Цената на водата за ВЕЦ

със съкращения...

Има една широко схващана народопсихология, която е наследена и култивирана най-вече в годините преди прехода. А именно – водата е дар Божи, тя вали, пада от небето, потича, и аз мога да си я ползвам и разхищавам, както намеря за добре.

В известна степен това може би е вярно, ако живеете в Патагония, и най-близката цивилизация е на стотици километри от вас. Тогава наистина се оправяте с това което падне от облака, и не дължите обяснение никому.

Водата обаче е публичен ресурс и изключителна собственост на държавата. За да стигне до чешмата и до дворното кранче на село, всички българи са платили висока цена във вид на публичните инвестиции в язовири, водопроводи, пречиствателни станции, резервоари и градска водопреносна мрежа. Тази вода вече не е само дар Божи, а скъп ресурс, достигащ до потребителите чрез изключително скъпа и тежка за поддържане инфраструктура.

Какво според вас се случва, когато на един от тези водопроводи или канали, или на една от тези язовирни стени, за които сме платили всички ние, един добър частен инвеститор реши да построи един добър ВЕЦ? Как преценяваме, като общество, колко пари да ни заплати този частен инвеститор, за да преминава нашата вода, от нашите съоръжения, през турбината му и да произвежда електричество?

Според разпоредбите на ЗРВКУ – Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, определянето на цената на водата, която ВЕЦ преработва и трябва да заплаща, се прави от ДКЕВР.

Колко ВЕЦ-а според вас са с определени от ДКЕВР цени, по които за преработват водата от нашите публични съоръжения и водопроводи?

Нула.

Определени цени за водоползване има само от басейновите дирекции за ВЕЦ-овете, които са изградени на собствени водохващания и завирявания по поречията на реките.

Всички останали, изградени на язовири и водопроводи, собственост на ВИК дружествата в МРРБ, НЕК – Язовири и каскади, Напоителни системи, и общинските ВИК дружества, до момента не са преминали под законовите разпоредби и цената, която да заплащат на собственика на водопроводите и язовирите, а това сме всички ние, не е определена от ДКЕВР съгласно закона.

В общия случай това означава, че цената на водата за ВЕЦ се определя в някое закътано кафене, между собственика на ВЕЦ-а и актуалния директор на съответното държавно дружество.

А още по-забавното е, че поради липсата на регулиране от страна на Комисията, частникът дори може и да не заплаща, тоест държавните дружества няма като какви да му взимат пари.

Защото нито Напоителни системи, нито Язовири и каскади, са лицензиран ВИК оператор по смисъла на ЗРВКУ, каквито отдавна е трябвало да станат, и не могат законно да събират приходи от продажба и преработка /ВЕЦ-овете не потребяват, водата само преминава през турбината/ на питейна и промишлена вода.

Тоест, освен че цената на вода за ВЕЦ-ове се определя на четири очи в кафенета, самото й събиране от страна на държавата е незаконно, в случаите с тези две дружества-мастодонти.

И тук не са виновни частниците, които са сложили едни турбини на нашите водопроводи, и ни продават скъпа зелена енергия, произведена от нашата вода. Могли – построили, дай Боже всекиму.

Тук въпросът е, че ДКЕВР упорито и системно отказва да влезе в определената си от закона роля, и да бръкне с пръст в кошера на водноелектрическите интереси.

Което отново ни връща на темата за яйцата.

Не е хубаво.

Но има за какво.

Георги Харизанов за Факти.бг

1,5 млн.лв. за зъболекарката на властта

Бивша координаторка на НДСВ си строи ВЕЦ
Зъболекарката на Долорес Арсенова и Милен Велчев е получила от държавата нисколихвен кредит, за да изгради в съдружие ВЕЦ в Искърското дефиле, на около 15 километра от Мездра.
ВЕЦ-ът ще се казва „Черепиш" и е в близост до известния едноименен манастир.
Фирма „КА-5", в която стоматоложката Иванка Сербезова е съдружничка наполовина, е получила максимално допустимото финансиране от 1,5 млн. лв. от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДОС). То е пряко подчинено на Министерството на околната среда.
От общо 6 одобрени проекта от началото на годината предприятието е дало само на още една фирма максимално допустимото финансиране от 1,5 млн. лв...

168 часа, 28.03.2008, стр.10

По-късно Сербезова продава дела си от 50% на съдружника си СИМЕОН ДРАГАНОВ САВОВ

Вода газиш, жаден ходиш

Кричим и Перущица заплашени от воден режим

Близо 20 000 домакинства може да бъдат засегнати от безводие

Начало / България / Региони / Кричим и Перущица заплашени от воден режим

31/07/2014 13:19 ч., oбновена в 13:31

На фона на наводненията и пороите много населени места у нас са застрашени от режим на водата.

Безводието вече е на път да подложи на драстичен воден режим градовете Кричим и Перущица, както и близкото село Устина. Така близо 20 000 домакинства в пика на лятото за по няколко часа на ден ще останат без питейна вода.

Река Въча, която минава през центъра на Кричим, е пресъхнала, въпреки проливните дъждове през последните дни. Водата от нея захранва двете помпени станции, които осигуряват питейната вода на Кричим, Перущица и Устина.

Недостигът на вода се усеща най-вече във високите квартали на Кричим. Къщите в равнинната част са с много ниско налягане и затова хората не могат да ползват бойлери, перални и съдомиялни.

И в трите язовира над града Цанков камък, Кричим и Въча има достатъчно количество вода. Според кмета на Кричим Националната електрическа компания я пренасочва само към три частни ВЕЦ-а за производство на електроенергия, като така лишава града от питейна вода.

На свой ред местното ВиК поиска енергийното министерство да въведе контрол какво количество вода излиза от държавните язовири и дали тя е достатъчна за нуждите на домакинствата, така че да не останат на сухо.

„Санитарният минимум е 1800 кубически метра в секунда. Но ако не се изпуска и продължи засушаването, ако паднат нивата на тези кладенци, тогава опасността е реална”, заяви Манол Генов, управител на ВиК- Пловдив.

От НЕК заявиха, че само след нареждане от Енергийното министерство могат да изпуснат от язовирите по-големи количества вода за нуждите на хората от трите населени места.

Божията милост пази река Рилска от вецове

С водосвет представители на цялото Рилско корито отпразнуваха съдебната забрана за строеж на централа в Бараково

Десислава Панайотова-Янкова

05.09.2010 

http://www.dennews.bg/news/2010/9/5/80-bojiyata-milost-pazi-reka-rilska-ot-vecove

 

Вече и Божията милост пази река Рилска от лоши помисли и намерения за строежи на водни централи, които биха засегнали природата и ландшафта на цялата долина. С водосвет и свещички в ръка десетки представители на цялото Рилско корито отпразнуваха съдебната победа, с която Върховният административен съд наложи забрана за строеж на ВЕЦ в село Бараково.

Днешният ден се записа в историята с единомислието на хората и с това, че основният двигател на съпротивата срещу централите Методи Панайотов откри паметник.

„В него съчетаваме трите символа на Рилската долина. Двата камъка са правени някога от майстор Минчо за машините на Балабановата фабрика, която е давала живот на целия регион. Направени са от 5 вида пясък от реката и са по-здрави от дотогава използваните италиански камъни с вулканична лава. Най-отгоре сложихме един камък от реката, а отпред изписахме стих на поета Биньо Иванов, който е роден тук”, обясни развълнувано Панайотов.

Съученикът и приятел на поета и настоящ треньор по баскетбол Георги Шиков откри каменна плоча, която упоменава, че крайречната улица вече носи името на Биньо Иванов.

Местният отец Светослав Кючуков отслужи водосвет и напомни на миряните, че Бог е създал природата съвършена и наша задача е да я пазим.

„Има ли вода-има живот, няма ли вода-няма живот. Затова, дай Боже, тази река никога да не пресъхва”, каза отецът преди да поръси за здраве присъстващите.

Методи Панайотов благодари на кмета на съседното село Пороминово Венелин Петров, благодарение на който населението разбра почти в последния възможен момент за обжалване намеренията на инствеститорите. Благодарности получи и Ангел Велинов, който въпреки че не е местен, даде голяма подкрепа на съпротивата. В края на официалните изказвания обаче всички присъстващи напомниха, че най-голяма заслуга за победата има самият Методи Панайотов, затова и той получи камари цветя и искрени поздравления.

Сред гостите на празника бяха синът на Биньо Иванов, както и председателят на ОбС-Дупница Явор Тодоров и синът му Орлин.
Фоторепортаж вижте в „Денят в снимки” 

Предстои забрана за строителство на нови водноелектрически централи под Рилския манастир. Това предвижда планът за управление на Защитената зона „Кочериново", който ще бъде разгледан от екоминистерството.
Зоната обхваща 2434 ха от землищата на градовете Рила и Кочериново и селата Стоб, Бараково, Пороминово и Дъбрава. В момента в района има пет малки електроцентрали - ВЕЦ „Калин" с мощност 4 мегавата, ВЕЦ „Каменица" - мощност 3,200 мегавата, ВЕЦ „Пастра" (5,400 мегавата) и ВЕЦ „Рила" (10,4 мегавата)…

Преса, 07.06.2014, стр.11 

 

Кочериновското село Пороминово отново стана обект на внимание, след като се разбунтува срещу общината. Местните жители настояват селото да премине към община Благоевград. По този повод вече тече събирането на подписка.
На провело се общоселско събрание в Пороминово е решено селото да премине под шапката на община Благоевград. Съгласно Закона за териториално-селищното устройство 25% от близо 350-те местни жители трябва да подкрепят идеята. Инициативен комитет започва събирането на подписка за отделянето на село Пороминово от община Кочериново. До месец ще стане ясно дали ще бъдат събрани необходимите 25% за да бъде извършена тази промяна. Административният център Кюстендил е далеч от Пороминово. Това е една от причините местните хора да настояват селото да премине към Благоевград, който се намира само на 8 километра. Ще припомним, че конфликтът между двете общини не е нов. Още през февруари тази година жителите на кочериновското село Пороминово заплашиха с гражданско неподчинение заради намерението за изгражданет

о на мини ВЕЦ-ове по протежението на река Рилска. Над 400 души изпратиха жалба до тогавашния министър на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Басейнова дирекция е дала разрешително за ползване на водния обект река Рилска за изграждането на мини ВЕЦ-ове. Въз основа на това решение Инициативен комитет – село Пороминово, Българското дружество за защита на птиците и Зелени Балкани са изпратили възражение до МОСВ.

Заради това и други проблеми кметовете на Пороминово и Кочериново са в почти непрекъсната вражда, обвинявайки се взаимно. Според кмета на Кочериново Костадин Катин въпросите са с политически оттенък.

Според жителите на селото пък кметът на Кочериново си отмъщава заради това и е спрял редица полезни проекти, както и изграждането на канализация.

 

2009-11-23 15:48:25  http://www.nablyudatel.com/index.php?lastnews=yes&news_id=762

Водни миницентрали по река Рилска
Частни дружества и фирми от София, Дупница и Благоевград имат планове за построяването на 5 мини ВЕЦ-а по река Рилска, съобщават от общинските управи в Кочериново и Рила.

Мощността на централите е до 1 мегават, като искането е за ползване на до 5 хил. л вода за секунда. 4 от тях се планират в равнинната част на реката при селата Стоб, Пороминово и Бараково, както и в местността Крашевица в посока към Рила.

Мини централа ще се строи и под атрактивния Дяволски водопад край с. Пастра на път за Рилския манастир. По неофициална информация инвеститорът е рилчанин.
В някои от селата будните хора са категорично против проектите за мини ВЕЦ-ове по реката. На места организирали подписки, внесли и жалба в екоминистерството.
“Водите на реката ще се вкарват в 3-километрови канали, за да задвижват турбините - така е по проектите. Някъде към 10 километра от река Рилска ще отидат под земята. Хората ще останат без вода за напояване, след като е поискано водоползване на такъв голям дебит. Категорично против сме да се правят тези централи”, каза кметът на с. Пороминово Веселин Петров.
Реакции имало и срещу ВЕЦ-а под Дяволския водопад, споделя игуменът на Рилския манастир Адрианополският епископ Евлогий.
“Няма никакво нарушаване на процедурите по кандидатстване за строеж на ВЕЦ-ове по реката. Пък и перспективата е да се добива еленергия, без да се допускат екологически замърсявания, за каквото става въпрос в случая. Аз дори зная, че ВЕЦ-овете по Рилска река ще са 7, не 5”, отбеляза кметът на Кочериново инж. Константин Катин.

 

Частна ВЕЦ удави 4 села

ПОНЕДЕЛНИК, 19 Април 2010

Стандарт 

СЛИВЕН. Частна ВЕЦ "Караново" наводни уникални древни могили и села край Нова Загора. За това алармира пред "Стандарт" губернаторът на Сливен Марин Кавръков. Безценните находки са край Караново. Кавръков е поискал от министерствата на екологията и земеделието да бъде спряна централата, която е на софийската фирма "Стройексперт инженеринг". Всички експерти са категорични, че ВЕЦ-ът е причина за незапомненото наводнение на могилите, къщите, дворовете и нивите на хората, подчерта Кавръков. Той получил жалби от кметовете на Караново, Асеновец, Кортен и Брястово. Всичко е под вода. Лозята изсъхнаха, нивите няма да дадат реколта, разрушиха се и пътищата, жалват се кметовете. Назначената от мен проверка показа, че хората са прави и ВЕЦ-ът, който се захранва с вода от яз. "Жребчево", е причина за бедствието, и затова поисках да бъде спрян, каза Кавръков. Той ще сезира и прокуратурата. Оказало се, че централата плаща водата многократно по-евтино от селяните, които си поливат нивите. Договорът е сключен при миналото управление, каза губернаторът на Сливен. "Стандарт" видя съборените подпорни стени на къща в Караново след наводнението. Тя  е на Йонко Петков. Край селото има и 2 уникални могили, които предизвикаха възхищението на археолозите от цял свят. Там са живели хора от хиляди години преди Христа. Никъде другаде в Европа няма такива многопластови селища с толкова продължителен период на обитаване.
Георги Мангинов

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=321720
Новозагорското село Караново е известно със своите древни некрополи. Край него се намират две уникални могили, които нямат аналог в Европа. Едната доказва, че в Караново са живели хора още преди Христа. Никъде другаде няма подобни многопластови селища с толкова продължителен период на обитаване. Карановската могила отдавна е паметник на културата със световно значение. Миналата година пък в тракийска могила непосредствено до североизточния край на селото бе намерена уникална златна колесница. Според специалистите подобна находка се среща изключително рядко.

От 2-3 месеца районът е наводнен и навсякъде се чува квакането на земноводните. Обикновено подобен шум идва от блатата само вечер. При нас обаче е денонощно. Или трябва да свикнем, или да се изселваме, казват местните. Хората са категорични, че основата на проблема е в частната водноелектрическа централа. Тя е построена до самото село и ползва вода, която идва по канал от язовир "Жребчево".

Друга година канала ни го пускаха само два месеца през лятото за напояване. Сега обаче водата тече целогодишно, заради ВЕЦ-а, а ние ходим мокри постоянно, твърдят жителите на Караново. Оказва се, че в селото има къща, която буквално е пред срутване. Неин собственик е Йонко Петков. "Една нощ подпорната ни стена буквално се срути, а заедно с нея и други стени", разказва Петков. Заедно със свои роднини той незабавно успял да сложи дървени колове, които да възпират и без това вече наклонения таван на къщата. "Не знам обаче докога ще издържим, затова сме се прехвърлили в съседна постройка цялото семейство", обяснява собственикът. На практика основното жилище на Петкови е необитаемо заради срутилите се стени. Хората са категорични, че наводнението е причина за тяхното срутване. Петков показа водата в мазето на къщата, където плуваха компоти и бидони. Руси Господинов, който също е жител на Караново, пък се шегува, че тренира нов спорт - "изхвърляне на кофи с вода". "Три пъти дневно - сутрин, обед и вечер, изхвърлям по 30 кофи ето тук на улицата, пред двора ми. Може да включите новия спорт в тотото", заяви Господинов. Той е бесен, че тази година не може да засади нищо в двора на къщата си. Заради работещите постоянно електрически помпи в повечето дворове жителите на Караново плащат много повече ток, отколкото е нормално за този период на годината.

Баба Мария Георгиева твърди, че водата избива от плочките в самата й къща. "Цялата ни махала е така. Аз изхвърлям водата с помпа, а хората от долната махала идват да си перат чергите тук безплатно, защото помпата ми работи постоянно", обяснява баба Мария. Елена Стефанова се жалва от липса на заинтересованост от страна на държавата. Тя е категорична, че частната водноелектрическа централа е причина за перманентните наводнения. "Никога досега не е ставало нещо подобно. Аз си дадох здравето да направя къща тук,, и парите си, а сега всичко плува във вода. Елате да ми видите 20-те дръвчета в двора, отиват си", жалва се Стефанова.

Според Димитър Вълков решението е едно. Централата да се спре до цялостното ремонтиране на канала.

В Караново никой не знае чия точно е фирмата, собственик на ВЕЦ-а. Оказа се, че кметовете на Караново и близките села Асеновец, Кортен и Брястовец са пуснали жалба още миналия месец до областния управител на Сливен. Губернаторът Марин Кавръков заяви, че вече е поискал от министерството на екологията и министерството на земеделието ВЕЦ-ът да бъде спрян. Кавръков каза, че е назначил проверка, от чиито резултати е видно, че именно работещата ВЕЦ е основна причина за наводненията. Той каза, че наводненията са не само в Караново. "Този район е известен със своята селскостопанска продукция. Тук се създават най-добрите лозя и зърнени култури в региона. Има опасност хиляди декари продукция да бъде унищожена", заяви Кавръков. Той ще сезира и прокуратурата. "За съжаление не е в моите правомощия да спра водната централа. Уведомил съм и "Басейнова дирекция" - Пловдив, за създалата се ситуация", каза губернаторът.

В специална папка той съхранява историята на проблема. Кавръков съобщи, че собственик на централата е софийската фирма "Стройексперт инженеринг". "Надявам се министерствата да реагират бързо, защото в противен случай потърпевши са хората", заяви губернаторът.

Според него фирмата, собственик на водноелектрическата централа, купува водата 330 пъти по-евтино от селяните, които също купуват вода за поливане от язовир "Жребчево" (Според медийни публикации поливната вода е на цена от 41 лв. за декар. ). "Това не е нормално. Нямам нищо против някой да прави бизнес, но той да не е за сметка на останалите", заяви Марин Кавръков. Той каза, че договорът за създаването на частната ВЕЦ е сключен при миналото управление от централата на фирма "Напоителни системи". В Караново знаят само, че управител на фирмата била жена. Коя е тя обаче, никой не можа да си спомни. Въпреки уверенията на хората, че във ВЕЦ-а винаги има дежурен, екип на "Стандарт" установи, че в централата няма никого тази неделя. Входните врати бяха заключени, а само две кучета се грижеха за охраната на съоръжението.
Георги Мангинов 

Всичко това не пречи ВЕЦът да спечели и европроект.

Три дена по късно Дарик съобщава, че МОСВ спира работата на ВЕЦ временно. 
 Действията на екологичното министерство  са предприети след писмо от областния управител  Марин Кавръков към Басейнова дирекция Източнобеломорски район. Той е  информирал за застрашително покачване нивото на подземните води, започнало преди около два месеца. На места, в по ниските части на селата преливат кладенци, наводнени са мазета, лозя и овощни градини.
Извършена е нарочна проверка от представители на Регионална дирекция по хидромелиорация - Сливен, Напоителни системи ЕАД - клон Сливен и кметовете на засегнатите села.
Спиране работата на ВЕЦ-а, ще даде възможност експертите да преценят влиянието на открития канал върху подземните води, пише още в съобщението.

Единствената новина за тазипроблемна ВЕЦ е година по-късно отново за цената на водата.  явно скоро след това тя отново е била пусната, тъй като фигурира в Графика на МОСВ за използване на водите на комплексните и значими язовири. 
 

Заради ВЕЦ загиват деца и наводнява обработваеми земи

За смъртните случаи на този ВЕЦ, четете ТУК

Канал удави лозята на фермер
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=359707

28.01.2010 19:16 | България 

Сред бетонните колчета няма нито едно наклонено , а телта между тях е опъната “по конец”. Павел Джингаров, който така безупречно поддържа лозовия масив, крачи из буците и сочи стърчащите, сухи коренчета: “Плаче ми се. Избирали са ме за най-добрия фермер на Тракия, а какво стана - мизерствам с умиращи лози.”

Павел е на път да фалира, защото канал, по който минават водите от частна водно-електрическа централа, убива насажденията. Ако има решение на проблема, то се крие зад гъста съдебно-бюрократична плетеница.

Фермерът от пловдивското с. Брестовица очаква чрез съда да събере доказателства кой е виновен - дали държавното дружество “Напоителни системи” или пък частната фирма “Брестоим”, собственик на ВЕЦ “Лозята”. Вещи лица вече са представили няколко експертизи пред Районния съд в Пловдив. Според тях незабавно трябва да се направи облицовка на канала в Брестовишкото дере, за да не се увеличава влагата в почвата.

Каналът е собственост на “Напоителни системи”, откъдето трябва да позволят на “Брестоим” да укрепи дерето. “Готови сме да инвестираме 400 000 лв. за облицовка,но как да го направим, като имотът е държавна собственост, а нямаме разрешение”, обяснява шефът на фирмата Михаил Тодоров.

Според него миналата есен от “Брестоим” са депозирали две писма до “Напоителни системи”, представили и доклад за инженерно-геоложки проучвания и проект за облицовката. Отговор няма. От друга страна, разказът на Джингаров позволява да се предположи, че държавната фирма има свои планове за неговите земи.

А лозичките умират. От 10 г. Павел живее на полето в два спретнати фургона заедно със съпругата си Рени и децата им - Георги на 18 г. и Таня на 5 г. В първите години дори без ток и вода.

“Не искам да се местя, нито пък да си продавам имота - твърдо казва той. - Семейството ми е пред фалит, но съм си дал живота в земеделието, защо да го изоставям. Нямам друг дом, къде да отида? “Мислех, че с честен труд в България можеш да успееш - с огорчение си спомня мъжът. - Направихме оранжерии за чудо и приказ, на година изкарвахме по 150 т домати. Идваха холандци да се интересуват, имахме и рекорд - домат от 1,050 кг...”

Павел обяснява, че рекичката в местността Чорбалъка, където е имотът, някога е превърната в отводнителен канал - да отвежда събиращите се подпочвени води извън обработваемото поле. Но през ноември 2007 г. в канала потекли отработените води на ВЕЦ “Лозята”. Плодородната земя се превърнала в блато. Тогава той бил принуден да изостави доматите. Засадил лозя, но повечето растения загивали...

“Засегнати са имотите и на други стопани на площ от около 1000 дка - казва фермерът. Хора от “Напоителни системи” ми предложиха да продам земята на безценица и да се махам. Няма да стане. Само трансформаторът ми струва 80 000 лв. От държавното дружество искат да вземат земята ми и да я продадат с яка печалба на някого. Най-вероятно на софийските богаташи с ВЕЦ-а, които имат амбиции в енергетиката, дори смятали да строят слънчеви батерии.”

През април 2008 г. експерти от община “Родопи” направили проверка по сигнали на земеделците за повреждането на земята. На собствениците на канала и на ползвателите му от частната фирма са дадени указания да го облицоват.

“Не са го укрепили и до днес - казва Джингаров. - Няма да се откажа да си търся правата и с дебелата си глава ще упорствам, защото семейството ми няма друг начин за препитание. Може би съм будала да се надявам, че за честно трудещите се у нас ще има справедливост.”

От фирма “Брестоим” обясниха, че ВЕЦ “Лозята” е изградена напълно законно и има издадено строително разрешение, както и одобрени работни проекти. Въведена е в експлоатация през 2007 г. “Каналът, през който минава водата от централата, е държавна собственост и се стопанисва от “Напоителни системи” с принципал Министерството на земеделието”, припомня Михаил Тодоров. Според него дружеството също е ощетено от нерешения въпрос за канала, тъй като близо до ВЕЦ “Лозята” то е започнало изграждане на втора ВЕЦ - “Лозята-2”.

“Имаме всички разрешения - казва Тодоров. В новата централа сме инвестирали 900 000 лв., а бездействието по проблема с дерето води до нови разходи за нас.” (Инветор БГ съобщава, че инвестицията във ВЕЦ Лозята е 8.5 млн лева) (въпреки това на друго място „инвеститорът“ твърди, че на ден приходите от ВЕЦ са 20 000 лв, тоест инвестицията бързо се е избива)

Междувременно фирма „Брестиом" започна строителството на втора мини ВЕЦ над „Лозята", чиито води ще бъдат отвеждани в същия канал. Надяваме се този път проблемът наистина да бъде ликвидиран, защото иначе отново ще потънем в кал до шия, коментираха земеделците. Най-щастлив от всички е фермерът Павел Джингаров, чиято борба с чиновниците през последните години най-сетне се увенча с успех.
Йоаким Груево не мигваше заради опасността
Заради опасния канал жителите на село Йоаким Груево не мигваха всяка нощ. От построяването на ВЕЦ-а кметът на селото Марин Русков подаваше жалби и молеше за обезопасяване на съоръжението.

Ако каналът се скъса, през селото ни ще мине река като Въча, алармира преди време Русков. Той непрекъснато напомняше, че опасността е само на 500 метра от последните къщи на селото. При авария преди години били залети и унищожени 12 дка частни ябълкови градини. Междувременно Фермерът Павел Джингаров заведе три дела срещу ВЕЦ-а за нанесени щети. Той твърдеше, че заради просмукването младите му лозови масиви край Брестовица гинат поголовно.

24.01.2013 15:15 / Пловдив / Новини
Пловдив. Частна ВЕЦ в община Родопи наводнява обработваеми земи на земеделски производители вече 6 години, съобщи за Радио "Фокус"- Пловдив кметът на общината Пламен Спасов. Става дума за ВЕЦ "Лозята", край село Брестовица, водите на която ежегодно убиват земеделски насаждения. Стопанин на канала, по който минават водите от частната водноелектрическа централа, е „Напоителни системи". Във времето Брестовишкото дере, където са насажденията, функционира и като отводнителен канал - да отвежда събиращите се подпочвени води извън обработваемото поле. Но през ноември 2007 г. в канала потичат и отработените води на ВЕЦ "Лозята". Високото ниво на водата в канала започва да овлажнява прекомерно обработваемата земя. Засегнати са имотите на земеделските стопани. През годините експерти правят многократни проверки, предписания, предложения по сигнали на земеделците за повреждането на земята. На „Напоителни системи" и на инвеститора са дадени указания да облицоват канала в частта, която е успоредна на пътя Брестовица – Йоаким Груево, каза кметът. Въпреки всичко проблемите с овлажняването продължават. Днес в областната управа бе свикана извънредна среща по проблема и бяха дадени срокове за изготвянето на експертно становище за това как да се реши проблема.
Друга частна ВЕЦ, в същата община, наводни преди месец пътя Пловдив – Кричим, при село Устина и подкопа настилката. В момента там пътят е на чакъл и все още не е асфалтиран, заради което скоростта за движение на превозните средства е ограничена до 30 км в час. Там пропадна асфалтов участък от пътя. Самият път се стопанисва от Областно пътно управление Пловдив. Трябва да улегне чакъла и тогава да се асфалтира, каза кметът. Експертите вече са дали становище как да бъде решен трайно проблема там.
В община Родопи ще се строят и нови два ВЕЦ – а. Единият вече е започнат, този път очакваният резултат е положителен, каза Пламен Спасов. Едната централа вече се строи на язовир Въча, при село Кадиево. Ще бъдат изградени прагове, което ще помогне за повдигане на подпочвените води при селото, коментира Спасов.
Цветана ТОНЧЕВА


Фермер спря канала на мини-ВЕЦ “Лозята”

След петгодишна съдебна битка собственикът на лозови масиви край Брестовица и носител на наградата “Фермер на Тракия” Павел Джингаров спря канала на мини ВЕЦ “Лозята”, съобщи Марица". Председателят на Общинския съвет в “Родопи” Георги Ташев дойде лично на съоръжението в Брестовица с полиция, за да изпълни съдебното решение и кметското разпореждане. Каналът е предоставен от “Напоителни системи” на “Лозята” за отвеждане на отработените води, без да е пригоден за това. В него се изливат 16 куб. метра в секунда, когато работят и двете турбини, но дъното на канала е песъчлива почва, водата се просмуква и дави лозовите масиви на Джингаров, обяснява фермерът.

Публикувана на
5 Април 2012 година
http://www.plovdivmedia.com/51876.html

Процедура за изменение на разрешително за водовземане 10 November 2010 С Ъ О Б Щ Е Н И Е Министърът на околната среда и водите, на основание чл. 62а, ал. 1 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 1, буква “а”, чл. 72, ал. 1, т. 2 и чл. 75 от Закона за водите обявява, че е постъпила административна преписка с искане за откриване на процедура за изменение на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект – изравнител “Кричим” (каскада “Доспат – Въча”). Целта на водовземането е производство на електроенергия посредством ВЕЦ “Лозята 1”. Водовземането ще се реализира от изравнител “Кричим” с общ обем 850 000 м3. След извършено геодезическо заснемане е установено, че мястото на водовземане е с надморска височина 245,00 м. Поради това и във връзка с приемане на ПУП – ПРЗ от община Родопи котата на мястото на водовземане се променя - от 299,45 м на 245,00 м. Мястото на използване на водите е от изравнител “Кричим”, чрез водовземно съоръжение с надморска височина 245,00 м, посредством тръбопровод Ф 3200 мм до ВЕЦ “Лозята 1”, която ще се изгради в имот № 016642, в землището на с. Устина, община Родопи, област Пловдив. Код по единен класификатор на административно-териториалните единици (ЕКАТТЕ) 75188, в басейна на река Марица. Изтичалото на ВЕЦ “Лозята 1” зауства в напоителен канал М 1. Проектните параметри на използването са: застроено водно количество – 18,0 м3/сек, годишна водна маса – 388,71 млн. м3, режим на използване – 20 часа/денонощие, 340 дни/годишно, съобразно изискванията за напояване и обема на преработени води от ВЕЦ “Кричим”. Изменение на разрешителното ще се предостави при условие, че използваният воден обем се измерва с водомерно устройство монтирано непосредствено след водовземното съоръжение, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /обн., ДВ, бр. 98/2003 г./ Съгласно разпоредбата на чл.62а, ал.1, т.7 от Закона за водите, в 14-дневен срок от обнародването и публичното обявяване в община Родопи на съобщението, заинтересуваните лица могат да възразят срещу изменението на разрешителното и/или да предложат условия при които да бъде издадено разрешителното с оглед гарантиране на лични или обществени интереси. Писмените предложения се представят, в Министерството на околната среда и водите, Дирекция “Управление на водите”.
	Архив

 

Енергийният бос от Благоевград Ив. Чапов иска да строи централа за ток и топлоенергия с мощност 1800 kW в бившия Домостроителен комбинат

ПЕТКО КАРАКОЛЕВ, 23 юли 2014 21:15  
 

Комбинирана централа за производство на електрическа и топлоенергия с мощност 1800 кW и склад за отпадъчна дървесина иска да изгради енергийният бос от Благоевград и собственик на  „Хидроенергийна компания“ АД Иван Чапов в имот, намиращ се в землището на село Покровник. Само преди десетина дни след подписка, внесена от жители на съседното на Покровник село Селище, Общинският експертен съвет по устройство на територията не даде разрешение за изготвяне на ПУП за строителството на частна ВЕЦ с мощност 100кW на бизнесмена Тодор Димов на река Четирка, отново в землището на Покровник.

Кметът на селото Методи Цонев обясни пред struma.bg че случаят с проекта на Иван Чапов е различен, защото не става дума за производство на електроенергия от реката, от която се поливат над 300 декара земя, а за разполагане на мощности в промишлената зона на Благоевград, в сградата на бившия Домостроителен комбинат, където Иван Чапов преди време купил цех за производство на различни стоманени изделия. „В селото видях, че са закачени известия за инвестиционното намерение, но досега не знам някой да е възразил, аз също не съм взел отношение, така както го направих с ВЕЦ-а на Тодор Димов”, обясни Цонев.

Репортерска проверка на struma.bg установи, че  „Хидроенергийна компания“ АД е подала заявление в Общинския експертен съвет по устройство на територията на 16.05.2014 г. с искане за разрешаване изработване на Подробен устройствен план /ПУП/ - план за застрояване /ПЗ/ за имот с №502033 в землището на с. Покровник, община Благоевград, с цел промяна предназначението на част от имота от “друга производствена база” за “комбинирана централа за производство на електро и топлинна енергия с мощност 1800 kW и склад за отпадъчна дървесина”. Комисията на свое заседание  преди десетина дни е излязла с решение, че Общински експертен съвет по устройство на територията при община Благоевград ще се произнесе по искането на бизнесмена Иван Чапов след допълнително проучване.

http://struma.bg/news/27915/1/1/Energijniyat-bos-ot-Blagoevgrad-Iv-Chapov-iska-da-stroi-centrala-za-tok-i-toploenergiya-s-mostnost-1800-kw-v-bivshiya-Domostroitelen-kombinat.html