„Камен рид”. Предстои там да бъдат предприети укрепителни мерки.
жител на селото.
да посрещне тези предизвикателства!”, каза Асен Личев, Дирекция “Управление на водите” МОСВ.
Новини 22 август 2005, 11:45
Ако горите не бяха изсичани, речните корита - неправилно коригирани, а крайречната растителност - премахвана, наводненията през август нямаше да са толкова разрушителни, категорични са осем екологични организации, чиято коалиция оповести началото на кампанията "Повече място за реките и сигурност за хората".
Коритата на почти всички реки, които преляха през последните дни у нас, са били неправилно коригирани и стеснени, така че те не са могли да поемат големите обеми води.
Река Лесновска, чиято приливна вълна нанесе огромни поражения, е лошият пример за това, смятат еколозите.
Да се оставя по-голямо пространство за реките и свързване с естествените им заливни тераси извън населените места, където евентуални наводнения няма да причиняват големи щети, препоръчва Иван Христов от Световния фонд за дивата природа-Дунавско-Карпатска програма (WWF-DCP).
Като превантивна мярка срещу повтаряне на бедствието се препоръчва да спре поголовната сеч на стари гори, особено във водосборните басейни.
Горските масиви са полезни заради способността на кореновите им системи да поемат от 80 до 100% от падналите валежи, изтъкват природозащитниците.
Горите вече не служат за буфер, който поема излишното количество вода и какво се получава - падналите валежи в големи количества се стичат масирано в долините, където отиват посрещнати от реки, които вместо да бъдат разлети в своите естествени корита, са вкарани насила в корекции без капацитет да поемат приливната вълна", обясни Борис Бъров от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).
Зелените организации настояват още добиването на инертни материали от речните корита да бъде прекратено, тъй като то засилва ерозията, подкопава мостовете и разрушава дигите.
В коалицията от неправителствени организации участват още Българска фондация "Биоразнообразие" (БФБ), "Екофорум за природата", Информационен и учебен център по екология (ИУЦЕ), Сдружение за дивата природа "Балкани" (Balkani.org), сдружение "Екофорум" и федерация "Зелени Балкани" (GreenBalkans.org).
Новини 22 август 2005, 11:45
Ако горите не бяха изсичани, речните корита - неправилно коригирани, а крайречната растителност - премахвана, наводненията през август нямаше да са толкова разрушителни, категорични са осем екологични организации, чиято коалиция оповести началото на кампанията "Повече място за реките и сигурност за хората".
Коритата на почти всички реки, които преляха през последните дни у нас, са били неправилно коригирани и стеснени, така че те не са могли да поемат големите обеми води.
Река Лесновска, чиято приливна вълна нанесе огромни поражения, е лошият пример за това, смятат еколозите.
Да се оставя по-голямо пространство за реките и свързване с естествените им заливни тераси извън населените места, където евентуални наводнения няма да причиняват големи щети, препоръчва Иван Христов от Световния фонд за дивата природа-Дунавско-Карпатска програма (WWF-DCP).
Като превантивна мярка срещу повтаряне на бедствието се препоръчва да спре поголовната сеч на стари гори, особено във водосборните басейни.
Горските масиви са полезни заради способността на кореновите им системи да поемат от 80 до 100% от падналите валежи, изтъкват природозащитниците.
Горите вече не служат за буфер, който поема излишното количество вода и какво се получава - падналите валежи в големи количества се стичат масирано в долините, където отиват посрещнати от реки, които вместо да бъдат разлети в своите естествени корита, са вкарани насила в корекции без капацитет да поемат приливната вълна", обясни Борис Бъров от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).
Зелените организации настояват още добиването на инертни материали от речните корита да бъде прекратено, тъй като то засилва ерозията, подкопава мостовете и разрушава дигите.
В коалицията от неправителствени организации участват още Българска фондация "Биоразнообразие" (БФБ), "Екофорум за природата", Информационен и учебен център по екология (ИУЦЕ), Сдружение за дивата природа "Балкани" (Balkani.org), сдружение "Екофорум" и федерация "Зелени Балкани" (GreenBalkans.org).
/27.01.2006 г./ | 1153 | 0 | ||
Масова сеч в Джанавара погубва гората Ромите в кв. "Аспарухово" са си изградили стройна разузнаватаелна система и винаги знаят кога ще тръгнем по проверки, разказа експертът по охрана от Регионалното управление на горите Стоян Саров | |||
27-01-2006 г. Оказва се, че те се организират по-добре от самите горски, ползват мобилни телефони, пускат хора, предимно жени и деца, за да проверят има ли служители на горското в района. Вчера Стоян Саров организира акция съвместно с в. "Черно море" в местността Джанавара. Тя е по сигнал на репортер, който узна за незаконната сеч там от разгневени граждани, които сигнализираха, че постоянно чуват резачките и виждат роми, които извозват дървен материал от гората. Четири екипа се мобилизираха и обходиха местността, за да огледат състоянието на гората. Десетки дървета са изсечени. Докъдето ти стига погледът, се виждат пресни дънери, с още влажна сърцевина, резачката е минала оттук буквално преди часове. Картината е потресаваща. Дънерите приличат на десетки надгробни камъни, гората - на гробище. Поголовната сеч е изненада и за екипите на РУГ. Старши лесничеят инж. Атанас Трифонов преценява, че стореното е станало предната вечер, защото при последните проверки нещата не са изглеждали толкова зле. Ще се наложи да наблюдаваме 24 часа тук, констатира експертът Саров. Районът тук е много сложен, защото има възможност да се влезе от различни места, а хората ни са малко, коментира Радостин Желязков, зам.-директор на Държавно лесничейство - Варна. Знаем за тази сеч и тя продължава с години, но няма опасност да изчезне гората, защото ние постоянно залесяваме и наблюдаваме, каза Саров. Според служителите на горското набезите са много, защото хората са изгорили дървата си през няколкото изключително студени дни и сега са тръгнали за нови. Още преди да навлезем в гората, на пътя ни се изпречва ром, прегрешил да си отнесе незаконно дърва вкъщи. Еми аз си знам, ще ходя в районното, заяви невъзмутимо 47-годишния Георги. У него няма документи. Обяснява на горските, че ей сега ще си отиде до вкъщи да им ги донесе. Няма да избягам бе, нали утре ще ме срещнете някъде и ще кажете: "Що така направи бе, Манго?" Човекът обяснява: "Няма да ги продавам, за мен са. Вкъщи е много студено. Аз сега излизам от затвора и жена ми я няма. Да взема да изгоря дрехите й ли?" Нагоре до обръщача има много прясно отсечени дървета, аз тези оттам ги взех, оправдава се ромът. По-навътре попадаме на 13-годишен мургавелко, който също е спипан с количка с дърва. Това е проблемът, възрастните изпращат децата, които не подлежат на наказателна отговорност, коментират служителите на РУГ, с които обикаляме из гората. Рядко се случва, но ще потърсим помощта на жандармерията, защото тук контролът трябва да се засили. Още утре ще направим искане за тяхното съдействие, обещаха от РУГ. Когато горският не се справя добре с работата си и при една ревизия се установи, че са изсечени дървета, а нарушителят не е установен и не му е издаден акт, то служителят се наказва - взема му се от заплатата, обясни Стоян Саров. Понякога горските попадат на агресивни нарушители и трябва да се отбраняват, разказва Саров. Тази е причината да посещават курсове в академията на МВР. Служителите на РУГ обясниха, че много добре си сътрудничат с Четвърто РПУ. За изминалата година Държавното лесничейство - Варна, е издало 168 акта. Конфискувани са 4 куб. м строителна дървесина, 134 куб. м дърва за огрев, 11 моторни превозни средства, 15 каруци, 2 бензиномоторни триона и 9 брадви. Специално за местността Джанавара за изминалата година има издадени 17 акта за нарушени, а от началото на 2006 г. са три. От 2005 г. има три преписки във Варненската районна прокуратура. Телефонът, на който варненци могат да сигнализират в РУГ за незаконна сеч, е 60-83-76. От Агенция Фокус | |||