.Посетете основния ми блог РЕКИ.БГ

сряда, 21 май 2014 г.

Езерото "Сребърна" се захранва със свежи води от река Дунав








На 19 май е отворен южният шлюз в Поддържан резерват „Сребърна". Целта е захранването на езерото със свежи води от река Дунав. Шлюзът ще бъде отворен поне 48 часа, след което ще се вземе решение за затварянето му. Нивото на водата в захранващия канал е 330 см, а при голямо водно огледало 230 см. Обстановката в резервата е спокойна. Къдроглавите пеликани обучават малките си да летят и да ловят риба.

Иван Христов, WWF: Дигите не защитават населените места от големите наводнения

Много често са се инвестирали средства в съоръжения без да се направи икономически анализ дали могат реално да предотвратят бедствието

от Рая Лечева 20.5.2014 | 13:47  Статия на http://3e-news.net

Иван Христов, координатор "Води" във WWF:

Г-н Христов, какви мерки трябва да се вземат във влажните зони около реката, за да не се превърнат наводненията в бедствие?

Крайречните влажни зони в известна степен са гаранция, че наводненията ще причиняват по-малко щети. Това са местата, в които водата се разлива и при пикова вълна по реката, тя се потушава донякъде, разливайки се в тези естествени места. Така надолу по течението живата вълна не е толкова висока и като цяло скоростта на течението се забавя. Искам да припомня, че в миналото поне 80% от влажните зони са били откъснати от реката и водата не може да се разлива на тези места, което изкуствено увеличава скоростта на водата и приливната вълна. Това е валидно за почти всички реки, включително до голяма степен това е валидно за река Дунав. От няколко години започна да се говори за възстановяване на т.н. ретензионни  площи. Това са места, където естествено при наводнения водата може да се разлее, задържи и после постепенно да се оттече надолу по реката без да се създават пикови приливни вълни. Мерките затова са няколко. Те започват от горното течение на реките, а именно осигуряване на подходяща растителност, която да не довежда до порои. Това означава залесяване в рисковите части на водосборите и отваряне на реката да се разлива по възможност там, където няма да причинява щети.

Все по-честите наводнения през последните 20 години провокира ново законодателство в ЕС, новата директива за наводненията. Става ясно, че наводенията не могат да бъдат спрени. С диги и хидротехнически съоръжения може да се предпазим от малките наводнения. От големите наводнения те не могат да ни предпазят. Вече не се използва толкова популярното в миналото схващане за спиране наводненията, очевидно не можем. Вече говорим за управление на риска от наводнения, управление на щетите, които наводненията могат да причинят. При висока приливна вълна очевидно съоръженията не могат да помогнат , по-добрият вариант е когато това разливане стане на места с ливади и гори, където наводненията няма да причинят щети отколкото това да стане в индустриални зони  или населени места. А често най-критичните места по реката са именно населените места, където има много препятствия в реката, често боклуци, изхвърлени в самото корито, повечето до мостове и други инфраструктурни съоръжения. Много често преливанията стават точно там и щетите са най-големи, защото има много инфраструктура, която може да бъде засегната. Затова се налага нова политика не само в Европа за планиране на действията във връзка с наводненията.

Държавите са задължени да изготвят планове за превенция на риска от наводнения. Този процес изисква няколко стъпки- първо картиране на рисковите места, предприемане на действия в тези рискови територии, едно от които логично  е да не се изграждат населени места или друга инфраструктура в тези чувствителни зони, тъй като рано или късно, те ще бъдат изложени на риск от наводнения. Най-много щети навсякъде през последните години, а и в България са били в бивши крайречни заливни територии, защитени от реката с дига, където се е създало фалшивото усещане за сигурност, което при малки и средни наводнения може да предпази, но ако наводнението е голямо или когато тези съоръжения не могат да се поддържат по икономически причини, тези територии се наводняват. Имаше нерегламентирано или регламентирано, но недалновидно строителство в речните тераси, което създава големи рискове за тези места.

Къде сме ние при прилагане на мерки за възстановяване на естествените заливни зони и по изготвянето на плановете за управление на риска от наводненията?

Ние задължително трябва да изготвим такива планове. В момента тези планове се изготвят от Министерството на околната среда и водите. В най-скоро време трябва да се отвори процеса за публично обсъждане на тези планове. Ще трябва да бъдат представени на обществеността на работата, извършена до този момент. Много е важно хората да знаят, че такъв процес има и да участват, за да може плановете да бъдат максимално адекватни. Системата е нова, подходът също е нов, така че е много важно населението да участва и да е информирано по този въпрос. България не е изключение от това, което се случва в Европа, но много от процесите при нас се развиват значително по-бавно. Преосмисляне на концепцията за предпазване от наводненията включително изграждане на тези крайречни влажни зони с цел задържане на водата. Това е започнало преди 20 години в останалите страни, у нас това нещо се случва през последните 10 години. Докато инвестираме единствено и само в нови защитни диги няма да постигнем резултати. Това, което показва и практиката към настоящия момент  е, че изградените в миналото хидротехнически съоръжения са много и са много сложни, поддържането им в много територии е икономически неоправдано. Те защитават земи с много висока степен на защита- земеделски, пасища, ливади, чиято поддръжка не може да се оправдае спрямо евентуалните щети от наводнения. Затова е нормално да се получи дефицит на средства в други райони. Най-голямото предизвикателство е икономическия анализ. Това е основният недостатък на управлението на риска от наводнения до този момент. В много случаи са се наливали средства, на всяка цена не планово  в отделни обекти  без да е направен икономически анализ какъв би бил ефекта от това. Покрай различните наводнения станахме свидетели как стихийно се инвестираха пари в малки проекти в отделни населени места като не се направи икономически анализ като цяло дали това е най-ефективният начин за изхарчване на тези средства за маляване на щетите от наводнения.

Колко такива естествени зони са необходими по река Дунав или по другите ни големи реки за борба с наводненията?

Световен фонд за дивата природа WWF е правил различни проучвания  за възможностите за възстановяване на такива крайречни влажни зони. Имаме такъв анализ за поречието  на река Дунав, включително за един от притоците на реката. Но цялостни проучвания за България нямаме, имаме списък на местата с потенциал за такова възстановява с ползи за биологичното разнообразие и намаляване на щетите от наводнения. Това е възможно например в Урсойска низина, на запад от Лом, в известна степен в Карабоараската низина между устието на р. Искър и р. Вит,  низината Побрежие или известна като защитена местност Калимок-Бръшлен на запад от Тутракан, Сребърна и други. Тук трябва да направя важно уточнение, че по отношение на р. Дунав капацитетът на нашите низини за задържане на води по Дунав е нищожна. Ние дори да възстановим тези места въздействието ще бъде пренебрежимо малко , тъй като ниската част на брега в нашия участък е откъм румънска страна. Така че по-голямо значение ще има възстановяването на влажни зони в румънска страна. Вече 5 години там правят много детайлно  проучване на възможностите за отваряне на тези ретензионни площи в реката и вече има такива примери. За да има ефект подобно действие е необходимо по цялото течение на реката да има такива места, едно-две места  ще имат много малко въздействие особено пък в долната част на реката , където сме ние, реката е много голяма, а пък площите които имаме са сравнително малки. Така че без мерки в горното течение на реката, ние смаи не бихме постигнали значинм ефект.

За българските реки може ли да кажете какво ще е значението от възстановяване на тези зони?

Подробно проучване за българските реки не сме правили. Но имаме пример за р. Русенски Лом край село Иваново. За пръв път в България демонстрирахме в много малък мащаб действие. На това място река Русенски Лом от едната страна брегът е стръмен, където няма къде да се разлива, а от другата страна е крайречна ливада, пасище, което е защитена с дига. На това място реката много вдигаше нивото си и дори заливаше пътя и съоръжения към ивановските скални манастири. Преди няколко години реката скъса дигата и ни подксаза как трябва да се реши въпроса. Ние взехме възможно най-простото решение, на две места дигата беше прорязана изкуствено, така че при високи води водата да може спокойно да се разлее в тази крайречна ливада и когато водата отново спадне да може да се върне обратно в реката. Това което се случваше преди е водата залива пътя и всички съоръжения, след което прелива зад дигата и там стои наводнено последният път повече от една година. Така с възстановяването на връзката с крайбрежната зона на реката се решиха проблеми с наводненията на пътя и на зоната за отдих към Ивановските скални манастири. Това решение се оказа не само просто, но и евтино.

Как повлияват наводненията за биологичното разнообразие по р. Дунав?

Проблемът с наводненията е много актуален през последните години. Почти няма година, в която да няма такива природни явления по всички реки на страната.  Наводненията винаги е имало, те са естествено явление, така че речните екосистеми са адаптирани към наводненията. Затова по принцип няма как наводненията да разрушат околната среда и естествените екосистеми.  Крайречната гора, когато  е естествена е адаптирана към наводнения и няма как те да я унищожат. Това до голяма степен важи за повечето видове, разбира се в определени ситуации, когато има много дълъг период на наводнения някои видове не могат да се размножават и изчакват. Но като цяло наводненията не оказват особено влияние върху природата. Основният въпрос е как влияят наводненията като природно бедствие от гледна точка на хората. Това е основният проблем. Няма причина да се притисняваме за това дали биологичното разнообразие ще бъде неблагоприятно повлияно.

По-скоро наводненията са необходимост за запазване на доброто здраве на реките и крайречните системи. За много видове размножаването става възможно по време на високите води. По време на високите води реката се свързва с крайречните плата, разливи или аливни гори, тогава те стават едно общо и благодарение на това рибите може да навлязат на тези места и да хвърлят своя хайвер. Такъв пример са шарановите риби, които по време на високите води влизат в тези крайречни места, където водата е по-спокойна и не е мътна става хвърлянето на хайвера, отглеждането и развитието на малките рибки и личинките,  тук намират храна и са защитени от хищници. Впоследствие те преминават обратно в реката.


вторник, 13 май 2014 г.

Нова популация от млади балкански пъстърви заплува в родните планински реки

13.05.2014 09:05
http://society.actualno.com/70-000-mladi-balkanski-pystyrvi-dnes-zapluvaha-v-bylgarskite-reki-news_27919.html
Млади балкански  пъстърви заплуваха в родните планински реки в обща акция на Лидл България и Риболовен клуб “Балканка” през уикенда. 70 000 нулевогодишни балканки са били пуснати в общо 120 км водоеми.
Акцията е финален етап от кампанията „Дай шанс на Балканката!” на Лидл България, която се провежда онлайн. Феновете на компанията във Фейсбук имаха възможност да ловят виртуални рибки в периода 3-17 април, а Лидл България от своя страна превърна всички онлайн уловени балканки в живи.
В последните 10 години популацията от балканска пъстърва намалява значително. От една страна расте броя на риболовците, занимаващи се с пъстървов риболов. От друга, най-голяма вреда на популацията на балканската пъстърва нанасят новопостроените малки ВЕЦове. Причината е, че рибопроходниците при тези централи са изградени така, че не позволяват на рибите да мигрират по течението и да се размножават. Данните на Риболовен клуб „Балканка” показват, че в река, на която има изграден ВЕЦ, след година, две популацията от балканска пъстърва почти изчезва.
„Дай шанс на Балканката” се провежда за втори път. В първата кампания в края на 2013 г. бяха уловени 40 000 виртуални пъстърви, които по-късно бяха превърнати в живи с помощта на Лидл България и заплуваха в родните планински реки. Кампанията т.г. отбелязва почти двоен интерес към виртуалния улов. „За нас това беше важен знак от страна на феновете ни в социалните мрежи, че искат да помогнат и да допринесат за биологичното разнообразие в българските реки.”, заявиха от компанията.
„Благодарим много за подкрепата на Лидл България, както и на всички фенове в социалната мрежа, които спомогнаха в родните водоеми да заплуват нови 70 000 балканки.”, заяви Алън Тюфекчи.
Редактор: Ивайло Ачев

понеделник, 12 май 2014 г.

Паника в Панагюрище: Умряла риба в река Луда Яна, замърсяването от Асарел

Сигнал за мъртва риба по течението на река Луда Яна между селата Баня и Бъта е подаден на 8 май. Екоинспекторите са взели проби от 6 места от водата, като действително намират умрели мрени. Резултатите от пробите ще станат ясни тази седмица, заявиха от РИОСВ в Пазарджик. Докато чакат данните от екоинспекцията, местните хора за пореден път треперят за здравето си.
Рибата в река Луда Яна изчезна, екоинспекцията проверява за излив на тежки метали от комбината



5000 жители на три села край Панагюрище са в паника, че питейната им вода е отровена. Съмненията тръгнали, след като е открита мъртва риба в река Луда Яна. Хората пият вода от кладенци, които са на метри от бреговете на реката. Над селата Баня, Бъта и Попинци е хвостохранилището на миннообогатителния комбинат "Асарел Медет". Оттам неведнъж са отравяли реката. Най-скандалните случаи бяха през лятото и зимата на 2010 г.
"Прелели шахти с вода и хвост са най-вероятната причина за замърсяването на р. Луда Яна", коментира шефът на Регионалната екологична инспекция в Пазарджик Костадин Гешев пред "Стандарт".

Шахтите, които се наричат "баражи", се пълнели с вода и отровни отпадъци с високо съдържание на метали от дренажа на хвостохранилището. Те периодично се изгребвали, а хвостът се връщал обратно. Заради силните дъждове преди седмица обаче най-вероятно шахтите са се препълнили и са прелели. Водата се е стекла в реката, подозират контрольорите.

Сигналът за мъртва риба по течението на реката между селата Баня и Бъта е подаден на 8 май. Екоинспекторите са взели проби от 6 места от водата на реката, като действително намират умрели мрени. "Резултатите от пробите ще станат ясни тази седмица", заявиха от РИОСВ.

Заради дъждовете река Луда Яна е пълноводна и това ще доведе до бързо оттичане на замърсените води, както и до по-малки концентрации на отрови, смятат експерти.

Височината на стените на въпросните шахти, от които се предполага, че е тръгнало замърсяването, е трябвало да бъде увеличена до юни, но това не е станало още факт.

От "Асарел Медет" официално отричат мъртвата риба да е следствие на промишлена авария. Данните от екомониторинга от 8-те действащи станции на комбината по поречието на Луда Яна не показвали отклонения. Те обаче мерят само киселинността и електропроводимостта на водата, обясниха еколози. Така, за да се открият отклонения от нормите, трябва да има драстично покачване на концентрацията на мед и тежки метали във водата.

Докато чакат резултатите от пробите, местните хора треперят за здравето си. Те не смеят нито да пият, нито да поливат с водата от кладенците.

"Този комбинат ни трови от 20 години. И в същото време плаща жълти стотинки от концесионни такси на държавата", жалваха се пред "Стандарт" Георги и Христина от село Попинци.

"Хората тук умират млади, едва навършили възраст за пенсия", коментира и кметът на село Бъта Георги Александров. На фона на красивата природа и чистия въздух няма каква друга да е причината за ранната смъртност освен отровите от комбината, които влизат във водата и почвата.

Замърсяването е от седмица
"Рибата я няма. Вече втори час не видяхме нито една мряна. Това никога не е било. Рудникът пак е замърсил реката". Това коментират Георги и Христина от село Попинци, докато вървят по поречието на реката. "На 20 метра от водата са кладенците за питейна вода. С помпи я качват към онзи хълм и оттам отива по чешмите на хората. Как да си спокоен какво пиеш", казва Георги.

Луда Яна обикновено гъмжи от риба по това време на годината. А сега, дори и на плиткото, не се вижда нито една мряна.

Минаваме покрай малка падина, където е монтиран специален уред за мониторинг на водата. Той оранжавее на фона на разпръскващата се бяла вода. Това е единственият от 8-те пункта за екомониторинг, който не работи. Кабелът в пластмасова обвивка, който трябва да подаде данните на станцията на брега, е прекъснат и двата края висят във водата, видя "Стандарт". В сайта на "Асарел-Медет" в резултатите за киселинност и електропроводимост на водата от пункта до с. Попинци стоят нули.

Почти всички хора в селото са рибари и уловът е основна част от прехраната им.

"Миналата година реката вреше от риба. Сега е мътна и ще трябва да изчакаме поне седмица да се оттече пълноводната река, за да се види дали има жива риба вътре", казва бай Георги.
Докато сме в кабинета му, кметът Георги Александров звъни на свой съселянин: "Искам да хванеш поне 2 риби", казва той. Докато се чудим за какво са му, става ясна иронията. Кметът иска някой да хване поне 2 живи, защото и той не може да види в коритото на реката поне една плуваща твар. Няма червеи в земята около водата, жабите скачат само по сушата, установяват еколозите.

"Умрялата риба се разлага във водата за 3-4 дни. Аз затова смятам, че замърсяването е поне отпреди седмица", казва Георги Александров.

Препаратор подал сигнала

Сигналът е подаден от Стоян от с. Баня, който е активист на "Зелените". Това казва багерист от "Асарел-Медет", който е дошъл на срещата между еколога Георг Тупарев и кмета на с. Баня Георги Александров. Сигналът за умрялата риба е подаден на 8 май на телефон 112, а на следващия ден Стоян Ножделов заминава за Белгия. Това допринася за конспиративната теория кой се е осмелил да се жали от "Асарел-Медет". Ножделов имал от умрялата риба във фризера си. Той е известен в Европа и по света препаратор на животни и поне 6 месеца в годината е в чужбина.

"Не може "Асарел" да е отровил водата. Реката може да е мътна и от някой краварник", категоричен е багеристът. И гордо обяснява, че лабораторията в комбината не може да мери само бактериите ешерихия коли. Знае тези неща, понеже жена му работи като химичка там.

Няма къде да се измерят отлаганията

В България няма лаборатория, която да измери натрупванията и отлагането на метали в рибата и в тинята, казва Георг Тупарев, който е един от лидерите на "Зелените". Нямаме масспектрография, която да открие замърсяването, твърди експертът.

Той се опитал да направи изследвания в Германия. Дал на свой познат професор проби, а изследванията били направени, все едно са част от учебните занятия. В пробите открили общо 17 метала, но уредите не били достатъчно чувствителни, за да установят какви точно са те.

"Накарахме "Асарел-Медет" да монтират 9 станции за мониторинг и това се оказа най-големият гаф на еколозите. Те мерят само електропроводимостта и киселинността на водата", разказва Тупарев. За да се изменят тези стойности, трябва да има наистина авариен разлив на мед с катастрофални последици.

Цоцорков взе пет находища от канадци

Отказаха му добив на злато до Перник заради риск за здравето на хората
Шефът на "Асарел-Медет" Лъчезар Цоцорков изкупи концесиите на пет находища на цветни метали. Само преди две седмици канадската проучвателна фирма "Euromax Resources" съобщи, че е продала дъщерното си дружество у нас "Euromax Services" за 3,5 млн. долара. Купувачът не бе посочен официално, но от подробностите в договора става ясно, че компанията вече е собственост на "Асарел Медет" или на свързана с тях фирма.

През април 2012 г. за 3,5 млн. канадски долара "Euromax Resources" продадоха на Лъчезар Цоцорков друго свое дъщерно предприятие - "Трейс Рисорсиз". То разработваше златните находища в Брезник и Ракитово. В "Милин камък" край Брезник лежат 13,5 тона злато и 40 тона сребро. Компанията там завърши процедурата по ОВОС, разполага с удостоверение за геоложко откритие и чака правителството да им даде концесия. В новия пакет, придобит от "Асарел-Медет", влизат перспективните проекти в Трън, Бабяк и Златарица.

Само в Трън геолозите са открили запаси от 35 тона злато и 451 тона сребро. Миналата година "Юромакс" започна процедура по изготвяне на Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), но беше отрязана от РИОСВ-Перник, които на ранен етап прецениха, че златодобивът в близост до града ще доведе до значителни замърсявания и рискове за човешкото здраве.

"Асарел-Медет" е най голямата медодобивна компания в България. Тя добива злато и от собствените си находища край Панагюрище. Приходите им за 2012 г. са над 600 млн. лв.

5 бона глоба за мръсни утайки

"Асарел-Медет" отрови водата на река Луда Яна на 2 пъти през 2010 година. Тогава мащабите бяха много големи.

На 16 юни са замърсени над 20 километра, а местните навсякъде намираха умряла риба.

Причината е "аварийно затлачване на канавка с богати разтвори от окисния отвал на обекта след пороен дъжд", установиха от РИОСВ.

За замърсяването "Асарел-Медет" е глобен с максималната санкция от 5000 лв.

Следващото замърсяване е на 9 декември същата година. Тогава умрялата риба е още повече. Замърсяването се разпростира на повече от 20 км от комбината. Според РИОСВ-Пазарджик причина е "постъпване на кал от пътя при почистването на микроязовир, намиращ се в коритото на река Асарелска". Експерти обясняват, че реката е била замърсена от камиони с хвост, които изнасят отрови от утайник с високо съдържание на метали на комбината. От камионите изтича замърсена вода в реката, която убила рибата.

Отровите са минали през няколко села, чието население ползва питейна вода от кладенци до реката. Дълбочината им е едва няколко метра, което предполага, че водата в тях също е била замърсена.

И в двата случая "Асарел-Медет" "забравя" да предупреди държавните и общинските институции за замърсяването.

Заплаха и за оризищата

Стотици декари оризища край Пазарджик се напояват от водите на Луда Яна. Ако реката е замърсена, тежките метали ще тръгнат по цялата хранителна верига, опасяват се еколози. Според тях Луда Яна, която е приток на Марица, може да прехвърли и в нея отровите, които носи.Копирано от standartnews.com

Паника за отровена вода
от Димитър Илиев, Руслан Йорданов | Общество
Копирано от standartnews.com

сряда, 7 май 2014 г.

Renewed hydropower investment needs social and environmental safeguards

The 50,000 large dams in the world respond to a range of development and security needs, providing power, water storage and flood protection. Yet balancing their benefits against their social and environmental costs has long been controversial. A resurgence in hydropower investment has seen new actors, notably Chinese and private banks, changing the global landscape for financing dams, leading to fewer measures to protect social and environmental values. New financing tools, such as carbon trading, are also playing their part. As the 'finance landscape' for hydropower widens, improved tools to ensure sustainability must become a mainstream approach, especially to encourage Asian finance institutions to participate in mechanisms like the Equator Principles — now the main framework used to assess and manage environment and social risk in dam project finance transactions, outside of multilateral safeguards.


read more

Села пред бунт след смъртта на децата, удавили се в канал

Местните настояват съоръжението, взело около десет жертви, да бъде обезопасено
Видяна: 225|
Коментари: 1

Не е ясно чия е отговорността за обезопасяване на напоителния канал край Брестовица, в който в събота следобед се удавиха две братчета на 7 и 14 години от Пещера, въпреки че през последните години съоръжението е взело около десет живота.
Общата дължина на канала е 13 километра, като преминава покрай няколко населени места - започва от Кричим, минава през Устина, Перущица и стига до Брестовица. Във всяко от селата има удавен поне един човек. Каналът е строен по времето на социализма и трябвало по план да стигне по Хасково, но парите свършили. Днес той захранва два частни малки мини-ВЕЦ-а край село Йоаким Груево, използва се и за напояване на нивите по продължението си.
Три дни след трагедията нивото на водата в дълбокия 8 метра канал е значително по-ниско, няма и течение, но единствената мярка за безопасност остават табелите „Къпането забранено".
Две пловдивски села са готови на бунт след смъртта на двете момчета в събота. От години хората в Брестовица и Йоаким Груево настояват за ограждения и се заканват този път да бъдат непреклонни.

Двете деца са се удавили в канала край Брестовица в събота следобед. Хората от селото ги видели да се разхождат с колелата си из полето малко преди това. Според местни жители по-малкото момче се е подхлъзнало в канала, батко му тръгнал да го спасява, но и той бил повлечен от бързите води.
Телата им са намерени случайно от работник на изграден на канала мини-ВЕЦ, който извършвал профилактика на съоръжението. „По случайност ги е намерил - вдига да чисти решетки там точно пред канала, когато слизат надолу по тръбите и излизат точно пред централата", обясни пред bTV работникът на съоръжението Любен Пенчев.
Служителите от мини-ВЕЦ-а разказаха, че каналът е любимо място за игра на децата. „Много често идват децата, гоним ги, но оттук през другата част и обратно се връщат. Ние не даваме да се къпят, има си обозначени табели и нататък. Опасно е къпането, защото водата е студена и веднага го пресича", допълни Любен Пенчев.
Жителите на Брестовица настояват каналът да бъде обезопасен, а и виновните за смъртта на десетки души, които са се удавили в него през годините, да бъдат наказани.
„Преди години един ветеринарен доктор падна с жигулата от моста вътре и го намериха почти на реката Марица, удавен човекът и после почнаха да циментират, да поправят. Преди години водата не се изтичаше така бързо, нямаше го ВЕЦ-а, застояла беше водата, топла - и да паднеш вътре, не е страшно, ще се задържиш, ще излезеш, сега отдолу става бързотечаща вода и не дай си боже да паднеш вътре в тая студена вода", разказват местните хора.
Кметът на Брестовица Любен Радев подчерта неколкократно, че каналът е собственост на „Напоителни системи". От държавното предприятие засега се въздържат от коментар с мотива, че тече следствие.
„Има хора, които много добре печелят от канала, би могло да се направи нещо. Казваме му черния канал – за последните 10 години около 10 жертви. Господ е пазил децата ни досега", разказа майка от Брестовица, чиито деца вече са пораснали.
„За последния случай предупредих сина си и дъщеря си – че не трябва да си играят тук и трябва да внимават", разказа друга майка от селото.
„В Брестовица постоянно правим разяснения колко са опасни", обясни кметът на Брестовица Любен Радев и подчерта, че удавените деца са били от Пещера.
„Каналът е на „Напоителни системи", само можем да информираме за опасността, но нищо друго. Мерките не могат да се вземат от частни лица, които използват водата от канала. Юридически няма как да накараме частна фирма да вземе мерки", подчерта кметът.
Той припомни и случая с удавеното „наше" дете от средата на миналия юни – тогава в същия канал загина 13-годишно дете. „В писмена форма сигнал до „Напоителни системи" не съм подавал. Напълно са запознати, многократно съм разговарял с тях", подчерта кметът.

вторник, 29 април 2014 г.

Липсата на норми за изграждането на рибни проходи води до фрагментация на много български реки и застрашава съществуването на редица видове риба


От Reki.bg

Проблемът с липсата на ясна регламентация за рибните проходи в страната става все по-видим и застрашава рибните популации в реките. Разнообразни баражи, водохдващания, прагове, язовири и ВЕЦ, построени или новопроектирани по нашите реки, накъсват речните участъци и така създават непреодолими препятствия пред рибните популации. Въпреки това четирите басейнови дирекции в страната продължават да издават разрешителни за строежи по реките, които още повече застрашават рибите. 

Формално всички нови баражи трябва да разполагат със съоръжения за преминаване на рибите, но те реално или липсват, или са изградени без да изпълняват функциите си. При тези условия рибите не успяват да осъществят естествената си размножителна миграция и различни видове изчезват напълно в дадени речни участъци или в цели реки.


ВЕЦ и преграждането на реките

Сред издадените нови разрешителни за препречване на реките, делът на ВЕЦ е най-голям.  Около 400 нови проекта вече са получили разрешителни по смисъла на Закона за водите и съвсем скоро могат да бъдат реализирани. Стремглавото нарастване на броя на малките водноелектрически централи (ВЕЦ) през последните 10 години, който се е увеличил повече от 10 пъти, е може би най-видимия, но със сигурност не единствен натиск за нова инфраструктура в реките. Проблемът с регламентацията на рибните проходи е най-видим. Това прави неотложна необходимостта от работеща нормативна уредба, даваща ясни насоки за изграждане на качествени рибни проходи по баражите на реките.

Тъй като построяването на напречни прегради по речното течение (стени на баражи, ВЕЦ и язовири) прекъсва реката като единствен миграционен и размножителен коридор за редица видове, изграждането на рибни преходи е жизненоважно за преноса на генетичен материал и продължаването на съществуването на видовете. При липса на рибен проход се прекъсва миграционния коридор и видовете, главно рибите, започват да изчезват – често пъти много бързо, а в останалите случаи - след известен период от време.

Проблемът с рибните проходи достига внушителни размери през последните години, тъй като строителството на ВЕЦ силно се разрасна: по данни на Агенция за устойчиво енергийно развитие, през последните 12 години са изградени поне 212 малки ВЕЦ. По този начин редица реки и речни участъци са били фрагментирани и миграцията на рибите е станала невъзможна.


Функцията на рибните проходи

Световната практика е доказала, че дори най-високо технологично построените рибни проходи успяват да допуснат едва 20% от мигриращите риби, и то само в едната посока. Въпреки това те са необходими за обмен на генофонда, тъй като без тях връзката между популациите е съвсем невъзможна.

В България съществуват изисквания за изграждане на рибни проходи. Въпреки това, те масово се спазват формално, като разнообразни съоръжения се наричат рибни проходи без въобще през тях да може да премине риба. В допълнение на това не съществува наредба или поне препоръки за това как точно да бъде изграден рибния проход на съответния бараж и за съответната река. В резултат на това, повечето български реки, препречени от баражи или ВЕЦ, не допускат преминаването на рибите. При тях или липсват рибни проходи, или са изградени по начин, по който преминаването е възможно само за единични екземпляри. Друг проблем е, че след повечето водохващания реките направо се пресушават (въпреки задължителното изискване след баража да се запази поне 10% от количеството вода в реката).

Проблемът със спирането на миграцията на рибите важи в изключително голяма степен за видовете, които извършват размножителни миграции, като скобар и морунаш, типични за много български реки. Тяхното съществуване зависи от достигането до размножителните места, които обикновено се намират в горното течение на реките. Наличието на миграционна бариера (язовирна стена, бараж) може в много кратък срок да унищожи популацията на тези видове.

Например, при картирането на долното течение на река Янтра природозащитната организация WWF прави проучвания за съществуването на типичния за реката главоч, който е немигриращ вид риба. Въпреки обстойното изследване на района са открити само няколко броя от този екземпляр и то само в едно малко басейнче на р. Янтра. Това демонстрира проблема с фрагментацията на реките, в резултат на която заради строителството на ВЕЦ някои речни участъци са напълно обезрибени и там дори се унищожава възможността за ре-популация на изчезнали видове. Измиване на бидон пестициди например е напълно достатъчно за обезрибяване на един речен участък, казва Иван Христов, координатор на програма Води от WWF, а ако в този речен участък има и бараж, там рибите не могат да бъдат възстановени в продължение на десетилетия.


Изследване на съществуващи рибни проходи

Членове на Камарата на инженерите в инвестиционнотопроектиране (КИИП) в България също са сериозно притеснени от проектираната нова инфрастктура. Разглеждайки различни случаи на нови баражи, те откриват едва два сравнително качествено направени рибни проходи измежду дванайсет изследвани съоръжения. При това дори за тези проходи не е гарантирано, че пропускат риба, но е поне видимо, че в тях има вода. В останалите 10 реки рибните проходи са просто сухи или с наклон, трудно достъпен дори за хората.

КИИП изследва рибните проходи в реките Черни вит, Крива река над Сестримо, Златна Панега над Румянцево, Зеленика, Чепинска, Драговищица, Джерман, Лазова, Тамрушка и още три реки в Родопите. Единствено в реките Тамрушка и Зеленика рибните проходи са изградени така, че пропускат вода след баража, която при пълноводие би била достатъчна за преминаването на малка част от рибите. В останалите случаи реките са сухи след водохващанията. Въпреки нормативното изискване за пропускането на екологични води в размер на минимум 10% от средногодишното количество вода в реката, това не се случва. Дори и рибният проход да е направен добре, няма вода, казва инж. Димитър Куманов, член на КИИП.


Пресъхнали реки и проходи

В последните пет години са пуснати поне два сигнала до отговорните институции относно рибен проход на ВЕЦ на река Златна Панега. Те са уведомени, че съоръжението е направено лошо, но въпреки сигналите и до днес риби не могат да минат, тъй като реката е суха след баража. Теоретично, ако имаше вода, можеше и да се осъществи миграция на риби, но реалността показва, че след баража реката остава напълно суха, казва Куманов. Обезводненото речно корито се превръща в храсталак, което е предпоставка и за наводнения когато дойде поройна вода, тъй като гъстите жилави храсти увеличават грапавостта на коритото и то прелива.

През 2013 г. е пуснат сигнал до МОСВ за рибния проход на Крива река, тъй като реката е тотално пресушена след поредното водохващане. Това е убийствено не само за рибите, които не могат да продължат естествения си път, но и за сухоземните животни, които мигрират, търсейки вода. Въпреки това МОСВ не реагира на сигнала, но поне собственикът на ВЕЦ в последствие започва да пуска минимално количество вода, колкото да поддържа една локва в сухото корито, казва Куманов.

Между водовземането и ВЕЦ в река Тамрушка в Пловдивска област, е доказано, че има риби, уловени от рибари, но въпросът е кои видове успяват да преминат през баражите. Главочът например не успява, докато по-подвижните пъстърви вероятно преминават. За това съоръженията за преминаване на рибите трябва да отговарят на много изисквания, за да могат да се нарекат работещи: те трябва да са достатъчно широки, с достатъчно течаща вода, която все пак не тече прекалено бързо за да може да си почива рибата в подходящи басейни между отделните прегради, пояснява Куманов. В река Тамрушка скоростта на водата е измерена до 110 литра на секунда.

Освен това е важно как входът на тези съоръжения се вписва в реката, тъй като рибата се насочва натам, където водата е най-бърза. И дори съоръжението да отговаря на всички тези изисквания, това не гарантира неговата успеваемост.

Сред по-фрапантните примери е река Драговищица, където е изграден метален рибен проход, който според инженерите е прецедент. Река Джерман, както и Лазова река, остават напълно сухи след ВЕЦ.

Само две от изследваните повече от 10 реки не са изсъхнали напълно и то през пролетта. Там рибните проходи теоретично могат да изпълняват функциите си, пропускайки вода.


Проблеми пред изграждането на качествени рибни проходи

Първият основен проблем, които стои пред качественото изграждане на рибни проходи по българските реки, е, че изцяло отсъстват ясни препоръки или алгоритми по какъв начин да бъдат изградени тези съоръжения. Вторият основен проблем е, че съществуват сериозни законови дупки пред изграждането на рибни проходи.

Въпросът със създаването на наредба за изграждане на рибни проходи в България се проточва с години. През 2012 и 2013 г. в ЕС излизат документи със сериозен потенциал, които и до днес не се прилагат в България.

Агенцията по рибарство и аквакултура има задължението да регламентира качественото изграждане на рибните проходи. Тяхното конструиране обаче засяга не само рибите, а всички целеви видове, които живеят в и около речния басейн. В много от случаите баражите се изграждат в защитени зони и зони, попадащи в европейската екологична мрежа Натура 2000. Поради тази причина според природозащитниците мерките за изграждане на рибни проходи е нужно да обхващат не само самите съоръжения, а и байпасовете.

Според информация от БАН, грешката при строежа на съоръженията се състои в това, че в недалечното минало в САЩ например рибните проходи са осигурявали проходимостта на змии, змиорки и други видове, които не са типични за България. У нас са били взети готовите модели от тези типове съоръжение, които обаче не са приложими за нашите реки.

Рибните проходи за строго специфични за всеки участък от реката и всеки отделен бараж, и поради тази причина е невъзможно създаването на унифициран модел за изграждането им. Въпреки това, съществуват отлични, вече разработени алгоритми, съдържащи всички стъпки за най-доброто решения. Необходимо е да се започне с изследване на реката, а след това да се премине през задължителен тестов период, който например във Великобритания продължава три години. В България все още не се прилага тестов период.


Нормативната уредба в България и прилагането й

КИИП е осъществила предварителна среща в МОСВ, която е акцентирала върху хидравличната пропускваемост на реките. В повечето случаи оценка на тази пропускваемост се прави след строежа на ВЕЦ, което налага последващо следене от страна на независими институции, подаване на сигнали и други мерки, на които МОСВ не винаги реагира, категоричен е Куманов. Според него при баражите и рибните проходи, които се строят в момента, след 10 години ще се налага възстановяване на видовете.

Основен проблем в България остава неспазването на съществуващите препоръки и документи, като например забраната за строеж на нови малки ВЕЦ като мярка за недопускане на увреждането на защитени зони, както и налагането на условие за много по-голям процент екологичен минимум на вода в реките. Тези мерки са част от Национален план за действие за възобновяеми енергийни източници до 2020 г., издаден от бившето Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, съобщава Росица Димова от дирекция Национална служба за защита на природата и в частност Натура 2000 на МОСВ.

„Този документ си остава на хартия и няма как да бъде контролиран. Документът е с конкретен възложител, който трябва да има представа дали се спазва“, каза Димова.

МОСВ издава и одобрява оценките за съвместимост, които противоречат на този план, но институцията не реагира на това противоречие, съобщава Любомир Костадинов, експерт в програма „Води“ на WWF. Ако видят, че няма рибен проход, отговорните институции няма на какъв документ да стъпят за да обявят липсата“, допълни той.

Единственото, което отговорните институции правят до момента, е да наложат глоба от 500 лева когато установят, че реката е пресъхнала. Само това обаче не решава проблема, защото фирмите плащат глобата, а в повечето случаи състоянието на баража не се подобрява.

Според Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „Балкани“, едно качествено ръководство за изграждане на рибни проходи би могло да предвиди изискването да се монтират предавателни устройства, измерващи количеството преминаваща вода, които да предават автоматично информацията в басейновите дирекции. Това би наложило висок дистанционен контрол, за да не се налага да се ходи на място, а и може да се осъществи лесно - чрез стационарно разположено съоръжение. По този начин би могло да се спазят изискванията за опазване на околната среда на ЕС. Необходимо е НПО и басейновите дирекции да съгласуват усилията си в подаване и придвижване на сигналите за нарушения, каза Ковачев.

Според Куманов, разликата между действителното състояние на всяка отделна река и написаните нереалистични изисквания в документ, регламентиращ задължителни норми, води до неспазване на каквито и да е норми. Той съобщи, че в момента се създава обществен съвет, който може да състави ръководство за изграждане на рибни проходи. Това ръководство може да се превърне в наредба. МОСВ би могло да възложи на НПО, научните институции и/или КИИП да създадат качествена наредба за изграждане на рибни проходи, каза Куманов.
В допълнение той уточни, че КИИП е дала на съответната дирекция на МОСВ детайлно предложение за методика за изграждане на съоръженията. „Отговориха ни, че Законът за водите не може да се променя, защото е чувствителен“, казва той. Работи се по промяна на Закона за рибарство и аквакултури, например едно от предложенията беше да се направи наредбата към този закон, допълва Куманов.

Според Димова инициирането на промяна в законодателството е наложително, както и да се повдигне въпроса защо до сега не е създадена подобна наредба.

Според Иван Христов от WWF е хубаво да има ръководство, но е по-важно да има поне някаква наредбата, защото в момента такава въобще не съществува. „Можем да имаме наредба без да се променят законите“, казва той. Според него съществува една наредба, която може да се пригоди към изискванията за изграждане на рибни проходи, и на първо време е достатъчно в нея да има само съвсем базисни параметри за проходи. Бихме могли да използваме вече наличния опит от други европейски държави, макар и да е ясно, че този опит е сравнително нов: след като се решиха много проблеми с проходите, излязоха други проблеми, като липса на отчетност за миграцията в обратната посока на реката, казва Христов. Бихме могли да прегледаме какви наредби са издадени в Германия и Франция, например. Според експерта съществува риск забраните за строеж на нови ВЕЦ в защитени зони да отпаднат и тези 400 ВЕЦ, които вече са получили разрешителни, да се реализират, което налага бърза реакция за издаване на предписания за изграждане на качествени рибни проходи.


Необходимост от детайлни проучвания и качествен контрол

Съществуват различни варианти за осъществяване на контрол. Могат да бъдат заложени точки за измерване на количеството преминаваща вода преди и след ВЕЦ. Също така може да бъде изградено и мостче за водовземане. Според програмата за собствен мониторинг, инвеститорът би могъл например да бъде задължен да инсталира устройства за измерване на водите, казва Димова.

Биологичните специфики на нашите видове са от съществено значение при проектирането на рибни проходи, припомни Андрей Ковачев от Сдружение „Балкани“. Необходимо е видовете да се групират по биологични особености, за да заложат различни видове рибни проходи в препоръките за изграждането им.

Според Доц. Георгиев от Техническия университет е необходимо при представянето на нов проект за ВЕЦ или проект за реконструиране на съществуващо съоръжение, да бъде представен и проект за рибен проход, който да се изследва, одобри и подпише от група експерти. Ако не може да се осигури необходимия минимум вода, трябва да има различни видове рибни проходи и според количеството вода в една река да се използва съответния вид конструкция, казва Георгиев. Той уточни, че е възможно монтирането на датчици за измерване на количеството вода, или лазерни датчици.

Освен това е необходимо технологично време от поне един или два сезона за да бъдат изследвани видовете и техните нужди, с цел създаване адекватно изискване за проход за рибите. Нужно е да се ангажират ихтиолози, сподели Георгиев.

Всеки обект изисква индивидуално изследване и за това за абсолютно всеки ВЕЦ е необходима Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС). Практиката на оценка на необходимостта от ОВОС, която се прилага в момента, създава проблеми, защото в следствие на нея не навсякъде се прави необходимия за всички обекти индивидуален ОВОС.


Какво представляват рибните проходи?

1.      Няма достатъчно научна информация за изискванията на българските видове сладководни риби към рибните проходи.
1.      Всеки рибен проход се изгражда за определен вид риба и не може да удовлетвори изискванията на другите видове.
2.      Рибните проходи спомагат бракониерския риболов и хищничеството от страна на нетипични за района видове риба.
3.      За някои реофилни видове риби (черна мряна, гулеш) пречка представлява не само стената, преграждаща реката, но и обширните стагнатни изкуствени водоеми под  и  над водните централи.
4.      Каскадното разположение на няколко изкуствени езера едно след друго (при мини ВЕЦ “Габровница”, ”Свражен”, ”Оплетня” и ”Левище” например) има кумулативен ефект и ще спре всякаква миграция на рибите, дори и при добре направени рибни проходи. Основен стимул и ориентир при миграцията на речните риби е речното течение, което ще отсъства в дългите до 2,9 км. езера. 

В България няма единни стандарти и изисквания за строежа на такива и те в общия случай се правят от хидро инженери, а не от ихтиолози. Обикновено това е една бетонна стълба, по която тече вода и през която може да мине някой по-пригоден вид, но определено не всички в съответната река, това практически не се оценява и не се отчита, че за различните видове са нужни различни байпаси. За съжаление рибата няма крака и съответно тези съоръжения трябва да отговарят на много критерии – водата да не тече прекалено бързо, езерата между преградите да са с определена дълбочина, ширина и дължина, височината на отделните стъпала да отговаря на възможностите на видовете, които се срещат в съответната река (много ВЕЦ са направени дори без ОВОС и е невъзможно да се оцени за какви видове трябва да са подходящи техните рибни проходи). Например пъстървата може да скача до два метра, а шаранът - до 5 см. В рибния проход трябва да има създадени близки до естествените условия, така че малките риби да имат прикритие от по-големите. 

При положение че един рибен проход работи, хищниците бързо се приучават да ловуват в теснините там. Важно е също как изходът на рибния проход се вписва в течението, тъй като рибата следва най-бързото течение. В общия случай рибните проходи функционират само от долу нагоре, тъй като течението в задбаражните езера е стагнирано и там по-скоро случайно някоя риба може да намери входа на прохода. В един от изследваните случаи са открити свидетелства, че охраната на ВЕЦ поставя мрежа на входа на рибния проход, така че дори малкото риба, която може да мине и не е обект на лов от хищник, бива уловена.

При толкова много съоръжения рибните проходи имат съвсем малък ефект. Той трудно може да се оцени без изследвания, но е ясно, че серия от стагнирани водоеми, каквито имаме в Искърския пролом например и за които съществува инвеститорски интерес да бъдат удвоени, водят до пълна промяна на ландшафта и на местообитанията. Всеки подобен проход намалява възможностите за миграция, а възможностите за един екземпляр да мине през цялата каскада практически са нулеви. В най-добрия случай рибния проход може да свърже две съседни местообитания и нищо повече.

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ