.Посетете основния ми блог РЕКИ.БГ

четвъртък, 10 август 2017 г.

Сдружение Балканка - Доклад ВЕЦ Неси

Сдружение Балканка - гр.София Ви информирам за следното: В изпълнение на програмата на Сдружението за спасяване на българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на БДУВИБР. Молим да разгледате внимателно, защото докато ние си седим вкъщи, животът в реките изнемогва (там където изобщо е останал).
>
Настоящият доклад е за водохващания в обхвата на БДУВИБР, но го пращаме до всички БД, с една единствена цел: да виждат какво се случва навсякъде. Нашите проверки нито са целенасочени, нито имаме някаква друга цел освен една единствена: опазване на местообитанията, чрез повишаване на информираността сред обществото и компетентните органи и засилване контрола над ползвателите на вода, защото явно те не могат да се самоконтролират.
>
>
> ВЕЦ Неси
>
>
> Това е първото ни посещение на това водохващане, попадащо изцяло на територията на Национален парк Централен Балкан по ЗЗТ и припокриваща се територия със ЗЗ Централен Балкан BG0000494 по директивата за хабитатите. Ето защо препращаме доклада и до Дирекция НП Централен Балкан, за да виждат какво се случва на тяхна територия.
>
>
> Координатите на водохващането са:
>
>
> N42.714361, E024.420499
>
>
> Посещението, както е видно и от снимките, е при маловодие, като в момента на посещението, в реката, по наша преценка, над водохващането течаха не повече от 60-70л/с, като съгласно ЗВ от една страна водохващането не трябва да работи в периоди на маловодие, от друга страна, то изобщо не би следвало да бъде изградено. Възниква въпроса и как е определено, че за поддържане живота в реката, водохващането трябва да изпуска цели 14л/с вода, което са по-малко от две кофи с вода и изобщо някой представя ли си, как две кофи в този камънак поддържат живота ?
>
>
> Друго интересно нещо, което установихме е, че това водохващане на практика е проектирано да отнема всичката вода от реката, особено в периодите на маловодие. При пристигането ни на водохващането установихме, че реката под водохващането е напълно суха, което е видно от редица снимки. На снимка DSCF6448.JPG (от линка по-долу) се вижда долната част на баража, като след преглед на всичките снимки се установява липсата и на какъвто и да било рибен проход. След като огледахме внимателно водохващането и от горната страна, отново заходихме от долна страна и този път установихме, как езерото явно започна да прелива DSCF6471.JPG (за сравнение снимка DSCF6448.JPG). Явно централата е работила и след което е спряла работа, езерото се е напълнило отново и е започнало да прелива през преливника. 
>
>
> Рибен проход изискван от ЗРА няма.
>
>
> Основният извод обаче е, че тази река тече в денонощен режим взависимост от работата на централата, което е пагубно за животинския свят в реката. На практика във водата не бяха установени по визуален метод нито риби, нито бентосни организими, камъните изглеждаха стерилни, нещо характерно за места, където има честа смяна на течаща вода и суша. А отчитайки факта, че това е южен и стръмен склон на Стара планина, където вода по това време на годината трудно се намира, всички съседни дерета бяха пресъхнали и считаме пресушаването на реката за пагубно за животинския свят и около нея.
>
>
> Третото нещо, но не на последно място, което установихме е, че в случая и дума не може да става за използването на старо водохващане от СОЦ-а. В това водохващане е вложено голямо количество нов бетон, извършена е пълна реконструкция на предполагаемото старо водохващане, като е интересно, че самото водохващане се състои от две водовземни съоръжения от алпийски тип, които пълнят разположен под тях басейн с преливник. На практика водохващането е изградено така, че да взема всички води на река Стряма. Още повече, голяма част от строителните дейностите са се случвали съвсем скоро и то очевидно с "голям замах", тъй като цялото корито на реката, в зоната на водохващането е тотално модифицирано. Впечатление правят и множеството кофражни дъски и укрепителни елементи, които са захвърлени на различни места в руслото на реката. 
>
> Напорния тръбопровод в зоната на водохващането е от закрит тип, като дейностите по заравяне на напорния тръбопровод са протекли в дните преди посещението, нещо ясно видимо от приложените снимки. насипът е съвсем пресен.
>
>
> Впечатление прави и къщичката, изградена в близост до водохващането, която е изградена в самото русло на реката, като част от строителните дейности са свързани с изграждането на подпорна защитна стена и разположени над нея диги срещу заливане на сградата с води и скална маса, носени от реката при пълноводие.
>
>
> Интересно дали всички строителни дейности са съгласувани с Дирекция НП Централен Балкан и плановете за управление ? 
>
>
> Дали изобщо има разрешително за тези дейности издадено по реда на ЗУТ и кой го е издал, при положение, че съоръжението е на територията на Национален парк ?
>
>
>      За всичко описано в настоящия доклад може да се убедите от снимките и видеоклиповете качени на нашия сайт: http://dams.reki.bg/0128-dam/2017-08-05
>
>
> Тъй като в случая става въпрос за водохващане разположено на територията на НП Централен Балкан, считам че е редно контролните органи да се отнесат изключително критично към въпросното съоръжения, за което бяха установени толкова много нарушения, а за други само подозираме, като се надяваме да бъдем опровергани от контролните органи, а ако не - това водохващане да бъде закрито.
>
>
> Молим да ни информирате за предприети действия.
>
>
> Предварително Ви благодаря!
>
>
>
> --
>
>
>
>
>
> --
>
>

понеделник, 5 октомври 2015 г.

Доклад на риболовен клуб Балканка за състоянието на реките в ПП Витоша - 4 Октомври 2015

В изпълнение на програмата на Сдружението за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно посетени и проверени водни обекти и водовземни съоръжения за ВЕЦ на територията ПП Витоша, попадащи в обхвата на БДУВДР на 04.10.2015г. Резултатите са както следва:

 

1.      Река Боянска - водовземане за питейни нужди и за ВЕЦ Бояна.

Посещението е в момент на ниско ниво на реката за сезона - При посещението се отнема вода от реката.  

Не сме сигурни дали само за питейни нужди или и за ВЕЦ-а, но това е маловажно, предвид изложените по-долу проблеми.

Причината да не сме сигурни е, че има сериозна охрана, която не ни пусна до водовземането. Затова не можахме да го снимаме. Охраната си свърши работата перфектно, въпреки че бяхме много настоятелни. Не можахме да видим и дали има рибен проход, но почти сигурно няма.

И тук се сблъскваме със следния основен проблем - знаем, че ако поискаме достъп официално, ще ни бъде осигурен. Обаче това няма смисъл, защото като отидем, всичко ще бъде наред. От друга страна - можем да се промъкнем тайно, защото за нас няма недостъпни места по реките, но така бихме нарушили закона. Във всеки случай, ако прецените за уместно, бихте могли да ни осигурите достъп, поне за да снимаме баража със или без рибния проход. Не настояваме особено, защото според нас ВЕЦ Бояна трябва да прекрати дейността.

 

Важно:

Водохващането е много старо и се използва комбинирано - за питейни нужди и за ВЕЦ Бояна. Предполагаме, че е от 1923г., когато ВЕЦ Бояна е пуснат в експлоатация. Обаче тогава е било допустимо да се използва водата комбинирано, защото питейните нужди са били малки. Сега са големи и не може водата да се използва и за ВЕЦ.

Защото в реката надолу текат не повече от 10л/сек при хижа Бор, под водовземането. Камъните са с някакви кафяви отложения и в реката няма следа от живот.

Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт:

http://dams.reki.bg/0032-dam/2015-10-04

 

2. Река Владайска

Ако сте разгледали всички снимки и клипове на горния линк, сте видяли, че на Владайската река, езерцето, което е на Златните мостове, е затлачено с пясък и тиня, от която непрекъснато излизат мехури. В езерцето плуват сивени - неместен вид в защитена територия. Само сивени и нито една балканска пъстърва?

За съжаление, ние помним това езеро от много отдавна - когато нямаше тиня и плуваха балкански пъстърви. Това, което видяхме сега, е обезсърчително спрямо предмета и целите на ПП Витоша. Защото това езерце е хидравлично и биологично свързано с Владайска река.

Ето защо Ви молим, да проверите кой изяде балканските пъстърви и пусна сивените, а за самите водни обекти да вземете някакви мерки, за да заприлича района наистина на природен парк, какъвто в момента безусловно не е.

Да не говорим за циганията около Златните мостове и боклуците навсякъде. Посъбрахме малко боклук от Боянската река, но нямахме време, заради следващата задача:

 

3.Селската река /Железнишка/ - водовземане за ВЕЦ Симеоново.

При посещението не отнема вода от реката изобщо, точно както би трябвало.

Очевидно не работи отдавна.

Обаче няма рибен проход и миграцията на риби и други водни организми е невъзможна. Задбаражното езеро е затлачено с пясък и тиня. Над него има още един непреодолим праг на реката.

Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт:

http://dams.reki.bg/0263-dam/2015-10-04

 

Важно:

Ако сте разгледали всички снимки и клипове на горния линк, сте видяли, че на

Селската река има някакво допълнително водовземане - преграда с камъни в реката и една оранжева тръба. (вероятно водохващането на тепавицата)

Местоположението му е горе-долу на половина от пътя, като се тръгне от тепавицата в с.Железница, до водовземането на ВЕЦ Симеоново. Можете да го познаете, защото като се наближи мястото, на отсрещния бряг се вижда оранжевата тръба. А най-лесно се познава при маловодие, защото реката не издава нито звук, и изведнъж започва да шуми - там е водовземането.

 

След това водовземане, до тепавицата, реката е напълно обезводнена. В момент когато скоро ще започне миграцията на пъстървите в размножителния период на зимно размножаващи се риби и когато всички реки в пъстървовата зона са забранени за риболов.

 

Надяваме се да имате предвид и следното - ако някой рибар бъде хванат, че лови риба в момента на забраната в нормална незащитена територия, глобата е между 1000 и 3000 лева. А тук говорим за пресушен участък от река, с напълно унищожен живот, в защитена територия. Любимо място на софиянци, според проекта на ПУ на ПП Витоша.

Надяваме се да издирите извършителя на това престъпление и да вземете адекватни мерки.

 

Заключение:

Въз основа на наблюденията на горните три реки, считаме, че е крайно необходимо в актуализирания План за управление на ПП Витоша, на въпроса за състоянието на водите в парка да се обърне изключително внимание, като се предвидят спешни мерки, съгласувано с Басейновите дирекции. Дотогава не можем да приемем, че това е наистина защитена територия, защото никой не защитава нищо от никого.

Един изял пъстървите и пуснал сивени във Владайската, друг откраднал всичката вода от Селската, в Боянската река едва църцори нещо върху кафявите камъни.... А ние установихме тези неща след еднодневно посещение само на три реки.

 

Молим, в случай че от МОСВ преценят - да изпратят настоящия доклад и до НСЗП и съответната дирекция, която отговаря за защитените територии.

 

Предварително благодарим за разбирането и съдействието.

понеделник, 14 септември 2015 г.

Доклад от проверки ВЕЦ на Сдружение Балканка - 11 Юли

 

До Басейнова Дирекция Пловдив

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от вредното влияние на ВЕЦ-овете у нас, представяме поредния доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на БДУВИБР на 10.07.2015г. Резултатите са както следва:

 

  1. Река Тополница - ВЕЦ Тополница.

-         Посещението е в момент на нормално за сезона ниво на реката - След най-подробен оглед на водовземното съоръжение - не успяхме да установим наличие на подходящ рибен проход.  Не изключваме възможността да има изпълнен някакъв байпас отстрани, обаче ако изобщо го има - той е затлачен и обрасъл, понеже не се вижда. Във всеки случай водата, която се изпуска в реката, преминава само през съоръжението с турбината и една малка част протича през дупка отстрани на табления затвор на баража. Това е второто вероятно място за рибен проход, но тази дупка е прекалено високо над водата - ако оттам започва рибен проход. В момента миграцията на риби и други водни организми е невъзможна. Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт -

http://dams.reki.bg/0287-dam/2015-07-10

 

Ето защо - за тази МВЕЦ молим да бъде извършена обстойна проверка и да бъдат разпоредени мерки, осигуряващи възможност за миграция на рибите и другите водни организми съгласно ЗРА.

 

  1. Река Камениница над Клисура - ВЕЦ Неси.

Посещението е в момент на нормално ниво на реката за сезона - Не можахме да стигнем до водовземането, понеже достъпът е силно затруднен или по-скоро - не открихме пътя до него. Обаче в реката над сградата на ВЕЦ Неси има вода, която - ако не е 14л/сек /колкото е според разрешителното за водовземане/, то е близко до това количество. По-важното е, че в реката има живот, т.е. - хванахме и риба. Ето защо по принцип бихме счели, че тази МВЕЦ работи като хората. Обаче голяма част от напорния водопровод не е вкопан в земята, а е открит, като по този начин се препятства достъпът на животни до реката, за да пият вода.

Допълнително считаме, че изграждането на МВЕЦ на такива малки реки е крайно неправилно! Особено ако водовземането е на територията на НП Централен Балкан. Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт -

http://dams.reki.bg/0128-dam/0128-dam

Ще сме много благодарни ако за тази МВЕЦ ни изпратите снимки от

водовземането - ако направите проверка, за да може да ги качим на сайта.

Молим също така да ни уведомите - дали в условията на разрешителното е

разрешено тръбопроводът да е открит над земята?

 

  1. Река Равна над Розино - ВЕЦ Равна.

Посещението е в момент на нормално ниво на реката за сезона. Считаме, че за тази МВЕЦ е извършено престъпление срещу природата. Около 1.5 километра /по хоризонтална проекция/ от напорния тръбопровод е прекаран през гора, като за целта е изсечена просека, която на места достига поне 15-20 метра широчина. Има ясни следи от ерозия на почвата. И това се случва в ЗЗ Централен Балкан Буфер. Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт -

http://dams.reki.bg/0230-dam/0230-dam

 

За тази МВЕЦ бихме искали да обърнем внимание, че данните за координати и кота на водовземането се разминават. Предоставените от БДУВИБР координати
 - 42.726481,24.492211, съответстват на кота около 830 метра, където не успяхме да установим водовземане. Считаме, че по-близо до истината е котата на 
водовземането - 1034 метра, пак според разрешителното. 

Така или иначе, не успяхме да открием самото водовземане, понеже данните са неточни. Не че няма да го открием при следващо посещение, но засега молим да ни бъдат предоставени коректни данни, за да може да осъществяваме наблюдение. Засега само предполагаме, че котата е над 1160 метра, където пътят пресича реката, но не сме сигурни. Там сме установили водно количество в реката не повече от 10л/сек. - при изискване за 26л/сек от разрешителното.

 

Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт -

http://dams.reki.bg/0483-dam/2015-03-07

 

Ето защо - за тази МВЕЦ молим да бъде извършена обстойна проверка и да бъдат проверени:

-         Координати и кота на водовземането

-         Водно количество след водовземането - измерено точно съгласно методиката за мерене на водно количество след водовземни съоръжения.

-         Кой, как и защо е разрешил изсичането на гора в Защитена Зона Централен Балкан Буфер с цел да се прекара напорен тръбопровод за ВЕЦ.

 

Молим данните от тази проверка да ни бъдат предоставени, за да ги качим на сайта за наблюдение на ВЕЦ. Ще сме много благодарни, ако ни изпратите и снимки от водовземането за МВЕЦ Равна.

 

Предварително благодарим за разбирането и съдействието.

Доклад от проверки ВЕЦ от Риболовно Сдружение Балканка - 6 Юли

До Басейнова Дирекция Пловдив

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от вредното влияние на ВЕЦ-овете у нас, представяме доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на БДУВИБР на 04.07.2015г. Резултатите са както следва:

 

  1. Чепинска река - в момента на посещението реката е много пълноводна и мътна.

-         Водохващане над Велинград при тунела към язовир Батак - изпусканото в реката водно количество е много малко - порядък не повече от 20л/сек - в момент на пълноводие след обилни дъждове в района. Това е едно от водохващанията за Баташкия водносилов път - доколкото ни е известно. Съоръжението няма рибен проход. Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт -

http://dams.reki.bg/0483-dam/2015-03-07

 

-         Водохващане за ВЕЦ Долене 1. Трябва да изпуска в реката 390л/сек - не изпуска повече от 20л/сек.  Реката е само на локви под водохващането. Нямахме пряка видимост към рибния проход, но изглежда че излиза горе към езерото в дълбока вода, а не на повърхността, както би трябвало. Причината да нямаме видимост е, че на пътя покрай сградата на ВЕЦ Долене 1 има сложена бариера и достъпът до реката е ограничен за физически лица, което представлява нарушение на ЗВ - дори и в случай че цялата местност от сградата до баража е собственост на оператора на ВЕЦ Долене 1. Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт:

http://dams.reki.bg/0080-dam/2015-07-04

 

-         Водохващане за ВЕЦ Ели Дере - поздравления за преработения рибен проход! В момент на пълноводие изпуска достатъчно количество вода - ще го проверяваме и при маловодие. Само към рибния проход имаме една бележка - в долния край по новата рампа трябва дълбочината да е поне 15-тина сантиметра. Не сме го проверявали, така че може и да е толкова. Ако не е - това много лесно може да се оправи. Ето линк за да се убедите:

http://dams.reki.bg/0091-dam/2015-07-04

 

  1. Крива река над Сестримо - ВЕЦ Света Петка.

Трябва да изпуска 42л/сек, не изпуска повече от 15л/сек. Коритото под водовземането е задръстено с храсталаци. В горния край на задбаражното езеро има преграда от телена мрежа, която се е затлачила. Тази преграда е напълно незаконна. Има я там от самото начало, но предходните години мрежата беше чиста, а това означава, че тази пролет най-вероятно са изпускани един или всичките язовири нагоре - Белмекен, Станкови бараки и Чаира. Като ги пуснат пак се създава сериозен риск от наводнение на района - както заради задръстеното корито, така и заради затлачената преграда, която лесно може да бъде отнесена надолу по течението. Ето линк за да се убедите:

http://dams.reki.bg/0257-dam/2015-07-04

 

 

            Оценката ни за изпусканите водни количества е визуална, на базата на сравнения със случаи, в които знаем точно колко вода се изпуска.

 

Надяваме се да извършите проверки и да измерите водните количества изпускани в реките точно, за да не остане никакво съмнение по въпроса. Така също да проверите какви са основанията на собственика на ВЕЦ Долене 1 да сложи бариера на пътя покрай реката .

 

Също се надяваме да разпоредите да бъде изпълнен рибен проход на Чепинска река, както и да бъде премахната бариерата на ВЕЦ Долене 1 - за да можем да го посещаваме и следим по-лесно. Ще сме много благодарни, ако при Вашата проверка направите снимки на рибния проход на ВЕЦ Долене 1  - за да можем да ги качим на сайта.

 

            Молим да ни информирате за резултатите от Вашите проверки и за предприетите мерки на настоящия e-mаil адрес.

 

Доклад ВЕЦ 8 Август - Каскада Петрохан

До МОСВ и Басейнова Дирекция Плевен

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на БДУВДР на 07.08.2015г. Резултатите са както следва:

 

  1. р.Бързия -  Каскада Петрохан - изравнител Клисура, непосредствено под ВЕЦ Бързия.

 

Посещението е в момент на ниско ниво на реката за сезона - толкова ниско, че е под минималния средномесечен отток с 95% обезпеченост. Изпусканото количество вода е много малко. Поначало в реката се хваща водата над изравнителя Клисура и от това водохващане се изпуска съвсем малко вода. Пак толкова малко вода прицърцорва изпускана и от самия изравнител.

Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт -

http://dams.reki.bg/0129-dam/2015-08-07

 

 

            Най-ясно става положението от клиповете, защото те показват едновременно реката под изравнителя и самия канал, излизащ от него.

            Самото водохващане над изравнителя не можахме да го снимаме, понеже ни сгащи охраната и ние не настоявахме особено. Но с охраната не сме имали никакъв проблем. По тази причина не установихме дали има рибен проход, но се надяваме след този сигнал - Вие да го проверите, както, разбира се,  да измерите водното количество точно - съгласно методиката за измерване на водно количество под водовземни съоръжения и да ни информирате за резултатите от проверката.

 

ВАЖНО:

Бихме искали да подчертаем отново следния факт - посещението е при маловодие. Ето защо считаме, че от реката не трябваше да се отнемат никакви водни количества в такъв момент! А че се отнемаше голяма част от водата е видно от линка, защото сме снимали реката под изравнителя и над него.

 

Също така искаме да Ви обърнем внимание - това е последното водохващане за каскадата Петрохан. За същата каскада има още безброй водовземания. Хванати са води от всички реки в района между връх Ком и връх Тодорини кукли, чрез каналите „Сребърна-Гински", „Искрецки" и „Стругарница". В защитена зона по Натура 2000 - Западна Стара планина и Предбалкан.  

По тази причина сме ставали свидетели как река Сребърна /Височка/ и река Голема /Берковска/ напълно пресъхват лятно време - едната в село Комщица и над него, а другата - над Берковица. Въпреки че вече са събрали водите от всичките си притоци, които също са хванати. Същото важи и за част от реките на Петроханското плато, които са хванати от канал „Искрецки". Виждали сме ги сухи, с изключение на Студената река, където едва църцореше нещо.

В съвсем скоро време ще посетим и снимаме тези реки на споменатите места - за да ги качим на сайта. Самите водохващания може и да не успеем, защото нямаме данни за тях.

            Във връзка с гореизложеното, молим, да бъде извършена подробна проверка на всички водохващания за каскадата Петрохан и да се установи - изпускат ли каквато и да било вода и имат ли рибни проходи. Също молим да ни бъдат предоставени координатите им - за да можем да ги следим.

 

Също молим, след проверката се разпореди извършване на мониторинг на екологичното състояние на водните обекти под водохващанията  - съгласно Наредбата за мониторинг на водите. За какво иначе е написана тази наредба - ако не за такива случаи? И ако се установи, че няма следа от живот в споменатите от нас участъци - надяваме се да бъдат изпълнени разпоредбите на чл.199 и чл.199а от Закона за водите.

 

            Имайки предвид, че всички водовземания попадат в ЗЗ Западна Стара планина и Предбалкан, също се надяваме при актуализацията на ПУРБ за Дунавски район да бъдат включени мерки за постигане на добро екологично състояние на споменатите водни обекти.  С други думи - да бъде върнат животът в тях по някакъв начин. На всичко отгоре на река Височка има предвидена още една бъдеща ВЕЦ със същото име, за която се надяваме да прекратите разрешителното за водовземане на основание чл.199 и 199а от ЗВ.

Надяваме се и да проверите кой, как и защо е издал разрешително за водовземане за тази ВЕЦ и къде е видял, че ще има вода за нея, след като всичко е хванато за каскадата Петрохан.

 

Предварително благодарим за разбирането и съдействието.

понеделник, 3 август 2015 г.

ВЕЦ продал 5 пъти над отчета на електромера

Четири ВЕЦ-а по поречието на река Искър са продавали електроенергия, която е в пъти повече от показанията на електромера на изхода, сочи докладът на анкетната комисия. Първата фактура на един от вецовете е издадена 2 месеца, преди да бъде въведена централата в експлоатация. Според електромерите ВЕЦ "Лъкатник" е произвел 224 мегавата, но "ЧЕЗ" е фактурирало 1337 мегавата, които НЕК е платила.

ВЕЦ-овете се водят инвестиция на италианската фирма "Петровила", а неин представител е Патрик Паулето, зет на бившия областен управител на София-област Олимпи Кътев. Инвестицията е започната през 2006 г., когато НДСВ е още във властта.

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ