Заради ВЕЦ загиват деца и наводнява обработваеми земи

За смъртните случаи на този ВЕЦ, четете ТУК

Канал удави лозята на фермер
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=359707

28.01.2010 19:16 | България 

Сред бетонните колчета няма нито едно наклонено , а телта между тях е опъната “по конец”. Павел Джингаров, който така безупречно поддържа лозовия масив, крачи из буците и сочи стърчащите, сухи коренчета: “Плаче ми се. Избирали са ме за най-добрия фермер на Тракия, а какво стана - мизерствам с умиращи лози.”

Павел е на път да фалира, защото канал, по който минават водите от частна водно-електрическа централа, убива насажденията. Ако има решение на проблема, то се крие зад гъста съдебно-бюрократична плетеница.

Фермерът от пловдивското с. Брестовица очаква чрез съда да събере доказателства кой е виновен - дали държавното дружество “Напоителни системи” или пък частната фирма “Брестоим”, собственик на ВЕЦ “Лозята”. Вещи лица вече са представили няколко експертизи пред Районния съд в Пловдив. Според тях незабавно трябва да се направи облицовка на канала в Брестовишкото дере, за да не се увеличава влагата в почвата.

Каналът е собственост на “Напоителни системи”, откъдето трябва да позволят на “Брестоим” да укрепи дерето. “Готови сме да инвестираме 400 000 лв. за облицовка,но как да го направим, като имотът е държавна собственост, а нямаме разрешение”, обяснява шефът на фирмата Михаил Тодоров.

Според него миналата есен от “Брестоим” са депозирали две писма до “Напоителни системи”, представили и доклад за инженерно-геоложки проучвания и проект за облицовката. Отговор няма. От друга страна, разказът на Джингаров позволява да се предположи, че държавната фирма има свои планове за неговите земи.

А лозичките умират. От 10 г. Павел живее на полето в два спретнати фургона заедно със съпругата си Рени и децата им - Георги на 18 г. и Таня на 5 г. В първите години дори без ток и вода.

“Не искам да се местя, нито пък да си продавам имота - твърдо казва той. - Семейството ми е пред фалит, но съм си дал живота в земеделието, защо да го изоставям. Нямам друг дом, къде да отида? “Мислех, че с честен труд в България можеш да успееш - с огорчение си спомня мъжът. - Направихме оранжерии за чудо и приказ, на година изкарвахме по 150 т домати. Идваха холандци да се интересуват, имахме и рекорд - домат от 1,050 кг...”

Павел обяснява, че рекичката в местността Чорбалъка, където е имотът, някога е превърната в отводнителен канал - да отвежда събиращите се подпочвени води извън обработваемото поле. Но през ноември 2007 г. в канала потекли отработените води на ВЕЦ “Лозята”. Плодородната земя се превърнала в блато. Тогава той бил принуден да изостави доматите. Засадил лозя, но повечето растения загивали...

“Засегнати са имотите и на други стопани на площ от около 1000 дка - казва фермерът. Хора от “Напоителни системи” ми предложиха да продам земята на безценица и да се махам. Няма да стане. Само трансформаторът ми струва 80 000 лв. От държавното дружество искат да вземат земята ми и да я продадат с яка печалба на някого. Най-вероятно на софийските богаташи с ВЕЦ-а, които имат амбиции в енергетиката, дори смятали да строят слънчеви батерии.”

През април 2008 г. експерти от община “Родопи” направили проверка по сигнали на земеделците за повреждането на земята. На собствениците на канала и на ползвателите му от частната фирма са дадени указания да го облицоват.

“Не са го укрепили и до днес - казва Джингаров. - Няма да се откажа да си търся правата и с дебелата си глава ще упорствам, защото семейството ми няма друг начин за препитание. Може би съм будала да се надявам, че за честно трудещите се у нас ще има справедливост.”

От фирма “Брестоим” обясниха, че ВЕЦ “Лозята” е изградена напълно законно и има издадено строително разрешение, както и одобрени работни проекти. Въведена е в експлоатация през 2007 г. “Каналът, през който минава водата от централата, е държавна собственост и се стопанисва от “Напоителни системи” с принципал Министерството на земеделието”, припомня Михаил Тодоров. Според него дружеството също е ощетено от нерешения въпрос за канала, тъй като близо до ВЕЦ “Лозята” то е започнало изграждане на втора ВЕЦ - “Лозята-2”.

“Имаме всички разрешения - казва Тодоров. В новата централа сме инвестирали 900 000 лв., а бездействието по проблема с дерето води до нови разходи за нас.” (Инветор БГ съобщава, че инвестицията във ВЕЦ Лозята е 8.5 млн лева) (въпреки това на друго място „инвеститорът“ твърди, че на ден приходите от ВЕЦ са 20 000 лв, тоест инвестицията бързо се е избива)

Междувременно фирма „Брестиом" започна строителството на втора мини ВЕЦ над „Лозята", чиито води ще бъдат отвеждани в същия канал. Надяваме се този път проблемът наистина да бъде ликвидиран, защото иначе отново ще потънем в кал до шия, коментираха земеделците. Най-щастлив от всички е фермерът Павел Джингаров, чиято борба с чиновниците през последните години най-сетне се увенча с успех.
Йоаким Груево не мигваше заради опасността
Заради опасния канал жителите на село Йоаким Груево не мигваха всяка нощ. От построяването на ВЕЦ-а кметът на селото Марин Русков подаваше жалби и молеше за обезопасяване на съоръжението.

Ако каналът се скъса, през селото ни ще мине река като Въча, алармира преди време Русков. Той непрекъснато напомняше, че опасността е само на 500 метра от последните къщи на селото. При авария преди години били залети и унищожени 12 дка частни ябълкови градини. Междувременно Фермерът Павел Джингаров заведе три дела срещу ВЕЦ-а за нанесени щети. Той твърдеше, че заради просмукването младите му лозови масиви край Брестовица гинат поголовно.

24.01.2013 15:15 / Пловдив / Новини
Пловдив. Частна ВЕЦ в община Родопи наводнява обработваеми земи на земеделски производители вече 6 години, съобщи за Радио "Фокус"- Пловдив кметът на общината Пламен Спасов. Става дума за ВЕЦ "Лозята", край село Брестовица, водите на която ежегодно убиват земеделски насаждения. Стопанин на канала, по който минават водите от частната водноелектрическа централа, е „Напоителни системи". Във времето Брестовишкото дере, където са насажденията, функционира и като отводнителен канал - да отвежда събиращите се подпочвени води извън обработваемото поле. Но през ноември 2007 г. в канала потичат и отработените води на ВЕЦ "Лозята". Високото ниво на водата в канала започва да овлажнява прекомерно обработваемата земя. Засегнати са имотите на земеделските стопани. През годините експерти правят многократни проверки, предписания, предложения по сигнали на земеделците за повреждането на земята. На „Напоителни системи" и на инвеститора са дадени указания да облицоват канала в частта, която е успоредна на пътя Брестовица – Йоаким Груево, каза кметът. Въпреки всичко проблемите с овлажняването продължават. Днес в областната управа бе свикана извънредна среща по проблема и бяха дадени срокове за изготвянето на експертно становище за това как да се реши проблема.
Друга частна ВЕЦ, в същата община, наводни преди месец пътя Пловдив – Кричим, при село Устина и подкопа настилката. В момента там пътят е на чакъл и все още не е асфалтиран, заради което скоростта за движение на превозните средства е ограничена до 30 км в час. Там пропадна асфалтов участък от пътя. Самият път се стопанисва от Областно пътно управление Пловдив. Трябва да улегне чакъла и тогава да се асфалтира, каза кметът. Експертите вече са дали становище как да бъде решен трайно проблема там.
В община Родопи ще се строят и нови два ВЕЦ – а. Единият вече е започнат, този път очакваният резултат е положителен, каза Пламен Спасов. Едната централа вече се строи на язовир Въча, при село Кадиево. Ще бъдат изградени прагове, което ще помогне за повдигане на подпочвените води при селото, коментира Спасов.
Цветана ТОНЧЕВА


Фермер спря канала на мини-ВЕЦ “Лозята”

След петгодишна съдебна битка собственикът на лозови масиви край Брестовица и носител на наградата “Фермер на Тракия” Павел Джингаров спря канала на мини ВЕЦ “Лозята”, съобщи Марица". Председателят на Общинския съвет в “Родопи” Георги Ташев дойде лично на съоръжението в Брестовица с полиция, за да изпълни съдебното решение и кметското разпореждане. Каналът е предоставен от “Напоителни системи” на “Лозята” за отвеждане на отработените води, без да е пригоден за това. В него се изливат 16 куб. метра в секунда, когато работят и двете турбини, но дъното на канала е песъчлива почва, водата се просмуква и дави лозовите масиви на Джингаров, обяснява фермерът.

Публикувана на
5 Април 2012 година
http://www.plovdivmedia.com/51876.html

Процедура за изменение на разрешително за водовземане 10 November 2010 С Ъ О Б Щ Е Н И Е Министърът на околната среда и водите, на основание чл. 62а, ал. 1 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 1, буква “а”, чл. 72, ал. 1, т. 2 и чл. 75 от Закона за водите обявява, че е постъпила административна преписка с искане за откриване на процедура за изменение на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект – изравнител “Кричим” (каскада “Доспат – Въча”). Целта на водовземането е производство на електроенергия посредством ВЕЦ “Лозята 1”. Водовземането ще се реализира от изравнител “Кричим” с общ обем 850 000 м3. След извършено геодезическо заснемане е установено, че мястото на водовземане е с надморска височина 245,00 м. Поради това и във връзка с приемане на ПУП – ПРЗ от община Родопи котата на мястото на водовземане се променя - от 299,45 м на 245,00 м. Мястото на използване на водите е от изравнител “Кричим”, чрез водовземно съоръжение с надморска височина 245,00 м, посредством тръбопровод Ф 3200 мм до ВЕЦ “Лозята 1”, която ще се изгради в имот № 016642, в землището на с. Устина, община Родопи, област Пловдив. Код по единен класификатор на административно-териториалните единици (ЕКАТТЕ) 75188, в басейна на река Марица. Изтичалото на ВЕЦ “Лозята 1” зауства в напоителен канал М 1. Проектните параметри на използването са: застроено водно количество – 18,0 м3/сек, годишна водна маса – 388,71 млн. м3, режим на използване – 20 часа/денонощие, 340 дни/годишно, съобразно изискванията за напояване и обема на преработени води от ВЕЦ “Кричим”. Изменение на разрешителното ще се предостави при условие, че използваният воден обем се измерва с водомерно устройство монтирано непосредствено след водовземното съоръжение, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /обн., ДВ, бр. 98/2003 г./ Съгласно разпоредбата на чл.62а, ал.1, т.7 от Закона за водите, в 14-дневен срок от обнародването и публичното обявяване в община Родопи на съобщението, заинтересуваните лица могат да възразят срещу изменението на разрешителното и/или да предложат условия при които да бъде издадено разрешителното с оглед гарантиране на лични или обществени интереси. Писмените предложения се представят, в Министерството на околната среда и водите, Дирекция “Управление на водите”.
	Архив

 

Енергийният бос от Благоевград Ив. Чапов иска да строи централа за ток и топлоенергия с мощност 1800 kW в бившия Домостроителен комбинат

ПЕТКО КАРАКОЛЕВ, 23 юли 2014 21:15  
 

Комбинирана централа за производство на електрическа и топлоенергия с мощност 1800 кW и склад за отпадъчна дървесина иска да изгради енергийният бос от Благоевград и собственик на  „Хидроенергийна компания“ АД Иван Чапов в имот, намиращ се в землището на село Покровник. Само преди десетина дни след подписка, внесена от жители на съседното на Покровник село Селище, Общинският експертен съвет по устройство на територията не даде разрешение за изготвяне на ПУП за строителството на частна ВЕЦ с мощност 100кW на бизнесмена Тодор Димов на река Четирка, отново в землището на Покровник.

Кметът на селото Методи Цонев обясни пред struma.bg че случаят с проекта на Иван Чапов е различен, защото не става дума за производство на електроенергия от реката, от която се поливат над 300 декара земя, а за разполагане на мощности в промишлената зона на Благоевград, в сградата на бившия Домостроителен комбинат, където Иван Чапов преди време купил цех за производство на различни стоманени изделия. „В селото видях, че са закачени известия за инвестиционното намерение, но досега не знам някой да е възразил, аз също не съм взел отношение, така както го направих с ВЕЦ-а на Тодор Димов”, обясни Цонев.

Репортерска проверка на struma.bg установи, че  „Хидроенергийна компания“ АД е подала заявление в Общинския експертен съвет по устройство на територията на 16.05.2014 г. с искане за разрешаване изработване на Подробен устройствен план /ПУП/ - план за застрояване /ПЗ/ за имот с №502033 в землището на с. Покровник, община Благоевград, с цел промяна предназначението на част от имота от “друга производствена база” за “комбинирана централа за производство на електро и топлинна енергия с мощност 1800 kW и склад за отпадъчна дървесина”. Комисията на свое заседание  преди десетина дни е излязла с решение, че Общински експертен съвет по устройство на територията при община Благоевград ще се произнесе по искането на бизнесмена Иван Чапов след допълнително проучване.

http://struma.bg/news/27915/1/1/Energijniyat-bos-ot-Blagoevgrad-Iv-Chapov-iska-da-stroi-centrala-za-tok-i-toploenergiya-s-mostnost-1800-kw-v-bivshiya-Domostroitelen-kombinat.html

Истината за ВЕЦ - защо стихийното им изграждане вреди на реките?

Политиката на държавата е не само рестриктивна, тя е неустойчива, коментират пък инвеститорите

от Рая Лечева

21.7.2014 | 10:57 http://3e-news.net/

Малките водноелектрически централи (ВЕЦ) могат да се окажат една от най-големите заплахи за реките. Не подценяваме важността на този вид екологична енергия, твърдят еколозите. Но липсата на ясна политика създава сериозни проблеми както за опазването на реките така и за информираността на инвеститорите. 

Защо ВЕЦ вредят? Ще се опитаме да дадем няколко отговора на този въпрос.

По експертни оценки на еколозите от миналото до момента е усвоен 80% от хидроенергийния потенциал на реките без р. Дунав, което засяга 20% от реките, коментира Любомир Костадинов от WWF. Трябва ли да използваме останалите 20% потенциал, да унищожим останалите 80% от реките, попита екологът.

Независимо дали ВЕЦ е деривационен или руслов характерът на водата се променя, категорични са еколозите. При деривационният ВЕЦ водата се взема от едно място и се изсипва на друго като така се получава засушен участък. При русловата ВЕЦ се използва естествения режим на водоизточника без да се "завзема" предварително някакъв воден обем както е при деривационния. Русловите се изграждат на коритото на реката без да се засяга самата река.

Дълго време се считаше, че русловите са по-екологични, защото имат по-нисък пад, използват по-малко вода и я пропускат след това по течението, тъй като са на самата река.

Само че в България тези ВЕЦ изведнъж започнаха много да порастват като дължина и тяхното задбаражно езеро достига в някои случаи 2 км, коментира Костадинов. В този дълъг речен участък водата е с променен ритъм, движи се много бавно. Дори да има рибен проход рибата не може да се ориентира и да го намери. Освен това в този воден участък започва отлагане на органични утайки и организми, които изсмукват кислорода от водата. Така се получава анаеробна средна като в Черно море, по повърхността се образува зелен слой т.н. водна леща.

Да, ВЕЦ събират по-големите и видими отпадъци като клони и бутилки, но не могат да пречистят утайките и при натрупването им единственото, което правят е да отворят шлюзовете и изпуснат утайката надолу по реката, обясни Костадинов. Това напрактика може да убие живите организми надолу по реката, тъй като изсмуква целия кислород и рибата буквално бива унищожена.

Друг мит е, че турбините пречистват водата, напротив тя се превръща в мъртва вода, в нея живот няма. Да,  в утайките има и хранителни вещества, но те се слепват на едно място, не се разпръскват по реката. След ВЕЦ-а има голям период, в който тази река не изпълнява функциите си и не може да се възстанови, единственият вариант е това да се случи е при вливане в друга голяма река. Това обаче става невъзможно ако по течението и особено долното, където се влива реката с други се наредят още 20-30 ВЕЦ, а такива примери има много по р. Искър, по р. Места, по р. Огоста и др.

А в страната от всички водноелектрически централи само 20 са руслови.

Много е важно къде се разполагат ВЕЦ. Ако се изгради там където видовете не мигрират въздействието може да е по-малко. Ако се направи в долните течения, където реките се вливат с други и се осъществява миграция например със самата Дунав или по Места, тези коридори се прекъсват.  Така реката не може да се възстанови.

Не сме против хидроенергетиката и тя може добър източник на алтернативна енергия, каза Костадинов. Навремето обаче проучванията са правени само от гледна точка на енергетиката. Необходимо е предварително планиране, което да очертае къде в при никакви обстоятелства не могат да се изграждат ВЕЦ, къде може при определени условия и къде все още е възможно без проблем да се изградят. На тази база фирмите трябва да кандидатстват и участват в търгове.

Това е единственият публичен ресурс, който ползваш просто със заявка без конкурс.

А ресурсът се ползва с години, можеш да го оставиш и на децата си, заяви екологът.

Един от проблемите се крие в Плановете за управление на речните басейн. Това планиране за ВЕЦ е направено отчасти. В тях се посочва само къде не може да има ВЕЦ, но не и къде може да има при конкретни условия. Все пак планът няма за цел да реши проблемите само с ВЕЦ, той дава обща рамка. Едно такова планиране трябва да каже също кои съществуващи ВЕЦ трябва да бъдат премахнати, кои съществуващи разрешителни не трябва да бъдат реализирани, защото ще се отворят на друго място. Плановете не влизат в този детайл.

Ако си представите реките като кръвононосната система на екосистемата ни, всичките прегради по реката каквито са ВЕЦ всъщност се явяват като тромбове, блокажи на кръвоносната система, коментира и Иван Христов от WWF.

Какво доведе до бум на ВЕЦ

Малките ВЕЦ доскоро не се смятаха за перспективни, защото държавата ни е със сравнително ограничен воден ресурс и реките ни са сравнително маловодни с непостоянен воден отток през годината. Заради бума на екологичната енергия през последните години започна и стихийното изграждане на ВЕЦ. Лавинообразния скок на броя на исканията и издадените разрешителни достига своя максимум около 2009-2010 година. Големите ВЕЦ в страната са 24 и са с 2000 MW инсталирана мощност. По данни от Изпълнителната агенция по околна среда за 2012 година действащите малки ВЕЦ са 211 с 278 MW инсталирана мощност. Издадени са още 384 разрешителни, които не са реализирани като планираната мощност е 422 MW. Така общо всички разрешителни за ВЕЦ са близо 600. От 2014 година намаляват и общият им брой пада до около 500, показват данните.

Реализирането на всички тези заявки обаче поставя реките по риск. Първото противоречие е, че според Закона за водите ВЕЦ се забраняват в зони от Натура 2000, същестуват и редица други ограничения за изграждането им. В същото време Плановете за управление на речните басейни също предвиждат забрана за изграждане на ВЕЦ в определени речни участъци. За съжаление тези забрани не се спазват и се заобикалят в някои от случаите с корупционни мотиви, смятат еколозите. Всъщност вече нови разрешителни почти не се издават, но се използва една друга вратичка. При подновавянето на някои от старите, не се вземат предвид новите ограничения в закона. Посочва се, че те важат за всички, които още нямат разрешения за строеж. Но и тази практика не винаги е еднозначна, коментират бизнес и еколози. Сега обаче с промените в Закона за водите се дава по-голямо преимущество на Плановете за управление на речните басейни и при изготвянето им всички разрешителни за водоползване ще бъдат преразглеждани и привеждани в съответствие със забраните.

Политиката на държавата е не само рестриктивна, тя е неустойчива, коментира Любомир Балакчиев, председател на Съюза на производителите на екологична енергия-ЮГ. Законите се променят през ден и става невъзможно да се работи нормално. Инвеститорите затова не искат да дойдат тук, вместо да се говори за бум става дума за отлив, смята бизнесът.  Законът за водите  е променян повече от 45 пъти от приемането му през 2000 г. Наредби, тарифи и правилници и какви ли не изисквания на органи от всяко ниво се пишат със стотици. Това е болест за предприемачите и цялата икономика.

Продължаващата тенденция за институционално потискане на цените на електроенергията не отразява реалните разходи за производство и голяма част от дружествата, които стопанисват такива мощности са на загуба, коментира още Балакчиев.

Цените на електроенергията за МВтч  от ВЕЦ в зависимост от технически конфигурации и стойност на инвестициите варират в широки граници.  Според нов проектозакон, от цена за излишък на балансиращия пазар (динамична за всеки час) до преференциални цени за определено количество произведена енергия се движат от 93,69лв. до 236,92 лв./МВтч Цената за централите на НЕК е 63,64 лв./МВтч, посочиха от съюза.

Според еколозите обаче стимулите за ВЕЦ са много. От една страна това е преференциалната изкупна цена, която гарантира изплащане на инвестицията за между 7 и 12 години.  „Освен това цената на ресурса – водата е много ниска. Един ВЕЦ може да прави по 20-30 000 лева на месец срещу 2000 лева такса за водата, която ползва.  Самото разрешително е много евтино в порядъка на няколкостотин лева”, съобщи Любомир Костадинов.

За изграждането на ВЕЦ не е необходимо да се променя предназначението на земята, защото територията е публично-държавна собственост,  само за един фотоволтаик на покрива са необходими повече разрешителни.

Спрямо другите възовновяеми енергийни източници, ВЕЦ се облагат с 2% такса докато при другите е 20%. Естествено друг въпрос е, че тази такса се оспорва в Конституционния съд и може да падне, тъй като се начислява не върху печалбата, а върху целия оборот.

Освен това този вид възобновяема енергия се ползва с обществено доверие и финансирането от банките не среща много трудности. Но факт е, че изграждането на ВЕЦ е скъпо и започва с капитал от поне 1 -2 млн. лева, защото се проектира за конкретно място, разходите за проектантска дейност и оборудване не са малко. Равносметката е, че има добра рентабилност, сигурна инвестиция за десетилетия напред, един ВЕЦ може да работи 80 години без проблем.

ВЕЦ най-малко засягат околната среда и здравето на хората

Мнението на бизнеса обаче е друго. ВЕЦ възможно  най-малко засягат околната среда в сравнение с други производства (ТЕЦ, АЕЦ, когенериращи централи), посочи Балакчиев. Ползите са много и в пъти повече от някои неудобства. Естествено трябва да се търси баланс на необходимостите. На много места, където има изградени ВЕЦ биоразнообразието се е увеличило. Опазва се и голяма част от водния ресурс, а водата е много ценна и ще продължи да намалява вследствие промените в климата.

България е с най-малък воден потенциал от всички балкански страни. Съхраняването на води ще се превърне в сериозна грижа и за питейни нужди и за земеделие и т.н. За съжаление институциите са негативно настроени към изграждането на изравнители. При възникването на горски пожари във високите части на планините липсват резервоари, откъдето да се черпи вода за гасене. Долните течения на реките в беломорския басейн са под юрисдикцията на други държави, между другото Гърция и Турция са изградили на повечето реки язовири и областите Македония и Тракия там се напояват. В дунавския и черноморски басейни по долните течения ВЕЦ липсват. Последната ВЕЦ на Дунав е на Железни врата, уточни Балакчиев.

ВЕЦ-овете поддържат стабилността на електрическите мрежи. Електроенергията от ВЕЦ е евтина, опазва околната среда и спестява въглеродни емисии в атмосферата, срещу които държавата получава финансови средства, като продава спестени вредни емисии. Това от своя страна намалява още цената на произведената енергия.

Един от отраслите „отличници“, които най-усилено емитира вредни емисии в атмосферата и променя планетата е конвенционалното производство на електроенергия от изкопаеми горива. Да не говорим за прекия ефект върху здравето на хората в районите на такива предприятия. Икономическият ефект от мерките за справяне с това замърсяване е изключително голям, имам предвид изразходването на средства за здравеопазване, справяне със природни стихии, рекултивация, извеждането от експлоатация на съоръженията от производство.   

Производството от АЕЦ също, освен позитиви има и отрицателни страни- отработеното ядрено гориво не е просто боклук за сметището, то трябва да се съхранява някъде под специален режим, защото е опасно. Опасността от аварии може да не е голяма, но за съжаление се случва, дори и при най-развитите технологично икономики. Работещите 2 блока на българската АЕЦ "Козлодуй" са на края на експлоатационния си период. Или трябва да се  удължи експлоатационният им срок, а това са много пари и ще се отразят на цената на енергията, или да се затворят. Само за сравнение планираните в Чехия нови блокове ще продават на цени над 100 евро за мегават а във Великобритания на гарантирана цена от 92,50 лири (около 110евро) за 35 години. Ще апелирам тези, които не са съгласни с това да има ВЕЦ-ове  в България да отговорят - с какво бихме ги заменили?, добави Балакчиев.

Жизнено необходима ли е енергията от ВЕЦ

ВЕЦ имат сериозно значение за електроенергийната система на страната. Те имат ролята на заместващи мощности. При изключване на един блок от атомната централа, ВЕЦ-овете, включително и ПАВЕЦ "Чаира", който работи само 8 часа без прекъсване, могат веднага да се включат в системата и да осигурят електроенергия. Но делът на производството от ВЕЦ е относително малък между 1-2%. Всъщност като се сравнят данните с произведените MW от Агенцията за енергийно и устойчиво развитие се оказва, че те са повече отколкото предвидените по разрешително, посочи Костадинов. Проблемът е и в липсата на координация между институциите, което прави и контролът по-труден. Целта на ВЕЦ беше да имат локално, местно значение по региони, което не се случи - енергията се изкупува централно.

Трябва да се прецени доколко ни е жизнено необходима тази енергия и в пиков момент не е ли по-добре да купим малко енергия отколкото да поддържаме мощности, които да работят целогодишно, за да осигурят определено количество при максимума на потреблението.

Ако инвестираме в подобряване на мрежата може да спестим 1 GWh енергия, твърди Костадинов. При условие че ние нямаме добре развити балансирани мощности,  произвеждаме повече отколкото потребяваме, нямаме енергиен пазар при пик в производството да можем да продадем, ВЕЦ нито допринасят, нито могат да имат някакъв ефект в нашата енергетика, смятат еколозите. Повече от всичко е нужен цялостен подход. Да, трябва да произвеждаме все повече ВЕИ, не може да произвеждаме повече въглища. Но трябва да има ясна визия каква икономика ще развиваме и как ще се разпределя в денонощието и в годината като количество и вид енергийното потребление.

Сега започваме да имаме и летни максимуми в енергийното потребление, защото имаме климатици. Необходим е цялостен анализ, каква енергетика е необходима, как ще се развива ВЕИ сектора и в него ВЕЦ и всички други възобновяеми източници. Ние нямаме връзка между конкретните регистри, за да се следи дали и колко реално вода е използвал ВЕЦ и дали е повече от разрешеното.

Няма единен орган за управление на водите, в МОСВ има дирекция води, която управлява реката, земеделието управлява хидромелиорациите, енергетиката управлява големите язовири, координацията между тези звена липсва.

Това се вижда и при управление на риска от наводнения, където на локално ниво се заливат нивите на хората. ВЕЦ прелива, отнася път и хората и не могат да си стигнат до нивите.

Водноелектрическите централи са задължени да пропускат част от водата свободно без да я използват за производство на електроенергия, за да се опазва донякъде и естествения състав на реката. Поради слабия отток на реките обаче това не винаги се прави, а това унищожава етествения й характер и я омъртвява. 

Поради голямата амплитуда на оттока, в края на лятото и есента част от ВЕЦ не работят, а през зимата работят по няколко часа. Случвало се е при замръзнала вода да се изпомпва водата отдолу, да се излива над леда докато се напълни езерото, което е изключително вредно за видовете, сигнализират природозащитниците.

Балансът между бетонирането на реките, риболова и туризма почти се изгуби

Няма дебит в реките, постоянно наблюдаваме засушаване, коментира Димитър Манев от Българско каяк общество. Проблемът с ВЕЦ се превръща вече в социален проблем. Предходното правителство гласува за каскада Арда да стане обект с национално значение, а такива могат да бъдат само обекти от енергийната инфраструктура, ВиК и пътища, освен това цялата  територия е в Натура 2000. С неконтролираното изграждане на ВЕЦ убиваме туризма по реките и ставаме свидетели на засушавания, на затлачване на реките с боклуци, на замърсяване. Проблемите по реките са огромни и застрашават не само туризма, те се превръщат в социален проблем. Няма регистър на съоръженията по реките. Как е възможно НИМХ да имат система за алармиране при наводнения, с която МОСВ да не работи. Хаосът в размитата отговорност на институциите и липсата на реален контрол създава най-големите проблеми за реките, смятат и от Българското каяк общество.

Жителите на Брезница спряха изграждане на ВЕЦ

2014/юли/07

Басейнова дирекция – Благоевград и компетентните институции стопират изпълнението на инвестиционното предложение за строителство на пореден ВЕЦ край гоцеделчевското село Брезница в местността Глоговица при река Глоговичка.

Инвестиционното намарение е депозирано от двамата местни студенти в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Саид Юсуф и Иса Камбачев, собственици на фирма „Сокито”. Още преди три месеца се надигна протестна вълна в най-голямото село на област Благоевград - Брезница.  В резултат на  несъгласието на местното население да бъде извършено въпросното строителство, брезничани събраха против строителството на централата близо 4000 подписа. Собственици на земеделски земи от селото обявиха, че са категорично против изграждането на водноелектрическа централа на река Глоговица, защото ще им бъде отнета изцяло поливната вода от реката, която и без това не достига за напояване на нивите им с различните земеделски култури.

„Действителният дебит на водата в река Глоговица не е повече от 50-80 литра в секунда. При изготвянето на документите дебитът умишлено бе завишен на 200 литра, за да бъде издадено разрешителното за строителството“, заявиха жителите на с. Брезница.

„Наскоро компетентните институци отговориха на протеста и подписката ни срещу строителството на въпросният ВЕЦ с нарочно писмо, с което ни увериха, че бъдещото строителство зависи и от нас, жителите на селото и собствениците на имоти в местността Глоговица. Така че можем да сме спокойни, че строителство няма да има, защото нито аз ще дам положително становище за ВЕЦ-а, нито ще дадем място за изграждането му, нито пък местните хора ще разрешат през имотите им да минава тръбопроводът на съоръжението“, бе категоричен кметът на село Брезница Иса Сакали, който твърдо застана зад жителите на селото.

Запознати от Брезница коментират, че вносителите след оказания отпор на проекта са оттеглили инвестиционното предложение. Проверките също са констатирали нарушения относно умишлено завишения дебит в документацията.

- See more at: http://viaranews.com/2014/07/07/4000-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%81/
http://infomreja.bg/jitelite-na-breznica-sprqha-izgrajdane-na-vec-18199.html

Скандален ВЕЦ ще глътне от коритата на Арда и Крумовица

Скандален мини ВЕЦ ще предизвика заливането на 1 121 147 кв. м от руслото на реките Арда и Крумовица, както и прилежащи техни територии. За това алармират от Съюза за възстановяване и развитие-Хасково.

http://rodopi24.blogspot.com/2014/07/blog-post_3441.html

вторник, юли 22, 2014г.

 

„След като през август миналата година министърът на околната среда отмени решението на директора на РИОСВ-Хасково за изграждане на мини водноелектрическа централа "Поточница" на река Арда, сега същият ВЕЦ е разрешен отново без Оценка на въздействието върху околната среда", твърдят в писмо до медиите от Съюза, ангажиран със засилване на гражданския контрол над процеса на вземане на решения от екоинспекцията, които засягат околната среда в Хасковска и Кърджалийска област. 

 

ВЕЦ-ът включва изграждането на 6.3 метров бент в землището на село Морянци и нова подстанция с кабелна линия за присъединяване към електропреносната мрежа на страната. „Изграждането на този бент ще предизвика заливането на голяма площ от руслото на реките Арда и Крумовица и прилежащи техни територии. Водният обем, който ще бъде затворен, се изчислява в рамките на 2 802 куб.м. Въпреки, че посоченото предложение попада в две защитени зони от мрежата "Натура 2000"-„Мост Арда" и „Източни Родопи", директорът на РИОСВ-Хасково излиза с решение, че не е необходимо да се извършва Оценка за въздействие на околната среда. По долината на река Арда се срещат много редки и защитени видове растения и животни, както и приоритетни за опазване местообитания. Изграждането на мини ВЕЦ-ове в зони от европейската мрежа „Натура" дори е забранено съгласно Плана за развитие на енергията от възобновяеми източници в България. Освен с биологичното разнообразие, ВЕЦ-овете са в конфликт с развитието на туризма. Предното решение за изграждане на този ВЕЦ на Арда е било отменено след жалби на Сдружението на каякарите, практикуващите воден туризъм, Българското дружество за защита на птиците и WWF", посочват от Съюза за възстановяване и развитие.

24rodopi.com

СТРОЯТ МАЛКА ВЕЦ КРАЙ МЕЗДРА - Модерна Враца

СТРОЯТ МАЛКА ВЕЦ КРАЙ МЕЗДРА - Модерна Враца
Правителството, на заседанието си на 9 януари 2013г., учреди възмездно безсрочно право на строеж в полза на дружеството с ограничена отговорност Царевец върху имот публична държавна собственост, за първия етап от строителството на малка ВЕЦ на р. Искър. Теренът от почти 2 дка се намира в землището на с. Ослен Криводол, община Мездра. Предвижда се на него да бъде изградена ниско напорна деривационна централа на течащи води, състояща се от преливник (преграден яз), водовземно съоръжение и рибен проход, утайник, горен деривационен канал, сграда на МВЕЦ, долна вада, оградна и предпазна дига.

Очаква се покачване на речните нива почти в цялата страна

От Русеинфо: http://www.ruseinfo.net/news_129419.html
24 Юли 2014 г.

През следващото денонощие се очаква покачване на речните нива почти в цялата страна. По прогноза на НИМХ днес на много места в страната ще има валежи, по-значителни в централните и източните райони. Количествата ще са между 10 и 20 л/кв.м, като на изолирани места е възможно и повече.

В резултат на падналите в последните дни валежи, повърхностният почвен слой е преовлажнен, което е предпоставка за увеличен повърхностен отток. Това ще доведе до по-съществени повишения в средните и долни течения на Дунавските реки, поречията Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра, като по-значителни по река Росица, Русенски Лом, южно-черноморските реки, горното течение на Тунджа и средното течение на Марица, по-значителни при родопските й притоци, при Струма(по-значително по река Джерман) и Места. Не са изключени локални, поройни наводнения, вследствие на повишената почвена влажност, интензивни валежи и/или действието на нарушители на речния отток.

В петък съществени валежи не се очакват. В събота на отделни места, главно в Западна България, ще превали с очаквани количества от 1-2 до 6-7 л/кв.м.

Оперативното звено на МОСВ продължава да е в режим на повишена активност.

Източник: МОСВ