Вълците помагат на дърветата да растат, на реките да текат

от GreenTech.bg на 29/03/2014

Може да не изглежда очевидно на пръв поглед, но вълците могат да имат огромен косвен ефект върху екосистемите. Те не са само са полезни за контролиране на популацията на елени и други диви животни, но и носят промени в това как се държат тревопасните животни. Заради срещите си с вълците те избягват определени територии. Това на сой ред означава, че дърветата и растенията избуяват на местата, където вълците се движа и където тревопасните избягват да ходят. А това, на свой ред, дава подслон на всеквъзможни видове дребни животинки – пойни птички, бобри, зайци. По този начин местната екосистема се саморегулира и предоставя повече възможности за поголям брой видове.

Наблюдения на биолози сочат, че там, където вълците са били изчезнали, но с малко човешка намеса са били върнати в местообитанието си, след няколко години районът е почти неузнаваем – по-пълен с живот.  Всичко това става благодарение на вълците, този недооценен хищник.

Едно от най-впечатляващите наблюдения на този процес са събитията след завръщането на вълците в  парка Йелоустоун след отсъствие от около 70 години.

Еколози и биолози обаче припомнят, че това важи не само за вълците, а за всички хищници в природата. Те се явяват естествени регулатори на екосистемите. По същия начин влияние имат и акулите в океана.

РЕКА СТРУМА СЕ ПРЕВЪРНА В БЪЛГАРСКИЯ КЛОНДАЙК

http://kustendil.info/novini/arhiv/757

От Шиш­ков­ци до Не­вес­ти­но бре­гът на­по­до­бя­ва лу­нен пей­заж.
Зла­то­тър­са­чи от­но­во ро­вят во­ди­те на ре­ки­те в Кюс­тен­дил­ско
За две но­ви гру­пи зла­та­ри, ра­зо­ра­ва­щи един от най-пъл­но­вод­ни­те при­то­ци на ре­ка Стру­ма в Не­вес­тин­скса об­щи­на - ре­ка Елеш­ни­ца, сиг­на­ли­зи­ра­ха за­па­ле­ни ри­бо­лов­ци на зе­ле­ния те­ле­фон на Ба­сей­но­ва ди­рек­ция в Бла­го­ев­град през пос­лед­ни­те дни.
Зла­то­тър­са­чи­те за­поч­на­ли “ра­бо­та” мал­ко след но­во­го­диш­ни­те праз­ни­ци, твър­дят лю­би­те­ли­те на ри­бо­ло­ва, прак­ти­ку­ва­щи в мал­ка­та пла­нин­ска об­щи­на.
То­ва е по­ред­ни­ят слу­чай на не­за­кон­но пре­ко­па­ва­не на ре­ка­та от зла­то­тър­са­чес­ки гру­пи и фир­ми, след ка­то пре­ди две го­ди­ни с ре­ше­ние на Ми­нис­тер­ство­то на окол­на­та сре­да и во­ди­те бе спря­но из­да­ва­не­то на раз­ре­ши­тел­ни за до­бив на зла­то в ре­ка Стру­ма и при­то­ци­те й.
ИСТО­РИ­ЯТА
Са­мо пре­ди три ме­се­ца по сиг­на­ли на еко­за­щит­ни­ци от Кюс­тен­дил бе­ше за­ло­вен екип зла­то­тър­са­чи на фир­ма ЕТ “Ка­ме­лия 99” меж­ду се­ла­та Тър­нов­лак и Нов чиф­лик. Те заг­реб­ва­ли ре­чен пя­сък и го пре­кар­ва­ли през си­та, мон­ти­ра­ни вър­ху ка­ми­о­ни.
Злат­ни­ят пра­шец се от­де­ля, а не­нуж­на­та ма­са се из­сип­ва, но не в ко­ри­то­то, а на бре­га, обяс­ни­ха то­га­ва ме­то­да на ра­бо­та мес­тни­те жи­те­ли. Спо­ред тях днев­ни­ят до­бив на фир­ма­та е око­ло 300 гра­ма не­об­ра­бо­те­но зла­то.
За три ме­се­ца пе­чал­ба­та въз­ли­за на око­ло по­ло­вин ми­ли­он ле­ва, из­чис­ля­ват при­ро­до­за­щит­ни­ци­те.
От Ба­сей­но­ва ди­рек­ция в Бла­го­ев­град съ­об­щи­ха, че за­ло­ве­на­та фир­ма на­ру­ши­тел ве­че е гло­бя­ва­на с 2000 лв. за не­за­ко­нен до­бив.
След про­вер­ка, нап­ра­ве­на през 2006 го­ди­на от­но­во ще й бъ­де със­та­вен акт за ад­ми­нис­тра­тив­но на­ру­ше­ние, но слу­ча­ят е из­пра­тен и на Ра­йон­на­та про­ку­ра­ту­ра в Кюс­тен­дил.
ДО­БИ­ВЪТ НА ЗЛА­ТО В СТРУ­МА Е ПРЕ­ВЪР­НАТ В ДО­ХО­ДО­НО­СЕН БИЗ­НЕС ОТ “НАП­РЕД­НИ­ЧА­ВИ” БИЗ­НЕС­МЕ­НИ ОТ ГО­ДИ­НИ
До заб­ра­на­та за до­бив на жъл­тия ме­тал от во­ди­те на ре­ка Стру­ма се стиг­на през 2005 го­ди­на след мно­гок­рат­ни­те сиг­на­ли и ярос­тно­то нас­то­я­ва­не на еко­за­щит­ни­ци­те от ре­ги­о­на и ця­ла Бъл­га­рия.
С ре­ше­ние на Ми­нис­тер­ство­то на окол­на­та сре­да и во­ди­те /МОСВ/ из­да­ва­не­то на раз­ре­ши­тел­ни бе спря­но, за­що­то в ко­ри­то­то на ре­ка­та има зей­на­ли ог­ром­ни ями, а бре­гът е из­мес­тен от то­но­ве­те пръст. Най-го­ле­ми са еко­ло­гич­ни­те ще­ти по бре­га край с. Шиш­ков­ци, обя­ви­ха и еко­ло­зи­те, и ми­нис­тер­ски­те чи­нов­ни­ци. Спо­ред при­ро­до­лю­би­те­ли от ре­ги­о­на тра­се­то до Струм­ския мост е пре­вър­на­то в лу­нен пей­заж.
Въп­ре­ки на­ло­же­но­то ве­то през вре­ме­то от заб­ра­на­та до­се­га не­за­кон­ни ра­бот­ни­ци про­дъл­жа­ват да ко­па­ят но­щем. За­си­ча­ли сме тър­са­чи на зла­тен прах по къс­на до­ба в ра­йо­на на ре­ка­та от пок­рай­ни­ни­те на Кюс­тен­дил чак до се­ло Не­вес­ти­но, че ве­че и по-на­та­тък. Зла­то­тър­са­чи­те се­га ве­че дей­стват с ба­ге­ри и съ­сип­ват не са­мо ко­ри­то­то на ре­ка­та, но и бре­го­ве­те, ка­то из­си­чат дър­ве­та­та на­о­ко­ло. При по-сил­на при­лив­на въл­на то­ва ще до­ве­де до за­ли­ва­не­то на се­ла­та, раз­по­ло­же­ни до ре­ка­та и при­то­ци­те й, обяс­ни­ха еко­ло­зи­те.
Еко­лож­ка­та на об­щи­на Кюс­тен­дил Ири­на Вел­ко­ва уточ­ни, че през 2006 и 2007 го­ди­на ад­ми­нис­тра­ци­я­та не е из­да­ва­ла раз­ре­ши­тел­но за до­бив на инер­тни ма­те­ри­а­ли.
ТЕХ­НО­ЛО­ГИ­ЯТА
Но­ви­те зла­то­тър­са­чес­ки фир­ми от­дав­на са зах­вър­ли­ли ти­га­на и заг­реб­ват ре­чен пя­сък с ба­ге­ри, ка­то го пре­кар­ват през си­та, мон­ти­ра­ни вър­ху ка­ми­о­ни. Злат­ни­ят пра­шец се от­де­ля, а не­нуж­на­та ма­са се из­сип­ва, но не в ко­ри­то­то, а на бре­га, алар­ми­ра­ха мес­тни­те жи­те­ли.
Зла­тъ­тър­са­чи­те на 21 ­век най-чес­то са пен­си­о­ни­ра­ни ге­о­ло­зи и са­мо­у­ки зла­то­тър­са­чи. Те от­дав­на за­ше­ме­тя­ват не са­мо ця­ла Бъл­га­рия, но и це­лия свят с твър­де­ни­я­та си, че зе­мя­та ни бъ­ка от зла­то.
Спо­ред чер­ния спи­сък на МОСВ и при­ро­до­за­щит­ни­ци­те пал­ма­та на пър­вен­ство­то при­над­ле­жи на Сто­ян Мил­ков от Мон­та­на. Той е обя­вен за най-го­ле­мия ек­стре­мист в от­сто­я­ва­не­то на те­за­та, че ние сме ев­ро­пей­ски­ят Клон­дайк. Спо­ред не­го­ви­те из­след­ва­ния ре­ки­те и зем­ни­те нед­ра на Бъл­га­рия кри­ят злат­ни за­ле­жи за по­не 200 ми­ли­ар­да лв., че и мно­го по­ве­че, твър­ди ге­о­ло­гът-пен­си­о­нер. Спо­ред не­го, вмес­то да про­сим жал­ки па­ри от МВФ и ЕС, със зла­то­то си дър­жа­ва­та ни мо­же да се пре­вър­не в ев­ро­пей­ския Клон­дайк. В мо­мен­та оба­че на от­го­вор­ни­те ин­сти­ту­ции не им пу­ка за то­но­ве­те зла­то под зе­мя­та ни, смя­та той.
Са­ми­ят Мил­ков твър­ди, че до­ка­то дър­жа­ва­та се наз­лън­дис­ва за раз­ра­бот­ва­не­то на го­ле­ми­те на­хо­ди­ща, бъл­га­ри­нът сам ва­ди зла­то­то. Изслед­ва­ни­я­та по­каз­ват, че на прак­ти­ка зла­то­нос­ни са по­ве­че­то ре­ки в Бъл­га­рия.
КОЙ ОС­ВЕН ЛИ­ЦЕН­ЗИ­РА­НИ­ТЕ НА­ШИ И ЧУЖ­ДИ ФИР­МИ ОБА­ЧЕ ЗНАЕ КЪ­ДЕ Е ЗЛА­ТО­ТО НА БЪЛ­ГА­РИЯ?
На прак­ти­ка дър­жав­ни­ят ор­ган, кой­то из­да­ва раз­ре­ши­тел­ни­те за до­бив на зла­то по про­те­же­ни­е­то на ре­ка Стру­ма, е “Ба­сей­но­ва ди­рек­ци­я” в Бла­го­ев­град.
Спо­ред ин­фор­ма­ция на дър­жав­ни­те еко­чи­нов­ни­ци оба­че в мо­мен­та ня­ма ни­то ед­на фир­ма с дей­ства­що раз­ре­ши­тел­но за зла­то­до­бив по по­ре­чи­е­то на ре­ка­та.
Ако се съ­ди по лун­ни­те кра­те­ри, най-мно­го зла­то се спо­тай­ва в ре­ка Стру­ма край Не­вес­ти­но и край още ня­кол­ко по-мал­ки ре­ки до се­ли­ща в Кюс­тен­дил­ско.
ИСТИ­НА­ТА
Със­то­я­ни­е­то на струм­ския ба­сейн е пла­чев­но. Явно раз­ре­ши­тел­ни­ят ре­жим на ди­рек­ци­я­та е свръх­ли­бе­ра­лен, а още по-ли­бе­ра­лен е кон­тро­лът, не­до­вол­стват при­ро­до­за­щит­ни­ци.
“Се­га Стру­ма бъ­ка от са­мо­дей­ци, ко­и­то ва­дят зла­то по до­по­то­пен на­чин, с ти­ган и си­то. Те оба­че не са тол­ко­ва опас­ни за еко­ло­ги­я­та и еко­рав­но­ве­си­е­то. Най-страш­но­то е, че за­ед­но с тях във во­ди­те на Стру­ма нав­ли­зат го­ле­ми и мощ­ни фир­ми с мо­дер­ни, но опас­ни тех­но­ло­гии.
С ТИ­ГАН И СИ­ТО ДЕЙ­СТВАТ АМАТ­ЬО­РИ­ТЕ
По-сме­ли­те си за­ла­гат жи­во­та за ня­кой и друг грам зла­то. Най-без­раз­съд­ни­те из­пол­зват жи­вак, ко­е­то е смър­то­нос­но и опас­но.
Пя­съч­ни­те утай­ки се об­ра­бот­ват с жи­вак. Жи­ва­кът раз­тва­ря зла­то­то и го из­вли­ча от при­ме­си­те. След то­ва се из­па­ря­ва и ос­та­ва зла­то­то.
На прак­ти­ка ня­ма ни­що слож­но в тех­но­ло­ги­я­та, но има два проб­ле­ма – да на­ме­риш дос­та­тъч­но жи­вак и да ос­та­неш жив.
Жи­ва­кът не прос­то е от­ро­вен, а се нат­руп­ва и уни­що­жа­ва бав­но ор­га­низ­ма на зла­то­тър­са­чи­те, ка­то дей­ства нер­вно­па­ра­ли­тич­но.
Пър­ви­те сим­пто­ми съв­па­дат с пред­смър­тна­та аго­ния. Ни­как­ви мас­ки не по­ма­гат, за­що­то жи­ва­кът е из­клю­чи­тел­но лет­лив. Ако е неп­ред­паз­лив, зла­то­тър­са­чът мо­же да се сгър­чи и да свър­ши бук­вал­но за час.
ДОБ­РЕ ОБ­РА­ЗО­ВА­НИ И ЗА­МОЖ­НИ БИЗ­НЕС­МЕ­НИ КОН­ТРО­ЛИ­РАТ И ОР­ГА­НИ­ЗИ­РАТ ЗЛА­ТО­ДО­БИ­ВА
По-прос­ве­те­ни­те и оси­гу­ре­ни с про­тек­ци­я­та на дос­та­тъч­но за­мож­ни биз­нес­ме­ни из­пол­зват най-мо­дер­на­та и сла­ве­ща се с го­ля­ма про­из­во­ди­тел­ност тех­но­ло­гия със сяр­на ки­се­ли­на, как­то е при про­миш­ле­ния до­бив. Тук рис­ко­ве съ­що има, но в срав­не­ние с жи­вач­но­то из­вли­ча­не тех­но­ло­ги­я­та е поч­ти бе­зо­пас­на.
Но­ви­те иг­ра­чи в афе­ра­та днес са за­мог­на­ли се зъ­бо­ле­ка­ри и зъ­бо­тех­ни­ци. То­ва са те­зи, ко­и­то раз­по­ла­гат със соб­стве­ни пе­щи с тиг­ли за то­пе­не и се­па­ри­ра­не на ме­та­ли за ме­ди­цин­ски це­ли. Те прев­ръ­щат злат­ния прах в сли­тъ­ци, ве­ри­га­та се зат­ва­ря, а от край­ния тър­гов­ски про­дукт го­ля­ма­та част ос­та­ва в ръ­це­те на за­мог­на­ла­та се зъ­бо­ле­кар­ска ма­фия, ко­я­то ве­че си поз­во­ля­ва и да фи­нан­си­ра зла­то­тър­са­чи­те.
Спо­ред слу­жи­тел от “Ба­сей­но­ва ди­рек­ци­я”, се­га съ­щес­тву­ващ­ни­ят раз­ре­ши­те­лен ре­жим съз­да­ва ус­ло­вия за ог­ром­ни спе­ку­ла­ции: “Раз­ре­ши­тел­ни­те се из­да­ват за все­ки на­бе­ля­зан учас­тък. За­я­ве­ни­ят учас­тък се ог­леж­да на мяс­то, пре­це­ня­ват се еко­ло­гич­ни­те да­де­нос­ти за все­ки кон­кре­тен слу­чай, ме­ри се площ­та и ако всич­ко е на­ред, пе­ри­ме­тъ­рът се очер­та­ва и та­пи­я­та се из­да­ва.”
ОТТУК НА­ТА­ТЪК КОН­ТРО­ЛЪТ ПРАК­ТИ­ЧЕС­КИ Е НУ­ЛЕВ
Па­ра­док­сал­но­то е, че фир­ми­те до­би­ват зла­то, дек­ла­ри­рай­ки, че ще до­би­ват инер­тни ма­те­ри­а­ли. Сан­кци­и­те от 5 хи­ля­ди лв. до 15 ­хи­ля­ди ле­ва по пра­ви­ло не се пла­щат, до­ри да се стиг­не до съ­деб­ни спо­ро­ве.
“Днес зла­то­нос­ни­те пя­съ­ци на Стру­ма се ро­вят ден и нощ от ба­ге­ри и дру­га тех­ни­ка. Но­щем се чу­ва и бу­че­не­то на се­пе­ра­то­ри. Го­ля­мо­то ро­ве­не се пра­ви от съм­ни­тел­ни фир­ми без раз­ре­ши­тел­ни и от сдру­же­ни тър­са­чи, пок­ро­ви­тел­ства­ни от хо­ра с мно­го па­ри.
Зла­то­до­би­вът из по­ре­чи­е­то на Стру­ма ве­че е поч­ти из­ця­ло в ръ­це­те на тай­нстве­ни со­фий­ски фир­ми.
Те деб­нат и ре­ке­ти­рат зла­то­тър­са­чи­те еди­на­ци и оси­гу­ря­ват ча­дър над соб­стве­ни­те си “ра­бот­ни­ци”.
ТА­КА Е В ПИ­РИН­СКО И КЮС­ТЕН­ДИЛ­СКО
Бай Ди­ми­тър Цар­ски е най-ле­ген­дар­ни­ят зла­то­тър­сач на Па­зар­джиш­ко. За­поч­нал е да ва­ди зла­то още през 50-те го­ди­ни на ми­на­лия век. Мес­тни­те от се­ла­та край ре­ки­те То­пол­ни­ца и Лу­да Яна би­ли за­ра­зе­ни от на­шес­тви­е­то на зла­то­тър­са­чи от Ма­ке­до­ния, ко­и­то хо­де­ли в дри­пи, за да не би­ят на очи.
За за­ни­ма­ни­я­та и има­не­то им оба­че поч­на­ли да се но­сят ле­ген­ди.
“Це­ли­те в кръп­ки, ама имат зла­то да ку­пят се­ло­то ба­ра­бар с кме­та”, мъл­ве­ли мес­тни­те и трес­ка­та за зла­то поч­на­ла и тях да тре­се.

Дунав мост 1 се подготвя за своя 60-годишен юбилей

11 Юни 2014 г. 

Кърпят дупките на Дунав мост за юбилея от българската страна на ГКПП. Шейсетата годишнина се навършва на 20 юни 2014 г.

Машините работеха още в петък. Подменени са изцяло осветителните тела от българска страна. От румънска страна дупките са вече запълнени, но участъкът е в много лошо състояние, въпреки обещанията от заместник-министъра и заложените средства за ремонт още през април. Все още стоят скелетата около двете колони при подхода към моста. Със събраните пари от такси за преминали МПС през отминалите близо 60 години мостът спокойно можеше да се сдобие и с позлата. 

Още в средата на април 2014 г. представители на български и румънски институции се събраха в Заседателната зала на Община Русе, за да обсъдят предложения за съвместни инициативи, отбелязващи 60-годишния юбилей на Дунав мост.

Инициативата е на Областна администрация-Русе, под ръководството на областния управител Венцислав Калчев. В срещата участваха представители на Министерство на външните работи, Министерство на транспорта, Национална компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), Община Русе, Русенски университет, Префектура Гюргево, Окръжен съвет-Гюргево, Община Гюргево, Окръжен исторически музей-Гюргево, Общински дом на културата „Йон Виня”, Асоциация „Еврорегион Данубиус”, Агенция „Митници”, Гранична полиция-Русе, Държавен архив-Русе, Регионален исторически музей (РИМ), Регионален инспекторат по образованието (РИО) и други представители на различни институции.

В рамките на срещата бяха обсъдени общите насоки и идеи за събития и инициативи, с които ще бъде отбелязана 60-годишнината от пускането в експлоатация на моста. Взето бе решение да се създаде Организационен комитет, който ще отговаря за подготовката на всички събития, които ще се проведат в седмицата 16-20 юни, на територията на Русе и Гюргево. 

Източник: Обл. администрация - Русе

Янтра стигна 8,6 метра дълбочина, коритото й е непочистено от години

от в-к Борба: http://www.borbabg.com/?action=news&news=34616
2 юни 2014 г.

Чакаме пари от държавата, за да се махнат наносите и горичките в реката, предизвикващи наводнения.

ПРИДОШЛАТА ЯНТРА ДОСТИГНА 8,6 МЕТРА ДЪЛБОЧИНА, НО ВЧЕРА СПАДНА С ОКОЛО ЧЕТИРИ МЕТРА САМО ЗА ДЕНОНОЩИЕ И ПОЛОВИНА. По време на пика водите й заляха двора на храма „Свети 40 мъченици”, като достигнаха до дворовете на крайните къщи в кв. „Асенов” и кв. „Света гора”. В следобедните часове на 31 май реката вече бе спаднала до ниво от 6 – 6,5 метра, показаха измервания. 

Във вчерашния ден хидрометеорологичната обсерватория отчете понижение с още два метра. Жителите на града се успокоиха и активно се захванаха да чистят пространствата около жилищата си от тинята и клоните, довлечени от буйните води. Дворът на църквата също бе старателно почистен и тя вече бе отворена за туристи. Спокойствието се възвърна и в търновските села Шемшево и Леденик. Там водата бе влязла в дворовете на имотите край Янтра и само 20 сантиметра я деляха от къщите на хората. Областният управител Георги Рачев обясни, че 400-те души могат да ползват обходен маршрут към Горна Оряховица - пътя от Стражица през с. Царски извор и с. Драганово. По данни на агенция „Пътна инфраструктура” обаче третокласната отсечка е в много лошо състояние. Частта между Стражица и с. Царски извор дори официално е затворена. Към Драганово и Горна Оряховица трасето е отворено, но е осеяно с дълбоки дупки и не се ползва от никого. „Не помним такова чудо от 20 години. Водата стигна до дуварите на къщите, още 20 сантиметра и щеше да ни залее. Цяла нощ не сме мигнали. Трябва да са изпуснали вода от язовира „Христо Смирненски” край Габрово, няма какво друго да е. Сега поне ще съберем охлюви да ги сготвим, навсякъде е пълно с тях”, коментираха живеещите в къщите край реката в с. Шемшево. 

Кметът Даниел Панов отново настоя Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане да отпусне исканите от Велико Търново пари за почистване на речното корито. Общината разработи проект за 1 милион лева и определи шест критични участъка, които са замърсени с наноси и причиняват разливи. Парите се чакат вече втора година, макар разработката да е одобрена. 

400 СЕ ПРЕВЪРНАХА В ОТШЕЛНИЦИ, СЛЕД КАТО ПРОПАДНА МОСТ КРАЙ ВЪРБИЦА. Заради наводненията пропадна и част от моста между горнооряховските села Върбица и Горски Долен Тръмбеш. Огромната дупка се е отворила вследствие на активизирало се от пороите свлачище в района, съобщи за Дарик радио кметът на община Горна Оряховица инж. Добромир Добрев. Мостът, който свързва двете села, е затворен за движение, а участъкът обезопасен. Използва се обходeн маршрут през Драганово. Свлачището е от години и при всеки по-обилен валеж се активизира, като създава опасност за местното население, обясни Добрев. Кметът алармира за проблема всяка година. За укрепване на пропадналия участък има отпуснати средства от Междуведомствената комисия по бедствия и аварии към Министерския съвет. Предвидени са около 500 000 лева, с които това лято трябва да се реши проблемът със свлачището. Парите обаче все още се чакат, добави кметът.

Мостът над Янтра при горнооряховското село Първомайци също е бил затлачен от придошлите води на Янтра. Три от дъгите му са били запушени от довлечени дънери и клони. Специализирана техника бе изпратена, за да прочисти съоръжението, а на мястото пристигна заместник областният управител Стефан Стефанов заедно с кмета на Г. Оряховица инж. Добромир Добрев и кмета на селото Ясен Янков. Около 11, 00 ч. в събота спасителните екипи разбиха и последната камара дънери, клони и боклуци, препречили Янтра. Веднага след изтеглянето на техниката беше пуснато и движението по моста, свързващ Първомайци с Горна Оряховица. 

Стилян НАЙДЕНОВ

Забравените реки на България

от Dnevnik.bg: http://www.dnevnik.bg/zelen/2014/06/04/2315139_zabravenite_reki_na_bulgariia/

Водата и реките са най-важният природен ресурс на България. Това са посочили 72% от анкетираните в най-новото проучване на "Алфа Рисърч" за нагласите на населението към проблемите в околната среда за 2014 г. В същото време хората не припознават състоянието им като сериозен проблем (замърсяването на водата е едва на седмо място – 32% от участвалите в допитването). Тези данни са повтаряема тенденция и в предходните години на същото изследване.

Проблемите, свързани с опазването на реките и водите, са много много сериозни, но има и пълно обществено неразбиране кои са те. Водата си остава безценна, а проливните дъждове и наводнения от последните седмици у нас, стихийността им на Балканите, както и промените в климата, които вече засягат географските ни ширини осезаемо, идват да покажат колко е наложително да се работи точно в обратната посока – анализ на ситуацията и спешно справяне с проблемите.

Малки ВЕЦ като най-голяма заплаха

Най-големият проблем за българските реки не е тяхното замърсяване, както смятат масово хората. Общото им състояние е значително подобрено, след като от началото на 90-те години качеството на водата са промени коренно заради отпадане на доста от замърсителите и изграждане на много инсталации за пречистване. Това потвърждава експертът по водите Иван Христов от WWF пред "Дневник". Христов очертава актуалните проблеми и заплахи, свързани с реките у нас.

Фрагментирането на реките и унищожаването на техните местообитания е най-сериозният проблем в момента, а стихийното застрояване с малки водноелектрически централи – особено през последните десет години, е конкретната причина за това и съответно най-голямата заплаха.

Около 211 е броят на действащите мини ВЕЦ-ве (под 10 мегавата инсталирана мощност) според официални данни, получени от WWF по Закона за достъп до обществена информация. 439 са проектите и издадените разрешителни за изграждане на нови такива централи.

"Като следствие реките в момента са катастрофално разрушени, но тепърва предстои най-лошото, ако се реализират проектите за новите ВЕЦ", алармира Христов. И уточнява, че тези ВЕЦ засягат към 90% от реките в страната. Така съвсем скоро голяма част от тях вече няма да са естествени реки (според определението на Рамковата европейска директива за реките), а някакъв друг тип водно тяло.

Мащабът на застрояването с ВЕЦ като площ надминава застрояването на Черноморието и планините, свързано с туризма, макар последните да са по-видими и фрапиращи на пръв поглед.

А какво точно се случва: ВЕЦ накъсват реката на отделни секции, като се прекъсва връзката между тях, това спира миграцията на рибите и всички други организми; пречи се и на миграцията на наносите покрай реката, което е много важен процес; така се стига рано или късно до изчезването на организмите, а възстановяването им става или много бавно, или изобщо не се случва. При замърсяване на част от реката, която е отделена, това води до трайно обезрибяване, защото няма как рибата да се завърне (от другите части на реките) след изчистването на водите й.

Най-масовият тип ВЕЦ в планините ни е деривационният, при който водата от реката се отклонява с тръби, а самата централа се строи по-надолу по реката. В участъка между мястото на водохващането и самия ВЕЦ няма вода. Там реката е мъртва, няма живот дори и ако на по-късен етап се появи вода.

Иначе законово съществуват редица ограничения за изграждането на ВЕЦ. В Закона за водите строежът им се забранява в зоните от мрежата "Натура 2000", но това не се спазва. В плановете за управление на речните басейни има изрични забрани за построяването им и в други конкретни случаи (когато са разположени каскадно например, но пък няма дефиниция какво значи каскадно).

Сеч на гората край реката

Друг актуален проблем е масовото изсичане на крайречната растителност, която е изключително важна за състоянието на реката и живота в нея: предпазва от ерозия и наводнения; прави сянка и така поддържа естествената температура на водите с нормални нива на кислород, за да има живот в тях; редица видове животни се придвижват по тези естествени биокоридори, така се осъществява връзка между популациите и тези местообитания често са последните останали връзки за зависими от горите животни.

Основната причината за тази поголовна сеч по мнение на експерти в сферата е, че именно покрай реките процедурата за разрешаване на сеч е много облекчена, дори не минава по Закона за горите. И като претекст най-често се използват мотива "прочистване на крайречните корита" като превенция от наводнения, като сочените конкретни причини най-често са: 1) дърветата, които растат покрай коригирани корита (каквито са повечето в България) на изкуствено изградените диги, пречат и създават опасност от затлачване и наводнения; 2) падналите сухи дървета и растения в реката засядат по течението, най-вече се заприщват под мостове, където образуват бентове. Обикновено сечта се извършва не само край реката, а в много по-широк обсег, като така се изсича и ценна дървесина, алармират пред "Дневник" еколози и природозащитници.

Коригиране на реките

80% от реките у нас са изправени изкуствено. В миналото коритата на нашите реки са били коригирани в долните им течения, за да се избегнат разливите при високи води и да се предпазят от наводнение крайречните земи. Някои реки са изместени и по тяхното течение са изградени защитни диги. В много случаи тази човешка намеса е довела до негативни ефекти като: стесняване и скъсяване на речните корита; ускоряване на течението; по-бърза и по-висока приливна вълна; усилване и пренасяне на проблема по-надолу по течението; опасност за населените места; ерозия; загуба на биоразнообразие.

Най-слабите места на изправените реки обичайно са в населените места и именно там реката прелива и създава сериозни проблеми, когато има покачване на речните нива при обилни валежи. Това съответно нанася големи щети. В същото време меандрирането (т.е. връщането й към естесвеното й състояние с извивки и завои) не може да се избегне, реката сама търси изход от правото корито.

Позитивната новина в случая е, че вече има и проекти за възстановяване на естествените реки в България. Преди десетина години е било невъзможно да се говори за подобни проекти, те по-скоро са се приемали на шега от страна на басейновите дирекции. Такива добри пример са Сребърна, Персина (о. Персин и Кайкуша), р. Марица (Градина, Чекерица, Злато поле др.), р. Веселина, р. Осъм, р. Русенски Лом

Повече за състоянието на реките и тяхното опазване може да прочетете в презентацията "Опазване на реките", представена от Иван Христов - WWF, по време на обучение по проект "Да свържем опазването на природата и устойчивото развитие на селските райони", организиран от Асоциацията на парковете в България.

Община Димитровград тръси средства за реконструкция на мост на река Марица

От Haskovo.me: http://haskovo.me/2014/04/24/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B7/

Община Димитровград ще търси средства за спешна реконструкция на моста на река Марица, водещ към кв. Мариино. Съоръжението е опасно и от години се руши. Това показва и експертна оценка.

Общината ще кандидатства пред Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет за спешна реконструкция на моста на река Марица. Това решиха на редовното си заседание днес общинските съветници в Димитровград. Нужен е спешен строителен инженеринг, проектиране и реконструкция на съоръжението. Мостът е бил изследван през 2002 година от петима експерти. От тогава до днес не са намерени средства за реконструкцията на съоръжението.

Според експертната оценка мостът е в особено тежко състояние и изисква вземането на неотложни мерки за възстановяването на сигурността му. Специалистите са препоръчали той да бъде включен за специално финансиране от фонд “Бедствия и аварии” на национално ниво.

“Още следващата седмица ще дойдат експерти, които ще направят допълнителните изследвания. Ще изготвим идеен проект, който ще внесем в Междуведомствената комисия към Министерски съвет, която заседава в края на май. Изключително важно е да започнат някакви действия по възстановяване на моста, защото в противен случай има опасност от  много сериозен инцидент”, сподели кметът Иво Димов.

Мостът е основно съоръжение на междуселищния път за Чирпан, както и връзка на Димитровград с кварталите Мариино, Вулкан и Черноконево.

"Българско речно плаване" АД Русе спечели 242 хил. лв за първото тримесечие на 2014 г.

от Русеинфо: http://www.ruseinfo.net/news_127750.html

Параходство "Българско речно плаване" АД - Русе извършва международна транспортна дейност на товари по р. Дунав и като такава, дейността му е в зависимост от рисковете на международния фрахтови пазар. По данни от консолидирания отчет за първото тримесечие, предоставен на БФБ, печалбата възлиза на 242 хил. лева, а за същия период на 2013-а тя е била 836 хил. лева.

Факторите, носещи риск за дейността на Параходството могат да се разделят на:

 обективни, върху които емитента не може да влияе;
 субективни, върху които може да се окаже влияние от страна на емитента.
Към обективните фактори спадат:

Природните – основния фактор тук е нивото на р. Дунав, както и атмосферните условия през периода. Нивото на р. Дунав влияе пряко както върху количеството товар на съдовете, така върху и скоростта на конвоите. И двете крайности- критично ниско и критично високо ниво на реката са изключително проблематични за корабоплаването, тъй като в резултат на затруднената или изцяло прекратена навигация се увеличават разходите, а приходите рязко намаляват.

Периода на второто тримесечие от април до юни съвпада с периода на пролетното пълноводие на река Дунав. Най-характерното за тези месеци от годината е високото ниво на реката, което в определени периоди може да достигне критично високи стойностти. Независимо, че високо ниво на реката позволява почти 100 % използване на товароподемността на съдовете, то носи и своя негативен ефект , изразяващ се в покачване на разхода на гориво за превоз на единица товар като следствие от съпротивлението на силното течение, което срещат корабите при движение срещу течението.

Финансови – Приходите на Дружеството се влияят от множество фактори, но през 2014 година основния фактор ще бъде темповете на възстановяване на икономиката в отделните държави-членки на ЕО от рецесията през последните 2 години, както и темповете на възстановяване в отделните браншове и потреблението като цяло.

Валутен риск :
През последните месеци се постигна равновесие при използването на различните валути при котировките на навлата. Навлата при един от най-масовите товаропотоци – този на зърната - твърдо се котират в евро, докато договарянията на навлата на суровинния товаропоток – руди, въглища и концентрати, с произход Украйна и Русия , си остават в щатска валута.
Промени в навлата по дългосрочните договори за превози в рамките на ЕО също не се наблюдават и те продължават да се котират в евро.
Пред вид фиксирания курс на лева към еврото, валутен риск за дружеството от загуба на стойност не съществува.

Инфлационен и пазарен риск :
Единствения елемент от разходите на дружеството, който е подложен най-силно на влиянието на външите пазарни фактори е цената на горивото. Цената на горивото е силно променлива величина и може да се предвиди най-много за месец напред на база информацията получавана от борсовите котировки и фючърсни сделки. Съобразявайки се с тази тенденция, дружеството предприема мерки за съответни корекции в навлата най-вече в спот договорите или в тези с кратък срок на изпълнение.
При дългосрочните договори Дружеството използва системата за бункерни добавки за актуализиране на навлата спрямо измененията в цената на горивото. Чрез тази система, навлата растат или намаляват и така се адаптират към разходите за транспорт в зависимост от това в каква посока е изменението в цената на горивото.
Очакванията на превозвачите за цената на лекото гориво( LSMGO ) за периода април – юни 2014 е за вариране между 950-1000 щ.д за тон в зависимост от мястото на бункеровка.

Търговски риск– Параходството обслужва наличните товаропотоци, появили се вследствие на дадено производство или потребление. Тенденциите, които могат да се развият при отделни групи най-масови товари по р. Дунав за следващия 3-месечен период са следните :

• Зърнени храни – За периода април-май се очаква минимално предлагане на малки обеми пшеница и царевица за превоз. Това са основно остатъчни количества, които търговците трябва да продадат преди появата на новата реколта. Повечето от дългосрочните договори са приключени и се преминава към спотово договаряне. През юни се очаква да се появят за превоз и първите количества ечемик и рапица от новата реколта. Началото на събирането на реколтата и стартирането на износа ще са в силна зависимост от метеоролигичните условия – падането на обилни дъждове през юни би изместило началото на новата зърнена кампания до началото на юли.

• Руди, пелети и кокс – От края на 2013 година металургичния комбинат в Смедерево работи с понижена мощност, което доведе до спадане на количествата суровини, необходими за производстванета му дейност. Забелязва се намаление в обемите на предлаганите за превоз суровини като руда, концентрат и кокс от Украйна за Смедерево. Усложнената обстановка в Украйна също допълнително внася голяма доза несигурност в доставките на тези суровини, които за да достигнат до товарните пристанища Рени и Измаил следва да пресекат територията на Украйна.

• Въглища – С приключване на зимния сезон, потреблението на енергийни въглища и въглища за населението значително намалява. През април-май започват планираните профилактики и ремонти в ТЕЦ-овете. Първите количества въглища от новите договори ще се появят на пазара след юни.

• Торове - Предлагат се малки партиди за превоз през май, след което предлагането на торове за превоз ще спре до есента. 

Източник: БФБ и RI