Пиринско иска рамо от държавата за развитие на рафтинга

Развитието на рафтинга по поречието на река Струма е отлична възможност за привличане на туристи в Пиринския край. Това трябва да е приоритет не само за нашите общини, но и за държавата, твърдят общински кметове в региона. Те имат подкрепата на областния управител Бисер Михайлов.

Според него е необходимо да се инвестира повече в рекламата на този екстремен спорт и на възможностите за провеждане на международни състезания от най-висок ранг. Затова е нужна и помощта на държавата – за да се изготви цялостна стратегия за бъдещето на рафтинга по поречието на река Струма. Все повече общини в Пиринския край готвят проекти за развитие на този екстремен спорт. Най-напред обаче са Симитли и Кресна. Първата община вече е изготвила проект „Симитли – център на екстремните спортове", който е на стойност 4,5 милиона евро. Той предвижда развитието не само на рафтинга, но и на скалното катерене в района, на планинското колоездене, на създаването на мото и АТВ писти. С помощта на европарите регионът пък ще се превърне в национален център по рафтинг. Най-важното е, че общината среща огромна подкрепа от страна на населението в тази посока. 88% от пълнолетните жители приветстват идеята градът да се превърне в център за екстремни спортове - рафтинг спускания по река Струма в Кресненското дефиле и скално катерене в района на Коматинските скали. Всяка година мераклиите да карат лодки в участъка от Малкия до Големия тунел са все повече. Това е най-доброто естествено трасе за рафтинг и каяк в цяла Европа. Река Струма ще дава хляб и на хората в община Кресна. Проектът там е за изграждането на модерно и атрактивно рафтинг трасе. То ще минава под моста на реката, която свързва едната част на града със западния квартал „Моравска". С помощта на подходящо осветление ще се осигури възможност и за нощно спускане с лодки в буйните води на Струма. В югозападната част на централния градски площад ще се вдигне сграда, която ще разполага с офис клуб и помещения за съхраняване на лодки и друг необходим за рафтърите инвентар.

„Искаме градът ни да се превърне в център за екстремни спускания с лодки по течението на река Струма. В нашия район е едно от най-атрактивните трасета и сме длъжни да се възползваме от този факт. Все повече са мераклиите да карат лодки край Кресна. но без помощта на държавата няма как да това да се случи", смятат общински съветници.

Копирано от standartnews.com

http://www.standartnews.com/biznes-turizum/pirinsko_iska_ramo_ot_darzhavata_za_razvitie_na_raftinga-289856.html

Участвайте в анкета на ONE ARCHITECTURE WEEK за РЕКА МАРИЦА

Всеки е добре дошъл да участва в анкетата на ONE ARCHITECTURE WEEK 2015.  

Това проучване е част от ONE ARCHITECTURE WEEK 2015. Под заглавие ПРИОБЩЕНА РЕКА фестивалът за съвременна архитектура и градска среда ще изследва, показва и тества методи за реинтегрирането на Марица. Ще се радваме да чуем и вашата гледна точка, да ни разкажете вашите истории, да споделите вашите виждания за бъдещето на реката.

Ще ви бъдем много благодарни, ако отделите около 10 минутки, за да отговорите на всички въпроси - всяко едно мнение е ценно и полезно за проучването ни

За да започнете моля, кликнете на линка по-долу : http://goo.gl/forms/xxOXocFkH1

Анонимността на участниците в анкетата е гарантирана !

Благодарим предварително. Много ще се радваме ако споделите тази анкета с ваши приятели, колеги

Пореден руслов ВЕЦ причинява наводнения

Вера Добрева

08.04.2015

Напоителен канал, който захранва частна ВЕЦ при пазарджишкото село Росен, създава сериозни проблеми на жителите в Калугерово. Това съобщи кметът на първото евросело Иван Лазаров. Цяла зима съоръжението е пълно с вода заради централата и от него се покачва нивото на подпочвените води, които наводняват къщи и земеделски площи в селото. Заради сериозната ситуация в жилищните постройки по пътя за съседното село Елшица калугеровският кмет ще пише писма до отговорните институции да бъдат взети мерки. Каналът е собственост на „Напоителни системи" и е един от главните канали от напоителна система „Тополница". Дълъг е 40 км и състоянието му е незадоволително, обясниха от държавното дружество. Каналът се нуждае от цялостен основен ремонт в района на селата Щърково, Гелеменово и Черногорово. В Калугерово, където създава проблеми на хората, съоръжението е било ремонтирано преди време, направена е облицовка с хидромембрана, за да не излиза водата извън. За да се провери откъде идва проблема ще бъде направено хидрогеоложко проучване на два етапа, когато каналът е пълен и когато е празен, и ако се наложи, ще бъде изградена дренажна система в съоръжението, за да не застрашава живеещите в района.

в. Монитор

Марица води първенство по замърсяване с химикали и нитрати

22.03.2015

Според проучване на Басейнова дирекция - Пловдив, екологичното състояние на река Марица е изключително тревожно, а в някои участъци - катастрофално. Констатирано е химично замърсяване на всички нейни 17 притоци и язовири - от Гълъбово до Харманли. Анализите са доказали свръх наличие на цинк, мед, кадмий, олово, манган,  никел, нитрати и фосфати, което нарежда реката на първо място по мръсотия сред водните басейни в страната.Това показват данните навръх 22 март, Световният ден на водата.

 

Химикалите идват от индустриални предприятия с различни дейности: енергийни, производство и обработка на метали. Минерална и химическа промишленост, управление на отпадъците, производство и преработка на хартия и дървесина. Също така добив на  руди, производство на хранителни добавки и фармацевтични продукти, акумулаторни батерии, азотна и сярна киселина, пестициди и минерални торове, електроенергия и топлоенергия. Най-големите замърсители са "ТЕЦ Марица Изток 2 и 3", "Агрия" АД, "Асарел Медет" АД; Дънди Прешъс Металс Челопеч; ЕАД.  От Басейнова дирекция - Пловдив приканват гражданите да предлагат мерки за подобряване екологичното състояние на река Марица. Те ще се събират до 6 май 2015 г.

 

Световният ден на водата се отбелязва днес, 22 март. Честването стартира през 1992 г. в Рио де Жанейро, с идеята да се акцентира върху важността на водата и защитата на водните ресурси. Над 1 млрд. души на планетата нямат достъп до чиста и безопасна питейна вода. В световен мащаб запасите  са около 1386 млн. куб. км. България е една от европейските държави с най-малък воден ресурс, а средното потребление на човек за денонощие е около 100 литра. Установено е, че губим средно 60% от питейната си вода заради амортизирани водопроводни мрежи. Отделно не пазим водните си ресурси, които са в трагично състояние. Басейнът на река Марица не прави изключение.

http://www.marica.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-news382104.html

Кой лобира за ВЕЦ? Патреотарите в нова акция – този път против реките

Познато ли ви е това лице?

Да, това е Славчо Атанасов, бивш кмет на Пловдив (подкрепен от ГЕРБ) и настоящ народен представител от ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ и ВМРО. 

 На 19/02/2015 по време на заседанието на Комисия по енергетика в Парламента  той открито лобира преференциалните цени за ВЕЦ да останат. Мотивът му е, че „не повече от 20 инвеститори са стартирали процеса". 

Лъжете господине! Не са 20, и 200 не са, ами 300! Обаче явно за патреотарите нашите реки са за печалбарство и да бъдат разсипвани.

Село се раздели на две заради нова ВЕЦ

Публикувано: 24 февр. 2015, 19:41  http://www.blitz.bg/news/article/321698


Мездренското село Ребърково се раздели на 2 заради нова ВЕЦ, научи „Конкурент". Процедурата за изграждането на нова централа, която е започнала преди 4 г., вече е на финала. Последната стъпка в комплектоването на документацията, която е изправила на нокти жителите на селото, е подновено разрешително за водоползване от басейновата дирекция в Плевен. То е било изтекло през декември, а през първия месец на януари е издадено отново. Когато хората от селото разбрали, част от тях се опълчили, други пък започнали да се надяват за по-бързото изграждане. Против са жителите на Ребърково, чийто къщи са близо до река Искър. Те се опасяват за биологичното равновесие и смятат, че районът може да бъде залят, заблатен, да се появят всякакви насекоми, вредни за хората, животните и градините.

„Тези хора подадоха възражение срещу издаването на разрешителното към „Басейнова дирекция". Тъй като няма сдружение или неправителствена организация, го подадоха чрез мен", разказва кметският наместник Петър Петков и обясни, че жалбата е отхвърлена заради изпуснати срокове и поради анонимност.


„Никой не може да ни гарантира, че Искъра няма да залее стадиона и първите къщи. Готови сме на протести, ако започне строеж", обяснява пред "Конкурент" Тинка Трифонова е един от жителите, които е твърдо против изграждането на ВЕЦ.

Жената допълва, че недоволните от селото са се свързали със сдружението от Люти брод, което се бореше за спирането на проект за ВЕЦ срещу Ритлите. Те разчитат на подкрепа, тъй като разработката за новата централа влиза в малка част от землището на съседското село.

„След наводнението миналата година никой не може да ме убеди, че няма да се повтори бедствието", коментира Трифонова. Твърденията й опита да оспори Цветан Иванов от Ребърково, който е упълномощен представител на инвеститорите. Той обясни, че според негова информация и документите, които съхранява, мястото, където ще се строи, е твърда скала. Така няма да се правят насипи, а ще бъде направена бетонна стена, която дори ще намали нивото на река и ще предпазва бреговете. Иванов допълни, че всички процедури са приключили. Води се дело с голяма компания, която спънала започването на строежа, но се очаква в началото на есента в селото да пристигнат първите машини.

„Инвеститорът е поел ангажименти към селото. Те обаче могат да бъдат реализирани, ако се стигне до строеж", допълни кметският наместник. Досега инвеститорите са дарили един храсторез и материали за ремонт на читалището в селото. Според Цветан Иванов те са платили и голям банкет за жителите на Ребърково.

Цветан и Тинка, които са роднини, но са скарани от години, така и не намират общ език и никой не може да убеди другия. Според Трифонова и кметския наместник, най-добре е да бъде изготвен подробен доклад за ОВОС, макар според закона той не е задължителен при строежа на ВЕЦ.

„Това ще вдигне мъглата и хората ще бъдат напълно информирани има ли опасност или няма", категоричен е Петков. /БЛИЦ

Цената на водата за ВЕЦ

със съкращения...

Има една широко схващана народопсихология, която е наследена и култивирана най-вече в годините преди прехода. А именно – водата е дар Божи, тя вали, пада от небето, потича, и аз мога да си я ползвам и разхищавам, както намеря за добре.

В известна степен това може би е вярно, ако живеете в Патагония, и най-близката цивилизация е на стотици километри от вас. Тогава наистина се оправяте с това което падне от облака, и не дължите обяснение никому.

Водата обаче е публичен ресурс и изключителна собственост на държавата. За да стигне до чешмата и до дворното кранче на село, всички българи са платили висока цена във вид на публичните инвестиции в язовири, водопроводи, пречиствателни станции, резервоари и градска водопреносна мрежа. Тази вода вече не е само дар Божи, а скъп ресурс, достигащ до потребителите чрез изключително скъпа и тежка за поддържане инфраструктура.

Какво според вас се случва, когато на един от тези водопроводи или канали, или на една от тези язовирни стени, за които сме платили всички ние, един добър частен инвеститор реши да построи един добър ВЕЦ? Как преценяваме, като общество, колко пари да ни заплати този частен инвеститор, за да преминава нашата вода, от нашите съоръжения, през турбината му и да произвежда електричество?

Според разпоредбите на ЗРВКУ – Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, определянето на цената на водата, която ВЕЦ преработва и трябва да заплаща, се прави от ДКЕВР.

Колко ВЕЦ-а според вас са с определени от ДКЕВР цени, по които за преработват водата от нашите публични съоръжения и водопроводи?

Нула.

Определени цени за водоползване има само от басейновите дирекции за ВЕЦ-овете, които са изградени на собствени водохващания и завирявания по поречията на реките.

Всички останали, изградени на язовири и водопроводи, собственост на ВИК дружествата в МРРБ, НЕК – Язовири и каскади, Напоителни системи, и общинските ВИК дружества, до момента не са преминали под законовите разпоредби и цената, която да заплащат на собственика на водопроводите и язовирите, а това сме всички ние, не е определена от ДКЕВР съгласно закона.

В общия случай това означава, че цената на водата за ВЕЦ се определя в някое закътано кафене, между собственика на ВЕЦ-а и актуалния директор на съответното държавно дружество.

А още по-забавното е, че поради липсата на регулиране от страна на Комисията, частникът дори може и да не заплаща, тоест държавните дружества няма като какви да му взимат пари.

Защото нито Напоителни системи, нито Язовири и каскади, са лицензиран ВИК оператор по смисъла на ЗРВКУ, каквито отдавна е трябвало да станат, и не могат законно да събират приходи от продажба и преработка /ВЕЦ-овете не потребяват, водата само преминава през турбината/ на питейна и промишлена вода.

Тоест, освен че цената на вода за ВЕЦ-ове се определя на четири очи в кафенета, самото й събиране от страна на държавата е незаконно, в случаите с тези две дружества-мастодонти.

И тук не са виновни частниците, които са сложили едни турбини на нашите водопроводи, и ни продават скъпа зелена енергия, произведена от нашата вода. Могли – построили, дай Боже всекиму.

Тук въпросът е, че ДКЕВР упорито и системно отказва да влезе в определената си от закона роля, и да бръкне с пръст в кошера на водноелектрическите интереси.

Което отново ни връща на темата за яйцата.

Не е хубаво.

Но има за какво.

Георги Харизанов за Факти.бг