.Посетете основния ми блог РЕКИ.БГ

четвъртък, 24 април 2014 г.

Нивата на водите на река Марица са малко над допустимите стойности

Нивата на водите на река Марица и нейните притоци на гръцка територия са малко над допустимите стойности, но се оценяват като стабилни след преливането на язовир "Ивайловград", предаде радио Атина.

Властите в Гърция са в повишена готовност и следят развитието на ситуацията, след като проливни дъждове и преливането на язовир "Ивайловград" създадоха предпоставки за наводнения в крайречните райони, пише inews.bg.

Гръцките фермери са предупредени да изтеглят земеделските си машини в близост до речните корита заради опасност от разливи, допълва БТА.

Нивата на водите на река Марица са малко над допустимите стойности

Нивата на водите на река Марица и нейните притоци на гръцка територия са малко над допустимите стойности, но се оценяват като стабилни след преливането на язовир "Ивайловград", предаде радио Атина.

Властите в Гърция са в повишена готовност и следят развитието на ситуацията, след като проливни дъждове и преливането на язовир "Ивайловград" създадоха предпоставки за наводнения в крайречните райони, пише inews.bg.

Гръцките фермери са предупредени да изтеглят земеделските си машини в близост до речните корита заради опасност от разливи, допълва БТА.

сряда, 23 април 2014 г.

Българската водна политика или как дяволът чете евангелието

ЕКОПОЛИС
http://old.bluelink.net/bg/bulletins/ecopolis1_2002/1_os_6.htm

Дневен ред 21 век

 

януари 2002

бюлетин 49

Българската водна политика или как дяволът чете евангелието

Инж. Росица Николова, независим експерт

(продължава от бр. 48)

Какво прави България в това време:

  • заявява, че ще увеличи пет пъти язовирните си обеми (от къде ще ги пълни е друг въпрос);
  • доказва, че въпреки настъпващата демографска криза, заетостта, брутният вътрешен продукт и водопотреблението ще нарастват непрекъснато;
  • през 1986 г. разработва "Генерална схема за комплексно използване и опазване на водните ресурси в НРБ", с инвестиционна програма за нови хидротехнически системи и нови язовири. Запомнете техните имена:

Водоснабдителен комплекс "Рила";

Хидротехнически комплекс "Места";

Каскада "Горна Арда";

Каскада "Средна Въча";

Каскада "Среден Искър" състояща се от 40 ВЕЦ-а в Искърското дефиле;

Язовирите: Черни Осъм, Бяла, Нейковци, Младеж, Раков дол, Индже войвода, Кюстенцил, Раянци, Жълти бряг, Пловдивци, Братан, Стеврек и още.

  • започва строителството на хидротехническите тунели за прехвърляне на води от басейна на р. Струма към басейна на р. Искър;

Но времената са други. В СССР на власт е Горбачов, който е забранил всякакви проекти за прехвърляне на Сибирските реки към азиатските републики. Българската общественост също се активизира. Създава се обществен комитет за спасяване на град Русе. Някои вестници публикуват обширни статии доказващи екологичните щети от мащабното хидротехническо строителство. През 1989 г. в София се провежда световен екологичен форум, на който активисти на полулегалното гражданско движение "Екогласност" протестират срещу мегаломанските водни проекти и влизат в стълкновение с милицията.

Започват граждански протести, живи вериги за спиране строителството на язовир "Черни Осъм". Включва се и академичната общност и през 1990 г. с решение на парламента се спира изпълнението на нежеланите хидротехнически обекти. А много от участниците в протестите преминават на друго жизнено поприще - политическата кариера (да ви припомняме ли техните имена?). Приема се и нов закон за опазване на околната среда, който забранява изграждането на нови деривации за прехвърляне на води.

През 1991 г. на България се отпуска т.н. "воден заем" в размер на $ 98 млн. и се прави обследване на дружествата за водснабдяване и канализация. Предварителното изследване по проекта разкрива чудовищния размер на загубите на вода, които в повечето случаи превишават двойно реалната консумация. За това проекта цели преструктуриране на В и К дружествата по подходящ начин за да могат да ползват средства от заема за ремонт на водопроводите и намаляване на течовете. Преструктурирането и до днес не е завършено, а голяма част от заема е пренасочен към други сектори.

През 1993 г. пак по проект на Световна банка се отпускат пари за ремонт на вътрешно-каналната мрежа за напояване, въпреки че реституцията на земята не е завършила, новите собственици не искат инфраструктура, която ще ги направи роби на монопола на "Напоителни системи" ЕАД.

Затова пък енергетиката си разработва тихо мълком стратегия за изграждане на нови ВЕЦ, въпреки, че тяхното построяване не е рентабилно и е в ущърб на приоритета на населението за питейно-битово водоснабдяване.

Така че се оказва,че затишието е временно и лъжовно. През 1994 г.язовир "Искър" се оказва празен и настъпва криза във водоснабдяването на гр.София. Вземат се спешни мерки за борба със сушата и въпреки съпротивата на местното население се изгражда деривацията "Джерман-Скакавица", като се правят и нужните законодателни промени. Две години по-късно голяма част от деривацията е повредена от пороите и не върши работа, но ние сме платили, а има какво да плащат и бъдните поколения. Създава и обществен комитет първоначално за подобряване водоснабдяването на София, а после и на цялата страна, но всъщност лобиращ за изграждането на ВК"Рила".

През 1996 г.се разработва Стратегия за развитие използването на водните ресурси и опазване на водите, която досущ прилича на старата "Генерална схема". Само мотивите са различни: поради това че населението е намаляло и не може да се докаже нарастване на водопотреблението, за доказателствена необходимостта от нови язовири се ползва засушаването. Няма отговор на въпросите"а като ще се засушава и не можем да напълним даже наличните язовири, с какво ще пълним бъдещите". Същата стратегия, прекръстена като "Национална" се разработва и приема за сведение от Висшия експертен съвет на МОСВ и през 1999 г.

Приема се и нов закон за водите,чието прилагане трябва да започне от 27 януари 2000 г.Но само месец преди влизането на закона в сила, тайно и подмолно се оформят разрешителните за водоползване за срок от три години на всички хидроенергийни обекти. С това прилагането на закона и неговите процедури за публичност и обществено участие се отлагат с три години и също с толкова се отлага и приоритета на екологията и питейно-битовото водоснабдяване на населението. Законът узаконява и големия размер на загубите на вода и включването им в сметките на абонатите на В и К.

През 2000 г. МОСВ заплаща за пореден път разработването на нови Генерални схеми, които вместо да решат проблемите с водоснабдяването на населението, развиват още по-мащабни геополитически водни проекти, които лансират стари идеи за Балкански воден път, чрез прехвърляне на води от Дунав по Вардар, по Струма до Джерман и оттам към Искър с централен преразпределител-язовир Бобошево. Ей това се вика водна стратегия "България-Балкански воден център".

В началото на 2000 година в Хага се провежда световен воден форум, който излиза с Декларация на Министрите. Българският Министър на водите не благоволява да вземе участие. Защо ли?

В края на 2000 година и Рамковата директива за водната политика на европейския съюз е приета от европарламента и България ще трябва да хармонизира законодателството си с нея.

Но на помощ идва сушата. Трябва да се бърза. В много кратки срокове се спретва програма от спешни мерки за борба със сушата, която вместо да подгони В и К да намали течовете и загубите на вода от нехайство, съдържа нова язовирна програма със старите имена: Черни Осъм, Нейковци, Индже войвода, Кюстендил, Раянци, Пловдивци. Като че ли изграждането на язовир може да стане спешно и като че ли е мярка за борба със сушата, но важно е че обектите имат електорален потенциал. А и инвестиции ще се намерят - от нашите данъци.

И така отново започва омагьосания кръг. Да се пита човек нищо ново ли не научихме или причините са други?

А пък американците премахнали вече няколко язовира, защото искат вода и реки, а не язовири и защото се научили по-добре да управляват водните си ресурси. Е богата държава, ако пак им потрябват язовири пак ще си построят.

 

 

понеделник, 7 април 2014 г.

Тайнствен инвеститор готов да вложи 40 млн. евро в язовир "Мокра бяла"


Тайнствен инвеститор е готов да инвестира 40 млн. евро в доизграждането на язовир "Мокра бяла" край Севлиево срещу концесия на обекта. Това стана ясно от думите на министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева в Севлиево.

 

"Размразяваме проекта за строителство на язовир "Мокра бяла". В министерството е постъпило инвестиционно намерение, като се предлага концесия", каза министър Терзиева. Тя обясни, че язовирът е стратегически за водоснабдяването на района и е залегнал в генералния план на местното ВиК, което дава зелена светлина за проектиране и строителство.

 

До края на годината може да започне процедура по предоставяне на концесия на обекта, каза Терзиева. По думите й срокът за проектиране, строителство и завиряване е между четири и пет години.

 

По данни от 2010 г. за доизграждането на язовира, който трябва да реши проблемите с безводието в района на Севлиево са необходими около 40 млн. евро. Строителството на обекта започва през 1979 г., но е спряно през 1995 г. Оттогава периодично някой управляващ, обикновено преди избори, обещава да продължи изграждането на язовир "Мокра бяла", но това така и не се е случило и до днес.

 

За начало 500 хил. лв. за борба с безводието

 

За начало за борба с безводието в севлиево, което от години е на воден режим през лятото, са отделени близо 500 хил.лв., каза Терзиева.

 

По думите й тези средства ще отидат за проектиране, изработка на подробен устройствен план и парцеларни планове за подобряване водоснабдяването на Севлиево и село Буря. С тях ще се прецизират трасетата на новите водопроводи и да се направи проектирането.

 

"Амбицията ни е догодина да започне изпълнението на строително-ремонтните дейности за подобряване водоснабдяването на Севлиево и село Буря със средства от публичната инвестиционна програма на правителството", обеща Терзиева.

 

Ремонтират пътя Севлиево – Велико Търново

 

Започва ремонта на третокласния път от Севлиево до Велико Търново, който не е ремонтиран от 1952 г., каза още Терзиева.

 

Половин милион лева са отделени от бюджета на агенция "Пътна инфраструктура" за ремонт на най-лошите участъци, на територията на област Габрово. Над 2 млн.лв. пък са осигурени от публичната инвестиционна програма за пътните участъците на територията на област Велико Търново, каза Терзиева.

 

Тя отбеляза още, че за община Севлиево са заделени 150 хил. лв. по публичната инвестиционна програма на правителството за ремонт на улици в малките населени места в общината.

четвъртък, 3 април 2014 г.

Използване на ресурсите на пресните води (CSI 018) - оценка публикува декември 2010

Малко инфо относно Годишно крайно потребление на вода като процент от наличните дълготрайни водни ресурси през 1990 г. (WEI 90), сравнено с последните налични данни от 1998 - 2007 г.

WEI - Water Exploitation Index / Индекс на потреблението на вода


През последните
10-17 години Индекса за
експлоатация  на водите (WEI) е намалял в 24 страни от ЕИП (фиг. 1), в резултат на спестяване на вода и мерки за водна ефективност .
Общо водовземане намалял около 12%, но една пета от населението на Европа все още живее в
страни с висок воден стресс (около 113 милиона жители).


Note: Annual total water abstraction as a percentage of available long-term freshwater resources around 1990 (WEI-90) compared to latest year available (1998–2007) (WEI-Latest Year).
Data source:
Eurostat
 
Прагът, след който индексът на експлоатация на водите (WEI), преминава в стресова фаза е около 20% (Raskin et al. 1997) . Тежък воедн стрес може да се случи, когато WEI индекса надхвърля 40% , което показва неустойчиво използване на водата .
В Европа има пет страни, за които
въз основа на данните на Евростат, могат да бъдат считани за страни с воден стрес за периода 1998-2007 (Кипър, Белгия, Испания, Италия и Малта), което представлява около 19,5% от населението на Европа . Въз основа на наличните данни Кипър 2007 г. ( 64% ) и Белгия ( 32% ) имат най-висока WEI индекс. Въпреки това е необходимо да се вземепод внимание високата консумация на вода не за употреба, а за охлаждане на АЕЦ в Белгия, което води до по-висок WEI . Повечето от отнетата вода в останалите три водно напрегнати страни (Испания, Италия и Малта) е за употреба (особено за напояване) и  следователно това води до по-висок натиск върху водните ресурси в тези три страни.

WEI намалява в 24 страни през последните 10-17 години, което представлява спад от около 12% в общото потребление на вода. По-голямо намаление се наблюдава в източните страни в резултат на спада на отнемането на вода за различните сектори на икономиката. Тази тенденция е резултат от институционални и икономически промени. Въпреки това, пет страни (Холандия, Гърция, Финландия, Словения и Турция) са увеличили своя WEI през периода 1990-2007 заради увеличението в общото потребление на вода. WEI също се е увеличил в Кипър 1998-2007 (липсата на данни не позволяват сравнение с периода преди 1998 г.). Следва да се отбележи, че тъй като WEI е изчислен на базата на национално равнище, то пространственото вариране не може да се опише, тъй като WEI може да е нисък в една част от една страната, докато в друга да нараства. Например, Пиниос в Гърция е сериозно напрегнат регион, но въпреки това средното потребление на ниво държава е по-изравнено. Същото се отнася и за региона на Вей в Португалия, който има изключително променлив индекс за различните речни басейни ( Садо RB 132% , Leca RB 82% , Minho RB 1% , Lima RB 5% ), но на национално ниво е средно 15%.  
 
Water abstractions for irrigation, manufacturing industry, energy cooling and Public Water Supply (million m3/year) in early 1990s and the period 1997-2007
 
Note: Eastern: Bulgaria (1990;2007), Czech Republic (1990;2007), Hungary (1992;2006), Latvia (1991;2007), Poland (1990;2007), Romania (1990;2006), Slovakia (1990;2007), Slovenia (1990;2007), Western: Austria (1990;2002), Belgium (1994;2007), Denmark (1990;2004), England & Wales (1990;2006), Finland (1994;2005), Germany (1995;2002), Netherlands (1995;2006), Norway (1995;2006), Sweden (1990;2007), Southern: France (1991;2006), Greece (1990;2007), Portugal (1990;1998), Spain (1991;2006), Turkey: (1995; 2007) Turkey is plotted on an individual column in this graph to depict the large increase in agricultural water use, and to avoid the projection of this trend/effect on the Southern countries trend.
Data source:
EEA-ETC/WTR based on data from Eurostat data table: Annual water abstraction by source and by sector
  
 
Още статистика и повече подробности четете на www.eea.europa.eu/data-and-maps/indicators/use-of-freshwater-resources/use-of-freshwater-resources-assessment-2

понеделник, 31 март 2014 г.

ДЕЙНОСТТА НА ПОЖАРНАТА в Смолян

РЕЗЮМЕ НА АНАЛИЗА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОУПБЗН СМОЛЯН ПРЕЗ 2013г.

Територията на област Смолян се обслужва от девет Районни служби  за "ПБЗН", Група "Спасителна дейност" при ОУПБЗН Смолян  и един Участък за "ПБЗН", съответно: РС"ПБЗН" Смолян, Девин, Златоград, Мадан, Рудозем, Чепеларе, Доспат, Пампорово, Баните и Участък "ПБЗН" Неделино.

 

През 2013 г. служителите от група Планиране и превантивна дейност са извършили проверки в 103 потенциално опасни обекта (производствени, съхраняващи или използващи химични вещества и водни обекти) Извършени са и 92 проверки в обекти с масово пребиваване на хора (административни и обществени сгради). Проверени са съответните аварийни планове и са дадени необходимите разпореждания за актуализиране на същите.

 

Особено внимание бе отделено на хидротехническите съоръжения. Проверени бяха  19 бр. язовири и хвостохранилища и 32бр. ВЕЦ-ове и МВЕЦ-ове. Заключенията  на междуведомствена комисията, назначена от областния управител на Област Смолян, в която участвуваха членове от ОУ ПБЗН, бяха основание да сигнализираме Окръжна прокуратура и МОСВ за четири броя язовири в състояние "предаварийно" и три язовира в „неизправно - неработоспособно".

Шербан: Румъния и България искат да строят заедно два ВЕЦ-а

/ 69 преглеждания
Румънски представител заяви, че Румъния и България искат да строят заедно две водноелектрически централи.

Българите "искат да строят заедно с нас две водноелектрически централи с европейски пари, казва държавният секретар по икономиката Тудор Шербан пред румънската агенция "Нюзин".

Според него, двете централи може да бъдат на река Дунав.

Специалисти от двете страни щели да се срещнат до един месец, за да изработят меморандум по този проект и да го представят след това на ЕС.

Нюз ин

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ