понеделник, 16 октомври 2017 г.
Многоцелеви доклад за ВЕЦ - Ботуня, Лом, Доспад
Екоминистърът Нено Димов може да направи първа копка на гроба на проекта на магистрала Струма
|
неделя, 15 октомври 2017 г.
Възобновяемите енергоизточници в България - промо обзор от Дневник
http://m.dnevnik.bg/zelen/biznes/2009/01/09/611384_vuzobnoviaemite_energoiztochnici_v_bulgariia_-_obzor/
ЕНЕРГИЯ ОТ МАЛКИ ВЕЦ
Водата все още е най-използваният възобновяем енергиен източник в България, въпреки интереса към оползотворяване на слънчевата, вятърната, геотермалната енергия и биомасата. Малките ВЕЦ-ове се изграждат на течащи води, като не се използват предварително резервирани водни обеми и се избягва изграждането на язовирна стена и оформянето на язовирно езеро. Предимството за изграждането на този вид централи е и дългият период на експлоатация на съоръженията и ниските разходи, свързани с производството и поддръжката. В категорията "малки ВЕЦ" спадат централи с инсталирана мощност равна или по-малка от 10 мегавата, мини-ВЕЦ са централите с мощност от 500 до 2000 киловата, а микро-ВЕЦ - до 500 киловата. Водният потенциал на България не се използва рационално - нито от речните басейни, нито от водоснабдителната и хидромелиоративната система. Малките ВЕЦ-ове могат да се изграждат не само на течащи води, но и на питейни водопроводи, към стените на язовирите, както и при някои напоителни канали. През 2001 г. на питейния водопровод за гр. Севлиево е изградена малка ВЕЦ "Севлиево". През 2002 г. в поречието на р. Янтра до гр. Габрово след рехабилитация на старата централа е изградена малката ВЕЦ "Пеев". През 2003 г. в началото на градската зона на гр. Чепеларе на р. Чая е изградена малката ВЕЦ "Чепеларе". През 2004 г. на питейния тръбопровод за с. Кресна е изградена малката ВЕЦ "Кресна".
На 7 септември 2004 г. в землището на с. Кремен, община Банско, в Пирин е открита каскадата "Ретиже", която включва три малки водноелектрически централи на течащи води с обща мощност 7,43 МВт и годишно производство - над 23 млн. КВтч екологично чиста електрическа енергия. Инвестирани са около 6,5 млн. лв. Собственици и партньори в изграждането на съоръженията са благоевградската фирма "Аверс"ООД и "СИБанк". От построените в България след 1990 г. малки ВЕЦ-ове на течащи води каскада "Ретиже" е на първо място по мощност, по денивелация - 936 м между котата на водохващане /1618 м надморска височина/ и котата на последната ВЕЦ /682 м/, както и по дължина на тръбопроводите- 10 375 м. За първи път в България е разработен и осъществен проект на турбини "Пелтон", произведени от български производител.
На 17 октомври 2006 г. на церемония в района на ВЕЦ "Студен кладенец" е обявено начало на изпълнението на проект "Рехабилитация на каскада Долна Арда". Общата стойност на проекта е 65 млн. евро. Изпълнението на проекта включва цялостна рехабилитация на хидроагрегатите на трите централи от каскада "Долна Арда" - ВЕЦ "Кърджали", ВЕЦ "Студен кладенец" и ВЕЦ "Ивайловград". Предвижда се и разширение на ВЕЦ "Студен кладенец" с още един хидроагрегат с мощност 16 MВ и допълнителен малък хидроагрегат за екологични води с мощност 1 MВ. Общата инсталирана мощност на каскада "Долна Арда" е 270 МВ.
На 26 ноември 2007 г. е подписан договор между Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕВБР/ и ВЕЦ "Своге" за рефинансиране на проект "Каскада "Среден Искър". Проектът предвижда изграждането на 9 малки ВЕЦ-а от руслов тип, които са изключително екологични, защото водата не се отклонява и няма засушаване на площи. Заемът за изграждането е на стойност 54 млн. евро, от които 34 млн. евро са осигурени от ЕБВР, а останалите 20 млн. евро ще бъдат отпуснати от "Булбанк", съвместно с "Уникредит". На 10 май 2008 г. е пусната в експлоатация ВЕЦ "Лакатник", първата от 9-те малки ВЕЦ-а.
Последната ще бъде готова към края на 2010 г. Деветтте малки електроцентрали ще имат обща мощност от 25,7 мегавата, като се очаква да произвеждат общо 142 гигаватчаса електроенергия. Такива централи досега не са изграждани нито в България, нито на Балканите. Инвеститор на проекта е италианската компания "Петролвила".
През декември 2007 г. в землището на гр. Луковит започва изграждането на ВЕЦ "Карлуково" с обща инсталирана мощност 2300 киловата и очаквано годишно производство 14 000 000 киловатчаса. Инвестицията в този проект възлиза на 12,5 млн. лв. Очаква се проектът да бъде завършен през март 2009 г. Изпълнител на проекта е кюстендилската фирма "Руен Холдинг" АД. В периода 2005-2008 г. в България са инсталирани около 150 мегавата мощности от малки ВЕЦ-ове.
Съдебна практика - делото, с което беше спрян втория ВЕЦ Карлуково
РЕШЕНИЕ
№167
гр.Плевен, 24 март 2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав: Председател: К. А.
При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Й. А., като разгледа докладваното от съдията А. административно дело №914 по описа за 2009 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.71 от Закона за водите във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс / АПК/ .
Образувано е по жалба от „Еко енергия БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София 1142, район „Средец", бул „Патриарх Евгтимий" 10, ет.2, представлявано от Д.Д.Б., чрез пълномощника му адв. А.К. ***, против Решение №ПВ 2-00200/01.10.2009 год. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район с център Плевен за отказ за издаване на разрешително за водовземане на Еко Енергия от р.Искър в участъка между кота 123,10 м и кота 119,05м в землището на с.Карлуково, общ.Луковит.
В жалбата се моли на основание чл.71 от ЗВ във връзка с чл.147, ал.1 и чл.146, т.3 и 4 от АПК съдът да обяви за нищожно Решение№ПВ 2-00200/01.10.2009 год. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район с център Плевен, алтернативно да го отмени и да върне преписката за решаване по същество на административния орган. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В жалбата се твърди, че инвестиционното намерение на дружеството е за изграждане на ниско-напорна руслова МВЕЦ „Карлуково ІІ" с инсталирана мощност 1820 кв на р.Искър на км.130+000, мерено от устието на реката в землището на с.Карлуково, общ.Луковит, като е предвидено централата да оползотворява потенциал на реката между коти 123,10 и 119,05. Посочено е , че дружеството-жалбоподател е информирало за пръв път компетентните органи и засегнатото население за своето инвестиционно намерение в съответствие с изискванията на чл.95, ал.1 от ЗООС към 30.11.2006 год. На 08.02.2007 год. дружеството е подало писмено искане до Директора на РИОСВ-Плевен за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по отношение на инвестиционното предложение, въз основа на което е постановено Решение №ПН 43-ПР/24.04.2007 год. за преценка на необходимостта от ОВОС. На основание чл.96 от ЗООС дружеството е представило на Директора на РИОСВ-Плевен изработения доклад за ОВОС с положителна оценка, а резултатите от проведеното на 19.06.2008 год. обществено обсъждане на доклада за ОВОС по отношение на инвестиционното предложение на дружеството са представени на Директора на РИОСВ-Плевен и са отчетени преди вземане на решение по ОВОС, като част от техническите параметри са намалени и по този начин инвестиционното предложение е попаднало изцяло в територията на РИОСВ-Плевен и не засяга териториите на други РИОСВ. С решение по ОВОС № ПН1-1/12.06.2009 г. Директорът на РИОСВ – Плевен е одобрил осъществяването на инвестиционното предложение на „Еко енергия", което решение е обжалвано от Сдружение за Дива природа „Балкани" пред Административен съд – Плевен и е образувано адм. дело № 587/2009 г. Паралелно с процедурата по ОВОС, по отношение на инвестиционното предложение на „Екоенергия" е възложено и извършването на предварителни проучвания по чл. 138 от ЗУТ, като изработеното през м. септември 2007 г. предпроектно проучване е изменено, като са отчетени резултатите от проведеното обществено обсъждане на доклада за ОВОС. На 29.06.2009 г. дружеството е подало заявление до Директора на Басейнова дирекция – Плевен на основание чл. 60, ал. 1 от ЗВ за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, по което е постановен оспорения отказ, мотивиран с наличието на придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ – издадено разрешително за водовземане № 11140041/19.02.2009 г. от Директора на ПД в полза на „ВЕЦ К-2" АД и поради липса на възможност за съвместно ползване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за искането за водовземане на основание чл. 64, ал. 1 т. 4 от ЗВ. Твърди се в жалбата, че паралелно с протичането на тези описани процедури по отношение на МВЕЦ Карлуково ІІ протичат процедури и по отношение на инвестиционно предложение „Изграждане на малка руслова ВЕЦ К-2", издадено е решение по ОВОС № ПН6/16.09.2008 г. за одобряване осъществяването на инвестиционното предложение „Изграждане на малка руслова ВЕЦ К-2" с мощност 440 киловата, ползваща хидроенергийния потенциал на р. Искър от кота 117,00 м. до кота 122,00 м. в участъка от километър 133+100 до километър 134+200 мерено от устието на реката, в землището на с. Карлуково, с възложител „ВЕЦ К-2" АД, което е оспорено пред Административен съд – Плевен и е образувано адм. дело № 982/2008 г. Същевременно издаденото в полза на ВЕЦ К-2 разрешение за водовземане е оспорено пред Административен съд – гр. Плевен и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят счита подадената от него жалба за допустима, като се позовава на общата клауза за обжалваемост, предвидена в чл. 120, ал. 2 от КРБ и специалната, предвидена в чл. 71 от ЗВ, като насочена към ИАА по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Правния си интерес обосновава с оглед ТР № 21/1995 г. по КД № 18/1995 г.
По същество в жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно на първо място, поради противоречие с материално правните разпоредби на закона. Счита, че не са налице пречките за издаване на разрешително за водовземане, предвидени в чл. 68 от ЗВ. Твърди, че съгласно чл. 49, ал. 3 т. 1 от ЗВ придобити права са права на водовземане и ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на ЗВ, а за да придобие правна сила и да влезе в действие, разрешителното за водовземане следва да е влязло в сила, тъй като разрешителното за водовземане, издадено в полза на ВЕЦ К-2 е обжалвано, а съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК оспорването спира изпълнението и ЗВ не предвижда предварително изпълнение, следователно разрешителното за водовземане на ВЕЦ К-2 не е влязло в сила, поради което не е налице стабилно, ползващо се с юридическа сила разрешително за водовземане, от което ВЕЦ К-2 може да черпи права за водовземане с цел производство на електроенергия, посредством ВЕЦ К-2 от повърхностен воден обект на р. Искър в землището на с. Карлуково. Твърди, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на това разрешително с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което изходът от висящото административно дело не следва да се отрази на законосъобразността на постановения отказ, т.е. към момента на издаване на решението не са били налице придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ, които да бъдат засегнати от реализацията на инвестиционното предложение на „Екоенергия" и не е било налице основание за постановяване на отказ. Развива доводи за незаконосъобразност на издаденото разрешително за водовземане в полза на ВЕЦ К-2. На второ място счита, че решението противоречи на административно-производствените правила, тъй като административния орган не е установил по безспорен начин влизането в сила на разрешително за водовземане в полза на ВЕЦ К-2. С това според жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като административния акт е издаден без да са изяснени напълно обстоятелствата и фактите по случая. В заключение моли да бъде отменено оспореното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К. с пълномощно по делото. В писмени бележки развива подробни съображения, като доразвива твърдението си, че жалбата е допустима и като подадена в срок, анализирайки представените писмени доказателства. По същество доразвива съображенията, изложени в жалбата.
Ответникът по жалбата – Директорът на Басейнова дирекция Дунавски район с център Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Х. с пълномощно по делото, която моли съда да отхвърли жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебното заседание по съществото на спора представя писмени бележки, в които излага становище, че оспореното решение е издадено в съответствие на разпоредбите на ЗВ, след проведени процедури и представена от заявителя документация и е законосъобразно. Същото е издадено от компетентния орган, съгласно чл. 68, т. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 55, т.4 и чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ, спазена е писмената форма, с изискуемите реквизити и е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Като основания за отказ да се издаде разрешително е посочено засягането на придобити права в участъка между кота 123.10 м. и кота 119 м. в землището на с. Карлуково, като в диспозитива на решението е посочено, че преценката за придобити права се основава на коти на р. Искър, а не на координати. Твърди, че ситуирането на дадена централа на течащи води върху речното корито се осъществява чрез геодезически коти – горно работно ниво и долно работно ниво, които определят хидравличния пад, а последния е разликата между ГВН и ДВН. Счита, че дори да са неточни географските координати, същите не оказват влияние на законосъобразността на издаденото разрешително, тъй като определящи инженерни параметри на ВЕЦ са водно количество и хидравличен пад. Цитираните географски координати определят точното място на една точка, докато една руслова ВЕЦ, каквато е ВЕЦ К-2, е сложно съоръжение, разположено на сравнително голяма площ и не би могла да се идентифицира само с една точка. Счита, че придобити права с цел електропроизводство се характеризират с разрешено водно количество и енергиен потенциал, заключен между ГВН и ДВН на централата, т.е. ГВН и ДВН определят участъка от водния обект /енергийния потенциал/ който се предоставя за ползване и върху който се придобиват права по смисъла на ЗВ. Именно ГВН и ДВН са от значение за издаване на разрешително и когато те се припокриват изцяло или отчасти, ще има отказ за издаване на разрешително, какъвто е настоящия случай. Счита, че чрез експертизата се е доказало, че не е възможно едновременното реализиране и на двете инвестиционни намерения, тъй като подаденото от жалбоподателя заявление е за водовземане чрез съоръжения, изградени на кота 119,05 м., която кота се явява в заливаемата зона, т.е. под заливната кота /122,00 м./ на вече издаденото разрешително в полза на ВЕЦ К-2. Досежно твърдението, че координатите на ВЕЦ К-2 са неточни, счита, че същите подлежат на поправяне по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, но макар и неточно изписани, не може да се направи извод, че няма да се засегнат придобитите права на ВЕЦ К-2. Разрешителното за водовземане твърди, че се издава въз основа на предоставено предпроектно проучване за възможността за изграждане и параметрите на ВЕЦ-а, като трасирането на отделните елементи от хидротехническия комплекс ще се извърши след като бъде изготвен технически работен проект за да бъде получено разрешително за ползване на воден обект от БДДР и разрешително за строеж от съответната община, което се осъществява на по-късен етап. Неразделна част от техническия проект е част „геодезия", но детайлите задължително ще бъдат съобразени с определената в разрешителното геодезическа рамка между кота 122 м. и 117 м. С разрешителното за водовземане според ответника се разрешава да се осъществява водовземане от определен воден обект, което на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ се издава въз основа на представени предпроектни проучвания с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ. То се различава от разрешителното за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 1, букви „А" и „З" от ЗВ, в което следва да се представи работен проект, в който подробно да са посочени характеристиките на избрания начин за реализиране на преградното съоръжение. Твърди, че разрешително № 11140041/19.02.2009 г. е влязъл в сила ИАА, потвърден с определение № 15385/15.12.2009 на VІІ-мо отделение на ВАС. В този смисъл не би могло да бъде издадено разрешително на жалбоподателя, тъй като винаги ще се засегнат придобити права, освен ако се издаде разрешение извън участъка, определен между кота 122 и кота 117 м., за които МВЕЦ К-2 има придобити права да оползотворява енергийния потенциал на р. Искър. В заключение моли съда да отхвърли подадената жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че ако бъде издадено исканото разрешение ще бъдат построени два ВЕЦ-а и МВЕЦ Карлуково ІІ ще залее МВЕЦ К-2, която има придобити права. Издаденото разрешително за водовземане в ползва на МВЕЦ К-2 е влязъл в сила стабилен ИАА, с него МВЕЦ К-2 е придобило права на водовземане, поради което постановеното решение за отказ счита за законосъобразно.
Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспореното решение във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Редът и условията за издаване на разрешително за водовземане са уредени в Глава четвърта от Закона за водите . Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗВ, за откриване на процедурата за издаване на разрешително за водовземане и/или ползване, кандидатите подават заявление, което съдържа данните, които се изискват по чл. 56, т. 4-9, както и адрес за кореспонденция, телефон и факс за връзка с физическото лице или с лицето, което управлява и представлява дружеството. Към заявлението се прилагат визираните в ал. 2 на чл. 60 документи. В съответствие с изискванията на чл.60 от ЗВ, в БДДР е постъпило заявление с вх. № ПВ2-00200/29.06.2009 г. до Директора на БДДР от „Еко енергия БГ" ЕООД, за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, с цел производство на електроенергия от възобновяем енергиен източник за р. Искър, километър 130+000 от устието на р. Искър, землище на с. Карлуково. Към заявлението са приложени необходимите документи съобразно изискванията на чл.60, ал.2 от ЗВ, описани и в самото заявление. Едно от приложенията е Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ПН1-1/2009 г. на Директора на РИОСВ – Плевен, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение „изграждане на МВЕЦ Карлуково ІІ" на река Искър, с мощност 1820 киловата, ползваща хидроенергийния потенциал на р. Искър на километър 130+000 от устието на реката в землището на с. Карлуково, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони с възложител „Екоенергия БГ" ЕООД и местоположение на километър 130+000 от устието на р. Искър, в землището на с. Карлуково, общ. Луковит. Представена е и преписката във връзка с инвестиционното предложение и издаване на решението по ОВОС. Решение № ПН1-1/2009 г. е обжалвано от Сдружение за дива природа „Балкани" – гр. София, видно от жалба на лист 93-95 от делото. В Административен съд – Плевен по жалбата е образувано адм. дело № 587 по описа за 2009 г., видно от определение на лист 86 от делото. Към датата на постановяване на настоящето решение , от служебно извършена справка в интернет-страницата на АС-Плевен се установи, че по жалбата на Сдружение за дива природа „Балкани"-София против Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ПН1-1/2009 г. на Директора на РИОСВ – Плевен, АС-Плевен е постановил Решение от 19.03.2010г., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението по адм.дело №587/2009 год. с оглед датата на неговото постановяване-19.03.2010 год., към датата на постановяване на настоящото, не е влязло в законна сила.
Процедурата по издаване на разрешителното за водовземане е уредена в разпоредбите на чл. 60 - 68 от ЗВ. Производството включва проверка дали съдържанието на заявлението и на приложените документи отговаря на изискванията по чл. 60, след което органът по чл. 61, ал. 1 ЗВ преценява искането според критериите по чл. 62, ал. 1, т. 1 - 7. Вторият етап е регламентиран в чл. 67 - 71 от ЗВ. Съгласно чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗВ заинтересуваните лица могат да възразят срещу издаването на разрешителното. В 14 - дневен срок от изтичането на срока по чл. 64, ал. 1, органът по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗВ издава разрешително за водовземане- чл. 65, ал. 1 от ЗВ. В чл. 68 са посочени случаите, в които органът може да постанови отказ за издаване на разрешително.
В конкретния казус регламентираната и описана по-горе предварителна процедура не е проведена, което не съставлява нарушение предвид разпоредбата на чл.62а от Закона за водите. Съгласно този текст , в едномесечен срок след изтичане на срока по чл. 61, ал. 2 за проверка за съответствие между съдържанието на заявлението и на приложените документи по чл. 60 и изискванията на закона, се провежда вторият етап от процедурата, регламентиран в разпоредбите на чл.62а-чл.67, но само ако не са налице основания за отказ. В случая компетентният орган е преценил, че са налице основания за отказ за издаване на разрешително за водовземане, поради което е постановил оспореното решение № ПВ2-00200/01.10.2009 г. за отказ за издаване на разрешително. Наличието на основания за отказ не е наложило провеждането на втория регламентиран в ЗВ етап на предвидената процедура. В мотивите на постановеното решение директорът на БДДР-Плевен е посочил, че избрания створ за хидровъзел „Карлуково ІІ" включва подприщване между кота 119,05 м., кота 123,10 м., приливно съоръжение за пропускане на високи води, рибен проход и защитни диги. Всички тези съоръжения са проектирани с кота корона 123,60 м. и поддържат кота НВВН=123,10 м. Посочено е още в решението, че към настоящия момент има издадено разрешително за водовземане № 11140041/19.02.2009 г. с цел електропроизвоство посредством руслова ВЕЦ К-2 по силата на който следва да бъде реализирано водовземане от река Искър на кота дъно река 116,00 м. Схемата на ВЕЦ К-2 предвижда подприщване на р. Искър до кота 122,00 м. в землището на с. Карлуково. Направен е извод, че искането на жалбоподателя се отнася за водовземане на място на р. Искър, което попада в заливното езеро на разрешената вече схема от съоръжения на МВЕЦ К-2 и е налице обективна невъзможност да се разреши още едно водовземане от същия участък. Посочено е, че искането е недопустимо поради невъзможност да се реализира едновременно с придобитото вече право за използване между коти 117,00 м. и 122,00 м. Органът е счел, че са налице придобити права по смисъла на ЗВ, тъй като има издадено разрешително за водоползване за тази част на водния обект. На това основание е отказано разрешително за водовземане от р. Искър в участъка между кота 123.10 м. и кота 119.05 м. в землището на с. Карлуково.
От друга страна е издадено разрешително за водовземане № 11140041/19.02.2009 г. в полза на „ВЕЦ К-2" АД – София за производство на електроенергия посредством руслова ВЕЦ К-2 с мощност 2440 киловата и нетен пад 4,70 м., с място на водовземането: водохващане изградено в руслото на р. Искър на километър 133+100, кота дъно река 116,00 м., на около 1300 метра под ЖП моста след гара Кунино и определени георграфски координати на водовземането В = 43˚ 13`27`` и L = 23˚ 59`56``. Срещу разрешително за водовземане № 11140041/19.02.2009 г. е подадена жалба от „Екоенергия БГ" ЕООД – София до Административен съд – гр. Плевен /лист 206-217 от делото/. В Административен съд – Плевен е образувано адм. дело №706/2009 видно от определение № 585/2009 на лист 219-220 от делото. С последното е оставена без разглеждане жалбата на „Екоенергия" срещу разрешението за водовземане и е прекратено производството по делото. Срещу определение № 585/2009 г. по дело № 706/2009 г. е подадена частна жалба от „Екоенергия" до ВАС, приложена на лист 222-228 от делото. По жалбата ВАС е постановил окончателно Определение №15385/15.12.2009 год. по адм. дело №13797/2009 год., с което е оставил в сила определение №585/31.08.2009 г., постановено по адм. дело №706/2009 г. по описа на Административен съд Плевен. Следователно, разрешително за водовземане № 11140041/19.02.2009 г, издадено в полза на "ВЕЦ - К2" АД за водовземане с цел производство на електроенергия посредством "ВЕЦ - К2" от повърхностен воден обект р. Искър в землището на с. Карлуково, общ.Луковит, е влязло в сила и е станало стабилен административен акт, подлежащ на изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение е изпратено на жалбоподателя с обратна разписка, приложена на л.27 от делото и е получено от същия на 07.10.2009 год., видно от отбелязването върху същата. Жалбата срещу решението е подадена по пощата на дата 20.10.2009 год., видно от разписка №000650/РS1000006С69F на л.289 от делото. Номерът на разписката е идентичен с идентификационния номер, поставен върху плика, с който е изпратена жалбата, приложен на л.291 от делото. Следователно, жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорения акт, която има право и интерес от оспорването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Решението е постановено от компетентния съобразно разпоредбата на чл.52, ал.1, т.3 от ЗВ орган, в рамките на неговата компетентност, при спазване на предвидената в закона форма и наличие на всички реквизити, включително фактически и правни основания за издаването му, при спазване на предвидената в ЗВ процедура.
Настоящият състав на съда намира, че при постановяването на оспорения административен акт са спазени и материално правните разпоредби на закона. В чл. 68 от ЗВ е предвидена възможност да бъде постановен отказ да се издаде разрешително, като изрично са регламентирани седем предпоставки, при които органът може да упражни тези свои правомощия. Видно от законовата уредба на условията и реда за издаване на разрешително (чл. 60 до 71 на ЗВ), компетентният орган е оправомощен да издаде разрешително, при изпълнени законови изисквания или да постанови отказ - в случаите на чл. 68, т. 1 до 7 от ЗВ. Постановеният отказ е мотивиран с хипотезата на чл. 68 т. 1 от ЗВ - засягане на придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 и 2, от ЗВ. Според дефиницията на цитираната законова разпоредба "придобити права" са: права на водовземане и ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на този закон. Безспорно се установи, че според Разрешително за водовземане № 11140041/19.02.2009 г, издадено в полза на "ВЕЦ - К2" АД за водовземане с цел производство на електроенергия, "ВЕЦ - К2" АД-София е имал придобити права на водовземане върху участък от р. Искър, за част от който се отнася и по-късно подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на разрешително.Възражението на жалбоподателя, че към датата на постановяване на оспорения отказ, разрешението за водовземане в полза на "ВЕЦ - К2" АД не е влязло в сила поради обжалването му, е неоснователно. От една страна, законът свързва придобитите права с „издадени разрешителни", не и с влезли в сила такива, а от друга страна, влязлото в сила определение на ВАС, с което е оставено в сила определението на АС-Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Еко енергия-БГ" ЕООД срещу Разрешително за водовземане № 11140041/19.02.2009 г, се преценява като нов факт от значение за делото по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК. По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, заключението на която съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно. От същата се установява, че според географските координати оста на баража на МВЕЦ К-2 не съвпада с данните за отстояние от ж.п.моста след село Кунино и е извън река Искър, така както е показано на приложение 1, неразделна част от експертизата. Докато според географските координати оста на баража на МВЕЦ Карлуково ІІ съвпада с данните за отстояние от ж.п.моста и с чертеж „Кадастър на засегнатите имоти" от предпроектното проучване /лист 143 от делото/, показано на приложение 2. Вещото лице е направило заключение, че предвид изчислените дължини на заливните езера не е възможно да бъдат построени двата ВЕЦ-а в този участък на реката, защото езерото на МВЕЦ Карлуково ІІ ще залее МВЕЦ К-2 – опашката на езерото е 350 метра по-нагоре по течението на предполагаемото място на МВЕЦ К-2. Макар че вещото лице е направило заключение, че с оглед на геодезичните и географските координати местоположението на МВЕЦ К-2 не е ситуирано на реката, както и че оста на баража не съвпада с данните за отстояние от ж.п.моста след село Кунино, тези фактически констатации не могат да бъдат предмет на проверка в настоящото производство, а само в производство по обжалване на издаденото в полза на ВЕЦ К-2 АД разрешително за водовземане и не се отразяват на законосъобразността на оспореното решение. Самото разрешително за водовземане, издадено в полза на ВЕЦ К-2 АД, не може да бъде предмет и на инцидентна проверка за законосъобразност в настоящото производство с оглед разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК. Ето защо ирелевантни за настоящия спор се явяват фактическите констатации в заключението на вещото лице. Единственият релевантен въпрос, по който не се спори, е фактът, че в полза на ВЕЦ К-2 АД е издадено разрешение за водовземане № 11140041 от 19.02.2009 г., по силата на което следва да бъде реализирано водовземане от река Искър на кота дъно река 116,00 метра, подприщване на река Искър до кота 122,00 метра в землището на село Карлуково. От друга страна е установено, че искането на настоящия жалбоподател се отнася до водовземане от място на река Искър, което попада в заливното езеро на разрешената вече схема от съоръжение на МВЕЦ К-2, поради което е налице обективна невъзможност да се разреши още едно водовземане от същия участък. Ето защо и с оглед издаденото разрешение за водовземане в полза на ВЕЦ К-2, изводът на административния орган за наличие на придобити права по смисъла на чл.49 ал.3 т.1 от Закона за водите се явява постановен в съответствие с материалния закон.
От друга страна съдът констатира и наличието на друга пречка за издаване на разрешение за водовземане по заявлението на настоящия жалбоподател. Разпоредбата на чл.60 ал.2 т.4 от Закона за водите изисква като приложение към заявлението да се представи влязло в сила решение по оценка на въздействието върху околната среда или решение да не се извършва такава оценка в случаите, определени в ЗООС, за инвестиционни предложения и/или разширения, пряко свързани с исканото разрешително. Към заявлението на дружеството жалбоподател за издаване на разрешение за водовземане действително е представено решение по ОВОС № ПН1-1 от 2009 г. на директора на РИОСВ – Плевен, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение „Изграждане на МВЕЦ Карлуково ІІ" на река Искър с мощност 1820 киловата, ползваща хидроенергийния потенциал на река Искър на километър 130+000 от устието на реката в землището на село Карлуково, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Това решение обаче, както беше отбелязано вече от съда, е било предмет на обжалване по административно дело 587 по описа за 2009 г. на Административен съд – Плевен и към настоящия момент постановеното от съда решение не е влязло в законна сила. Изискването на чл.60 ал.2 т.4 от Закона за водите свързва издаването на разрешително за водовземане с наличието на влязло в сила решение по ОВОС, а не с постановено такова, дори същото да е предварително изпълняемо. Липсата на влязло в сила решение по ОВОС, респективно решение да не се извършва ОВОС, е отрицателна процесуална предпоставка за издаване на разрешение за водовземане.
Идентични възражения се правят от жалбоподателя и по отношение на решението по ОВОС, издадено в полза на ВЕЦ К-2 АД, което е предпоставка за издаване на разрешение за водовземане в полза на това дружество. Действително решението по ОВОС за инвестиционното предложение на ВЕЦ К-2 АД като предпоставка за издаване на разрешение за водовземане не е влязло в сила, но тези възражения не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, а единствено в производството по проверка на законосъобразността на издаденото разрешение за водовземане в полза на ВЕЦ К-2 АД.
Ето защо настоящият състав на съда приема подадената жалба от Еко Енергия-БГ ЕООД за неоснователна по изложените съображения, а решението за отказ за издаване на разрешително за водовземане – за постановено в съответствие с материалния закон.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еко енергия БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София 1142, район „Средец", бул „Патриарх Евгтимий" 10, ет.2, представлявано от Д.Д.Б., чрез пълномощника му адв. А.К. ***, против Решение №ПВ 2-00200/01.10.2009 год. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район с център Плевен за отказ за издаване на разрешително за водовземане на Еко Енергия от р.Искър в участъка между кота 123,10 м и кота 119,05м в землището на с.Карлуково, общ.Луковит.
Решението може да се оспорва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
Инвеститорите в малки ВЕЦ надценили периода на възвръщаемост
Стандартният период на финансиране чрез МОСВ на такива проекти чрез безлихвен кредит е за пет години с двегодишен гратисен период. "По много от проектите, кредитирани от ведомството, се е оказало, че в този период е невъзможно да бъде върната инвестицията", каза зам.- министърът. "Така се е стигнало до отнемане от банки на предприятия и обявяването им на вторична продажба, защото се появяват несъбираеми задължения", допълни Костадинов, цитиран от БТА.
"В България засега няма информационна система, която да ориентира чуждестранните инвеститори, които искат да развиват проекти за получаване на енергия от възобновяеми източници в коя част на страната могат да насочат вложенията си. Освен това, не всички общини и области са публикували информация за подобни дейности на сайтовете си". Това каза Костадинка Тодорова, директор на дирекция "Енергийна ефективност и опазване на околната среда" в Министерството на икономиката и енергетиката. Тя участва в конференция "Инвестиции във вятърни и водноелектрически централи".
Тодорова посочи, че това пречи на министерството да пренасочи инвеститорите към области, в които се търсят вложения за развиване на такива източници на енергия. По думите й този проблем ще се преодолее със създаването на национална публична информационна система, която ще е на общинско и областно ниво и ще се обобщава в Министерството на икономиката и енергетиката. Създаването на системата е регламентирано в проектозакона за използване на възобновяеми и алтернативни енергийни източници и биогорива.
Предстои разработване на национални и общински краткосрочни и дългосрочни програми. В тях общините ще заложат проекти за използване на енергия от възобновяеми източници, което ще позволи на министерството да пренасочи инвеститорите към съответните общини.
"От друга страна общините могат да получават безплатно енергия, ако влязат в съдружие или в публично-частно партньорство в подобни проекти", каза Тодорова.
Тя съобщи, че предстои подготовката на наредба за оценка на потенциала на всички възобновяеми източници. Около десет наредби, свързани с инвестиционните процеси в тази област към различни закони, ще бъдат променени. Всички наредби ще са факт до шест месеца след приемането на закона.
Идеята на промените е да се улеснят производителите на енергия и инвеститорите да не се обръщат толкова често към държавата с оплаквания, заради неправилно тълкуване от администрацията на текстове в законови и подзаконови актове, обясни Тодорова.
АНАЛИЗ НА ВОДНОСТОПАНСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА
ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ
-
Кричим и Перущица заплашени от воден режим Близо 20 000 домакинства може да бъдат засегнати от безводие Начало / България / Регио...
-
DenNews.bg 03.07.2013 http://www.dennews.bg/news/ 2013/7/3/14062-sobstvenici-na- shivashka-firma-pravyat-vec-v- s-st...
-
1 юни 2020 Каназирева се срещна с енергийния министър за проблемите с река Въча и кариерите в ... ...
-
Природозащитната организация WWF заведе жалба срещу решението на екоминистерството да пусне изграждането на четири нови централи