петък, 23 май 2014 г.
Високите води на Дунав повишиха нивото на реките Янтра и Русенски Лом при устията им
Високите води на Дунав повишиха нивото на реките Янтра и Русенски Лом при устията им. Кметът на община Ценово Петър Петров обясни, че Янтра е много пълноводна и е въведено постоянно дежурство и наблюдение. В района на село Новград река Студена, която се влива в Янтра, е преляла на три места в горски насаждения. Кметът на селото Тодор Асенов обясни, че опасност за населеното място няма, тъй като то се намира нависоко.
"Река Русенски Лом също е повишила нивото си в района на устието, тъй като Дунав го "подпира" и течение няма", обясни директорът на общинската дирекция "Обществен ред и сигурност" Спасимир Димитров. Ако Дунав продължи да се повишава, се очакват разливи в района на устието на Русенски Лом.Изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав /АППД/ Георги Георгиев информира, че прогнозата в следващите дни е Дунав да продължи да покачва нивото си при Русе с по десетина сантиметра на денонощие. Така през почивните дни се очаква водният стълб да стигне 780 см. Нивото край Русе днес е 736 см спрямо условната кота "нула". За денонощие то се е покачило с осем сантиметра. Към момента са залети голяма част от пътя под хижа "Приста",който води до рибарските колиби и до ресторантите, както и част от долната тераса на кея.
сряда, 21 май 2014 г.
Taming the floods, Dutch-style
- Damian Carrington in Noordwaard polder
- theguardian.com, Monday 19 May 2014 07.00 BST
- Jump to comments (100)
-
It is 100 days since David Cameron visited the submerged Somerset levels at the peak of the winter floods that devastated swathes of England and hundreds of broken flood defences have now been repaired thanks to £270m of emergency funding from government. But in the Netherlands, also battered by the record deluge but relatively unscathed, an ongoing multibillion-euro programme continues to reshape the watery nation, with none of the political storm whipped up in the UK.
Hard-won reclaimed land – polders – are being given back to rivers and meanders are being cut back into flood plains, all as part of a back-to-nature approach that is reversing centuries of battling against water, in favour of finding ways to live with it.
The Netherlands is a land of waterways and a quarter is below sea level, with 60% of its people in flood-risk areas. There is deep experience of what it takes to deal with flooding, in both financial and human terms.
Jan Kant is the fourth generation of his family to farm the Noordwaard polder in the heart of the giant four-river delta than dominates the south of the Netherlands. "I am attached to this area," he says simply. But, with his sons who now run the business, he is about to move away. The dykes protecting Kant's low-lying fields are about to be broken and the area flooded, to take 30cm off the river level that threatens the nearby town of Gorinchem.
The intensification of downpours by climate change is the underlying reason and Kant is now philosophical about losing his farm: "Living in an area like this, we may have had to move someday anyway."
Another 10 farmers and 24 other families are having to make way as the river takes possession of its flood plain once more. The project is the biggest of 34 "Room for the River" (RR) projects across the Netherlands, costing €2.3bn (£1.9bn) and set to finish in 2015.
But discussions with the locals began more than a decade ago, led by Raalf Gaastra, the stakeholder manager for the Noordwaard polder RR project.
"People have made their own choices: they can stay in an area that could now be flooded tomorrow, because they like the area, or they can leave," he says. Those who stay are helped to build new homes, raised on high mounds, those who don't are bought out at market rates. "The first discussion is not easy, but once one house has decided to go people start to follow," says Gaastra.
Vic Gremmer, the local residents' spokesman, is staying and moving to a new house. "Being forced to move so other people can keep their feet dry is acceptable," he says. "The key is to make us safe and compensate us properly."
The disruption is enormous: new bridges, roads, pipes and repositioned dykes are all in construction, leaving great muddy tracks across the flat green and blue landscape.
"Sometimes it feels like the work takes ages," says Gremmer. But the nature-lover is excited by the prospect of new waterworld and the ospreys it will support. "I can't wait to see what it looks like."
The Noordwaard polder is strikingly similar to the Somerset Levels in the south-west of England, down to the locals initial insistence that river dredging was the key. But Kant, Gremmer and the rest were eventually persuaded that annual dredging was not a sustainable solution.
Visiting the Noordwaard polder, David Rooke, director of flood and coastal risk at the UK's Environment Agency, says: "It's exactly the same issue as the Somerset Levels, exactly the same. But [in England] there is not €2.3bn to solve the problem." Projects like Room for the River have also gone ahead in other countries, such as Germany and China. In England and Wales, which together have actually a 50% greater area of land below sea level than the Netherlands, the last Labour government began a similar project, called "Making room for water."
"But then there was a change of government and a change of policy," says Rooke. After the coalition cut annual flood defence spending by 25% on taking office in 2010.
In the Hague, at the Rijkswaterstaat, the national water management agency which runs the Room for the River programme, director of safety Roeland Allewijn, says over €16bn has already committed for flood defences up to 2028. "We call this relatively short term.
"There is huge political and public awareness that we need to spend a lot of money on this," he says. "It is reasonably easy for us to get government spending on this." This stems back to the national disaster in February 1953, when a North Sea storm overwhelmed the coast and killed 1,850 Dutch people.
The sea remains as major flood threat to the Netherlands and on the windy coast, not far from the major cities of Rotterdam and the Hague, a €75m government-backed experiment is taking place. A new crescent-shaped peninsula, 4 miles long, has been created just in front of the sandy beach. The idea is that rather than having to replenish the beach every year to protect the coast, the waves and currents will wash the 20m cubic metres of sand used to create the peninsula into place: the project is called the "sand motor".
The new peninsula has already been stretched to 5.5 miles in its first two years, and has provided a new site for recreation including hunting for the fossil mammoth teeth hidden in the ice-age sand dredged from offshore.
"There was not a big need to show a cost-benefit," says Jaap Flikweert, an engineer at Royal Haskoning DHV. "There was a lot of vision: it's very Dutch." Flikweert is now examining how the sand motor might be used in the UK, and has identified coastal locations off the low-lying counties of Lincolnshire and Suffolk, both places hammered by the winter's storms.
Paul Cobbing, chief executive of the UK's community-led National Flood Forum, says the British approach is different: "In the UK, the cost-benefit analysis would have had to be foremost to get anyway near Treasury funding."
The sand motor's primary aim is to guard against the rise in sea levels being driven by climate change, and global warming is always the first reason cited by Dutch engineers for the huge flood defence improvements being undertaken. There is no debate about its impact, according to Peter Glas, president of the Dutch Association of Regional Water Boards, the 23 elected bodies that raise €2.5bn a year in flood defence taxes and have defended communities for many centuries. "I don't even enter into discussions about carbon dioxide," he says. "I see sea level rising, I see the land falling and I see millions of people in need."
Aidan Kerr, a flooding expert at the Association of British Insurers and formerly at the Environment Agency, does not see the same attitude in the UK, where environment secretary Owen Paterson is widely regarded as a climate sceptic. "There is concern about the extent to which climate change projections are being taken into account," he says. "The EA has done work on the impact of climate change. But this is not being taken into account as a benchmark for funding."
Water Boards president Glas is also chairman of the local De Dommel water board in another part of the delta region. Here long, sinuous meanders have just been dug through fields to recreate the natural winding form of the Esse Stroom, slowing the rush of water towards populated areas downstream and creating more room for water. The Esse was part of the huge 1995 floods and closed the A2 motorway which runs from Amsterdam to Milan, causing over €6bn of economic damage.
The new meanders, and fields newly opened to floodwaters, account for about 6% of the total 150,000 hectare area of the De Dommel water board and will be able to store 20m tonnes of water. The EA in England has also restored meanders at Stockton-on-Tees and in Oxfordshire, but on a much smaller scale. Such back-to-nature projects, like another pilot scheme in north Somerset, challenge centuries of accepted wisdom that rivers must be straightened and water flow speeded up. "It can be a leap of faith for local communities," said Rooke, noting that the early results in Somerset look promising.
Mark van de Wouw, hydrologist at the De Dommel waterboard, looks at the newly cut meanders in the Esse and says: "It is a small sacrifice to save a massive cost if a city floods downstream."
Van de Woew visited No 10 Downing Street in February as part of a Dutch delegation that advised on the UK's flood response. "The biggest difference was a difference of culture. In the Netherlands, we have a totally different approach to the problem: people here expect to pay bills for flood defences."
Flikweert agrees: "Flooding in the UK is more difficult to treat because it is more diverse. So in the Netherlands you have a simpler problem with more money, compared to a more difficult problem with less money in the UK."
И малко инфо за проекта
Room for the River Programme
The residents in the river region were confronted anxious times in 1993 and 1995. The water levels were extremely high and the dikes just managed to hold. A quarter of a million people had to be evacuated.
Extremely high river discharges will occur more frequently in the future and for this reason it was decided to ensure that the rivers could discharge the forecast greater volumes of water without flooding. The Government approved the Room for the River Plan (Approved decision Room for the River)(2,5MB) in 2007.
Bekijk de PDF met Adobe Reader
This Plan has three objectives:
- by 2015 the branches of the Rhine will cope with a discharge capacity of 16,000 cubic metres of water per second without flooding;
- the measures implemented to increase safety will also improve the overall environmental quality of the river region;
- the extra room the rivers will need in the coming decades to cope with higher discharges due to the forecast climate changes, will remain permanently available.
The rivers in the Dutch delta are sometimes required to process huge amounts of water in very little time. In order to limit the risk of flooding, Rijkswaterstaat (the Dutch department for Public Works and Water Management) is working on the 'Room for the River' programme.
http://www.ruimtevoorderivier.nl/english/room-for-the-river-programme
Features
Relocation of dykes
Dykes will be relocated farther from the river shore. This will create additional space within the flood plain for the river during annual floods.
Lower the level of floodplain
In addition to the relocation of the dykes, the floodplain bottom will be lowered in depth. Increasing the depth in the floodplain must occur due to the collection of sediments in the area after years of regular flooding.
Reduce height of the groynes
The groynes within the riverbed will be lowered to allow for more drainage to occur during an increase in water levels more quickly than presently positioned. Groynes will be added in specified locations in addition to the modifications occurring to the existing structures.
Construction of a "Green Channel"
A "Green Channel" will be constructed serving as a flood bypass around Veessen-Wapenveld.
Increase the depth of the side channels
Side channels will be lowered in depth to increase the barrier between the river and infrastructures and residents. It will also allow for more water to be removed from the flooded location thus reducing the breach of the dykes.
Removal of obstacles
Locations along the river where there are obstacles will be addressed. For example, the hydraulic bridge at Oosterbeek will be removed.
Taming the floods, Dutch-style
- Damian Carrington in Noordwaard polder
- theguardian.com, Monday 19 May 2014 07.00 BST
- Jump to comments (100)
-
It is 100 days since David Cameron visited the submerged Somerset levels at the peak of the winter floods that devastated swathes of England and hundreds of broken flood defences have now been repaired thanks to £270m of emergency funding from government. But in the Netherlands, also battered by the record deluge but relatively unscathed, an ongoing multibillion-euro programme continues to reshape the watery nation, with none of the political storm whipped up in the UK.
Hard-won reclaimed land – polders – are being given back to rivers and meanders are being cut back into flood plains, all as part of a back-to-nature approach that is reversing centuries of battling against water, in favour of finding ways to live with it.
The Netherlands is a land of waterways and a quarter is below sea level, with 60% of its people in flood-risk areas. There is deep experience of what it takes to deal with flooding, in both financial and human terms.
Jan Kant is the fourth generation of his family to farm the Noordwaard polder in the heart of the giant four-river delta than dominates the south of the Netherlands. "I am attached to this area," he says simply. But, with his sons who now run the business, he is about to move away. The dykes protecting Kant's low-lying fields are about to be broken and the area flooded, to take 30cm off the river level that threatens the nearby town of Gorinchem.
The intensification of downpours by climate change is the underlying reason and Kant is now philosophical about losing his farm: "Living in an area like this, we may have had to move someday anyway."
Another 10 farmers and 24 other families are having to make way as the river takes possession of its flood plain once more. The project is the biggest of 34 "Room for the River" (RR) projects across the Netherlands, costing €2.3bn (£1.9bn) and set to finish in 2015.
But discussions with the locals began more than a decade ago, led by Raalf Gaastra, the stakeholder manager for the Noordwaard polder RR project.
"People have made their own choices: they can stay in an area that could now be flooded tomorrow, because they like the area, or they can leave," he says. Those who stay are helped to build new homes, raised on high mounds, those who don't are bought out at market rates. "The first discussion is not easy, but once one house has decided to go people start to follow," says Gaastra.
Vic Gremmer, the local residents' spokesman, is staying and moving to a new house. "Being forced to move so other people can keep their feet dry is acceptable," he says. "The key is to make us safe and compensate us properly."
The disruption is enormous: new bridges, roads, pipes and repositioned dykes are all in construction, leaving great muddy tracks across the flat green and blue landscape.
"Sometimes it feels like the work takes ages," says Gremmer. But the nature-lover is excited by the prospect of new waterworld and the ospreys it will support. "I can't wait to see what it looks like."
The Noordwaard polder is strikingly similar to the Somerset Levels in the south-west of England, down to the locals initial insistence that river dredging was the key. But Kant, Gremmer and the rest were eventually persuaded that annual dredging was not a sustainable solution.
Visiting the Noordwaard polder, David Rooke, director of flood and coastal risk at the UK's Environment Agency, says: "It's exactly the same issue as the Somerset Levels, exactly the same. But [in England] there is not €2.3bn to solve the problem." Projects like Room for the River have also gone ahead in other countries, such as Germany and China. In England and Wales, which together have actually a 50% greater area of land below sea level than the Netherlands, the last Labour government began a similar project, called "Making room for water."
"But then there was a change of government and a change of policy," says Rooke. After the coalition cut annual flood defence spending by 25% on taking office in 2010.
In the Hague, at the Rijkswaterstaat, the national water management agency which runs the Room for the River programme, director of safety Roeland Allewijn, says over €16bn has already committed for flood defences up to 2028. "We call this relatively short term.
"There is huge political and public awareness that we need to spend a lot of money on this," he says. "It is reasonably easy for us to get government spending on this." This stems back to the national disaster in February 1953, when a North Sea storm overwhelmed the coast and killed 1,850 Dutch people.
The sea remains as major flood threat to the Netherlands and on the windy coast, not far from the major cities of Rotterdam and the Hague, a €75m government-backed experiment is taking place. A new crescent-shaped peninsula, 4 miles long, has been created just in front of the sandy beach. The idea is that rather than having to replenish the beach every year to protect the coast, the waves and currents will wash the 20m cubic metres of sand used to create the peninsula into place: the project is called the "sand motor".
The new peninsula has already been stretched to 5.5 miles in its first two years, and has provided a new site for recreation including hunting for the fossil mammoth teeth hidden in the ice-age sand dredged from offshore.
"There was not a big need to show a cost-benefit," says Jaap Flikweert, an engineer at Royal Haskoning DHV. "There was a lot of vision: it's very Dutch." Flikweert is now examining how the sand motor might be used in the UK, and has identified coastal locations off the low-lying counties of Lincolnshire and Suffolk, both places hammered by the winter's storms.
Paul Cobbing, chief executive of the UK's community-led National Flood Forum, says the British approach is different: "In the UK, the cost-benefit analysis would have had to be foremost to get anyway near Treasury funding."
The sand motor's primary aim is to guard against the rise in sea levels being driven by climate change, and global warming is always the first reason cited by Dutch engineers for the huge flood defence improvements being undertaken. There is no debate about its impact, according to Peter Glas, president of the Dutch Association of Regional Water Boards, the 23 elected bodies that raise €2.5bn a year in flood defence taxes and have defended communities for many centuries. "I don't even enter into discussions about carbon dioxide," he says. "I see sea level rising, I see the land falling and I see millions of people in need."
Aidan Kerr, a flooding expert at the Association of British Insurers and formerly at the Environment Agency, does not see the same attitude in the UK, where environment secretary Owen Paterson is widely regarded as a climate sceptic. "There is concern about the extent to which climate change projections are being taken into account," he says. "The EA has done work on the impact of climate change. But this is not being taken into account as a benchmark for funding."
Water Boards president Glas is also chairman of the local De Dommel water board in another part of the delta region. Here long, sinuous meanders have just been dug through fields to recreate the natural winding form of the Esse Stroom, slowing the rush of water towards populated areas downstream and creating more room for water. The Esse was part of the huge 1995 floods and closed the A2 motorway which runs from Amsterdam to Milan, causing over €6bn of economic damage.
The new meanders, and fields newly opened to floodwaters, account for about 6% of the total 150,000 hectare area of the De Dommel water board and will be able to store 20m tonnes of water. The EA in England has also restored meanders at Stockton-on-Tees and in Oxfordshire, but on a much smaller scale. Such back-to-nature projects, like another pilot scheme in north Somerset, challenge centuries of accepted wisdom that rivers must be straightened and water flow speeded up. "It can be a leap of faith for local communities," said Rooke, noting that the early results in Somerset look promising.
Mark van de Wouw, hydrologist at the De Dommel waterboard, looks at the newly cut meanders in the Esse and says: "It is a small sacrifice to save a massive cost if a city floods downstream."
Van de Woew visited No 10 Downing Street in February as part of a Dutch delegation that advised on the UK's flood response. "The biggest difference was a difference of culture. In the Netherlands, we have a totally different approach to the problem: people here expect to pay bills for flood defences."
Flikweert agrees: "Flooding in the UK is more difficult to treat because it is more diverse. So in the Netherlands you have a simpler problem with more money, compared to a more difficult problem with less money in the UK."
И малко инфо за проекта
Room for the River Programme
The residents in the river region were confronted anxious times in 1993 and 1995. The water levels were extremely high and the dikes just managed to hold. A quarter of a million people had to be evacuated.
Extremely high river discharges will occur more frequently in the future and for this reason it was decided to ensure that the rivers could discharge the forecast greater volumes of water without flooding. The Government approved the Room for the River Plan (Approved decision Room for the River)(2,5MB) in 2007.
Bekijk de PDF met Adobe Reader
This Plan has three objectives:
- by 2015 the branches of the Rhine will cope with a discharge capacity of 16,000 cubic metres of water per second without flooding;
- the measures implemented to increase safety will also improve the overall environmental quality of the river region;
- the extra room the rivers will need in the coming decades to cope with higher discharges due to the forecast climate changes, will remain permanently available.
The rivers in the Dutch delta are sometimes required to process huge amounts of water in very little time. In order to limit the risk of flooding, Rijkswaterstaat (the Dutch department for Public Works and Water Management) is working on the 'Room for the River' programme.
http://www.ruimtevoorderivier.nl/english/room-for-the-river-programme
Features
Relocation of dykes
Dykes will be relocated farther from the river shore. This will create additional space within the flood plain for the river during annual floods.
Lower the level of floodplain
In addition to the relocation of the dykes, the floodplain bottom will be lowered in depth. Increasing the depth in the floodplain must occur due to the collection of sediments in the area after years of regular flooding.
Reduce height of the groynes
The groynes within the riverbed will be lowered to allow for more drainage to occur during an increase in water levels more quickly than presently positioned. Groynes will be added in specified locations in addition to the modifications occurring to the existing structures.
Construction of a "Green Channel"
A "Green Channel" will be constructed serving as a flood bypass around Veessen-Wapenveld.
Increase the depth of the side channels
Side channels will be lowered in depth to increase the barrier between the river and infrastructures and residents. It will also allow for more water to be removed from the flooded location thus reducing the breach of the dykes.
Removal of obstacles
Locations along the river where there are obstacles will be addressed. For example, the hydraulic bridge at Oosterbeek will be removed.
Езерото "Сребърна" се захранва със свежи води от река Дунав
На 19 май е отворен южният шлюз в Поддържан резерват „Сребърна". Целта е захранването на езерото със свежи води от река Дунав. Шлюзът ще бъде отворен поне 48 часа, след което ще се вземе решение за затварянето му. Нивото на водата в захранващия канал е 330 см, а при голямо водно огледало 230 см. Обстановката в резервата е спокойна. Къдроглавите пеликани обучават малките си да летят и да ловят риба.
Иван Христов, WWF: Дигите не защитават населените места от големите наводнения
Много често са се инвестирали средства в съоръжения без да се направи икономически анализ дали могат реално да предотвратят бедствието
Иван Христов, координатор "Води" във WWF:
Г-н Христов, какви мерки трябва да се вземат във влажните зони около реката, за да не се превърнат наводненията в бедствие?
Крайречните влажни зони в известна степен са гаранция, че наводненията ще причиняват по-малко щети. Това са местата, в които водата се разлива и при пикова вълна по реката, тя се потушава донякъде, разливайки се в тези естествени места. Така надолу по течението живата вълна не е толкова висока и като цяло скоростта на течението се забавя. Искам да припомня, че в миналото поне 80% от влажните зони са били откъснати от реката и водата не може да се разлива на тези места, което изкуствено увеличава скоростта на водата и приливната вълна. Това е валидно за почти всички реки, включително до голяма степен това е валидно за река Дунав. От няколко години започна да се говори за възстановяване на т.н. ретензионни площи. Това са места, където естествено при наводнения водата може да се разлее, задържи и после постепенно да се оттече надолу по реката без да се създават пикови приливни вълни. Мерките затова са няколко. Те започват от горното течение на реките, а именно осигуряване на подходяща растителност, която да не довежда до порои. Това означава залесяване в рисковите части на водосборите и отваряне на реката да се разлива по възможност там, където няма да причинява щети.
Все по-честите наводнения през последните 20 години провокира ново законодателство в ЕС, новата директива за наводненията. Става ясно, че наводенията не могат да бъдат спрени. С диги и хидротехнически съоръжения може да се предпазим от малките наводнения. От големите наводнения те не могат да ни предпазят. Вече не се използва толкова популярното в миналото схващане за спиране наводненията, очевидно не можем. Вече говорим за управление на риска от наводнения, управление на щетите, които наводненията могат да причинят. При висока приливна вълна очевидно съоръженията не могат да помогнат , по-добрият вариант е когато това разливане стане на места с ливади и гори, където наводненията няма да причинят щети отколкото това да стане в индустриални зони или населени места. А често най-критичните места по реката са именно населените места, където има много препятствия в реката, често боклуци, изхвърлени в самото корито, повечето до мостове и други инфраструктурни съоръжения. Много често преливанията стават точно там и щетите са най-големи, защото има много инфраструктура, която може да бъде засегната. Затова се налага нова политика не само в Европа за планиране на действията във връзка с наводненията.
Държавите са задължени да изготвят планове за превенция на риска от наводнения. Този процес изисква няколко стъпки- първо картиране на рисковите места, предприемане на действия в тези рискови територии, едно от които логично е да не се изграждат населени места или друга инфраструктура в тези чувствителни зони, тъй като рано или късно, те ще бъдат изложени на риск от наводнения. Най-много щети навсякъде през последните години, а и в България са били в бивши крайречни заливни територии, защитени от реката с дига, където се е създало фалшивото усещане за сигурност, което при малки и средни наводнения може да предпази, но ако наводнението е голямо или когато тези съоръжения не могат да се поддържат по икономически причини, тези територии се наводняват. Имаше нерегламентирано или регламентирано, но недалновидно строителство в речните тераси, което създава големи рискове за тези места.
Къде сме ние при прилагане на мерки за възстановяване на естествените заливни зони и по изготвянето на плановете за управление на риска от наводненията?
Ние задължително трябва да изготвим такива планове. В момента тези планове се изготвят от Министерството на околната среда и водите. В най-скоро време трябва да се отвори процеса за публично обсъждане на тези планове. Ще трябва да бъдат представени на обществеността на работата, извършена до този момент. Много е важно хората да знаят, че такъв процес има и да участват, за да може плановете да бъдат максимално адекватни. Системата е нова, подходът също е нов, така че е много важно населението да участва и да е информирано по този въпрос. България не е изключение от това, което се случва в Европа, но много от процесите при нас се развиват значително по-бавно. Преосмисляне на концепцията за предпазване от наводненията включително изграждане на тези крайречни влажни зони с цел задържане на водата. Това е започнало преди 20 години в останалите страни, у нас това нещо се случва през последните 10 години. Докато инвестираме единствено и само в нови защитни диги няма да постигнем резултати. Това, което показва и практиката към настоящия момент е, че изградените в миналото хидротехнически съоръжения са много и са много сложни, поддържането им в много територии е икономически неоправдано. Те защитават земи с много висока степен на защита- земеделски, пасища, ливади, чиято поддръжка не може да се оправдае спрямо евентуалните щети от наводнения. Затова е нормално да се получи дефицит на средства в други райони. Най-голямото предизвикателство е икономическия анализ. Това е основният недостатък на управлението на риска от наводнения до този момент. В много случаи са се наливали средства, на всяка цена не планово в отделни обекти без да е направен икономически анализ какъв би бил ефекта от това. Покрай различните наводнения станахме свидетели как стихийно се инвестираха пари в малки проекти в отделни населени места като не се направи икономически анализ като цяло дали това е най-ефективният начин за изхарчване на тези средства за маляване на щетите от наводнения.
Колко такива естествени зони са необходими по река Дунав или по другите ни големи реки за борба с наводненията?
Световен фонд за дивата природа WWF е правил различни проучвания за възможностите за възстановяване на такива крайречни влажни зони. Имаме такъв анализ за поречието на река Дунав, включително за един от притоците на реката. Но цялостни проучвания за България нямаме, имаме списък на местата с потенциал за такова възстановява с ползи за биологичното разнообразие и намаляване на щетите от наводнения. Това е възможно например в Урсойска низина, на запад от Лом, в известна степен в Карабоараската низина между устието на р. Искър и р. Вит, низината Побрежие или известна като защитена местност Калимок-Бръшлен на запад от Тутракан, Сребърна и други. Тук трябва да направя важно уточнение, че по отношение на р. Дунав капацитетът на нашите низини за задържане на води по Дунав е нищожна. Ние дори да възстановим тези места въздействието ще бъде пренебрежимо малко , тъй като ниската част на брега в нашия участък е откъм румънска страна. Така че по-голямо значение ще има възстановяването на влажни зони в румънска страна. Вече 5 години там правят много детайлно проучване на възможностите за отваряне на тези ретензионни площи в реката и вече има такива примери. За да има ефект подобно действие е необходимо по цялото течение на реката да има такива места, едно-две места ще имат много малко въздействие особено пък в долната част на реката , където сме ние, реката е много голяма, а пък площите които имаме са сравнително малки. Така че без мерки в горното течение на реката, ние смаи не бихме постигнали значинм ефект.
За българските реки може ли да кажете какво ще е значението от възстановяване на тези зони?
Подробно проучване за българските реки не сме правили. Но имаме пример за р. Русенски Лом край село Иваново. За пръв път в България демонстрирахме в много малък мащаб действие. На това място река Русенски Лом от едната страна брегът е стръмен, където няма къде да се разлива, а от другата страна е крайречна ливада, пасище, което е защитена с дига. На това място реката много вдигаше нивото си и дори заливаше пътя и съоръжения към ивановските скални манастири. Преди няколко години реката скъса дигата и ни подксаза как трябва да се реши въпроса. Ние взехме възможно най-простото решение, на две места дигата беше прорязана изкуствено, така че при високи води водата да може спокойно да се разлее в тази крайречна ливада и когато водата отново спадне да може да се върне обратно в реката. Това което се случваше преди е водата залива пътя и всички съоръжения, след което прелива зад дигата и там стои наводнено последният път повече от една година. Така с възстановяването на връзката с крайбрежната зона на реката се решиха проблеми с наводненията на пътя и на зоната за отдих към Ивановските скални манастири. Това решение се оказа не само просто, но и евтино.
Как повлияват наводненията за биологичното разнообразие по р. Дунав?
Проблемът с наводненията е много актуален през последните години. Почти няма година, в която да няма такива природни явления по всички реки на страната. Наводненията винаги е имало, те са естествено явление, така че речните екосистеми са адаптирани към наводненията. Затова по принцип няма как наводненията да разрушат околната среда и естествените екосистеми. Крайречната гора, когато е естествена е адаптирана към наводнения и няма как те да я унищожат. Това до голяма степен важи за повечето видове, разбира се в определени ситуации, когато има много дълъг период на наводнения някои видове не могат да се размножават и изчакват. Но като цяло наводненията не оказват особено влияние върху природата. Основният въпрос е как влияят наводненията като природно бедствие от гледна точка на хората. Това е основният проблем. Няма причина да се притисняваме за това дали биологичното разнообразие ще бъде неблагоприятно повлияно.
По-скоро наводненията са необходимост за запазване на доброто здраве на реките и крайречните системи. За много видове размножаването става възможно по време на високите води. По време на високите води реката се свързва с крайречните плата, разливи или аливни гори, тогава те стават едно общо и благодарение на това рибите може да навлязат на тези места и да хвърлят своя хайвер. Такъв пример са шарановите риби, които по време на високите води влизат в тези крайречни места, където водата е по-спокойна и не е мътна става хвърлянето на хайвера, отглеждането и развитието на малките рибки и личинките, тук намират храна и са защитени от хищници. Впоследствие те преминават обратно в реката.
вторник, 13 май 2014 г.
Нова популация от млади балкански пъстърви заплува в родните планински реки
понеделник, 12 май 2014 г.
Паника в Панагюрище: Умряла риба в река Луда Яна, замърсяването от Асарел
от Димитър Илиев, Руслан Йорданов | Общество Копирано от standartnews.com
Рибата в река Луда Яна изчезна, екоинспекцията проверява за излив на тежки метали от комбината
5000 жители на три села край Панагюрище са в паника, че питейната им вода е отровена. Съмненията тръгнали, след като е открита мъртва риба в река Луда Яна. Хората пият вода от кладенци, които са на метри от бреговете на реката. Над селата Баня, Бъта и Попинци е хвостохранилището на миннообогатителния комбинат "Асарел Медет". Оттам неведнъж са отравяли реката. Най-скандалните случаи бяха през лятото и зимата на 2010 г.
Шахтите, които се наричат "баражи", се пълнели с вода и отровни отпадъци с високо съдържание на метали от дренажа на хвостохранилището. Те периодично се изгребвали, а хвостът се връщал обратно. Заради силните дъждове преди седмица обаче най-вероятно шахтите са се препълнили и са прелели. Водата се е стекла в реката, подозират контрольорите.
Сигналът за мъртва риба по течението на реката между селата Баня и Бъта е подаден на 8 май. Екоинспекторите са взели проби от 6 места от водата на реката, като действително намират умрели мрени. "Резултатите от пробите ще станат ясни тази седмица", заявиха от РИОСВ.
Заради дъждовете река Луда Яна е пълноводна и това ще доведе до бързо оттичане на замърсените води, както и до по-малки концентрации на отрови, смятат експерти.
Височината на стените на въпросните шахти, от които се предполага, че е тръгнало замърсяването, е трябвало да бъде увеличена до юни, но това не е станало още факт.
От "Асарел Медет" официално отричат мъртвата риба да е следствие на промишлена авария. Данните от екомониторинга от 8-те действащи станции на комбината по поречието на Луда Яна не показвали отклонения. Те обаче мерят само киселинността и електропроводимостта на водата, обясниха еколози. Така, за да се открият отклонения от нормите, трябва да има драстично покачване на концентрацията на мед и тежки метали във водата.
Докато чакат резултатите от пробите, местните хора треперят за здравето си. Те не смеят нито да пият, нито да поливат с водата от кладенците.
"Този комбинат ни трови от 20 години. И в същото време плаща жълти стотинки от концесионни такси на държавата", жалваха се пред "Стандарт" Георги и Христина от село Попинци.
"Хората тук умират млади, едва навършили възраст за пенсия", коментира и кметът на село Бъта Георги Александров. На фона на красивата природа и чистия въздух няма каква друга да е причината за ранната смъртност освен отровите от комбината, които влизат във водата и почвата.
Замърсяването е от седмица
"Рибата я няма. Вече втори час не видяхме нито една мряна. Това никога не е било. Рудникът пак е замърсил реката". Това коментират Георги и Христина от село Попинци, докато вървят по поречието на реката. "На 20 метра от водата са кладенците за питейна вода. С помпи я качват към онзи хълм и оттам отива по чешмите на хората. Как да си спокоен какво пиеш", казва Георги.
Луда Яна обикновено гъмжи от риба по това време на годината. А сега, дори и на плиткото, не се вижда нито една мряна.
Минаваме покрай малка падина, където е монтиран специален уред за мониторинг на водата. Той оранжавее на фона на разпръскващата се бяла вода. Това е единственият от 8-те пункта за екомониторинг, който не работи. Кабелът в пластмасова обвивка, който трябва да подаде данните на станцията на брега, е прекъснат и двата края висят във водата, видя "Стандарт". В сайта на "Асарел-Медет" в резултатите за киселинност и електропроводимост на водата от пункта до с. Попинци стоят нули.
Почти всички хора в селото са рибари и уловът е основна част от прехраната им.
"Миналата година реката вреше от риба. Сега е мътна и ще трябва да изчакаме поне седмица да се оттече пълноводната река, за да се види дали има жива риба вътре", казва бай Георги.
"Умрялата риба се разлага във водата за 3-4 дни. Аз затова смятам, че замърсяването е поне отпреди седмица", казва Георги Александров.
Препаратор подал сигнала
Сигналът е подаден от Стоян от с. Баня, който е активист на "Зелените". Това казва багерист от "Асарел-Медет", който е дошъл на срещата между еколога Георг Тупарев и кмета на с. Баня Георги Александров. Сигналът за умрялата риба е подаден на 8 май на телефон 112, а на следващия ден Стоян Ножделов заминава за Белгия. Това допринася за конспиративната теория кой се е осмелил да се жали от "Асарел-Медет". Ножделов имал от умрялата риба във фризера си. Той е известен в Европа и по света препаратор на животни и поне 6 месеца в годината е в чужбина.
"Не може "Асарел" да е отровил водата. Реката може да е мътна и от някой краварник", категоричен е багеристът. И гордо обяснява, че лабораторията в комбината не може да мери само бактериите ешерихия коли. Знае тези неща, понеже жена му работи като химичка там.
Няма къде да се измерят отлаганията
В България няма лаборатория, която да измери натрупванията и отлагането на метали в рибата и в тинята, казва Георг Тупарев, който е един от лидерите на "Зелените". Нямаме масспектрография, която да открие замърсяването, твърди експертът.
Той се опитал да направи изследвания в Германия. Дал на свой познат професор проби, а изследванията били направени, все едно са част от учебните занятия. В пробите открили общо 17 метала, но уредите не били достатъчно чувствителни, за да установят какви точно са те.
"Накарахме "Асарел-Медет" да монтират 9 станции за мониторинг и това се оказа най-големият гаф на еколозите. Те мерят само електропроводимостта и киселинността на водата", разказва Тупарев. За да се изменят тези стойности, трябва да има наистина авариен разлив на мед с катастрофални последици.
Цоцорков взе пет находища от канадци
Отказаха му добив на злато до Перник заради риск за здравето на хората
През април 2012 г. за 3,5 млн. канадски долара "Euromax Resources" продадоха на Лъчезар Цоцорков друго свое дъщерно предприятие - "Трейс Рисорсиз". То разработваше златните находища в Брезник и Ракитово. В "Милин камък" край Брезник лежат 13,5 тона злато и 40 тона сребро. Компанията там завърши процедурата по ОВОС, разполага с удостоверение за геоложко откритие и чака правителството да им даде концесия. В новия пакет, придобит от "Асарел-Медет", влизат перспективните проекти в Трън, Бабяк и Златарица.
Само в Трън геолозите са открили запаси от 35 тона злато и 451 тона сребро. Миналата година "Юромакс" започна процедура по изготвяне на Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), но беше отрязана от РИОСВ-Перник, които на ранен етап прецениха, че златодобивът в близост до града ще доведе до значителни замърсявания и рискове за човешкото здраве.
"Асарел-Медет" е най голямата медодобивна компания в България. Тя добива злато и от собствените си находища край Панагюрище. Приходите им за 2012 г. са над 600 млн. лв.
5 бона глоба за мръсни утайки
"Асарел-Медет" отрови водата на река Луда Яна на 2 пъти през 2010 година. Тогава мащабите бяха много големи.
На 16 юни са замърсени над 20 километра, а местните навсякъде намираха умряла риба.
Причината е "аварийно затлачване на канавка с богати разтвори от окисния отвал на обекта след пороен дъжд", установиха от РИОСВ.
За замърсяването "Асарел-Медет" е глобен с максималната санкция от 5000 лв.
Следващото замърсяване е на 9 декември същата година. Тогава умрялата риба е още повече. Замърсяването се разпростира на повече от 20 км от комбината. Според РИОСВ-Пазарджик причина е "постъпване на кал от пътя при почистването на микроязовир, намиращ се в коритото на река Асарелска". Експерти обясняват, че реката е била замърсена от камиони с хвост, които изнасят отрови от утайник с високо съдържание на метали на комбината. От камионите изтича замърсена вода в реката, която убила рибата.
Отровите са минали през няколко села, чието население ползва питейна вода от кладенци до реката. Дълбочината им е едва няколко метра, което предполага, че водата в тях също е била замърсена.
И в двата случая "Асарел-Медет" "забравя" да предупреди държавните и общинските институции за замърсяването.
Заплаха и за оризищата
Стотици декари оризища край Пазарджик се напояват от водите на Луда Яна. Ако реката е замърсена, тежките метали ще тръгнат по цялата хранителна верига, опасяват се еколози. Според тях Луда Яна, която е приток на Марица, може да прехвърли и в нея отровите, които носи.Копирано от standartnews.com
Паника за отровена вода
от Димитър Илиев, Руслан Йорданов | Общество
Копирано от standartnews.com
ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ
-
Кричим и Перущица заплашени от воден режим Близо 20 000 домакинства може да бъдат засегнати от безводие Начало / България / Регио...
-
DenNews.bg 03.07.2013 http://www.dennews.bg/news/ 2013/7/3/14062-sobstvenici-na- shivashka-firma-pravyat-vec-v- s-st...
-
1 юни 2020 Каназирева се срещна с енергийния министър за проблемите с река Въча и кариерите в ... ...
-
Природозащитната организация WWF заведе жалба срещу решението на екоминистерството да пусне изграждането на четири нови централи