Турският бизнесмен Фуат Гювен успя да прибави още три ВЕЦ към търговската си империя. В сряда (18 май) фирмата му Тракия - 97 спечели обявените от Агенцията за приватизация (АП) явни търгове за продажбата на водните централи Росица 2, Росица 3 и Чипровци. Общо за първите две централи Гювен ще плати 3.76 млн. лв. - това бе печелившата цена на Тракия-97. Обявената от приватизационното ведомство начална тръжна цена бе 2.16 млн. лв., а стъпката за наддаване 100 хил. лева. Конкуренцията за двете централи бе доста оспорвана. Другите участници в търга бяха само българската Енерго - про и немската Пи Си Си (PCC). Офертата на Тракия - 97 за 3.76 млн. лв. се оказа печеливша. В активите на ВЕЦ Росица 2 са записани терен от 17 808 кв. метра, над 29 хил. кв. м земя в селата Росица и Бяла черква, жилищен блок и двуетажна масивна сграда. Не по-малко апетитни имоти има и ВЕЦ Росица 3 - над 19 хил. кв. м терен и други 22 хил. кв. м земи в село Михалци. Двете централи са с обща мощност 3280 киловата, като по данни на АП през 2003 г. са произвели съответно 11.3 и 0.73 млн. киловатчаса електроенергия. Успешен за Гювен бе и търгът за продажбата ВЕЦ Чипровци. И тук надпреварата бе доста сериозна, тъй като документи закупиха общо осем фирми. Две от тях - врачанската ВЕЦ - инжинеринг и турската Frezya basim yayin ambalaj tekstil gida kozmetik otomotiv ticaret emsilcilik imalat limited sirketi, не бяха допуснати до състезанието поради непълни документи. Така в търга освен Тракия 97 се включиха ЕТ Вектра такси - Цветелина Димитрова - Враца, Интерстрой - Калето - Мездра, Елпида -Петрич, Леми - трафо - Перник, и Престиж 97 - Велико Търново.Фирмата на Гювен успя да пребори конкуренцията с оферта от 1.6 млн. лв. при обявена начална тръжна цена 500 хил. лв. и стъпка за наддаване 50 хил. лева. Мощността на централата е 0.825 мегавата, а през миналата година е произвела над 2.1 млн. киловатчаса електроенергия. Тя е въведена в експлоатация през 1957 г., но техническото състояние на машините и съоръженията й е сравнително добро. Само една от трите й турбини не работи и се нуждае от спешен ремонт. Интересът на турския бизнесмен към българските ВЕЦ не е от вчера. През май миналата година, чрез софийската си фирма Елефорс Фуат Гювен спечели търга с явно наддаване за продажбата на каскада Батошево с оферта от 6.1 млн. лв. при начална тръжна цена от 1.5 млн. лева. Освен това чрез Стил 93, Гювен купи още няколко по-малки ВЕЦ. В края на 2004 г. той успя да вземе на търг ВЕЦ-Радомирци за 900 хил. лева. През пролетта на 2003 г. пък Стил 93 спечели на търг с явно наддаване ВЕЦ-Ловеч за 660 хил. лв. и ВЕЦ-Камен рид за 4.2 млн. лева.
четвъртък, 2 ноември 2017 г.
Какво е речно легло?
Решение № 272 от 25.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 290/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова
чл. 290 ГПК
чл. 12, ал. 2 ЗВ
§ 1, ал. 1, т. 16 ДР на ЗВ
чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)
чл. 26, ал. 1 ЗЗД
чл. 108 ЗС
Първият общ критерий за определяне на крайбрежната заливаема ивица е заливаемостта на земите покрай реките. При наличие на корекции на реките заливаеми са земите в границите на корекциите, представляващи изменения на ситуационното разположение на речното корито в резултат на инженерни и хидротехнически мероприятия. При наличие на диги - линейни непрекъснати брегови инженерни съоръжения, изградени с цел предпазване на застрашени от заливане земи - заливаеми са земите между реката и тях при предвидената при проектирането и изграждането им обезпеченост /предвидената вероятност за превишение на водите/. С оглед предназначението на тези съоръжения "наличие на диги" означава действащи диги, т.е. такива, които непосредствено служат за осъществяване на защитна функция. По силата на т. 81 от § 1 ДР на ЗВ крайбрежната заливаема ивица се включва в речното легло - елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 2, пр. 2 ЗВ има автоматично действие само по отношение на имоти, които са държавна или общинска собственост към момента на влизането й в сила /28.I.2000 г./.
________________________________
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 302/04.III.2013 г. по касационните жалби на Д. чрез м. на р. р, и б. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд /САС/ от 05.I.2009 г. по гр. д. № 1826/2007 г. в частите му по претенциите по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) и по чл. 108 ЗС, както и на постановеното на 05.VII.2011 г. решение за допълване на първото решение в обезсилващата му част, с която процесният имот пл. № ****, находящ се в [населено място], целият с площ 19 776 кв. м, ведно с построения в него варов възел, включващ едноетажна сграда - експериментална работилница, автомивка и варници с площ 120 кв. м, е обявен за публична държавна собственост, и в частта, с която е прекратено производството по предявения от Д. срещу [фирма] и [фирма] искове за установяване правото на собственост на Д. върху поземлен имот пл. ****, представляващ терен с площ 20000 кв. м - крайбрежна заливаема ивица на р. Д.
Касационно обжалване на основното решение е допуснато поради липса на съдебна практика по въпросите за действието на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 Закона за водите /ЗВ/ във вр. с § 1, ал. 1, т. 16 от Допълнителните му разпоредби и за приложимия критерии за определяне границите на крайбрежната заливаема ивица на р. Д., както и с оглед възможността за частична недопустимост на въззивното решение поради произнасяне с него плюс петитум относно сградите и постройките в процесния терен.
Касационно обжалване на допълнителното решение е допуснато с оглед вероятността то да е недопустимо поради постановяването му по искане на ищеца /касатор/ за произнасяне по въззивната жалба на ответника [фирма] срещу първоинстанционното решение в частта за обявяване на процесния имот за публична държавна собственост и поради произнасяне с него плюс петитум относно сградите и постройките в процесния терен.
Ответниците по касационните жалби [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са заели становище за неоснователността им. [фирма] претендира разноски.
По въпросите, послужили като основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС на РБ счита следното:
1. По приложението на чл. 12, ал. 2 ЗВ във вр. с § 1, ал. 1, т. 16 от Допълнителните му разпоредби:
Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗВ, в сила от 28.I.2000 г., публична държавна собственост е крайбрежната заливаема ивица на р. Д. Легално определение на понятието "крайбрежна заливаема ивица" е дадено в § 1, ал. 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на посочения закон, включващо три хипотези: първата /предвидена в б. а/ - такава ивица са земите, които се заливат в границите на корекциите на реките в населените места; втората /предвидена в б. а/ - такава ивица са и земите, които се заливат, между реката и дигите при наличие на диги; третата хипотеза /предвидена в б. б/ се отнася за речни участъци с неизградени корекции или защитни съоръжения - земи, които се заливат при протичане на средномногогодишни водни количества с обезпеченост 5% или повторяемост веднъж на 20 години.
Първият съдържащ се в посочените разпоредби общ критерий за определяне на крайбрежната заливаема ивица е заливаемостта на земите покрай реките /което следва и от самото й легално наименование/. При наличие на корекции на реките заливаеми са земите в границите на корекциите, представляващи изменения на ситуационното разположение на речното корито в резултат на инженерни и хидротехнически мероприятия /виж т. 12 от ДР на Наредбата за ползване на повърхностни води, приета на основание чл. 135, ал. 1, т. 1а ЗВ/. При наличие на диги - линейни непрекъснати брегови инженерни съоръжения, изградени с цел предпазване на застрашени от заливане земи /виж т. 9 от посочената Наредба/ - заливаеми са земите между реката и тях при предвидената при проектирането и изграждането им обезпеченост /предвидената вероятност за превишение на водите/. С оглед предназначението на тези съоръжения "наличие на диги" означава действащи диги, т. е. такива, които непосредствено служат за осъществяване на защитна функция. По силата на т. 81 от § 1 ДР на ЗВ крайбрежната заливаема ивица се включва в речното легло - елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 пр. 2 ЗВ има автоматично действие само по отношение на имоти, които са държавна или общинска собственост към момента на влизането й в сила /28.I.2000 г./. Това следва от разпоредбите на чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от Конституцията на РБ /КРБ/, предвиждащи, че режимът само на обектите на държавна или общинска собственост се определя със закон и че принудително отчуждаване на собственост за държавни/общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин, и след предварително и равностойно обезщетение. Противното би представлявало одържавяване, какъвто институт действащото в РБ законодателство не предвижда. Това следва и по аргумент от решението на К. с. № 19/21.ХII.1993 г. по к. д. № 11/1993 г. по тълкуването на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 КРБ, според което собствеността на държавата и общините е публична и частна; изключителната собственост на държавата върху обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията е публична, а останалите обекти, които са собственост на държавата и общините, са тяхна публична или частна собственост в зависимост от вида и предназначението им, като режимът им се определя със закон.
За да се произнесе по касационните жалби, ВКС на РБ взе предвид следното:
С решението си от 05.I.2009 г., подписано с особено мнение на един от членовете на състава, САС е отменил решението на Видинския окръжен съд от 26.V.2007 г. по гр. д. № 171/2006 г. в уважителните му части по предявените от Д. срещу [фирма] и [фирма] искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) и срещу [фирма] по чл. 108 ЗС и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените искове за установяване нищожност на договора, предмет на нот. акт № ***/2005 г., с който [фирма] е продал на [фирма] имот пл. № ****, находящ се в [населено място], с площ 19776 кв. м, ведно с построения в него варов възел, включващ едноетажна масивна сграда - експериментална работилница, автомивка и варници с площ 120 кв. м, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, отхвърлил е претенцията за отмяна на нотариалния акт, както и предявения от Д. срещу [фирма] ревандикационен иск, като на ответниците са присъдени разноски.
С решението от 05.VII.2011 г. САС по искането на Д. е допълнил основното решение от 05.I.2009 г., като е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която ПИ ****, ведно с построения в него варов възел, е обявен за публична държавна собственост, r e прекратил като недопустимо производството по исковете на Д. срещу ответните дружества за установяване правото й на собственост върху поземления имот като крайбрежна заливаема ивица на река Д.
За да постанови основното решение, САС е приел, че: 1. процесният имот е включен в капитала на [фирма] преди влизането в сила на Закона за водите /ЗВ/; дружеството е приватизирано по реда на ЗППДОП (отм.) и Д. сега притежава акции в него за 0.11% от капитала му; процесният имот е апортиран в Е. като непарична вноска, за което е извършено вписване в търговския регистър, което не е оспорено от Д. по реда на чл. 431, ал. 2 вр. с чл. 498 ГПК (отм.) и тя е обвързана от него; съгласно чл. 17а ЗППДОП (отм.) редакция по ДВ бр. 51/1994 г./ меродавен относно установяване собствеността върху имота като актив на дружеството /не и като част от капитала му, какъвто е станал в качеството си на апортна вноска/ е моментът на преобразуването на държавните предприятия в Е. и какво имущество им е било предоставено от Д. за стопанисване и управление, както и дали с акта за преобразуването собствеността се е прехвърлила върху тях; ищецът, чиято е била тежестта, не е установил, че в баланса към 30.IХ.1992 г. /въз основа на който със заповед от 21.I.1993 г. на основание чл. 17, ал. 1 ЗППДОП (отм.) е преобразувана ДФ "Б." в [фирма]/ процесният имот не е фигурирал като актив, респективно не е включен като такъв в баланса към 30.VI.1995 г. /въз основа на който със заповед от 18.ХII.1995 г. [фирма] е преобразувано в [фирма]/, поради което не е оборена материалноправната легитимация на [фирма] като собственик на имота към процесната разпоредителна сделка, респективно придобиването му от [фирма]; 2. атакуваната разпоредителна сделка следва влизането в сила през 2000 г. на ЗВ, респективно на чл. 12, ал. 2 от него; отмененият ЗВ не предвижда крайбрежната заливаема ивица на река Д., нито каквато и да било друга крайречна територия, за публична държавна собственост /П./; такава не е определяна и с международни договори и спогодби; касае се за материалноправна разпоредба без обратно действие, влязла в сила преди разпоредителната сделка, но след преминаването на правото на собственост в патримониума на [фирма], респективно на праводателите му, поради което и само на това основание исковете са неоснователни; ЗВ няма автоматично отчуждително действие за провъзгласените за П. територии, притежавани от други правни субекти към момента на влизането му в сила по аргументи и от чл. 31, ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 2, чл. 38, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 ЗВ, съгласно чл. 17, ал. 5 КРБ принудително отчуждаване може да става само по силата на закон и само след предварително и равностойно обезщетяване; директен отчуждителен ефект ЗВ не предвижда, такъв не може да се предполага и извежда чрез тълкуване; 3. недоказано е и твърдението на ищеца, че имотът е крайбрежна заливаема ивица по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗВ във вр с § 1, ал. 1, т. 16 от ДР на същия като заливаема територия между река и дига, респективно че е П.; проектирането на дигите по река Д. е при обезпеченост 1% /повторяемост на заливане един път на сто години/, срещу каква действителна норма на водна повърхност понастоящем би изпълнявало защитни функции дигата в случая доказателства по делото няма, доколкото в хипотезата по § 1, т. 16 критерий за заливаемост на териториите между реката и дигите не е предвиден, нормата следва да бъде приложена, преценявайки заливаемостта на терена спрямо нормативно определената вероятност за превишение, /респективно процента обезпеченост/ за която съоръжението е било изградено, при 1% пригоденост и дори при 0.1% /1 път на 1000 години/ процесният терен не е заливаем; преценката на доказателствата, в т. ч. данните за водния стоеж при рекордни количества през 2006 г., установяват, че по същество теренът е почти изравнен с кота дига/бряг и заливането на територията е изключено, като дигата е престанала да осъществява практически защитни функции при заложената при изграждането й норма на обезпеченост; след като при заложената при застрояването на съоръжението нормативно определена вероятност за превишение на водни потоци пространството между него и реката в цялост не се залива, тази територия не е "крайбрежна заливаема ивица" по смисъла на § 1, т. 16 б. "а" от ДР на ЗВ, тя и по протежение на имота следва да се определи при норма на обезпеченост съгласно б. "б" на § 1, т. 16, но съдът не дължи произнасяне относно заливаемата по смисъла на тази разпоредба част от процесния имот с оглед основанието на твърдяната от ищеца П. - като територия между река и дига /по б. "а"/; косвени доказателства, че съоръжението не изпълнява практически функции, са липсата на данни то да фигурира в кадастъра, което е било задължително и при уредбата по отменения ЗВ, липсата на данни за включване на съоръжението в активите на стопанисващо го дружество [фирма] - клон В., липсата на данни за субекта, стопанисващ дигата при действието на отменения ЗВ с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗВ /П. са системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства - защитни диги/, липсата на данни с какви средства съоръжението е изградено, в съоръжението са констатирани недопустими пробойни - от 0.60 см по съвпадащата с част от западната граница на имота отсечка и от 100 м в друга част от съоръжението, с което по същество е компрометирано пълноценното му функциониране. За прецизност е посочено, че ако бе доказано разпореждане с имот - П., би се касаело за нищожност поради сделка с невъзможен предмет - вещ, обявена по силата на закона /чл. 7, ал. 1 ЗДС/ за такава извън гражданския оборот, а не за нищожност поради противоречие със закона - чл. 7, ал. 1 ЗДС.
Според особеното мнение на чл. на състава на въззивния съд, тъй като разпоредителната сделка с процесния имот между ответниците следва въвеждането на законодателна забрана за разпореждане с имоти - П. и обявяването на имота за П. по реда на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗДС с изменение на ЗВ /чл. 12, ал. 2 пр. 2 в редакцията му от 28.I.2000 г./, тя е нищожна поради начална пълна невъзможност на предмета й; ирелевантно е обстоятелството, че изваденият от граждански оборот имот е бил предмет на апортна вноска в капитала на [фирма] с оглед § 39, ал. 1 ПЗРЗДС; местонахождението на имота в обхвата на крайбрежната заливаема ивица на р. Д. между нея и защитно съоръжение в експлоатация - дига е установено със заключения на СТЕ и удостоверение на съответната басейнова дирекция; имотът се владее от [фирма] без правно основание.
Касационната жалба на Д. срещу решението от 05.I.2009 г. съдържа оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението.
Касационната жалба е неоснователна.
С оглед изложените в отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, съображения, законосъобразно въззивният съд е приел, че процесния имот не покрива предвидените в закона характеристики на крайбрежна заливаема ивица. Изводите си съдът е формирал след обстойна и задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства, взел е предвид моментът на сключването на процесната сделка, следващ влизането в сила на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗВ, определяща крайбрежната заливаема ивица на р. Д. като публична държавна собственост, както и местонахождението на процесния имот - между р. Д. и формално съществуваща дига /както сочи и касаторът в жалбата си/.
Неоснователни са оплакванията по приложението на чл. 12, ал. 2 ЗВ. Несъмнено установено е по делото от събраните доказателства, че дигата е била построена и пусната в експлоатация през 1976 г., както и че още през 70-те години брегът откъм мокрия й откос /откъм р. Д., т. е. част от "речното легло" по смисъла на т. 81 от ДР на ЗВ/ е урбанизиран чрез насипването на инертни материали, образувайки терен, представляващ процесния имот, на нивото на дигата, предназначен и използван за стопански цели. По този начин дигата е загубила значението си на защитно съоръжение, то не е действащо такова. Несъстоятелно е изразеното в касационната жалба становище в тази връзка, че "от времето на хан А. територии около р. Д. се отвоюват от държавата за държавата, а не от частни лица за нуждите на търговски субекти" - "отвоюването" чрез урбанизирането е било именно в полза на държавата, която впоследствие се е разпоредила /чрез приватизация/ с имота. Не обосновава извод, че имотът е крайбрежна заливаема ивица, определението за "речно легло", дадено в т. 81 от ДР на ЗВ. Както вече бе посочено, речното легло включва освен реката и принадлежащите й земи и крайбрежната заливаема ивица, но само когато такава ивица съществува. А становищата на Б. дирекция и на министъра на транспорта /дадено въз основа на експертно заключение на служител от ИА "Проучване и поддържане на р. Д. "/, че процесния имот е част от крайбрежната заливаема ивица, в производството по настоящото дело нямат определящо за статута му значение.
Неоснователни са и оплакванията във връзка с § 1, ал. 1, т. 16 б. "б" от ДР на ЗВ. Въззивният съд не обосновава извода си за незаливаемост на процесния имот с критериите, предвидени в хипотезата по тази разпоредба, а приема с оглед преценката за наличието на единия от задължителните елементи /в кумулативна връзка помежду им/, определящи крайбрежната заливаема ивица - заливаемост, че при липсата в § 1, ал. 1, т. 16 б. "а" от ДР на ЗВ на изрично посочен критерии за заливаемост /какъвто е посочен в хипотезата по б. "б"/ заливаемостта следва да се преценява съобразно проектираният при изграждането на дигата процент на обезпеченост /вероятност за превишение на високи води/. И тъй като в случая нито при предвидената такава обезпеченост /1% - веднъж на 100 години/, нито при 0.1% обезпеченост /веднъж на 1000 години/ заливането на имота е изключено, в какъвто смисъл е заключението на приетата от въззивния съд тройна експертиза, правилно въззивният съд е приел, че имотът не е крайбрежна заливаема ивица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 16 б. "а" от ДР на ЗВ.
С оглед установеното по делото обстоятелство, че дигата не е действащо съоръжение, неоснователни са оплакванията във връзка със заключенията на вещите лица Я. и Г., според които процесният имот следва да бъде третиран като крайбрежна заливаема ивица, тъй като се намира между дигата и реката. След процеса на урбанизиране фактически именно имотът вече осъществява защитна функция. По аргументи, съдържащи се в § 1, ал. 1, т. 16 б. "а" и б. "б", крайбрежна заливаема ивица са не всички земи, които се заливат при всички възможни високи води, включително с вероятност за превишение 0.1% /един път на 1000 години/, а само тези, които се намират в границите на корекциите на реките в населените места, между реката и съществуваща, действаща дига, т. е. до нивото на проектираната за нея вероятност за превишение. При всички останали участъци около реките крайбрежна заливаема ивица са само земите, които се заливат веднъж на 20 години, което изключва такъв статут на земите, които се заливат веднъж на повече от 20 години. Без значение с оглед изложените съображения са оплакванията по заключенията във връзка с нормативно определените сервитутни ивици, които са неразделна част от мокрия откос, но на действаща дига, както и във връзка със статута на публична държавна собственост на изградените с държавни средства и съществуващи /действащи/ диги /чл. 13, т. 3 ЗВ/, на водата и на речното корито на р. Д.
Неоснователни са и останалите оплаквания на касатора по приложението на чл. 3, т. 4, чл. 11, т. 1, чл. 13, т. 3 ЗВ, чл. 1, чл. 28 и чл. 29 ЗВ (отм.) - тези разпоредби предвиждат други основания за собственост, на които претенциите в случая не се основават, не са събирани доказателства и няма произнасяне от съда във връзка с тях. А разпоредбите на чл. 16, ал. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 7 ЗВ са неприложими в случая.
С оглед изложените съображения неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 44, ал. 6 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, според която разпоредба собствеността върху имотите река или езеро се определя в съответствие с глава II на ЗВ, като за тях се нанасят в кадастралната карта границите, определени от бреговете им /ал. 5/.
С оглед изложените съображения, както и предвид отговора на втория въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, е неоснователно оплакването по приложението на § 39 ПЗР на ЗИД на ЗДС, съгласно който обектите - публична държавна собственост не могат да бъдат част от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно имущество, както и всички останали оплаквания по приложението на чл. 12, ал. 2 ЗВ.
Водим от горното атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила в отхвърлителните му части по претенциите за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния имот пл. № ****, находящ се в [населено място], с площ 19776 кв. м, и за ревандикацията му, както и за отмяна на обективиращия договора нотариален акт.
Касационният съд констатира, че въззивното и първоинстанционното решения са недопустими в частта, с която са се произнесли по непредявени искове относно построения в процесния имот варов възел, включващ едноетажна масивна сграда - експериментална работилница, автомивка и варници с площ 120 кв. м. Ето защо в тези им части решенията следва да бъдат обезсилени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора [фирма] разноски не се присъждат, тъй като дружеството не е представило доказателства да е направило такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд, ТО, пети състав, № 110/05.I.2009 г. по т. д № 1826/2007 г. в отхвърлителните му части по претенциите за нищожност на договора за покупко-продажба на имот пл. № ****, находящ се в [населено място], с площ 19776 кв. м, и за ревандикацията му, както и за отмяна на обективиращия договора нотариален акт № *** т. ** рег. № **** д. № ****/18.ХI.2005 г.
ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския апелативен съд, ТО, пети състав, № 110/05.I.2009 г. по т. д № 1826/2007 г., както и решението на Видинския окръжен съд от 26.V.2007 г. по гр. д № 171/2006 г., в частите им относно варов възел, включващ експериментална работилница, автомивка и варници с площ 120 кв. м, построени в имот пл. № ****, находящ се в [населено място], и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението е окончателно.
чл. 290 ГПК
чл. 12, ал. 2 ЗВ
§ 1, ал. 1, т. 16 ДР на ЗВ
чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)
чл. 26, ал. 1 ЗЗД
чл. 108 ЗС
Първият общ критерий за определяне на крайбрежната заливаема ивица е заливаемостта на земите покрай реките. При наличие на корекции на реките заливаеми са земите в границите на корекциите, представляващи изменения на ситуационното разположение на речното корито в резултат на инженерни и хидротехнически мероприятия. При наличие на диги - линейни непрекъснати брегови инженерни съоръжения, изградени с цел предпазване на застрашени от заливане земи - заливаеми са земите между реката и тях при предвидената при проектирането и изграждането им обезпеченост /предвидената вероятност за превишение на водите/. С оглед предназначението на тези съоръжения "наличие на диги" означава действащи диги, т.е. такива, които непосредствено служат за осъществяване на защитна функция. По силата на т. 81 от § 1 ДР на ЗВ крайбрежната заливаема ивица се включва в речното легло - елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 2, пр. 2 ЗВ има автоматично действие само по отношение на имоти, които са държавна или общинска собственост към момента на влизането й в сила /28.I.2000 г./.
________________________________
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 302/04.III.2013 г. по касационните жалби на Д. чрез м. на р. р, и б. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд /САС/ от 05.I.2009 г. по гр. д. № 1826/2007 г. в частите му по претенциите по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) и по чл. 108 ЗС, както и на постановеното на 05.VII.2011 г. решение за допълване на първото решение в обезсилващата му част, с която процесният имот пл. № ****, находящ се в [населено място], целият с площ 19 776 кв. м, ведно с построения в него варов възел, включващ едноетажна сграда - експериментална работилница, автомивка и варници с площ 120 кв. м, е обявен за публична държавна собственост, и в частта, с която е прекратено производството по предявения от Д. срещу [фирма] и [фирма] искове за установяване правото на собственост на Д. върху поземлен имот пл. ****, представляващ терен с площ 20000 кв. м - крайбрежна заливаема ивица на р. Д.
Касационно обжалване на основното решение е допуснато поради липса на съдебна практика по въпросите за действието на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 Закона за водите /ЗВ/ във вр. с § 1, ал. 1, т. 16 от Допълнителните му разпоредби и за приложимия критерии за определяне границите на крайбрежната заливаема ивица на р. Д., както и с оглед възможността за частична недопустимост на въззивното решение поради произнасяне с него плюс петитум относно сградите и постройките в процесния терен.
Касационно обжалване на допълнителното решение е допуснато с оглед вероятността то да е недопустимо поради постановяването му по искане на ищеца /касатор/ за произнасяне по въззивната жалба на ответника [фирма] срещу първоинстанционното решение в частта за обявяване на процесния имот за публична държавна собственост и поради произнасяне с него плюс петитум относно сградите и постройките в процесния терен.
Ответниците по касационните жалби [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са заели становище за неоснователността им. [фирма] претендира разноски.
По въпросите, послужили като основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС на РБ счита следното:
1. По приложението на чл. 12, ал. 2 ЗВ във вр. с § 1, ал. 1, т. 16 от Допълнителните му разпоредби:
Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗВ, в сила от 28.I.2000 г., публична държавна собственост е крайбрежната заливаема ивица на р. Д. Легално определение на понятието "крайбрежна заливаема ивица" е дадено в § 1, ал. 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на посочения закон, включващо три хипотези: първата /предвидена в б. а/ - такава ивица са земите, които се заливат в границите на корекциите на реките в населените места; втората /предвидена в б. а/ - такава ивица са и земите, които се заливат, между реката и дигите при наличие на диги; третата хипотеза /предвидена в б. б/ се отнася за речни участъци с неизградени корекции или защитни съоръжения - земи, които се заливат при протичане на средномногогодишни водни количества с обезпеченост 5% или повторяемост веднъж на 20 години.
Първият съдържащ се в посочените разпоредби общ критерий за определяне на крайбрежната заливаема ивица е заливаемостта на земите покрай реките /което следва и от самото й легално наименование/. При наличие на корекции на реките заливаеми са земите в границите на корекциите, представляващи изменения на ситуационното разположение на речното корито в резултат на инженерни и хидротехнически мероприятия /виж т. 12 от ДР на Наредбата за ползване на повърхностни води, приета на основание чл. 135, ал. 1, т. 1а ЗВ/. При наличие на диги - линейни непрекъснати брегови инженерни съоръжения, изградени с цел предпазване на застрашени от заливане земи /виж т. 9 от посочената Наредба/ - заливаеми са земите между реката и тях при предвидената при проектирането и изграждането им обезпеченост /предвидената вероятност за превишение на водите/. С оглед предназначението на тези съоръжения "наличие на диги" означава действащи диги, т. е. такива, които непосредствено служат за осъществяване на защитна функция. По силата на т. 81 от § 1 ДР на ЗВ крайбрежната заливаема ивица се включва в речното легло - елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 пр. 2 ЗВ има автоматично действие само по отношение на имоти, които са държавна или общинска собственост към момента на влизането й в сила /28.I.2000 г./. Това следва от разпоредбите на чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от Конституцията на РБ /КРБ/, предвиждащи, че режимът само на обектите на държавна или общинска собственост се определя със закон и че принудително отчуждаване на собственост за държавни/общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин, и след предварително и равностойно обезщетение. Противното би представлявало одържавяване, какъвто институт действащото в РБ законодателство не предвижда. Това следва и по аргумент от решението на К. с. № 19/21.ХII.1993 г. по к. д. № 11/1993 г. по тълкуването на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 КРБ, според което собствеността на държавата и общините е публична и частна; изключителната собственост на държавата върху обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията е публична, а останалите обекти, които са собственост на държавата и общините, са тяхна публична или частна собственост в зависимост от вида и предназначението им, като режимът им се определя със закон.
За да се произнесе по касационните жалби, ВКС на РБ взе предвид следното:
С решението си от 05.I.2009 г., подписано с особено мнение на един от членовете на състава, САС е отменил решението на Видинския окръжен съд от 26.V.2007 г. по гр. д. № 171/2006 г. в уважителните му части по предявените от Д. срещу [фирма] и [фирма] искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) и срещу [фирма] по чл. 108 ЗС и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените искове за установяване нищожност на договора, предмет на нот. акт № ***/2005 г., с който [фирма] е продал на [фирма] имот пл. № ****, находящ се в [населено място], с площ 19776 кв. м, ведно с построения в него варов възел, включващ едноетажна масивна сграда - експериментална работилница, автомивка и варници с площ 120 кв. м, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, отхвърлил е претенцията за отмяна на нотариалния акт, както и предявения от Д. срещу [фирма] ревандикационен иск, като на ответниците са присъдени разноски.
С решението от 05.VII.2011 г. САС по искането на Д. е допълнил основното решение от 05.I.2009 г., като е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която ПИ ****, ведно с построения в него варов възел, е обявен за публична държавна собственост, r e прекратил като недопустимо производството по исковете на Д. срещу ответните дружества за установяване правото й на собственост върху поземления имот като крайбрежна заливаема ивица на река Д.
За да постанови основното решение, САС е приел, че: 1. процесният имот е включен в капитала на [фирма] преди влизането в сила на Закона за водите /ЗВ/; дружеството е приватизирано по реда на ЗППДОП (отм.) и Д. сега притежава акции в него за 0.11% от капитала му; процесният имот е апортиран в Е. като непарична вноска, за което е извършено вписване в търговския регистър, което не е оспорено от Д. по реда на чл. 431, ал. 2 вр. с чл. 498 ГПК (отм.) и тя е обвързана от него; съгласно чл. 17а ЗППДОП (отм.) редакция по ДВ бр. 51/1994 г./ меродавен относно установяване собствеността върху имота като актив на дружеството /не и като част от капитала му, какъвто е станал в качеството си на апортна вноска/ е моментът на преобразуването на държавните предприятия в Е. и какво имущество им е било предоставено от Д. за стопанисване и управление, както и дали с акта за преобразуването собствеността се е прехвърлила върху тях; ищецът, чиято е била тежестта, не е установил, че в баланса към 30.IХ.1992 г. /въз основа на който със заповед от 21.I.1993 г. на основание чл. 17, ал. 1 ЗППДОП (отм.) е преобразувана ДФ "Б." в [фирма]/ процесният имот не е фигурирал като актив, респективно не е включен като такъв в баланса към 30.VI.1995 г. /въз основа на който със заповед от 18.ХII.1995 г. [фирма] е преобразувано в [фирма]/, поради което не е оборена материалноправната легитимация на [фирма] като собственик на имота към процесната разпоредителна сделка, респективно придобиването му от [фирма]; 2. атакуваната разпоредителна сделка следва влизането в сила през 2000 г. на ЗВ, респективно на чл. 12, ал. 2 от него; отмененият ЗВ не предвижда крайбрежната заливаема ивица на река Д., нито каквато и да било друга крайречна територия, за публична държавна собственост /П./; такава не е определяна и с международни договори и спогодби; касае се за материалноправна разпоредба без обратно действие, влязла в сила преди разпоредителната сделка, но след преминаването на правото на собственост в патримониума на [фирма], респективно на праводателите му, поради което и само на това основание исковете са неоснователни; ЗВ няма автоматично отчуждително действие за провъзгласените за П. територии, притежавани от други правни субекти към момента на влизането му в сила по аргументи и от чл. 31, ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 2, чл. 38, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 ЗВ, съгласно чл. 17, ал. 5 КРБ принудително отчуждаване може да става само по силата на закон и само след предварително и равностойно обезщетяване; директен отчуждителен ефект ЗВ не предвижда, такъв не може да се предполага и извежда чрез тълкуване; 3. недоказано е и твърдението на ищеца, че имотът е крайбрежна заливаема ивица по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗВ във вр с § 1, ал. 1, т. 16 от ДР на същия като заливаема територия между река и дига, респективно че е П.; проектирането на дигите по река Д. е при обезпеченост 1% /повторяемост на заливане един път на сто години/, срещу каква действителна норма на водна повърхност понастоящем би изпълнявало защитни функции дигата в случая доказателства по делото няма, доколкото в хипотезата по § 1, т. 16 критерий за заливаемост на териториите между реката и дигите не е предвиден, нормата следва да бъде приложена, преценявайки заливаемостта на терена спрямо нормативно определената вероятност за превишение, /респективно процента обезпеченост/ за която съоръжението е било изградено, при 1% пригоденост и дори при 0.1% /1 път на 1000 години/ процесният терен не е заливаем; преценката на доказателствата, в т. ч. данните за водния стоеж при рекордни количества през 2006 г., установяват, че по същество теренът е почти изравнен с кота дига/бряг и заливането на територията е изключено, като дигата е престанала да осъществява практически защитни функции при заложената при изграждането й норма на обезпеченост; след като при заложената при застрояването на съоръжението нормативно определена вероятност за превишение на водни потоци пространството между него и реката в цялост не се залива, тази територия не е "крайбрежна заливаема ивица" по смисъла на § 1, т. 16 б. "а" от ДР на ЗВ, тя и по протежение на имота следва да се определи при норма на обезпеченост съгласно б. "б" на § 1, т. 16, но съдът не дължи произнасяне относно заливаемата по смисъла на тази разпоредба част от процесния имот с оглед основанието на твърдяната от ищеца П. - като територия между река и дига /по б. "а"/; косвени доказателства, че съоръжението не изпълнява практически функции, са липсата на данни то да фигурира в кадастъра, което е било задължително и при уредбата по отменения ЗВ, липсата на данни за включване на съоръжението в активите на стопанисващо го дружество [фирма] - клон В., липсата на данни за субекта, стопанисващ дигата при действието на отменения ЗВ с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗВ /П. са системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства - защитни диги/, липсата на данни с какви средства съоръжението е изградено, в съоръжението са констатирани недопустими пробойни - от 0.60 см по съвпадащата с част от западната граница на имота отсечка и от 100 м в друга част от съоръжението, с което по същество е компрометирано пълноценното му функциониране. За прецизност е посочено, че ако бе доказано разпореждане с имот - П., би се касаело за нищожност поради сделка с невъзможен предмет - вещ, обявена по силата на закона /чл. 7, ал. 1 ЗДС/ за такава извън гражданския оборот, а не за нищожност поради противоречие със закона - чл. 7, ал. 1 ЗДС.
Според особеното мнение на чл. на състава на въззивния съд, тъй като разпоредителната сделка с процесния имот между ответниците следва въвеждането на законодателна забрана за разпореждане с имоти - П. и обявяването на имота за П. по реда на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗДС с изменение на ЗВ /чл. 12, ал. 2 пр. 2 в редакцията му от 28.I.2000 г./, тя е нищожна поради начална пълна невъзможност на предмета й; ирелевантно е обстоятелството, че изваденият от граждански оборот имот е бил предмет на апортна вноска в капитала на [фирма] с оглед § 39, ал. 1 ПЗРЗДС; местонахождението на имота в обхвата на крайбрежната заливаема ивица на р. Д. между нея и защитно съоръжение в експлоатация - дига е установено със заключения на СТЕ и удостоверение на съответната басейнова дирекция; имотът се владее от [фирма] без правно основание.
Касационната жалба на Д. срещу решението от 05.I.2009 г. съдържа оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението.
Касационната жалба е неоснователна.
С оглед изложените в отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, съображения, законосъобразно въззивният съд е приел, че процесния имот не покрива предвидените в закона характеристики на крайбрежна заливаема ивица. Изводите си съдът е формирал след обстойна и задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства, взел е предвид моментът на сключването на процесната сделка, следващ влизането в сила на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗВ, определяща крайбрежната заливаема ивица на р. Д. като публична държавна собственост, както и местонахождението на процесния имот - между р. Д. и формално съществуваща дига /както сочи и касаторът в жалбата си/.
Неоснователни са оплакванията по приложението на чл. 12, ал. 2 ЗВ. Несъмнено установено е по делото от събраните доказателства, че дигата е била построена и пусната в експлоатация през 1976 г., както и че още през 70-те години брегът откъм мокрия й откос /откъм р. Д., т. е. част от "речното легло" по смисъла на т. 81 от ДР на ЗВ/ е урбанизиран чрез насипването на инертни материали, образувайки терен, представляващ процесния имот, на нивото на дигата, предназначен и използван за стопански цели. По този начин дигата е загубила значението си на защитно съоръжение, то не е действащо такова. Несъстоятелно е изразеното в касационната жалба становище в тази връзка, че "от времето на хан А. територии около р. Д. се отвоюват от държавата за държавата, а не от частни лица за нуждите на търговски субекти" - "отвоюването" чрез урбанизирането е било именно в полза на държавата, която впоследствие се е разпоредила /чрез приватизация/ с имота. Не обосновава извод, че имотът е крайбрежна заливаема ивица, определението за "речно легло", дадено в т. 81 от ДР на ЗВ. Както вече бе посочено, речното легло включва освен реката и принадлежащите й земи и крайбрежната заливаема ивица, но само когато такава ивица съществува. А становищата на Б. дирекция и на министъра на транспорта /дадено въз основа на експертно заключение на служител от ИА "Проучване и поддържане на р. Д. "/, че процесния имот е част от крайбрежната заливаема ивица, в производството по настоящото дело нямат определящо за статута му значение.
Неоснователни са и оплакванията във връзка с § 1, ал. 1, т. 16 б. "б" от ДР на ЗВ. Въззивният съд не обосновава извода си за незаливаемост на процесния имот с критериите, предвидени в хипотезата по тази разпоредба, а приема с оглед преценката за наличието на единия от задължителните елементи /в кумулативна връзка помежду им/, определящи крайбрежната заливаема ивица - заливаемост, че при липсата в § 1, ал. 1, т. 16 б. "а" от ДР на ЗВ на изрично посочен критерии за заливаемост /какъвто е посочен в хипотезата по б. "б"/ заливаемостта следва да се преценява съобразно проектираният при изграждането на дигата процент на обезпеченост /вероятност за превишение на високи води/. И тъй като в случая нито при предвидената такава обезпеченост /1% - веднъж на 100 години/, нито при 0.1% обезпеченост /веднъж на 1000 години/ заливането на имота е изключено, в какъвто смисъл е заключението на приетата от въззивния съд тройна експертиза, правилно въззивният съд е приел, че имотът не е крайбрежна заливаема ивица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 16 б. "а" от ДР на ЗВ.
С оглед установеното по делото обстоятелство, че дигата не е действащо съоръжение, неоснователни са оплакванията във връзка със заключенията на вещите лица Я. и Г., според които процесният имот следва да бъде третиран като крайбрежна заливаема ивица, тъй като се намира между дигата и реката. След процеса на урбанизиране фактически именно имотът вече осъществява защитна функция. По аргументи, съдържащи се в § 1, ал. 1, т. 16 б. "а" и б. "б", крайбрежна заливаема ивица са не всички земи, които се заливат при всички възможни високи води, включително с вероятност за превишение 0.1% /един път на 1000 години/, а само тези, които се намират в границите на корекциите на реките в населените места, между реката и съществуваща, действаща дига, т. е. до нивото на проектираната за нея вероятност за превишение. При всички останали участъци около реките крайбрежна заливаема ивица са само земите, които се заливат веднъж на 20 години, което изключва такъв статут на земите, които се заливат веднъж на повече от 20 години. Без значение с оглед изложените съображения са оплакванията по заключенията във връзка с нормативно определените сервитутни ивици, които са неразделна част от мокрия откос, но на действаща дига, както и във връзка със статута на публична държавна собственост на изградените с държавни средства и съществуващи /действащи/ диги /чл. 13, т. 3 ЗВ/, на водата и на речното корито на р. Д.
Неоснователни са и останалите оплаквания на касатора по приложението на чл. 3, т. 4, чл. 11, т. 1, чл. 13, т. 3 ЗВ, чл. 1, чл. 28 и чл. 29 ЗВ (отм.) - тези разпоредби предвиждат други основания за собственост, на които претенциите в случая не се основават, не са събирани доказателства и няма произнасяне от съда във връзка с тях. А разпоредбите на чл. 16, ал. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 7 ЗВ са неприложими в случая.
С оглед изложените съображения неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 44, ал. 6 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, според която разпоредба собствеността върху имотите река или езеро се определя в съответствие с глава II на ЗВ, като за тях се нанасят в кадастралната карта границите, определени от бреговете им /ал. 5/.
С оглед изложените съображения, както и предвид отговора на втория въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, е неоснователно оплакването по приложението на § 39 ПЗР на ЗИД на ЗДС, съгласно който обектите - публична държавна собственост не могат да бъдат част от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно имущество, както и всички останали оплаквания по приложението на чл. 12, ал. 2 ЗВ.
Водим от горното атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила в отхвърлителните му части по претенциите за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния имот пл. № ****, находящ се в [населено място], с площ 19776 кв. м, и за ревандикацията му, както и за отмяна на обективиращия договора нотариален акт.
Касационният съд констатира, че въззивното и първоинстанционното решения са недопустими в частта, с която са се произнесли по непредявени искове относно построения в процесния имот варов възел, включващ едноетажна масивна сграда - експериментална работилница, автомивка и варници с площ 120 кв. м. Ето защо в тези им части решенията следва да бъдат обезсилени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора [фирма] разноски не се присъждат, тъй като дружеството не е представило доказателства да е направило такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд, ТО, пети състав, № 110/05.I.2009 г. по т. д № 1826/2007 г. в отхвърлителните му части по претенциите за нищожност на договора за покупко-продажба на имот пл. № ****, находящ се в [населено място], с площ 19776 кв. м, и за ревандикацията му, както и за отмяна на обективиращия договора нотариален акт № *** т. ** рег. № **** д. № ****/18.ХI.2005 г.
ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския апелативен съд, ТО, пети състав, № 110/05.I.2009 г. по т. д № 1826/2007 г., както и решението на Видинския окръжен съд от 26.V.2007 г. по гр. д № 171/2006 г., в частите им относно варов възел, включващ експериментална работилница, автомивка и варници с площ 120 кв. м, построени в имот пл. № ****, находящ се в [населено място], и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението е окончателно.
Мога ли да стана собственик на реката или какво се случва, ако водата отнесе имота ми
Решение № 147 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева
чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
чл. 290 ГПКчл. 53, ал. 2 ЗКИР
чл. 10б ЗСПЗЗ
чл. 11, т. 1 ЗВ
чл. 31, ал. 1 и ал. 3 ЗВ
§ 1, т. 27 ДР на ЗВ
Съгласно чл. 11, т. 1 ЗВ водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост и като такива не могат да се възстановяват. Когато водите на реки в резултат на естествени процеси, включително и природни бедствия образуват ново корито и изоставят старото, новозаетата земя става държавна собственост, а изоставеното место остава държавна собственост - чл. 31, ал. 1 ЗВ. Ако е проведено мероприятие, довело до връщане на реката в старото й корито, засегнатият собственик възстановява правото си на собственост върху парцела, т.е. той не става публична държавна собственост. Когато технически е невъзможно, или икономически неизгодно възстановяване на предишното положение, собственикът се обезщетява по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ с равностойна земя от държавния поземлен фонд - чл. 31, ал. 3 ЗВ.
________________________________
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 183 от 28.03.2014 г. по касационна жалба на държавата, представлявана от областен управител на област с административен център С. е допуснато касационно обжалване решение № 454 от 20.11.2013 г. по гр. д. № 430/2013 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 114/17.07.2013 г. по гр. д. № 295/2012 г. на РС-Чепеларе. С последното е признато за установено по отношение на държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] със заповед № РД-18-58/28.08.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК-София ищците Р. Я. Ш. и С. Я. К. са собственици на поземлен имот № 1833, отбелязан с кафяв цвят на скица № 1 към заключението на вещото лице, подписана от съда, съставляваща неразделна част от решението, който имот е с площ 1390 кв. м., отразен с № 80371.240.6, както и че частта от този имот с площ 363 кв. м. колорирана в жълто на същата скица е нанесена неправилно в очертанията на имот № 80371.0.285 по одобрената кадастрална карта и имотен регистър.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като имот № 80371.0.285 по одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър е "воден обект", съставлява корито на река "Ч." и съгл. чл. 11, т. 1-5 от Закона за водите е публична държавна собственост, което не позволява да бъде реституиран. Твърди се че са допуснати съществени процесуални нарушения, защото назначеното вещото лице - геодезист не е компетентен да определи дали процесният терен е част от прилежащата площ към реката и защото не е уважено искането за отлагане на делото поради това, че новия министър не е подписал ново пълномощно. Поради допуснатите процесуални нарушения, се твърди и необоснованост
Ответниците по касация оспорват жалбата. Позовават се на това, че речното корито в частта, в която попада процесния имот с площ 363 кв. м. не е реализирано, че ответникът не е поискал хидротехническа експертиза в отговора към исковата молба, а пълномощно е могло да бъде изпратено своевременно и по електронната поща.
Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: кои земи съставляват прилежащи земи на реки и кога е налице пречка за реституция по ЗСПЗЗ на земи, попадащи край речно корито, или засегнати от такова и как се установява това.
По правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
Съгласно § 1, т. 27 от Закона за водите "прилежащи земи на реки" са земите от леглата на реките, които се заливат при ниво на средните води. В т. 81 от същия параграф, понятието "речно легло"е определено като "елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речно корито и крайбрежните заливаеми ивици, а съгл т. 21 от същия текст, "ниво на средни води" е нивото на водната повърхност, което съответства на средното многогодишно водно количество, протичащо по речното легло; За всяка река във всеки неин участък определянето на прилежащата земя е конкретно според тези показатели и изисква специални знания, поради което съдът и служебно е задължен да назначи съдебно хидротехническа експертиза със специалист в тази област до колкото се касае за императивно правни норми и предвид приетото в т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 11, т. 1 ЗВ водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост и като такива не могат да се възстановяват. Когато водите на реки в резултат на естествени процеси, включително и природни бедствия образуват ново корито и изоставят старото, новозаетата земя става държавна собственост, а изоставеното место остава държавна собственост - чл. 31, ал. 1 ЗВ. Ако е проведено мероприятие, довело до връщане на реката в старото и корито, засегнатия собственик възстановява правото си на собственост върху парцела, т. е. той не става публична държавна собственост. Когато технически е невъзможно, или икономически неизгодно възстановяване на предишното положение, собственикът се обезщетява по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ с равностойна земя от държавния поземлен фонд - чл. 31, ал. 3 ЗВ.
По касационната жалба:
Предявен е иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за частта от проектен имот № 80371.240.6 с площ 363 кв. м. колорирани в жълто на скица № 1, неразделна част към решението. Ищците твърдят, че са собственици на основание наследство, реституция по ЗСПЗЗ и доброволна делба на целия имот, но част от него е нанесена неправилно в очертанията на имот № 80371.0.285, записан като воден обект - публична държавна собственост. Правният интерес от предявяване на иска е обоснован от това, че Б. дирекция е възразила срещу подпълване на кадастралната карта с възстановения имот. Държавата счита, че не е имало основание за реституция на процесната част, защото тя попада в очертанията на воден обект, който е публична държавна собственост.
По делото е установено, че след влизане в сила на Закона за водите /28.01.2000 г./ с решение № 2143 от 25.02.2000 г. е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници на ливада от 1,390 дка в строителните граници на [населено място] м. "П. хан" имот 123 от кв. 93 по кадастралния план от 1999 г. на наследници на Р. З. Л., при граници А. М., река и дере, установен с емлячен регистър от 1949 г. За издаване на решението е представено у-ние по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ от Общината, в което е посочено, че имота попада в парцел I-мебелен завод" и са описани границите, посочени в решението. Към удостоверението е приложена скица / л. 9 от делото на РС/. С договор за доброволна делба между наследниците от 14.02.2005 г., възстановеният имот е получен в дял от двете ищци. Извършено е попълване на кадастралната карта на основание заповед № 155 от 19.05.2000 г. с нов имот 1833 в очертанията на парцел I-мебелен завод, който след това е заснет в кадастралната карта с № 80371.240.6. Б. дирекция е възразила за попълване на частта от имота, попадаща в очертанията на имот № 80371.0.285 - водно течение на р. Ч. - държавна собственост.
Според назначената геодезична експертиза, възстановеният и заснет с № 1833 имот не е включван в плановете от 1922 и 1962 г. и е подпълнен със заповед № 155/2000 г. по плана, действащ към този момент одобрен 1978 г. Според вещото лице, бреговете на реката на место са различни от нанесените в плана, а на место фактически речното корито е на изток от процесния имот. Той съставлява висока площадка, която е образувана с натрупване на земни маси през годините на интензивно строителство и тя не съставлява водно корито, не пречи и на водното течение. Според вещото лице, процесният терен не съставлява и "принадлежащи земи на реки" по смисъла на § 27 от допълнителните разпоредби на ЗВ, но не посочва въз основа на какви показатели на реката е направил този извод.
Въззивната инстанция е потвърдила решението на РС, като е възприела изводите на вещото лице. че речното корито в частта на процесната площ не е реализирано, а минава на изток от него и не е пречка за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в какъвто смисъл е било и удостоверението по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
Решението е постановено в противоречие с чл. 11 и чл. 31, ал. 1 и 4 ЗВ и в нарушение на процесуалните правила, а като резултат е и необосновано. Съдът не е изследвал въпроса какво е било коритото на реката към момента на образуване на ТКЗС и как и кога е променяно и къде е бил имота на ищците - дали е попадал във водното корито по-рано, възможно ли е и икономически целесъобразно ли е възстановяването на предишното корито на реката. Не е изяснено каква е била и каква е сега прилежащата земя към реката в участъка на процесния имот и дали той попада в нея, за да се направи обоснован извод дали подлежи на възстановяване до колкото има данни, че сега имота фактически не е част от коритото и ако не попада и в прилежащата земя към реката. Земята е възстановена в производство пред ОСЗГ, като не е провеждано съдебно производство, поради което е възможно извършването на косвен съдебен контрол на решението на ПК, съгласно .
По изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав за извършване на посочените съдопроизводствени действия - назначаване на хидротехническа експертиза за изследване на посочените обстоятелства, касаещи приложението на чл. 31, ал. 1, или ал. 3 ЗВ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 454 от 20.11.2013 г. по гр. д. № 430/2013 г. на Окръжен съд-Смолян,
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Данни за делото и връзка с други актове:
- Допълнителна информация за Дело № 1070/2014 г. по описа на I г. о. на ВКС - виж тук
- Образувано във връзка с Дело № 430/2013 г. на Окръжен съд - Смолян - виж Решение № 454 от 20.11.2013 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 430/2013 г.
- Връзка с други актове по делото:
- Определение № 183 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева
сряда, 1 ноември 2017 г.
История от 2010 за ВЕЦ Петрово - Разкриха серия от лъжи за фалшиви аварии и обещания на бивши и настоящи политици
24 юли 2010
https://www.struma.com/obshtestvo/razkriha-seriya-ot-luji-za-falshivi-avarii-i-obeshtaniya-na_10135/
Повече за ВЕЦ Петрово https://dams.reki.bg/0210-dam/0210-dam
https://www.struma.com/obshtestvo/razkriha-seriya-ot-luji-za-falshivi-avarii-i-obeshtaniya-na_10135/
5-има кметове се събраха на водохващането над Петрово и с очите си видяха защо от седмица чешмите в селата им са сухи: Река от изворна вода гълта ВЕЦ, майки пълнят туби, перат на ръка, децата се изприщват без баня
Цяла река с чиста питейна вода с дебит около 3 кубика се отклонява от водохващането на Петрово, община Сандански, за производството на ток в старата мини ВЕЦ край селото и е основна причина от години през летните месеци 16 села от съседните Петричка и Санданска община да са със сухи чешми със седмици, установиха при специалното си посещение на водохващането кметът на петричкото село Капатово Огнян Куков, на Кромидово Венета Илиева, на Ново Кономлади Александър Кобуров, на Тополница Любен Маринополски и на санданското село Катунци Георги Коцев.
Другата основна причина е малкият капацитет на стария водопровод, захранващ селата, който не позволява изтичащата за ток чиста карстова вода да бъде вкарана в него, за да се увеличи дебитът му.
Преди две години е изготвен проект за нов водопровод на стойност 18,5 милиона лева. За изготвянето му Санданска и Петричка община платиха по 35 000 лева, но оттогава е замразен. Преди парламентарните избори през 2009 година тогавашните кандидат-депутати от ГЕРБ Любен Татарски от Разлог и Атанас Камбитов от Благоевград и областният координатор на ГЕРБ Костадин Хаджигаев обещаха, че ще направят всичко, за да стане проектът факт, но забравиха обещанието си, коментираха кметовете. Сред местното население се породили съмнения, че далите обещания на избирателите политици от управляващата партия са забравили обещаното, за да не засегнат интересите на мини ВЕЦ - Петрово.
Повече от седмица селата отново са със сухи чешми, кметовете им пак чули старите оправдания от "ВиК", че има много аварии по водопровода. Тъй като нито селските кметове, нито хората вече вярват на оправдания, Огнян Куков, Любен Маринополски, Александър Кобуров и Венета Илиева решиха да направят проверка и да установят причините за сушата във водопроводите, която от години се повтаря всяко лято. Те тръгнаха към водохващането в планина Али Ботуш, на 5 км от село Петрово. Към тях се присъедини и кметът на Катунци Георги Коцев.
Първоначално обяснението за безводието бе, че хора от санданските села Хърсово и Катунци се включват във водопровода и отклоняват вода за поливане. Но когато за пръв път петричките управници лично посетиха петровското водохващане заедно с репортер на "Струма", установиха, че основната причина в селата им да няма вода през лятото е отклоняваната река с питейна вода за петровската мини ВЕЦ. По пътя кметовете не откриха нито една авария на водопровода, на която да работят работници от "ВиК", въпреки че сутринта отново ги излъгали, че има пробив и затова няма вода.
Преди тръгване към водохващането управникът на Капатово Куков описа положението и отправи тежки укори към депутати и управляващи: Кметовете на шестте петрички села Капатово, Тополница, Генерал Тодоров, Марикостиново, Кромидово и Ново Кономлади сме силно притеснени. От седмица пак сме без вода. Постоянно ни отговарят, че има по три-четири аварии на ден, и казваме това на хората, които се мъчат без вода, но вече не ни вярват. Знаем, че дебитът на петровското водохващане е 800-900 литра вода в секунда, а в селата получаваме едва 75 литра в секунда. Мислехме, че вина има административното деление, тъй като петричките села взимаме вода от санданското "ВиК" и се смятахме за пренебрегнати. Но се убедихме, че и в санданското Хърсово нямат вода. Затова отидохме на водохващането да установим причината за липсата на вода и тя се оказа, че е в пилеенето й от ВЕЦ-а.
Проектът за нов водопровод, изготвен от инж. Гешев от София преди две години, предвижда нашите села да получават по 125 литра в секунда, което ще реши тотално проблема. Бяхме излъгани от господата Любен Татарски, Атанас Камбитов и Костадин Хаджигаев. Преди изборите през 2009 година бяха при нас всеки ден и ни обещаваха да решат въпроса с питейната вода. Показваха ни проекта, обещаваха, агитираха ни да гласуваме за тях. Знаехме, че ни лъжат, но се правехме на балами, надявахме се на нещо добро. Нашата работа стана като приказката за момата, която се хвалела: Аз си го лажа, он си ме е...". След изборите тези господа и телефоните не си вдигат. А Татарски обещаваше: Какъв депутат ще съм, ако не мога да намеря 20 милиона лева да направя тоя проект. Нека сега си признае какъв депутат е. Според мен слабо им е лобито в парламента на депутатите от региона. Сега Татарски прехвърля топката на петричкия депутат от ГЕРБ Митко Захов, а той прави срещи с нас, за да покаже, че е заинтересован. Положението е непоносимо, едва спираме хората в селата си от бунт, заключи Куков.
Кметът на Катунци Георги Коцев припомни на колегите си, че и депутатът от ВМРО от предишното народно събрание Борис Ячев също обещавал съдействие за решаването на проблема, и коментира: Към петровския водопровод сме свързани 16 села от Петричка и Санданска община. Карстовият извор е в дълбока пещера над Петрово. При изтичането се отклоняват 2,9 кубика чиста питейна вода, в която живеят пъстърви и раци, за ток в петровската ВЕЦ. Преди години от "ВиК" се опитаха да вкарат водата във водопровода, но той няма такъв капацитет, не може да я поеме и водата се връща. Строен е през 1960 година и е амортизиран. Вода в извора има, а в тръбите няма. А и вецът в Петрово работи 24 часа в денонощието. Единственото решение е новият водопровод, заключи Коцев.
След посещението си на водохващането селските кметове стигнаха до извода, че разходите, които се правят за отстраняването на честите аварии на водопровода, ако има такива, са много повече, отколкото ще струва новият проект. Добре е това да се осъзнае от управляващите, които трябва да поставят интересите на хората над интересите на ВЕЦ-а.
Докато политиците са забравили обещанието си за новия водопровод и нехаят, прикривайки се зад чести аварии, страдат майките и децата в селата. Хората от Ново Кономлади, Капатово и Хърсово всеки ден идват с туби в Кромидово, за да пълнят от уличните чешми, захранвани от стария водопровод, в който кой знае защо вода има. Майката Ани Николова от Кромидово каза: Всяко лято е много трудно без вода. Пълним от уличните чешми, мъкнем и перем на ръце, пералня не можем да включим.
Етърва й Емилия Николова я допълни: Не можем да си изкъпем децата, изприщиха се.
И двете жени бяха категорични: Ако кметовете ни кажат да протестираме, подкрепяме ги и излизаме веднага.
История от 2009 - ВЕЦ остави без вода санданско село
В жалба до Басейнова дирекция - Благоевград, инициативен комитет от жители в Петрово, настояват за извършване на спешна проверка и да бъде задължено дружество "Ариел ТН" да монтира измервателно устройство, което да отчита позваната от ВЕЦ-а вода от Петровска река, съгласно издаденият на дружеството разрешителен режим.
Земеделците настояват още, да се издаде административно-наказателна заповед на собствениците на ВЕЦ Петрово, тъй като е недопустимо в активния поливен сезон селото да остава без вода.
В жалбата до Директора на Басейновата дирекция в Благоевград - инж. Вили Динов, подписите си са поставили жителите в Петрово - Ивайло Балев, Димитър Кънтев, Анна Кънтева, Румен Милев, Красимир Стоянов и Иван Паскалев.
Според жалбоподателите, стопаните на ВЕЦ-а умишлено не са монтирали измервателно устройство, като по този начин незаконно насочвали за производство на електроенергия цялото количество от Петровска река, с което нарушават основния законов принцип за приоритетно използване на водните ресурси.
Копие от протестната подписка, жителите в село Петрово са изпратили и до Министерството на земеделието и хранитеЗатварят BEЦ "Петрово"
Класа, 19.09.2008, стр18
http://www.voda.bg/news-57/info-1311
Спират ВЕЦ заради недостатъчно вода
Басейнова дирекция – Благоевград, предписа на ВЕЦ "Петрово" на река Петровска да преустанови дейност
18 септември 2008
Басейнова дирекция – Благоевград, предписа на ВЕЦ "Петрово" на река Петровска в община Сандански да преустанови дейността си до края на октомври тази година.
Централата е собственост на "Ариел-ТН" ЕООД, град Мездра.
В края на август поради лятното маловодие Басейнова дирекция – Благоевград, направи предписание на всички ВЕЦ да преустановят дейност до 31 октомври 2008 година.
Въпреки това при проверката инспекторите установиха, че аварийният савак на водохващането на ВЕЦ "Петрово" е напълно затворен и така не се осигурява минимален воден отток в реката.
Цялото водно количество от реката се отвежда в открит деривационен канал и участък от 300 метра от река Петровска остава напълно сух. Поради това нарушение дружеството ще бъде санкционирано.
Всекидневните проверки на водноелектрическите централи за спазване на минимален воден отток в реките продължават.
Централата е собственост на "Ариел-ТН" ЕООД, град Мездра.
В края на август поради лятното маловодие Басейнова дирекция – Благоевград, направи предписание на всички ВЕЦ да преустановят дейност до 31 октомври 2008 година.
Въпреки това при проверката инспекторите установиха, че аварийният савак на водохващането на ВЕЦ "Петрово" е напълно затворен и така не се осигурява минимален воден отток в реката.
Цялото водно количество от реката се отвежда в открит деривационен канал и участък от 300 метра от река Петровска остава напълно сух. Поради това нарушение дружеството ще бъде санкционирано.
Всекидневните проверки на водноелектрическите централи за спазване на минимален воден отток в реките продължават.
Повече за ВЕЦ Петрово процетете тук https://dams.reki.bg/0210-dam/0210-dam
понеделник, 30 октомври 2017 г.
Многоцелеви доклад Рибни проходи и представяне на „успехите“ на МОСВ пред света
В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме на структурите на МОСВ и БД и с мисията на сдружението за повишаване информираността на държавните органи, споделяме поредния съвместен успех, който постигнахме заедно с екипа на МОСВ.
На конференция в Молдова, проведена с участници от цяла Европа, бяха представени успехите на структурите на МОСВ по опазването на биокоридорните функции на реките у нас, посредством изграждане на подходящи за целта рибни проходи, нищо че все още няма наредба за тях.
Представената от нас статия по въпроса бе публикувана официално сред материалите на конференцията.
Като се има предвид изключителното научно ниво на всички останали материали, самото включване на наш материал намираме за много висока оценка, както на качеството на статията, така и на основанията за нейното създаване и на нейното съдържание, за което Вие имате изключителен принос.
Нещо повече - представен е и единственият рибен проход у нас, изграден след 2000 година, през който наистина преминават риби. Изказваме благодарност на човека, който го е направил.
Статията е много интересна наистина и можете да я прочетете от стр.221 нататък на следния линк:
http://eco-tiras.org/books/
Намираме, че тя трябва да бъде разпространена сред тези служители на органите на Вашето учереждение, които са включени в състава на работната група за наредбата за рибните проходи, за да научат поне нещо за тях, преди да се възстанови работата по наредбата, в което се надяваме да се включите в най-скоро време - като прочетете материала, ще разберете защо.
Накрая Ви уведомяваме също така, че през ноември 2017г. предстои да участваме в конференция в гр.Вроцлав, Полша, организирана от полски колеги /наши, а не Ваши/, заедно с BUND (German Federation for the Environment and Nature Conservation) , която има над 500 000 членове. Там също ще представим Вашите постижения, които предизвикват огромен интерес в целия свят.
Като благодарим за създадените от Вас предпоставки за тези наши дейности, оставаме с надеждата работата по наредбата за Рибните проходи да се възстанови. Ние сме напълно готови да споделим отново изключителните си експертни познания в тази сфера. Нещо повече - самата наредба ние сме я написали, просто трябва да се одобри, което е елементарно.
Поради големия интерес по повод рибните проходи от страна на Енерго Про и на асоциация Хидроенергия изпращаме този доклад и до тях.
За финал уведомяваме БДИБР, че са издали разрешително за ползване на повърхностен воден обект на МВЕЦ Гълъбово в нарушение на ЗВ. Това е петият ВЕЦ на Давидковска река, към която БДИБР не проявява никаква милост, за сметка на което става за смях пред целия свят с най-глупавите РП на планетата! Някой ден тия ВЕЦ-ове в защитена зона ще бъдат премахнати!
И все пак - още нещо. След подробно изследване на сайтовете на БДЗБР, БДДР и БДИБР, уведомяваме последната, че с техния сайт асолютно не може да се работи и не става за нищо. Призоваваме ги да си организират качената информация за становищата за допустимост и за обявяване на издадените решения за водовземане/ползване, по начина по който са го направили останалите БД, за да може да ги проверяваме по-качествено и по-навреме да ги уведомяваме когато са нарушили закона!
Предварително благодарим на всички за разбирането и съдействието.
неделя, 29 октомври 2017 г.
Тракия газ ще получи първия заем по кредитната линия на ЕБВР
01 / 06 / 2004,
Тръгва първият кредит по проект за енергийна ефективност на ЕБВР
В ОББ досега са постъпили 7 проекта на обща стойност 7.3 млн. EUR, но одобрение от банката, от консултанта Банок консултинг и от ЕБВР е получил само един. От ОББ са предложили и проект за мини-ВЕЦ за 258 000 EUR и за инсталиране на термопомпа за хотел в Банско на стойност 507 000 EUR.Проекти има и в Юнионбанк, но политиката на банката е насочена предимно към малки и средни предприятия, каза нейният представител Иван Гъдев. Заради това максималният кредит от тях няма да надхвърля 500 000 EUR.УсловиятаЗА кредитиране по програмата може да участват регистрирани в България стопански структури с преобладаващо частно участие. По програмата Феникс - за възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/, проектите може да визират изграждане на ВЕЦ, слънчеви генератори, вятърни генератори, инвестиции в биомаса, геотермални и биогаз генератори. Максималният размер на отпускания кредит е 1.5 млн. EUR. Изисква се кредитополучателят да осигури най-малко 10% от размера на инвестицията, както и необходимите средства за ДДС. Срокът за погасяване е до 6 години при лихва между 9 и 12.5%.При програмата Ефективност се изисква кредитът да се изплаща от спестени разходи за енергия. . ТРАКИЯ газ ЕООД-Стара Загора е първият кредитополучател от кредитната линия, осигурена от ЕБВР, за проекти за енергийна ефективност и изграждане на възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/. Това съобщиха вчера пред журналисти представителят на ЕБВР Ван де Вен, Симеон Василев от ОББ, шефът на Агенцията за енергийна ефективност Таско Ерменков, консулатанти и банкери. Кредитната линия е в размер на 50 млн. EUR и се обслужва от ОББ, Юнионбанк и Пощенска банка. Първият проект на стойност 1.33 млн. EUR се финансира от ОББ и е за изграждане на малка водноелектрическа централа с мощност 13 Мвт годишно. След завършване на проектите се предвиждат и грантове.
"Тракия газ" получи от ОББ първия зааем за енергийна ефективност
24 / 06 / 2004
ОББ отпуска заем от 1.3 млн. евро на "Тракия газ" ЕООД в Стара Загора за строежа на водна централа с мощност 5 мегавата, съобщи мениджърът в банката Стефан Василев. Централата ще произвежда годишно 12 666 мегаватчаса електроенергия и ще намали вредните емисии на въглероден двуокис със 74 990 тона от 2005 до 2012 г.
Схемата на финансиране предвижда, ако новата централа бъде пусната в срок, компанията допълнително да получи помощ от 226 хил. евро от Международен фонд "Козлодуй", управляван от ЕБВР. През март банката отпусна кредитна линия от 50 млн. евро по проекти за ефективност чрез ОББ, Пощенска банка и Юнионбанк. ОББ получи 15 млн. евро от тях и заемът на "Тракия газ" е част от кредитната линия. Пощенска банка ще участва със заеми за 5 млн. евро, а Юнионбанк - за 3 млн. евро.
ОББ финансира два типа проекти за енергийна ефективност - за изграждане на малки ВЕЦ-ове, вятърни и слънчеви генератори и производство на ел. енергия от биомаса.
Реклама
Максималният размер на кредита по проекти за възобновяеми източници е 1.5 млн. евро, като компанията трябва да осигури собствено финансиране минимум 10% от стойността на проекта. Лихвите по кредита са от 9 до 12.5% според оценка на риска. Фонд "Козлодуй" отпуска помощ от 20% от стойността на проекта, ако той приключи в срок.
ОББ е разгледала седем проекта за 7.3 млн. евро, от които за финансиране са одобрени три, сред които е и този за "Тракия газ".
Останалите два в момента се проверяват от консултантите на банката, от които се очаква одобрението. ОББ ще отпусне 507 хил. евро за монтирането на термопомпа в хотел в Банско.
Банката отпуска заеми до 1.5 млн. евро по проекти за възстановяване на отоплителни системи, замяна на горивото и въвеждане на системи за автоматизация и контрол.
Условие за разглеждане на проектите е след направените инвестиции консумацията на енергия да бъде намалена с 10%. Инвеститорите в проектите за енергийна ефективност получават помощ от 7.5% от размера на кредита при успешен кредит. Собственото им участие в проекта трябва да е минимум 20% от стойността.
Има интерес за финансиране на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници във всички клонове на Юнионбанк, съобщи ръководителят на управление "Кредитиране" в банката Иван Гъдев. Той поясни, че кредитната институция ще отпуска заеми до 500 хил. евро.
"Българската икономика е с най-висока енергоемкост в Европа. Превишението е от два до три пъти в сравнение със страните от Централна Европа и шест до осем пъти със страните, членки на
Европейския съюз", заяви Ян Вилен Ван де Вен, ръководител на проект в ЕБВР. Той допълни, че повишаването на енергийната ефективност ще направи българските предприятия по-конкурентоспособни.
Председателят на Агенцията за енергийна ефективност Таско Ерменков посочи, че възвращаемостта на инвестиции в строежа на ВЕЦ-ове е по-голяма в сравнение с проектите за енергийна ефективност.
24 Юни, 2004
Проектът на Тракия Газ ЕООД-Стара Загора за изграждане на малка водноелектрическа централа ще получи първия заем, финансиран чрез кредитната линия на ЕБВР за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници. Заемът е в размер 1.33 млн. EUR и се отпуска от ОББ по специалния инвестиционен кредит Феникс за възстановяеми енергийни източници. Това съобщи Стефан Василев, мениджър в ОББ. Той допълни, че се предвижда централата да произвежда електроенергия в размер на близо 13 хиляди мегавата годишно.
В допълнение към преките икономически ползи проектът ще осигури намаляване на емисиите на въглероден двуокис с приблизително 75 хиляди тона за периода 2005-2012 г. При успешно изграждане и пускане в експлоатация на централата Тракия Газ ще получи след проверка на изпълнението на проекта безвъзмездна помощ в размер на 266 хил. EUR от Международния фонд Козлодуй, управляван от ЕБВР.
Стефан Василев съобщи, че ОББ е разгледала седем проекта до момента, от които три са одобрените на обща стойност 2 млн. EUR. Освен проектът на Тракия Газ са одобрени проект за изграждане на мини-ВЕЦ и проект за инсталиране на термопомпа за отопление на хотел в Банско. Василев допълни, че след успешното завършване на проектите управляваният от ЕБВР фонд Козлодуй отпуска допълнителен грант в размер на 7.5% от стойността на проектите за енергийна ефективност и 20% от стойността за проектите за възобновяеми енергийни източници.
Кредитната линия на ЕБВР е в размер на 50 млн. EUR. Партньори по нея са още две банки - Пощенска банка и Юнион банк.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ
-
DenNews.bg 03.07.2013 http://www.dennews.bg/news/ 2013/7/3/14062-sobstvenici-na- shivashka-firma-pravyat-vec-v- s-st... -
Кричим и Перущица заплашени от воден режим Близо 20 000 домакинства може да бъдат засегнати от безводие Начало / България / Регио...
-
1 юни 2020 Каназирева се срещна с енергийния министър за проблемите с река Въча и кариерите в ... ...
-
Природозащитната организация WWF заведе жалба срещу решението на екоминистерството да пусне изграждането на четири нови централи
