разрушени пътища Община Банско, с Филипово

Кметът Георги Икономов свика кризисен щаб тази сутрин.

Повод за спешната среща са проливните дъждове, които паднаха през последното денонощие. В резултат на придошлите води на река Осеновска е пострадал част от пътя между селата Филипово и Осеново, община Банско. Временно движението между двете населени места е спряно. Няма опастност за населението на двете селища.

На спешната среща на експертите се създаде план за незабавни действия за отстраняване на щетите и се пристъпи към изпълнението му.

Кметът на Банско съобщи,че във връзка с падналите проливни дъждове през последното денонощие, са сформирани екипи за наблюдение и реакция във всички кметства на общината. Всички реки се обхождат постоянно от екипи на кметските наместници.Във връзка с интензивно променящата се хидрометеорологична обстановка е активирана 24-часовата дейност на оперативното звено към Община Банско.

Данни за безпокойство сред населението на общината няма.

Банско, 15 март 2013

Да се похвалиш с глупостта си

Община Банско пусна на сайта си новина, с която радостно ни съобщава, че са си бетонирали реката.  Да им е честито!  Да припомним само, че преди десетина дена Вестинк Струма (на 26 февруари 2013) улужливо съобщи за потоп в село Баня, община Разлог.  Тогава нищо не бе споменато за помпозния проект на Банско, от където идват прелялите реки (справка - картата).  Колкото и да им се нрави на управниците, изправянето и продълбочаването на речните легла е неефективна мярка за предпазване от наводнения, която просто ги концентрира по-надолу по реката.  За сметка на това подобни начинания са изключително скъпи и са предпоставка за корупция.  Въпреки това никой не го интересува къде отива реката. 


ПРИКЛЮЧИХА СТРОИТЕЛНО РЕМОНТНИТЕ ДЕЙНОСТИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТ „ПОЧИСТВАНЕ НА КОРЕКЦИЯ НА Р. ГЛАЗНЕ И РЕКОНСТРУКЦИЯ ПРАГОВЕ – II – РИ ЕТАП, ПРЕЗ ГР. БАНСКО

Приключиха строително ремонтните дейности от втория етап от почистването на корекцията на р. Глазне и реконструкцията на праговете. Според информация на зам. кмета г-н Баненски проектът е финансиран от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет на обща стойност около 700 000 лв. Изпълнител на проекта е „Консорциум Банско 2020".

Този проект обхваща частта на корекцията, изпълнена като първи етап през 1976 г. Дължината на ремонтирания участък е 1163.38 м.

По първоначалното задание с проекта трябваше да се даде решение за почистване на речното корито и да се ремонтират и възстановят компроментираните прагове на реката. Община Банско, по предложение на кмета Икономов, изиска задачата да се разшири, така че да се извърши цялостно обследване на коригирания участък на р. Глазне, като се проверят възможностите на речното корито и да се възстановят всички компроментирани елементи. Решението за промяна на проекта се базира на авторитетните становища на: инж. Янко Богатинов – главен проектант на корекция на р. Глазне, доц. д-р инж. Николай Лисев и инж. Сава Тачев.

При огледите през месеците декември 2011 и март 2012 беше констатирано , че речното корито е затлачено с речни наноси, които достигат от 0.3м до 2.50 м.над установеното; има храстовидна растителност и отделни дървета, както и изхвърлени строителни отпадъци. Също така речните прагове бяха с нарушена цялост, както имаше и такива, които бяха частично съборени или напълно разрушени ( като прагове 8, 9 и 10). Най-притеснителен бе фактът, че при разрушените прагове 9 , 10 и 11 основите на стените бяха разкрити и частично подкопани, което създаваше пряка опастност от тяхното рухване.

В момента всички наранени прагове са ремонтирани, а разрушените – изцяло възстановени. Дърветата и храстите са изсечени и извозени. Коритото е почистено. По този начин се гарантира добрата водопроводимост и се ограничават рисковете за наводнения в гр. Банско.

Австрия и ВЕЦ

Австрия - европейският "специалист" по ВЕЦ-ове

15.11.2010 11.14

Австрия в момента произвежда две трети от електричеството си чрез ВЕЦ-ове, а в бъдеще делът ще нарасне още, съобщава германският вестник "Ханделсблат".

След известно затишие, настъпило след 90-те години, сега страната отново е изправена пред бум на хидроенергетиката, тъй като големите енергийни концерни планират мащабни инвестиции в нови съоръжения. Предложени са 80 проекта, оценени на 6,2 милиарда евро.

Най-голям дял от инвестициите е насочен към екологични водноелектрически електроцентрали, разположени в западните части на страната. Австрия вече е призната за европейския "специалист" по хидроенергетика, а при изпълнение на всички проекти мощността на австрийските електроцентрали ще се повиши с близо 40 процента от сегашните 21 000 мегавата.

За инвеститорите милиардите, определени за нови ВЕЦ-ове, са добре вложени пари. За по-голямо използване на силата на водата има и още една причина - за да постигнат целите за борба с климатичните промени, много страни залагат а енергия от слънцето или вятъра. Ако обаче слънчевите лъчи не са достатъчни, а ветровете - твърде слаби, то трябва да се използват други екологични алтернативи. /Дарик радио

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=510905

гл.ас. инж. Ангел Захариев

гл.ас. инж. Ангел Захариев

Хидротехнически факултет, Катедра Хидротехника

Кабинет	А426
Приемно време	Приемно време уч. 2012/2013Зимен семестър (Октомври-Януари)  Понеделник-11.00-13.00 Вторник-10.00-12.00  Сряда-Х  Четвъртък-Х  Петък-Х  Седмица за заверки- Понеделник 10,00ч.-12,00  Вторник 10,00-12,00  Сряда 10,00-12,00  Четвъртък 10,00-12,00  Петък 10,00-12,00
Телефон	9635245/598
E-mail	ang_fhe@uacg.bg
Място и дата на раждане	гр. Хасково 25.04.1974
Постъпил в УАСГ	2002

Образование

09. 1995 – 06. 2000 Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия-София кат."Хидротехника"; Специалност – ВЕЦ и Деривационни Системи Магистър по ХТС /MSc/:

20. 09. 2012 Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия-София кат."Хидротехника";

ОНС "Доктор"

Научно направление - 5.7. АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ

(02.15.07)ХИДРОТЕХНИЧЕСКО СТРОИТЕЛСТВО
 

Езици

Английски-Писмено-Мн.Добро, Говоримо-Мн. Добро, Четене-Отлично;

Руски-Писмено-Мн.Добро, Говоримо-Мн. Добро, Четене-Отлично;

Китайски- Писмено-300-350 йероглифа, Говоримо-Основни умения,Четене-Основни умения;

Научни интереси

Хидроенергийно строителство: ВЕЦ И МВЕЦ-Нисконапорни МВЕЦ,Водовземания от реки, Язове, Деривации и деривационни съоръжения-напорни/безнапорни, подземни/повърхностни. Числено 2D и 3D моделиране на речни участъци,

КОНСТРУКТИВНО ОБСЛЕДВАНЕ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА ВЕЦ И МВЕЦ И ПОДЗЕМНИ ДЕРИВАЦИИ

Хидромеханично оборудване:-технологични проблеми/монтаж пускане в експлоатация/, турбини тип "Каплан", "Францис", "Пелтон", "Мичел-Банки", "Архимедов винт" и др.

Екологични аспекти на ХТС: Рибни проходи-"технически" тип и "био" коридори, рибни рампи.

Хидротехническо строителство: МалкиНЯС-земнонасипни, каменно насипни, диги, укрепване на речни легла и защита от наводнения.

Членство

КИИП /Камара на Инженерите в Инвестиционното Проектиране/

Проектант с ППП №06913 Конструкции на ХТС

БДГЯ /Българско Дружество по Големите Язовири/ - Член

ESHA /European Small Hydro Association/ - - Член

Участие в научно-изследователски проекти

"Хидравлично изследване на настъпалени габионни преливници"-УАСГ, 2004-2007г.

Участие в проектиране и строителство

1. МВЕЦ "Димитровград" - 3,2 MW- Работен проект, Гл. проектант

2. МВЕЦ "Давидково-2"" – 0.42 MW - Работен проект, Гл. проектант

3. МВЕЦ "Наречен"- ПП.

4. МВЕЦ "Долене-1" -1.0 MW -Проектант ХТС.

5. МВЕЦ "Филипово"- ПП, Проектант ХТС.

6. МВЕЦ "Места-1"- ПП, Проектант ХТС.

7. МВЕЦ "Дебнево"- 0.4 MW ПП, Гл. проектант.

8. МВЕЦ "Душево" - 0.25 MW - Работен проект, Гл. проектант.

9. МВЕЦ "Костена"- Работен проект, проектант ХТС.

10. МВЕЦ "Каменица"- 0.6 MW Работен проект, проектант ХТС.

11. МВЕЦ "Устрем "-1.0 MW - Работен проект, Гл. проектант, Авторски надзор.

12. МВЕЦ "Елхово" - 0.5 MW - ПП, Гл. проектант.

13. МВЕЦ "Мелник "- 0.5 MW - Работен проект, Гл. проектант.

14. МВЕЦ "Лъки " - 0.8MW - Работен проект, Гл. проектант

15. МВЕЦ "Певал"-0.5 MW - Работен проект, Гл. проектант

16. МВЕЦ "Брезе"- Водохващане, Работен проект, Гл. проектант

17. МВЕЦ "Дългата река"- Напорен тръбопровод, Работен проект, Гл. проектант

18. МВЕЦ "Домлян"- Напорен тръбопровод, Работен проект, Гл. проектант

19. МВЕЦ "Катунци"- Напорен тръбопровод, изследване за хидравличен удар

20. МВЕЦ-Проучвания, Оптимизации на технически решения-над 15броя.

21. Корекция на дере I-пром зона гр. Момчилград. Проектант ХТС

22. Корекция на р. Хасковска-„Изследване на пропускната способност",

23. Укрепване на р.Тунджа при с. Самуилово ремонтно-възстановителни работи.

24. Корекция на река с. Строево. Гл. проектант, Авторски надзор.

25. Корекция на река с. Маноле Гл. проектант

26. Корекция на река с. Скутаре Гл. проектант

27. Корекция на река Стара река, с. Белчин-Гл. проектант, управление на проектирането на прилежащата инфраструктура. Авторски надзор.

28. Язовир Тихомир-Работен проект.

29. Язовир Орманя. – Работен проект, проектант ХТС. Авторски надзор.

30. Язовир Лале- ремонтно-възстановителни работи, проектант ХТС

31. Язовир Жълтушa- ремонтно-възстановителни работи, проектант ХТС

32. Оценка на хидроенергийния потенциал на водопроводната мрежа на гр. Априлци.

33. SOFIA AIRPORT LOT-B2-Корекция на р. Искър северна зона. проектант ХТС

34. Рибарско пристанище „Мичурин"- Технически проект

35. Пристанища „Лом", „Вардим"- Технически проект, Проектант ХТС

36. Дълбоководно заустване в Черно Море на ПСОВ „ХУМАТА" изследване на тръбопровода.

37. Над 20 проекта за ВиК системи в това число сондажни кладенци за мин. води.

38. МВЕЦ "Десислава" - Авторски надзор.

39. МВЕЦ "Тъжа-1" - Проектант ХТС.

40. МВЕЦ "Тъжа-2" - Проектант ХТС.

41. МВЕЦ "Павликени" 0,8MW - Гл. проектант.

42. МВЕЦ "Вичван" 0.5MW- Гл. проектант.

43. МВЕЦ "Костенец" - 0.02MW -Гл. Проектант.

44. МВЕЦ "ОСИКА" - 0,26MW - Рехабилитация. Гл. Проектант.

45. ВЕЦ "Устово" - проект за рибни проходи на водохващания на р. Черна и р. Бяла. Гл. проектант.

46. ВЕЦ "Бял Извор" - проект за рибни проходи на водохващания на р. Арда.

Ключови думи за научно-изследователска дейност

ВЕЦ И МВЕЦ-Нисконапорни МВЕЦ, Водовземания от реки, Язове, Деривации и деривационни съоръжения.

 Обследване и рехабилитация на ВЕЦ и МВЕЦ

Рибни проходи-"технически" тип и "био" коридори, рибни рампи.

МалкиНЯС-земнонасипни, каменно насипни, диги, укрепване на речни легла, защита от наводнения.

 

АМИРАНИ НАСИПИ

Хидравлично моделиране на ХТС

Числено моделиране на взаимодействия "Флуид-Конструкция"

Публикации

1. Захариев А., Вариантни решения за подобряване на технико-икономическите показатели на МВЕЦ, Годишник на УАСГ – София, Vol XL. 2004-2005.

2. Захариев А., Последици от наводненията върху ХТС в района на Родопите, Ден на водата, София, март 2006.

3. Захариев А., Нови решения от габиони за конструкция на масивния яз на обикновени водохващания, БУЛАКВА, София, Март 2005.

4. Zahariev A., Flood after-effects on the recently build small power plants in the region of Rhodopes Mountain, Second Bulgarian-Austrian Seminar "Hydraulic engineering and envoironment", Sofia, 27-28 October 2005.

5. Zahariev A., Nicolcheva B., Using of modular systems for river training as environmental solutions, Second Bulgarian-Austrian Seminar " Hydraulic engineering and envoironment", Sofia, 27-28 October 2005.

6. Захариев А., „Хидравлично изследване на настъпалени преливници от габиони при обикновенни водохващания", Юбилейна научна конференция-65 години УАСГ, София, 2007

7. Захариев А., Стоянова В., „Хидравлично моделиране с HEC-RAS 4.0. на участък от р.Марица за определяне на кривата на водната повърхност на МВЕЦ "ДИМИТРОВГРАД", Първа научно-приложна конференция за студенти, докторанти, дипломанти, УАСГ, София, 2009г.

Хоби

Бокс Китайски бойни изкуства-Фандзъ, ФънМоГун, ТайЧиЧуан, ПиГуаДжан

Новата модна линия МВЕЦ в Самоковско

Автор: Бойчо Стамболийски | 17.12.2009

Не бива да забравяме, че това, което имаме като природа най-грижливо е пазено от народа ни като светиня от Аспарухово време до днес от повече от петдесет поколения и е отстоявано през вековете по бойни полета с цената на кръвта и живота на безброй чеда на Родината. Свидетелства за това в родния ни край, а и в цялата страна, колкото щеш. Дори и само по тези причини правото на всички обикновени хора да имат и да ползват тази природа свободно и общодостъпно, е свещено и неотменимо, независимо какви закони са написали за това едни или други политиканти и как им се ще да ги прилагат, чий нашенски или чужд интерес и под какъв предлог се стараят възмездно да обслужат, и като какви благодетели се изписват. Заедно с това всички ние имаме правото, но и задължението да предадем на потомците ни не спомени за красива природна среда и жалки остатъци от нея, а да им я оставим във вида, в който сме я наследили от тези преди нас.

След като една част от сънародниците ни, по препоръка и с активното съдействие на разни корифеи и доброжелатели уж ревностни защитници на частната собственост и на свещеното право всеки да има такава, придобиха понякога и по доста различни от законовите регламенти начини почти всичко, което беше съградено от и по Конституция принадлежеше на цялата нация, с несекващ апетит вече се стремят активно да добият и части от речните корита.Тези хора се опитват да свършат това под най-благородни предлози, замайвайки населението от речната зона на общината и държавните институции, от които зависи разрешението за ползване на набелязаните водни обекти, с поредица проекти за мини водноелектрически централи /МВЕЦ/ на р.Искър в участъка от моста на околовръстното шосе до с.Злокучане. На обществеността в последно време станаха известни три отделни проекта за изграждането на по няколко МВЕЦ на посочения участък. Два са на г-н Румен Милев - за първия като управител на МВЕЦ "Радина" ЕООД, а по втория пък като управител на "ББИ Енереджи"ЕООД. Двете дружества са със седалище в Пловдив. Третият е на управителя Емил Русев на "ХК Долен Искър 9" ЕООД със седалище в София. На всеки е известно колко по-пълноводни са Марица при Пловдив и Искър след Панчарево. Защо ли тогава е този интерес на въпросните инвеститори към нашия участък?

Оказа се, че по инициатива на Община Пловдив, на Марица се правят хидроложки проучвания и анализи, работи се по стратегия за устойчиво развитие и се предприемат мерки за защита профила на речното корито, бреговата зона флората и фауната, т.е. прилагат се европейски подходи и може би поради това класирането на такива проектчета е под голям въпрос. В района на София в тези направления се процедира по подобен начин. Виж в община Самоков е по-друго. Тук нещата са далеч по-прости и ясни - няма ненужни стратегии, много - много не се теоретизира, ако се аргументираш добре лесно може да бъдеш разбран, няма кой да скача срещу проекта ти и по досадни дреболии в него. Вместо да се остави реката да възстанови съсипаното от хищническата експлоатация през последните 30 години корито, й се помага, видимо водещи общински фактори предпочитат да се засипват брегове и да се потулят поразиите в този участък по заливните зони на множество язовирчета на МВЕЦ. Голяма работа, че след това там няма да има вече река. Не случайно общинското ръководство не възрази срещу никой от проектите. Участниците в гражданска инициатива, включили се в подписката с предложенията за река Искър до Министерство на околната среда и водите от 21.08.2009 г., категорично възразиха и по трите проекта. Важно е за всички жители на общината да знаят причините за това, за да се разсеят заблудите, в които предложителите на проектите се стараят да въведат всички нас и да се разберат правилно опасните последици за обществения интерес от реализирането на тези проекти. Ето за какво става въпрос:

Във всички проекти необходимите за производство на ел.енергия количества вода са доста повече от максималния отток на реката. Например МВЕЦ "Радина" трябва да произвежда 2 400 кWh електроенергия с 15 m3/s вода. Това количество вода означава на праговете в чертите на града по цялата ширина на коритото дълбочината да е 30 см при скорост на течението 1m/s, то постоянно. Някой да е виждал такова пълноводие някога, освен в рамките на 1-2 дни през лятото на 1977 г., когато изпуснаха язовир „Бели Искър" за ремонт? Дори и да имаше толкова вода предвидената ел.енергия не може да се произведе с този тип турбинни мощности и това го знаят немалкото специалисти от централите в Самоковско. Дали наистина проектите целят производство на енергия или нещо друго?

2. В оскъдно обявената проектна докуменация има редица неточности и несъответствия в данните, за котите на речното дъно, профила на реката, руслото, бреговата линия, денивелацията и др. Явно този подбор на удобни данни се прави с цел да се докажат реално несъществуващи възможности за реализация на определен замисъл, различен от обявения официално. Освен това поради структурата на бреговата зона - камък и чакъл, и сериозното просмукване ще се наложи язовирните стени да се направят доста по-широки, което означава и по-голяма заливна площ от проектираната. Този съществен момент грижливо се премълчава от проектантите и предложителите.

3. Притежателите на земеделски имоти от двете села на левия бряг в м. "Лаго" трябва да знаят, че срокът за експлоатация на стените и съоръженията е поне 50 години и са собственост на този, който ги е изградил. Той ще поиска съответни сервитути за съоръженията. Дали няма и тук да се повтори ламаринната гледка след Щъркелово гнездо и новоселския залив? Никъде не се говори за режима на достъп на хората до водоемите, ако въобще такъв се предвижда. Нищо не се споменава за запазване на традиционното осигуряване с вода за напояване на тези имоти, при какви условия, режим и цени.

4. Населението свърза изпълнението на проектите с осигуряване на работни места, но инвеститорите нямат задължението да наемат местна работна ръка, както при изграждането, така и при експлоатацията на централите.

5. Тези проекти не са съобразени с елементарните изисквания за растителността,птиците и рибите в речната зона. С лека ръка се пренебрегва важната подробност, че съществуващите крайбрежни ивици от върба и бяла елша са защитени от закона за биологичното разнообразие и Берлинската конвенция ги класира като приоритетни местообитания за опазване. За ценни видове птици като бял щъркел и други от защитената зона „Палакария", част от която е този участък, промените в средата ще бъдат крайно неблагоприятни. Силно засегнато ще бъде рибното богатство. Великодушно е предвидено към всеки водоем да има тесен рибен проход, но никой не е помислил какво ще става в него, когато редом с хищника пъстърва, плуват другите дребни видове, с които тя се храни. При наличието на 6 или 7 последователни водоема с проходи рибите ще могат да се разхождат от Татарски брод до Самоков без да има къде да се хранят и размножават. На предложителите на проектите е убягнало и още едно важно обстоятелство. Познатите на всички ни обитататели на тези води главоч, змиорка и двата вида кротушки са защитени от ЗБР и съгласно Берлинската конвенция ..."видът изисква приоритетно съхранение на неговите обитания"..., т.е. никакви язове, язовирчета, проходи и турбини.

Колко ли пари от хазната ще излетят, ако се допусне такова нарушение и страната ни бъде осъдена за него?

Това е само част от аргументацията, отразена в трите възражения до МОСВ и кмета на общината. Ще направим всичко необходимо да запознаем читателите с тях в цялост в хода на подготовката за срещата на екип от министерството с представителите на гражданите на общината в близко бъдеще.

http://www.sedmitsa.com/obshtestvo/p3-1411-14.html

Кой строи ВЕЦ?

МВЕЦ

  

• МВЕЦ "Ботуня" (на р. Ботуня)

Обща инсталирана мощност 0,60 МВт - в експлоатация

• МВЕЦ "Априлци" (на р. Видима)

Обща инсталирана мощност 0,62 МВт - в експлоатация

• МВЕЦ "Зора" (на р. Видима)

Обща инсталирана мощност 0,6 МВт - в строителство

• МВЕЦ "Средногорци-І" (на р. Арда)

Обща инсталирана мощност 1,0 МВт - в експлоатация

• МВЕЦ "Ухловица" (на р. Арда)

Обща инсталирана мощност 0,35 МВт - в строителство

• МВЕЦ "Алеко и синове" (на р. Кутелска)

Обща инсталирана мощност 0,40 МВт - в експлоатация

• МВЕЦ "Средногорци-2000" (на р. Арда)

Обща инсталирана мощност 0,794 МВт - в експлоатация

• МВЕЦ "Давидково-1" (на р. Давидковска)

Обща инсталирана мощност 0,761 МВт - в експлоатация

• Три руслови малки ВЕЦ – "Зверино", "Черепиш" и "Лютиброд" (на р. Искър)

МВЕЦ "Зверино" - Обща инсталирана мощност 3,045 МВт - в процедура за получаване на разрешение за строеж

МВЕЦ "Черепиш" - Обща инсталирана мощност 3,018 МВт - получени водни права.

МВЕЦ "Лютиброд" - Обща инсталирана мощност 3,212 МВт - в нова процедура за водни права.

• Каскада от три руслови малки ВЕЦ – "Кресна-1", "Кресна-2" и "Кресна-3" (на р. Струма)

МВЕЦ "Кресна-1" - Обща инсталирана мощност 3,200 МВт - в строителство

МВЕЦ "Кресна-2" - Обща инсталирана мощност 2,933 МВт

МВЕЦ "Кресна-3" - Обща инсталирана мощност 4,266 МВт

• МВЕЦ "Давидково-2" (на р. Давидковска)

Обща инсталирана мощност 0,823 МВт - в експлоатация.

• МВЕЦ "Чаир дере" (на р. Чаир дере)

Обща инсталирана мощност 1,27 МВт - в строителство

• МВЕЦ "Енерджи - Говедарци" (на р. Горна прека, Мальовишка и Черни Искър)

Обща инсталирана мощност 3,677 МВт – в строителство

• Каскада от четири руслови малки ВЕЦ – "Струма-1", "Струма-2", "Струма-3" и "Струма-4" (на р. Струма)

МВЕЦ "Струма-1" - Обща инсталирана мощност 3,150 МВт

МВЕЦ "Струма-2" - Обща инсталирана мощност 3,150 МВт

МВЕЦ "Струма-3" - Обща инсталирана мощност 3,885 МВт

МВЕЦ "Струма-4" - Обща инсталирана мощност 4,380 МВт - в процедура за получаване на водни права.

• МВЕЦ "Манастирска" (на р. Манастирска и Скокова)

Обща инсталирана мощност 0,410 МВт - в строителство

• МВЕЦ "Калето" на язовир "Жеков вир"

        Обща инсталирана мощност 3,3 МВт – в строителство

• МВЕЦ "Енерджи - Чипровци"   (на р. Чипровска)

Обща инсталирана мощност 0,810 МВт - в процедура за получаване на разрешение за строеж

http://www.inter-communication.eu/content/view/23/38/lang,bg/

Глобени ВЕЦ

10 000 лева глоба отнесе фирмата на финансиста и банкер Светослав Божилов за мини-ВЕЦ в Родопите. Санкцията е наложена на "Хидроенергетика Родопи" ЕООД от "Басейнова дирекция" - Пловдив.

Едноличното дружество е собственост на "Венчър Екуити България" ЕАД, което принадлежи на Светослав Божилов. Той е бизнес партньор на банкерката Цветелина Бориславова - имаше дял в СИБанк по времето, когато бившата приятелка на премиера Бойко Борисов бе основен акционер в трезора.

Миналата есен чрез две фирми Божилов и Бориславова си поделиха собствеността в любимия на тройната коалиция курорт край Разлог "Катарино СПА". Глобата за "Хидроенергетика Родопи" е затова, че са направили микро-ВЕЦ "Баните" на р. Малка Арда, без да имат разрешително за ползване на воден обект, обясни шефът на "Басейнова дирекция" Атанаска Тунтова.

Вчера от "Хидроенергетика Родопи" не коментираха казуса. За същото нарушение с по 10 000 лв. са били наказани още две мини-ВЕЦ - "Хладилника" на р. Давидковска (снимка 1 - стена; снимка 2 - пресъхнало речно корито), собственост на "Алеко" ЕООД, и "Чаир дере" на пловдивската "Хидроенерджи". Собственик на "Хладилника" е Алеко Келешев, който чрез фирмата си "Ай Пи Зет" е държал 10% в "Хидроенергетика Родопи" до 2009 г. Тогава в нея влязла компанията на финансиста Божилов. "Изобщо не ви интересува за какво сме глобени", коментира Алеко Келешев.

10 000 лв. глоба е наложена и за централата на р. Забърдска, собственост на ЕТ "Ник 60 Недялко Колаксъзов". Там са надградили незаконно масивна стена, за да завирят реката за малката ВЕЦ. Колаксъзов не бе открит за коментар. Според Атанаска Тунтова фирмите нарочно "пропускат" ваденето на разрешителни, за да заобиколят контрола на "Басейнова дирекция" по време на строежа на централите.

Инвеститорите обаче смятат, че със законови поправки държавата ги изнудва. "Всичко е заради дупка в Закона за водите, който е променян повече пъти от Наказателния кодекс. Сега ни свалят кожата от гърба", смята собственикът на ВЕЦ "Чаир дере" Иван Русенов, чиято централа отдавна работи и произвежда електричество.

"Нашата инвестиция в мини-ВЕЦ "Баните" започна през 2004 г. Тогава не ни изискваха разрешително за воден обект. То беше въведено по-късно със законова поправка, и то след много спорове", каза и управителят на "Хидроенергетика Родопи" Людмил Александров.

Въпреки това всички фирми са платили санкциите си до стотинка. "Бих спечелил делото 120%, но имам други приоритети", коментира Иван Русенов. "Предстои ни пускане на ВЕЦ-а наесен, предпочетохме да си платим", добави и Александров.