Предстои ли национализация на русловите ВЕЦ, след като са върху държавна земя?
Русловите ВЕЦ нямат концесия върху публичната държавна земя, а само право на водоползване, което обаче се явява недостатъчно
Държавата би трябвало да одържави частните ВЕЦ, защото са върху публична собственост, според текст на Закона за собствеността, а Министерствата на околната страна и на благоустройството се питат какво да правят с издадените разрешения за 89 руслови ВЕЦ.Незаконните строежи в чашите на язовирите, включително "Веселото село" в чашата на язовир Ивайловград, бяха съборени. За решаване на проблема с концесията на Юлен над Банско Нона Караджова предвижда промени в Закона за концесиите, за да не се намалява площта на пистите.
Частните руслови ВЕЦ са построени върху публична държавна собственост и трябва да бъдат одържавени по силата на чл. 92 от Закона за собствеността, приет в края на 2010 г., заявиха за Investor.bg загрижени инвеститори в руслови ВЕЦ. Такива са ВЕЦ-овете, които са в леглото на реките, като не изискват изграждането на висока язовирна стена и заливане на значителни територии. При тези съоръжения коритото на реката се прегражда с бент, като се създава рибен проход, а турбините работят само при достатъчен речен дебит.
Текстът на чл. 92 гласи: "Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго."
Единственият работещ вариант да е установено друго е на собствениците на тези ВЕЦ да бъде издадена концесия, каквато вече опериращите централи нямат.
С писмо от септември 2010 г. министърът на околната среда и водите Нона Караджова запознава министъра на регионалното развитие и благоустройство Росен Плевнелиев със създадения казус. Текста на писмото, с което Investor.bg разполага, публикуваме по-долу в статията. Според нея "издадените разрешителни от МОСВ, за водовземане и ползване на водни обекти по реда на чл. 44 и чл. 46 от Закона за водите за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, не са достатъчно правно основание за издаване на разрешение за строеж на руслова ВЕЦ по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ)".
В писмото Караджова е помолила Плевнелиев да даде предложение за уреждане на вещно-правните отношения между инвеститорите и държавата. Също така да даде указания на главните архитекти на общините в бъдеще да не издават разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, както и да уведоми инвеститорите, че построените руслови ВЕЦ стават публична държавна собственост.
Оттогава решение по казуса с незаконните ВЕЦ няма.
Най-известните сред общо 10 функциониращи руслови ВЕЦ са тези на италианската Petrolvilla в Искърския пролом. Проектът е на стойност 115 млн. евро, като 75 млн. евро са заем от ЕБВР. През 2009 г. двата функциониращи руслови ВЕЦ-а произведоха електроенергия за 3,3 млн. лв. Още 7 малки ВЕЦ-а по проекта са в процес на изграждане.
Ситуацията за инвеститорите се усложнява, защото междувременно текат сроковете по разрешителните за водоползване и ползване на воден обект и най-вече срокът на завършване на строителството.
Сроковете за получаване на документ за уреждане на вещните отношения между инвеститора и държавата не се вземат предвид при изчисляване на срока за строителство на обекта, съгласно разрешителното за водоползване.
Също така при приетите планове за управление на речните басейни, не са взети предвид вече издадените разрешителни, споделят инвеститори. Според тези планове по течението на голяма част от реките в България е забранено изграждането на руслови МВЕЦ, независимо от големия брой издадени разрешителни. Това накара инвеститорите масово да обжалват тези планове в съда.
Законодателят е допълнил, че всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни, освен разрешителните за изземване на наносни отложения, се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване.
Така на практика титулярите на разрешителните за водоползване и ползване на воден обект за изграждане на МВЕЦ от руслов тип са изправени пред една правна несигурност. От една страна, държавата им е разрешила с индивидуален административен акт да изграждат такъв тип ВЕЦ, от друга страна - в един по-късен етап същата тази държава и то не с нормативен акт им отнема на практика това право и то без да има ясни гаранции, че те ще бъдат овъзмездени за направените разходи и пропуснатите ползи от тези свои инвестиции.
"От една страна, държавата е разрешила на тези инвеститори да изградят мини ВЕЦ, като е и определила мястото за това, от друга страна, след това същата тази държава отказва да уреди правото на строеж най-общо казано в реките, които са публична държавна собственост. От една страна, държавата декларира подкрепата си за инвеститорите, а от друга страна, същата тази държава създава административни и правни абсурди и говори за национализация. От една страна, държавата поема ангажименти пред европейските ни партньори за "позеленяване" на енергията и поощряване на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, а от друга страна, забранява изграждането на мВЕЦ в по-голяма част от реките на територията й, и то без да отчете разрешителните за изграждането на такива мВЕЦ, които самата тя е издала", споделят инвеститори.
Поредният параграф 22 се получава и заради влезлия на 3 май 2011 г. нов Закон за енергията от възобновяеми енергийни източници. В него пише "да представи доказателства за придобити вещни права върху имотите, в които ще бъде изграден енергийният обект за производство на електрическа енергия" и се фиксира срок, който на практика е до 21 юли 2011 г., да се внесат прословутите 25 хил. лв. на МВт. В противен случай подписаните вече предварителни договори за присъединяване към мрежата на електроразпределителните дружества се прекратяват, като отново излиза проблемът с неразрешените "вещни права" от страна на държавата с инвеститорите.
В същото време с този закон се променят вече уредени права във вече сключените предварителни договори за присъединяване и не само това, а и инвеститорите са задължени да внесат и сериозни суми, за да имат такъв договор, без да са наясно въобще ще имат ли някога водна централа или не, предвид проблема с "уреждане на вещните права" с държавата. В тази връзка много от инвеститорите биха се отказали въобще от това да построят водна централа, имайки предвид правната несигурност, но пък загубвайки предварителния договор за присъединяване (който пък е неразделна част от документите по ЗУТ за издаване на разрешителното за строеж). В случай, че в един момент държавата разреши проблема с "вещните права", те отново трябва да тръгнат по "мъките" за подписване на такъв договор със съответното електроразпределително дружество (ЕРП), което отнема значително време и средства и без ангажимент от ЕРП, че това може да се случи, предвид новите разпоредби в ЗЕВИ.
И така, докато редица министерства се чудят дали и как да решат проблема с уреждането на вещно-правните отношения между държавата и инвеститорите на ВЕЦ, инвеститорите са чудят дали и кога ще бъдат национализирани вече изградените им водноелектрически централи, дали и кога ще могат да изградят разрешените им водноелектрически централи, дали, как и от кого ще се възстановят вече направените разходи.
Цените на изкупуване на електроенергията от мини ВЕЦ са най-ниските определени за ВЕИ от ДКЕВР и винаги са били най-ниски въпреки лекото им повишение в последните две години. Например една фотоволтаична централа работи само през деня, докато една ВЕЦ работи денонощно, предвид постоянния отток в реката. Също така фотоволтаичната централа може да бъде демонтирана от една площ и поставена на друга, докато за ВЕЦ е невъзможно. Това е един пример за неравнопоставеност между самите ВЕИ, а като добавим и проблема с учредяване правото на строеж в публичната държавна собственост, на практика едва ли не трябва да се забравят всички инвестиционни намерения за този вид ВЕИ в България, който на практика е най-известният и най-познатият по света.
Иначе на книга и по изявления държавата подкрепя свободната стопанска инициатива, държавната администрация работи бързо и акуратно в услуга на обществото, икономическата ни политика е насочена към привличане на местни и чуждестранни инвеститори, а думите "одържавяване" и "национализация" отдавна са излезли от употреба и се свързват с един друг строй, в който държавата не беше партньор на инвеститора, идващ от частния сектор.
Текст на писмото от Нона Караджова (удебеленият формат е на министерството):
Министерството на околната среда и водите, чрез Басейновите дирекции за управление на водите, за периода от януари 2000 г. до април 2010 г. е издало 89 разрешителни за водовземане и ползване на водни обекти по реда на чл. 44 и чл. 46 от Закона за водите за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост.
От тях 32 бр. са за р. Искър, 24 за р. Марица, 9 бр. за р. Огоста, 8 бр. за р. Арда, 7 бр. за р. Тунджа, по 2 бр. за р. Янтра, Камчия и Места и по 1 бр. за р. Вит, Осъм и Хаджийска.
Въз основа на тях са издадени 12 разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, от които 10 са изградени и са в експлоатация.
Съгласно чл. 11, ал. 1 т. 1 от Закона за водите - водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост. Като тази собственост не може да се трансформира от публична държавна в частна държавна, в съответствие с чл. 16 ал. 1 от същия закон.
Съгласно параграф 1 т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, "принадлежащи земи на реките" са земите от леглата на реките, които се заливат при ниво на средните води, а в съответствие с параграф 1 т. 81 от същите разпоредби "речно легло" е елемент на релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речното корито и крайбрежните заливаеми ивици. Издадените разрешителни за строеж на ВЕЦ в речните легла на инвеститорите не са издадени на собственика или на лице, което има законно учредено право на строеж в чужд поземлен имот. Съгласно чл. 28 ал. 1 от Закона за собствеността, собственост на физически и юридически лица могат да бъдат всички вещи с изключение на тези, които съгласно Конституцията на Република България са изключителна държавна собственост или по силата на закона за публична държавна и общинска собственост. Чл. 7 от същия закон определя, че режимът на обектите на държавната и на общинската собственост се определя с отделни закони. Това са законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) имоти - публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, освен в случаите по ал. 2 и ал. 5 на чл. 16а от същия закон, като за тези обекти от обществен интерес по смисъла на Закона за концесиите, предоставянето им на трети лица става чрез концесия.
В съответствие с чл. 17, ал. 5 от Закона за водите по отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - държавна собственост, се прилага Законът за държавната собственост, доколкото в Закона за водите не е предвидено друго. Те подлежат на актуване по този закон. Аналогично е положението и с водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - публична общинска собственост. Съгласно чл. 19 ал. 1 т. 1 от Закона за водите, публична общинска собственост са водите и водните обекти, разположени в земи - общинска собственост, които не са водни и водни обекти по чл. 11 и чл. 28 ал. 2 от Закона за водите забранява трансформацията на публичната общинска собственост в частна общинска собственост.
Разпоредбата на чл. 46а, ал. 1 от Закона за водите предвижда, че предоставянето на разрешително по чл. 44 и чл. 46 от този закон е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Но за издаване на разрешение за строеж е необходимо кандидатът да е собственик или лице, което има законно учредено право на строеж в чужд поземлен имот по смисъла на ЗУТ. Глава осма на ЗУТ регламентира инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството, включително на русловите ВЕЦ. Строежите на ВЕЦ се категоризират в първа, втора и трета категория, в зависимост от тяхната мощност, в съответствие с чл. 137 ал. 1 т. 1 буква "з", т 2 буква "ж" и т. 3 буква "д" от ЗУТ.
Съгласно чл. 142 ал. 1 от ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж. В съответствие с чл. 144, ал. 1 от ЗУТ, инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено изброени в шест точки документи. Чл. 144 ал. 1 т. 1 от ЗУТ изисква задължително представяне на документ за собственост от възложителя. Чл. 144, ал. 1 т. 6 от ЗУТ изисква и разрешително за изграждане на водовземно съоръжение за подземни води и/или разрешително за водовземане, и/или разрешително за заустване на отпадни води, издадени по реда и в случаите, предвидени в Закона за водите. Титулярите на разрешителни за водовземане и ползване на водни обекти, издадени по реда на чл. 44 и ал. 46 от Закона за водите за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, издадени до този момент, не притежават изискуемия документ за собственост по смисъла на чл. 144 ал. 1 т. 1 от ЗУТ.
Тъй като "речните легла" и "принадлежащите земи на реките" са публична държавна собственост, която не може да се трансформира в частна държавна собственост и с която не могат да се извършват разпоредителни сделки, то единственият приложим към настоящия момент закон е Законът за концесиите.
По силата на чл. 14,. ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК), на концесия по реда на този закон се предоставят обекти от обществен интерес, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост. Русловите ВЕЦ са изградени без да е предоставена държавна концесия за строителството по смисъла на чл. 2, ал. 3, т. 1 от ЗК.
Концесията се предоставя въз основа на дългосрочен писмен договор с определен материален интерес, сключен между концедента и концесионера. Концесията за строителство има за предмет частично или цялостно изграждане на обекта на концесията и неговото управление и поддържане след въвеждането му в експлоатация на риск на концесионера, като за предоставеното право на експлоатация на обекта на концесията, следва да се предвиди заплащане на концесионно възнаграждение.
Издадените разрешителни от МОСВ, респективно от Басейновите дирекции за управление на водите към МОСВ, за водовземане и ползване на водни обекти по реда на чл. 44 и чл. 46 от ЗВ за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, не са достатъчно правно основание за издаване на разрешение за строеж на руслова ВЕЦ по реда на ЗУТ. В случая не са уредени вещно-правните отношение между държавата и инвеститора и последният ползва имот - публична държавна собственост, за строеж и експлоатация на руслова ВЕЦ, без да има сключен концесионен договор и без да заплаща концесионно възнаграждение на държавата, с което са ощетени интересите на държавата.
Издадените до този момент 12 разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ са издадени от главните архитекти на съответните общини, по местонахождението на обектите, а именно Мездра, Севлиево, Хайредин, Мадан, Стамболово, Девин и други, поради което следва да им се дадат указания в бъдеще да не издават разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, без уредени вещно-правни отношения между държавата и инвеститора.
Следва да се обърне внимание на инвеститорите за правните последици за построените руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, издадени до този момент, без надлежен документ за собственост по смисъла на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 7, ал.1 от Закона за държавната собственост - имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Съгласно чл. 92 от Закона за собствеността - собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако не е установено друго и тъй като има забрана за трансформиране на имоти от публична държавна и общинска, в частна собственост, в съответствие с чл. 16, ал. 1 от Закона за водите, поради което построените руслови ВЕЦ, без уредени вещно-правни отношения за речното легло, върху което са построени, ще се третират като публична държавна собственост.
Предвид гореизложеното, моля, да разпоредите проверка на издадените разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, в коритата на реки - публична държавна собственост, съгласно Приложение 1 на настоящото писмо, като:
1. Дадете предложение за уреждане на вещно-правните отношения между инвеститорите и държавата, във връзка със строителството на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост.
2. Дадете указания на главните архитекти на общините в бъдеще да не издават разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, без да са уредени вещно-правните отношение между инвеститорите и държавата.
3. Да уведомите инвеститорите, че построените руслови ВЕЦ върху имоти - публична държавна собственост без предоставена концесия за строителство, стават публична държавна собственост, по силата на чл. 92 от Закона за собствеността.
Най-известните сред общо 10 функциониращи руслови ВЕЦ са тези на италианската Petrolvilla в Искърския пролом. Проектът е на стойност 115 млн. евро, като 75 млн. евро са заем от ЕБВР. През 2009 г. двата функциониращи руслови ВЕЦ-а произведоха електроенергия за 3,3 млн. лв. Още 7 малки ВЕЦ-а по проекта са в процес на изграждане.
Ситуацията за инвеститорите се усложнява, защото междувременно текат сроковете по разрешителните за водоползване и ползване на воден обект и най-вече срокът на завършване на строителството.
Сроковете за получаване на документ за уреждане на вещните отношения между инвеститора и държавата не се вземат предвид при изчисляване на срока за строителство на обекта, съгласно разрешителното за водоползване.
Също така при приетите планове за управление на речните басейни, не са взети предвид вече издадените разрешителни, споделят инвеститори. Според тези планове по течението на голяма част от реките в България е забранено изграждането на руслови МВЕЦ, независимо от големия брой издадени разрешителни. Това накара инвеститорите масово да обжалват тези планове в съда.
Законодателят е допълнил, че всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни, освен разрешителните за изземване на наносни отложения, се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване.
Така на практика титулярите на разрешителните за водоползване и ползване на воден обект за изграждане на МВЕЦ от руслов тип са изправени пред една правна несигурност. От една страна, държавата им е разрешила с индивидуален административен акт да изграждат такъв тип ВЕЦ, от друга страна - в един по-късен етап същата тази държава и то не с нормативен акт им отнема на практика това право и то без да има ясни гаранции, че те ще бъдат овъзмездени за направените разходи и пропуснатите ползи от тези свои инвестиции.
"От една страна, държавата е разрешила на тези инвеститори да изградят мини ВЕЦ, като е и определила мястото за това, от друга страна, след това същата тази държава отказва да уреди правото на строеж най-общо казано в реките, които са публична държавна собственост. От една страна, държавата декларира подкрепата си за инвеститорите, а от друга страна, същата тази държава създава административни и правни абсурди и говори за национализация. От една страна, държавата поема ангажименти пред европейските ни партньори за "позеленяване" на енергията и поощряване на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, а от друга страна, забранява изграждането на мВЕЦ в по-голяма част от реките на територията й, и то без да отчете разрешителните за изграждането на такива мВЕЦ, които самата тя е издала", споделят инвеститори.
Поредният параграф 22 се получава и заради влезлия на 3 май 2011 г. нов Закон за енергията от възобновяеми енергийни източници. В него пише "да представи доказателства за придобити вещни права върху имотите, в които ще бъде изграден енергийният обект за производство на електрическа енергия" и се фиксира срок, който на практика е до 21 юли 2011 г., да се внесат прословутите 25 хил. лв. на МВт. В противен случай подписаните вече предварителни договори за присъединяване към мрежата на електроразпределителните дружества се прекратяват, като отново излиза проблемът с неразрешените "вещни права" от страна на държавата с инвеститорите.
В същото време с този закон се променят вече уредени права във вече сключените предварителни договори за присъединяване и не само това, а и инвеститорите са задължени да внесат и сериозни суми, за да имат такъв договор, без да са наясно въобще ще имат ли някога водна централа или не, предвид проблема с "уреждане на вещните права" с държавата. В тази връзка много от инвеститорите биха се отказали въобще от това да построят водна централа, имайки предвид правната несигурност, но пък загубвайки предварителния договор за присъединяване (който пък е неразделна част от документите по ЗУТ за издаване на разрешителното за строеж). В случай, че в един момент държавата разреши проблема с "вещните права", те отново трябва да тръгнат по "мъките" за подписване на такъв договор със съответното електроразпределително дружество (ЕРП), което отнема значително време и средства и без ангажимент от ЕРП, че това може да се случи, предвид новите разпоредби в ЗЕВИ.
И така, докато редица министерства се чудят дали и как да решат проблема с уреждането на вещно-правните отношения между държавата и инвеститорите на ВЕЦ, инвеститорите са чудят дали и кога ще бъдат национализирани вече изградените им водноелектрически централи, дали и кога ще могат да изградят разрешените им водноелектрически централи, дали, как и от кого ще се възстановят вече направените разходи.
Цените на изкупуване на електроенергията от мини ВЕЦ са най-ниските определени за ВЕИ от ДКЕВР и винаги са били най-ниски въпреки лекото им повишение в последните две години. Например една фотоволтаична централа работи само през деня, докато една ВЕЦ работи денонощно, предвид постоянния отток в реката. Също така фотоволтаичната централа може да бъде демонтирана от една площ и поставена на друга, докато за ВЕЦ е невъзможно. Това е един пример за неравнопоставеност между самите ВЕИ, а като добавим и проблема с учредяване правото на строеж в публичната държавна собственост, на практика едва ли не трябва да се забравят всички инвестиционни намерения за този вид ВЕИ в България, който на практика е най-известният и най-познатият по света.
Иначе на книга и по изявления държавата подкрепя свободната стопанска инициатива, държавната администрация работи бързо и акуратно в услуга на обществото, икономическата ни политика е насочена към привличане на местни и чуждестранни инвеститори, а думите "одържавяване" и "национализация" отдавна са излезли от употреба и се свързват с един друг строй, в който държавата не беше партньор на инвеститора, идващ от частния сектор.
Текст на писмото от Нона Караджова (удебеленият формат е на министерството):
Министерството на околната среда и водите, чрез Басейновите дирекции за управление на водите, за периода от януари 2000 г. до април 2010 г. е издало 89 разрешителни за водовземане и ползване на водни обекти по реда на чл. 44 и чл. 46 от Закона за водите за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост.
От тях 32 бр. са за р. Искър, 24 за р. Марица, 9 бр. за р. Огоста, 8 бр. за р. Арда, 7 бр. за р. Тунджа, по 2 бр. за р. Янтра, Камчия и Места и по 1 бр. за р. Вит, Осъм и Хаджийска.
Въз основа на тях са издадени 12 разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, от които 10 са изградени и са в експлоатация.
Съгласно чл. 11, ал. 1 т. 1 от Закона за водите - водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост. Като тази собственост не може да се трансформира от публична държавна в частна държавна, в съответствие с чл. 16 ал. 1 от същия закон.
Съгласно параграф 1 т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, "принадлежащи земи на реките" са земите от леглата на реките, които се заливат при ниво на средните води, а в съответствие с параграф 1 т. 81 от същите разпоредби "речно легло" е елемент на релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речното корито и крайбрежните заливаеми ивици. Издадените разрешителни за строеж на ВЕЦ в речните легла на инвеститорите не са издадени на собственика или на лице, което има законно учредено право на строеж в чужд поземлен имот. Съгласно чл. 28 ал. 1 от Закона за собствеността, собственост на физически и юридически лица могат да бъдат всички вещи с изключение на тези, които съгласно Конституцията на Република България са изключителна държавна собственост или по силата на закона за публична държавна и общинска собственост. Чл. 7 от същия закон определя, че режимът на обектите на държавната и на общинската собственост се определя с отделни закони. Това са законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) имоти - публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, освен в случаите по ал. 2 и ал. 5 на чл. 16а от същия закон, като за тези обекти от обществен интерес по смисъла на Закона за концесиите, предоставянето им на трети лица става чрез концесия.
В съответствие с чл. 17, ал. 5 от Закона за водите по отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - държавна собственост, се прилага Законът за държавната собственост, доколкото в Закона за водите не е предвидено друго. Те подлежат на актуване по този закон. Аналогично е положението и с водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - публична общинска собственост. Съгласно чл. 19 ал. 1 т. 1 от Закона за водите, публична общинска собственост са водите и водните обекти, разположени в земи - общинска собственост, които не са водни и водни обекти по чл. 11 и чл. 28 ал. 2 от Закона за водите забранява трансформацията на публичната общинска собственост в частна общинска собственост.
Разпоредбата на чл. 46а, ал. 1 от Закона за водите предвижда, че предоставянето на разрешително по чл. 44 и чл. 46 от този закон е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Но за издаване на разрешение за строеж е необходимо кандидатът да е собственик или лице, което има законно учредено право на строеж в чужд поземлен имот по смисъла на ЗУТ. Глава осма на ЗУТ регламентира инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството, включително на русловите ВЕЦ. Строежите на ВЕЦ се категоризират в първа, втора и трета категория, в зависимост от тяхната мощност, в съответствие с чл. 137 ал. 1 т. 1 буква "з", т 2 буква "ж" и т. 3 буква "д" от ЗУТ.
Съгласно чл. 142 ал. 1 от ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж. В съответствие с чл. 144, ал. 1 от ЗУТ, инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено изброени в шест точки документи. Чл. 144 ал. 1 т. 1 от ЗУТ изисква задължително представяне на документ за собственост от възложителя. Чл. 144, ал. 1 т. 6 от ЗУТ изисква и разрешително за изграждане на водовземно съоръжение за подземни води и/или разрешително за водовземане, и/или разрешително за заустване на отпадни води, издадени по реда и в случаите, предвидени в Закона за водите. Титулярите на разрешителни за водовземане и ползване на водни обекти, издадени по реда на чл. 44 и ал. 46 от Закона за водите за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, издадени до този момент, не притежават изискуемия документ за собственост по смисъла на чл. 144 ал. 1 т. 1 от ЗУТ.
Тъй като "речните легла" и "принадлежащите земи на реките" са публична държавна собственост, която не може да се трансформира в частна държавна собственост и с която не могат да се извършват разпоредителни сделки, то единственият приложим към настоящия момент закон е Законът за концесиите.
По силата на чл. 14,. ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК), на концесия по реда на този закон се предоставят обекти от обществен интерес, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост. Русловите ВЕЦ са изградени без да е предоставена държавна концесия за строителството по смисъла на чл. 2, ал. 3, т. 1 от ЗК.
Концесията се предоставя въз основа на дългосрочен писмен договор с определен материален интерес, сключен между концедента и концесионера. Концесията за строителство има за предмет частично или цялостно изграждане на обекта на концесията и неговото управление и поддържане след въвеждането му в експлоатация на риск на концесионера, като за предоставеното право на експлоатация на обекта на концесията, следва да се предвиди заплащане на концесионно възнаграждение.
Издадените разрешителни от МОСВ, респективно от Басейновите дирекции за управление на водите към МОСВ, за водовземане и ползване на водни обекти по реда на чл. 44 и чл. 46 от ЗВ за изграждане на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, не са достатъчно правно основание за издаване на разрешение за строеж на руслова ВЕЦ по реда на ЗУТ. В случая не са уредени вещно-правните отношение между държавата и инвеститора и последният ползва имот - публична държавна собственост, за строеж и експлоатация на руслова ВЕЦ, без да има сключен концесионен договор и без да заплаща концесионно възнаграждение на държавата, с което са ощетени интересите на държавата.
Издадените до този момент 12 разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ са издадени от главните архитекти на съответните общини, по местонахождението на обектите, а именно Мездра, Севлиево, Хайредин, Мадан, Стамболово, Девин и други, поради което следва да им се дадат указания в бъдеще да не издават разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, без уредени вещно-правни отношения между държавата и инвеститора.
Следва да се обърне внимание на инвеститорите за правните последици за построените руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост, издадени до този момент, без надлежен документ за собственост по смисъла на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 7, ал.1 от Закона за държавната собственост - имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Съгласно чл. 92 от Закона за собствеността - собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако не е установено друго и тъй като има забрана за трансформиране на имоти от публична държавна и общинска, в частна собственост, в съответствие с чл. 16, ал. 1 от Закона за водите, поради което построените руслови ВЕЦ, без уредени вещно-правни отношения за речното легло, върху което са построени, ще се третират като публична държавна собственост.
Предвид гореизложеното, моля, да разпоредите проверка на издадените разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, в коритата на реки - публична държавна собственост, съгласно Приложение 1 на настоящото писмо, като:
1. Дадете предложение за уреждане на вещно-правните отношения между инвеститорите и държавата, във връзка със строителството на руслови ВЕЦ в речните легла на реки - публична държавна собственост.
2. Дадете указания на главните архитекти на общините в бъдеще да не издават разрешителни за строеж на руслови ВЕЦ, без да са уредени вещно-правните отношение между инвеститорите и държавата.
3. Да уведомите инвеститорите, че построените руслови ВЕЦ върху имоти - публична държавна собственост без предоставена концесия за строителство, стават публична държавна собственост, по силата на чл. 92 от Закона за собствеността.
По статията работи: автор Мариян Йорданов
Няма коментари:
Публикуване на коментар