Николина Николова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството:
Дунавската стратегия - нови възможности за растеж и просперитет през 2014 - 2020
Едно от предизвикателствата е пълноправното участие на България в бъдещата програма "Дунав"
Автор: Силвия ЗЛАТКОВА 267 прочитанияВ МРРБ зам.-министър Николова отговаря за Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно- териториално устройство", Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество", за координацията на дейностите по разработване и прилагане на национална стратегия за интегрирана морска политика, координацията на международните отношения и връзките с европейските институции, както и на политиките, по които МРРБ има отговорности към Съвета по европейските въпроси, координацията на политиките при подготовката и изпълнението на Стратегията 2020 в пътния сектор. Възпитаник е на Harvard Business School – Бостън, през 2010 завършва Harvard Alumni. У нас - от правния факултет към УНСС – София е магистър по право. Преди всъпването на настоящия й пост през 2011 г. е член на Управителния съвет на АПИ, в периода 2010 - 2011 г. е ръководител на звено „Контрол, комуникация и координация" към министъра на регионалното развитие, а преди това работи в частния бизнес
Г-жо Николова, две години след началото на стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав Европейската комисия представи първия доклад за напредъка по нея. Моля, обобщете накратко какви конкретни действия успя да реализира страната ни за този период в 11-те приоритетни тематични области?
- Вече разполагаме с доклада на Европейската комисия за Дунавската стратегия, който отбелязва съществените постижения, както и препоръки, за да се гарантира последователната работа по нейното успешно изпълнение с помощта на експертния опит на мрежите в региона на р. Дунав и основните заинтересовани лица за изготвянето на програмите. Стратегията дава нови възможности и хоризонти за всички дунавски страни да работят заедно за постигане на растеж и просперитет. Тя позволява по-добро сътрудничество, за да се подобри ефективността, влиянието и въздействието на политиките на европейско, национално и местно равнище, като се използват съществуващите политики и програми и се създават синергии между тях. Стратегията не разполага с конкретен финансов ресурс, затова усилията са насочени към подготовка и изпълнение на проекти по действащите оперативни програми и програмите за териториално сътрудничество. Трябва да отбележа, че проектите, които се изпълняват или подготвят, съответстват на 11-те приоритетни области. Бих споменала, че в областта на свързаността се подобрява общата българо-румънска инфраструктура (в доклада като добър пример се посочва Дунав мост 2), мерките за енергийна ефективност и газовата връзка България - Сърбия, работа по проекти за опазване на околната среда, мерки по защита от наводнения по р. Дунав с разработен план за предотвратяване на риска, проект WATER, система за управление и мониторинг на качеството на водите по ТГС Румъния - България във връзка с качеството на почвите и водите - изграждането на лаборатории за дългосрочни изследвания, участие на Русенския университет в проект за обучение на учители, преподаващи в учебни заведения с професионална насоченост, с цел повишаване на учителите и подобряване на връзката между учебния сектор и бизнеса, подкрепа за създаване на Дунавски научен фонд с цел насърчаване на иновациите и научните изследвания в региона и така да се отговори на целите на "Европа 2020". В областта на сигурността се акцентира върху доброто сътрудничество, координация и взаимодействие между партньорите. Като основна тема на комуникация е поставено граничното сътрудничество и по-активното привличане и присъединяването на Молдова и Украйна като партньори в това направление. Предстои изграждане на контактна мрежа и точки за сътрудничество по въпросите на сигурността. Целта е да се сподели с останалите партньори добрата практика. Предлага се координационният център да се базира в гр. Мохач, Унгария. На последното заседание на направляващата група по приоритетна ос 11 - сигурност, е взето решение да бъде включен нов приоритет - киберсигурност.
Много конкретни проекти има в областта на туризма, съвместни с Румъния и Сърбия. Успешното участие на България в Дунавската стратегия изисква осъществяване на дейности от различни ведомства и координация между тях за изпълнението на общ план за действие на всички заинтересовани страни с ясно дефинирани отговорности и конкретни задачи. На национално ниво е създаден Национален механизъм за координация на участието на България в Стратегията на ЕС за Дунавския регион. В съответствие с изискванията за добро управление и ефективно институционално взаимодействие и партньорство той вече се осъществява практически.
Докладът насърчава държавите членки на ЕС, включването на стратегията в плановете за следващото поколение от програми по регионалната политика за периода 2014 — 2020 г., а новият програмен период ще предостави големи възможности пред България и Румъния за развитието на региона. Какви проекти очаквате да се случат в този период, базирани на стратегически подходи?
- България е една от държавите с активно участие в стратегията. На политическо ниво страната ни провежда активен диалог със съседните държави с цел определяне на приоритетните проекти с ефект за Дунавския регион. На национално ниво целите на оперативните програми почти изцяло се препокриват с целите на стратегията. Осигурява се допълване и координация с мерките, предвидени в Дунавската стратегия. За България и в следващия програмен период предефинираните проекти, които съответстват на целите на стратегията, ще бъдат проекти по оперативна програма "Транспорт" и "Околна среда".
Споразумението за партньорство също ще отразява целите на Стратегията на ЕС за Дунавския регион и сътрудничество със съседните страни. Подкрепяме идеята на комисията за допълняемост между споразуменията за партньорство на съседни държави за дефиниране и залагане на общи приоритети.
По програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007 - 2013 предстои да бъде разработен съвместен проект за пространствено развитие на българо-румънския трансграничен регион. Чрез този проект ще бъдат набелязани общите за финансиране в следващия програмен период проекти от значение за Дунавския макрорегион като подготовката на проекти за нови мостове на р. Дунав, Дунавски панорамен път, велоалея.
В България Северозападният и Северният централен район са едни от най-слабо развитите региони в Европейския съюз. Затова се обсъжда в оперативните програми за развитие на човешките ресурси, иновации и предприемачество и наука и образование за интелигентен растеж да се предвидят допълнителни условия за подкрепа на проекти, които се изпълняват в тези два дунавски региона. Нещо повече – обсъжда се възможността за определяне на мерки, по които само бенефициенти от тези региони може да кандидатстват.
Какви са предизвикателствата пред страната ни за развитието на региона на река Дунав в ключовата 2013 - годината на подготовка на следващия програмен период?
- Както правилно отбелязвате, 2013 година е ключова година относно преговорите, касаещи новия програмен период. България ще бъде изправена пред две основни предизвикателства. Първото е свързано с намирането на отражение на целите и приоритетите на Дунавската стратегия в рамките на партньорското споразумение, което ще бъде рамката за финансиране на политиките в новия програмен период, и в рамките на секторните оперативни програми.ЕК ще очаква да види един интегриран подход по отношение на макрорегионалните стратегии от страна на държавите членки, в т.ч. и България, и финансирането на проекти, които са в синхрон с целите и приоритетите на Дунавската стратегия. Нещо повече, ЕК очаква да види как партниращите си държави съседи намират общи решения на съществуващите проблеми и ограничения в техните региони.В тази връзка ще подчертая, че България и Румъния стартираха изключително продуктивен диалог в тази насока именно с цел разработване на съвместни проекти от значение за трансграничния регион. На второ място, като предизвикателство в положителния смисъл на думата стои пълноправното участие на България в бъдещата програма "Дунав", в рамките на която българските публични власти и организации ще могат да си партнират с партньори от 14 държави при разработването и изпълнението на съвместни проекти.В момента активно протича процесът по програмиране на бъдещата програма и определяне на тематичната й насоченост. България участва в работната група по програмиране, като на един по-късен етап ще бъде преценена и възможността относно участието на България в структурата по управление на програмата.
Неотдавна в Русе обявихте, че ще бъдат създадени четири работни групи към междуведомствения комитет за устойчиво развитие на вътрешноводния транспорт в общия българско-румънски участък на река Дунав. Какъв е напредъкът в тази връзка и какво предстои?
- Да, на третото заседание на българо-румънския комитет за устойчиво развитие на вътрешноводния транспорт и свързаността в региона, което се проведе в Русе на 10 април, в синхрон с приетия план за действие на комитета одобрихме създаването на четири експертни работни групи (ЕРГ) към него. Създаването на тези четири експертни работни групи е продиктувано от нашата цел за осигуряването на платформа за интерниран подход, диалог и прозрачност при реализирането на дейностите и проектите, заложени в плана за действие на комитета. Поканили сме за участие в тези работни групи всички заинтересовани лица от България и Румъния, които имат пряка връзка с дейността на всяка от работните групи – представителите на държавните и местните институции, неправителствения сектор, граждански и професионални организации, представители на европейската комисия, "Джаспърс", ЕИБ, Дунавската комисия, Международната комисия за защита на р. Дунав и др. Целта е в рамките на един конструктивен диалог да се чуят мнението и препоръките на всички, за да може решенията, които ще се вземат, да бъдат балансирани и да са взели предвид всички гледни точки.
Всяка работна група се състои от ограничен брой представители – експерти в областта, защото е важно да имаме един работещ механизъм, на който да се обсъждат препоръките по отделните дейности, а не просто място, на което хората да се събират и само да си говорят. Работата на всяка от тези ЕРГ се координира от координатор и заместник-координатор и членовете на ЕРГ излизат с препоръки и предложения към членовете на съвместния комитет. Решенията по всяка една от дейностите се вземат единствено на заседание на комитета съгласно меморандума за разбирателство и правилата за работа на комитета.
Към момента предстои одобряване на разработените и координирани в рамките на комитета правила за работа на всяка една от работните групи. На 30 май в София ще се проведе 4-то заседание на комитета, на което всеки един от координаторите ще представи план за работа на работната група, която координира, както и ще се одобри състава на работните групи, като излъчването на представители продължава и в момента.
Един от основните приоритети при изпълнението на стратегията е свързаност - подобряване на достъпността, транспортните връзки и комуникации по река Дунав и към нея. Каквисъвместни проекти с Румъния можем да реализираме през следващия програмен период за подобряване на корабоплаването в общия участък на река Дунав?
- Едно от най-големите постижения е, че в рамките на комитета стартира работата по синхронизирането на общите транспортни планове на България и Румъния, особено що се касае до общите проекти. Другото много важно постижение е постигнатото съгласие с Румъния за съвместна подготовка и подаване на общите проекти, които искаме да финансираме по новия инструмент за свързана Европа. Такъв е проектът за подобряване на навигацията по общия българо-румънски участък на р. Дунав. В момента се работи ежедневно по подготовката на проекта - от "Джаспърс" се анализира направеното до момента по него и какви действия е необходимо допълнително да се извършат, особено в областта на околната среда. Целта е да имаме една апликационна форма, едни предпроектни проучвания, един ОВОС и т.н. Смятаме, че е съвсем реалистично да подадем общата апликационна форма към 2015 г. и да стартираме строителството най-късно 2016 г. Прогнозната стойност на общия проект е около 320 млн. евро, като когато се избере техническото решение, ще бъде ясна точната стойност.
Други общи проекти, които подготвяме и които са от съществено значение, са нови мостове на р. Дунав - нов мост на Русе - Гюргево; мост на Силистра - Калъраш, мост на Оряхово - Бекет и мост на Никопол - Турно Мъгуреле. Много амбициозна програма, но е важно да стартираме и направим необходимите технически анализи и да подготвим проктите. Средства от програмата за трансгранично сътрудничество България - Румъния могат да се използват за подготовка на стратегически проекти, каквито са мостовете. В тази връзка по прокта SPATIAL, който реализираме съвместно с Румъния, вече са предвидени средства и се стартира подготовката на анализи за трети мост на р. Дунав. Други проекти са интермодалните терминали – във Видин, Русе; Дунавски панорамен път, Дунавска велоалея. Обсъждане на общата стратегия и подготовка за изграждане на жп линията София - Видин - Калафат - Крайова и нейното финансиране чрез инструмента за свързана Европа предвид скорошното пускане в експлоатация на моста Видин - Калафат.
Всички тези дейности са заложении в плана за действие на комитета.
На какви трансгранични и други инфраструктурни проекти залагате още по линия на Дунавската стратегия?
- В рамките на този програмен период следва да се отбележи, че България участва активно в изпълнението на макрорегионалната стратегия на ЕС за Дунавския район. Проектите в подкрепа на Дунавската стратегия ще участват като част от изпълнението на приложимите финансови инструменти и програми в следващия програмен период, включително ТГС България - Румъния; България - Сърбия; програма "Дунав". За тази цел в ОПТ и ОПОС се включват предефинирани проекти, които покриват целите на стратегията. В друга част от програмите - ОППИ, ОПРЧР, ОПНОИР, се предвиждат допълнителни условия за подкрепа на проекти, които се изпълняват в двата дунавски района от ниво 2 на страната – Северозападен и Северен Централен район. Обсъжда се и възможността за определяне на мерки, ограничени до тези райони, към които само бенефициенти от тези райони могат да кандидатстват.
Освен на споменатите проекти залагаме и на подготовката и реализацията на други големи пътни и железопътни проекти, които имат съществено значение за развитието на региона, като скоростния път Видин - София, автомагистрала "Хемус"; скоростния път Русе - Шумен; скоростния път Русе - Велико Търново; жп линията Русе - Варна; интермодален терминал Видин и интермодален терминал Русе.
Освен в областта на транспортната инфраструктура залагаме на проекти в областта на туризма, енергетиката, околната среда (пречиствателни станции); иновациите, подготовка на различни клъстъри (например автомобилен във Видин); създаване на център за управление на риска и т.н.
Интервюто взе Силвия ЗЛАТКОВА
- Вече разполагаме с доклада на Европейската комисия за Дунавската стратегия, който отбелязва съществените постижения, както и препоръки, за да се гарантира последователната работа по нейното успешно изпълнение с помощта на експертния опит на мрежите в региона на р. Дунав и основните заинтересовани лица за изготвянето на програмите. Стратегията дава нови възможности и хоризонти за всички дунавски страни да работят заедно за постигане на растеж и просперитет. Тя позволява по-добро сътрудничество, за да се подобри ефективността, влиянието и въздействието на политиките на европейско, национално и местно равнище, като се използват съществуващите политики и програми и се създават синергии между тях. Стратегията не разполага с конкретен финансов ресурс, затова усилията са насочени към подготовка и изпълнение на проекти по действащите оперативни програми и програмите за териториално сътрудничество. Трябва да отбележа, че проектите, които се изпълняват или подготвят, съответстват на 11-те приоритетни области. Бих споменала, че в областта на свързаността се подобрява общата българо-румънска инфраструктура (в доклада като добър пример се посочва Дунав мост 2), мерките за енергийна ефективност и газовата връзка България - Сърбия, работа по проекти за опазване на околната среда, мерки по защита от наводнения по р. Дунав с разработен план за предотвратяване на риска, проект WATER, система за управление и мониторинг на качеството на водите по ТГС Румъния - България във връзка с качеството на почвите и водите - изграждането на лаборатории за дългосрочни изследвания, участие на Русенския университет в проект за обучение на учители, преподаващи в учебни заведения с професионална насоченост, с цел повишаване на учителите и подобряване на връзката между учебния сектор и бизнеса, подкрепа за създаване на Дунавски научен фонд с цел насърчаване на иновациите и научните изследвания в региона и така да се отговори на целите на "Европа 2020". В областта на сигурността се акцентира върху доброто сътрудничество, координация и взаимодействие между партньорите. Като основна тема на комуникация е поставено граничното сътрудничество и по-активното привличане и присъединяването на Молдова и Украйна като партньори в това направление. Предстои изграждане на контактна мрежа и точки за сътрудничество по въпросите на сигурността. Целта е да се сподели с останалите партньори добрата практика. Предлага се координационният център да се базира в гр. Мохач, Унгария. На последното заседание на направляващата група по приоритетна ос 11 - сигурност, е взето решение да бъде включен нов приоритет - киберсигурност.
Много конкретни проекти има в областта на туризма, съвместни с Румъния и Сърбия. Успешното участие на България в Дунавската стратегия изисква осъществяване на дейности от различни ведомства и координация между тях за изпълнението на общ план за действие на всички заинтересовани страни с ясно дефинирани отговорности и конкретни задачи. На национално ниво е създаден Национален механизъм за координация на участието на България в Стратегията на ЕС за Дунавския регион. В съответствие с изискванията за добро управление и ефективно институционално взаимодействие и партньорство той вече се осъществява практически.
Докладът насърчава държавите членки на ЕС, включването на стратегията в плановете за следващото поколение от програми по регионалната политика за периода 2014 — 2020 г., а новият програмен период ще предостави големи възможности пред България и Румъния за развитието на региона. Какви проекти очаквате да се случат в този период, базирани на стратегически подходи?
- България е една от държавите с активно участие в стратегията. На политическо ниво страната ни провежда активен диалог със съседните държави с цел определяне на приоритетните проекти с ефект за Дунавския регион. На национално ниво целите на оперативните програми почти изцяло се препокриват с целите на стратегията. Осигурява се допълване и координация с мерките, предвидени в Дунавската стратегия. За България и в следващия програмен период предефинираните проекти, които съответстват на целите на стратегията, ще бъдат проекти по оперативна програма "Транспорт" и "Околна среда".
Споразумението за партньорство също ще отразява целите на Стратегията на ЕС за Дунавския регион и сътрудничество със съседните страни. Подкрепяме идеята на комисията за допълняемост между споразуменията за партньорство на съседни държави за дефиниране и залагане на общи приоритети.
По програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007 - 2013 предстои да бъде разработен съвместен проект за пространствено развитие на българо-румънския трансграничен регион. Чрез този проект ще бъдат набелязани общите за финансиране в следващия програмен период проекти от значение за Дунавския макрорегион като подготовката на проекти за нови мостове на р. Дунав, Дунавски панорамен път, велоалея.
В България Северозападният и Северният централен район са едни от най-слабо развитите региони в Европейския съюз. Затова се обсъжда в оперативните програми за развитие на човешките ресурси, иновации и предприемачество и наука и образование за интелигентен растеж да се предвидят допълнителни условия за подкрепа на проекти, които се изпълняват в тези два дунавски региона. Нещо повече – обсъжда се възможността за определяне на мерки, по които само бенефициенти от тези региони може да кандидатстват.
Какви са предизвикателствата пред страната ни за развитието на региона на река Дунав в ключовата 2013 - годината на подготовка на следващия програмен период?
- Както правилно отбелязвате, 2013 година е ключова година относно преговорите, касаещи новия програмен период. България ще бъде изправена пред две основни предизвикателства. Първото е свързано с намирането на отражение на целите и приоритетите на Дунавската стратегия в рамките на партньорското споразумение, което ще бъде рамката за финансиране на политиките в новия програмен период, и в рамките на секторните оперативни програми.ЕК ще очаква да види един интегриран подход по отношение на макрорегионалните стратегии от страна на държавите членки, в т.ч. и България, и финансирането на проекти, които са в синхрон с целите и приоритетите на Дунавската стратегия. Нещо повече, ЕК очаква да види как партниращите си държави съседи намират общи решения на съществуващите проблеми и ограничения в техните региони.В тази връзка ще подчертая, че България и Румъния стартираха изключително продуктивен диалог в тази насока именно с цел разработване на съвместни проекти от значение за трансграничния регион. На второ място, като предизвикателство в положителния смисъл на думата стои пълноправното участие на България в бъдещата програма "Дунав", в рамките на която българските публични власти и организации ще могат да си партнират с партньори от 14 държави при разработването и изпълнението на съвместни проекти.В момента активно протича процесът по програмиране на бъдещата програма и определяне на тематичната й насоченост. България участва в работната група по програмиране, като на един по-късен етап ще бъде преценена и възможността относно участието на България в структурата по управление на програмата.
Неотдавна в Русе обявихте, че ще бъдат създадени четири работни групи към междуведомствения комитет за устойчиво развитие на вътрешноводния транспорт в общия българско-румънски участък на река Дунав. Какъв е напредъкът в тази връзка и какво предстои?
- Да, на третото заседание на българо-румънския комитет за устойчиво развитие на вътрешноводния транспорт и свързаността в региона, което се проведе в Русе на 10 април, в синхрон с приетия план за действие на комитета одобрихме създаването на четири експертни работни групи (ЕРГ) към него. Създаването на тези четири експертни работни групи е продиктувано от нашата цел за осигуряването на платформа за интерниран подход, диалог и прозрачност при реализирането на дейностите и проектите, заложени в плана за действие на комитета. Поканили сме за участие в тези работни групи всички заинтересовани лица от България и Румъния, които имат пряка връзка с дейността на всяка от работните групи – представителите на държавните и местните институции, неправителствения сектор, граждански и професионални организации, представители на европейската комисия, "Джаспърс", ЕИБ, Дунавската комисия, Международната комисия за защита на р. Дунав и др. Целта е в рамките на един конструктивен диалог да се чуят мнението и препоръките на всички, за да може решенията, които ще се вземат, да бъдат балансирани и да са взели предвид всички гледни точки.
Всяка работна група се състои от ограничен брой представители – експерти в областта, защото е важно да имаме един работещ механизъм, на който да се обсъждат препоръките по отделните дейности, а не просто място, на което хората да се събират и само да си говорят. Работата на всяка от тези ЕРГ се координира от координатор и заместник-координатор и членовете на ЕРГ излизат с препоръки и предложения към членовете на съвместния комитет. Решенията по всяка една от дейностите се вземат единствено на заседание на комитета съгласно меморандума за разбирателство и правилата за работа на комитета.
Към момента предстои одобряване на разработените и координирани в рамките на комитета правила за работа на всяка една от работните групи. На 30 май в София ще се проведе 4-то заседание на комитета, на което всеки един от координаторите ще представи план за работа на работната група, която координира, както и ще се одобри състава на работните групи, като излъчването на представители продължава и в момента.
Един от основните приоритети при изпълнението на стратегията е свързаност - подобряване на достъпността, транспортните връзки и комуникации по река Дунав и към нея. Каквисъвместни проекти с Румъния можем да реализираме през следващия програмен период за подобряване на корабоплаването в общия участък на река Дунав?
- Едно от най-големите постижения е, че в рамките на комитета стартира работата по синхронизирането на общите транспортни планове на България и Румъния, особено що се касае до общите проекти. Другото много важно постижение е постигнатото съгласие с Румъния за съвместна подготовка и подаване на общите проекти, които искаме да финансираме по новия инструмент за свързана Европа. Такъв е проектът за подобряване на навигацията по общия българо-румънски участък на р. Дунав. В момента се работи ежедневно по подготовката на проекта - от "Джаспърс" се анализира направеното до момента по него и какви действия е необходимо допълнително да се извършат, особено в областта на околната среда. Целта е да имаме една апликационна форма, едни предпроектни проучвания, един ОВОС и т.н. Смятаме, че е съвсем реалистично да подадем общата апликационна форма към 2015 г. и да стартираме строителството най-късно 2016 г. Прогнозната стойност на общия проект е около 320 млн. евро, като когато се избере техническото решение, ще бъде ясна точната стойност.
Други общи проекти, които подготвяме и които са от съществено значение, са нови мостове на р. Дунав - нов мост на Русе - Гюргево; мост на Силистра - Калъраш, мост на Оряхово - Бекет и мост на Никопол - Турно Мъгуреле. Много амбициозна програма, но е важно да стартираме и направим необходимите технически анализи и да подготвим проктите. Средства от програмата за трансгранично сътрудничество България - Румъния могат да се използват за подготовка на стратегически проекти, каквито са мостовете. В тази връзка по прокта SPATIAL, който реализираме съвместно с Румъния, вече са предвидени средства и се стартира подготовката на анализи за трети мост на р. Дунав. Други проекти са интермодалните терминали – във Видин, Русе; Дунавски панорамен път, Дунавска велоалея. Обсъждане на общата стратегия и подготовка за изграждане на жп линията София - Видин - Калафат - Крайова и нейното финансиране чрез инструмента за свързана Европа предвид скорошното пускане в експлоатация на моста Видин - Калафат.
Всички тези дейности са заложении в плана за действие на комитета.
На какви трансгранични и други инфраструктурни проекти залагате още по линия на Дунавската стратегия?
- В рамките на този програмен период следва да се отбележи, че България участва активно в изпълнението на макрорегионалната стратегия на ЕС за Дунавския район. Проектите в подкрепа на Дунавската стратегия ще участват като част от изпълнението на приложимите финансови инструменти и програми в следващия програмен период, включително ТГС България - Румъния; България - Сърбия; програма "Дунав". За тази цел в ОПТ и ОПОС се включват предефинирани проекти, които покриват целите на стратегията. В друга част от програмите - ОППИ, ОПРЧР, ОПНОИР, се предвиждат допълнителни условия за подкрепа на проекти, които се изпълняват в двата дунавски района от ниво 2 на страната – Северозападен и Северен Централен район. Обсъжда се и възможността за определяне на мерки, ограничени до тези райони, към които само бенефициенти от тези райони могат да кандидатстват.
Освен на споменатите проекти залагаме и на подготовката и реализацията на други големи пътни и железопътни проекти, които имат съществено значение за развитието на региона, като скоростния път Видин - София, автомагистрала "Хемус"; скоростния път Русе - Шумен; скоростния път Русе - Велико Търново; жп линията Русе - Варна; интермодален терминал Видин и интермодален терминал Русе.
Освен в областта на транспортната инфраструктура залагаме на проекти в областта на туризма, енергетиката, околната среда (пречиствателни станции); иновациите, подготовка на различни клъстъри (например автомобилен във Видин); създаване на център за управление на риска и т.н.
Интервюто взе Силвия ЗЛАТКОВА
| Четирите Експертни работни групи (ЕРГ) ЕРГ за подобряване на навигацията – координатор – Румъния, заместник координатор – България Основните й задачи са свързани с координиране на дейностите и осигуряване на прозрачност по подготовка на проекта за подобряване на корабоплаването в общия българо-румънски участък на р.Дунав, като например: пред-проектните проучвания, докладите по ОВОС, дейностите по ЕСПО конвенцията и т.н. Към момента Джаспърс ни помага в процеса на финализиране на дейностите по подготовката и извършването на допълнителни такива, за да може да стартираме изпълнението на този толкова важен проект най- късно през 2016 г. ЕРГ за подобряване на свързаността в региона - координатор – България, заместник координатор – Румъния Основната й задача е свързана с анализирането на възможностите за подготовка и изпълнението на конкретни проекти свързани с подобряване на свързаността в региона, като например: подготовка на нови мостове на р. Дунав; пътни и железопътни проекти, интермодални терминали; подобряване на пристанищната инфраструктура ЕРГ за двустранните правни отношения и ЕГТС - координатор – Румъния, заместник координатор – България Основните й задачи са свързани с анализиране и промяна при необходимост на съществуващите двустранните правни отношения в областта на вътрешно-водния транспорт. Друга много важна задача на тази група е подготовката на всички необходими документи за създаване на ЕГТС по Регламента за ЕГТС между България и Румъния (европейска група за териториално сътрудничество), който да подготви и изпълни проекта за подобряване на корабоплаването в общия участък на р. Дунав. ЕРГ за поддръжка и инфраструктура - координатор – България, заместник координатор – Румъния Основните й задачи са свързани с координиране на дейностите, свързани с подобряване на инфраструктурата по реката, както й нейната поддръжка, с оглед своевременно адресиране на проблемите, които възникват при понижаване, повишаване и/или замръзване на водите на река Дунав. |
Още по темата
ИПГВР на Русе – добрият модел за изпълнение на Дунавската стратегия на ЕС
Пет интегрирани проекта в зоната с публични функции в ИПГВР на Плевен
Стара Загора готви мащабни индустриални, културни и образователни проекти
Комплексен подход към проектите предлага екипът в Бургас
Цялостни проекти за подобряване на градската среда в осем подзони във Варна
Десет комплексни проекта променят облика на Пловдив до 2020 г.
Интегрирани инвестиции за градско развитие
Представиха проектите от ИПГВР на София
ИПГВР на Русе – добрият модел за изпълнение на Дунавската стратегия на ЕС
Пет интегрирани проекта в зоната с публични функции в ИПГВР на Плевен
Стара Загора готви мащабни индустриални, културни и образователни проекти
Комплексен подход към проектите предлага екипът в Бургас
Цялостни проекти за подобряване на градската среда в осем подзони във Варна
Десет комплексни проекта променят облика на Пловдив до 2020 г.
Интегрирани инвестиции за градско развитие
Представиха проектите от ИПГВР на София
Няма коментари:
Публикуване на коментар