Община Благоевград организира съвместно с Регионален исторически музей и Държавен архив кампания по набирането на документи и снимков материал за опустошителното наводнение в града през 1954 г. С архивните материали ще бъде организирана изложба.
На 2 юли 2014 г. се навършват 60 години от най-голямото в историята на Благоевград наводнение, взело 13 жертви и причинило непоправими разрушения. На този ден през 1954 г. река Джумайска Бистрица, която пресича града, полудява. Воден талаз висок 5-6 метра, влачещ със себе си камъни, дървета и тиня, за минута залива къщи, магазини, складове, дюкяни, площади и улици. Тогавашната статистика за нанесените щети сочи - 13 жертви, 58 наводнени къщи, от които 31 напълно негодни за обитаване.
Още на другия ден благоевградчани започват работа по отстраняване на щетите. Мобилизирани са всички мъже от 18 до 60 години, но наравно с тях участват и много жени и деца, които работят денонощно за разчистването на града. На 23 юли 1954 г. с Постановление на Министерски съвет са отпуснати милиони левове за възстановяване на града и помощ за пострадалите семейства, останали без покрив и прехрана. От София идват десетки багери, камиони и стотици войници от Строителни войски, които работят денонощно.
В знак на признателност към всички съграждани, помогнали за възстановяването на Благоевград и към всички доброволци, включили се в изграждането на голяма част от днешния облик на града, Община Благоевград предвижда за 23 юли множество инициативи.
Приканват се всички, които разполагат с архивни материали за наводнението и отстраняването на последицитее от него, да ги предоставят в Регионален исторически музей или да се свържат за допълнителна информация със Снежана Захариева, представител на музея на тел. 0893/413 489 до 15. 08. 2014г.
Община Благоевград организира съвместно с Регионален исторически музей и Държавен архив кампания по набирането на документи и снимков материал за опустошителното наводнение в града през 1954 г. С архивните материали ще бъде организирана изложба.
На 2 юли 2014 г. се навършват 60 години от най-голямото в историята на Благоевград наводнение, взело 13 жертви и причинило непоправими разрушения. На този ден през 1954 г. река Джумайска Бистрица, която пресича града, полудява. Воден талаз висок 5-6 метра, влачещ със себе си камъни, дървета и тиня, за минута залива къщи, магазини, складове, дюкяни, площади и улици. Тогавашната статистика за нанесените щети сочи - 13 жертви, 58 наводнени къщи, от които 31 напълно негодни за обитаване.
Още на другия ден благоевградчани започват работа по отстраняване на щетите. Мобилизирани са всички мъже от 18 до 60 години, но наравно с тях участват и много жени и деца, които работят денонощно за разчистването на града. На 23 юли 1954 г. с Постановление на Министерски съвет са отпуснати милиони левове за възстановяване на града и помощ за пострадалите семейства, останали без покрив и прехрана. От София идват десетки багери, камиони и стотици войници от Строителни войски, които работят денонощно.
В знак на признателност към всички съграждани, помогнали за възстановяването на Благоевград и към всички доброволци, включили се в изграждането на голяма част от днешния облик на града, Община Благоевград предвижда за 23 юли множество инициативи.
Приканват се всички, които разполагат с архивни материали за наводнението и отстраняването на последицитее от него, да ги предоставят в Регионален исторически музей или да се свържат за допълнителна информация със Снежана Захариева, представител на музея на тел. 0893/413 489 до 15. 08. 2014г.
Тежка победа след почти 2 години съдебни битки извоюва общинско дружество ВиК в Кресна, оглавявано от Иван Атанасов, в петък Върховният касационен съд отхвърли жалбата на мажоритарния собственик "Кресна Електрик" и на частен МВЕЦ Тодор Димов, в която той искаше от съда да спре плащанията си към местното водно дружество, определени с договор и да се освободи от натрупаните към ВиК Кресна дългове. В жалбата си Тодор Димов поиска унищожаване на договора от 2009 година с предмет -доставка на вода за производство на ел. енергия до МВЕЦ "Кресна и местността "Подината", тъй като договорът бил сключен в условия на при заплашване на фирмата му.
След като ВиК Кресна извървя тежкия път от няколко съдебни инстанции се стигна до последната ВКС, съдът не прие жалбата на Димов, заявявайки, че той не е намерил доказателства за това, че е бил заплашван, което според него е било единственото, мотивирало го да сключи договора си с общинското дружество в Кресна. Решението на ВКС е категорично и не подлежи на обжалване. Собственикът на дружество "Кресна Електрик" Т. Димов трябва незабавно да плати натрупаните около 60 000 лева дългове към дружество ВиК в Кресна, заедно с разноските по делата, направени заради неговите жалби. Новината за своеобразната победа на ВиК дружеството в Кресна се разнесе мълниеносно днес.
Потърсихме за коментар директора Ив. Атанасов. Ето какво заяви той : Удовлетворен съм от съдебното решение, още едно доказателство, че трябва да имаме доверие на българската съдебна система. Дружеството претърпя загуби, заради отказа на Димов да си праща уговорените в договора суми, той поиска от мен да сключим нов договор при нови условия и след категоричния ми отказ поведохме една изтощителна съдебна битка, която за щастие спечелихме".
За нас чистата вода е даденост, приемаме че съществува, че я има в изобилие и че винаги ще ни е под ръка, когато ни прижаднее.
В Замбия не е така!
Представете си да ви се налага да ходите всеки ден по повече от 3 км за да налеете питейна вода. Това правят много от тези деца в Замбия, и то всеки ден по три пъти.
Ние в България все още сме облагодетелствани с някои чисти, планински реки, които, слизайки в низините, стават все по-мръсни. Освен това, редица баражи и ВЕЦ заплашват тяхното съществуване дори в зоните в близост до изворите. До къде трябва да стигнем за да осъзнаем, че от нашата позиция и действия, или съответно бездействия, зависи качеството на водата, с което един ден ще живеят нашите деца?
Вижте това видео, за да осъзнаете колко важна е за нас водата, защото човек разбира, че нещо е ценно, когато го загуби.
Амбициозните цели на проекта са да се увеличи капацитета на реката с 12 милиона м3 вода – колкото вода има в 4800 олимпийски басейна – и да възстанови влажни зони, с размерите на над 7422 футболни игрища, до 2020 г.
Фондация “Coca-Cola” ще финансира дейности в шест държави – Австрия, Унгария, Хърватия, Сърбия, Румъния и България – за седем години. Дунав, който е най-дългата река в Европейския съюз, е загубил 80% от заливните си територии и влажни зони през последните 150 години. Най-много проблеми създават дигите, извличането на инертни материали от реката и язовирите, изградени заради водни електроцентрали, корабоплаване и за контрол на наводненията. Резултатите са много и широко разпространени – от намаляване на рибните популации до разваляне на качеството на водата и влажните зони, които са изключително важни за биоразнообразието и предпазват от наводнения. През тези седем години ще бъдат премахвани диги и язовири, за да се свържат някогашни заливни територии с реката и да се подобри способността на крайречните области да поемат високите води на реката.
„Заедно – WWF и Coca-Cola, заедно местните власти и организации в страните по река Дунав, ще опазим и възстановим важните влажни зони и заливни територии за природата и хората“, пояснява Андреас Бекман, директор на Дунавско-Карпатската програма на WWF. “В същото време ще започнем регионално движение за възстановяване и опазване на влажните зони, както и за добро стопанисване на водните ресурси“, допълва той.
„Това е най-голямата програма на фондация “Coca-Cola” в Европа“, заяви Улрике Сапиро, директор на отдел общност и околна среда на Coca-Cola. “Работим с WWF от 2007 г., за да опазим водните ресурси, които не са неограничен ресурс. Затова полагаме непрекъснати усилия за ефективното използване на водата, работим с WWF и си поставяме амбициозни цели в световен мащаб“, каза още тя.
В международния ден на Дунав (29-ти юни), WWF и Coca-Cola, започват Дунавско турне, което тръгва от Сърбия. То ще демонстрира колко са важни влажните зони и заливните територии за здравето на хората и природата. С интересни и образователни игри и информационни материали, турнето ще премине през 25 града в Австрия, България, Хърватия, Унгария, Румъния и Сърбия до края на лятото на 2015 г.
Възстановителните дейност в България ще се случат около „Зелен коридор Долен Дунав“, един от най-амбициозните проекти за опазване и укрепване на влажни зони в Европа, който е подкрепен от министри на околната среда на четири държави. Шест застрашени вида риби в българската част на Дунав и притоците ще бъдат опазвани по-добре, чрез възстановяване на 30 км речни местообитания. Освен това са предвидени и целенасочени консервационни дейности – ще бъдат възстановени популации на застрашени и изчезнали видове от една река, като бъдат взети индивиди от друга.
Ще бъде подобрена и способността на реката да пречиства водата си. Други проекти за влажни зони в България ще подобрят естествената среда, ще увеличат устойчивата употреба на земя и икономическото развитие на региона.
Кой разсърди времето? Това се питаме всеки път, когато ни застигне стихията – когато водата нахлуе вкъщи, удави домашните животни и погуби реколтата.
Тази година гневът на природата е още по-силен. Само за месец България попадна в невиждан воден капан, който парализира цели градове, а лятото едва сега започва…
На много места през послединя месец станахме свидетели на страшни градушки. Смерч пък премина по Черноморието. Това нетрадиционна за нашите географски ширини бедствие напоследък се появява по-често.
„Има една тенденция на затопляне в климата. Като цяло проявленията на т.нар. „глобално затопляне” на Балканите се вижда като засилване на такива неблегоприятни метеорологични явления, които също крият големи опасности”, обяснява синоптикът Петър Янков.
Какво още да очакваме от времето гледайте във видеото
Контрол по добива на баластра от реките липсва, съобщи в коментар за 3e-news.net Любомир Костадинов от Световен фонд за дива природа WWF по време на семинар за добива на минерални и подземни води, водовземане, ползване на воден обект. В предходния парламент беше внесено предложение за забрана добива на баластра от реките, но така и не беше гласувано. Костадинов цитира изследване, според което у нас се използват 3 пъти повече инертни материали отколкото се добиват, което означава, че останалото количество се добива незаконно.
И докато при концесиите все пак има някакъв контрол, то при разрешителните за изземването на баластра от реките това реално не се случва, коментира ескпертът. Замерванията напрактика са трудни, защото изпълнителите се аргументират, че водата е придошла, което е наложило допълнително изземване например. Така реките буквално се унищожават и вкопават с по 3-4 метра и такива примери има много- на Марица, на Янтра и почти всички реки. Така реките не могат да се ползват за поливно земеделие, защото няма как да достигнат до земеделските площи или трябва да се изграждат водовземни съоръжения да се доведе вода, което е скъпо, коментира Костадинов. Това е проблем и за бизнеса, който има концесии за добив на инертни материали от кариери, които все пак изпълняват много по-тежки изисквания. Забраната за добив на баластра от реките няма да е проблем, защото необходимите количества могат да се набавят както от кариерите, така и от извършване на тази дейност в язовирите. Никъде в света реките не се ползват за изземване на строителни материали. Това навсякъде е забравена практика, а у нас безконтролната дейност продължава.
Бизнесът поиска повече публичност при процедурите за водовземанеа, стана още ясно на семинара за добива на минерални и подземни води. Необходимо е започването на процедура за издаване на ново разрешително по Закона за водите да се обявява на страницата на министерството, на съответната басейнова дирекция и на страницата на общината, коментираха от Булгартрансгаз. При положение, че имаме над 11 000 разрешителни за водоползване не може при всяка промяна на наредба или закон да следим какво се променя. Ще бъдем улеснени ако се публикува конкретна информация на страницата на министерството за всяка отделна промяна, коментираха организациите.
Отделно при започване на процедура за издаване на разрешително за водовземане или добив на минерална вода е хубаво да да се информират всички останали фирми, които добиват вода от това находище, коментира Жана Величкова, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки.
В момента е задължително всички заинтересовани лица да бъдат уведомени за започване на процедура на друга фирма, но това много случаи се прави по решение на всяка Басейнова дирекция поотделно или пък изобщо не се прави. "Всяка структура на МОСВ самостоятелно определя кои са заинтересованите лица и ако не влизате в този списък може не може да обжалвате. Ние като неправителствена организация често сме имали подобни случаи", обясни и Любомир Костадинов от Световен фонд за дивата природа WWF. Това е напълно субективна преценка, която може да не позволи на определи компании да обжалват като не ги включи в списъка на заинтересованите лица и обжалването пред съда става изключително трудно, а това е проблем и за бизнеса, допълни Костадинов.
Ескперти от министерството обясниха изискванията за издаване, за промяна или прекратвяне на разрешителните за водовземане и водоползване. При искане за продължаване на разрешителното трябва да са платени всички дължими такси, да се изпрати молба, но не по-късно от три месеца преди изтичане на настоящото разрешително, коментира в отговор на въпрос Десислава Войводова от дирекция "Управление на водите" към МОСВ.
Таксите за водовземане от подземни води е различна по различните цели. За питейно-битово водоснабдяване е 0,02 лв. на куб. м, за самостоятелно питейно- битово водоснабдяване за собствени цели 0,75 лв. на куб. м, за охлаждане 0,0008 лв. на куб. м, за напояване на земеделски култури, аквакултури, животновъдство цената е 0,01 лв., за промишлено водоснадяване е 0,07 лв. на куб. м, а за всички други цели е 0,16 лв. за куб. м.
1997 прочита
