ДЕЙНОСТТА НА ПОЖАРНАТА в Смолян

РЕЗЮМЕ НА АНАЛИЗА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОУПБЗН СМОЛЯН ПРЕЗ 2013г.

Територията на област Смолян се обслужва от девет Районни служби  за "ПБЗН", Група "Спасителна дейност" при ОУПБЗН Смолян  и един Участък за "ПБЗН", съответно: РС"ПБЗН" Смолян, Девин, Златоград, Мадан, Рудозем, Чепеларе, Доспат, Пампорово, Баните и Участък "ПБЗН" Неделино.

 

През 2013 г. служителите от група Планиране и превантивна дейност са извършили проверки в 103 потенциално опасни обекта (производствени, съхраняващи или използващи химични вещества и водни обекти) Извършени са и 92 проверки в обекти с масово пребиваване на хора (административни и обществени сгради). Проверени са съответните аварийни планове и са дадени необходимите разпореждания за актуализиране на същите.

 

Особено внимание бе отделено на хидротехническите съоръжения. Проверени бяха  19 бр. язовири и хвостохранилища и 32бр. ВЕЦ-ове и МВЕЦ-ове. Заключенията  на междуведомствена комисията, назначена от областния управител на Област Смолян, в която участвуваха членове от ОУ ПБЗН, бяха основание да сигнализираме Окръжна прокуратура и МОСВ за четири броя язовири в състояние "предаварийно" и три язовира в „неизправно - неработоспособно".

Шербан: Румъния и България искат да строят заедно два ВЕЦ-а

БНР
публикувано на 16.10.09 в 13:55 / 69 преглеждания

Румънски представител заяви, че Румъния и България искат да строят заедно две водноелектрически централи.

Българите "искат да строят заедно с нас две водноелектрически централи с европейски пари, казва държавният секретар по икономиката Тудор Шербан пред румънската агенция "Нюзин".

Според него, двете централи може да бъдат на река Дунав.

Специалисти от двете страни щели да се срещнат до един месец, за да изработят меморандум по този проект и да го представят след това на ЕС.

Нюз ин

Програма Хоризонт Икономика

Иван Хаджиберов добил първи електричество в България за производствени цели

В края на ХІХ и началото на ХХ век Габрово се оформя като водещ индустриален център в България. Множеството фабрики и качествената продукция му спечелват прозвището „Българският Манчестър". Един от „виновниците" за тази слава е Иван Хаджиберов, изразител на стремежа на габровци за модернизация на производството и въвеждане на европейски образци в него. В трудната българска действителност, без наличието на готови капитали, Иван Хаджиберов извървява пътя от търговец и производител на брашно до водещ български фабрикант на фини вълнени платове и пионер на родната ни енергетика. Роден е през 1858 г. в богато габровско семейство. Баща му бил производител на брашно и се занимавал с търговия и превоз на различни стоки. Той е собственик на една малка воденичка по течението на р. Янтра. Около тази воденица, години по късно, израства една от големите габровски фабрики. Тази на неговия син.

На Иван Хаджиберов се пада честта да остави следа в изграждащата се българска индустрия – разказва за него уредникът в Габровския Регионален исторически музей Добромир Търновски.

„Той започва от нулата и първата му самостоятелна дейност е свързана изкупуване на тютюн от Южна България. Начинанието се оказва доста печелившо и му осигурява първоначален капитал за модернизация на бащиното производство. Построява валцова мелница, задвижвана с водно колело с мощност 30 конски сили. Иван Хаджиберов не спира дотук, а продължава да търси нови и нови предизвикателства за разширяване на своя бизнес. Това го отвежда през 1901 г. в Германия, където купува 5 тъкачни стана и едно електрическо динамо с няколко крушки. Динамото, задвижено от водата на бащината му воденица, запалва в Габрово електрическо осветление. Благодарение на закупените станове поставя основите на тъкачна фабрика за фини вълнени платове, с вносна прежда от Европа, като използва остатъчната енергия от мелницата за задвижване на становете."

Тъкачната фабрика на Хаджиберов

Беров с особен интерес следи всички новости в енергетиката и производството. Постепенно започва да изпитва недостиг на двигателна сила за своето производство и решава да построи електрическа централа. За времето си тази идея, още повече в условията на един провинциален град, звучи неосъществимо и малко налудничаво за съвременниците му. Предприемчивият индустриалец търси кредитиране от банки за това свое предприятие. Но мълвата сред неговите съграждани, че е полудял, кара банката да спре кредитирането и да постави запор на цялото му имущество. Убеден в правотата си, Хаджиберов отива в Търново и с пистолет в ръка успява да принуди директора на БНБ да отмени заповедта и да продължи финансирането. Електроцентралата е завършена през 1906 г. Воден от значимостта на сътвореното от него, Иван Хаджиберов кани художник да зографиса сградата. На източната страна е изписано земното кълбо с танцуваща върху него девойка, символ на завладяващото света електричество, а под него българското хоро на строителите на централата, водени от самия Беров.

„Това хоро е един от любопитните моменти, съпътстващи строежа на съоръжението. За да се построи електроцентралата, е трябвало да се прокопае една изключително трудна местност и да се пресекат няколко километра скален участък. За да подкрепя работниците в това трудно начинание, собственикът извикал известен местен гайдар, който да им свири, докато работят, а краят на работния ден завършвал с традиционно българско хоро. Иван Хаджиберов потвърдил важността на това хоро и значението на цялата централа с думите, че не той, а Недялко гайдара е построил инсталацията."

Електроцентралата е първата чисто българска ВЕЦ, строена за индустриални цели, само с български капитали. Стойността на инвестицията е около 300 000 златни лева. Разширявайки дейността си след 1910 г., централата на Беров захранва с електричество и част от Габрово, първия български провинциален град с такова осветление.

Къщата на Иван Хаджиберов

Много са лицата на този габровски индустриалец, който до края на живота си прави непрекъснати опити за приобщаване на българите към съвременните европейски тенденции, не само в промишлеността, но и в бита. Така се ражда уникалният фабричен комплекс на Иван Хаджиберов, който освен традиционните производствени помещения, включва и жилища за работниците. В района е уреден английски парк, зоологическа градина, овощна градина, от която всеки може да си набере плодове. Създава игрище с тенис корт. За работниците и техните деца построява първото в страната ни частно училище, като за целта са наети професионални учители. За да разнообразява свободното време на своите работници, създава и читалищен салон за седенки и представления.

„Както повечето габровски индустриалци, той е и щедър дарител – казва г-н Търновски. – Един от основателите е и пръв дарител за построяване на читалищно-библиотечната сграда в града. Иван Хаджиберов е и сред основателите на Индустриалната банка – Габрово, интересен опит за директно кредитиране на местната индустрия. Той е и голям родолюбец, участник е в редовете на българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война от 1978 г., а след това в Сръбско- българската война.

Иван Хаджиберов е олицетворение на модерния български предприемач за началото на ХХ век. Умира обичан от своите съвременници. По време на погребението му, в знак на почит, всички габровски фабрики го изпращат с вой на фабричните сирени и с непрекъснат звън на всички църковни камбани в града.

Radio Bulgaria История и Вяра

Забранява се риболова през 2014 г. в определени рибностопански обекти в страната

Публикувам от http://lovechtoday.eu/

Със заповед на министъра на земеделието и храните проф. дсн Димитър Греков, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ налага ограничения в риболова през 2014 г. в определени рибностопански обекти или в зони от тях. Забраната за риболов в определени рибностопански обекти в страната е във връзка с необходимостта от опазване на биологичното разнообразие и създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на популациите от риба и други водни организми. Всяка година, съгласно Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, със заповед на министъра на земеделието и храните се забранява риболова в определени и съгласувани с Министерство на околната среда и водите рибностопански обекти.

На интернет страницата на ИАРА www.iara.government.bg в раздел „Уведомления" е публикувана заповедта.

 

Всички рибностопански обекти в страната в които се забранява извършването на риболов през 2014 г. са както следва:

Област Ловеч

-        р. Бели Вит – от бента на местността Скрибътна до бента на местността Воловийте;

-          р. Костина – от извора до вливането и в р. Бели Вит;

-        р. Черна река -  до сливането и с р. Дебелещица;

-        р. Дебелещица;

-        р. Бели Осъм – от извора заедно с притоците и до сливането и с р. Козещица;

-        р. Жална до сливането и с р. Кнежка;

-        р. Кнежка;

-        р. Зеленика до сливането и с р. Бели Осъм;

-        р. Черни Осъм до сливането и с р. Краевица;

-        р. Краевица;

-        р. Топля – от извора до вливането и в яз. „Сопот".

 

 

1. Във водите на Черно море:

 

1.1. Забранява се стопанският риболов в акваториите на пристанищата с отдалеченост до 1 миля от бреговата ивица, с изключение на риболова в зоните на действие на специализираните уреди за стопански риболов (даляни), определени със заповеди на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

1.2. Забранява се стопанският риболов с всякакъв вид тралиращи уреди в крайбрежните зони, както следва:

1.2.1. От нос Сиврибурун до устието на нос Емине в едномилната зона;

1.2.2. В зоната, ограничена от бреговата ивица до линията нос Емине – фар „Несебър";

1.2.3. В зоната, ограничена от бреговата ивица до линията фар „Несебър" – с. Черноморец, Южен нос;

1.2.4. От с. Черноморец, южен нос до устието на р. Резовска в едномилната зона.

1.2.5. Забранените за риболов зони по т.1.2. са свободни за риболов с пелагични тралове в периода от 15 август до 15 декември 2014 г. за улов на преходни пасажни видове риба. При наличие на прилов на екземпляри от квотирани видове след изчерпване на квотата те трябва да бъдат върнати във водата независимо от тяхното състояние.

1.3. Забранява се стопанският риболов с всякакъв вид риболовни уреди и средства, както следва:

1.3.1. В радиус 500 м. от местата за вливане на топлите води на ТЕЦ "Варна" във Варненското езеро;

1.3.2. В акваторията пред устията на реките, вливащи се в Черно море, в радиус 500 м. от средата на устието на притока;

1.3.3. Забранява се риболовът с всякакъв вид риболовни уреди и средства в акваторията пред устието на р. Ропотамо, ограничена по права линия от нос Кая до нос Св. Димитър.

 

2. Във водите на българския участък на река Дунав се забранява стопанския риболов с всякакъв вид риболовни уреди и средства, както следва:

 

2.1. В акваторията пред устията на вливащите се в река Дунав притоци и канали в радиус 300 м от средата на устието на съответния приток;

2.2. На отстояние 200 метра от брега от „Морски клуб" гр. Силистра при речен километър (р.км.) 375 до лодкостоянка „Чаир майле" р.км. 376.800 – зона разрешена само за любителски риболов;

2.3. В устието и канала на р.км. 391 от р. Дунав, свързващ поддържан резерват Сребърна и р. Дунав, както и в акваторията на река Дунав от р. км. 391 до р. км. 393 между остров Девня и брега ú;

2.4. В устието и канала на р.км. 407 влизащ в остров Гарван;

2.5. В лимана на пристанище „Дунавски драгажен флот" с вход при р.км. 489.950;

2.6. В лимана на пристанище „Русе Изток" с вход при р.км. 490;

2.7. В лимана на пристанище със специално предназначение (АППД Русе) с вход при р.км. 491;

2.8. В лимана на пристанища „Русе Запад" и „Русенска корабостроителница" с вход при р.км. 495.950;

2.9. В лимана при входа на пристанище със специално предназначение на АЕЦ Белене от р.км. 567 до р.км. 568;

2.10. В лимана на Природен парк „Персина" на р. Дунав от р. км. 580 до р. км. 581 намиращ се на входа на лодкостоянката на ХТК гр. Белене.

2.11. В устието и канала на р. км. 611 до р. км. 612 (т. нар. Дунавски канал в м. „Карабоаз");

2.12. В лимана на пристанището в град Козлодуй;

2.13. В акваторията в района на пристанището и фериботен комплекс на ГКПП град Оряхово;

2.14. В зоната за особен режим и контролиран достъп около АЕЦ град Козлодуй.

 

3. Във водите на българския участък на река Дунав се забранява риболовът с всякакъв вид риболовни уреди и средства, както следва:

 

3.1. В защитена местност Гарвански блата, с изключение на любителския риболов в периода от 01.08.2014 г. до 15.02.2015 г.;

3.2. В защитена местност Блатото край село Малък Преславец с изключение на любителския риболов от източната страна на блатото в периодите от датата на издаване на заповедта до 14.04.2014 г. и от 16.06.2014 г. до 14.04.2015 г.;

3.3. Във всички входни и изходни канали и басейните на бившите рибарници при с. Нова Черна, общ. Тутракан и с. Старо село, общ. Тутракан;

3.4. Във всички входни и изходни канали, попадащи в границите и свързващи защитената местност Калимок – Бръшлен с река Дунав и 200 м около заустването им в река Дунав в участъка от р.км 437 до р. км 462 на землищата на с. Ряхово, с. Голямо Враново, с. Бабово и с. Бръшлен, общ. Сливо поле и землищата на с. Цар Самуил, с. Нова Черна, с. Старо село и гр. Тутракан, общ. Тутракан;

3.5. В прибрежната зона на остров Малък Бръшлен, с. Бръшлен в участъка от р. км. 453.300 до р. км. 455.900 на р. Дунав, както и във временните и постоянни затони разположени във вътрешността на острова;

3.6. Във временните и постоянни затони по българския бряг на река Дунав в участъка от р. км 453.300 до р. км 462;

3.7. В прибрежната зона на островите Мишка, с. Ряхово в участъка от р. км. 458.500 до р. км. 461.200 на река Дунав, и остров Пясъка – с. Бръшлен, общ. Сливо Поле, както и във временните и постоянни затони разположени във вътрешността на острова;

3.8. При островната група в река Дунав в защитена местност Комплекс Алеко – Телика при с. Сандрово, общ. Русе, като островната група включва всички български острови от р. км. 468 до р. км. 475;

3.9. Във временните и постоянни затони на защитена местност Дойчов остров от р. км. 527.500 до р. км. 528.700;

3.10. В лиман на пристанище Лом при 742 р. км;

3.11. Разливище на р. Дунав под с. Горни Цибър, общ. Вълчедръм от 713 р. км. до устието на р. Цибрица.

 

4. Във вътрешните водни обекти:

 

Област Благоевград

 

-          р. Благоевградска Бистрица;

-          притоците на            р. Благоевградска Бистрица – от старите рибарници на ДГС – Благоевград и обособените едродивечови стопанства „Тапането" и „Добро поле" до Национален парк „Рила";

-          водоем Проевски – под моста за с. Зелен Дол;

-          р. Бистрица – над с. Пирин от водохващането на последния МВЕЦ до границата на Национален парк „Пирин";

-          р. Лебница – от извора до устието ú;

-          р. Загаза – от извора до вливането ú в р. Влахина;

-          р. Ваклинова – от извора до вливането ú в р. Черна Места;

-          р. Седруле – от извора до вливането ú в р. Места;

-          р. Ръждавица – от извора до вливането ú в язовир яз. „Вищерица";

-          р. Железнишка (Стара река) – от извора до устието ú;

-          р. Делчовска – от извора до вливането ú в р. Труповишка;

-          р. Туфча – от местността Чарка (землището на с. Брезница) до извора ú;

-          яз. „Добротино 2" (в землището на с. Борово);

-          р. Бистрица – от местността Караманица (землището на с. Плетена) до извора ú от моста на с. Боголин до устието ú;

-          р. Канина – от местността Сини вир до извора ú;

-          горното течение на река Ощавска с притоците ú – р. Мочуришка и р. Бяла река – от водохващането на Малка водноелектрическа централа (МВЕЦ) на кота 1045 м. до границата на Национален парк „Пирин";

-          р. Градевска – от местността Баба Цвета (в землището с. Градево) до местността Предел (землището на гр. Разлог).

 

           Област Бургас

           

-                                    езеро Вая, в границите на защитена местност Вая;

-                                    яз. „Ясна поляна";

-                                    яз. „Ново Паничарево";

-                                    яз. „Камчия";

-                                    в гранците на защитена местност Пода, в землището на гр. Бургас;

-                                    езеро Узунгерен, в границите на защитена местност Узунгерен;

-       в блатната част и акваторията на защитена местност Ченгене скеле, в землищата на с. Крайморие, община Бургас и с. Маринка, община Созопол, в периода 1 март – 30 юли 2014 г.;

-       устието на р. Изворска, в границите на защитена местност Устие на р. Изворска, в землищата на с. Твърдица и с. Димчево;

-                                    Поморийско езеро;

-       в границите на защитена местност Острови Св. Св. Иван и Петър, в землището на гр. Созопол, за периода от 1 април до 30 юли 2014 г.;

-                                    в границите на природната забележителност Блато Алепу;

-       р. Велека – от вливането на р. Младежка до моста на път Е 87 в границите на местността Качул;

-       р. Ропотамо от устието до моста на пътя Бургас – Приморско, попадаща в границите на резерват Ропотамо.

 

            Област Варна

 

-       водоемите на територията на защитена местност Ятата, разположена в землищата на гр. Белослав, общ. Белослав и с. Константиново, общ. Варна;

-       акваторията на защитена местност Казашко, с изключение на любителския риболов;

-       яз. „Елешница".

 

Област Велико Търново

 

-                               р. Божичка – от извора до вливането ú в р. Веселина при с. Дрента – 2 км;

-       р. Липовска – от извора до вливането ú в р. Веселина при местността Смесито – 3,8 км;

-       р. Иванкова – от извора, прилежащите ú притоци до вливането ú при с. Майтанеци – 1 км;

-                               р. Веселина – от с. Багалевци до притоците ú – 1,5 км;

-                               р. Бебровска – от извора до вливането ú в р. Златаришка – 8 км.

 

            Област Габрово

 

-       р. Росица с притоците ú – р. Благарещица, р. Църаулщица, р. Зелениковец, р. Мокра бяла, р. Суха бяла от изворите им до двата моста на с. Валевци;

-       р. Паничарска с притоците ú – р. Борущица, р. Левичарска, р. Топлешка от изворите им до яз. „Хр. Смирненски";

-       р. Козята река с притоците ú – р. Зеленишка и р. Белилска река от изворите им до рибарника в махала "Червен бряг";

-       р. Янтра – от извора ú до кв. "Ябълка";

-       р. Янтра – от бента на с. Гостилица до ВЕЦ "Каломен";

-       р. Бялата река – от откритото водохващане до масивното чакало;

-       р. Сивек – от откритото водохващане в с. Потока до местността Тракулското;

-       р. Трявна –  от моста на с. Добревци до моста на тунела;

-       р. Трявна -  от моста на кв. „Тепавица" до моста с. Добревци;

-       р. Дряновска – в участъците от Дряновския манастир до с. Цинга и от моста на бившия завод ИЗ „Динамика" до моста преди ЖП прелеза на с. Ганчовец;

-       р. Плачковска – от извора до моста на разклона за с. Кръстец;

-       яз. „Христо Смирненски", с изключение на любителския риболов извън санитарно – охранителната зона в периода: от 01.07.2014 г. до 07.07.2014 г. и от 01.08.2014 г. до 07.08.2014 г.

 

Област Добрич

 

-       Дуранкулашко езеро – в зона от 100 метра пред комплекс „Езерото";

-       Дуранкулашко езеро, с изключение на любителския риболов в периода от 01.03.2014 г. до 31.03.2014 г. и 01.07.2014 г. до 31.10.2014 г. в следните участъци на езерото:

-        южния бряг на голямото огледало (от югоизточно блато до полуострова срещу ресторант „Златна рибка") обхващащо брегова ивица с дължина 1500 м;

-          северния бряг на голямото огледало (от двете страни на ресторант „Златна рибка") обхващащо брегова ивица с дължина 500 м;

-        западния бряг на голямото огледало на водоема (при островите), обхващащо брегова ивица 500 м.

-       Шабленско езеро, с изключение на любителския риболов в периода от 01.03.2014 г. до 31.03.2014 г. и 01.07.2014 г. до 31.10.2014 г. в следните участъци на езерото:

-            не обраслата с тръстика част в местност Перилото от страната на с. Езерец обхващащо брегова ивица с дължина 100 м ;

-            южната част на Шабленско езеро обхващащо брегова ивица с дължина 300 м.

 

Област Кюстендил

 

-       езерата и горните течения на реките попадащи в границите на Национален    парк „Рила".

 

 

 

 

Област Монтана

 

-       р. Цибърско разливище – под с. Горни Цибър, община Вълчедръм;

-       р. Ботуня заедно с притоците и – от изворите до кв. Заножене на гр. Вършец.

 

            Област Пазарджик

 

-       р. Девинска – от изворите до границата ú с РДС Смолян;

-       микроязовир „Снежана" Батак.

               

Област Перник

 

-       яз. „Студена";

-       Чокльово блато;

-       р. Струма – от извора до вливането и в яз. "Студена";

-       р. Кладница – от извора до вливането и в яз. "Студена", с изключение на любителския риболов до 1000 м н.в.;

-       р. Матница – от извора до вливането и в яз. "Студена", с изключение на любителския риболов до 1000 м н.в.;

-       всички реки на територията на Природен парк „Витоша" в съответствие с Плана за управление на природен парк „Витоша".

 

Област Пловдив

 

-       р. Тъмръшка с притоците и – от извора до водохващането за МВЕЦ

„Тъмръш";

-       р. Белишка – от извора до моста на разклона за с. Борово (местността Паткарника – старото пъстървово стопанство);

-       Крушовска река – от изворите до вливането и в р. Манастирска;

-       р. Манастирска – от изворите до водопада на местността Крушов четал;

-       р. Сушица с притоците и – от извора до вливането и в р. Лъкинска (Юговска).

         -    р. Чепеларска (Чая) – в участъка от стария римски мост над с. Бачково до             първия тунел посока гр. Пловдив в периода от 01 април до 31 май 2014 г.

 

Област Смолян

 

-       р. Арда с притоците и – от изворите до рибовъдното стопанство в с. Кошница;

-       р. Сивинска с притоците и – от изворите до вливането и в р. Арда;

-       р. Черна с всичките и притоците – от изворите до тунела;

-       р. Крива река – от изворите до вливането и в р. Черна;

-       р. Кутелска с притоците и – от изворите до сливането и в р. Виевска;

-       р. Девинска – от границата с РДГ Пазарджик до моста на рибарник „Девин 4" (началото на защитената местност);

-       р. Буйновска с притоците и – от изворите до горния мост на местността Попини лъки;

-       р. Триградска с притоците и – от изворите до местността Буков Мост под пешерата Дяволското гърло

-       р. Чеирска с притоците и – от изворите до вливането и в р. Триградска;

-       р. Широколъшка – от изворите с всичките и притоци до кантара на бившето АПК;

-       р. Чудните мостове – от изворите до вливането и в р. Забърдовска;

-       р. Караджа дере – от границата с ДГС Широка поляна, заедно с притоците ú до ГК "Чарка";

-       р. Герзовска – с всички притоци до вливането и в р. Черна;

-       р. Бяла река – от изворите ú до вливането ú в р. Черна;

-       р. Тикалска – от изворите до вливането ú в р. Черна;

-       яз. „Цанков камък" – цялата акватория до моста на гробищен парк „Девин" и до моста на местността „Забрал".

 

Област София

 

-        р. Урдина и нейните притоци от извора до вливането ú в р. Прав Искър;

-        защитена местност Алдомировско блато;

-        р. Черни Искър – в участъка от вливането на р. Пряка река до сливането ú с р. Бели Искър;

-        р. Бакьовска – от района на ловен дом „Търсава" до района на с. Ябланица;

-        всички реки на територията на Природен парк „Витоша".

 

Област Стара Загора

 

-       р. Селчанска – от извора ú по цялото поречие до гр. Мъглиж.

 

Област Хасково

 

-       р. Харманлийска – горното течение, от моста преди с. Караманци на запад до излизането от територията на областта;

-       р. Чулфанска (Банска) от с. Сусам на запад, до границата с област Пловдив, за месеците юли, август и септември;

-       р. Арда – северната (лява по посока течението) брегова ивица, в границите на защитена местност Черната скала;

-       брегова ивица на яз. „Студен кладенец", в границите на защитена местност Големия сипей.

 

 

Със заповедта се забранява през 2014 г. при  извършване на любителски риболов задържането на улов от балканска /речна/ пъстърва в участъците на реките и водните обекти, както следва:

 

Област Благоевград

 

-       р. Черна Места с притоците и – от границите на Национален парк „Рила"    до вливането и в река Места;

-       р. Бела Места с притоците и – от границите на Национален парк „Рила"      до вливането и в река Места.

 

Област Велико Търново

 

-      р. Мийковска с притоците и – от изворите и заедно с притоците до моста на с. Хъневци;

-            р. Костелска – от извора, прилежащите и притоци до бента при с. Костел – 3,5 км.

 

Област Кюстендил

 

-      р. Драговищица с притоците и – от държавната граница на България        до вливането и в р. Струма;

-      р. Рилска с притоците и – от границите на Национален парк „Рила" до вливането и в р. Струма;

-      р. Елешница с притоците и – от изворите до вливането в ú р. Струма;

-      р. Треклянска с притоците и – от изворите до вливането в ú р. Струма.

 

Област Ловеч

 

-      р. Черни Вит – от границата и с Национален парк „Централен Балкан", заедно с притоците ú до ВЕЦ-а при отбивката за село Ямна;

-      р. Стара Рибарица – от границата и с Национален парк „Централен Балкан" до сливането и с река Бели Вит;

-      р. Заводна – от границата и с Национален парк „Централен Балкан" до сливането и с река Бели Вит;

-      р. Златна Панега – от извора до входа на гр. Луковит.

 

Област Монтана

 

-      р. Дългоделска Огоста и притоците и – от изворите до вливането в р. Огоста.

 

Област Перник

 

       -      р. Ерма с притоците и – по цялото течение на реката от ГКПП

              Стрезимировци до границата с република Сърбия при с. Петаченци;

       -      р. Треклянска с притоците и – от изворите до вливането в р. Струма.

           

Област Пловдив

 

-            р. Бяла Река с притоците и – от  границите на Национален парк „Централен Балкан" до вливането в р. Стряма.

 

Област София

 

-      р. Искрецка – от изворите до вливането и в р. Искър;

-      р. Искър с притоците и – в участъка от сливането на реките Бели Искър и Черни Искър до вливането в яз. „Искър";

-      р. Габровница – от изворите до вливането и в р. Искър.

 

Област Стара Загора

 

-      р. Лешница с притоците и – от моста на Узун дере до бариерата на ДЛС Мазалат;

-      р. Габровница с притоците и – от границите на Национален парк „Централен Балкан" до бариерата на ДЛС Мазалат при село Скобелево.  

           

            Област Смолян

 

-            р. Триградска – от местността Буков Мост под пещерата Дяволското Гърло, с притоците и,  до изпускателя на изравнител „Тешел";

                       -      р. Широколъшка с притоцитеи – от кантара на бившето АПК до вливането и  с р. Въча.

Сушата спря ВЕЦ “Огоста”

Цели 8 метра е спаднало нивото на водата в язовир "Огоста" през юли заради пресъхващите реки, които се вливат в него. По бреговете са се образували пясъчни дюни, появили са се и острови. 218 млн. куб. м вода има във водоема, а общата му вместимост е 520 млн. куб. м
Най-голямата в Северна България ВЕЦ "Огоста", която се намира на стената на едноименния язовир, е спряна заради безводие. ВЕЦ "Огоста" е собственост на българо-френското дружество "Огоста-Мекамиди". Месечно за нейното производство са необходими 8 млн. куб. метра. Само 218 млн. куб. м вода са останали в "Огоста", който е вторият по големина язовир в страната. Това е най-ниското ниво на водата от построяването на водохранилището преди 25 години. Спряна е и водната централа на язовир "Смирненски", в който също е останало малко вода.
Първолета Цветкова

ПОНЕДЕЛНИК, 31 Март 2014 в Стандарт

График за използване на водите на комплексните и значими язовир през м Март 2014

Утвърден от Министъра на околната среда и водите

Повече можете да видите тук

МЕСЕЧНИ ГРАФИЦИ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ВОДИТЕ ОТ КОМПЛЕКСНИТЕ И ЗНАЧИМИ ЯЗОВИРИ

http://www.moew.government.bg/?show=top&cid=505

СЪСТОЯНИЕ И БЪДЕЩЕ НА ЯЗОВИРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Презентация на Проф. д-р инж. Димитър Тошев Катедра "Хидротехника" при УАСГ

Въведение


През 20 век Българските хидротехници

изградиха:


 -над 2000 язовирни стени, от които 216 големи язовири по класификацията на МКГЯ (ICOLD)
- над 100 голями ВЕЦ и редица МВЕЦ

 - четири ПАВЕЦ
 - голям брой водоснабдителни и мелиоративни съоръжения
 - стотици километри хидротехнически тунели и канали
 - защитни диги в и извън населени места и др.

1.	Състояние на язовирите в България

 Язовирните стени са най-грандиозните и отговорни инженерни съоръжения
Най- висока е бетонната язовирна стена „Въча" (145 м), следвана от дъговата стена „Цанков камък" (130,50 м), „Кричим" (105 м), „Кърджали" (104 м), „Белмекен" (98 м), „Чаира" (85 м), Камчия" (80 м) и т.н.

С най-голям обем е язовир „Искър" (673млн.куб.м), следван от „Кърджали" (533млн.куб.м) и „Огоста" (506 млн.куб.м).

Над 20% от язовирите са на възраст над 50 години, при част от които в резултат на стареене на конструктивните материали (бетон, стомана, почва и др.) е силно редуцирана здравината им. Това е световен проблем, с който специалистите и собствениците на язовири се съобразяват, като финансират рехабилитация на конструкциите.

Повече четете тук