Трагедия във Варна

Много страшно е, че хора загиват от небрежността на всички институции! 

Бог да ги прости!

На кратко проблемите могат да бъдат обобщени така:

СОЦИАЛНИ ФАКТОРИ: липса на социална система – като не гледаме към проблемите с малцинствата, не означава, че те изчезват; деретата винаги се пълнят с боклуци 

ЗАСТРОЯВАНЕ: строежи в заливната тераса, лошо градско планиране, бетониране на водосбора, липса на канализация, неукрепени склонове

АДМИНИСТРАЦИЯ: КОРУПЦИЯ, неспазване и непознаване на законите, нефункциониращи системи за превенция на риска, липса на системи за борба с бедствия 

ПРИРОДНИ: изсичане на дървета във водосбора, липса на растителност и все по-резки прояви на екстремни атмосферни явления

Това видео показва проблемите, довели до тази ужасна трагедия:

С ТРИ ДУМИ: КОРУМПИРАНОТО СЪЗНАНИЕ УБИВА!!!

Как функционира естествената река и какво е въздействието на коригираните, научете тек: естествена река и променена река


Повече за проблемите при градското развитие и незаконното строителство:

Радослав Коев, зам. кмет на район "Аспарухово": В отводнителното дере е строено

В опит да събере информация за случилото се във Варна "Дневник" се свърза със зам. кметът на район "Аспарухово" Радослав Коев от партия "Отечество". Ето какво разказа той за ситуацията и за причините за бедственото положение.

Само проливният дъжд ли е причина за калната вълна, заляла квартал Аспарухово?

- От години подаваме сигнали, включително и аз, че в едно от деретата във високата част на  квартал "Аспарухово" са разполагани временни търговски обекти. Така системно е нарушавана отводнителната инфраструктура на района. Явно е била повредена и канализационната система...  Останалото четете тук. 

Снимки от бедстваща ВАРНА

Ето повече за незаконната сеч в района:
farmer.bg

/27.01.2006 г./	1153 | 0
Масова сеч в Джанавара погубва гората Ромите в кв. "Аспарухово" са си изградили стройна разузнаватаелна система и винаги знаят кога ще тръгнем по проверки, разказа експертът по охрана от Регионалното управление на горите Стоян Саров
27-01-2006 г. Оказва се, че те се организират по-добре от самите горски, ползват мобилни телефони, пускат хора, предимно жени и деца, за да проверят има ли служители на горското в района. Вчера Стоян Саров организира акция съвместно с в. "Черно море" в местността Джанавара. Тя е по сигнал на репортер, който узна за незаконната сеч там от разгневени граждани, които сигнализираха, че постоянно чуват резачките и виждат роми, които извозват дървен материал от гората. Четири екипа се мобилизираха и обходиха местността, за да огледат състоянието на гората. Десетки дървета са изсечени. Докъдето ти стига погледът, се виждат пресни дънери, с още влажна сърцевина, резачката е минала оттук буквално преди часове. Картината е потресаваща. Дънерите приличат на десетки надгробни камъни, гората - на гробище. Поголовната сеч е изненада и за екипите на РУГ. Старши лесничеят инж. Атанас Трифонов преценява, че стореното е станало предната вечер, защото при последните проверки нещата не са изглеждали толкова зле. Ще се наложи да наблюдаваме 24 часа тук, констатира експертът Саров. Районът тук е много сложен, защото има възможност да се влезе от различни места, а хората ни са малко, коментира Радостин Желязков, зам.-директор на Държавно лесничейство - Варна. Знаем за тази сеч и тя продължава с години, но няма опасност да изчезне гората, защото ние постоянно залесяваме и наблюдаваме, каза Саров. Според служителите на горското набезите са много, защото хората са изгорили дървата си през няколкото изключително студени дни и сега са тръгнали за нови. Още преди да навлезем в гората, на пътя ни се изпречва ром, прегрешил да си отнесе незаконно дърва вкъщи. Еми аз си знам, ще ходя в районното, заяви невъзмутимо 47-годишния Георги. У него няма документи. Обяснява на горските, че ей сега ще си отиде до вкъщи да им ги донесе. Няма да избягам бе, нали утре ще ме срещнете някъде и ще кажете: "Що така направи бе, Манго?" Човекът обяснява: "Няма да ги продавам, за мен са. Вкъщи е много студено. Аз сега излизам от затвора и жена ми я няма. Да взема да изгоря дрехите й ли?" Нагоре до обръщача има много прясно отсечени дървета, аз тези оттам ги взех, оправдава се ромът. По-навътре попадаме на 13-годишен мургавелко, който също е спипан с количка с дърва. Това е проблемът, възрастните изпращат децата, които не подлежат на наказателна отговорност, коментират служителите на РУГ, с които обикаляме из гората. Рядко се случва, но ще потърсим помощта на жандармерията, защото тук контролът трябва да се засили. Още утре ще направим искане за тяхното съдействие, обещаха от РУГ. Когато горският не се справя добре с работата си и при една ревизия се установи, че са изсечени дървета, а нарушителят не е установен и не му е издаден акт, то служителят се наказва - взема му се от заплатата, обясни Стоян Саров. Понякога горските попадат на агресивни нарушители и трябва да се отбраняват, разказва Саров. Тази е причината да посещават курсове в академията на МВР. Служителите на РУГ обясниха, че много добре си сътрудничат с Четвърто РПУ. За изминалата година Държавното лесничейство - Варна, е издало 168 акта. Конфискувани са 4 куб. м строителна дървесина, 134 куб. м дърва за огрев, 11 моторни превозни средства, 15 каруци, 2 бензиномоторни триона и 9 брадви. Специално за местността Джанавара за изминалата година има издадени 17 акта за нарушени, а от началото на 2006 г. са три. От 2005 г. има три преписки във Варненската районна прокуратура. Телефонът, на който варненци могат да сигнализират в РУГ за незаконна сеч, е 60-83-76. От Агенция Фокус

Планове за управление на риска от наводнения

Темата за наводненията става изключително актуална в последните дни предвид дъждовете.  Поради това взимаме повод и публикуваме малко повече систематизирана информация относно т.нар. Планове за управление на риска от наводнения (ПУРН).  Това е сравнително нов инструмент не само за България, но и за Европа и тепърва ще се развива.  За съжаление няма достатъчно практика и добри модели, които да се следват.  Тези планове са важни в много аспекти, тъй като съчетават в себе си управлението на рискове и чисто екологични дейности по опазване и възстановяване на влажни зони.

Директивата изисква от държавите членки да приложат подход на дългосрочно планиране за намаляване на риска от наводнения в три етапа:

I.      ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ (в този етап се определят и райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН))

II.                КАРТИ НА ЗАПЛАХАТА И РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ  

III.              ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ (ПУРН)

Оценката и управлението на риска от наводнения е предмет на Европейската Директива за наводненията (ДН) (Директива 2007/60/ЕС ), която е в сила от 26.11.2007 г. и е транспонирана в националното законодателство с изменението на Закона за водите през м.август 2010 г.  Директивата има за цел да определи рамка за оценка и управление на риска от наводнения, като се стреми да намали неблагоприятните последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с наводненията.  Тя е транспоснирана в Закона за водите.  Според нея трябва да се определят Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН).  РЗПРН се определят от четирите Басейнови дирекции и се утвърждават от Министъра на околната среда и водите. Определянето на РЗПРН е извършено съгласно национална методика „Критерии и методи за определяне и класифициране на риска и определяне на РЗПРН” (http://www.moew.government.bg/files/file/Water/Povarhnostnivodi/Metodika/Metodika_RZPRN_all.pdf).  Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН) обхващат териториите/местоположенията, в които са наблюдавани значими минали наводнения и/или има вероятност от възникване на потенциални бъдещи наводнения със значими последици

Основа за определяне на РЗПРН е информацията за значимите минали и потенциални бъдещи наводнения, набрана от общински администрации, други институции и исторически източници, която е обработена и анализирана при Предварителната оценка на риска от наводнения (ПОРН).  Предварителна оценка на риска от наводнения – включва карти на речните басейни, описание на възникнали в миналото наводнения, оценка на евентуалните неблагоприятни последици от бъдещи наводнения. ПОРН за всички райони е достъпна и от интернет страницата на МОСВ на адрес http://www.moew.government.bg/?show=top&cid=67.

Оценката на потенциалния риск от наводнения се извършва в ГИС среда и включва оценка на риска за четирите основни категории:

човешко здраве,

стопанска дейност,

околна среда

културно наследство.

За всяка от категориите се прилагат унифицирани критерии (общо 11 бр. за 4-те категории), за които са приети прагови стойности, класифициращи риска по всеки критерий в 3 степени – нисък, среден и висок. (например брой засегнати хора, брой засегната критична инфраструктура, водоизточници за обществено питейно-битово водоснабдяване, магистрали, пътища, жп линии, мостове, селскостопански площи (дка) и тн)

При определянето на Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН) се отчитат особеностите на релефа и хидроложките характеристики, свързаността на събитията/наводненията, наличието на ретензионни обеми, като степента на риска се определя от най-високата степен на риска за показателите от съответната категория.  в РЗПРН се включват само местоположения на значими минали или потенциални бъдещи наводнения със степен на риска „среден” и/или „висок”.  Изработват се карти с дълбочина на наводнението, с брой на евентуално засегнати жители, вид стопанска дейност и тн.

Сега предстои да се напише план за управление на риска от наводнение (до 22.12.2015г. според Директивата).  В този план ще има записани конкретни мерки за съответните Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН).  ПУРН разглеждат всички аспекти на управлението на риска, като се съсредоточават върху предотвратяването, защитата, подготвеността, включително прогнозите за наводнения и системите за ранно предупреждение, и отчитат характеристиките на конкретния речен басейн или подбасейн.  До март 2015 пък трябва да се изготви екологичната оценка на тези планове. 

Две от басейновите дирекции имат и ГИС с карти, но те работят много зле и трудно ще се ориентирате http://eea.government.bg/wp/purn/earbd/ http://eea.government.bg/wp/purn/drbd/

Още за наводненията може да прочетете в това интервю http://www.reki.bg/2014/05/wwf.html

Вълците помагат на дърветата да растат, на реките да текат

от GreenTech.bg на 29/03/2014

Може да не изглежда очевидно на пръв поглед, но вълците могат да имат огромен косвен ефект върху екосистемите. Те не са само са полезни за контролиране на популацията на елени и други диви животни, но и носят промени в това как се държат тревопасните животни. Заради срещите си с вълците те избягват определени територии. Това на сой ред означава, че дърветата и растенията избуяват на местата, където вълците се движа и където тревопасните избягват да ходят. А това, на свой ред, дава подслон на всеквъзможни видове дребни животинки – пойни птички, бобри, зайци. По този начин местната екосистема се саморегулира и предоставя повече възможности за поголям брой видове.

Наблюдения на биолози сочат, че там, където вълците са били изчезнали, но с малко човешка намеса са били върнати в местообитанието си, след няколко години районът е почти неузнаваем – по-пълен с живот.  Всичко това става благодарение на вълците, този недооценен хищник.

Едно от най-впечатляващите наблюдения на този процес са събитията след завръщането на вълците в  парка Йелоустоун след отсъствие от около 70 години.

Еколози и биолози обаче припомнят, че това важи не само за вълците, а за всички хищници в природата. Те се явяват естествени регулатори на екосистемите. По същия начин влияние имат и акулите в океана.

РЕКА СТРУМА СЕ ПРЕВЪРНА В БЪЛГАРСКИЯ КЛОНДАЙК

http://kustendil.info/novini/arhiv/757

От Шиш­ков­ци до Не­вес­ти­но бре­гът на­по­до­бя­ва лу­нен пей­заж.
Зла­то­тър­са­чи от­но­во ро­вят во­ди­те на ре­ки­те в Кюс­тен­дил­ско
За две но­ви гру­пи зла­та­ри, ра­зо­ра­ва­щи един от най-пъл­но­вод­ни­те при­то­ци на ре­ка Стру­ма в Не­вес­тин­скса об­щи­на - ре­ка Елеш­ни­ца, сиг­на­ли­зи­ра­ха за­па­ле­ни ри­бо­лов­ци на зе­ле­ния те­ле­фон на Ба­сей­но­ва ди­рек­ция в Бла­го­ев­град през пос­лед­ни­те дни.
Зла­то­тър­са­чи­те за­поч­на­ли “ра­бо­та” мал­ко след но­во­го­диш­ни­те праз­ни­ци, твър­дят лю­би­те­ли­те на ри­бо­ло­ва, прак­ти­ку­ва­щи в мал­ка­та пла­нин­ска об­щи­на.
То­ва е по­ред­ни­ят слу­чай на не­за­кон­но пре­ко­па­ва­не на ре­ка­та от зла­то­тър­са­чес­ки гру­пи и фир­ми, след ка­то пре­ди две го­ди­ни с ре­ше­ние на Ми­нис­тер­ство­то на окол­на­та сре­да и во­ди­те бе спря­но из­да­ва­не­то на раз­ре­ши­тел­ни за до­бив на зла­то в ре­ка Стру­ма и при­то­ци­те й.
ИСТО­РИ­ЯТА
Са­мо пре­ди три ме­се­ца по сиг­на­ли на еко­за­щит­ни­ци от Кюс­тен­дил бе­ше за­ло­вен екип зла­то­тър­са­чи на фир­ма ЕТ “Ка­ме­лия 99” меж­ду се­ла­та Тър­нов­лак и Нов чиф­лик. Те заг­реб­ва­ли ре­чен пя­сък и го пре­кар­ва­ли през си­та, мон­ти­ра­ни вър­ху ка­ми­о­ни.
Злат­ни­ят пра­шец се от­де­ля, а не­нуж­на­та ма­са се из­сип­ва, но не в ко­ри­то­то, а на бре­га, обяс­ни­ха то­га­ва ме­то­да на ра­бо­та мес­тни­те жи­те­ли. Спо­ред тях днев­ни­ят до­бив на фир­ма­та е око­ло 300 гра­ма не­об­ра­бо­те­но зла­то.
За три ме­се­ца пе­чал­ба­та въз­ли­за на око­ло по­ло­вин ми­ли­он ле­ва, из­чис­ля­ват при­ро­до­за­щит­ни­ци­те.
От Ба­сей­но­ва ди­рек­ция в Бла­го­ев­град съ­об­щи­ха, че за­ло­ве­на­та фир­ма на­ру­ши­тел ве­че е гло­бя­ва­на с 2000 лв. за не­за­ко­нен до­бив.
След про­вер­ка, нап­ра­ве­на през 2006 го­ди­на от­но­во ще й бъ­де със­та­вен акт за ад­ми­нис­тра­тив­но на­ру­ше­ние, но слу­ча­ят е из­пра­тен и на Ра­йон­на­та про­ку­ра­ту­ра в Кюс­тен­дил.
ДО­БИ­ВЪТ НА ЗЛА­ТО В СТРУ­МА Е ПРЕ­ВЪР­НАТ В ДО­ХО­ДО­НО­СЕН БИЗ­НЕС ОТ “НАП­РЕД­НИ­ЧА­ВИ” БИЗ­НЕС­МЕ­НИ ОТ ГО­ДИ­НИ
До заб­ра­на­та за до­бив на жъл­тия ме­тал от во­ди­те на ре­ка Стру­ма се стиг­на през 2005 го­ди­на след мно­гок­рат­ни­те сиг­на­ли и ярос­тно­то нас­то­я­ва­не на еко­за­щит­ни­ци­те от ре­ги­о­на и ця­ла Бъл­га­рия.
С ре­ше­ние на Ми­нис­тер­ство­то на окол­на­та сре­да и во­ди­те /МОСВ/ из­да­ва­не­то на раз­ре­ши­тел­ни бе спря­но, за­що­то в ко­ри­то­то на ре­ка­та има зей­на­ли ог­ром­ни ями, а бре­гът е из­мес­тен от то­но­ве­те пръст. Най-го­ле­ми са еко­ло­гич­ни­те ще­ти по бре­га край с. Шиш­ков­ци, обя­ви­ха и еко­ло­зи­те, и ми­нис­тер­ски­те чи­нов­ни­ци. Спо­ред при­ро­до­лю­би­те­ли от ре­ги­о­на тра­се­то до Струм­ския мост е пре­вър­на­то в лу­нен пей­заж.
Въп­ре­ки на­ло­же­но­то ве­то през вре­ме­то от заб­ра­на­та до­се­га не­за­кон­ни ра­бот­ни­ци про­дъл­жа­ват да ко­па­ят но­щем. За­си­ча­ли сме тър­са­чи на зла­тен прах по къс­на до­ба в ра­йо­на на ре­ка­та от пок­рай­ни­ни­те на Кюс­тен­дил чак до се­ло Не­вес­ти­но, че ве­че и по-на­та­тък. Зла­то­тър­са­чи­те се­га ве­че дей­стват с ба­ге­ри и съ­сип­ват не са­мо ко­ри­то­то на ре­ка­та, но и бре­го­ве­те, ка­то из­си­чат дър­ве­та­та на­о­ко­ло. При по-сил­на при­лив­на въл­на то­ва ще до­ве­де до за­ли­ва­не­то на се­ла­та, раз­по­ло­же­ни до ре­ка­та и при­то­ци­те й, обяс­ни­ха еко­ло­зи­те.
Еко­лож­ка­та на об­щи­на Кюс­тен­дил Ири­на Вел­ко­ва уточ­ни, че през 2006 и 2007 го­ди­на ад­ми­нис­тра­ци­я­та не е из­да­ва­ла раз­ре­ши­тел­но за до­бив на инер­тни ма­те­ри­а­ли.
ТЕХ­НО­ЛО­ГИ­ЯТА
Но­ви­те зла­то­тър­са­чес­ки фир­ми от­дав­на са зах­вър­ли­ли ти­га­на и заг­реб­ват ре­чен пя­сък с ба­ге­ри, ка­то го пре­кар­ват през си­та, мон­ти­ра­ни вър­ху ка­ми­о­ни. Злат­ни­ят пра­шец се от­де­ля, а не­нуж­на­та ма­са се из­сип­ва, но не в ко­ри­то­то, а на бре­га, алар­ми­ра­ха мес­тни­те жи­те­ли.
Зла­тъ­тър­са­чи­те на 21 ­век най-чес­то са пен­си­о­ни­ра­ни ге­о­ло­зи и са­мо­у­ки зла­то­тър­са­чи. Те от­дав­на за­ше­ме­тя­ват не са­мо ця­ла Бъл­га­рия, но и це­лия свят с твър­де­ни­я­та си, че зе­мя­та ни бъ­ка от зла­то.
Спо­ред чер­ния спи­сък на МОСВ и при­ро­до­за­щит­ни­ци­те пал­ма­та на пър­вен­ство­то при­над­ле­жи на Сто­ян Мил­ков от Мон­та­на. Той е обя­вен за най-го­ле­мия ек­стре­мист в от­сто­я­ва­не­то на те­за­та, че ние сме ев­ро­пей­ски­ят Клон­дайк. Спо­ред не­го­ви­те из­след­ва­ния ре­ки­те и зем­ни­те нед­ра на Бъл­га­рия кри­ят злат­ни за­ле­жи за по­не 200 ми­ли­ар­да лв., че и мно­го по­ве­че, твър­ди ге­о­ло­гът-пен­си­о­нер. Спо­ред не­го, вмес­то да про­сим жал­ки па­ри от МВФ и ЕС, със зла­то­то си дър­жа­ва­та ни мо­же да се пре­вър­не в ев­ро­пей­ския Клон­дайк. В мо­мен­та оба­че на от­го­вор­ни­те ин­сти­ту­ции не им пу­ка за то­но­ве­те зла­то под зе­мя­та ни, смя­та той.
Са­ми­ят Мил­ков твър­ди, че до­ка­то дър­жа­ва­та се наз­лън­дис­ва за раз­ра­бот­ва­не­то на го­ле­ми­те на­хо­ди­ща, бъл­га­ри­нът сам ва­ди зла­то­то. Изслед­ва­ни­я­та по­каз­ват, че на прак­ти­ка зла­то­нос­ни са по­ве­че­то ре­ки в Бъл­га­рия.
КОЙ ОС­ВЕН ЛИ­ЦЕН­ЗИ­РА­НИ­ТЕ НА­ШИ И ЧУЖ­ДИ ФИР­МИ ОБА­ЧЕ ЗНАЕ КЪ­ДЕ Е ЗЛА­ТО­ТО НА БЪЛ­ГА­РИЯ?
На прак­ти­ка дър­жав­ни­ят ор­ган, кой­то из­да­ва раз­ре­ши­тел­ни­те за до­бив на зла­то по про­те­же­ни­е­то на ре­ка Стру­ма, е “Ба­сей­но­ва ди­рек­ци­я” в Бла­го­ев­град.
Спо­ред ин­фор­ма­ция на дър­жав­ни­те еко­чи­нов­ни­ци оба­че в мо­мен­та ня­ма ни­то ед­на фир­ма с дей­ства­що раз­ре­ши­тел­но за зла­то­до­бив по по­ре­чи­е­то на ре­ка­та.
Ако се съ­ди по лун­ни­те кра­те­ри, най-мно­го зла­то се спо­тай­ва в ре­ка Стру­ма край Не­вес­ти­но и край още ня­кол­ко по-мал­ки ре­ки до се­ли­ща в Кюс­тен­дил­ско.
ИСТИ­НА­ТА
Със­то­я­ни­е­то на струм­ския ба­сейн е пла­чев­но. Явно раз­ре­ши­тел­ни­ят ре­жим на ди­рек­ци­я­та е свръх­ли­бе­ра­лен, а още по-ли­бе­ра­лен е кон­тро­лът, не­до­вол­стват при­ро­до­за­щит­ни­ци.
“Се­га Стру­ма бъ­ка от са­мо­дей­ци, ко­и­то ва­дят зла­то по до­по­то­пен на­чин, с ти­ган и си­то. Те оба­че не са тол­ко­ва опас­ни за еко­ло­ги­я­та и еко­рав­но­ве­си­е­то. Най-страш­но­то е, че за­ед­но с тях във во­ди­те на Стру­ма нав­ли­зат го­ле­ми и мощ­ни фир­ми с мо­дер­ни, но опас­ни тех­но­ло­гии.
С ТИ­ГАН И СИ­ТО ДЕЙ­СТВАТ АМАТ­ЬО­РИ­ТЕ
По-сме­ли­те си за­ла­гат жи­во­та за ня­кой и друг грам зла­то. Най-без­раз­съд­ни­те из­пол­зват жи­вак, ко­е­то е смър­то­нос­но и опас­но.
Пя­съч­ни­те утай­ки се об­ра­бот­ват с жи­вак. Жи­ва­кът раз­тва­ря зла­то­то и го из­вли­ча от при­ме­си­те. След то­ва се из­па­ря­ва и ос­та­ва зла­то­то.
На прак­ти­ка ня­ма ни­що слож­но в тех­но­ло­ги­я­та, но има два проб­ле­ма – да на­ме­риш дос­та­тъч­но жи­вак и да ос­та­неш жив.
Жи­ва­кът не прос­то е от­ро­вен, а се нат­руп­ва и уни­що­жа­ва бав­но ор­га­низ­ма на зла­то­тър­са­чи­те, ка­то дей­ства нер­вно­па­ра­ли­тич­но.
Пър­ви­те сим­пто­ми съв­па­дат с пред­смър­тна­та аго­ния. Ни­как­ви мас­ки не по­ма­гат, за­що­то жи­ва­кът е из­клю­чи­тел­но лет­лив. Ако е неп­ред­паз­лив, зла­то­тър­са­чът мо­же да се сгър­чи и да свър­ши бук­вал­но за час.
ДОБ­РЕ ОБ­РА­ЗО­ВА­НИ И ЗА­МОЖ­НИ БИЗ­НЕС­МЕ­НИ КОН­ТРО­ЛИ­РАТ И ОР­ГА­НИ­ЗИ­РАТ ЗЛА­ТО­ДО­БИ­ВА
По-прос­ве­те­ни­те и оси­гу­ре­ни с про­тек­ци­я­та на дос­та­тъч­но за­мож­ни биз­нес­ме­ни из­пол­зват най-мо­дер­на­та и сла­ве­ща се с го­ля­ма про­из­во­ди­тел­ност тех­но­ло­гия със сяр­на ки­се­ли­на, как­то е при про­миш­ле­ния до­бив. Тук рис­ко­ве съ­що има, но в срав­не­ние с жи­вач­но­то из­вли­ча­не тех­но­ло­ги­я­та е поч­ти бе­зо­пас­на.
Но­ви­те иг­ра­чи в афе­ра­та днес са за­мог­на­ли се зъ­бо­ле­ка­ри и зъ­бо­тех­ни­ци. То­ва са те­зи, ко­и­то раз­по­ла­гат със соб­стве­ни пе­щи с тиг­ли за то­пе­не и се­па­ри­ра­не на ме­та­ли за ме­ди­цин­ски це­ли. Те прев­ръ­щат злат­ния прах в сли­тъ­ци, ве­ри­га­та се зат­ва­ря, а от край­ния тър­гов­ски про­дукт го­ля­ма­та част ос­та­ва в ръ­це­те на за­мог­на­ла­та се зъ­бо­ле­кар­ска ма­фия, ко­я­то ве­че си поз­во­ля­ва и да фи­нан­си­ра зла­то­тър­са­чи­те.
Спо­ред слу­жи­тел от “Ба­сей­но­ва ди­рек­ци­я”, се­га съ­щес­тву­ващ­ни­ят раз­ре­ши­те­лен ре­жим съз­да­ва ус­ло­вия за ог­ром­ни спе­ку­ла­ции: “Раз­ре­ши­тел­ни­те се из­да­ват за все­ки на­бе­ля­зан учас­тък. За­я­ве­ни­ят учас­тък се ог­леж­да на мяс­то, пре­це­ня­ват се еко­ло­гич­ни­те да­де­нос­ти за все­ки кон­кре­тен слу­чай, ме­ри се площ­та и ако всич­ко е на­ред, пе­ри­ме­тъ­рът се очер­та­ва и та­пи­я­та се из­да­ва.”
ОТТУК НА­ТА­ТЪК КОН­ТРО­ЛЪТ ПРАК­ТИ­ЧЕС­КИ Е НУ­ЛЕВ
Па­ра­док­сал­но­то е, че фир­ми­те до­би­ват зла­то, дек­ла­ри­рай­ки, че ще до­би­ват инер­тни ма­те­ри­а­ли. Сан­кци­и­те от 5 хи­ля­ди лв. до 15 ­хи­ля­ди ле­ва по пра­ви­ло не се пла­щат, до­ри да се стиг­не до съ­деб­ни спо­ро­ве.
“Днес зла­то­нос­ни­те пя­съ­ци на Стру­ма се ро­вят ден и нощ от ба­ге­ри и дру­га тех­ни­ка. Но­щем се чу­ва и бу­че­не­то на се­пе­ра­то­ри. Го­ля­мо­то ро­ве­не се пра­ви от съм­ни­тел­ни фир­ми без раз­ре­ши­тел­ни и от сдру­же­ни тър­са­чи, пок­ро­ви­тел­ства­ни от хо­ра с мно­го па­ри.
Зла­то­до­би­вът из по­ре­чи­е­то на Стру­ма ве­че е поч­ти из­ця­ло в ръ­це­те на тай­нстве­ни со­фий­ски фир­ми.
Те деб­нат и ре­ке­ти­рат зла­то­тър­са­чи­те еди­на­ци и оси­гу­ря­ват ча­дър над соб­стве­ни­те си “ра­бот­ни­ци”.
ТА­КА Е В ПИ­РИН­СКО И КЮС­ТЕН­ДИЛ­СКО
Бай Ди­ми­тър Цар­ски е най-ле­ген­дар­ни­ят зла­то­тър­сач на Па­зар­джиш­ко. За­поч­нал е да ва­ди зла­то още през 50-те го­ди­ни на ми­на­лия век. Мес­тни­те от се­ла­та край ре­ки­те То­пол­ни­ца и Лу­да Яна би­ли за­ра­зе­ни от на­шес­тви­е­то на зла­то­тър­са­чи от Ма­ке­до­ния, ко­и­то хо­де­ли в дри­пи, за да не би­ят на очи.
За за­ни­ма­ни­я­та и има­не­то им оба­че поч­на­ли да се но­сят ле­ген­ди.
“Це­ли­те в кръп­ки, ама имат зла­то да ку­пят се­ло­то ба­ра­бар с кме­та”, мъл­ве­ли мес­тни­те и трес­ка­та за зла­то поч­на­ла и тях да тре­се.

Дунав мост 1 се подготвя за своя 60-годишен юбилей

11 Юни 2014 г. 

Кърпят дупките на Дунав мост за юбилея от българската страна на ГКПП. Шейсетата годишнина се навършва на 20 юни 2014 г.

Машините работеха още в петък. Подменени са изцяло осветителните тела от българска страна. От румънска страна дупките са вече запълнени, но участъкът е в много лошо състояние, въпреки обещанията от заместник-министъра и заложените средства за ремонт още през април. Все още стоят скелетата около двете колони при подхода към моста. Със събраните пари от такси за преминали МПС през отминалите близо 60 години мостът спокойно можеше да се сдобие и с позлата. 

Още в средата на април 2014 г. представители на български и румънски институции се събраха в Заседателната зала на Община Русе, за да обсъдят предложения за съвместни инициативи, отбелязващи 60-годишния юбилей на Дунав мост.

Инициативата е на Областна администрация-Русе, под ръководството на областния управител Венцислав Калчев. В срещата участваха представители на Министерство на външните работи, Министерство на транспорта, Национална компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), Община Русе, Русенски университет, Префектура Гюргево, Окръжен съвет-Гюргево, Община Гюргево, Окръжен исторически музей-Гюргево, Общински дом на културата „Йон Виня”, Асоциация „Еврорегион Данубиус”, Агенция „Митници”, Гранична полиция-Русе, Държавен архив-Русе, Регионален исторически музей (РИМ), Регионален инспекторат по образованието (РИО) и други представители на различни институции.

В рамките на срещата бяха обсъдени общите насоки и идеи за събития и инициативи, с които ще бъде отбелязана 60-годишнината от пускането в експлоатация на моста. Взето бе решение да се създаде Организационен комитет, който ще отговаря за подготовката на всички събития, които ще се проведат в седмицата 16-20 юни, на територията на Русе и Гюргево. 

Източник: Обл. администрация - Русе

Янтра стигна 8,6 метра дълбочина, коритото й е непочистено от години

от в-к Борба: http://www.borbabg.com/?action=news&news=34616
2 юни 2014 г.

Чакаме пари от държавата, за да се махнат наносите и горичките в реката, предизвикващи наводнения.

ПРИДОШЛАТА ЯНТРА ДОСТИГНА 8,6 МЕТРА ДЪЛБОЧИНА, НО ВЧЕРА СПАДНА С ОКОЛО ЧЕТИРИ МЕТРА САМО ЗА ДЕНОНОЩИЕ И ПОЛОВИНА. По време на пика водите й заляха двора на храма „Свети 40 мъченици”, като достигнаха до дворовете на крайните къщи в кв. „Асенов” и кв. „Света гора”. В следобедните часове на 31 май реката вече бе спаднала до ниво от 6 – 6,5 метра, показаха измервания. 

Във вчерашния ден хидрометеорологичната обсерватория отчете понижение с още два метра. Жителите на града се успокоиха и активно се захванаха да чистят пространствата около жилищата си от тинята и клоните, довлечени от буйните води. Дворът на църквата също бе старателно почистен и тя вече бе отворена за туристи. Спокойствието се възвърна и в търновските села Шемшево и Леденик. Там водата бе влязла в дворовете на имотите край Янтра и само 20 сантиметра я деляха от къщите на хората. Областният управител Георги Рачев обясни, че 400-те души могат да ползват обходен маршрут към Горна Оряховица - пътя от Стражица през с. Царски извор и с. Драганово. По данни на агенция „Пътна инфраструктура” обаче третокласната отсечка е в много лошо състояние. Частта между Стражица и с. Царски извор дори официално е затворена. Към Драганово и Горна Оряховица трасето е отворено, но е осеяно с дълбоки дупки и не се ползва от никого. „Не помним такова чудо от 20 години. Водата стигна до дуварите на къщите, още 20 сантиметра и щеше да ни залее. Цяла нощ не сме мигнали. Трябва да са изпуснали вода от язовира „Христо Смирненски” край Габрово, няма какво друго да е. Сега поне ще съберем охлюви да ги сготвим, навсякъде е пълно с тях”, коментираха живеещите в къщите край реката в с. Шемшево. 

Кметът Даниел Панов отново настоя Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане да отпусне исканите от Велико Търново пари за почистване на речното корито. Общината разработи проект за 1 милион лева и определи шест критични участъка, които са замърсени с наноси и причиняват разливи. Парите се чакат вече втора година, макар разработката да е одобрена. 

400 СЕ ПРЕВЪРНАХА В ОТШЕЛНИЦИ, СЛЕД КАТО ПРОПАДНА МОСТ КРАЙ ВЪРБИЦА. Заради наводненията пропадна и част от моста между горнооряховските села Върбица и Горски Долен Тръмбеш. Огромната дупка се е отворила вследствие на активизирало се от пороите свлачище в района, съобщи за Дарик радио кметът на община Горна Оряховица инж. Добромир Добрев. Мостът, който свързва двете села, е затворен за движение, а участъкът обезопасен. Използва се обходeн маршрут през Драганово. Свлачището е от години и при всеки по-обилен валеж се активизира, като създава опасност за местното население, обясни Добрев. Кметът алармира за проблема всяка година. За укрепване на пропадналия участък има отпуснати средства от Междуведомствената комисия по бедствия и аварии към Министерския съвет. Предвидени са около 500 000 лева, с които това лято трябва да се реши проблемът със свлачището. Парите обаче все още се чакат, добави кметът.

Мостът над Янтра при горнооряховското село Първомайци също е бил затлачен от придошлите води на Янтра. Три от дъгите му са били запушени от довлечени дънери и клони. Специализирана техника бе изпратена, за да прочисти съоръжението, а на мястото пристигна заместник областният управител Стефан Стефанов заедно с кмета на Г. Оряховица инж. Добромир Добрев и кмета на селото Ясен Янков. Около 11, 00 ч. в събота спасителните екипи разбиха и последната камара дънери, клони и боклуци, препречили Янтра. Веднага след изтеглянето на техниката беше пуснато и движението по моста, свързващ Първомайци с Горна Оряховица. 

Стилян НАЙДЕНОВ

Забравените реки на България

от Dnevnik.bg: http://www.dnevnik.bg/zelen/2014/06/04/2315139_zabravenite_reki_na_bulgariia/

Водата и реките са най-важният природен ресурс на България. Това са посочили 72% от анкетираните в най-новото проучване на "Алфа Рисърч" за нагласите на населението към проблемите в околната среда за 2014 г. В същото време хората не припознават състоянието им като сериозен проблем (замърсяването на водата е едва на седмо място – 32% от участвалите в допитването). Тези данни са повтаряема тенденция и в предходните години на същото изследване.

Проблемите, свързани с опазването на реките и водите, са много много сериозни, но има и пълно обществено неразбиране кои са те. Водата си остава безценна, а проливните дъждове и наводнения от последните седмици у нас, стихийността им на Балканите, както и промените в климата, които вече засягат географските ни ширини осезаемо, идват да покажат колко е наложително да се работи точно в обратната посока – анализ на ситуацията и спешно справяне с проблемите.

Малки ВЕЦ като най-голяма заплаха

Най-големият проблем за българските реки не е тяхното замърсяване, както смятат масово хората. Общото им състояние е значително подобрено, след като от началото на 90-те години качеството на водата са промени коренно заради отпадане на доста от замърсителите и изграждане на много инсталации за пречистване. Това потвърждава експертът по водите Иван Христов от WWF пред "Дневник". Христов очертава актуалните проблеми и заплахи, свързани с реките у нас.

Фрагментирането на реките и унищожаването на техните местообитания е най-сериозният проблем в момента, а стихийното застрояване с малки водноелектрически централи – особено през последните десет години, е конкретната причина за това и съответно най-голямата заплаха.

Около 211 е броят на действащите мини ВЕЦ-ве (под 10 мегавата инсталирана мощност) според официални данни, получени от WWF по Закона за достъп до обществена информация. 439 са проектите и издадените разрешителни за изграждане на нови такива централи.

"Като следствие реките в момента са катастрофално разрушени, но тепърва предстои най-лошото, ако се реализират проектите за новите ВЕЦ", алармира Христов. И уточнява, че тези ВЕЦ засягат към 90% от реките в страната. Така съвсем скоро голяма част от тях вече няма да са естествени реки (според определението на Рамковата европейска директива за реките), а някакъв друг тип водно тяло.

Мащабът на застрояването с ВЕЦ като площ надминава застрояването на Черноморието и планините, свързано с туризма, макар последните да са по-видими и фрапиращи на пръв поглед.

А какво точно се случва: ВЕЦ накъсват реката на отделни секции, като се прекъсва връзката между тях, това спира миграцията на рибите и всички други организми; пречи се и на миграцията на наносите покрай реката, което е много важен процес; така се стига рано или късно до изчезването на организмите, а възстановяването им става или много бавно, или изобщо не се случва. При замърсяване на част от реката, която е отделена, това води до трайно обезрибяване, защото няма как рибата да се завърне (от другите части на реките) след изчистването на водите й.

Най-масовият тип ВЕЦ в планините ни е деривационният, при който водата от реката се отклонява с тръби, а самата централа се строи по-надолу по реката. В участъка между мястото на водохващането и самия ВЕЦ няма вода. Там реката е мъртва, няма живот дори и ако на по-късен етап се появи вода.

Иначе законово съществуват редица ограничения за изграждането на ВЕЦ. В Закона за водите строежът им се забранява в зоните от мрежата "Натура 2000", но това не се спазва. В плановете за управление на речните басейни има изрични забрани за построяването им и в други конкретни случаи (когато са разположени каскадно например, но пък няма дефиниция какво значи каскадно).

Сеч на гората край реката

Друг актуален проблем е масовото изсичане на крайречната растителност, която е изключително важна за състоянието на реката и живота в нея: предпазва от ерозия и наводнения; прави сянка и така поддържа естествената температура на водите с нормални нива на кислород, за да има живот в тях; редица видове животни се придвижват по тези естествени биокоридори, така се осъществява връзка между популациите и тези местообитания често са последните останали връзки за зависими от горите животни.

Основната причината за тази поголовна сеч по мнение на експерти в сферата е, че именно покрай реките процедурата за разрешаване на сеч е много облекчена, дори не минава по Закона за горите. И като претекст най-често се използват мотива "прочистване на крайречните корита" като превенция от наводнения, като сочените конкретни причини най-често са: 1) дърветата, които растат покрай коригирани корита (каквито са повечето в България) на изкуствено изградените диги, пречат и създават опасност от затлачване и наводнения; 2) падналите сухи дървета и растения в реката засядат по течението, най-вече се заприщват под мостове, където образуват бентове. Обикновено сечта се извършва не само край реката, а в много по-широк обсег, като така се изсича и ценна дървесина, алармират пред "Дневник" еколози и природозащитници.

Коригиране на реките

80% от реките у нас са изправени изкуствено. В миналото коритата на нашите реки са били коригирани в долните им течения, за да се избегнат разливите при високи води и да се предпазят от наводнение крайречните земи. Някои реки са изместени и по тяхното течение са изградени защитни диги. В много случаи тази човешка намеса е довела до негативни ефекти като: стесняване и скъсяване на речните корита; ускоряване на течението; по-бърза и по-висока приливна вълна; усилване и пренасяне на проблема по-надолу по течението; опасност за населените места; ерозия; загуба на биоразнообразие.

Най-слабите места на изправените реки обичайно са в населените места и именно там реката прелива и създава сериозни проблеми, когато има покачване на речните нива при обилни валежи. Това съответно нанася големи щети. В същото време меандрирането (т.е. връщането й към естесвеното й състояние с извивки и завои) не може да се избегне, реката сама търси изход от правото корито.

Позитивната новина в случая е, че вече има и проекти за възстановяване на естествените реки в България. Преди десетина години е било невъзможно да се говори за подобни проекти, те по-скоро са се приемали на шега от страна на басейновите дирекции. Такива добри пример са Сребърна, Персина (о. Персин и Кайкуша), р. Марица (Градина, Чекерица, Злато поле др.), р. Веселина, р. Осъм, р. Русенски Лом

Повече за състоянието на реките и тяхното опазване може да прочетете в презентацията "Опазване на реките", представена от Иван Христов - WWF, по време на обучение по проект "Да свържем опазването на природата и устойчивото развитие на селските райони", организиран от Асоциацията на парковете в България.