Автор: Бойчо Стамболийски | 17.12.2009
Не бива да забравяме, че това, което имаме като природа най-грижливо е пазено от народа ни като светиня от Аспарухово време до днес от повече от петдесет поколения и е отстоявано през вековете по бойни полета с цената на кръвта и живота на безброй чеда на Родината. Свидетелства за това в родния ни край, а и в цялата страна, колкото щеш. Дори и само по тези причини правото на всички обикновени хора да имат и да ползват тази природа свободно и общодостъпно, е свещено и неотменимо, независимо какви закони са написали за това едни или други политиканти и как им се ще да ги прилагат, чий нашенски или чужд интерес и под какъв предлог се стараят възмездно да обслужат, и като какви благодетели се изписват. Заедно с това всички ние имаме правото, но и задължението да предадем на потомците ни не спомени за красива природна среда и жалки остатъци от нея, а да им я оставим във вида, в който сме я наследили от тези преди нас.
След като една част от сънародниците ни, по препоръка и с активното съдействие на разни корифеи и доброжелатели уж ревностни защитници на частната собственост и на свещеното право всеки да има такава, придобиха понякога и по доста различни от законовите регламенти начини почти всичко, което беше съградено от и по Конституция принадлежеше на цялата нация, с несекващ апетит вече се стремят активно да добият и части от речните корита.Тези хора се опитват да свършат това под най-благородни предлози, замайвайки населението от речната зона на общината и държавните институции, от които зависи разрешението за ползване на набелязаните водни обекти, с поредица проекти за мини водноелектрически централи /МВЕЦ/ на р.Искър в участъка от моста на околовръстното шосе до с.Злокучане. На обществеността в последно време станаха известни три отделни проекта за изграждането на по няколко МВЕЦ на посочения участък. Два са на г-н Румен Милев - за първия като управител на МВЕЦ "Радина" ЕООД, а по втория пък като управител на "ББИ Енереджи"ЕООД. Двете дружества са със седалище в Пловдив. Третият е на управителя Емил Русев на "ХК Долен Искър 9" ЕООД със седалище в София. На всеки е известно колко по-пълноводни са Марица при Пловдив и Искър след Панчарево. Защо ли тогава е този интерес на въпросните инвеститори към нашия участък?
Оказа се, че по инициатива на Община Пловдив, на Марица се правят хидроложки проучвания и анализи, работи се по стратегия за устойчиво развитие и се предприемат мерки за защита профила на речното корито, бреговата зона флората и фауната, т.е. прилагат се европейски подходи и може би поради това класирането на такива проектчета е под голям въпрос. В района на София в тези направления се процедира по подобен начин. Виж в община Самоков е по-друго. Тук нещата са далеч по-прости и ясни - няма ненужни стратегии, много - много не се теоретизира, ако се аргументираш добре лесно може да бъдеш разбран, няма кой да скача срещу проекта ти и по досадни дреболии в него. Вместо да се остави реката да възстанови съсипаното от хищническата експлоатация през последните 30 години корито, й се помага, видимо водещи общински фактори предпочитат да се засипват брегове и да се потулят поразиите в този участък по заливните зони на множество язовирчета на МВЕЦ. Голяма работа, че след това там няма да има вече река. Не случайно общинското ръководство не възрази срещу никой от проектите. Участниците в гражданска инициатива, включили се в подписката с предложенията за река Искър до Министерство на околната среда и водите от 21.08.2009 г., категорично възразиха и по трите проекта. Важно е за всички жители на общината да знаят причините за това, за да се разсеят заблудите, в които предложителите на проектите се стараят да въведат всички нас и да се разберат правилно опасните последици за обществения интерес от реализирането на тези проекти. Ето за какво става въпрос:
Във всички проекти необходимите за производство на ел.енергия количества вода са доста повече от максималния отток на реката. Например МВЕЦ "Радина" трябва да произвежда 2 400 кWh електроенергия с 15 m3/s вода. Това количество вода означава на праговете в чертите на града по цялата ширина на коритото дълбочината да е 30 см при скорост на течението 1m/s, то постоянно. Някой да е виждал такова пълноводие някога, освен в рамките на 1-2 дни през лятото на 1977 г., когато изпуснаха язовир „Бели Искър" за ремонт? Дори и да имаше толкова вода предвидената ел.енергия не може да се произведе с този тип турбинни мощности и това го знаят немалкото специалисти от централите в Самоковско. Дали наистина проектите целят производство на енергия или нещо друго?
2. В оскъдно обявената проектна докуменация има редица неточности и несъответствия в данните, за котите на речното дъно, профила на реката, руслото, бреговата линия, денивелацията и др. Явно този подбор на удобни данни се прави с цел да се докажат реално несъществуващи възможности за реализация на определен замисъл, различен от обявения официално. Освен това поради структурата на бреговата зона - камък и чакъл, и сериозното просмукване ще се наложи язовирните стени да се направят доста по-широки, което означава и по-голяма заливна площ от проектираната. Този съществен момент грижливо се премълчава от проектантите и предложителите.
3. Притежателите на земеделски имоти от двете села на левия бряг в м. "Лаго" трябва да знаят, че срокът за експлоатация на стените и съоръженията е поне 50 години и са собственост на този, който ги е изградил. Той ще поиска съответни сервитути за съоръженията. Дали няма и тук да се повтори ламаринната гледка след Щъркелово гнездо и новоселския залив? Никъде не се говори за режима на достъп на хората до водоемите, ако въобще такъв се предвижда. Нищо не се споменава за запазване на традиционното осигуряване с вода за напояване на тези имоти, при какви условия, режим и цени.
4. Населението свърза изпълнението на проектите с осигуряване на работни места, но инвеститорите нямат задължението да наемат местна работна ръка, както при изграждането, така и при експлоатацията на централите.
5. Тези проекти не са съобразени с елементарните изисквания за растителността,птиците и рибите в речната зона. С лека ръка се пренебрегва важната подробност, че съществуващите крайбрежни ивици от върба и бяла елша са защитени от закона за биологичното разнообразие и Берлинската конвенция ги класира като приоритетни местообитания за опазване. За ценни видове птици като бял щъркел и други от защитената зона „Палакария", част от която е този участък, промените в средата ще бъдат крайно неблагоприятни. Силно засегнато ще бъде рибното богатство. Великодушно е предвидено към всеки водоем да има тесен рибен проход, но никой не е помислил какво ще става в него, когато редом с хищника пъстърва, плуват другите дребни видове, с които тя се храни. При наличието на 6 или 7 последователни водоема с проходи рибите ще могат да се разхождат от Татарски брод до Самоков без да има къде да се хранят и размножават. На предложителите на проектите е убягнало и още едно важно обстоятелство. Познатите на всички ни обитататели на тези води главоч, змиорка и двата вида кротушки са защитени от ЗБР и съгласно Берлинската конвенция ..."видът изисква приоритетно съхранение на неговите обитания"..., т.е. никакви язове, язовирчета, проходи и турбини.
Колко ли пари от хазната ще излетят, ако се допусне такова нарушение и страната ни бъде осъдена за него?
Това е само част от аргументацията, отразена в трите възражения до МОСВ и кмета на общината. Ще направим всичко необходимо да запознаем читателите с тях в цялост в хода на подготовката за срещата на екип от министерството с представителите на гражданите на общината в близко бъдеще.
Няма коментари:
Публикуване на коментар