.Посетете основния ми блог РЕКИ.БГ

сряда, 25 юни 2014 г.

Контролът по добива на инертни материали от реките е много слаб

| http://3e-news.net/

Контрол по добива на баластра от реките липсва, съобщи в коментар за 3e-news.net Любомир Костадинов от Световен фонд за дива природа WWF по време на семинар за добива на минерални и подземни води, водовземане, ползване на воден обект. В предходния парламент беше внесено предложение за забрана добива на баластра от реките, но така и не беше гласувано. Костадинов цитира изследване, според което у нас се използват 3 пъти повече инертни материали отколкото се добиват, което означава, че останалото количество се добива незаконно.

И докато при концесиите все пак има някакъв контрол, то при разрешителните за изземването на баластра от реките това реално не се случва, коментира ескпертът. Замерванията напрактика са трудни, защото изпълнителите се аргументират, че водата е придошла, което е наложило допълнително изземване например. Така реките буквално се унищожават и вкопават с по 3-4 метра и такива примери има много- на Марица, на Янтра и почти всички реки. Така реките не могат да се ползват за поливно земеделие, защото няма как да достигнат до земеделските площи или трябва да се изграждат водовземни съоръжения да се доведе вода, което е скъпо, коментира Костадинов. Това е проблем и за бизнеса, който има концесии за добив на инертни материали от кариери, които все пак изпълняват много по-тежки изисквания. Забраната за добив на баластра от реките няма да е проблем, защото необходимите количества могат да се набавят както от кариерите, така и от извършване на тази дейност в язовирите. Никъде в света реките не се ползват за изземване на строителни материали. Това навсякъде е забравена практика, а у нас безконтролната дейност продължава.

Бизнесът поиска повече публичност при процедурите за водовземанеа, стана още ясно на семинара за добива на минерални и подземни води. Необходимо е започването на процедура за издаване на ново разрешително по Закона за водите да се обявява на страницата на министерството, на съответната басейнова дирекция и на страницата на общината, коментираха от Булгартрансгаз. При положение, че имаме над 11 000 разрешителни за водоползване не може при всяка промяна на наредба или закон да следим какво се променя. Ще бъдем улеснени ако се публикува конкретна информация на страницата на министерството за всяка отделна промяна, коментираха организациите.

Отделно при започване на процедура за издаване на разрешително за водовземане или добив на минерална вода е хубаво да да се информират всички останали фирми, които добиват вода от това находище, коментира Жана Величкова, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки.

В момента е задължително всички заинтересовани лица да бъдат уведомени за започване на процедура на друга фирма, но това много случаи се прави по решение на всяка Басейнова дирекция поотделно или пък изобщо не се прави. "Всяка структура на МОСВ самостоятелно определя кои са заинтересованите лица и ако не влизате в този списък може не може да обжалвате. Ние като неправителствена организация често сме имали подобни случаи", обясни и Любомир Костадинов от Световен фонд за дивата природа WWF. Това е напълно субективна преценка, която може да не позволи на определи компании да обжалват като не ги включи в списъка на заинтересованите лица и обжалването пред съда става изключително трудно, а това е проблем и за бизнеса, допълни Костадинов.

Ескперти от министерството обясниха изискванията за издаване, за промяна или прекратвяне на разрешителните за водовземане и водоползване. При искане за продължаване на разрешителното трябва да са платени всички дължими такси, да се изпрати молба, но не по-късно от три месеца преди изтичане на настоящото разрешително, коментира в отговор на въпрос Десислава Войводова от дирекция "Управление на водите" към МОСВ.

Таксите за водовземане от подземни води е различна по различните цели. За питейно-битово водоснабдяване е 0,02 лв. на куб. м, за самостоятелно питейно- битово водоснабдяване за собствени цели 0,75 лв. на куб. м, за охлаждане 0,0008 лв. на куб. м, за напояване на земеделски култури, аквакултури, животновъдство цената е 0,01 лв., за промишлено водоснадяване е 0,07 лв. на куб. м, а за всички други цели е 0,16 лв. за куб. м.

вторник, 24 юни 2014 г.

Тонове риба по гръб след изпискане на утайки от ВЕЦ

Тонове риба изхвърли Искъра днес по поречието си от Лъкатник до Люти брод. Хората от дефилето я събират с чували, успокоени от експертите, според които рибата не е отровена, а е задушена.

Поголовният мор тръгнал от залпово изпускане на малката ВЕЦ при Лъкатник, която е открита само преди 4 месеца.
По технология реката е преградена и е обособено малко езеро, в което се трупат утайките от софийските отпадни води. При плановото изпускане днес реката станала черна и гъста като кал. Задушили са се хиляди екземпляри кефал, мряна, скобар и клен. Имало рибоци, дълги повече от половин метър.

На мястото на екокатастрофата са пристигнали екипи на Гражданска защита РИОСВ - Враца.
Според експертите до инцидента се е стигнало заради малкото вода в реката. Нивото е спаднало не само от продължителната суша, а и защото умишлено се задържа водата в язовир Искър, за да не жадува столицата.

Райна Тошева
Копирано от standartnews.com

Предупреждават за опасност от наводнения


За опасност от наводнения предупредиха от Министерството на околната среда и водите. От БАН обявиха жълт код. Заради интензивните валежи експертите предупреждават за повишаване на нивото на реките в Дунавската равнина. Искър, Вит и Осъм са реките, които са застрашени от преливане.
Пет са потенциално опасните язовири и те са на територията на Ловешка област, предупреди областният управител Милко Недялков. Има опасност от преливане на река Осъм на завоя край село Деветаки и край ВЕЦ
„Камен рид”. Предстои там да бъдат предприети укрепителни мерки.
“Язовир “Пазар дере” – спасихме там ситуацията и се опитваме да източим язовира си. С преливането си язовирът е в състояние да затвори затвори и главния път. Другите два язовира са в община Троян”, каза Милко Недялков, областен управител на област Ловеч.
Сунгурларското село Манолич е силно пострадало от водната стихия преди ден. Водата е изровила всички пътища в селото, а мостът, който свързва двата квартала, е рухнал и е отнесъл в канала една кола. Четири крави са влачени с километри, говедарката на селото едва се е спасила от удавяне. Някои хората са изгубили всичко – дрехи, покъщнина, документи, дори и три хиляди лева скрити за черни дни в бюфета. Поройният дъжд днес наводни и курортното селище Св. Влас.
Друго опасно място е област Монтана. От там казват, че засега състоянието на реките не е критично въпреки обилните валежи.
Ураганният вятър и падналата градушка в село Смирненски са унищожили напълно зеленчуковите градини и реколтата. Прекъснато е електрозахранването и водоснабдяването.
” Изведнъж като почна буря, направо сви отвсякъде лед и градушка. Просто страшна работа и всичко съсипа и овошки, грозде и насаждения, домати и пипер, нищо няма да се отбере”, разказа Иван Петков,
жител на селото.
От Министерството на околната среда и водите са предупредили всички общини още преди два дни за опасността от наводнения в цялата страна.
“То е пуснато до Областните управители, до Басейнова дирекция и се надявам, че цялата държава е готова
да посрещне тези предизвикателства!”, каза Асен Личев, Дирекция “Управление на водите” МОСВ.
67 от всичките 300 хидротехнически съоръжения в Пловдивска област са със статут на потенциално опасни, но нито един от тях не е достигнал критични нива, категорични са експертите. Повишение се отчита само за река Марица, която качва нивото си при Пазарджик с 5 см, при Харманли с 9 см и при Пловдив със 17 см.

Няма повишение на нивото на реката в беловското село Сестримо

20 Юни 2014 | 12:34 | Агенция "Фокус" http://www.focus-news.net/news/2014/06/20/1934330/nyama-povishenie-na-nivoto-na-rekata-v-belovskoto-selo-sestrimo.html


Нивото на реката в село Сестримо не се е повишило, въпреки че язовир „Белмекен” е почти на 100% пълен. Това каза за Радио „Фокус” – Пазарджик кметът на беловското село Стойчо Стефанов. „Тук всичко се контролира и водата не може да прелее при язовир „Белмекен”. Тя минава през турбините и ВЕЦ-овете и заминава надолу по река Марица. При нас в реката няма вода, през последния месец тя е толкова, колкото се събира от дъжда”, уточни кметът. „Язовирът е направен така, че не може да прелива от нашата страна. Дори да прелее малко, това ще е от страната на Якоруда. Язовирната стена няма как да прелее и когато водата е много ВЕЦ-овете работят на пълен капацитет. Пълни са и каналите, които се от ВЕЦ „Сестримо” за ВЕЦ „Момина клисура” и по реката не може да стане беля”, добави Стойчо Стефанов.
Теодора ДИМИТРОВА

понеделник, 23 юни 2014 г.

Инж. Дунчев: Поголовната сеч е сред причините за наводненията

Публикувана на 23 Юни 2014, Понеделник, 10:1 | Радио Стара Загора
Масовото изсичане на горите и неправилното почистване на речните корита в България са сред основните причини за наводненията, каза за Радио Стара Загора експертът по горите към Международната организация WWF инж. Александър Дунчев.

Още преди век е установен големият принос на България в укротяването на пороите на Балканите. Това се дължи на огромните й площи от иглолистни култури, които са били създадени с цел да задържат водата и да предпазват населените места от наводнения. Заради поголовната сеч обаче защитната им функция е отслабена, обясни експертът.

Причината - все повече се увеличава търсенето на дебела дървесина, която се добива главно от старите иглолистни гори, които за разлика от по-младите дървета, могат да задържат по-голямо количество вода. Криворазбраното почистване на речните корита също допринася за риска от наводнения, каза още експертът по горите към WWF инж. Александър Дунчев:

събота, 21 юни 2014 г.

Екоексперти с кампания 'Повече място за реките и сигурност за хората'

Новини 22 август 2005, 11:45

http://www.vesti.bg/novini/koritata-na-pochti-vsichki-reki-koito-preliaha-prez-poslednite-dni-u-nas-sa-bili-nepravilno-korigirani-i-stesneni-taka-che-te-ne-sa-mogli-da-poemat-golemite-obemi-vodi-alarmirat-prirodozashtitnici-767842

Ако горите не бяха изсичани, речните корита - неправилно коригирани, а крайречната растителност - премахвана, наводненията през август нямаше да са толкова разрушителни, категорични са осем екологични организации, чиято коалиция оповести началото на кампанията "Повече място за реките и сигурност за хората".

Коритата на почти всички реки, които преляха през последните дни у нас, са били неправилно коригирани и стеснени, така че те не са могли да поемат големите обеми води.

Река Лесновска, чиято приливна вълна нанесе огромни поражения, е лошият пример за това, смятат еколозите.

Да се оставя по-голямо пространство за реките и свързване с естествените им заливни тераси извън населените места, където евентуални наводнения няма да причиняват големи щети, препоръчва Иван Христов от Световния фонд за дивата природа-Дунавско-Карпатска програма (WWF-DCP).

Като превантивна мярка срещу повтаряне на бедствието се препоръчва да спре поголовната сеч на стари гори, особено във водосборните басейни.

Горските масиви са полезни заради способността на кореновите им системи да поемат от 80 до 100% от падналите валежи, изтъкват природозащитниците.

Горите вече не служат за буфер, който поема излишното количество вода и какво се получава - падналите валежи в големи количества се стичат масирано в долините, където отиват посрещнати от реки, които вместо да бъдат разлети в своите естествени корита, са вкарани насила в корекции без капацитет да поемат приливната вълна", обясни Борис Бъров от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

Зелените организации настояват още добиването на инертни материали от речните корита да бъде прекратено, тъй като то засилва ерозията, подкопава мостовете и разрушава дигите.

В коалицията от неправителствени организации участват още Българска фондация "Биоразнообразие" (БФБ), "Екофорум за природата", Информационен и учебен център по екология (ИУЦЕ), Сдружение за дивата природа "Балкани" (Balkani.org), сдружение "Екофорум" и федерация "Зелени Балкани" (GreenBalkans.org).

Екоексперти с кампания 'Повече място за реките и сигурност за хората'

Новини 22 август 2005, 11:45

http://www.vesti.bg/novini/koritata-na-pochti-vsichki-reki-koito-preliaha-prez-poslednite-dni-u-nas-sa-bili-nepravilno-korigirani-i-stesneni-taka-che-te-ne-sa-mogli-da-poemat-golemite-obemi-vodi-alarmirat-prirodozashtitnici-767842

Ако горите не бяха изсичани, речните корита - неправилно коригирани, а крайречната растителност - премахвана, наводненията през август нямаше да са толкова разрушителни, категорични са осем екологични организации, чиято коалиция оповести началото на кампанията "Повече място за реките и сигурност за хората".

Коритата на почти всички реки, които преляха през последните дни у нас, са били неправилно коригирани и стеснени, така че те не са могли да поемат големите обеми води.

Река Лесновска, чиято приливна вълна нанесе огромни поражения, е лошият пример за това, смятат еколозите.

Да се оставя по-голямо пространство за реките и свързване с естествените им заливни тераси извън населените места, където евентуални наводнения няма да причиняват големи щети, препоръчва Иван Христов от Световния фонд за дивата природа-Дунавско-Карпатска програма (WWF-DCP).

Като превантивна мярка срещу повтаряне на бедствието се препоръчва да спре поголовната сеч на стари гори, особено във водосборните басейни.

Горските масиви са полезни заради способността на кореновите им системи да поемат от 80 до 100% от падналите валежи, изтъкват природозащитниците.

Горите вече не служат за буфер, който поема излишното количество вода и какво се получава - падналите валежи в големи количества се стичат масирано в долините, където отиват посрещнати от реки, които вместо да бъдат разлети в своите естествени корита, са вкарани насила в корекции без капацитет да поемат приливната вълна", обясни Борис Бъров от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

Зелените организации настояват още добиването на инертни материали от речните корита да бъде прекратено, тъй като то засилва ерозията, подкопава мостовете и разрушава дигите.

В коалицията от неправителствени организации участват още Българска фондация "Биоразнообразие" (БФБ), "Екофорум за природата", Информационен и учебен център по екология (ИУЦЕ), Сдружение за дивата природа "Балкани" (Balkani.org), сдружение "Екофорум" и федерация "Зелени Балкани" (GreenBalkans.org).

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ