.Посетете основния ми блог РЕКИ.БГ

четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Small hydropower | ClimateTechWiki

Small hydropower | ClimateTechWiki

Environmental requirements

The head height and flow of water available determine the amount of power that can be generated. When planning a hydropower plant attention needs to be paid to the seasonal and yearly differences in water availability. In particular for run-of the river power plants, the flow of water needs to be above a certain minimum all year round to be able to produce electricity all year round.

Водоползване за електродобив на река Тунджа

Водоползване за електродобив

Видовете хидроенергиен потенциал на поречие "Тунджа" (в мWh) са:

- теоретичен потенциал на повърхностния отток - 1985,0;

- теоретичен потенциал на речния отток - 1103,0;

- технически използваем потенциал - 254,1;

- застроен потенциал 141,9;

- незастроен потенциал - 112,2.

Частта на застроения потенциал от теоретичния потенционал на речния отток и от технически използваемия потенциал е съответно 12,86% и 55,84%. Тези проценти показват, че в поречието са налице значителни възможности за изграждане на нови хидроенергийни и комплексни обекти.

Основните технически и режимни показатели на изградените язовири и централи в поречието са дадени в таблица 11. ВЕЦ "Копринка" и ВЕЦ "Жребчево" са подязовирни, ВЕЦ "Ст. Загора " - деривационна, ВЕЦ "Тъжа" - на р.Тъжа, ВЕЦ "Енина" - на р.Енинска. От поречието при пункт Ханово се прехвърлят средногодишно 2,5 m3/s към яз."Овчарица", изграден за нуждите на ТЕЦ от района "Марица - Изток".

В таблицата са включени и прeоценeните стойности на проектното електропроизводство и на проектния преработен воден обем. Въз основа на преизчислените в нея хидроложки данни, тези две проектни величини са преоценени за всички изградени ВЕЦ в страната.

Разпределението на полезния разход от яз."Копринка" за ВЕЦ "Копринка", напояване и водоснабдяване, със съответни годишни проценти, в т.ч. и за сумарния полезен разход (за периода 1984 - 1998 г.), са дадени в таблица 12. Средномногогодишните проценти са:

а)подадена вода за ВЕЦ "Копринка" - 80,60%;

б)подадена вода за напояване и водоснабдяване по байпасната връзка на ВЕЦ "Копринка" - 12,91%;

в)сумарен полезен разход - 88,14%.

Как ВЕЦ-овете в България се оказаха вредни

Как ВЕЦ-овете в България се оказаха вредни

Страната ни е единствената, забранила изграждането на малки хидросъоръжения



Дружеството "Еко-хидроват" влага сериозни средства за проектиране и подготовка на изгражднаето на малка водноелектрическа централа (МВЕЦ). Въпреки че има издадени разрешителни и одобрен подробен устройствен план (ПУП) фирмата е възпрепятствана да завърши проекта си поради абсолютна забрана за изгражане на МВЕЦ по цялото поречие на река Марица.

Подобни истории всъщност могат да се разкажат за повечето проекти за изграждането на ВЕЦ в България, и то не само за река Марица, а за почти всички реки в страната.

Как започна всичко?

Всичко започва през пролетта на 2010 г., когато Министерството на околната среда и водите (МОСВ) утвърждава със своя заповед плановете за устройство на речните басейни на четирите басейнови дирекции в Пловдив, Благоевград, Плевен и Варна. Основната цел на тези планове е всички водни тела да достигнат добро екологично състояние преди края на 2015 г. чрез прилагането на специални мерки. Част от тези мерки предвиждат и въвеждането на ограничителен или забранителен режим за изграждането на малки ВЕЦ в зоните от "Натура 2000". Мотивите за налагане на посочената забрана се базират на експертни оценки, според които малките ВЕЦ влияят отрицателно върху количеството и качеството на повърхностните води, тъй като осушават речното корито,  нарушават хидроморфологичните, химичните и биологичните процеси на реките.

Всъщност причината за тази забрана е и безразборното раздаване на разрешителни до 2010 г., когато плановете за управление на реките още не са приети. Според експерти от МОСВ тези разрешителни са се раздавали, без да бъде преценен капацитетът на реките за изграждането на ВЕЦ. Така до началото на 2010 г. само за река Марица са издадени над 200 разрешителни, за Струма - над 100, а за Места - над 80. Най-малко са издадени за река Искър, където са над 20. Според справка на МОСВ обаче става ясно, че реално изградените ВЕЦ до 10 мегавата са много по-малко (виж картата). След приемането на плановете естествено намаляват и самите заявления за изграждане на ВЕЦ. Новите правила дават право на басейновите дирекции да преразгледат вече издадените разрешителни за ВЕЦ и на тези, които влизат в зоните на "Натура 2000", да бъде отказано изграждане. Според директора на басейнова дирекция - Пловдив, Атанаска Тунтова в Източнобеломорският район са отказани половината от подадените заявления за изграждане на ВЕЦ.

През есента на 2010 г. забраната за изграждането на ВЕЦ в зоните под "Натура 2000" (които обхващат 60% от реките в страната) влиза и в Закона за водите. Според текстовете "не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия при каскадно изграждане на деривационен и руслов тип водноелектрически централи", с което изграждането на подобни съоръжения напълно се блокира.

http://www.capital.bg/shimg/oo_1810317.jpg

Порой от жалби

Наложените забрани водят до завеждането на съдебно дело във Върховния административен съд срещу Министерството на околната среда и водите. Жалбоподатели са 15 дружества и една неправителствена организация с вече стартирани проекти за изграждане на ВЕЦ в Източнобеломорския район. Делото започва през 2010 г., но едва в началото на януари 2012 г. смесената технико-екологична експертизата на вещите лица е готова и на делото се дава ход.

Според вещите лица, изготвили експертизата, заключенията, въз основа на които е определена забраната за изграждане на ВЕЦ, са направени без ясна методика, неаргументирано и без оценка на отрицателното въздействие на тези съоръжения. "Тези становища трябва да бъдат аргументирани, което не е направено", твърдят експертите. Според едното вещо лице – Росица Дафовска, която е хидролог, няма друга страна в света, която да е забранила използването на реките за хидроенергетика. "Чрез забраната за изграждане на каскади от руслов или деривационен тип централи се забранява изграждането въобще на хидроенергийни обекти", коментира тя по време на съдебното заседание.

Другото вещо лице - Елена Арнаудова, която е еколог, е на същото мнение. Според нея при анализа на плановете  експертите са имали предвид по-скоро големите каскади. Освен това, пак според Арнаудова, река Марица е с достатъчно голям дебит, за да има възможност да се изградят такива съоръжения, и освен това мярката "забрана" е твърде крайна, твърди тя. По думите й Планът за управление на речните басейни освен това не е съобразен с енергийната политика на страната. 

Според вещите лица промяната на параметрите на водното тяло чрез изграждане на ВЕЦ не може да повлияе и на местообитанията на защитените видове.

Все пак те не отричат, че заради изграждането на каскади по Марица реката има седемкратно намаление на наносите. Според вещите лица обаче това е въпрос на добро управление, а българската хидроенергетика има голям опит с изграждането на руслови централи. Те също така посочват и опита на Германия, където през 1970 г. са действали 3000 малки ВЕЦ, а сега имат 7300.

Според вещите лица неясно е и откъде идва ограничението за използване максимум на 30% от капацитета на реката, което е записано в плановете за упралвние. Това изискване на практика блокира и вече изградените централи, тъй като ограничава тяхната дейност. Според Пламен Дилков, който е управител на част от фирмите, завели делото срещу МОСВ, изискването за ползване на 30% от годишния отток на реката, касае деривационните ВЕЦ, които отклоняват водата от речното корито." С това изискване обаче въведените в експлоатация малки ВЕЦ няма да могат да работят", посочи той. На същото мнение е и председателят на Националния съюз на независимите енергопроизводители "Екоенергия" Стоян Тенчев, който също е жалбоподател по делото. По думите му тази забрана е абсурдна.

Представената експертиза, направена от вещите лица, е оспорена от МОСВ и техните юрисконсулти искат да бъде направена нова тройна експертиза. Въпреки това съдът отхвърля искането като неоснователно и счита, че представените заключения са подробни и изчерпателни и съдът следва да се произнесе с решение по делото. Три месеца по-късно обаче съдът излиза с ново становище, според което допълнителна експертиза все пак ще бъде назначена, за да се проследи произходът на забраната за изграждане на малък ВЕЦ. Така вместо решение жалбоподателите получават ново отлагане за началото на юни.

Предложение, на което не може да откажеш

Интересно е, че забраната за изграждане на ВЕЦ всъщност влиза в плановете за управление на речните басейни в последния момент по препоръка на Сдружение за дивата природа "Балкани". За нея не е направено обществено обсъждане, тъй като то е било проведено още през юни 2009 г. На 18 декември 2009 г. обаче Сдружение за дивата природа "Балкани" изпраща писмо до министъра на околната среда и водите, с което препоръчва въвеждането на забрана за изграждането на ВЕЦ в определени зони от реките, което месец по късно е отразено в плановете. Според председателят на сдружение "Балкани" Андрей Ковачев мотивите за това предложение са, че ВЕЦ-овете унищожават реките. По думите му над 100 проекта вече са одобрени в зоните на "Натура 2000", което е накарало организацията да иска налагането на забраната. Ковачев също допълни, че становищата на вещите лица по делото са "откровени лъжи" и че забрана за изграждане на ВЕЦ има дори в страни извън ЕС, като например Норвегия.  

Това, че забраната е по предложение на сдружение "Балкани", става ясно и от писмо на басейнова дирекция - Пловдив, до МОСВ, в което се посочва, че предложенията на сдружението почти без промяна са отразени в плановете. В тази връзка дирекцията препоръчва да се спре изграждането само на тези ВЕЦ, които нямат разрешение за строеж, тъй като в противен случай могат да се очакват много жалби, по които би било трудно да се платят обезщетения за пропуснати ползи. Въпреки това предложението на дирекцията не е уважено от министерството, което одобрява плановете за управление на речните басейни.

Зелената енергия понякога може да вреди на природата. Крайности като идеите в бившия СССР за отклоняване на реки в Сибир, които вместо към Северния ледовит океан да текат към пустините на Средна Азия, е могло да доведе до глобална екологична катастрофа. В България очевидно не става въпрос за това, но по-добрата регулация за ВЕЦ е очевидно необходима - пълното блокиране на проектите е абсурдно. Към 2020 г. България трябва да осигурява 16% от крайното си енергийно потребление от възобновяема енергия, а всяческото ограничаване на ВЕИ проектите ще попречи на това.

Нова водна централа заработи на Искър

Нова водна централа заработи на Искър

Мини ВЕЦ "Церово" е част от хидрокаскадата на италианската Petrolvilla



Проектът за каскадата "Среден Искър" премина в следващата си фаза, след като в петък беше официално открита третата от общо девет водноелектрически централи на италианската Petrolvilla Group по Искърското дефиле край Своге. До края на годината по проекта трябва да бъдат пуснати още два малки ВЕЦ-а, а цялата каскадата ще заработи през 2015 г. Инвестицията е за общо около 115 млн. евро, което я нарежда сред най-големите проекти в българската хидроенергетика, съобщават от компанията.

Водният интерес

Инвестициите във водна енергия, особено в инсталции до 10 мегавата, се смятат за изгодни, защото се подпомагат с преференциални изкупни цени, както енергията от всички възобновяеми източници (ВЕИ), а самото производство е по-предвидимо например спрямо непостоянните вятърни паркове. Освен това преференциите остават относително стабилни – в момента руслови водни централи (без отклонение на потока) между 200 киловата и 10 мегавата, каквито са съоръженията на "Среден Искър", продават ток по 222.83 лева на мегаватчас. От 1 юли изкупната цена най-вероятно ще спадне с 15.2% до 193.35 лева. За сравнение - при фотоволтаичните паркове тарифите ще бъдат намалени с около 50%, а при вятърните – с 30 на сто.

На много места в страната обаче министерството на околната среда и подчинените му басейнови дирекции наложиха забрана за нови ВЕЦ заради рисковете от пресушаване на реките и увреждане на биоразнообразието. Беше намалено и количеството вода от речния дебит, което може да се използва за енергийни цели.

Проектът и инвеститорите

"Мини ВЕЦ "Церово" дава допълнителна сигурност на хората от селото и независимо от случващото се в страната речното корито е почистено и къщите няма да пострадат", обяви по време на церемонията по въвеждане в експлоатация министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев, цитиран от пресцентъра на институцията. 3-мегаватовата "Церово" е една от деветте централи в каскадата. Общата мощност при завършването на "Среден Искър" трябва да достигне 25.6 мегавата с годишно производство около 145 000 мегаватчаса. Досега бяха пуснати централите "Лакатник" и "Свражен" с общо 6 мегавата инсталирана мощност.

До края на тази година освен "Церово" трябва да заработят още две хидросъоръжения – "Оплетня" (2.8 мегавата) и "Прокопаник" (3.2 мегавата). Трите централи в тази част на каскадата струват 26 млн. евро от общо 115 млн. евро инвестиция в целия проект.

Каскадата се изгражда от дружеството "ВЕЦ Своге", в което 90% от акциите се държат от италианската енергийна фирма Petrolvilla Group, а 10 на сто – от община Своге. Основната част от проекта се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Уникредит Булбанк. Petrolvilla e базирана в Северна Италия и освен с хидроенергия се занимава и с доставка на горива и енергиен мениджмънт в сгради, става ясно от сайта на групата.

Инвеститорите отбелязват още, че в строежа на деветте централи участват български компании като "Геострой", "Инжектосонд България", "Геотехмин", "Авес Г" и "Енерджи Ка". Очаква се при завършването си проектът да разкрие общо 54 работни места.

Старт по царски

За каскадата "Среден Искър" се говори още от времето, когато на власт беше правителството на НДСВ. Първият управител на италиано-българското дружество е италианецът Патрик Паулето. Любопитен детайл е, че Паулето е съпруг на дъщерята на Олимпи Кътев, областен управител на софийска област по времето на кабинета "Сакскобургготски", а впоследствие и депутат. Кътев стана известен именно с търсенето на инвеститори от Италия, особено за туристическия проект "Супер Боровец". По-рано Паулето е бил сътрудник на управителя на италианската област Трентино. В момента управител на "ПВБ Пауър България" (дъщерното дружество на Petrolvilla в страната) е Пламен Дилков, показва справка в Търговския регистър.

Тричленен състав на ВАС: Без нови малки ВЕЦ

Тричленен състав на ВАС: Без нови малки ВЕЦ


Инвеститорите останаха силно изненадани от решението на магистратите да отхвърлят жалбите им срещу забраната за строеж на хидросъоръженията


Годината едва ли може да се нарече добра за инвеститорите във възобновяеми енергийни източници. Поредната лоша новина за тях дойде с решението на тричленен състав на Върховния административен съд наскоро, с което на практика се блокира изграждането на нови малки водноелектрически централи (МВЕЦ) в България. Делото беше заведено по жалба на 15 компании и една неправителствена организация срещу решението на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), с което се утвърждава планът за управление на речните басейни в Източнобеломорския район. Документът не само забранява издаването на нови разрешения за водовземане, но и задължава съществуващите съоръжения да се реконструират. Инвеститорите определиха решението на съда като безумие и бяха категорични, че то противоречи на заключенията от направените експертизи.

История на една забрана

Делото беше заведено още през 2010 г., след като МОСВ одобри плановете на четирите басейнови дирекции (в Пловдив, Благоевград, Варна и Плевен). В тях бяха предвидени мерки за подобряване на екологичното състояние на реките, включително забрана за строителството на малки ВЕЦ в зоните от "Натура 2000", която обхваща 60% от реките в страната. Мотивите за ограничението бяха, че според експертни оценки МВЕЦ (до 10 мегавата) влияят отрицателно на количеството и качеството на повърхностните води. Реалната причина обаче беше масовото раздаване на разрешителни в предходните години, въпреки че голяма част от проектите така и не са били реализирани. През есента на 2010 г. забраната беше включена и в Закона за водите, с което изграждането на такива хидросъоръжения напълно се блокира. Това доведе до масово подаване на жалби от компании, вложили средства в проектиране и подготовка на проекти, които не могат да бъдат реализирани.

Кой как чете експертизите

Конкретно делото, по което ВАС излезе с решение преди броени дни, засяга инвестиционните намерения на "Стройексперт инженеринг 2005", ВЕЦ "Марица", "Хидропад", "Вадис", "Нат 2004", МВЕЦ "Маноле", МВЕЦ "Полатово", МВЕЦ "Марица" "Екохидроват", националния съюз на независимите енергопроизводители "Екоенергия", "Тренто-1", "Тренто-2", "Тренто-3", "Тренто-4", "Тренто-5" и "Стобог", които попадат в обхвата на контрол на басейновата дирекция в Пловдив. Блокирането на проектите обаче е още по-притеснително заради начина, по който съдът е мотивирал решението си, като се има предвид, че според инвеститорите и двете направени експертизи са в тяхна полза. "Фактът, че експертизата на вещите лица е в наша полза, а съдът постановява друго, означава, че явно има натиск върху съда", коментира председателят на "Екоенергия" Стоян Тенчев. Той определи решението като "уникално" и каза, че му е трудно да го коментира. Подобна е позицията и на другите жалбоподатели. "Недоумяваме как е възможно експертизата да даде ясно становище, че няма никакъв проблем с реализирането на нашите централи, след което съдът да излезе с решение, базирано на същата тази експертиза, но да направи съвсем други заключения", посочи и Пламен Дилков, управител на няколко от фирмите, завели делото. Става дума за това, че планът за управление на речните басейни се базира на хипотетичен анализ на кумулативните ефекти от ВЕЦ, без да отчитат реално издадените разрешителни. "Това е и заключението на експертите, че няма кумулативен ефект. В заключението на съда обаче се посочва: "Предвид кумулативния ефект забраната остава", каза Дилков.

Промяна в движение

Не по-малко сериозен е и казусът на "Стобог". Компанията е собственик на МВЕЦ "Долене", която вече е в експлоатация и притежава необходимите разрешителни. Планът за управление на речните басейни обаче предвижда служебно изменение на разрешителните за водовземане за всички деривационни ВЕЦ, които имат разрешение за строеж или са в експлоатация. Това служебно изменение ще задължи инвеститорите в срок от 5 години да реконструират съоръженията си в алпийски стил, което представлява "водовземане от нивото на реката без изграждане на стени, с което отпада нуждата от рибни проходи". Съдът обаче не е приел аргументите на "Стобог", че е незаконосъобразно да се променят условията на разрешителното. "Представете си, ако трябва всички изградени съоръжения да бъдат реконструирани и направени в алпийски тип. Кой ще плати за това?", посочи Тенчев. Нещо повече по думите му не се отчитат и щетите, които ще бъдат нанесени на самата природа, ако целият съществуващ бетон се разруши.

Европейски надежди

Инвеститорите са категорични, че няма да оставят нещата дотук. "При всички положения ще обжалваме пред петчленен състав, въпреки че не съм особен оптимист. По-нататък отиваме на европейски съд, защото това са огромни инвестиции", заяви Тенчев. Към по-горна инстанция ще се обърне и Дилков. "Силно сме учудени от решението, но имаме всички законови инструменти и ще ги използваме", каза той. В това влиза и апел към Европейската общност да се проведе мониторинг на случая.

Чешката "Енерго-про" купува водните централи на Гриша Ганчев за десетки милиони левове

Сделка по вода

Чешката "Енерго-про" купува водните централи на Гриша Ганчев за десетки милиони левове



В сектора на зелената енергия в България се подготвя нова голяма сделка. Този път обаче не става въпрос за слънчеви или вятърни паркове, а за продажбата на водноелектрически централи (ВЕЦ). Чешката "Енерго-про" иска да купи контролираната от Гриша Ганчев "ВЕЦ-Енергия холдинг", става ясно от съобщение на Комисията за защита на конкуренцията.

До 4 октомври едноличен собственик на дружеството е била "Литекс инвестъмънт лимитид" на Ганчев, а след тази дата холдингът е прехвърлен изцяло на "Хидро електрик България", която също е свързана с него - представител на компанията е синът му Данаил Ганчев. След сделката Гриша Ганчев ще излезе от енергийния бизнес, а чешката "Енерго-про" ще затвърди позициите си в сектора. През лятото тя купи електроразпределителното дружество на "Е.ОН България", а от години вече притежава още 8 водни централи, обединени в 3 каскади. Ако сделката с Ганчев приключи успешно, чешката компания ще стане най-големият частен собственик на водни централи в страната. А и вероятно един от най-големите чужди инвеститори на годината.

Новият номер 2
Засега няма много подробности около финансовите параметри на сделката, но според запознати източници на "Капитал Daily" първоначално Гриша Ганчев е поискал 150 млн. евро, но е получил насрещна оферта за 50 млн. евро. В крайна сметка двете страни са си стиснали ръцете някъде по средата. Ганчев не беше открит за коментар, а от чешката компания не отговориха на изпратените въпроси. След сделката "Енерго-про" ще стане вторият играч при водните централи след държавната НЕК.

В структурата на холдинга, който купуват чехите, влизат шест фирми с общо 13 водни централи. Част от тях бяха приватизирани през 2000 г. ВЕЦ "Спанчево" и ВЕЦ "Пирин", които образуват каскада "Пиринска Бистрица", първоначално бяха купени от френската фирма "Мекамиди", но впоследствие преминаха в групата на Ганчев. Същата фирма през 2002 г изгради ВЕЦ "Огоста" край Монтана, който в момента също е част от "ВЕЦ-Енергия холдинг". Други няколко ВЕЦ-а първоначално бяха приватизирани от Христо Ковачки, но впоследствие също станаха собственост на холдинга на Ганчев. През 2011 г. групата въвежда в експлоатация още четири малки ВЕЦ-а (виж картата). Според сайта на "Литекс комерс" общата инсталирана мощност на съоръженията е 77.8 мегавата, а с другите притежавани от "Енерго-про" водни централи тя ще управлява над 180 мегавата.

Падащи приходи и висок дълг

От отчета на "ВЕЦ-Енергия холдинг", публикуван в Търговския регистър, става ясно, че дружеството има доста дългове. Дългосрочните задължения са 51 млн. лв., а краткосрочните - 4.2 млн. лв. Те са към три банки - МКБ Юнионбанк, Юробанк и Алианц банк България, с падежи съответно към 2014 г. и 2016 г.

За обезпечение на кредитите дружеството е учредило ипотеки и залог върху част от ВЕЦ-овете, както и машините и съоръженията, собственост на холдинга. ВЕЦ "Ракита" и ВЕЦ "Самораново" пък имат учредени по две ипотеки. Активите на холдинга са за близо 72 млн. лв. От делото на собственика "Хидро електрик България" в Търговския регистър става ясно, че 100% участие в продавания холдинг е оценено на 105 млн. лв. от три вещи лица. Според запознати със сделката именно високата задлъжнялост на дружеството е оказало влияние върху стойността на сделката. Не е ясно все пак дали тя е с включени дългове или не. Освен това отчетът му показва и падащи приходи и печалба (виж таблицата).

В хода на преговорите

Преговорите по самата сделка се водят още от миналата година, коментираха източници, запознати с нейния ход. Тя обаче е била забавена заради финализирането на другата голяма покупка на "Енерго-про" - активите на електроразпределителното дружество на "Е.ОН България", захранващо с ток Североизточна България. Реално това е първата едра сделка в сектора на хидроенергията след приватизацията на държавните ВЕЦ през 2000 г.

Според председателя на Съюза на производителите на екологична енергия Пламен Дилков, който се занимава и с управление на водни централи, това не е спекулативен сектор, който да носи бързи печалби. "Това е 100-годишна инвестиция, която може да има възвращаемост чак след 30 години", посочи той. Въпреки това според него в последните години много хора, които не са запознати с този бизнес, са започнали да купуват разрешителни за изграждане на ВЕЦ с идеята да ги препродадат. Дългият срок на възвращаемост вероятно също е причина инвеститорите да искат да продадат активите си в хидроенергетиката. По думите на Дилков затова и сделката за "ВЕЦ Енергия" е напълно очаквана, тъй като е било ясно, че дружеството не се развива в правилната посока.

Цените за ток от ВЕЦ са между 156 и 197 лв. за мегаватчас, което ги поставя между енергията от фотоволтаици и тази от вятър. За тях обаче бяха въведени минимални такси за достъп от ДКЕВР, с което част от приходите им отиват към разпределителните дружества и НЕК.

Купувачи с опит

Чешката "Енерго-про" от своя страна вече има опит в експлоатацията на хидросъоръжения не само в България, а и в други държави като Чехия, Грузия, Турция и Армения. В страната ни "Енерго-про" притежава 8 ВЕЦ, които са обединени в три каскади с обща инсталирана мощност от 103 мегавата. Така с придобиването на новите ВЕЦ компанията ще стане най-големият частен собственик на подобни съоръжения в България. Това обаче няма да доведе до концентрация на пазара, тъй като държавната НЕК притежава общо 29 ВЕЦ с инсталирана мощности от над 2500 мегавата, които значително надминават тези на "Енерго-про".

Едва една осма от разрешените проекти за малки ВЕЦ са осъществени

Едва една осма от разрешените проекти за малки ВЕЦ са осъществени



Около 100 - 120 са изградените до момента малки водноелектрически централи (ВЕЦ) в страната, докато издадените разрешителни са за над 840 проекта. Това съобщи министърът на околната среда и водите Нона Караджова на четвъртата годишна конференция на  "Дневник" "Инвестиции във възобновяеми енергийни източници".

Тя допусна, че част от тези проекти са изготвени със спекулативна цел, както се получи в сектора на вятърната и фотоволтаичната енергетика. "Не мога да гарантирам, че всички разрешителни за малки ВЕЦ са издадени в съответствие с изискваните оценки за съвместимост с европейската екомрежа НАТУРА 2000 и други екооценки", посочи Караджова. По думите й немалко от проектите попадат в зоните от НАТУРА. Държавата обаче няма възможност да ревизира проектите и тепърва да им назначава оценки за съвместимост. " Ще опитаме в преговори с инвеститорите да оправим нещата с вецовете," каза тя.

В момента оглавяването от нея министерство е предложило промени в закона за водите, според които няма да бъдат изграждани повече проекти за водноелектрически централи на територията на "Натура 2000". Министърът обясни, че има достатъчно места, където те могат да бъдат изградени и да не нарушават околната среда.

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ