Дело ВЕЦ Караш

Р Е Ш Е Н И Е   №

http://www.asvratsa.court-bg.org/img/File/Vlezli%20Aktove/01-09/0061d808/333b2708.HTM

 

гр. Враца, 20.  12.  2008 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Враца, V-ти състав, в открито  заседание на  27. 11. 2008г.  / двадесет и седми ноември   две  хиляди  и  осма година/   в състав:                                                                         

                                                                            Адм. съдия: Т.  М.

 

         при секретаря Д.В., като разгледа докладваното от съдията  адм. дело № 333 по описа за 2008 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:           

 Производството е образувано по жалба на  СДРУЖЕНИЕ ЗА ДИВА ПРИРОДА"БАЛКАНИ", със седалище гр.София, представлявано от Андрей Николаев Ковачев ПРОТИВ Решение №ВР 1-2/2007г.на Директора на РИОСВ гр.Враца, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение: "Изграждане на малка ВЕЦ"Караш" на р.Малки Искър, землището на с.Караш, общ.Роман, обл.Враца, по първи вариант" с възложител ЕТ"Йокрацес-2"-гр.Роман.

В жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.

 Ответника по оспорването, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение бъде потвърдено.

            Заинтересованите страни : ЕТ "Йокрацес-2"-Красимир Йотов Стоянов, със седалище и адрес на управление гр.Роман и общ.Роман, чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат потвърждаване на оспореното решение.

            Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното:

             Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и се разглежда след връщането му на първоинстанционния съд от ВАС по реда на касационното производство.              

             Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

             На 16.03.2006г. заинтересованата страна"Йокрацес-2", със седалище и адрес на управление гр.Роман е направила искане за преценка за необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционно предложение за малка ВЕЦ"Караш" на р.Малки Искър, в землището на с.Караш, общ.Роман. С решение №ВР-7-ПР/2006, ответника по жалбата е наредил да се извърши оценка на въздействието на околната среда, включващо и оценка за въздействието върху защитени обекти за описаното по-горе инвестиционно предложение, с подробно изложени мотиви предвид обстоятелството, че зона"Бебреш" с код БГ 0000374, определена по Директива-92/43 ЕЕС за хабитатите е предложена за включване в европейската екологична мрежа-Натура 2 000, като потенциално защитена зона. На основание чл.93, ал.3 и ал.5 от ЗООС е изготвен доклад за оценка на въздействието на инвестиционното предложение върху околната среда, вкл. и върху потенциално защитената зона "Бебреш" от лицензирани експерти. Изготвения  доклад е  съобразен с предмета и целите на опазване на защитената зона.

               На 20.07.2007г. е проведено обществено обсъждане на доклада за ОВОС в общинската администрация Роман, представени са и положителни становища от общ.Роман и Кметство с.Караш. На 04.09.2007г. е проведено заседание  на Експертен екологичен съвет към РИОСВ–гр.Враца, на което е одобрено осъществяването на инвестиционното предложение.

            На основание чл.99, ал.2 от ЗООС и чл.19,ал.1 от Н-бата за условията и реда за извършване на оценка на въздействие върху околната среда, Директора на РИОСВ-Враца  одобрява осъществяването на инвестиционното предложение със съответните указания при проектирането, съобразно изискванията на ЗБР.  Атакуваното решение № ВР 1-2/ 2007г. е оповестено чрез средствата за масова информация чрез публикация във в-к "Дневен труд" на дата 22.09.07г., чрез Интернет страницата на РИОСВ-Враца и чрез поставяне на информационното табло в сградата на същия.

             АС-Враца с решение, постановено по адм.дело №330/2007 г.е приел, че при постановяването на обжалвания АА не са допуснати съществени процесуални нарушения, решението е съобразено с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата, като неоснователна.

             По касационна жалба на Сдружение за дива природа "Балкани", ВАС  с решение постановено по адм.д. №5267/2008г.е отменил решението на АС-Враца, с което е отхвърлил жалбата и е върнал делото за ново разглеждане, с указание по тълкуването и прилагането на закона, включващо изясняване степента на засягане на природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в цялата защитена зона, съобразена ли е извършената оценка за съвместимостта на ИП с предмета и целите на опазване на потенциално защитената зона, съобр.изискванията на чл.31-33 от ЗБР.

            При новото разглеждане на делото с Разпореждане от 08.10.08г. е назначена  специализирана екологична  експертиза - в.л. ст.н.с. И.М.Р., който след задълбочена преценка дава заключение, че реализацията на ИП ще окаже известно въздействие върху местообитанията и популациите на видовете, предмет на опазване на защитената зона, но въздействието ще бъде незначително, като при изпълнение на мерките, предписани от компетентния орган в оспореното решение това въздействие ще бъде до голяма степен компенсирано.

           В мотивите към заключението си, както и устно в с.з. изяснява, че одобрения вариант на ИП не засяга растителни и животински видове от прил. № 3 от ЗБР, тъй като те не са установени на територията на площадката, избрана за МВЕЦ"Караш". Засягането на местообитанията е чрез намаляването на площите на някои от тях, а на животинските видове  чрез временното им обезпокояване. Засягането им е незначително.           

            Влиянието на ИП върху приоритетните за опазване в защитената зона  местообитания ще е незначително.Изразява се в известно намаляване площта на местообитание 91 ЕО-Алувиални гори. Намаляването на площта е вследствие залята територия от формирането на задбаражно огледало, при което от една страна: площите не са изцяло заети от местообитание 91 ЕО, а от друга страна - намаляването може да бъде компенсирано и възстановено напълно чрез засаждането на защитените видове.

           За поточния рак няма фактори, които да му пречат да обитава, както под, така и над бента, върху който ще се изгражда МВЕЦ, поради което тя няма да повлияе върху числеността на популацията му или да ограничи площите на местообитание му.Видът се повлиява негативно при химични и температурни промени, каквито не се очакват.

           Рибните популации в р.Малки Искър са детайлно разгледани в ДОВОС/стр.80-83/.Стоящите води зад бента са бавно  течащи, което ще се отрази върху балканската кротушка, балканския щипок и черната мряна. Предвидения рибен проход, където непрекъснато минават големи водни количества ще дава възможност за миграционни придвижвания по време на размножителния им период, през който миграции ще извършват и други видове

              Реализацията на обекта няма да предизвика значими въздействие върху основните елементи на защитената зона,като въздействието е само локално в частта, с която се засяга защитената зона. В останалата част зоната не се засяга  и няма въздействие върху местообитанията 91 ЕО-алувиални гори, описани в европейската директива за местообитанията. Въздействието върху околната среда като цяло е незначително, вкл. върху защитената зона.

              При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:                

              Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

              Предмет на настоящото производство  е  Решение № ВР 1-2/2007г.на Директора на РИОСВ гр.Враца, с което е одобрено инвестиционно предложение" Изграждане на МВЕЦ"Караш" на р.Малък Искър в землището на с.Караш, общ.гр.Роман, първи вариант", като съдът намира, че  същата  е издадена от компетентен орган в рамките  на  предоставените  му  от  закона  правомощия. Оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения срок.

               Разгледано по същество, оспорването е неоснователно по следните съображения:

               Съгласно р-бата на чл.32 от ЗБР, компетентния административен орган съгласува инвестиционното предложение само, когато заключението на оценката за въздействието на същото върху природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване на защитената зона няма да бъде значително увреден.Основния критерии и минимален такъв по който  следва да се прецени степента на увреждането е отношението на площта на местообитанията-предмет на опазване в съответната защитена зона с спрямо тяхната площ в дадената защитена зона. /чл.32, ал.2 от ЗБР/.

                 В тежест на административния орган и лицата за които оспорения административен акт е благоприятен е  да установят фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.От надлежно приетата и неоспорена от страните експертиза се установява по един категоричен начин, че при издаването на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на материалния закон.Налице са изискванията на чл.32 от ЗБР за съгласуване на инвестиционното предложение, тъй като безспорно се установи по делото, че реализирането му няма да укаже значително въздействие върху местообитанията и популациите на видовете, предмет на опазване в потенциално защитената зона "Бебреш" с код БГ 0000374 по Директива 92/43/ЕС за местообитанията, предложена за включване в Европейската екологична мрежа"Натура 2000". При изпълнение на мерките за намаляване и предотвратяване  на вредните въздействия, предписани в Решение № ВР 1 -2/2007г. на Директора на РИОСВ Враца, незначителното въздействие върху тях до голяма степен ще бъде компенсирано.

              Решението, с което е одобрено ИП е съобразено с предмета на защитената зона-въздействието на ИП няма да укаже значително въздействие върху опазването и разпространението на намиращите се там местообитания и видове, предмет на специална защита  в зона "Бебреш", както и е съобразено с целта на закона,  прокламирана в чл.6 от ЗБР.            

              Реализирането на ИП, няма да  укаже значително въздействие върху защитените природни местообитания и местообитанията на застрашените, редки и ендемични растителни, животински и гъбни видове от флората, фауната и микотата на РБ, не само с оглед на малкия участък с който се засяга площта 0.128%, но и незначителното въздействие върху тях и компенсирането на последното чрез мерките, които трябва да осъществи възложителя при изпълнението.Установи се по категоричен начин, че в останалата част природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване на зоната няма да бъдат засегнати.           

               Предвид изложеното, неоснователен е довода в жалбата, че не е извършена оценка по реда на чл.31-33 от ЗБР

               Неснователен е довода в жалбата, че значително ще бъдат засегнати съществуващите в района на инвестиционното предложени  хабитати-съобщества-местообитание 91 ЕО Алувиални гори, които са приоритетни за потенциално защитената зона.От една страна, тъй като се засяга само 0.128% от същата, а от друга страна, тъй като въздействието върху тях в тази зона е незначително, а върху  останалата територия от зоната не се отразява. Същото се отнася, както за поточния рак, така и рибите, предмет на приоритетно опазване в защитената зона. Незначителното въздействие върху тях ще бъде почти напълно компенсирано с мерките предвидени в оспорваното решение.          

  По гореизложените съображения, съдът намира обжалваното решение правилно и законосъобразно.Същото е издадено в предписаната от закона форма, при спазване на материалноправните и административно производствените  норми, и е  съобразено с целта на закона.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2  от АПК, Съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на СДРУЖЕНИЕ ЗА ДИВА ПРИРОДА "БАЛКАНИ", със с-ще и адрес на у-ние: гр.София, ул."Ц.Церковски" №67, вх."В", ет.2, представлявано от Андрей Николаев Ковачев против Решение № ВР 1-2/2007г. на Директора на РИОСВ-Враца, с което е одобрено инвестиционно предложение:Изграждане на малка ВЕЦ"Караш" на р.Малки Искър в землището на с.Караш, община Роман, област Враца по първи вариант", като неоснователна.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на акта,  чрез  А С - Враца,  пред  Върховен  Административен съд.

                                                            

                                                                          Адм. съдия :

Дело 2 МВЕЦ Ели Дере

о п р е д е л е н и е

№ 62/26.1.2011г.

С оглед на това, съдът

Определи:

Одобрява споразумение между страните по делото директора на РИОСВ – гр. Пазарджик и "Енергия" ЕООД, със следното съдържание:

Чл. 1. Предмет на настоящото споразумение е постигането на съгласие между АДМИНИСТРАТИВНИЯТ ОРГАН и ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА относно действията,   които  трябва  да  предприеме   ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА   СТРАНА  за

отстраняване на констатираните с Решение № ПК-004/17.09.20 г. пречки за продължаване на откритото административно производство по оценка за съвместимост на инвестиционно предложение „Малка водно-електрическа централа" (МВЕЦ) на р. Чепинска, общ. Септември, обл. Пазарджик" и прекратяване на производството по оспорването на същия административен акт по адм. д. № 636/20Юг. по описа на Административен съд - Пазарджик, V състав.

Чл. 2. ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА се задължава да отстрани всички непълноти и несъответствия в подадената информация и документация, констатирани и описани в мотивите на Решение № ПК-004/17.09.20Юг., в пълно съответствие с указанията на административния орган, както следва:

1. Да уведоми АДМИНИСТРАТИВНИЯ ОРГАН подробно и в пълно съответствие с работния проект, по който ще се извършва строителството за промяната в инвестиционното предложение, което да бъде разгледано от

последния по реда на чл. 93, ал. 1, т. 2 от Закон за опазване на околната среда (ЗООС);

2.     Да уведоми АДМИНИСТРАТИВНИЯ ОРГАН подробно и в пълно съответствие с работния проект, по който ще се извършва строителството за промяната в данните, посочени в уведомлението по чл. 10 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), съгласно § 1 от ДР на същата;

3.     Да промени подадената информация във внесения Доклад за оценка на степента на въздействие (вх. № КД-01-1770/01.09.2010г.), по-конкретно стр. 4, т. 1.2. „Анотация на инвестиционното предложение", така че тя да бъде в пълно съответствие с работния проект, по който ще се извършва строителството;

4.     Да спре извършването на всякакви строителни и монтажни работи по осъществяването на инвестиционното предложение „Малка водно­електрическа централа" (МВЕЦ) на р. Чепинска, общ. Септември, обл. Пазарджик" (извън неотложните такива, свързани с обезопасяването на строежа) като предприеме мерки за възстановяване на околната среда, до провеждане на необходимите процедури по ЗООС, ЗБР и съответните подзаконови нормативни актове.

Чл. 3. АДМИНИСТРАТИВНИЯТ ОРГАН се задължава да продължи и завърши откритото административно производство - процедурата по оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони по реда на чл. 31 от ЗБР на обект: „Малка водно-електрическа централа" (МВЕЦ) на р. Чепинска, общ. Септември, обл. Пазарджик", образувано с подаване на уведомление с вх. № КД-01-1770/14.06.2010г., с възложител ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА.

Чл. 4. АДМИНИСТРАТИВНИЯТ ОРГАН и ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА

поемат разноските по делото до сключване на настоящото споразумение така, както са ги направили, като взаимно не си дължат такива.

Чл. 5. За неуредените в настоящото споразумение случаи се прилагат разпоредбите на чл. 178 във връзка с чл. 20 от АПК и другото приложимо към предмета на споразумението действащо българско законодателство.

 

Обезсилва Решение № ПК-004/17.09.2010 г. за прекратяване на административното производство по оценка за съвместимост, издадено от директора на РИОСВ – Пазарджик.

Прекратява административно дело № 636, по описа на Административен съд – Пазарджик за 2010 г.

Определението не подлежи на обжалване.

 

За жалбоподател "Енергия" ЕООД – адвокат Б. Н. с изрично пълномощно:

 

За директора на РИОСВ – Пазарджик – юрисконсулт Г. Ч. с изрично пълномощно:

        

Съдия: /П/

 

Дело 1 ВЕЦ Ели дере

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ ................

 

гр. Пловдив,  ..................... 2011год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, І състав в публично заседание на седми март през две хиляди и единадесетата година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                  

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 2218 по описа на съда за 2010год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Х от АПК, във връзка с чл. 71 от Закона за водите.

2. Образувано е по жалба на "Енергия" ЕООД, със седалище и адрес на управление, №2, ул. "39-та", с. Виноградец, общ. Септември, обл. Пазарджик срещу Мълчалив отказ на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център гр. Пловдив, към Министерство на околната среда и водите, да издаде Решение за изменение на Разрешително за водоползване № 300907 от 17.06.2005г.  на същата Басейнова дерекция, гр.Пловдив, както и да издаде Разрешително за ползване на воден обект "Малка ВЕЦ "Ели дере".

3. С Определение  № 2746 от 09.12.2010г., постановено по настоящото дело, Съдът, след като е намерил жалбата с която е сезиран за недопустима е прекратил производството по делото.

С Определение №1511 от 01.02.2011г., постановено по адм. дело № 1131, по описа на Върховния административен съд е отменено прежде посоченото определение на Административен съд Пловдив, в частта му с която е оставена без разглеждане жалбата на "Енергия" ЕООД, срещу мълчалив отказ на Директора на БДУВИИБР, Пловдив да се произнесе по Заявление № ПВО-55 от 05.08.2010г. за издаване на разрешително за ползване на воден обект "Малка ВЕЦ "Ели дере", като делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

При това положение, предмет на настоящото производство е именно мълчаливият отказ на административния орган да издаде индивидуален административен акт по повод на Заявление № ПВО-55 от 05.08.2010г. за издаване на разрешително за ползване на воден обект "Малка ВЕЦ "Ели дере"

4. Според жалбоподателя, срокът за произнасяне от страна на административния орган, по направеното от него искане за издаване на Разрешително за ползване на воден обект "Малка ВЕЦ "Ели дере" е изтекъл на 18.09.2010г.  Поддържа се също така, че дори в случая да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 57, ал.7 от АПК, то крайният срок за произнасяне от страна на административния орган е изтекъл на 04.10.2010г. След като и в този срок, липсва произнасяне, според жалбоподателя е налице мълчалив отказ от страна на сезирания административен орган, по направените пред него искания за издаване на индивидуален административен акт.

Твърди се също така, че в случая са били налице всички установени в закона изисквания за издаване на исканите административни актове, включително и с оглед приложението на чл. 53 от АПК.

Във връзка с представеното по делото Писмо изх. № ПВО-55 от 15.11.2010г. на Директора на БДУВИИБР, Пловдив, становището на жалбоподателя е че не е възможно да бъде спряно административно производство, което е приключило с мълчалив отказ.

5. Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център гр. Пловдив, към Министерство на околната среда и водите, чрез процесуалният си представител Ю.Б. е на становище, че в случая не е налице мълчалив отказ от страна на административния орган. Съображенията в тази насока се свеждат до твърдението, че с оглед започналата процедура пред Регионална Инспекция по околната среда и водите, гр. Пазарджик към Министерство на околната среда и водите по оценка за съвместимост по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, в случая е налице хипотезата по чл. 76, ал.2 от Закона за водите, т.е. срока за произнасяне е спрял да тече.  

 

ІІ. За процедурата :

 

6. С молба вх. № РЯ-01-64 от 27.07.2010г., "Енергия" ЕООД е поискало от Директора на БДУВИИБР, да издаде решение за изменение на Разрешително за водоползване № 300907 от 17.06.2005г./с последващи изменения/, като са посочени конкретните параметри на исканите изменения.

Към същото е приложено Решение № ПК-135-ПР/2005г. на РИОСВ, гр. Пазарджик, за преценка на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда, с което е преценено да не се извършва такава оценка на въздействието.

7. Със Заявление вх. № ПВО-55 от 05.08.2010г., "Енергия" ЕООД е поискало от Директора на БДУВИИБР, гр. Пловдив да издаде Разрешително за ползване на повърхностен воден обект – Малка ВЕЦ "Ели дере". Към заявлението е приложено същото Решение № ПК-135-ПР/2005г. на РИОСВ, гр. Пазарджик.

8. С Писмо изх. № ПВО-55 от 16.08.2010г., до Кмета на Община Септември е изпратено Съобщение за публично обявяване за издаване на разрешително по чл. 62а от Закона за водите.

С Писма вх. № ПВО-55 от 24.08.2010г и вх. № ПВО-55 от 07.09.2010г., БДУВИИБР е уведомена, че Съобщението е обявено публично на 18.08.2010г. в сградата на Община Септември, като във връзка със същото не са постъпили възражения.

9. С Писмо вх. № ПВО-55 от 17.09.2010г., РИОСВ гр. Пазарджик уведомява Директора на БДУВИИБР, гр. Пловдив, че по отношение на МВЕЦ "Ели дере" е започнала процедура по оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.

Приложено е Решение № 014 ОС/2010г. на РИОСВ гр. Пазарджик за оценка степента на въздействие с което е определено, такава оценка да бъде извършена по отношение на инвестиционно предложение МВЕЦ "Ели дере".

10. В хода на настоящото производство се представиха :

Съдебно удостоверение изх. № 1062 от 10.11.2010г. на Административен съд Пазарджик, за това че в съда има образувано адм. дело № 636/2010г., по жалба на "Енергия" ЕООД, представлявано от Т.И.М., против Решение № 014 ОС/2010г. на Директора на РИОСВ гр. Пазарджик.

Писмо изх. № ПВО-55 от 15.11.2010г. на Директора на БДУВИИБР, гр. Пловдив, с което търговското дружество е уведомено, че на основание чл. 54, ал.1, т.5 от АПК, във връзка с процедурата по оценка на съвместимостта по реда на чл. 31 от ЗБР, образувана пред  РИОСВ гр. Пазарджик, административното производство по издаване на исканите разрешителни се спира, до приключване на производството по Закона за биологичното разнообразие.

 

ІІІ. За допустимостта :

 

11. Според разпоредбата на чл. 67, ал.1 от ЗВ – "В 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 64, ал. 1 органът по чл. 52, ал. 1 издава разрешително, когато са спазени предвидените в този закон изисквания.". В случая няма съмнение и спор, че обявяването по реда на чл. 62а от ЗВ е извършено на 18.08.2010г. и съответно на 01.09.2010г., срока за възражения по чл. 64, ал. 1 от ЗВ е изтекъл. За това обстоятелство, Директора на БДУВИИБР, гр. Пловдив е бил уведомен с писмо от Община Септември, постъпило в дирекцията на 07.09.2010

Няма съмнение и спор обаче, че на 17.09.2010г, Директора на БДУВИИБР, гр. Пловдив е бил уведомен от РИОСВ гр. Пазарджик, че пред инспекцията е сложена в ход процедура по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.

12. Несъмнено е също така, че преценката за необходимостта от подлагане на инвестиционното предложение на оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона е от правомощията изцяло на РИОСВ гр. Пазарджик. Казано с други думи, разрешаването на този въпрос е извън компетентността на БДУВИИБР, гр. Пловдив.

13.  С оглед така сложилите се правоотношения, необходимо е да се отбележи следното :

Глава ІV, Раздел ІІ от Закона за водите регламентира, обществените отношения свързани с издаване на разрешения за водовземане и ползване, а съответно Глава ІV, Раздел ІІІ, условията и редът за изменение на вече издадени такива разрешения. Ясно е че правната уредба в двата прежде посочени раздела от ЗВ е различна, както са различни обществените отношения които те уреждат. Очевидно е например, че в Глава ІV, Раздел ІІ от ЗВ, не се съдържа нормативна разпоредба, аналогична на чл. 76, ал. 2 от Раздел ІІІ. Ето защо в конкретния казус, вместо да се позовава на тази разпоредба, административния орган, изрично е постановил спиране на производството и по двете искания с които е сезиран – Молба вх. № РЯ-01-64 от 27.07.2010г., с която "Енергия" ЕООД е поискало от Директора на БДУВИИБР, да издаде решение за изменение на Разрешително за водоползване № 300907 от 17.06.2005г. и Заявление вх.№ПВО-55 от 05.08.2010г., с което е поискано от Директора на БДУВИИБР, гр. Пловдив да издаде Разрешително за ползване на повърхностен воден обект – Малка ВЕЦ "Ели дере",  до окончателно приключване но административното производство, образувано пред РИОСВ Пазарджик  

14. В прежде цитираното определение на Върховния административен съд е посочено, че неправилно низшият административен съд е приел, че Директора на  БДУВИИБР, гр. Пловдив е  спрял производството по издаване на исканите от него решения, доколкото липсват доказателства, спирането на административната процедура да е влязло в сила и съответно да е породило правни последици.

15. Такива доказателства впрочем, не се представени и понастоящем. Това обаче е без значение за разрешаването на текущият правен спор. Съображенията в тази насока са следните :

С оглед конкретиката на текущият казус, трябва да се посочи, че за разрешаването на административно правния спор, от съществено значение се явява наличието, като позитивно проявен юридически факт на властническо волеизявление за спиране на административната процедура по Заявление вх.№ПВО-55 от 05.08.2010г., с което "Енергия" ЕООД е поискало от Директора на БДУВИИБР, гр. Пловдив да издаде Разрешително за ползване на повърхностен воден обект – Малка ВЕЦ "Ели дере", а не обстоятелството дали това волеизявление е влезнало в сила.

Волеизявлението на административния орган за спиране на производствените действия, означава, че той отлага във времето /включително извън определения в закона срок/, разрешаването по същество на административния въпрос с който е сезиран. Казано с други думи, административния орган нито удовлетворява искането, нито пък изрично или мълчаливо отказва да стори това. Въз основа на твърдените от него факти, в случая – наличието на друго, преюдициално административно производство, административния орган, на практика е заявил, че ще разреши поставения пред него административен въпрос, след като въпросното друго административно завърши, доколкото издаването на исканият акт не може да стане преди неговото приключване. Ето защо в случая не е налице нито изричен, нито пък мълчалив отказ по Заявление вх.№ПВО-55 от 05.08.2010г., с което "Енергия" ЕООД е поискало от Директора на БДУВИИБР, гр. Пловдив да издаде Разрешително за ползване на повърхностен воден обект – Малка ВЕЦ "Ели дере"

16. Следва разбира се да се посочи, че законосъобразността на постановеното от Директора на БДУВИИБР, гр. Пловдив, спиране на административната процедура по Заявление вх. № ПВО-55 от 05.08.2010г., с което "Енергия" ЕООД е поискало от Директора на БДУВИИБР, гр. Пловдив да издаде Разрешително за ползване на повърхностен воден обект – Малка ВЕЦ "Ели дере"е въпрос, стоящ извън предмета на настоящото производство и не следва да бъде разглеждан и обсъждан. Това може да стане единствено в рамките на отделно съдебно производство, в което този въпрос да бъзе възведен като самостоятелен предмет.

17. Крайният извод при това положение е че в случая не се констатира наличие на твърдения от жалбоподателя мълчалив отказ на административния орган по направеното от него искане за издаване на индивидуален административен актове. Липсата на годен за оспорване административен акт, налага извод за недопустимост на жалбата по повод на която е образувано настоящото производство.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И    :

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на "Енергия" ЕООД, със седалище и адрес на управление, №2, ул. "39-та", с. Виноградец, общ. Септември, обл. Пазарджик срещу Мълчалив отказ на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център гр. Пловдив, към Министерство на околната среда и водите, да издаде Разрешително за ползване на воден обект "Малка ВЕЦ "Ели дере".

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2218 по описа на административен съд Пловдив за 2010г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :

Разрешителният режим при изграждане на ВЕЦ

Разрешителният режим при изграждане на ВЕЦ

ww.legaconsulting.org

В България хидроенергийният потенциал все още не е оползотворен напълно, а това създава благоприятни предпоставки за реализацията на инвестиционни проекти в областта на строителството на водноенергийни обекти, и най-вече на малки вецове. Този въпрос следва да се разглежда и в по-широкия контекст на необходимостта от подобряването и развитието на регулаторния механизъм в сферата на т.нар. екоенергетика, свързана с производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (вода, слънце, вятър, геотермалната енергия и други). Особеното при водите е, че по традиция в европейските законодателства на тях се гледа като на

общонационален и жизненоважен неделим природен ресурс

който трябва да се опазва и защитава, а режимът на собственост и управление на водите, както и на водностопанските системи и съоръжения представлява предмет на специални законови регулации. Използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект, като използването може да бъде или общо, или индивидуално според това дали титулярите на правото са неограничен брой лица или индивидуално определени лица. Използването още може да бъде или с разрешение, или без разрешение според това дали законът предвижда издаване на индивидуален административен акт като предпоставка за пораждане на правото на използване, или правото на използване се поражда по силата на друг юридически факт.

По принцип при водовземане за енергийни цели се изисква разрешително, което се урежда от Закона за водите (ЗВ).

Водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата. За преобразуване на енергията на водата без отклоняването й от водните течения в електрическа енергия чрез турбини с мощност до 20 киловата не се изисква разрешително.

Представянето на документа е необходимо условие за одобряване на инвестиционния проект и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Когато естеството на дейността, за която се иска разрешителното, включва едновременно водовземане и ползване на водния обект, какъвто е случаят с изграждането на вецове, следва да се издава едно общо разрешително, съдържащо условията за ползване на водния обект. Именно това императивно правило на ЗВ често се нарушава от басейновите дирекции поради съображения за административна целесъобразност. Така се установява трайна порочна практика, при която компетентните органи незаконосъобразно изискват първо да се подаде заявление за разрешително за водовземане и чак след неговото получаване да се кандидатства и за разрешително за ползване на воден обект.

При разрешаване на водовземанията се спазва следният ред на удовлетворяване на исканията:

1. за питейно-битови цели

2. за лечение и профилактика - само за минерални води

3. за земеделски цели

4. за други цели, включително промишлени, отдих и хидроенергетика

Разрешително се издава от министъра на околната среда и водите при изрично изброените в ЗВ значими случаи или от директора на съответната басейнова дирекция за всички останали случаи за водовземане и ползване на води и водни обекти - публична държавна собственост. Разрешителното се издава при точно определени условия и срок.

Към заявлението се прилагат още и документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имоти, които ще бъдат засегнати от строителството на съоръженията в случаите, когато съоръженията не са изградени; съгласувателни становища на компетентните органи, свързани със засягане на изградена инфраструктура и с възможността за промяна на предназначението на земеделските територии и на горите и земите от горския фонд, които ще бъдат засегнати; сравнителна оценка на енергийните ползи и на вредите за околната среда.

Порочна е и практиката на басейновите дирекции

да изискват предпроектни проучвания и работни проекти като приложения към заявлението. ЗВ никъде не изисква представянето на такива документи в процедурата по получаването на разрешителното за водовземане и ползване на воден обект. Предпроектни проучвания и работни проекти са предпоставки чак за реализацията на по-нататъшната фаза по получаването на разрешението за строеж по Закона за устройство на територията.

Заявлението се подава до компетентния орган (министъра на околната среда и водите или директора на съответната басейнова дирекция), който в едномесечен срок проверява дали съдържанието на заявлението и на приложените документи отговарят на изискванията на закона. Когато не са изпълнени изискванията, органът уведомява заявителя да отстрани недостатъците в 14-дневен срок. При неотстраняване на недостатъците в срока документите не се разглеждат и не се открива процедура, за което заявителят се уведомява писмено.

Органът преценява искането, като съобразява предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси, в това число нуждите на населението от района на водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; наличните водни ресурси по количество и качество и други.

Ако не са налице основания за отказ, органът изготвя съобщение, което съдържа: целта на заявеното използване на водите; водното тяло, в което се предвижда използване на водите; системите или съоръженията, чрез които ще се реализира използването; мястото на използване на водите (включително и котите на водохващането и на сградата на централата), местността, административно-териториалната и териториалната единица, кода по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици - за всяко място на използване и други.

В случаите, когато компетентен да издаде разрешително е министърът на околната среда и водите, съобщението се обнародва и в Държавен вестник. След изтичането на законоустановения срок органът издава разрешително, когато са спазени предвидените в закона изисквания. Решението на органа подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Необходими документи

За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление, към което се прилагат:

- документ за платена такса за издаване на разрешителното

- заверено копие от удостоверение за актуално правно състояние

- влязло в сила решение за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение да не се извършва такава оценка в определени случаи

- актуална скица или карта за имотите, в които ще се извършва дейността, заверена от съответния компетентен орган

- документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията в случаите, в които водовземането или ползването на обекта е свързано с използването на съществуващи съоръжения.

Стари Видри

http://starividri.org/

Придошлите води на река Искър са активирали свлачищен процес

Придошлите води на река Искър са активирали свлачищен процес

Придошлите води на река Искър в района на новостроящия се ВЕЦ „ Черепиш“ са активирали свлачищен процес. Има опасност част от пътя да пропадне, затова движението е пренасочено само в едното платно. По пътя към Мездра, след полицейския пункт на Ребърково, разливите на реката са достигнали на метри от главен път Е- 79.
Гледай видео

Гледай снимки 

Изтичането на гориво от потъналия кораб в Русе може да има сериозни последици за екосистемата на Дунав

Международната природозащитна организация WWF предупреждава, че изтичането на гориво от аварирал преди десет дни кораб в Русе, за което става ясно от местната преса, може да има сериозни последици за екосистемата на река Дунав.

"Разливите представляват особена опасност за екосистемите на речните брегове и крайречните влажни зони със стояща вода. В момента Дунав е висок и навлиза в крайречните заливни територии, което е сериозна предпоставка за замърсяването им. Нефтопродуктите се разграждат бавно и веществата от тяхното разграждане често са по-токсични от самите нефтопродукти", коментира експертът "Води" на WWF Стоян Михов.

От Русе надолу по течението са разположени някои от най-ценните крайречни влажни зони в България и в Долен Дунав като цяло – Калимок-Бръшлен и Сребърна. При евентуалното прикриване на такова замърсяване от десет дни вече може да е късно да се вземат мерки за защитата на тези зони.

Нефтопродуктите се разпръскват по повърхността на водата и образуват много тънък мономолекулен слой. Една капка нефтопродукт може да замърси един милион капки чиста вода. Този тънък слой прекъсва достъпа на кислород до водата и предизвикват задушаване на рибите и всички водни организми, особено в стоящи водоеми. Освен това при досег с хрилете на водните животни те предизвикват директно задушаване и смърт.

Особено опасни са нефтените петна за водоплаващите птици, при които се слепват перата, в резултат на което перушината престава да бъде водоустойчива и птиците умират от премръзване или просто се удавят, тъй като перушината се напоява с вода и нефтопродукти и натежава. Токсичността на нефтопродуктите убива птиците впоследствие, дори ако успеят по някакъв начин да избегнат първите ефекти.

WWF продължава да следи развитието на случая и справянето с последствията от него.

Колко много може да направи един съдия

БРАЗИЛИЯ - Бразилски съдия блокира осъществяването на грандиозен проект за строеж на язовир по поречието на Амазонка, който бе поддържан от новия президент Дилма Русеф, съобщи Ройтерс.

Основният мотив на съдия Роналдо Дестеро е, че строежът на съоръжението не отговаря на екологичните норми. Дестеро подчертава още, че той застрашава района, както и живота на местните индиански племена.

Проектът бе един от важните акценти в програмата на Русеф, която обеща да направи решителни стъпки за значително по-големи от досегашните инвестиции в инфраструктурни проекти в Бразилия.

По проект язовирът "Бело Оризонте" трябваше да стане третият по големина в света за производство на електричество.

Решението на съдията постановява още забрана националната банка за развитие на страната BNDES да финансира проекта.

Държавната поръчка за строителството на язовира бе два пъти спирана през април миналата година заради нарушения.

В крайна сметка бе направен консорциум, наречен "Норте енергия", начело на който застана държавното бразилско енергийно дружество "Елетробрас".

По-рано този месец френската фирма "Алстом" съобщи, че е спечелила договор на стойност 500 милиона евро с "Норте енергия" за доставка на оборудване за язовира. От бразилския консорциум отказаха коментар с мотива, че още не са получили по официален път решението на съда.

Казусът стигна до правосъдието след протести на еколози, които представиха своите мотиви.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=798115

27.02.11 автор(и): Труд, прочитания: 1171, коментари: 1

Коментари (1)

pitarpan 03:01 Понеделник 28 февруари 2011

Такова нещо в България дали може някога да се случи ?!

Малко повече за този спорен Проект

http://en.wikipedia.org/wiki/Belo_Monte_Dam

Проект за нова водноелектрическа централа ще доведе до силно намаляване на рибата по цялото долно течение на Янтра и до заливане на държавни, общински и частни земи около селата Белцов, Ценово и Долна Студена, Русенско, предупреждава международната природозащитна организация WWF. Проектът ще унищожи приоритетни местообитания от европейската екологична мрежа Натура 2000 и ще влоши условията за воден туризъм в района, смятат от организацията.

WWF: Проект за нова ВЕЦ може да убие долното течение на Янтра

На 26 октомври 2009 г. ще се проведе обществено обсъждане на инвестиционно предложение „Изграждане на МВЕЦ Янтра 1" в землището на село Белцов, община Ценово. Обсъждания ще има от 10.30 ч. в Кметство Белцов, от 13.30 ч. в Кметство Долна Студена и от 16.30 ч. в Община Ценово. Подробната информация е публикувана на интернет страницата на РИОСВ-Русе.

Проектът предвижда МВЕЦ "Янтра 1" да е от руслови тип - в коритото на река Янтра. Преградната стена е планирана на 770 м над моста при Белцов, а задбаражното езеро е дълго около 6 км и достига стария бараж и реконструирания мост при Долна Студена. То задържа наноси, които се разтварят във водата, поглъщат кислорода и предизвикват масова смъртност на рибата. Такъв случай, широко разгласен в медиите, има от септември 2008 г. на ВЕЦ „Лакатник" на река Искър, аналогична на предлаганата ВЕЦ при Янтра. Аварийно изпускане на вода с наноси причини измирането на тонове риба на 30 км надолу по течението, припомнят от природозащитната организация.

От WWF обясняват, че в долното си течение Янтра е притокът на Дунав с най-запазена природа, част от Натура 2000. При преминаване през турбините на ВЕЦ се очаква висока смъртност на възрастни риби и личинки. Речен кефал, скобар, распер, бяла мряна, които са основен обект за спортния риболов в Янтра, ще бъдат ограничени в преминаването си нагоре по течението, което ще доведе до намаляване и дори изчезване на рибата.

След проучвания още през 2006-2007 г. WWF и община Ценово подготвиха проект за преодоляване на баража при Долна Студена, който е миграционна бариера за рибата. Това ще й позволи да стига и до горния участък от Янтра. Водните спортове са основен компонент на прохождащия в община Ценово туризъм. Тази част на Янтра е най-атрактивната в Северна България и активно се използва за организирано спускане с каяк. Необходимостта от преминаване през шлюзове и шлаухи ще отблъсне почитателите на водните спортове от района.

Административно дело по ВЕЦ Карлуково

Публикувам Решение по адм. дело на АС Плевен срещу МВЕЦ Карлуково 2 на р. Искър, спечелено от СДП Балкани.

ВЕЦ на Река Канина

http://riosvbl.org/ - Май не работи

 

Доклад за инвестиционно предложение за изграждане на на МВЕЦ "Канина 1" и МВЕЦ "Канина 2" на река Канина, ляв приток на река Места, землище на с. Ковачевица, с. Горно Дряново и с. Лещен, община Гърмен, област Благоевград

Доклад за инвестиционно предложение за изграждане на Изграждане на МВЕЦ "Канина 1" и МВЕЦ "Канина 2" на река Канина, ляв приток на река Места, землище на с. Ковачевица, с. Горно Дряново и с. Лещен, община Гърмен, област Благоевград

 

Понеделник, 06 Юни 2011 00:00

В РИОСВ – Благоевград е представен доклад във връзка с чл. 23, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони за инвестиционно предложение за: «Изграждане на МВЕЦ "Канина 1" и МВЕЦ "Канина 2" на река Канина, ляв приток на река Места, землище на с. Ковачевица, с. Горно Дряново и с. Лещен, община Гърмен, област Благоевград". Във връзка с провеждането на консултации с обществеността, съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата и на основание чл.25 ал.2 от същата, в срок 30 дни от публикуването на съобщението за доклада по ОС (до шести юли 2011 г.) , всички заинтересовани лица могат да депозират в РИОСВ-Благоевград писмени мотивирани становища по инвестиционното предложение и доклада по ОС. От тук можете да изтеглите: 1. Доклад за съвместимостта в doc формат 2. Приложения към доклада в doc формат

Снимки от строеж на ВЕЦ на Влахинска река

WWF обжалва строителство на ВЕЦ по река Искър

Последна промяна в 15:20 на 12 ное 2012, 725 прочитания; Дневник

Световният фонд за дивата природа (WWF) в България обжалва пред Върховният административен съд решение на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), с което се позволява изграждане на четири водноелектрически централи – част от каскадата "Среден Искър".

WWF обжалва строителството на ВЕЦ по река Искър

Дарик 11 ноември 2012 10:32
Международната природозащитна организация WWF внесе жалба във Върховния административен съд (ВАС) срещу решение на Министерството на околната среда и водите, което дава зелена светлина за изграждането на четири руслови ВЕЦ, се казва в изявление на WWF. Те са част от скандалната каскада "Среден Искър", която застрашава съществуването на емблематичния Искърски пролом.

Опасните ВЕЦ?

Природозащитната организация WWF заведе жалба срещу решението на екоминистерството да пусне изграждането на четири нови централи

ВЕЦ-ове превърнаха река Искър в индустриална зона

Италианци, масони и обикновени бизнесмени направиха от красивото дефиле "енергиен тигър"

Диян Моркин, снимки: Велислав Николов

Репортаж на вестник „Сега"

от 15 Ноември 2010

Преди години един французин много обичаше да пътува от Враца до София с влак. За да се любува на красотите на Искърското дефиле. Твърдеше, че не бил виждал такива красоти. След това си замина.

Проблеми с ВЕЦ

Ето едно мнение на инженер Dimitar Roussev 

Има един куриозен случай от този регион (Мездра, Искърски пролом). На реката намираща е между Вършец и Враца построиха ВЕЦ, които повдигна водното ниво и намиращия се преди ВЕЦ мост на пътя свързващ двата града, започна да се разпада. Разпада се защото е повдига водното ниво над вложената при строителството мембрана и водата започва да пълзи нагоре капилярно и да руши конструкцията. В резултат моста бе затворен и сега местните трябва да обикалят доста.
Това е показателен пример за нашият инвестиционен процес при които ролята на специалистите е сведена до 0-ла. В нормалните страни такива неща не се случват поради ред причини, но една и най-важната от тях е здрави, независими и авторитетни професионални организации защитаващи както професионалния но още повече и общественият интерес и благо.

Това бе тотално корумпирано, разрушено и превърнато във формална и казионна структура и от това страдаме най-много, като общество, от липсата на професионализъм в тази страна.

ВЕИ в Португалия

"Видяхме плана... след това планирахме капацитета... как е Балаков между другото... стандартизирахме оборудването... и сега няма проблеми." Стилът, с който Албертино Менезис обяснява развитието на електропреносната мрежа в Португалия е като на футболен коментатор, следящ дрибъла на Роналдо. Менезис е отговорен за поддръжката и експлоатацията на мрежата на португалския електросистемен оператор REN и видимо няма притеснения или критики към изгражданите нови мощности в страната. Дори напротив - компанията е сочена като пример за бърза и успешна модернизация, което позволява присъединяването на огромно количество нови възобновяеми енергийни източници.

Само между 2005 и 2008 г. страната утроява хидроенергийните си мощности, учетворява вятърните паркове и започва да отваря все повече пазара за фотоволтаични инсталации. В момента Португалия има инсталирани малко над 4.3 ГВ вятърни турбини (близо 6 пъти над тези в България) и над 5 ГВ хидроенергийни мощности. Водните централи са произвели през миналата година 15 тВтч електроенергия, или колкото българската АЕЦ "Козлодуй". Ако се изпълни планът за построяването на общо 7 ГВ вятърни паркове до края на десетилетието, то от въздуха в Португалия ще се произвежда почти същото количество електроенергия, колкото от атома в България.

На фона на мъките в България с въвеждането на зелените мощности и балансирането на енергийния пазар, ситуацията в Португалия изглежда депресиращо добре.

Защо на тях им се получава? 

Най-просто казано - заради реките и кадрите. Въпреки първосигналната представа за Португалия като суха и гореща страна тя всъщност има огромен хидропотенциал - там се намира най-големият като площ язовир в Европа.

Естествено по-важни са кадрите. Още през 2001 г. португалското правителство взима решение за поетапното диверсифициране на енергийните доставки и намаляване на вноса. До 2004 г. усилията са насочени към построяването на газопровод от Алжир и програма за енергоспестяване. Едва след това се взима решение за увеличаване на дела на зелената енергия.

Проф. Едуардо Фернандес от университета в Порто, който е един от архитектите на тази стратегия, обяснява, че идеята е билa да се търси максимално евтиният подход – първо пестене, после инвестиции във възможно най-изгодните за страната възобновяеми източници. Политиката е посрещаната доста добре не толкова заради зеленото съзнание на португалците, колкото като противодействие на идеите за построяване на ядрени мощности.

Така в началото на 2005 г. започва позеленяването на португалската енергийна система. Много съществена подробност, която различава процеса в иберийската страна от този в България е, че той е строго контролиран. "Е, да, без контрол следва хаос", повдига вежди Менезис след обяснението за практиката на предварителните и окончателните договори за изграждане на ВЕИ в България.

С решението на португалското правителство да либерализира режима за достъп на ВЕИ до мрежата моментално се появяват кандидати да построят вятърни паркове за 7000 МВ. За това се въвеждат търгове, така че всяка година да влизат в експлоатация равномерно количество мощности докато страната изпълни целите си през 2020 г. (30% зелена енергия). Подобна система се обсъждаше и в България, но никога не беше приложена.

Друга идея, предлагана и тук (от Българската фотоволтаична асоциация) – за стъпаловидно понижаване на преференциалните тарифи при наличие на по-голям интерес за изграждане на фотоволтаични паркове, е в сила в Португалия. От 2005 г. държавата дава годишна квота от 150 МВ. След всеки 30 МВ заявки за изграждане на соларни паркове обаче, цената пада с по 5%. Така последните 30 МВ от квотата имат с 23% по-ниски цени от първите 30. Тази система, освен че води до предвидимо изграждане на нови мощности, натиска и преференциалните цени надолу. Проектите се състезават не само на базата на това кой е кандидатствал пръв, но и колко по-ниска цена е предложил. Базовите преференциални тарифи за ВЕИ в някои случаи са значително по-високи от тези в България, но крайната цена, която се получава, може да е доста по-ниска. Друг бонус на търговете е, че те вземат под внимание какъв процент от инвестицията е направена с използването на местни ресурси. В резултат сега Португалия е един от лидерите в света по производство на перки за вятърни турбини, казва Менезис.

Отделно, през 2007 г. правителството е въвело такса от 2.5% от приходите на ВЕИ инсталациите, като сумите постъпват в общините. От една страна, за да се охлади малко интересът към нови проекти, но най-вече за да се преодолее местната опозиция.

Отскоро е въведена и система за насърчаване на ВЕИ производителите да излизат на свободния пазар. Ако някой от вятърните паркове успее да продаде произвежданата от него електроенергия на борсата, получава бонус от мрежовия оператор, който пък не е принуден да заплаща преференциалната цена. Това е напълно възможно и в България, където цената на балансиращата енергия достига 150 лв., доста над преференциалните тарифи на много вятърни централи.

За да се постигне включване на всички тези мощности, в последните години REN инвестира около 200 млн. евро годишно в мрежата, обяснява Менезис. Това води и до рязко подобрение на качеството на услугата – през миналата година по вина на системния оператор в Португалия е имало прекъсване на електроснабдяването само за една минута. За сравнение в Германия този показател е средно 16 минути в годината, а в България – около 200 минути за 2011 г.

Розово, розово, колко да е розово

Естествено само в рекламните диплянки всичко е толкова перфектно. Най-големият проблем в Португалия е повишаването на цените. В годините на икономически бум средногодишното вдигане на цените е било с около 3%, а напоследък - с 1-2%. Сега обаче отново е с 3%, което е причина за недоволство. "Тринайсет процента е много, няма как да стане", коментира Менезис повишението на цените в България през тази година.

Трикът в Португалия е, че първоначално цените на вятърните централи са били усмирявани с използването на натрупаните суми от т.нар. Фонд суша. В него хидроцентралите са влагали средства, с които да се закупува електроенергия в неблагоприятни години. Част от натрупаните пари са отивали директно в системния оператор, за да се намалят крайните цени. "Ако цената на навлизането на възобновяемите източници в Португалия трябваше да се плати изцяло от потребителите, това щеше да е катастрофално", смята Фернандес. Сега този фонд е изчерпан, но за сметка на това вятърните централи са принудени да продават част от произвежданата вечерно време енергия на водните централи. По този начин ВЕЦ-овете акумулират вода през нощта, която след това използват през деня. В България това става между АЕЦ "Козлодуй" и ПАВЕЦ "Чаира", но НЕК постоянно се оплаква, че губи пари, вместо да печели.

Друг съществен проблем е, че с увеличаването на зелените енергийни източници конвенционалните централи са принудени да стоят в режим на разполагаемост (т.е. мрежовият оператор плаща за престоя им). Така една от най-модерните паро-газови централи - "Пего" (за която от Siemens се хвалят, че е втората с най-добро КПД в света), работи едва с 26% от капацитета си. В Португалия на практика пазарът се определя от цената на вятърната енергия и всички се настройват по тяхната работа. В случая това не е такъв проблем, какъвто би бил в България, тъй като средната пазарна цена на едро на електроенергията (48 евро на мВтч) не е много по-ниска от тази на зелената енергия (52 евро като цяло за всички източници). В България тази разлика (ако се вземат под внимание и големите ВЕЦ-ове) е почти два пъти.

С нарасналите разходи на системата се обяснява и спадащото потребление в Португалия вече трета поредна година. Привържениците на зелената енергия обаче смятат, че това се дължи по-скоро на икономическата криза и на двойното повишение на ДДС за електроенергията, въведено през 2011 г.

В началото на програмата през 2001 г. обвиненията са били, че Португалия ще играе ролята на морско свинче за изпитанията на налудничавата идея за зелена енергия. Бившият италиански лидер Силвио Берлускони дори е предлагал да подари електрическо ферари на тогавашния португалски премиер Жозе Сократеш, ако всичко се получи безпроблемно. Сега страната получава 40% от енергията си от възобновяеми източници, а в отделни дни 70% от цялото потребление идва само от вятъра. И зелената треска продължава.

Предстои ли национализация на русловите ВЕЦ, след като са върху държавна земя?

Русловите ВЕЦ нямат концесия върху публичната държавна земя, а само право на водоползване, което обаче се явява недостатъчно

Държавата би трябвало да одържави частните ВЕЦ, защото са върху публична собственост, според текст на Закона за собствеността, а Министерствата на околната страна и на благоустройството се питат какво да правят с издадените разрешения за 89 руслови ВЕЦ.

Незаконните строежи в чашите на язовирите, включително "Веселото село" в чашата на язовир Ивайловград, бяха съборени. За решаване на проблема с концесията на Юлен над Банско Нона Караджова предвижда промени в Закона за концесиите, за да не се намалява площта на пистите.

Частните руслови ВЕЦ са построени върху публична държавна собственост и трябва да бъдат одържавени по силата на чл. 92 от Закона за собствеността, приет в края на 2010 г., заявиха за Investor.bg загрижени инвеститори в руслови ВЕЦ. Такива са ВЕЦ-овете, които са в леглото на реките, като не изискват изграждането на висока язовирна стена и заливане на значителни територии. При тези съоръжения коритото на реката се прегражда с бент, като се създава рибен проход, а турбините работят само при достатъчен речен дебит.

Текстът на чл. 92 гласи: "Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго."

Единственият работещ вариант да е установено друго е на собствениците на тези ВЕЦ да бъде издадена концесия, каквато вече опериращите централи нямат.

С писмо от септември 2010 г. министърът на околната среда и водите Нона Караджова запознава министъра на регионалното развитие и благоустройство Росен Плевнелиев със създадения казус. Текста на писмото, с което Investor.bg разполага, публикуваме по-долу в статията. Според нея "издадените разрешителни от МОСВ, за водовземане и ползване на водни обекти по реда на чл. 44 и чл. 46 от Закона за водите за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, не са достатъчно правно основание за издаване на разрешение за строеж на руслова ВЕЦ по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ)".

В писмото Караджова е помолила Плевнелиев да даде предложение за уреждане на вещно-правните отношения между инвеститорите и държавата. Също така да даде указания на главните архитекти на общините в бъдеще да не издават разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, както и да уведоми инвеститорите, че построените руслови ВЕЦ стават публична държавна собственост.

Оттогава решение по казуса с незаконните ВЕЦ няма.

Най-известните сред общо 10 функциониращи руслови ВЕЦ са тези на италианската Petrolvilla в Искърския пролом. Проектът е на стойност 115 млн. евро, като 75 млн. евро са заем от ЕБВР. През 2009 г. двата функциониращи руслови ВЕЦ-а произведоха електроенергия за 3,3 млн. лв. Още 7 малки ВЕЦ-а по проекта са в процес на изграждане.

Ситуацията за инвеститорите се усложнява, защото междувременно текат сроковете по разрешителните за водоползване и ползване на воден обект и най-вече срокът на завършване на строителството.

Сроковете за получаване на документ за уреждане на вещните отношения между инвеститора и държавата не се вземат предвид при изчисляване на срока за строителство на обекта, съгласно разрешителното за водоползване.

Също така при приетите планове за управление на речните басейни, не са взети предвид вече издадените разрешителни, споделят инвеститори. Според тези планове по течението на голяма част от реките в България е забранено изграждането на руслови МВЕЦ, независимо от големия брой издадени разрешителни. Това накара инвеститорите масово да обжалват тези планове в съда.

Законодателят е допълнил, че всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни, освен разрешителните за изземване на наносни отложения, се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване.

Така на практика титулярите на разрешителните за водоползване и ползване на воден обект за изграждане на МВЕЦ от руслов тип са изправени пред една правна несигурност. От една страна, държавата им е разрешила с индивидуален административен акт да изграждат такъв тип ВЕЦ, от друга страна - в един по-късен етап същата тази държава и то не с нормативен акт им отнема на практика това право и то без да има ясни гаранции, че те ще бъдат овъзмездени за направените разходи и пропуснатите ползи от тези свои инвестиции.

"От една страна, държавата е разрешила на тези инвеститори да изградят мини ВЕЦ, като е и определила мястото за това, от друга страна, след това същата тази държава отказва да уреди правото на строеж най-общо казано в реките, които са публична държавна собственост. От една страна, държавата декларира подкрепата си за инвеститорите, а от друга страна, същата тази държава създава административни и правни абсурди и говори за национализация. От една страна, държавата поема ангажименти пред европейските ни партньори за "позеленяване" на енергията и поощряване на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, а от друга страна, забранява изграждането на мВЕЦ в по-голяма част от реките на територията й, и то без да отчете разрешителните за изграждането на такива мВЕЦ, които самата тя е издала", споделят инвеститори.

Поредният параграф 22 се получава и заради влезлия на 3 май 2011 г. нов Закон за енергията от възобновяеми енергийни източници. В него пише "да представи доказателства за придобити вещни права върху имотите, в които ще бъде изграден енергийният обект за производство на електрическа енергия" и се фиксира срок, който на практика е до 21 юли 2011 г., да се внесат прословутите 25 хил. лв. на МВт. В противен случай подписаните вече предварителни договори за присъединяване към мрежата на електроразпределителните дружества се прекратяват, като отново излиза проблемът с неразрешените "вещни права" от страна на държавата с инвеститорите.

В същото време с този закон се променят вече уредени права във вече сключените предварителни договори за присъединяване и не само това, а и инвеститорите са задължени да внесат и сериозни суми, за да имат такъв договор, без да са наясно въобще ще имат ли някога водна централа или не, предвид проблема с "уреждане на вещните права" с държавата. В тази връзка много от инвеститорите биха се отказали въобще от това да построят водна централа, имайки предвид правната несигурност, но пък загубвайки предварителния договор за присъединяване (който пък е неразделна част от документите по ЗУТ за издаване на разрешителното за строеж). В случай, че в един момент държавата разреши проблема с "вещните права", те отново трябва да тръгнат по "мъките" за подписване на такъв договор със съответното електроразпределително дружество (ЕРП), което отнема значително време и средства и без ангажимент от ЕРП, че това може да се случи, предвид новите разпоредби в ЗЕВИ.

И така, докато редица министерства се чудят дали и как да решат проблема с уреждането на вещно-правните отношения между държавата и инвеститорите на ВЕЦ, инвеститорите са чудят дали и кога ще бъдат национализирани вече изградените им водноелектрически централи, дали и кога ще могат да изградят разрешените им водноелектрически централи, дали, как и от кого ще се възстановят вече направените разходи.

Цените на изкупуване на електроенергията от мини ВЕЦ са най-ниските определени за ВЕИ от ДКЕВР и винаги са били най-ниски въпреки лекото им повишение в последните две години. Например една фотоволтаична централа работи само през деня, докато една ВЕЦ работи денонощно, предвид постоянния отток в реката. Също така фотоволтаичната централа може да бъде демонтирана от една площ и поставена на друга, докато за ВЕЦ е невъзможно. Това е един пример за неравнопоставеност между самите ВЕИ, а като добавим и проблема с учредяване правото на строеж в публичната държавна собственост, на практика едва ли не трябва да се забравят всички инвестиционни намерения за този вид ВЕИ в България, който на практика е най-известният и най-познатият по света.

Иначе на книга и по изявления държавата подкрепя свободната стопанска инициатива, държавната администрация работи бързо и акуратно в услуга на обществото, икономическата ни политика е насочена към привличане на местни и чуждестранни инвеститори, а думите "одържавяване" и "национализация" отдавна са излезли от употреба и се свързват с един друг строй, в който държавата не беше партньор на инвеститора, идващ от частния сектор.

Текст на писмото от Нона Караджова (удебеленият формат е на министерството):

Министерството на околната среда и водите, чрез Басейновите дирекции за управление на водите, за периода от януари 2000 г. до април 2010 г. е издало 89 разрешителни за водовземане и ползване на водни обекти по реда на чл. 44 и чл. 46 от Закона за водите за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост.

От тях 32 бр. са за р. Искър, 24 за р. Марица, 9 бр. за р. Огоста, 8 бр. за р. Арда, 7 бр. за р. Тунджа, по 2 бр. за р. Янтра, Камчия и Места и по 1 бр. за р. Вит, Осъм и Хаджийска.

Въз основа на тях са издадени 12 разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, от които 10 са изградени и са в експлоатация.

Съгласно чл. 11, ал. 1 т. 1 от Закона за водите - водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост. Като тази собственост не може да се трансформира от публична държавна в частна държавна, в съответствие с чл. 16 ал. 1 от същия закон.

Съгласно параграф 1 т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, "принадлежащи земи на реките" са земите от леглата на реките, които се заливат при ниво на средните води, а в съответствие с параграф 1 т. 81 от същите разпоредби "речно легло" е елемент на релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речното корито и крайбрежните заливаеми ивици. Издадените разрешителни за строеж на ВЕЦ в речните легла на инвеститорите не са издадени на собственика или на лице, което има законно учредено право на строеж в чужд поземлен имот. Съгласно чл. 28 ал. 1 от Закона за собствеността, собственост на физически и юридически лица могат да бъдат всички вещи с изключение на тези, които съгласно Конституцията на Република България са изключителна държавна собственост или по силата на закона за публична държавна и общинска собственост. Чл. 7 от същия закон определя, че режимът на обектите на държавната и на общинската собственост се определя с отделни закони. Това са законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) имоти - публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, освен в случаите по ал. 2 и ал. 5 на чл. 16а от същия закон, като за тези обекти от обществен интерес по смисъла на Закона за концесиите, предоставянето им на трети лица става чрез концесия.

В съответствие с чл. 17, ал. 5 от Закона за водите по отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - държавна собственост, се прилага Законът за държавната собственост, доколкото в Закона за водите не е предвидено друго. Те подлежат на актуване по този закон. Аналогично е положението и с водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - публична общинска собственост. Съгласно чл. 19 ал. 1 т. 1 от Закона за водите, публична общинска собственост са водите и водните обекти, разположени в земи - общинска собственост, които не са водни и водни обекти по чл. 11 и чл. 28 ал. 2 от Закона за водите забранява трансформацията на публичната общинска собственост в частна общинска собственост.

Разпоредбата на чл. 46а, ал. 1 от Закона за водите предвижда, че предоставянето на разрешително по чл. 44 и чл. 46 от този закон е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Но за издаване на разрешение за строеж е необходимо кандидатът да е собственик или лице, което има законно учредено право на строеж в чужд поземлен имот по смисъла на ЗУТ. Глава осма на ЗУТ регламентира инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството, включително на русловите ВЕЦ. Строежите на ВЕЦ се категоризират в първа, втора и трета категория, в зависимост от тяхната мощност, в съответствие с чл. 137 ал. 1 т. 1 буква "з", т 2 буква "ж" и т. 3 буква "д" от ЗУТ.

Съгласно чл. 142 ал. 1 от ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж. В съответствие с чл. 144, ал. 1 от ЗУТ, инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено изброени в шест точки документи. Чл. 144 ал. 1 т. 1 от ЗУТ изисква задължително представяне на документ за собственост от възложителя. Чл. 144, ал. 1 т. 6 от ЗУТ изисква и разрешително за изграждане на водовземно съоръжение за подземни води и/или разрешително за водовземане, и/или разрешително за заустване на отпадни води, издадени по реда и в случаите, предвидени в Закона за водите. Титулярите на разрешителни за водовземане и ползване на водни обекти, издадени по реда на чл. 44 и ал. 46 от Закона за водите за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, издадени до този момент, не притежават изискуемия документ за собственост по смисъла на чл. 144 ал. 1 т. 1 от ЗУТ.

Тъй като "речните легла" и "принадлежащите земи на реките" са публична държавна собственост, която не може да се трансформира в частна държавна собственост и с която не могат да се извършват разпоредителни сделки, то единственият приложим към настоящия момент закон е Законът за концесиите.

По силата на чл. 14,. ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК), на концесия по реда на този закон се предоставят обекти от обществен интерес, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост. Русловите ВЕЦ са изградени без да е предоставена държавна концесия за строителството по смисъла на чл. 2, ал. 3, т. 1 от ЗК.

Концесията се предоставя въз основа на дългосрочен писмен договор с определен материален интерес, сключен между концедента и концесионера. Концесията за строителство има за предмет частично или цялостно изграждане на обекта на концесията и неговото управление и поддържане след въвеждането му в експлоатация на риск на концесионера, като за предоставеното право на експлоатация на обекта на концесията, следва да се предвиди заплащане на концесионно възнаграждение.

Издадените разрешителни от МОСВ, респективно от Басейновите дирекции за управление на водите към МОСВ, за водовземане и ползване на водни обекти по реда на чл. 44 и чл. 46 от ЗВ за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, не са достатъчно правно основание за издаване на разрешение за строеж на руслова ВЕЦ по реда на ЗУТ. В случая не са уредени вещно-правните отношение между държавата и инвеститора и последният ползва имот - публична държавна собственост, за строеж и експлоатация на руслова ВЕЦ, без да има сключен концесионен договор и без да заплаща концесионно възнаграждение на държавата, с което са ощетени интересите на държавата.

Издадените до този момент 12 разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ са издадени от главните архитекти на съответните общини, по местонахождението на обектите, а именно Мездра, Севлиево, Хайредин, Мадан, Стамболово, Девин и други, поради което следва да им се дадат указания в бъдеще да не издават разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, без уредени вещно-правни отношения между държавата и инвеститора.

Следва да се обърне внимание на инвеститорите за правните последици за построените руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, издадени до този момент, без надлежен документ за собственост по смисъла на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 7, ал.1 от Закона за държавната собственост - имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Съгласно чл. 92 от Закона за собствеността - собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако не е установено друго и тъй като има забрана за трансформиране на имоти от публична държавна и общинска, в частна собственост, в съответствие с чл. 16, ал. 1 от Закона за водите, поради което построените руслови ВЕЦ, без уредени вещно-правни отношения за речното легло, върху което са построени, ще се третират като публична държавна собственост.

Предвид гореизложеното, моля, да разпоредите проверка на издадените разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, в коритата на реки - публична държавна собственост, съгласно Приложение 1 на настоящото писмо, като:

1. Дадете предложение за уреждане на вещно-правните отношения между инвеститорите и държавата, във връзка със строителството на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост.

2. Дадете указания на главните архитекти на общините в бъдеще да не издават разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, без да са уредени вещно-правните отношение между инвеститорите и държавата.

3. Да уведомите инвеститорите, че построените руслови ВЕЦ върху имоти - публична държавна собственост без предоставена концесия за строителство, стават публична държавна собственост, по силата на чл. 92 от Закона за собствеността.

По статията работи: автор Мариян Йорданов