Доклад на сдружение Балканка относно промени в ЗВ във връзка с източниците на ПБВ и покана за съвместни действия

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на
Българските реки и на хората от убийственото въздействие на ВЕЦ-овете
и другите бедствия и ведомства у нас, във връзка с поетия ангажимент
да помагаме на структурите на МОСВ и БД и с мисията на сдружението за
повишаване информираността на всички държавни органи, като благодарим
на МОСВ за това, че с писмо наш вх.№ Бка-МОСВ-278/11.09.2018 сме
поканени да изразим пред МОСВ предложение за работещ подход по темата,
представям на Вашето внимание следната работна рамка от предложения за
промени на нормативната уредба във връзка с източниците на ПБВ:



ОСНОВОПОЛАГАЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ:

1. Първо да се извърши оценка на досега съществуващите законови и
подзаконови актове - ЗВ и Наредбата за СОЗ, както и анализ на
изпълнението на политиката и резултатите от нея, за да се направят
изводи за необходимите промени. Такъв анализ засега не е публикуван,
ако е извършен въобще, а Наредбата за СОЗ не е в сила отдавна.

2. Промените в ЗВ и бъдещата Наредба за зоните за защита на водите,
предназначени за питейно-битово водоснабдяване и минералните води, да
се изготвят, обсъждат и приемат едновременно.

3. Влизането им в сила трябва да стане заедно и едновременно със
следващите ПУРБ. Разбира се, приемането трябва да стане на достатъчно
ранен етап, за да може следващите ПУРБ да бъдат изготвени в
съответствие с променените нови условия.

4. Определянето на границите на защитните пояси и на охранителните
зони, ограниченията, режимите и мерките в тях да става по ясни
критерии, категорично и еднозначно определени в ЗВ и Наредбата, като
не се оставят никакви възможности за интерпретации от страна на
Басейновите дирекции. В противен случай се поощрява възможен
корупционен натиск. Единствено зоните за защита могат да бъдат обект
на периодична актуализация, съобразно прегледа на значимите проблеми и
установения натиск във всеки РБУ, като евентуалните изменения на
граници и ограничения в зоните за защита се залага на всеки шест
години в следващите ПУРБ и се подлага на обществено обсъждане. Няма,
обаче, никакъв начин да се обсъждат например границите и ограниченията
в защитните пояси и охранителните зони. Правилата за тях са прекалено
експертни и ще се влагат много разходи, следователно трябва да се
обсъждат с обществеността веднъж - при изготвяне на нормативната
рамка. Например, не е възможно на всеки шест години да се сменя
собствеността на терените, да се променят трайно изградените елементи
на защитните пояси и пр.

5. Всички действия по отношение на защитните пояси и охранителните
зони - проучване, проектиране, учредяване, изграждане и пускане в
експлоатация не могат да се възлагат на Басейновите дирекции или на
други органи на МОСВ. Причините са няколко:

- Първо - БД нямат капацитет да се справят. В момента те и без
това са претоварени, нямат необходимия финансов ресурс, нито експертен
потенциал.

- Много по-важното е, че органите на МОСВ, в това число и БД,
трябва да определят политиките в областта управлението на водите
съобразно националното и Европейско законодателство и да ги прилагат,
но и да осъществяват контрол. И няма как едновременно да извършат
изброените дейности, контролирайки сами себе си. Разбира се, ролята на
БД по отношение зоните на защита на водите трябва да се запази такава,
каквато е и досега - включването на тези зони в ПУРБ и определянето на
мерки и действия за прилагане на мерките, защото тук вече става дума
за политики по управление на водите на ниво водни тела и речен басейн,
изцяло в компетенциите на БД.

- Ролята на БД при съгласуване на процедури и одобряване на
проектите на защитните пояси също не трябва да се отменя.

6. След като е ясно, че отговорностите на БД следва да се отнасят
само до зоните за защита, но те няма да се занимават със защитните
пояси и охранителните зони /освен да съгласуват и/или одобряват/,
възниква въпросът - тогава кой ще се занимава с тях? Досегашната
практика с ВиК операторите е доказано неефективна. Те също нямат
необходимите най-вече финансови ресурси и не са заинтересовани засега.
Сдружение Балканка счита, че всички описани действия по отношение на
защитните пояси и охранителните зони трябва да се възлагат на
общините. Причините са следните:

- В страната и в момента има множество източници на ПБВ, които
са изградени и се ползват от общини и групи частни лица, без да се
поддържат от ВиК оператор.

- Общините могат да планират и приложат по-общ, интегриран
подход, включително с приоритизиране, за което ще стане дума
по-надолу.

- Те по-лесно могат да получат достъп до финансиране, като
бенефициенти на най-различни програми, включително помощ от държавата,
която търговски дружества по-трудно биха могли да получат, без тя да
се счита за нерегламентирана държавна помощ.

- Някои общини нямат никакви проблеми да си осигурят финансиране
- за това ще стане дума накрая.

- Разбира се, не може да се очаква самата община да извърши
описаните дейности, тъй като и тя няма капацитет. Общината трябва да
играе ролята само на възложител по смисъла на ЗУТ, като ролята на
останалите участници в инвестиционния процес, пак по ЗУТ, не се
пренебрегва. Също така е ясно, че поддръжката на елементите на
защитните пояси трябва да си остане отговорност на ВиК операторите, по
възлагане от общината.

7. Самите нови режими и ограничения в защитните пояси и
охранителните зони не могат и не трябва да са по-малко строги,
отколкото досегашните ограничения в пояс I - за защитните пояси, и
пояс II и III на СОЗ - за охранителните зони с техните съответни
подзони, за които ще стане дума в следващата точка. Стремежът трябва
да бъде само към повишаване строгостта и особено на ефективността на
защитата, защото в страната непрекъснато има новини за все повече
питейни води с установени влошени качества на прекалено късен етап,
поради неефективен контрол, а това представлява поредното нарушение на
РДВ на ЕС.

8. Нещо повече - ние считаме, че охранителните зони не трябва да
покриват и да осигуряват само защита, почти аналогична на тази в
досегашния пояс II на СОЗ. Спазвайки рисково базирания подход, следва
да се търси и постигне намаляване на ограниченията и защитите при
намаляване на рисковете, тоест с отдалечаване на потенциалните
замърсители от водоизточника. И тогава е най-добре охранителните зони
да се разделят на две подзони - на същия принцип, на който в момента
са организирани пояс II и пояс III на СОЗ, със съответните граници и
ограничения.

9. Ясно и категорично трябва да е обозначено, че досегашните пояси
I на СОЗ, които вече са учредени, се привеждат към новите защитни
пояси директно, като се запазват както границите им, така и
ограниченията и мерките в тях. Допустимо е само увеличаване на
границите и/или повишаване на строгостта на защитата, а мерки за
подобряване на ефективността и контрола са задължителни! В страната
досега са учредени, изградени и са в експлоатация СОЗ за между 20 и
30% от източниците за питейно битово водоснабдяване, а в някои РБУ и
малко повече. Изхарчени са много средства, които не трябва да бъдат
пропилявани напразно.

10. Както е съвсем ясно, учредяването на защитните пояси и
охранителните зони няма как да стане изведнъж. Следователно трябва да
се приложи интегриран подход с приоритизиране на тези водоизточници с
техните защитни пояси и охранителни зони, които са най-важни и спешни
за определяне. Това може да стане само в рамките на дадена цяла
община, а не за даден ВиК оператор, както стана дума по-горе. По
предложение на сдружение Балканка подобно приоритизиране на
водоизточниците вече е прилагано у нас точно от общини - например в ЕО
на ОУП на община Трън. Приоритизирането трябва да стане на базата на
следните критерии:

- На първо място се определят защитните пояси и охранителните
зони на водоизточниците, подложени на най-големи заплахи от
замърсяване - например от строителство, добивни дейности,
нерегламентирани и регламентирани сечи, заустване на отпадни води от
промишлени и селскостопански източници и пр. Загубени веднъж, такива
водоизточници никога няма да може да бъдат възстановени, затова те
трябва да са с приоритет. Срокът за тези водоизточници трябва да е
относително кратък - например, не повече от две години от влизането в
сила на новите условия.

- На второ място водоизточниците се класират по брой жители, за
които осигуряват вода. Срокът за приоритетните по този критерий
водоизточници може да бъде например четири години. Може да е и
по-малък, но в никакъв случай повече.

- За останалите водоизточници срокът може да е шест години, в
рамките на действие на следващите ПУРБ.

11. Доколкото е известно, до края на годината предстои да завърши
Fitness Check на Рамковата Директива за Водите. Подходът за защита на
източниците на ПБВ е едно от най-слабите места в РДВ. Можете да
прочетете повече по въпроса в следващия документ:

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2018/625179/EPRS_BRI(2018)625179_EN.pdf

Ние считаме, че досегашният подход в РДВ към водите за ПБВ ще трябва
да се промени, като се засилят мерките за защита и се осигури достъп
до чиста питйна вода на все по-широк кръг от общности, включително и
на най-уязвимите и маргинализирани или отдалечени групи, да се
осъвременят охранителните мерки в съответствие с най-новите научни
познания, да се концентрират много повече ресурси за оценка и
предотвратяване на потенциалните рискове, да се повиши прозрачността и
улесни достъпът на населението до навременна информация и оттам да се
повиши доверието, а оттам и най-важната цел - все повече хора да пият
вода от водопреносната мрежа, вместо от пластмасови, стъклени или
метални бутилки и контейнери, въпреки че у нас тенденцията е точно
обратната засега! А бутилките мигновено се превръщат в отпадъци,
назависимо от непрекъснатите декларации на най-отговорните за това
лица, че уж се борят за намаляване на отпадъците! Препоръчително е в
такъв случай, да се изчака резултатът от проверката за пригодност на
РДВ, за да бъдат отразени евентуалните промени в директивата във
връзка с повишаване ролята на Принципа на Предпазливостта от самата
нея. Само още един пример - в РДВ, чл.7.3 засега е записано, че
държавите членки могат да определят предпазни зони около водните
обекти, използвани за водочерпене на питейна вода /тук е използвана
терминологията на самата директива, а не на ЗВ/. Ние ще настояваме
думата могат, да се замени с думите са длъжни.

12. В съответствие с РДВ, чл.7.1, зоните за защита на водите трябва да
се определят не само за цялото водно тяло, от което се черпи вода за
питейно водоснабдяване повече от 10м3 на денонощие или се
водоснабдяват повече от 50 човека /както е отбелязано в писмото на
МОСВ/, но и водните обекти, предвидени за такава употреба в бъдеще.
/тук също е използвана терминологията на самата директива, а не на
ЗВ/.

13. В момента в страната текат множество процедури по учредяване на
СОЗ, които са на различен етап на реализация. Дейностите по тяхното
учредяване трябва да продължат в спешен порядък по досегашния ред, а
не да се чака чак 2022г., когато ще влезат в сила новите ПУРБ. Така
или иначе, за тези дейности има сключени договори и осигурено
финансиране, които няма как да се прекратят. Ето защо е толкова важно
да се осигури кохерентност между старата и новата нормативна уредба,
за да не се блокира процесът.

14. В този смисъл, до влизането в сила на новата нормативна уредба, би
следвало и дейността по проектиране, учредяване и изграждане на нови
СОЗ по съществуващия досега ред също да продължи и даже да се засили,
като се включат и множество нови източници на ПБВ, а не да се губят
цели три години в изчакване. Обаче ВиК операторите ще предпочетат да
изчакат, вместо да се занимават, да харчат пари и пр., и това е
основен проблем за решаване. Следователно е необходимо да се предвиди
ред, по който отсега общините да продължат дейността за учредяване на
нови СОЗ при осигрено финансиране, което е коментирано в следващата
точка. Този проблем щеше да е абсолютно неразрешим, в случай че
дейностите се осъществяват от басейновите дирекции.

15. И накрая, сдружение Балканка счита, че в изменението на ЗВ и
съпътстващата наредба трябва задължително и много ясно да са
определени източниците на финансиране. Те трябва да бъдат - държавния
бюджет и различните оперативни програми. Не може да се очаква, че
общините имат пари, с изключение на най-големите от тях, като София,
Пловдив, Варна, Бургас и пр. Например София нямаше никакъв проблем
досега да си е учредила и изградила зоните, а не да чака Софийска
вода, която не прави нищо по въпроса, вероятно защото това не е
предвидено в договора. Едно е сигурно - необходимият финансов ресурс
ще е толкова по.малък, колкото повече от парите, изхарчени досега за
учредяването на досегашните СОЗ, сме успели да си спестим.



Повече подробности и бележки могат да бъдат отправени след представяне
на предложение за съответните актове. Моля, не се колебайте да влезете
във връзка с нас отново по темата, по всяко време.



И накрая една покана:

На 06.10.2017г. сдружение Балканка ще почиства и зарибява река Въча
под Кричим до Йоаким Груево на територията на БДИБР с 30 000 /трийсет
хиляди/ балкански пъстърви. Каним всички служители на ведомствата и
учережденията получатели, от чистачките, до министъра и председателя
на КОСВ, да се включат в акцията. Така от една страна ще изградим
по-стабилен капацитет за сътрудничество, което напоследък взе да
позацикля, и от друга - Вие много по-трудно ще разешавате да
пресушават Въча занапред, след като сте извършили нещо полезно
най-после.

Сборен пункт: на моста на Йоаким Груево в 9:30 часа



Предварително благодаря за разбирането и съдействието!

P.S.

В хода на изготвяне на настоящите предложения се установи, че на
Витоша това, което е забранено, ще бъде разрешено - точен цитат от
изявление на министъра на ОСВ, демонстриращ проникновено непознаване
на проблемите на града и на планината, а така също и на отношението на
населението към Витоша.

Специален експертен коментар по въпроса ще представим в следващ доклад.

Доклад за посетени ВЕЦ на територията на БДДР ВЕЦ Троян 1 и , ВЕЦ Черни Осъм, ВЕЦ Черни Вит и ВЕЦ Камен Рид

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме на структурите на МОСВ и БД, представям доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на БДУВДР на 30.09.2018г. Молим да разгледате внимателно, защото докато ние си седим вкъщи, животът в реките при маловодие изнемогва (там където изобщо е останал).

Настоящият доклад е за водохващания в обхвата на БДУВДР, но го пращаме до всички БД, с една единствена цел: да виждат какво се случва навсякъде. Нашите проверки нито са целенасочени, нито имаме някаква друга цел освен една единствена: опазване на местообитанията, чрез повишаване на информираността сред обществото и компетентните органи и засилване контрола над ползвателите на вода, защото явно те не могат да се самоконтролират.

В начало ще отбележа, че настоящият доклад е "празничен". Той се посвещава на едно епохално събитие, което ще бележи следващите 136г. от човешкото развитие. На 30.09.1882 г. е заработила първата в света водноелектрическа централа на река Фокс в малкия американски град Апълтън, щата Уисконсин. Безспорно изключително епохално откритие, което дава път в развитието на енергетиката по цял свят. Човечеството не може без електричество, за което поздравяваме тогавашните пионери. 

В развитието се крие смисълът на човечеството. В основата на всичко винаги е било, да се изобрети от една страна нещо, което работи, от друга това нещо да използва минимален ресурс. Така и светва първата крушка във фабриката и дома на Роджърс и съседите му. Така производството на електроенергия излиза от лабораторията.

Така, след това кратко, вярвам интересно въведение, искам да ви разкажа една друга история - историята за прокълнатите реки. История, в която се говори за развитието на човека по пътя към самоунищожение, защото, за да съществува съвременното развиващо се в мир общество, е създадена законността и правото на всеки да бъде свободен. Така се е родил и Закона за водите, защото всяка река, въпреки човешкото въздействие, трябва да тече свободна и стремежът трябва да бъде към минимизиране на това въздействието. Водата е основен ресурс, заради който са се водили и ще се водят войни един ден! 

Е, ние вече 5 години се опитваме да покажем на вас и на вашите предшественици, че някой някъде жестоко греши. Показваме го не на думи, а с реални картини, сякаш излезли изпод четката на Хадес, вещаещи само смърт и злокоба.

ВЕЦ Троян 1

Може да се запознаете с направеното наблюдение от снимките и видеото, качени на следния линк: https://dams.reki.bg/0294-dam/2018-09-30

Посещението е при хипер маловодие. Водохващането е проектирано така, че да отнеме всичката вода на река Черни Осъм, която и без това е продрана от намиращите се по-нагоре питейни водохващания. При посещението една част от водата се изпуска в коритото на реката и една част продължава към централата. А не би трябвало да се отнема никаква вода от реката при маловодие. Продължава да няма и намек за рибен проход.

Реката попада в Зона за защита на стопански ценни видове риба съгласно действащ ПУРБ.

Внимание!

Обръщам Ви внимание за нещо. Съгласно регистър на издадените разрешителни за водовземане, за точката на водовземане има издадени три разрешителни съответно с титуляр:

- БЛАГОУСТРОЙСТВО И КОМУНАЛНО СТОПАНСТВО ЕООД - изтекло разрешително през 2017

- Винпром Троян - изтекло разрешително през 2017

- НЕК ЕАД

 

Съгласно същия регистър, вмомента действащо е само разрешителното на НЕК ЕАД, но количеството на водата в реката и това, което продължаваше по канала едва ли представляват интерес за производство на електроенергия. Тогава за къде се използва отнетата вода от реката ? Или просто изтича, което би било безумно в период на хипер маловодие, или някой от другите ползватели черпи вода. Моля да извършите проверка!

ВЕЦ Троян 2

Може да се запознаете с направеното наблюдение от снимките и видеото, качени на следния линк: https://dams.reki.bg/0295-dam/2018-09-30

Предишния път посетихме водохващането при пролетни води, но този път посещението е при хипер маловодие. Водохващането е проектирано така, че да отнеме всичката вода на река Бели Осъм.

При направеното посещение, видно от снимките и каченото видео, една част от водата се изпуска в коритото на реката и една част продължава към централата, която най-вероятно не работи, но водата си оттича през канала на ВЕЦ. 

А би трябвало да не отнема никаква вода от реката при маловодие. Изпусканото количество вода се извършва през недобре уплътнени шлюзове и е далеч от разрешителното за водовземане. Няма и намек за рибен проход!

Оправете си разрешителното. Qср съгласно регистъра за река Бели Осъм е 3.14м3/с, а минималното количество по разрешително е определено на 213л/с, което е в нарушение на ЗВ.

ВЕЦ Черни Осъм

Може да се запознаете с направеното наблюдение от снимките и видеата, качени на следния линк: https://dams.reki.bg/0480-dam/2018-09-30

От заглавията на снимките се разбира, кое водохващане на коя река се намира.

Централата е изградена на питейния водопровод, идващ от две водохващания, собственост на ВиК АД.

Реката попада в Зона за защита на стопански ценни видове риба съгласно действащ ПУРБ.

Посещението е направено при хипер маловодие на реките Черни Осъм и Крайовица. И двете водохващания отнемат почти всичката вода от реки, като през бента едва прецърцорва по 5-10л/с.

При водохващането на река Черни Осъм нещата са малко по-добре, тъй като след като бъде отнета, част от водата отново изтича към коритото на реката и тя протича едва едва, но не е напълно на локви. Така или иначе живоата в тази вода изнемогва напълно.

При водохващането на река Крайовица всичко е напълно в духа на родната хидроинженерна мисъл и ползвателите на вода. Отнема се всичкото количество от водата на реката, като след водохващането в реката се изпускат не повече от 10л/с. Реката остава на локви, видно от снимките.

Няма и намек за рибен проход и на двете водохващания!  

Внимание! Нещо което буди тотално недоумение и попринцип мога да предположа, че става въпрос за грешка, но дали ? Съгласно регистърът на разрешителните, минималните водни количества след всяко от двете водохващания са както следва:

- Водохващане на река Черни Осъм - 1.55л/с

- Водохващане на река Крайовица - 0.159л/с

Излиза, че ползвателят в случая спазва напълно разрешителното, даже много вода пуска в реката. Сега сериозно - оправете си регистъра. Оправете си и разрешителното! Qср съгласно регистъра за река Черни Осъм е 2.41м3/с. Веднага се вижда, че има грешка.

Проверете и работата на централата, тъй като не веднъж сме ви запознавали с проблеми с ВЕЦ изградени на питеен водопровод.

ВЕЦ Камен Рид

Посещението е в период на хипер маловодие. Водохващането не функционира, шлюзовете са отворени, езерото е източено и не се отнема вода от почти пресъхващата река Осъм. Така и трябва да бъде, поздравяваме собственика за което.

Продължава обаче да не се прави нищо по отношение изграждането на рибен проход.

Може да се запознаете с направеното наблюдение от снимките, качени на следния линк: https://dams.reki.bg/0122-dam/2018-09-30

ВЕЦ Черни Вит

Отново среща с нашите любими ВЕЦ-ове на река Черни Вит.

Може да се запознаете с направеното наблюдение от снимките и видеото, качени на следния линк: https://dams.reki.bg/0325-dam/2018-09-30

Посещението е при хипер маловодие. Шлюзът е спуснат и водохващането отнема всичката вода от реката, след което връща част от нея през малък шлюз в канала към централата, а по-голямата част от водата продължава към централата, а не би трябвало изобщо да отнема вода! Продължава да няма рибен проход!

ВЕЦ Сироко

Красавецът, чиято снимка обиколи Европа и е на корицата на първата ни жалба до ЕК.

Може да се запознаете с направеното наблюдение от снимките и видеото, качени на следния линк: https://dams.reki.bg/0265-dam/0265-dam

Посещението е при хипер маловодие. Водохващането отнема почти всичката вода от реката и изпуска не повече от 20л/с през безумно глупавия рибен проход, а в момента изобщо не трябваше да работи ...

И накрая да се върнем там, откъдето тръгнахме. Отбелязахме този празничен ден като чрез снимков материал маркирахме развитието на народната хидроинженерна мисъл и начина, по който се управляват водните ресурси в България.

А ето на къде върви светът ... изводите оставям на вас. Страната откъдето е трънало всичко, отново прокарва път на новите идеи, защото смисълът е в развитието, защото загубата на воден и биологичен ресурс неминуемо ще доведе и до нашето самоунищожение.

През последните 30 години в САЩ са премахнати около 1400 язовира. Подобни инициативи са довели до премахването на язовири и по реки в Южна Африка, Япония и Австралия. Настъпи време да се промени и Европа: в момента се изпълняват проекти за отстраняване на язовири в Испания, Швейцария и Финландия. През пролетта на 2019 г. френското правителство планира да започне премахването на 35-метровата стена на вече излезлия от употреба  язовир Везинс, което ще е най-големия подобен проект в Европа до този момент.

Отново. Оправете си разрешителните и/или регистъра.

Благодаря Ви за внимание.   

--

Доклад на сдружение Балканка относно съвместна проверка в района на Мусаленските езера и малко за БДЧР

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканказа спасяване на Българските реки и на хората от убийственото въздействие на ВЕЦ-овете и другите бедствия и ведомства у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД и с мисията на сдружението за повишаване информираността на всички държавни органи, представям на Вашето внимание доклад по темата от заглавието.

 

Още в началото изказвам огромна благодарност на служителите на БДДР, ДНП Рила и на РИОСВ София. Намирам, че ползотворното сътрудничество между гражданското общество и държавните органи трябва да се задълбочава, тъй като така могат да се убедят и инвеститорите, че контролът върху спазването на законността все повече ще се засилва. По този повод отново отправям покана към БДИБР да им покажем изместеното речно корито на Стряма в Клисура и натрупаните там нови боклуци, ако вече не са ги избутали в реката с фадромата на кметицата.

 

И сега - за констатациите в района на Мусала:

При посещението в хижа Мусала-нова нямаше посетители и в езерото до хижата не се оттичат отпадни води. Траншеята, по която предишен клип показваше течащи отпадни води, сега е суха. Можете да се убедите в описаното от следния клип:

https://www.youtube.com/watch?v=We5Lf0bhFV4&feature=youtu.be

 

При посещението се установи водовземане някъде от скатни води над хижата, което пълни външен пластмасов бидон. Водното количество е нищожно, със сигурност много под 10 литра в секунда.

Вътре в хижата е разположен друг голям пластмасов бидон, в който е заустена канализационна тръба, и вероятно играе ролята на изгребна яма, по изявление на инвеститора.

 

Всичко това ще намерите описано в протокола, коректно съставен от държавните служители. Само обръщам внимание, че записът в протокола, че "пластмасовият контейнер за отпадни води, се извозва до ПСОВ Боровец", не е съвсем коректен, доколкото не беше установено извозване в момента на посещението. Затова, при пълно съгласие с проверяващите органи, беше отбелязано, че това следва да се провери от тях, за да можем да подпишем протокола и ние.

 

Все пак, при посещението всичко беше наред.

Обаче, много по-важното е какво предстои. С цел да окажем помощ на органите на МОСВ, предлагаме следните проблеми на Вашето внимание:

 

1. По отношение на бъдещо водовземане. Инвеститорът показа едно съществуващо водохващане над Каракашевото езеро, в което има надупчена тръба от порядък ф160 или по-малко, но все още не се извършва водовземане. Нормативно не е лесно да се определи дали водохващането е на повърхностни или на подземни води, тъй като водата тече под камъните и непосредствено при водохващането излиза на повърхността, където камъните просто са поразчистени, за да се сложат тръбите зад стария стоманобетонов бараж.  

Можете да го видите на следната снимка.

 http://gallery.balkanka.bg/s/users/pitcha/Pirin+27.08.2018/IMG_1952.JPG.html

Водното количество, обаче, е изключително малко и не може да бъде измерено по никакъв начин. Моментът на посещението съвпада с тежко маловодие и езерата са видимо спаднали. При 120 еквивалент жители в новата хижа, която ще е по-скоро хотел, като се отчете, че на посетител в хотела нормативно са неоходими 230 литра на ден и на посетител в ресторанта по 30 литра на ден, се оказва, че са необходими грубо 20 кубика вода на ден, при пълно запълване на капацитета.

 

В конструктивен диалог с представител на инвеститора ние изразихме известно колебание, че за езерата под водохващането има риск при маловодие да пресъхват, но той гарантира обратното. Най-тежко ще е през лятото при маловодие, точно когато езерата спадат по естествен път, както беше при посещението, а посетителите са най-много. През есента и пролетта мястото е рядко посещавано, а засега не е известно дали през зимата хотелът ще работи, но е много вероятно водохващането да замръзва, така или иначе.

 

И  тук идва ролята на компетентата БД, която и да е тя. Защото веднъж издадено разрешително за примерно 20 кубика на ден, после то много трудно може да се променя. Наистина, в ПУРБ 2016-2021 на ДР има една прекрасна мярка, наложена от ЕО на ПУРБ, която указва, че при установено увреждане трябва да се прекрати дейността. Обаче точно тази мярка в момента се обжалва пред петчленен състав на ВАС и становището на прокурора на последното заседание е, че има процедурни нарушения. Тоест, не е ясно дали тази мярка ще остане да действа или не.

Едно е ясно - отговорността на БД при издаване на разрешителното за водовземане е огромна и ние стискаме палци да се вземе правилното решение, базирано на изключително внимателно хидроложко проучване.

През лятото районът се посещава от хиляди хора на ден и, ако нещо се случи, то моментално ще влезе в новините.

 

2. По отношение на бъдещо управление на отпадните води.

На първо място по тази точка отново ще отбележим, че няма никакъв смисъл да се прави пречиствателна станция и след нея изгребна яма, след като всичко ще се извозва до ПСОВ, както гарантира инвеститорът. Единственият смисъл на това нещо е, ако изгребната яма случайно прелее, но това не може да се допуска, предвид питейните водоизточници на Мусаленска Бистрица над Боровец.

 

Пак в конструктивен разговор с инвеститора, той изрази възмущение от евентуална наша манипулация, че координатите на бъдещата изгребната яма попадали в коритото на реката. Тогава това е очевидно плод на случайна грешка в документацията, която много лесно може да се поправи при издаването на разрешително, като се избере подходящо място за изгребната яма в района така, че да е лесно извозването.

Все пак, следва да се има предвид, че отпадните води също ще са от порядък 20 кубика на ден при пълна заетост на хотела, която ще е най-голяма през лятото при хубаво време и риск от маловодие. Тоест, ако се изпуснат води от изгребната яма, те неминуемо ще отидат в реката, при повишена концентрация, тъй като в реката тогава ще тече много малко вода.

 

Надяваме се тези бележки да са полезни на компетентните учереждения при взимането на правилните решения.

Обръщаме внимание и на НСЗП, че Каракашевото езеро в момента на посещението имаше много водорасли. Не ни е известно дали това е естествен процес или не, той няма връзка с проблемите на новата хижа, но се надяваме да бъде изследван. Прекалено много водорасли ще доведат до заблатяване, гниете, намаляване на кислорода и прочее неблагоприятни последици. Можете да се убедите в състоянието от следния клип:

https://www.youtube.com/watch?v=KBD2Jxm5L8c&feature=youtu.be

 

Накрая обръщаме внимание на БДЧР върху следните намерения на това учереждение:

https://www.bsbd.org/AOP/2018-003/Dokumentaciya_00889-2018-0003.pdf

/дано да ни четат докладите и да са стигнали до тук с този/

 

Искрено се надяваме сред водещите експерти по проекта да не попадат лица от сорта на Росица Николаева, Весела Захариева, Лъчезар Пехливанов и прочее "консултанти". Те се доказаха като брутално некомпетентни в случая с бъдещия в минало време язовир Яденица - ще припомним, че Доц.Пехливанов дори не знаеше, че в реката има Ручеен Рак /Austropotamobious torrentium/, въпреки че в стандартния Натура формуляр имаше регистрация на вида. Не вярвайте на такива чудовища!

 

От своя страна ние имаме следното иновативно предложение по темата:

 

ВСИЧКИ реки в ЧРБУ да се обявят за зони възпроизводство на рибната фауна и за защита от бъдещ хидроморфологичен натиск. Причината е, че в останалите РБУ вече не останаха такива естествени, нефрагментирани зони и без това.

 

Поканени сме от ЕБВР на конференция в Белград на 19 октомври по темата за енергийната стратегия на банката за следващия програмен период. Там ние ще представим пред ръководството на банката безброй основания, че цялата територия на България трябва вече да се обяви за така наречената  No Go зона за бъдеща хидроенергетика. Най-важната причина е, че вече няма накъде повече да се ликвидират реки, защото е поставено под риск дори опазването на генетичния фонд на рибите у нас, поради липсата на достатъчно естествени участъци на реки за възпроизводство на видовете.

 

Иначе ние намираме за възможно, целта на бъдещия документ да е: след като се изключат тук там по някоя зона, и в БДЧР да последва цунами от разрешителни, което ще доведе до тежко влошаване нашите иначе прекрасни отношения с тази дирекция засега. Моля, не ни карайте да се борим и с Вас, ще го направим с огромно съжаление, но без никакви колебания!

 

Благодарим на всички за разбирането и съдействието и стискаме палци за правилно решение на случая Мусала.

--

Доклад от сдружение Балканка относно действия на НСЗП, БДЗБР и БДДР във връзка с хижа Мусала - нова

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки и на хората от убийственото въздействие на ВЕЦ-овете и другите бедствия и ведомства у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД и с мисията на сдружението за повишаване информираността на всички държавни органи, представям на Вашето внимание доклад за установени нарушения.

 

Допълнението изпращаме и до РИОСВ София, а така също и на ДНП Рила, понеже нарушението се извършва на територия от техните компетенции.

 

И така - наши съмишленици ни информираха, че Хижа Мусала-нова е пусната в експлоатация и че отпадните води от нея се изливат в долното Мусаленско езеро кристално непречистени, тоест както ги е майка родила.

 

Сега, веднага след Великден ние Ви писахме доклад по въпроса, но не получихме отговор въобще. Само не сме го изпратили до РИОСВ София, затова докладът е прикачен също така и за да си го припомнят останалите тогавашни получатели..

Моля, от името на сдружение Балканка, да вземете мерки преди да е паднал снегът, защото иначе цяла зима няма да се вижда какво се случва, а до напролет езерото ще е напълно ликвидирано от отходните води на новата хижа - то и без това е доста малко като обем.

 

И междувременно посетителите на Боровец ще се чудят откъде ги болят коремите, понеже, както сами знаете вече, на Мусаленска Бистрица има питейно водохващане.

За гореописаното можете да се убедите от  следните линкове:

 

Новата хижа е отворила врати:

http://musala-hija.com/

 

Ето къде отиват отпадните води от новата хижа на Мусала в момента

https://www.facebook.com/assen.anev/videos/1050716758420032/

 

Също така се надявам компетентните органи да извършат проверка съвместно с община Самоков, за да се установи кой е разрешил ползване на хижата, как и защо, и настоявам да ни информирате за резултатите от проверката.

 

За всеки случай сме пуснали сигнали и на зелените телефони на БДДР и РИОСВ София, с надеждата за по-бърза реакция, преди да е паднал снегът. Мястото е достъпно все още с проходима техника.

 

Предварително благодаря за разбирането и съдействието на всички.

Доклад на сдружение Балканка относно проверки на сдружението на територията на БДДР на 01.09.2018г.

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки и на хората от убийственото въздействие на ВЕЦ-овете и другите бедствия и ведомства у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД и с мисията на сдружението за повишаване информираността на всички държавни органи, представяме настоящия доклад относно проверки на ВЕЦ на територията на БДДР.

 

Преди доклада Ви уведомяваме, че отново станахме свидетели на брутални нарушения на действащото законодателство по опазване на околната среда и водите, ето защо този доклад е изпратен и на РИОСВ Монтана, тъй като част от нарушенията са на територията на тази инспекция. Надяваме се поне те да извършат проверка, тъй като БДДР явно не може и не иска да въведе какъвто и да било ред в ДРБУ.

 

Специално за приемната на Министър Председателя сме длъжни да настояваме да Го информират, че, както ще се установи от доклада, такава анархия в предмета на дейности на структурите на МОСВ, каквато цари в момента, никога не е била налице досега. Сигурни сме, че причината се крие в излъчваните непрекъснато от ръководството на процесното ведомство послания към инвеститорите, че абсолютно всичко им е разрешено и те затова си правят каквото си искат, без да се съобразяват с какъвто и да било закон.

 

Нещо повече: от самото начало, с всяко действие или изявление по медиите сегашното ръководство на ведомството демонстрира такова задълбочено, направо фундаментално непознаване на законодателството, че става за смях както сред природозащитните среди, така и сред инвеститорите, което от своя страна води до загуба на каквито и да било остатъци от авторитет на ведомството и прави невъзможно и за компетентните служители да си вършат работата. Досега, за година и половина, Няма Нито Едно смислено действие на ведомството, като се започне от Пирин и Банско /там нали все пак разбрахте, че втори лифт никога няма да има, независимо че ЮНЕСКО не го разреши?/, мине се през Калиакра и се стигне до Силистар /защото кметът на Царево трябва да е получил гаранции от най-високо място, че няма да му се създава проблем в рамките на процедурите по ЗООС, за да си позволи убедено да наруши закона/ и накрая се стигне до несръчния опит да се ликвидира защитата на  питейните водоизточници в Санитарно Охранителните Зони /СОЗ/ - усилие, коствало прекалено много безсънни часове на служителите на МОСВ, на които е била възложена задачата, при очевадната безнадеждност тя да бъде постината.   

 

Затова в мандата на последното ръководство вече има открити две наказателни процедури на Европейската Комисия срещу България - едната за Рила Буфер и другата за системни нарушения на целите за защита в мрежата Натура 2000, а тепърва предстои още една наказателна процедура за нарушения на Рамковата Директива за Водите на ЕС. Проблемите наистина са заварени, обаче с всяко свое действие настоящото ръководство на ведомството само ги задълбочи до степен дори и ЕК да загуби търпение.

 

На тази излагация трябва да се сложи край, защото негативите се трупат на цялото управление на държавата, а не само на основния виновник, който не само допуска, а даже си позволява да вдъхновява безобразията!

 

И сега - към докада:

Всички проверки бяха извършени на 01.09.2018г. в северозападна България.

 

1. ВЕЦ Милина на едноименната река над село Копиловци

Посещението е при хипер маловодие. При проверката се установява, че в реката се изпускат не повече от 2 /два/ литра в секунда, но не през рибния проход, а изпод един страничен савак на събирателната камера. И тия два литра нямаше да се изпускат, обаче в момента на посещнието текат нови инвестиционни процеси на водохващането. Тези процеси се изразяват в брутална намеса в речното корито и бреговете. Дървета са отсечени, а в задбаражното езеро са извършени огромни изкопни дейности по удълбочаване и разширяване на площта му, с цел да се увеличи неговият обем. Изкопът достига до черния път отстрани на езерото, а изкопаните камъни и баластра са насипани на брега, като даже са затрупани някои дървета. Така се създава риск пътят да се свлече при следващи високи води, а отделно са унищожени местообитания и видове предмет на опазване в ЗЗ Западна Стара Планина и Предбалкан BG0001040 по директивата за местообитанията. В момента на посещението коритото на реката и бреговете над баража представляват разоран лунен пейзаж, а през рибния проход не протича капка вода. Надяваме се, че тази дейност се извършва БЕЗ разрешение за ползване на повърхностен воден обект от БДДР, но въобще няма да ни учуди обратното. Обръщаме внимание на БДДР да обърнат внимание, че и коритото на реката под водохващането е задръстено с храсталаци, а в основата на баража е натрупана тинята, вместо да бъде изчистена.

За описаното можете да се убедите от данните, качени на нашия сайт:

https://dams.reki.bg/0181-dam/2018-09-01

Припомняме на БДДР, че досега сме им изпращали през годините поне три сигнала за този ВЕЦ, че не изпуска капка вода, и те не направиха абсолютно нищо да накарат престъпния собственик да спазва закона. Припомняме им също така, че водохващането се намира на около 300 метра под защитена местност Копрен.

Ето защо настояваме за тази ВЕЦ да се извърши проверка не само от БДДР, но и от РИОСВ Монтана, защото само БДДР ПАК няма да намери нищо нередно в цялата работа! И това ще продължава, докато гордият собственик не си изгради водоем с размерите на бъдещия в минало време язовир Яденица поне, като за целта ще взриви цяата планина ако трябва, без изобщо да му мигне окото, под ентусиазираните овации на БДДР!

 

2. Водохващане за рибарници над село Дълги дел

Посещението е при хипер маловодие.

Водохващането се намира на самата река Дългоделска Огоста, над мястото където в нея се влива Трещена. Като карате до рибарниците, които са малко преди двата ВЕЦ-а - Трещена и Крива река, малко преди тях река Дългоделска Огоста се отклонява наляво и си има път покрай нея. Координатите на водохващането са: 43.241538 / 22.965929

При посещението се установи, че под водохващането Не Се Изпуска Капка Вода, пак в ЗЗ Западна Стара Планина и Предбалкан BG0001040 по директивата за местообитанията, пак на територията на БДДР, което не учудва никого.

За описаното можете да се убедите от снимките в следния линк:
http://gallery.balkanka.bg/s/users/pitcha/Dulgodelska+Ogosta/

 

Обръщаме внимание, че тия нещастни рибарници бяха много стари и направо умрели, а преди две три години взеха, че ги свестиха. Обаче те явно пропускат страшно много вода и не могат да я задържат, иначе на всеки нормален рибарник му трябва много малко вода, колкото да поддържа кислородното съдържание, а не му трябва да пресушава Цяла Река! Как БДДР са я разрешили тая работа и какво водно количество са разрешили, изобщо не ни е ясно.

Отделно, по сведения на местните хора, се оказва, че от рибарниците често бягат риби от вида Дъгова пъстърва в река Трещена, което представлява нарушение на ЗБР. Ето защо и за този случай настояваме РИОСВ Монтана да направи проверка, защото БДДР ПАК ще кажат, че всичко си е наред, в обичайния си стил и политика на добра практика!

 

3. Водохващане за ВЕЦ Лопушна на Дългоделска Огоста

Посещението е при хипер маловодие и ВЕЦ-ът не трябваше да работи.

В ситуацията няма никакво изменение. Изпусканото водно количество е близко до минималното по разрешително, рибният проход продължава да е глупав, езерото продължава да е задръстено с тиня, а под баража коритото се нуждае от почистване от боклуци и храсталаци.

За описаното можете да се убедите от данните, качени на нашия сайт:

https://dams.reki.bg/0202-dam/2018-09-01

Продължаваме да обръщаме внимание на БДДР, че за тази ВЕЦ минималното им водно количество е тежко сбъркано и нарушава ЗВ, не че това има каквото и да било значение за БДДР. Иначе при маловодието ВЕЦ-ът не трябваше да работи въобще!

 

4. Водохващане за ВЕЦ Фалковец на река Лом.

Посещението е при хипер маловодие и ВЕЦ-ът не трябваше да работи.

Този път ВЕЦ-ът отнема вода. Изпусканото водно количество е не повече от дванадесет литра в секунда. Не ни е известно минималното водно количество по разрешително, но при маловодието ВЕЦ-ът не трябва да работи въобще.  Миграцията на рибите е напълно блокирана, както и досега.

За описаното можете да се убедите от данните, качени на нашия сайт:

https://dams.reki.bg/0304-dam/2018-09-01

 

5.  Водохващане за ВЕЦ Мега 1 на река Лом.

Посещението е при хипер маловодие и ВЕЦ-ът не трябваше да работи.

В ситуацията няма никакво изменение.Изпусканото водно количество е не повече от 70 /седемдесет/ литра в секунда, при минимало от 189 л/сек по разрешително, рибният проход продължава да е просто глупав, но нищо повече. Миграцията на рибите е напълно блокирана, както и досега.

Пред входа на рибния проход са се понатрупали малко боклуци, които не би било зле да се поизчистят, освен ако, според добрата практика в ДРБУ, не се разчита голяма вода да ги отнесе по-надолу по течението и друг да им бере гайлето.

За описаното можете да се убедите от данните, качени на нашия сайт:

https://dams.reki.bg/0175-dam/2018-09-01

 

6.  Задръстено корито на река Бела Вода

Като се продължи нагоре по река Лом над село Горни Лом, на едно място преди бившите складове за боеприпаси, които се взривиха, се пресича споменатата река Бела вода. Непосредствено под моста се установява, че е извършена сеч, но коритото изобщо не е почистено, а изсечената вършина е натрупана в коритото на реката. Намираме това за потенциална добра практика в стила поне на БДДР и БДИБР, тоест за нещо съвсем нормално.

За описаното можете да се убедите от следния видеоклип:

https://www.youtube.com/watch?v=nGyjWo6Etos&feature=youtu.be

 

 

7.  Водохващане за ВЕЦ Китка на река Лом.

Посещението е при хипер маловодие и ВЕЦ-ът не трябваше да работи.

В ситуацията няма никакво изменение.Изпусканото водно количество е не повече от 12 /дванадесет/ литра в секунда, а минималното не ни е известно. Рибен проход на практика няма въобще, което е нормално за ДРБУ.

За описаното можете да се убедите от данните, качени на нашия сайт:

https://dams.reki.bg/0127-dam/2018-09-01

 

8.  Водохващане за ВЕЦ Флеш на река Лом.

Посещението е при хипер маловодие и ВЕЦ-ът не трябваше да работи.

В ситуацията няма никакво изменение.Изпусканото водно количество е не повече от 12 /дванадесет/ литра в секунда, а минималното е 50 л/сек.

Рибният проход продължава да не става за нищо.

За описаното можете да се убедите от данните, качени на нашия сайт:

https://dams.reki.bg/0305-dam/2018-09-01

 

9.  Водохващания за МВЕЦ Бързи вир на река Бърза и на река Покълска.

Посещението е при хипер маловодие и ВЕЦ-ът не трябваше да работи.

В ситуацията няма никакво изменение.Изпусканото водно количество в река Бърза е около половин литър в секунда, а в река Покълска е не повече от пет капки на час, в тежко нарушение на закона.

Рибните проходи продължават да не стават за нищо.

За описаното можете да се убедите от данните, качени на нашия сайт:

https://dams.reki.bg/0037-dam/2018-09-01

 

Тук пак ще обърнем внимание на БДДР, че река Покълска е с много по-малко средномногогодишно водно количество от 100 литра в секунда!

Тоест БДДР с разрешителното е нарушила закона, което не изненадва никого, най-малко нас.

 

10.  Водохващания за ВЕЦ  Стакевци на Стакевската река и на ляв неин приток без име.

С радост съобщаваме на всички съучастници, че се е появил нов ВЕЦ на небосклона на енергийната сигурност на страната с любезното съдействие на БДДР. Тоест вече и част от Стакевската река е ликвидирана в зона за защита на водите, пак в ЗЗ Западна Стара Планина и Предбалкан BG0001040 по директивата за местообитанията, където е забранено водовземане с цел производство на електроенергия.

Нещо повече, съгласно данните от нашия сайт, любезно предоставени ни от БДДР, първоначалното разрешително е било с краен срок 25.05.2016г. и в него е разрешено водовземане САМО от Стакевската река, тоест този ВЕЦ трябва да има само едно водохващане, освен ако БДДР не ни е въвела в заблуда при предоставянето на данните.

Очевидно е също така, че в първоначалното разрешително срокът за завършване на строителството въобще не е бил спазен. При тези условия БДДР е трябвало да прекрати разрешителното, а не да го удължава, да не говорим да разрешава още едно водохващане!

Нещо повече - левият приток на Стакевската река е със средномногогодишно водно количество МНОГО ПО-МАЛКО от 100 литра в секунда, бе уважаеми от БДДР, тоест Вие ПАК сте нарушили закона!

За да проверим всички данни, в най-скоро време ще поискаме по ЗДОИ данните от разрешителните и техните изменения.

 

Засега само докладваме, че при хипер маловодие водохващането на Стакевска не отнемаше вода, а рибният му проход е просто глупав, което намираме за нормално в ДРБУ. Проблем още е и това, че от камерата се изпуска много повече вода, отколкото излиза от рибния проход, а това е груба грешка още в проекта.

От друга страна, другото водохващане на безименния ляв приток отнемаше вода и  изпускаше точно 1.5 /един и половина/ литра в секунда и малко по-надолу реката е суха като барут, а рибният проход на това водохващане също не става за нищо, естествено. Поздравяваме БДДР за поредния им успех!

За описаното можете да се убедите от данните, качени на нашия сайт:

https://dams.reki.bg/0273-dam/2018-09-01

 

Разбира се, тъй като това съоръжение е финансирано по някаква Норвежка програма за Green Industry Innovation, след като изясним цялостно ситуацията с разрешителните и как БДДР целеустремено и последователно е нарушавала закона, ще имаме удоволствието да информиране тази Норвежка програма, че грантчето им е отишло на кино, защото добиваната по този начин енергия е в нарушение на всички закони и не е зелена, а виолетово антрацитено черна.

 

Накрая бихме искали да проявим известно разбиране към БДДР за това, че не бива да бъдат притеснявани инвеститорите за маловажни неща, като спазването на някой закон, докато са заети да крепят енергийната сигурност на страната с техните по около сто-двеста киловата мощност, а в това време от друга страна БДДР не могат да си губят времето за същите маловажни неща, докато са заети от своя страна с писането на планове и програми, които после да не спазват въобще.

 

Ето защо не настояваме да се извършат проверки по този доклад, които ПАК да докажат, че всичко е наред, освен на ВЕЦ Милина и на рибарниците над Дълги дел.

Що се отнася до ВЕЦ Стакевци, в най-скоро време ще поискаме информация по ЗДОИ, за да проверим как така водохващанията от едно са станали две, в зона, в която водовземането за производство на електроенергия е забранено въобще по закон.

 

Предварително благодарим за разбирането и съдействието!