.Посетете основния ми блог РЕКИ.БГ

понеделник, 31 март 2014 г.

Делът на енергията от ВЕЦ остава около 16% до 2035 г.

от GreenTech.bg на 22/03/2014

http://www.greentech.bg/archives/50698

Днес е световният ден на водата – едно напомняне, че макар тя да е навсякъде по повърхността на планетата ни, много хора заспиват жадни всяка вечер, много хора по света нямат с какво да се измият дни наред, а натравянето на реките може да съсипе цели региони.

Хидроенергетиката

Хидроенергетиката е най-големият възобновяем източник за производство на електроенергия в света. Нейният дял в общото производство на електроенергия се очаква да остане около 16% докъм 2035 г. За сравнение, най-голям дял от електричеството на света се добива от въглища – 40,6%. Други 22,2% се произвеждат от природен газ. Атомните електроцентрали допринасят с малко над 12%. Останалите възобновяеми технологии – вятърна енергия, фотоволтаика, биомаса, концентрирана слънчева енергия – генерират по по-малко от 2%, а някои дори по-малко и от процент.

Водната енергия и употребата на вода

Повечето от водата, използвана за производство на водна енергия се връща в реката, въпреки че известна част се изпарява. ВЕЦ-овете има големи влияния върху движението и качеството на водните потоци.

Промишлена употреба на вода

Приблизително 75% от индустриалната употреба на вода е пряко свързана с производството на електроенергия.

Финансиране за водата

Само в развиващите се страни всяка година са нужни 103 милиарда долара годишно за финансиране на съоръжения за вода, канализация и пречистване на отпадъчни води към 2015 година.

Енергия за вода

Електрическата енергия е свързана с два компонента на водоснабдяването: помпени и пречиствателни станции (преди и след употребата на водата).

Воден транспорт

Водният превоз е един от най-енергийно ефективните начини за придвижване. Теглещите баржи са повече от три пъти по-енергийно ефективни от пътни камиони и 40% по-ефективни от железопътния превоз.

Биогаз от канализацията

В Стокхолм обществените автобуси, камионите за събиране на отпадъци и такситата се движат с необичайно гориво – биогаз, произведен от пречиствателните станции за отпадъчни води.

Достъпът до вода и канализация

През 2011 г. 768 милиона души по света не имали възможност да използват подобрен източник на питейна вода. 2.5 милиарда души не могат да използват канализация.

Достъп до електричество

Повече от 1,3 милиарда души все още нямат достъп до електричество. Около 2,6 млрд. използват твърди горива (предимно биомаса) за готвене.

Днес е световният ден на водата – едно напомняне, че макар тя да е навсякъде по повърхността на планетата ни, много хора заспиват жадни всяка вечер, много хора по света нямат с какво да се измият дни наред, а натравянето на реките може да съсипе цели региони.

Димитър Манев: Заради безстопанствеността и лошата поддръжка се затруднява развиването на каяк спорта

Димитър Манев, председател на Българското каяк общество, в интервю за Агенция „Фокус"
31 Март 2014 | 06:07 | Агенция „Фокус"
Фокус: Господин Манев, сдружение „Българско каяк общество" отбеляза своя ден. Как се развива каяк спортът в България?
Димитър Манев: Очевидно е през последните години, че броят на хората, които практикуват каяк е нараснал. Тук в София вече има утвърдена практика и този вид дейност е по достъпна за хората, които проявяват интерес. Ние самите използваме всяка възможност да организираме събитие или курс за обучение, като в последно време се стараем да помагаме и на хора от другите градове, които са тръгнали по този път. В провинцията е малко по-трудно, но и там се намира ентусиазъм и вече в някои градове като Варна и Пловдив има организирани групи, които правят събития или създават условия за това каякът да е по-достъпен.
Фокус: Освен каяк, какви други спортове развива Сдружението?
Димитър Манев: Всеки от нас има и странични хобита и част от хората се пренасочват към тях, когато сезонът свърши. Нямаме ресурс да развием друга дейност освен тази, но и тя самата ни ангажира достатъчно.
Фокус: Има ли перспективи за такъв вид туризъм в България?
Димитър Манев: Този вид туризъм се практикува от около 30 г. в България под различни форми. Навремето се е финансирал и от държавните институции и тогава е имало ясно установени практики и клубове. В днешно време всичко е в ръцете на хората и средствата, с които разполагат. Има достатъчно търговци и фирми, които предлагат екипировка или организирани походи, но каквото зависи от тях е свършено. Остана най-трудната част да се регламентира и да се създадат условията. Заради безстопанствеността и лошата поддръжка на водоемите ни често се появяват затруднения и е факт, че интересите се пренасочиха към по-достъпни дестинации като Гърция, Хърватска и други. Този туризъм е пряко свързан с природата и никой не иска да акостира на мръсни брегове, нерегламентирани къмпинги, както и да гребе през счупени бентове, замърсени участъци и все подобни неща, с които ние сме свикнали по един или друг начин.
Фокус: Идват ли каякари от чужбина?
Димитър Манев: Все още се появяват през пролетния сезон, но определено имат затруднения с информацията и условията тук. Ние лично избягваме да се ангажираме с тях поради по-горе изброените факт. Определено ни е срам от това, което можем да им покажем. Все пак в някои съседски държави се появява ентусиазъм и често вече търсим контакт с цел общи интереси. На мен лично ще ми е по-лесно да получа информация за нивото на водите в дадена държава и да предприема поход натам, когато има как да получа информация от първо лице.
Фокус: Кои са предпочитаните места за спускане?
Димитър Манев: Родопи, Рила и Стара планина са най-често посещаваните, защото имат повече възможности като трасета. През последните години разработваме и трасетата, които са в района на Пирот. Оказа се, че на 100 км. от София в радиус от двайсетина километра има над пет трасета, които са годни за спускане и най-вече са в най-чистия им вид. Зад връх Ком и по поречието на Нишава районите са лишени от цивилизация и почти безлюдни. Природата е все още непокътната и бетоните, хотелите и съоръженията липсват.
Фокус: Всяка година организирате Национален събор „Каяк в бързи води". Как протича един такъв събор? Каква е програмата?
Димитър Манев: Това събитие си е насочено към начинаещите и приятелите ни. Винаги има кратък и неангажиращ състезателен елемент и по подразбиране голямо парти на една от поляните по дефилето.
Фокус: Какво предстои на тазгодишния Национален събор „Каяк в бързи води"? Къде ще бъде проведен?
Димитър Манев: На този етап е планиран по традиция на р. Струма. Иска ни се да можем да го направим и на друга река, но като се замислим колко енергия и ентусиазъм ни костваше да се утвърди този в дефилето често не виждаме логичен път да сменяме дестинацията. Сега предстои един пролетен събор на Стара Река в района на Еленския балкан. Там приятелите ни от Варна развиват трасето и околните реки и е очевидно, че ако има идея и желание не е нужно всичко да лежи на нашите плещи. Както и при нас, така и там вече няколко години организират събитие, което се радва на висока посещаемост. Това най-малко дава пример и предполагам идните години ще се появят подобни и в други градове.
Фокус: Има ли вече хора, които са заявили желание за участие в Националния събор?
Димитър Манев: Все още е рано, защото не е обявено, а и сезона за спускане предстои.
Фокус: Какъв план има Сдружението за 2014г.?
Димитър Манев: Вече пуснахме една изложба в метростанцията на Софийския университет и има още някои планирани събития. Основно си поддържаме тези, които са традиционни и разбира се делата, които водим по случаи, които са свързани с реките.
Фокус: Сдружението се е обявило и като природозащитна организация. С какви проекти се занимавате в момента?
Димитър Манев: Грешно е това, че ни взимат за природозащитна организация и аз лично нямам спомен да сме го афиширали. Самите ние нямаме такъв ресурс и когато работим се обръщаме за съвместна дейност с природозащитни организации, които имат специалисти и хора с практика. Когато очевидно става въпрос за нарушение и унищожаване на нещо, преди всичко има закони и пътеки по администрациите, с които можеш да реагираш. Наш голям плюс е, че обикаляйки по реките много често виждаме, че се случва нещо скрито от погледите на хората и администрациите. Успеем ли да реагираме навреме често резултата е положителен. Така съвместно с колеги успях да спрем проект под яз. Студен кладенец, който тихомълком щеше да унищожи последния течащ участък на реката там.
Фокус: Какви успехи е отбелязвало Сдружението в опазването на околната среда?
Димитър Манев: Практиката показва, че в повечето случаи не трябват протести, а добри юристи. Така беше и когато се борехме с ВЕЦ по Струма. И там, както в още някои наши малки победи, всичко беше благодарение основно на юристите. Каквото зависи от нас го правим. Има ли възможност, помагаме на който е потърсил помощ . Преди всичко първо гледаме да не оставяме следи от присъствието си и да поддържаме чисти местата, на които пребиваваме. Недоумяваме често защо се организират почиствания от групи доброволци за даден район, като те често се афишират с подкрепата на кмет, общински съветници и подобни. Не е ли по-логично да се потърси сметка на стопанина, защо му е в такова състояние поверения район. Малко е лицемерно да се молиш за подкрепа на някой, който е създал условията да има нужда от такива кампании.
Фокус: Как ще коментирате случаят с изграждането на каскадата „Горна Арда"? Какви действия предприе Сдружението?
Димитър Манев: На този етап има движение и то в полза на реката. От инвеститорската фирма дадоха изявление, че каякарите нямат нищо общо с опазването на околната среда и това още повече ни ентусиазира. Не сме против развитието на даден район, ако той има нужда, но в този случай виждаме грубо нарушение и най-вече моралът ни не ни позволява да останем безучастни. Нарушението там е, че Каскадата е планирана върху терен влязъл в Натура 2000. Спекулират и с това, че ще осигурят препитание на над 5000 човека. Най-грубото е, че е обявена тихомълком от министерски съвет, като обект от национално значение. По закон не намираме обектите за производство на енергия да са вписани като обекти, които могат да получат такъв статут. Цялото това нещо се прави в полза на две честни фирми, от които едната дори не е и Българска. Къде тогава е значението на думата "Национален", когато става въпрос за 40 километра непокътнат участък от нашата територия . Може да се развива чудесен и добър туризъм там. Просто трябва да се оправят пътищата и да помогне малко да тръгне туризма. Има достатъчно крепости, язовири и добри маршрути с хубави гледки. Няколко маркировки и облагородени алеи биха създали по-голяма перспектива на местните жители.
Фокус: Получавате ли съдействие от държавата по природозащитните въпроси?
Димитър Манев: Честно казано вече и не търсим. Администрациите са много тромави и често дори не си правят труда да заговорят на нашия език. Крият се зад някаква 50-годишна практика и чакат да им свърши работното време. Полудели са по финансирания и евро проекти, а няма кой да слезе и да глоби рибарите, че цапат навсякъде и тези, които с лека ръка изхвърлят боклуци в коритата.
За всяко нещо им трябва жалби, входящи номера и т.н., за да се размърдат. Същевременно цари пълна безстопанственост. Ситуацията в село Бисер им показа, че няма кой да ги чака, а година след това държавата констатира, че язовирите са лошо подържани. Не се знае въобще чия собственост са, липсват им системите за оповестяване на населението при изтичане на много вода и все подобни случаи. Естествено е нормален човек да загуби доверие в такива администрации, но е тъжно, че страда цялата държава от това и хора като нас не могат да останат безучастни.
Роселина ПЕТКОВА

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус" не носи отговорност за тях

Генерация на електроенергия за 28.03.2014

NeedIt-FindIt - Каквото почукало такова се обадило   
     

Генерация на ЕЕС за

Виж > Генерация на ЕЕС на 28.03.2014 по часове



АЕЦ 49607MWh 44.15%

Кондензационни ТЕЦ 38493MWh 34.26%

Топлофикационни ТЕЦ 7243MWh 6.45%

Заводски ТЕЦ 5723MWh 5.09%

ВЕЦ 5526MWh 4.92%

Малки ВЕЦ 913MWh 0.81%

ВяЕЦ 1443MWh 1.28%

ФЕЦ 3215MWh 2.86%

Био ТЕЦ 200MWh 0.18%






Общо ВЕИ енергия 11297MWh 10.05%



Наши приятели: www.rc-hobbymania.ch | www.makejar.com

петък, 28 март 2014 г.

Треска за вода: мини ВЕЦове пълзят към Миджур*

Треска за вода: мини ВЕЦове пълзят към Миджур*

http://www.bluelink.net/novini/treska-za-voda-mini-vetsove-palzyat-kam-midzhur.html?page=1

Публикувано от: снимка на Милен Димитров Милен Димитров     06-08-2012.
МВЕЦ на река Лом

По пътя към Миджур през сенчестите букови гори, над старата гранична застава, ни съпровождат шумът на река Лом, птичите песни и веселите разговори на по-опитните планинари с младите им спътници. Пътят край реката е каменист, изровен от пролетните дъждовни потоци. И сякаш нищо не нарушава спокойствието на тази погранична зона, където за да изкачиш върха е необходимо разрешение от Главна дирекция "Гранична полиция". Но внезапно шумът на потока изчезва и пред погледа на сепнатия турист се открива първата от поредица мини водноелектрически централи. Бързата вода е укротена в малък яз, който се намира над старата гранична застава. В това бетонно корито водата е тъмна - оцветена от утаилите се дървесни частици, шума и кал, които реката носи надолу по своя път. От изкуственото езеро водата прелива към почти пресъхналото дере до мини ВЕЦ-а. Стъпаловидният улей в него всъщност е рибен проход. И се питаме - как ли пъстървата изкачва стъпалата, за да хвърли своя хайвер в богатите на кислород води на потока? Как преодолява безводните дерета на пресушената река? И имат ли действително икономически смисъл тези съоръжения, поникнали в изобилие по горните течения на много реки и планински потоци в България?

Всяко лято в началото на август се организира масово изкачване на високия 2168 метра връх Миджур поемат стотици туристи от България и Сърбия. По три различни маршрута- от селата- Горни лом и Чупрене, и от сръбския Бабин зуб те се стремят едновременно съм поредния си изкачен връх. Това занимание приятно изисква доста усилия и упоритост, а не единствено и само желание да погледнем света отвисоко.  И като в истинско приключение, преди да ни поведе в гората, един от най-опитните планинари от Туристическо дружество "Бонония" Веселин Василев ни разказва историята на върха. Но по-интригуваща този път е историята на водата – и начина, по който от нея произвеждат електроенергия в района на Миджур.
Водата е сред най-използваните възобновяеми енергийни източници у нас. За това има добри причини. Според хидробиолога Иван Христов от международната природозащитна организация WWF 90% от селищата в България са построени по поречието на реки или в непосредствена близост до тях. Нашумелият напоследък законът за енергетиката регламентира задължително изкупуване на преференциални цени на електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми енергийни източници. Това създава силен интерес към проектирането и изграждането на малки ВЕЦ на течащи води.

Но хидроложки анализи на Съюза на производителите на екологична енергия (СПЕЕ) в България сочат, че страната ни е сравнително бедна на водни ресурси. Годишно на всеки българин се падат между 1600-2000 куб.м вода. Известно предимство е планинският характер на значителна част от територията на страната. Благодарение на него хидропотенциалът достига до 26 млрд. кWh в средна по отток година, твърдят експерти на СПЕЕ. Същевременно технически усвоимият потенциал е в рамките на 57 на сто от теоретичния и е изчислен на 15 млрд.kW. Според техническа и икономическа оценка на възобновяемите енергийни източници в България, изработена по програмата ФАР, техническият потенциал за изграждане на ВЕЦ и малки ВЕЦ възлиза на 15 056 GWh/г. Всичко това сочи, че хидроенергийният потенциал на страната за изграждането на ВЕЦ е изчерпан в значителна степен. Въпреки това интересът към строителството им не секва. По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие до 2015 г. производството на ток от ВЕЦ може да достигне 2988 GW. Данните на НЕК сочат, че до същата година добивът на енергия може да достигне до 3700 GWh. Прогнозата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя потенциала за производство на електроенергия от ВЕЦ в рамките на 1000 МW годишно. Въпреки това близо 1000 е броят на мини водноелектрическите централи (МВЕЦ) в България, които са в различна фаза на своето развитие (изградени и работещи, изграждащи се или проектно завършени). 300 от тях попадат в защитени зони. Тук чисто икономическите приоритети при развитието им се преплитат с опазването на околната среда.


Хидроенергийният потенциал за изграждането на ВЕЦ е изчерпан, но интересът към строителството им не секва.

В категорията МВЕЦ спадат централи с инсталирана мощност равна или по-малка от 10 МW. МВЕЦ се наричат централите с мощност от 500 до 2000 kW, а микро ВЕЦ - до 500 kW. Все още не съществува регистър на изградените малки, мини и микро ВЕЦ в страната. От Министерството на икономиката,  енергетиката и туризма съобщават, че в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата не е предвиден регистрационен режим за мощностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма разполага само със списък на производителите на електрическа енергия от ВЕИ у нас.

Река Лом (лат.Almus - Алмус) извира от главното старопланинско било в района на село Горни Лом, десен приток на река Дунав. Образува се от много дерета, като за начало са приети изворите на река Бърза в подножието на връх Миджур (2168 метра) - най-високият в Западна Стара планина. Тези рекички имат планински характер, много стръмни наклони на речното корито и големи скорости на течението. До село Долни Лом реката тече под голям наклон. Залесеността в този район е слаба. Залесени са само известни части от водосборната област главно от широколистни гори. Коритото на реката е скалисто и засипано с камъни, чакъл и пясък. Преди по-малко от десет години реката е била обект на спортен риболов, а водите й са използвани и за напояване, разказват местните хора. За жителите на селата Горни и Долни Лом, община Ружинци, уловът на балканската пъстърва (Salmo trutta fario) и Черната мряна, (Barbus meridionalis petenyi, наричана също Балканска мряна) е ежедневно допълнение в менюто. „Преди 20 години (популацията на) пъстървата беше доста добра - успявахме да уловим по 20-30 големи риби", споделят местни жители, пожелали да останат анонимни, тъй като повечето от тях работят в същите централи, които са обект на тази разработка. Появата на МВЕЦ променя коренно всичко това: „Днес, ако изобщо отидем да ловим риба, може да не хванем нито една или само няколко съвсем малки", уточняват хората от селата.

В повечето от случаите, след изграждането на МВЕЦ, малките речни екосистеми се променят. Промените в един компонент на средата пораждат поредица от последователно свързани въздействия. По горното течение на река Лом има изградени 7 МВЕЦ-а, които променят средата на живот на рибата. Използването на повече от разрешеното количетво вода и "стъпаловидните канали" и маловодните речни корита блокират пътищата й на миграция.  Всяко едно нещо (всяка новоизградена мини водноелектрическа централа) има положителни и отрицателни страни, твърдят местните жители. Положителните са свързани с разкриването на новите работни места. За всички обаче е ясно, че водата се губи навсякъде. Маловодието е повсеместно - през рибните проходи почти не преминава вода, твърдят дори работещите в МВЕЦ-овете. Така през размножителния период на рибите реката остава почти без отток през рибните проходи, което променя напълно биологичния й цикъл. 

Усещането на много голям процент от хората, когато чуят за мини ВЕЦ, е че нещо не е чисто - това е мръсен бизнес. В България МВЕЦ-ове се изграждат с Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) или без нея. Такава е оценката на хидробиолога от WWF Иван Христов. Като пример той посочва, че експертните становища, които инвеститорите предоставят на РИОСВ, компрометират всяка процедура по ОВОС. В част от експертните оценки се посочва, че въздействието на изградените МВЕЦ-ове върху местообитанията и рибната миграция може да бъде напълно негативно. В заключение изводът е - няма да има ефект. Предлагат се и абсурдни компенсаторни мерки, които да неутрализират вредите, нанесени при строежа и експлоатацията на съоръженията. Примерът е свързан с изграждането на МВЕЦ на река Янтра - подпомагане на влечугите чрез създаването на допълнителни укрития. В случая, за изграждането на тези укрития, инвеститора използва инертните материали, получени при изкопните работи.

Според Христов, освен стъпаловидни рибни проходи, има и вертикални стълби или дори тръби, през които водата се излива от височина 4-5 метра, за да продължи надолу по речното корито. Съществува реална опасност за живота на човек, ако реши да изкачи тези вертикални каменни стъпала. За рибите, които плуват срещу течението е абсолютно невъзможно да преодолеят язовирната стена, където рибният проход е една тръба. Има инвестиционни предложения за изграждането на МВЕЦ, в които те са описани като мелници. Всичко това се прави с цел да бъде заобиколено законодателството. „За да продължава изграждането на подобни водноелектрически централи, за мен единственото обяснение е наличието на корупция," уточнява хидробиологът.


За да продължава изграждането на подобни водноелектрически централи, единственото обяснение е корупция

Промените във водния поток и нивата му, в следствие на промяната във водния отток, също водят до промени в транспортирането на утайки. Нивото на подпочвените води, които са основен източник на питейна вода, също се променя. Увеличеното съдържание на хранителните вещества, попаднали във водоема на МВЕЦ-овете, би могло да причини еутрофикация. Това води до прекомерен растеж и развитие на водорасли и други водни растения. Увеличава се производството на органична материя, което води до намаляването на кислорода във водата. В същото време намаляват хранителните вещества и калта, които преди изграждането на МВЕЦ-овете са пренасяни надолу по течението. Видовият състав на рибите също е променен, вследствие затруднената им репродукция, ограниченията за придвижване в горното течение, както и промените в нивото на водата през размножителния период.

Язовирните стени също значително променят условията (средата) на живот на рибата. В допълнение, появата на голям или напълно нов яз може да раздели рибата от горното и долното течение, като блокира пътищата й на миграция. Тези промени могат да бъдат проследени далеч надолу по течението, а понякога дори извън него - в морето. Преграждането на част от реката има още по-драматични последици върху водното ниво, тъй като речното течение и неговия вододел взаимно си въздействат. Речното течение, например, може да повлияе върху местния климат и нивата на подземните води в заобикалящите райони. Седиментацията в района често може да доведе до повишаване на ерозията по течението. Промените във водния поток и нивата му също водят до промени в преноса на утайки. По време на строителния етап преносът на тиня и утайки е особено голям по течението, от долната страна на строителната площадка. Изкопаването и прокарването на тунели води до значително влошаване на качеството на водата и до проблеми за онези организми, които зависят от нея.

Нивото на подпочвените води е също много важно за екосистемите и за развитието на растителните и животински видове. Те са основен източник на питейна вода. Пълненето на язовирите на МВЕЦ-овете и количеството на оттеклата се вода са от голямо значение за нивото на подпочвените води и подхранването на подпочвените резервоари. Наличието на няколко МВЕЦ-а и колебанието в нивото на водата в резултат от целогодишното й използване променят нивото на подпочвените води в съседните територии. Оттичането на водите от тези територии на свой ред влияе на качеството на водата и на седиментния разтвор на реките и причинява ерозия. Еутрофикацията- прекомерното размножаване на водорасли и висши водни растения, води до увеличеното производство на органична материя във водохранилищата и може да причини анаеробни условия – липса на кислород. Като цяло плитките езера с голяма повърхност са най-рискови, защото кислородните резерви в дълбоките слоеве намаляват пропорционално на продуктивните зони в повърхностните слоеве на водата.

Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) е превантивният инструмент за идентифициране на евентуалните въздействия върху околната среда и човешкото здраве от строителството и експлоатацията на инвестиционните предложения във всички отрасли на икономиката и развитието на инфраструктурата, на ранния етап от тяхното проучване и разработване, преди да е взето решение за реализацията им на конкретно място при съответната технология, начин на строителство и др. Резултатите от ОВОС трябва да бъдат взети предвид при проектирането, изграждането и експлоатацията на инвестиционните предложения. Нормативната рамка, имаща пряко отношение към изграждането на малки, мини и микро водноелектрически централи, се формира от законите за водите,  за устройство на територията, за енергетиката и за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. В тези закони са изброени основните стъпки, които трябва да се спазват от инвеститорите при изграждането на ВЕЦ. Изграждането и експлоатацията на водноелектрическите централи трябва да става при спазване на техническите изисквания на утвърдените нормативните документи. Те са разработени в съответствие с европейските стандарти за изграждане и експлоатация на енергийни обекти. За изграждането и въвеждането на всяка водноелектрическа централа в експлоатация е необходимо да бъдат изпълнени редица условия, които да позволяват нормална и сигурна експлоатация и минимизиране на рисковете за околната среда.


Вода за всеки

Въпреки посочените дотук примери, за да бъдем съвсем обективни трябва да посочим, че преобладаващата част от изградените МВЕЦ-ове в България са изградени и работят при спазване на изискванията на екологичното ни законодателство. „Законът (за водите), който урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България е доста строг. Бизнесът е такъв и глобите са толкова големи, че не си заслужава да се компрометира човек или целия бранш, заради неспазването на точните условия по водоползването.  Със съвсем малко допълнителни средства, едно недобро водохващане може да се превърне в отговарящо на законовите изисквания", обяснява Рашко Динков, член на управителния съвет на Съюза на производителите на екологична енергия (СПЕЕ).

Според Динков, подобни на описаните по-горе случаи са изключение от общата практика, но те съществуват. Причината за реализирането на тези проекти се корени, както в манипулативно изготвената документация за проектите, така и в слабия контрол осъществяван преди години от регионалните еко инспекции и постоянно реорганизиращата се държавна структура – „Напоителни системи" ЕАД.  
22-рото изкачване на връх Миджур е отпразнувано с отварянето на малиновото шампанско и традиционната фотоизложба и анекдотите на Огнян Пищиков, по известен в Северозапада като "Баце". "За 2500 години трибалите- хората от Северозапада, не са мръднали. Добре, че не ни пука. А Баце гледа света от високо и се мисли за велик!", коментира Огнян Пищиков. А след това отново се "гмурваме в памука"- както казват Тримата глупаци. Слизането към хижата в мъглата не е по-лесно, но доволни от постигнатото със смях и песни пристигаме край лагерния огън. А тук веселбата продължава до късно през нощта. На следващата сутрин се разделяме с пожеланието "... да се видим отново след година, да видим риба отново догодина".


*Материалът е подготвен в рамките на проект "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Иниститут "Отворено общество"

четвъртък, 27 март 2014 г.

До края на годината става ясно кой язовир ще се ремонтира и кой – руши

До края на годината трябва да приключи експертна проверка с оценка, от която ще стане ясно кои язовири са за ремонтиране и кои за разрушаване. Обследването ще струва 350 000 лева. Към момента проверяващите от „Басейнова дирекция" са наредили да бъдат напълно източени 20 водоема, които са потенциално опасни. Това коментира в предаването „На ръба" по Канал 3 директорът на дирекция „Управление на водите" в МОСВ Асен Личев.

Следващата седмица се очаква премиерът Пламен Орешарски да разпише заповед, с която да бъде създадена междуведомствена комисия за контрол на водните съоръжения в страната.

"Имаме нужда от единен орган, който да следи за техническото състояние и да дава предписания", смята директорът. Припомняме ви, че за създаването на такова звено се говореше още след трагедията в село Бисер.

На въпрос на репортера Апостол Апостолов как ще се финансира ремонтът на язовирите, Личев е категоричен, че няма да бъде с евросредства. За момента не е ясно каква сума ще отиде обновяване на инфраструктурата.

сряда, 19 март 2014 г.

Пари за горите са отишли тайно за водите

Последна промяна в 19:21 на 14 мар 2014, 2928 прочитания, 27 коментара
Автор От Босилена Мелтева Всички статии на автора
http://www.dnevnik.bg/zelen/2014/03/14/2261462_pari_za_gorite_sa_otishli_taino_za_vodite/

Пет милиона лева от фонд "Инвестиции в горите" са били пренасочени за изплащане на дължими и неизплатени заплати на работниците в "Напоителни системи". Това е станало през октомври по нареждане на министъра на земеделието и храните Димитър Греков, научи "Дневник" от свой източник, който е бил дълго време в системата.

Информацията беше потвърдена този четвъртък и от изказване на зам.министъра на замеделието и храните Валентина Маринова в парламента преди среща в кабинета на председателя на ДПС Лютви Местан. В отговор на журналистически въпрос, тя призна без да конкретизира, че държавни горски предприятия са прехвърлили финансови ресурси в държавния бюджет в края на миналата година, които обаче в момента не се ползвали и ще бъдат възстановени. По думите й, министърът има право да преразпределя ресурси в рамките на бюджета на ведомството си.

Министърът няма право да се разпорежда с парите от този фонд и действията му в случая са били

незаконосъобразни,

обърна внимание източникът. Според Закона за горите централните управления на държавните предприятия са администратори на средствата, набрани във фонд "Инвестиции в горите", както и на приходите от фонда, постъпили в предприятието в резултат на дейността на централното управление.  Всяко териториално поделение администрира приходите самостоятелно, се казва изрично в закона.

Добрата общественополезна идея на фонда

Парите във фонда са предназначени само за общественополезни дейности, свързани с възстановяване и опазване на горите у нас. Става дума главно за строителство на горски пътища и инфраструктура, които са основен проблем в сектора в момента, както и за противоерозионни мероприятия, в това число и залесяване, когато то се налага. Средствата във фонда, който беше създаден в началото на 2011 г. по време на управлението на ГЕРБ, се събират като процент от продажбата на дървесина от държавния горски фонд, със специална наредба 5 от Министерския съвет. Например отсичате 10 кубика, плащате по 10 лв. Така 100 лв. отиват в този фонд целенасочено. 

Сумите в "Инвестиции в горите"

не се облагат с данъци,

защото отиват за ресурси – като вода, въздух и природа, които всички ползват. Идеята е при изсичането на дървета да се вложат пари, които да се върнат обратно към гората.

Преди създаването му, средствата са отивали в държавния бюджет без да е ясно за какво ще се похарчат, сега чрез фонда те трябва да възстановяват гората, която има своя добавена икономическа стойност.

Със скандалното пренасочване, събраните пари отиват – образно казано, за водата, която съществува благодарение на и идва от гората, коментираха ексепрти пред "Дневник".

Мотивът за пренасочването е бил, че се налага спешно да се изплатят дължимите заплати, за да се предотверати напрежението и евентуалните протести на работниците.

"Дневник" отправи запитване до земеделския министър Димитър Греков по случая, но не получи отговор на зададените въпроси до публикуване на материала. От пресцентъра на ведомството обещаха да проверят случая и да отговорят.

Спорни поправки в Закона отново за фонд "Инвестиции в горите"

Този четвъртък депутатите приеха поправики в Закона за горите и най-спорните от тях засягат ползването именно на фонд "Инвестиции в горите".

С промените се създава възможността с пари от този обществен фонд да се прави собствено финансиране по спечелени европейски проекти от страна на горските стопанства. Но това не важи за общините и за частниците. Когато те спечелят подобни проекти, те ще трябва да си осигурят собственото финансиране. Това е дискриминационно и е скрита държавна помощ, която в Европейския съюз ще бъде санкционирана, коментират експерти.

Досега фондът можеше да се ползва само за изграждане на горски пътища, което е в публичен обществен интерес, защото по такъв начин горите могат да бъдат опазвани (напр. при пожар или друго бедствие може да се стигне бързо до мястото). Затова разходите от този фонд са данъчно признати.

Сега с подобен тип разходи ще могат да се извършват залесявания и други лесокултурни дейности (например отглеждане на млади гори), но само когато става дума за държавни и не за други собственици. Така увеличаването на капитала на държавните предприятия чрез отглеждане на млади гори или чрез залесяване, с което се подобрява икономическата им стойност в бъдещ период, ще се извърши с държавен фонд освободен от данъци. Това е държавна помощ, но държавните предприятия имат достатъчно средства за тази дейност, без да ползват фонд "Инвестиции в горите", предупреждават хора от сектора.

Като цяло направените промени в Закона за горите

възстановяват държавното начало.

Друг пример за това е, че вече таксите за сервитути, наеми, аренди ще отиват в държавния бюджет (т.е. в бюджета на Агенцията по горите, а оттам в държавния бюджет), вместо в държавните горски стопанства. Последните имат отговорността да стопанисват, т.е. Те да имат право на приходи, но и правят задължителни разходи. С отнемането на прихода от сервитут, наем или аренда, не е редно те да се товарят с отговорност за тази територия. Но тя остава а тях.

Битка за кранчето

ав. Калин Първанов, сп Тема.  16.04.2014

Сегашното управление дойде на власт с обещания за пълен преглед на концесионните практики. Но дали няма да остави в наследство още 28 големи концесии във водния сектор

Ако приемем, че популярният икономически термин неолиберализъм означава процес, в който държавата се отказва от „несвойствените си функции" да бъде… държава, то проектът за водна стратегия на Република България предлага специфичен принос в това отношение. Според философията на документа правителството доброволно се отказва от „несвойствената" си функция да осигурява вода за населението, отстъпвайки я на… неправителствени организации. Освен за трансфер на права и задължения става дума и за прехвърляне на имущество и активи за милиарди.

На пръв поглед политиката изглежда демократизираща – обществото поема в собствени ръце решаването на проблемите си и всеки ще има глас в управлението. На практика обаче резултатът най-вероятно ще се състои в скрита пълна или частична приватизация на водния сектор. Или поне до създаване на редица частни монополи, които ще действат с десетилетия върху определени територии. Както казва философът Ивайло Дичев: „Хората днес са недоволни от държавата, защото тя може да решава все по-малко проблеми, в резултат на което получават още по-малко държава, която решава още по-малко проблеми, а недоволството става още по-голямо.

В крайна сметка това е

един омагьосан кръг" 

Съгласно документа „Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България" държавните и общинските ВиК активи задължително трябва да преминат в ръцете на 28 регионални асоциации по водоснабдяване и канализация (АВиК), които по същество са неправителствени организации (НПО). Членове на всяка АВиК ще станат по един представител на държавата и по един на всяка община на територията на съответната област, допуска се участието и на заинтересувани организации. Водните асоциации ще решават на кого да възложат водоснабдяването, а вариантите са два: 1) Пряко възлагане на сегашния оператор, предоставящ ВиК услуги в района чрез „псевдо-концесионен договор" (цитатът е буквален) за 10 или 15 години; 2) Избор на нов оператор чрез конкурс за концесия до 35 години (тоест, публично-частно партньорство). За целта е прокарана и законодателна пътека посредством промени в Закона за водите. Последното препятствие е предстоящото обсъждане и гласуване на стратегията в Народно събрание, което се очаква да протече формално. Е, остава да се преодолее и съпротивата на няколко общини…

А сега нека от теорията да преминем към практиката. Погледната от площада в Самоков, новата водна политика на държавата изглежда като „одържавяване на ВиК активите". Поне с такова впечатление са останали местните хора, които се интересуват от проблема. Михаил Янков е председател на Инициативния комитет по ВиК услугите в община Самоков –  организация, която се бори за създаване на общинско ВиК дружество. Комитетът има пълната подкрепа на местната власт и на всички политически сили в града. Зад идеята стоят над 7500 подписи на граждани, които през годините са потъвали в институциите. В момента мнението на хората тежи още по-малко, тъй като водната стратегия на държавата не предвижда създаването на общински водоснабдителни дружества. Нещо повече –  наличните двайсетина такива трябва да бъдат погълнати с все активите им, от новите водни асоциации. След кратък размисъл по темата Янков сам стига до извода, че това само изглежда като „одържавяване", но всъщност е  насилствено „окрупняване", което по всяка вероятност ще доведе до тотално концесиониране.

Как се водоснабдява Самоков в момента?

Общината е уникална с това, че на нейна територия извират двете ни най-големи вътрешни реки – Искър и Марица. От язовир „Бели Искър" над града тръгва магистралният рилски водопровод – един от двата основни източника за водоснабдяването на София. Общината е принудена да ползва услугите на „ВиК-София" ЕООД, което оперира на територията на цялата Софийска област – от Драгоман до Копривщица и от Самоков до Етрополе. Дружеството няма нищо общо със „Софийска вода" – единствения засега частен воден оператор в страната, който действа в Столичната община.

Според кмета Владимир Георгиев „ВиК-София" купува част от необходимата вода за града от „Софийска вода", след което реално я препродава на самоковци. Местните плащат за вода по 1.62 лв. за куб. м, почти колкото и софиянци (тези дни „Софийска вода" поиска от ДКЕВР да й разреши увеличение от 1.47 лв. на 1.61 лв. за кубик).

От 5 години насам община Самоков заделя по над половин милион лева годишно собствени средства за ремонти по мрежата. Подновените участъци се актуват като общинска собственост. По силата на новата водна политика обаче те трябва да се прехвърлят на Софийската водна асоциация. И не само те, ами и малките пречиствателни станции в селата Доспей и Белчин, които общината току-що е изградила с европейски пари, плюс градската пречиствателна станция, която също има акт за общинска собственост.


„Подменяхме водопреносната мрежа за наша сметка, а сега искат да я дадем на някого. Защо тогава ни караха да ги правим тези водни цикли?", недоумява Георгиев. И дава пример с друга община – Костинброд, която реализира проект за воден цикъл за 98 млн. лв. с европейско и собствено финансиране. След като го довърши, ще трябва да го предаде на друг стопанин.

Местният парламент в Самоков отдавна е взел решение за създаване на собствено общинско ВиК дружество. Вече има такова, което засега отговаря за канализацията и пречистването на отпадните води от
курорта Боровец. Вместо да прехвърлят предприятието към водната асоциация, самоковци искат то да се разрасне и да поеме работата в цялата община. Кметът е убеден, че при добро управление едно

ВиК дружество не

може да е губещо  

На всички врати, на които досега е почукал, отговорът е бил кършене на ръце и: „…Вие сте уникален случай."

Не само Самоков обаче отказва да влезе в софийската водна асоциация. Община Ботевград също не участва, тъй като си има собствено ВиК дружество, което се развива успешно. Михаил Янков е проучил опита в цяла България. Според него няма общинско дружество, което да не се развива успешно и цената на водата да не е приемлива за населението дори и там, където се водоснабдяват при много по-сложни условия. За пример посочва Троян. Във водната стратегия обаче четем, че „за малките дружества е трудно да наемат необходимия и достатъчно квалифициран персонал… в резултат на което те ще прехвърлят своята неефективност върху клиентите си чрез по-високите цени на ВиК услугите". Ето как стратегическите ни документи често нямат нищо общо с практиката, особено когато са писани с цел да прокарат определена идеология (в случая – пропазарната).

Кметицата на Троян Донка Михайлова също беше категорична пред „ТЕМА", че общината няма намерение да влиза в Ловешката водна асоциация, каквато и принуда да й се оказва централно. „Имаме добро общинско ВиК дружество.

Не виждам логика да се

разваля нещо работещо 

за да се прави друго, за което не е ясно дали въобще ще проработи", казва Михайлова и също споделя съмненията си, че истинската цел на окрупняването е концесиониране на целия сектор. Във водната концепция, разбира се, мотивите за окрупняването са формулирани различно: нуждата от големи инвестиции и от по-лесния достъп до банкови кредити. Дали това не е благовиден предлог за предстоящо раздаване на цели пазарни ниши „на едро"? Консумацията на продукта е гарантирана, а конкуренцията върху определена територия –  невъзможна. Никой няма да откаже да ползва вода, каквато и да е цената й, освен ако няма къща с кладенец в двора.


А иначе документът е пропит от тревожни констатации и рисува апокалиптични картини за състоянието на водопроводната мрежа. Да се чуди човек как при съществуващия модел (който според авторите на стратегията „има исторически корени" в страната) няколко поколения българи не са измрели от жажда и са ходили на работа що-годе изкъпани и с чисти дрехи?! Според оценка на Световната банка необходимите разходи за рехабилитация и подмяна на мрежата са между 650 и 800 млн. годишно. Направените инвестиции във водоснабдяване от 2007 г. насам възлизат на по-малко от 200 млн. лв. годишно. В приложение към концепцията, което впоследствие е отпаднало, се е съдържала карта на „социалната поносимост на услугата". Според нея в София водата може да поскъпне до 6.50 лв. за куб. м., в Добричко – до 3.30 лв., а в Смолянско – до 2.80 лв. Изпълнението на стратегията ще доведе и 

ново понятие –

„водно бедни" граждани 

подпомагането на които трябва да поеме държавата.

„По принцип харесвам проекта за стратегия, но в нея има и доста стряскащи моменти – най-малкото, ако не се подобрят нещата в отрасъл ВиК, цените трябва да скочат много над 40% и да стигнат до нивото на социалната допустимост. Това е доста притеснително. Може би е реално, а как е изпълнимо, не искам да коментирам. Все пак виждам още много резерв в това, което до момента постъпва във ВиК операторите", казва председателят на Българската асоциация по водите Иван Иванов.

Дори и да не се стигне до подобни нива на поскъпване, безспорно е, че в близко бъдеще ни чака не едно увеличение на цената заради нуждата от инвестиции, които да компенсират 20-годишното бездействие. Това бездействие впрочем много добре личи от страниците на документа, а дали не става дума за съзнателна политика по изтощаване на водния сектор, остава въпрос с повишена трудност.

Друг подобен въпрос поставя поведението на държавата по отношение на печалбите от собствените й ВиК дружества. Досега правителството е прибирало 80% от размера им в държавния бюджет без яснота колко от тях вторично е реинвестирало във водни проекти. Сега – ако предвиденото в стратегията бъде задействано, ще се окаже, че държавата е готова с лека ръка да отпише тези приходи, като остави някой друг да печели от сектора. И тук съвсем не става дума за поведение на точно определено правителство, а за пълна приемственост във водната политика на трите последни управления, плод на която са поръчката за водната стратегия и планомерната промяна в законодателството, разчистващо пътя пред приложението й. Между другото за изготвянето на документа държавата е платила 800 000 лв. на външен консорциум с участието и на Световната банка, въпреки че с проблемите на сектора са ангажирани експерти от поне 5 бюджетни ведомства.

На този фон най-голямото притеснение на младия кмет на Самоков е дали в управлението на водите държавата няма да повтори грешките, допуснати при приватизацията на енергоразпределителните дружества. „Миналата година се сепнаха и позабавиха процеса заради бунтовете срещу ЕРП-тата. Просто изчакаха малко хората да се поуспокоят", убеден е Георгиев. В самата водна стратегия е посочено, че е бил разработен пилотен проект за подготовка на концесия в един от регионите, но местната водна асоциация не успяла да вземе решение „поради отрицателната публична нагласа към частните монополи". Независимо от това възможността е налице, макар все още да няма пазар за съществено участие на частния сектор, се казва в документа.

Иначе казано: там, където кранчето е разхлабено и е започнало да капе, е въпрос на време да започне и да тече. Тази теория поне е проверена на практика.





ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ