителите от мини-ВЕЦ-а разказаха, че каналът е любимо място за игра на децата. „Много често идват децата, гоним ги, но оттук през другата част и обратно се връщат. Ние не даваме да се къпят, има си обозначени табели и нататък. Опасно е къпането, защото водата е студена и веднага го пресича", допълни Любен Пенчев.
Жителите на Брестовица настояват каналът да бъде обезопасен, а и виновните за смъртта на десетки души, които са се удавили в него през годините, да бъдат наказани.
„Преди години един ветеринарен доктор падна с жигулата от моста вътре и го намериха почти на реката Марица, удавен човекът и после почнаха да циментират, да поправят. Преди години водата не се изтичаше така бързо, нямаше го ВЕЦ-а, застояла беше водата, топла - и да паднеш вътре, не е страшно, ще се задържиш, ще излезеш, сега отдолу става бързотечаща вода и не дай си боже да паднеш вътре в тая студена вода", разказват местните хора.
Кметът на Брестовица Любен Радев подчерта неколкократно, че каналът е собственост на „Напоителни системи". От държавното предприятие засега се въздържат от коментар с мотива, че тече следствие.
„Има хора, които много добре печелят от канала, би могло да се направи нещо. Казваме му черния канал – за последните 10 години около 10 жертви. Господ е пазил децата ни досега", разказа майка от Брестовица, чиито деца вече са пораснали.
„За последния случай предупредих сина си и дъщеря си – че не трябва да си играят тук и трябва да внимават", разказа друга майка от селото.
„В Брестовица постоянно правим разяснения колко са опасни", обясни кметът на Брестовица Любен Радев и подчерта, че удавените деца са били от Пещера.
„Каналът е на „Напоителни системи", само можем да информираме за опасността, но нищо друго. Мерките не могат да се вземат от частни лица, които използват водата от канала. Юридически няма как да накараме частна фирма да вземе мерки", подчерта кметът.
Той припомни и случая с удавеното „наше" дете от средата на миналия юни – тогава в същия канал загина 13-годишно дете. „В писмена форма сигнал до „Напоителни системи" не съм подавал. Напълно са запознати, многократно съм разговарял с тях", подчерта кметът.

вторник, 29 април 2014 г.

Липсата на норми за изграждането на рибни проходи води до фрагментация на много български реки и застрашава съществуването на редица видове риба


От Reki.bg

Проблемът с липсата на ясна регламентация за рибните проходи в страната става все по-видим и застрашава рибните популации в реките. Разнообразни баражи, водохдващания, прагове, язовири и ВЕЦ, построени или новопроектирани по нашите реки, накъсват речните участъци и така създават непреодолими препятствия пред рибните популации. Въпреки това четирите басейнови дирекции в страната продължават да издават разрешителни за строежи по реките, които още повече застрашават рибите. 

Формално всички нови баражи трябва да разполагат със съоръжения за преминаване на рибите, но те реално или липсват, или са изградени без да изпълняват функциите си. При тези условия рибите не успяват да осъществят естествената си размножителна миграция и различни видове изчезват напълно в дадени речни участъци или в цели реки.


ВЕЦ и преграждането на реките

Сред издадените нови разрешителни за препречване на реките, делът на ВЕЦ е най-голям.  Около 400 нови проекта вече са получили разрешителни по смисъла на Закона за водите и съвсем скоро могат да бъдат реализирани. Стремглавото нарастване на броя на малките водноелектрически централи (ВЕЦ) през последните 10 години, който се е увеличил повече от 10 пъти, е може би най-видимия, но със сигурност не единствен натиск за нова инфраструктура в реките. Проблемът с регламентацията на рибните проходи е най-видим. Това прави неотложна необходимостта от работеща нормативна уредба, даваща ясни насоки за изграждане на качествени рибни проходи по баражите на реките.

Тъй като построяването на напречни прегради по речното течение (стени на баражи, ВЕЦ и язовири) прекъсва реката като единствен миграционен и размножителен коридор за редица видове, изграждането на рибни преходи е жизненоважно за преноса на генетичен материал и продължаването на съществуването на видовете. При липса на рибен проход се прекъсва миграционния коридор и видовете, главно рибите, започват да изчезват – често пъти много бързо, а в останалите случаи - след известен период от време.

Проблемът с рибните проходи достига внушителни размери през последните години, тъй като строителството на ВЕЦ силно се разрасна: по данни на Агенция за устойчиво енергийно развитие, през последните 12 години са изградени поне 212 малки ВЕЦ. По този начин редица реки и речни участъци са били фрагментирани и миграцията на рибите е станала невъзможна.


Функцията на рибните проходи

Световната практика е доказала, че дори най-високо технологично построените рибни проходи успяват да допуснат едва 20% от мигриращите риби, и то само в едната посока. Въпреки това те са необходими за обмен на генофонда, тъй като без тях връзката между популациите е съвсем невъзможна.

В България съществуват изисквания за изграждане на рибни проходи. Въпреки това, те масово се спазват формално, като разнообразни съоръжения се наричат рибни проходи без въобще през тях да може да премине риба. В допълнение на това не съществува наредба или поне препоръки за това как точно да бъде изграден рибния проход на съответния бараж и за съответната река. В резултат на това, повечето български реки, препречени от баражи или ВЕЦ, не допускат преминаването на рибите. При тях или липсват рибни проходи, или са изградени по начин, по който преминаването е възможно само за единични екземпляри. Друг проблем е, че след повечето водохващания реките направо се пресушават (въпреки задължителното изискване след баража да се запази поне 10% от количеството вода в реката).

Проблемът със спирането на миграцията на рибите важи в изключително голяма степен за видовете, които извършват размножителни миграции, като скобар и морунаш, типични за много български реки. Тяхното съществуване зависи от достигането до размножителните места, които обикновено се намират в горното течение на реките. Наличието на миграционна бариера (язовирна стена, бараж) може в много кратък срок да унищожи популацията на тези видове.

Например, при картирането на долното течение на река Янтра природозащитната организация WWF прави проучвания за съществуването на типичния за реката главоч, който е немигриращ вид риба. Въпреки обстойното изследване на района са открити само няколко броя от този екземпляр и то само в едно малко басейнче на р. Янтра. Това демонстрира проблема с фрагментацията на реките, в резултат на която заради строителството на ВЕЦ някои речни участъци са напълно обезрибени и там дори се унищожава възможността за ре-популация на изчезнали видове. Измиване на бидон пестициди например е напълно достатъчно за обезрибяване на един речен участък, казва Иван Христов, координатор на програма Води от WWF, а ако в този речен участък има и бараж, там рибите не могат да бъдат възстановени в продължение на десетилетия.


Изследване на съществуващи рибни проходи

Членове на Камарата на инженерите в инвестиционнотопроектиране (КИИП) в България също са сериозно притеснени от проектираната нова инфрастктура. Разглеждайки различни случаи на нови баражи, те откриват едва два сравнително качествено направени рибни проходи измежду дванайсет изследвани съоръжения. При това дори за тези проходи не е гарантирано, че пропускат риба, но е поне видимо, че в тях има вода. В останалите 10 реки рибните проходи са просто сухи или с наклон, трудно достъпен дори за хората.

КИИП изследва рибните проходи в реките Черни вит, Крива река над Сестримо, Златна Панега над Румянцево, Зеленика, Чепинска, Драговищица, Джерман, Лазова, Тамрушка и още три реки в Родопите. Единствено в реките Тамрушка и Зеленика рибните проходи са изградени така, че пропускат вода след баража, която при пълноводие би била достатъчна за преминаването на малка част от рибите. В останалите случаи реките са сухи след водохващанията. Въпреки нормативното изискване за пропускането на екологични води в размер на минимум 10% от средногодишното количество вода в реката, това не се случва. Дори и рибният проход да е направен добре, няма вода, казва инж. Димитър Куманов, член на КИИП.


Пресъхнали реки и проходи

В последните пет години са пуснати поне два сигнала до отговорните институции относно рибен проход на ВЕЦ на река Златна Панега. Те са уведомени, че съоръжението е направено лошо, но въпреки сигналите и до днес риби не могат да минат, тъй като реката е суха след баража. Теоретично, ако имаше вода, можеше и да се осъществи миграция на риби, но реалността показва, че след баража реката остава напълно суха, казва Куманов. Обезводненото речно корито се превръща в храсталак, което е предпоставка и за наводнения когато дойде поройна вода, тъй като гъстите жилави храсти увеличават грапавостта на коритото и то прелива.

През 2013 г. е пуснат сигнал до МОСВ за рибния проход на Крива река, тъй като реката е тотално пресушена след поредното водохващане. Това е убийствено не само за рибите, които не могат да продължат естествения си път, но и за сухоземните животни, които мигрират, търсейки вода. Въпреки това МОСВ не реагира на сигнала, но поне собственикът на ВЕЦ в последствие започва да пуска минимално количество вода, колкото да поддържа една локва в сухото корито, казва Куманов.

Между водовземането и ВЕЦ в река Тамрушка в Пловдивска област, е доказано, че има риби, уловени от рибари, но въпросът е кои видове успяват да преминат през баражите. Главочът например не успява, докато по-подвижните пъстърви вероятно преминават. За това съоръженията за преминаване на рибите трябва да отговарят на много изисквания, за да могат да се нарекат работещи: те трябва да са достатъчно широки, с достатъчно течаща вода, която все пак не тече прекалено бързо за да може да си почива рибата в подходящи басейни между отделните прегради, пояснява Куманов. В река Тамрушка скоростта на водата е измерена до 110 литра на секунда.

Освен това е важно как входът на тези съоръжения се вписва в реката, тъй като рибата се насочва натам, където водата е най-бърза. И дори съоръжението да отговаря на всички тези изисквания, това не гарантира неговата успеваемост.

Сред по-фрапантните примери е река Драговищица, където е изграден метален рибен проход, който според инженерите е прецедент. Река Джерман, както и Лазова река, остават напълно сухи след ВЕЦ.

Само две от изследваните повече от 10 реки не са изсъхнали напълно и то през пролетта. Там рибните проходи теоретично могат да изпълняват функциите си, пропускайки вода.


Проблеми пред изграждането на качествени рибни проходи

Първият основен проблем, които стои пред качественото изграждане на рибни проходи по българските реки, е, че изцяло отсъстват ясни препоръки или алгоритми по какъв начин да бъдат изградени тези съоръжения. Вторият основен проблем е, че съществуват сериозни законови дупки пред изграждането на рибни проходи.

Въпросът със създаването на наредба за изграждане на рибни проходи в България се проточва с години. През 2012 и 2013 г. в ЕС излизат документи със сериозен потенциал, които и до днес не се прилагат в България.

Агенцията по рибарство и аквакултура има задължението да регламентира качественото изграждане на рибните проходи. Тяхното конструиране обаче засяга не само рибите, а всички целеви видове, които живеят в и около речния басейн. В много от случаите баражите се изграждат в защитени зони и зони, попадащи в европейската екологична мрежа Натура 2000. Поради тази причина според природозащитниците мерките за изграждане на рибни проходи е нужно да обхващат не само самите съоръжения, а и байпасовете.

Според информация от БАН, грешката при строежа на съоръженията се състои в това, че в недалечното минало в САЩ например рибните проходи са осигурявали проходимостта на змии, змиорки и други видове, които не са типични за България. У нас са били взети готовите модели от тези типове съоръжение, които обаче не са приложими за нашите реки.

Рибните проходи за строго специфични за всеки участък от реката и всеки отделен бараж, и поради тази причина е невъзможно създаването на унифициран модел за изграждането им. Въпреки това, съществуват отлични, вече разработени алгоритми, съдържащи всички стъпки за най-доброто решения. Необходимо е да се започне с изследване на реката, а след това да се премине през задължителен тестов период, който например във Великобритания продължава три години. В България все още не се прилага тестов период.


Нормативната уредба в България и прилагането й

КИИП е осъществила предварителна среща в МОСВ, която е акцентирала върху хидравличната пропускваемост на реките. В повечето случаи оценка на тази пропускваемост се прави след строежа на ВЕЦ, което налага последващо следене от страна на независими институции, подаване на сигнали и други мерки, на които МОСВ не винаги реагира, категоричен е Куманов. Според него при баражите и рибните проходи, които се строят в момента, след 10 години ще се налага възстановяване на видовете.

Основен проблем в България остава неспазването на съществуващите препоръки и документи, като например забраната за строеж на нови малки ВЕЦ като мярка за недопускане на увреждането на защитени зони, както и налагането на условие за много по-голям процент екологичен минимум на вода в реките. Тези мерки са част от Национален план за действие за възобновяеми енергийни източници до 2020 г., издаден от бившето Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, съобщава Росица Димова от дирекция Национална служба за защита на природата и в частност Натура 2000 на МОСВ.

„Този документ си остава на хартия и няма как да бъде контролиран. Документът е с конкретен възложител, който трябва да има представа дали се спазва“, каза Димова.

МОСВ издава и одобрява оценките за съвместимост, които противоречат на този план, но институцията не реагира на това противоречие, съобщава Любомир Костадинов, експерт в програма „Води“ на WWF. Ако видят, че няма рибен проход, отговорните институции няма на какъв документ да стъпят за да обявят липсата“, допълни той.

Единственото, което отговорните институции правят до момента, е да наложат глоба от 500 лева когато установят, че реката е пресъхнала. Само това обаче не решава проблема, защото фирмите плащат глобата, а в повечето случаи състоянието на баража не се подобрява.

Според Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „Балкани“, едно качествено ръководство за изграждане на рибни проходи би могло да предвиди изискването да се монтират предавателни устройства, измерващи количеството преминаваща вода, които да предават автоматично информацията в басейновите дирекции. Това би наложило висок дистанционен контрол, за да не се налага да се ходи на място, а и може да се осъществи лесно - чрез стационарно разположено съоръжение. По този начин би могло да се спазят изискванията за опазване на околната среда на ЕС. Необходимо е НПО и басейновите дирекции да съгласуват усилията си в подаване и придвижване на сигналите за нарушения, каза Ковачев.

Според Куманов, разликата между действителното състояние на всяка отделна река и написаните нереалистични изисквания в документ, регламентиращ задължителни норми, води до неспазване на каквито и да е норми. Той съобщи, че в момента се създава обществен съвет, който може да състави ръководство за изграждане на рибни проходи. Това ръководство може да се превърне в наредба. МОСВ би могло да възложи на НПО, научните институции и/или КИИП да създадат качествена наредба за изграждане на рибни проходи, каза Куманов.
В допълнение той уточни, че КИИП е дала на съответната дирекция на МОСВ детайлно предложение за методика за изграждане на съоръженията. „Отговориха ни, че Законът за водите не може да се променя, защото е чувствителен“, казва той. Работи се по промяна на Закона за рибарство и аквакултури, например едно от предложенията беше да се направи наредбата към този закон, допълва Куманов.

Според Димова инициирането на промяна в законодателството е наложително, както и да се повдигне въпроса защо до сега не е създадена подобна наредба.

Според Иван Христов от WWF е хубаво да има ръководство, но е по-важно да има поне някаква наредбата, защото в момента такава въобще не съществува. „Можем да имаме наредба без да се променят законите“, казва той. Според него съществува една наредба, която може да се пригоди към изискванията за изграждане на рибни проходи, и на първо време е достатъчно в нея да има само съвсем базисни параметри за проходи. Бихме могли да използваме вече наличния опит от други европейски държави, макар и да е ясно, че този опит е сравнително нов: след като се решиха много проблеми с проходите, излязоха други проблеми, като липса на отчетност за миграцията в обратната посока на реката, казва Христов. Бихме могли да прегледаме какви наредби са издадени в Германия и Франция, например. Според експерта съществува риск забраните за строеж на нови ВЕЦ в защитени зони да отпаднат и тези 400 ВЕЦ, които вече са получили разрешителни, да се реализират, което налага бърза реакция за издаване на предписания за изграждане на качествени рибни проходи.


Необходимост от детайлни проучвания и качествен контрол

Съществуват различни варианти за осъществяване на контрол. Могат да бъдат заложени точки за измерване на количеството преминаваща вода преди и след ВЕЦ. Също така може да бъде изградено и мостче за водовземане. Според програмата за собствен мониторинг, инвеститорът би могъл например да бъде задължен да инсталира устройства за измерване на водите, казва Димова.

Биологичните специфики на нашите видове са от съществено значение при проектирането на рибни проходи, припомни Андрей Ковачев от Сдружение „Балкани“. Необходимо е видовете да се групират по биологични особености, за да заложат различни видове рибни проходи в препоръките за изграждането им.

Според Доц. Георгиев от Техническия университет е необходимо при представянето на нов проект за ВЕЦ или проект за реконструиране на съществуващо съоръжение, да бъде представен и проект за рибен проход, който да се изследва, одобри и подпише от група експерти. Ако не може да се осигури необходимия минимум вода, трябва да има различни видове рибни проходи и според количеството вода в една река да се използва съответния вид конструкция, казва Георгиев. Той уточни, че е възможно монтирането на датчици за измерване на количеството вода, или лазерни датчици.

Освен това е необходимо технологично време от поне един или два сезона за да бъдат изследвани видовете и техните нужди, с цел създаване адекватно изискване за проход за рибите. Нужно е да се ангажират ихтиолози, сподели Георгиев.

Всеки обект изисква индивидуално изследване и за това за абсолютно всеки ВЕЦ е необходима Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС). Практиката на оценка на необходимостта от ОВОС, която се прилага в момента, създава проблеми, защото в следствие на нея не навсякъде се прави необходимия за всички обекти индивидуален ОВОС.


Какво представляват рибните проходи?

1.      Няма достатъчно научна информация за изискванията на българските видове сладководни риби към рибните проходи.
1.      Всеки рибен проход се изгражда за определен вид риба и не може да удовлетвори изискванията на другите видове.
2.      Рибните проходи спомагат бракониерския риболов и хищничеството от страна на нетипични за района видове риба.
3.      За някои реофилни видове риби (черна мряна, гулеш) пречка представлява не само стената, преграждаща реката, но и обширните стагнатни изкуствени водоеми под  и  над водните централи.
4.      Каскадното разположение на няколко изкуствени езера едно след друго (при мини ВЕЦ “Габровница”, ”Свражен”, ”Оплетня” и ”Левище” например) има кумулативен ефект и ще спре всякаква миграция на рибите, дори и при добре направени рибни проходи. Основен стимул и ориентир при миграцията на речните риби е речното течение, което ще отсъства в дългите до 2,9 км. езера. 

В България няма единни стандарти и изисквания за строежа на такива и те в общия случай се правят от хидро инженери, а не от ихтиолози. Обикновено това е една бетонна стълба, по която тече вода и през която може да мине някой по-пригоден вид, но определено не всички в съответната река, това практически не се оценява и не се отчита, че за различните видове са нужни различни байпаси. За съжаление рибата няма крака и съответно тези съоръжения трябва да отговарят на много критерии – водата да не тече прекалено бързо, езерата между преградите да са с определена дълбочина, ширина и дължина, височината на отделните стъпала да отговаря на възможностите на видовете, които се срещат в съответната река (много ВЕЦ са направени дори без ОВОС и е невъзможно да се оцени за какви видове трябва да са подходящи техните рибни проходи). Например пъстървата може да скача до два метра, а шаранът - до 5 см. В рибния проход трябва да има създадени близки до естествените условия, така че малките риби да имат прикритие от по-големите. 

При положение че един рибен проход работи, хищниците бързо се приучават да ловуват в теснините там. Важно е също как изходът на рибния проход се вписва в течението, тъй като рибата следва най-бързото течение. В общия случай рибните проходи функционират само от долу нагоре, тъй като течението в задбаражните езера е стагнирано и там по-скоро случайно някоя риба може да намери входа на прохода. В един от изследваните случаи са открити свидетелства, че охраната на ВЕЦ поставя мрежа на входа на рибния проход, така че дори малкото риба, която може да мине и не е обект на лов от хищник, бива уловена.

При толкова много съоръжения рибните проходи имат съвсем малък ефект. Той трудно може да се оцени без изследвания, но е ясно, че серия от стагнирани водоеми, каквито имаме в Искърския пролом например и за които съществува инвеститорски интерес да бъдат удвоени, водят до пълна промяна на ландшафта и на местообитанията. Всеки подобен проход намалява възможностите за миграция, а възможностите за един екземпляр да мине през цялата каскада практически са нулеви. В най-добрия случай рибния проход може да свърже две съседни местообитания и нищо повече.

четвъртък, 24 април 2014 г.

Нивата на водите на река Марица са малко над допустимите стойности

Нивата на водите на река Марица и нейните притоци на гръцка територия са малко над допустимите стойности, но се оценяват като стабилни след преливането на язовир "Ивайловград", предаде радио Атина.

Властите в Гърция са в повишена готовност и следят развитието на ситуацията, след като проливни дъждове и преливането на язовир "Ивайловград" създадоха предпоставки за наводнения в крайречните райони, пише inews.bg.

Гръцките фермери са предупредени да изтеглят земеделските си машини в близост до речните корита заради опасност от разливи, допълва БТА.

Нивата на водите на река Марица са малко над допустимите стойности

Нивата на водите на река Марица и нейните притоци на гръцка територия са малко над допустимите стойности, но се оценяват като стабилни след преливането на язовир "Ивайловград", предаде радио Атина.

Властите в Гърция са в повишена готовност и следят развитието на ситуацията, след като проливни дъждове и преливането на язовир "Ивайловград" създадоха предпоставки за наводнения в крайречните райони, пише inews.bg.

Гръцките фермери са предупредени да изтеглят земеделските си машини в близост до речните корита заради опасност от разливи, допълва БТА.

сряда, 23 април 2014 г.

Българската водна политика или как дяволът чете евангелието

ЕКОПОЛИС
http://old.bluelink.net/bg/bulletins/ecopolis1_2002/1_os_6.htm

Дневен ред 21 век

 

януари 2002

бюлетин 49

Българската водна политика или как дяволът чете евангелието

Инж. Росица Николова, независим експерт

(продължава от бр. 48)

Какво прави България в това време:

  • заявява, че ще увеличи пет пъти язовирните си обеми (от къде ще ги пълни е друг въпрос);
  • доказва, че въпреки настъпващата демографска криза, заетостта, брутният вътрешен продукт и водопотреблението ще нарастват непрекъснато;
  • през 1986 г. разработва "Генерална схема за комплексно използване и опазване на водните ресурси в НРБ", с инвестиционна програма за нови хидротехнически системи и нови язовири. Запомнете техните имена:

Водоснабдителен комплекс "Рила";

Хидротехнически комплекс "Места";

Каскада "Горна Арда";

Каскада "Средна Въча";

Каскада "Среден Искър" състояща се от 40 ВЕЦ-а в Искърското дефиле;

Язовирите: Черни Осъм, Бяла, Нейковци, Младеж, Раков дол, Индже войвода, Кюстенцил, Раянци, Жълти бряг, Пловдивци, Братан, Стеврек и още.

  • започва строителството на хидротехническите тунели за прехвърляне на води от басейна на р. Струма към басейна на р. Искър;

Но времената са други. В СССР на власт е Горбачов, който е забранил всякакви проекти за прехвърляне на Сибирските реки към азиатските републики. Българската общественост също се активизира. Създава се обществен комитет за спасяване на град Русе. Някои вестници публикуват обширни статии доказващи екологичните щети от мащабното хидротехническо строителство. През 1989 г. в София се провежда световен екологичен форум, на който активисти на полулегалното гражданско движение "Екогласност" протестират срещу мегаломанските водни проекти и влизат в стълкновение с милицията.

Започват граждански протести, живи вериги за спиране строителството на язовир "Черни Осъм". Включва се и академичната общност и през 1990 г. с решение на парламента се спира изпълнението на нежеланите хидротехнически обекти. А много от участниците в протестите преминават на друго жизнено поприще - политическата кариера (да ви припомняме ли техните имена?). Приема се и нов закон за опазване на околната среда, който забранява изграждането на нови деривации за прехвърляне на води.

През 1991 г. на България се отпуска т.н. "воден заем" в размер на $ 98 млн. и се прави обследване на дружествата за водснабдяване и канализация. Предварителното изследване по проекта разкрива чудовищния размер на загубите на вода, които в повечето случаи превишават двойно реалната консумация. За това проекта цели преструктуриране на В и К дружествата по подходящ начин за да могат да ползват средства от заема за ремонт на водопроводите и намаляване на течовете. Преструктурирането и до днес не е завършено, а голяма част от заема е пренасочен към други сектори.

През 1993 г. пак по проект на Световна банка се отпускат пари за ремонт на вътрешно-каналната мрежа за напояване, въпреки че реституцията на земята не е завършила, новите собственици не искат инфраструктура, която ще ги направи роби на монопола на "Напоителни системи" ЕАД.

Затова пък енергетиката си разработва тихо мълком стратегия за изграждане на нови ВЕЦ, въпреки, че тяхното построяване не е рентабилно и е в ущърб на приоритета на населението за питейно-битово водоснабдяване.

Така че се оказва,че затишието е временно и лъжовно. През 1994 г.язовир "Искър" се оказва празен и настъпва криза във водоснабдяването на гр.София. Вземат се спешни мерки за борба със сушата и въпреки съпротивата на местното население се изгражда деривацията "Джерман-Скакавица", като се правят и нужните законодателни промени. Две години по-късно голяма част от деривацията е повредена от пороите и не върши работа, но ние сме платили, а има какво да плащат и бъдните поколения. Създава и обществен комитет първоначално за подобряване водоснабдяването на София, а после и на цялата страна, но всъщност лобиращ за изграждането на ВК"Рила".

През 1996 г.се разработва Стратегия за развитие използването на водните ресурси и опазване на водите, която досущ прилича на старата "Генерална схема". Само мотивите са различни: поради това че населението е намаляло и не може да се докаже нарастване на водопотреблението, за доказателствена необходимостта от нови язовири се ползва засушаването. Няма отговор на въпросите"а като ще се засушава и не можем да напълним даже наличните язовири, с какво ще пълним бъдещите". Същата стратегия, прекръстена като "Национална" се разработва и приема за сведение от Висшия експертен съвет на МОСВ и през 1999 г.

Приема се и нов закон за водите,чието прилагане трябва да започне от 27 януари 2000 г.Но само месец преди влизането на закона в сила, тайно и подмолно се оформят разрешителните за водоползване за срок от три години на всички хидроенергийни обекти. С това прилагането на закона и неговите процедури за публичност и обществено участие се отлагат с три години и също с толкова се отлага и приоритета на екологията и питейно-битовото водоснабдяване на населението. Законът узаконява и големия размер на загубите на вода и включването им в сметките на абонатите на В и К.

През 2000 г. МОСВ заплаща за пореден път разработването на нови Генерални схеми, които вместо да решат проблемите с водоснабдяването на населението, развиват още по-мащабни геополитически водни проекти, които лансират стари идеи за Балкански воден път, чрез прехвърляне на води от Дунав по Вардар, по Струма до Джерман и оттам към Искър с централен преразпределител-язовир Бобошево. Ей това се вика водна стратегия "България-Балкански воден център".

В началото на 2000 година в Хага се провежда световен воден форум, който излиза с Декларация на Министрите. Българският Министър на водите не благоволява да вземе участие. Защо ли?

В края на 2000 година и Рамковата директива за водната политика на европейския съюз е приета от европарламента и България ще трябва да хармонизира законодателството си с нея.

Но на помощ идва сушата. Трябва да се бърза. В много кратки срокове се спретва програма от спешни мерки за борба със сушата, която вместо да подгони В и К да намали течовете и загубите на вода от нехайство, съдържа нова язовирна програма със старите имена: Черни Осъм, Нейковци, Индже войвода, Кюстендил, Раянци, Пловдивци. Като че ли изграждането на язовир може да стане спешно и като че ли е мярка за борба със сушата, но важно е че обектите имат електорален потенциал. А и инвестиции ще се намерят - от нашите данъци.

И така отново започва омагьосания кръг. Да се пита човек нищо ново ли не научихме или причините са други?

А пък американците премахнали вече няколко язовира, защото искат вода и реки, а не язовири и защото се научили по-добре да управляват водните си ресурси. Е богата държава, ако пак им потрябват язовири пак ще си построят.

 

 

понеделник, 7 април 2014 г.

Тайнствен инвеститор готов да вложи 40 млн. евро в язовир "Мокра бяла"


Тайнствен инвеститор е готов да инвестира 40 млн. евро в доизграждането на язовир "Мокра бяла" край Севлиево срещу концесия на обекта. Това стана ясно от думите на министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева в Севлиево.

 

"Размразяваме проекта за строителство на язовир "Мокра бяла". В министерството е постъпило инвестиционно намерение, като се предлага концесия", каза министър Терзиева. Тя обясни, че язовирът е стратегически за водоснабдяването на района и е залегнал в генералния план на местното ВиК, което дава зелена светлина за проектиране и строителство.

 

До края на годината може да започне процедура по предоставяне на концесия на обекта, каза Терзиева. По думите й срокът за проектиране, строителство и завиряване е между четири и пет години.

 

По данни от 2010 г. за доизграждането на язовира, който трябва да реши проблемите с безводието в района на Севлиево са необходими около 40 млн. евро. Строителството на обекта започва през 1979 г., но е спряно през 1995 г. Оттогава периодично някой управляващ, обикновено преди избори, обещава да продължи изграждането на язовир "Мокра бяла", но това така и не се е случило и до днес.

 

За начало 500 хил. лв. за борба с безводието

 

За начало за борба с безводието в севлиево, което от години е на воден режим през лятото, са отделени близо 500 хил.лв., каза Терзиева.

 

По думите й тези средства ще отидат за проектиране, изработка на подробен устройствен план и парцеларни планове за подобряване водоснабдяването на Севлиево и село Буря. С тях ще се прецизират трасетата на новите водопроводи и да се направи проектирането.

 

"Амбицията ни е догодина да започне изпълнението на строително-ремонтните дейности за подобряване водоснабдяването на Севлиево и село Буря със средства от публичната инвестиционна програма на правителството", обеща Терзиева.

 

Ремонтират пътя Севлиево – Велико Търново

 

Започва ремонта на третокласния път от Севлиево до Велико Търново, който не е ремонтиран от 1952 г., каза още Терзиева.

 

Половин милион лева са отделени от бюджета на агенция "Пътна инфраструктура" за ремонт на най-лошите участъци, на територията на област Габрово. Над 2 млн.лв. пък са осигурени от публичната инвестиционна програма за пътните участъците на територията на област Велико Търново, каза Терзиева.

 

Тя отбеляза още, че за община Севлиево са заделени 150 хил. лв. по публичната инвестиционна програма на правителството за ремонт на улици в малките населени места в общината.

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ