Сегашното управление дойде на власт с обещания за пълен преглед на концесионните практики. Но дали няма да остави в наследство още 28 големи концесии във водния сектор
Ако приемем, че популярният икономически термин неолиберализъм означава процес, в който държавата се отказва от „несвойствените си функции" да бъде… държава, то проектът за водна стратегия на Република България предлага специфичен принос в това отношение. Според философията на документа правителството доброволно се отказва от „несвойствената" си функция да осигурява вода за населението, отстъпвайки я на… неправителствени организации. Освен за трансфер на права и задължения става дума и за прехвърляне на имущество и активи за милиарди.
На пръв поглед политиката изглежда демократизираща – обществото поема в собствени ръце решаването на проблемите си и всеки ще има глас в управлението. На практика обаче резултатът най-вероятно ще се състои в скрита пълна или частична приватизация на водния сектор. Или поне до създаване на редица частни монополи, които ще действат с десетилетия върху определени територии. Както казва философът Ивайло Дичев: „Хората днес са недоволни от държавата, защото тя може да решава все по-малко проблеми, в резултат на което получават още по-малко държава, която решава още по-малко проблеми, а недоволството става още по-голямо.
В крайна сметка това е
един омагьосан кръг"
Съгласно документа „Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България" държавните и общинските ВиК активи задължително трябва да преминат в ръцете на 28 регионални асоциации по водоснабдяване и канализация (АВиК), които по същество са неправителствени организации (НПО). Членове на всяка АВиК ще станат по един представител на държавата и по един на всяка община на територията на съответната област, допуска се участието и на заинтересувани организации. Водните асоциации ще решават на кого да възложат водоснабдяването, а вариантите са два: 1) Пряко възлагане на сегашния оператор, предоставящ ВиК услуги в района чрез „псевдо-концесионен договор" (цитатът е буквален) за 10 или 15 години; 2) Избор на нов оператор чрез конкурс за концесия до 35 години (тоест, публично-частно партньорство). За целта е прокарана и законодателна пътека посредством промени в Закона за водите. Последното препятствие е предстоящото обсъждане и гласуване на стратегията в Народно събрание, което се очаква да протече формално. Е, остава да се преодолее и съпротивата на няколко общини…
А сега нека от теорията да преминем към практиката. Погледната от площада в Самоков, новата водна политика на държавата изглежда като „одържавяване на ВиК активите". Поне с такова впечатление са останали местните хора, които се интересуват от проблема. Михаил Янков е председател на Инициативния комитет по ВиК услугите в община Самоков – организация, която се бори за създаване на общинско ВиК дружество. Комитетът има пълната подкрепа на местната власт и на всички политически сили в града. Зад идеята стоят над 7500 подписи на граждани, които през годините са потъвали в институциите. В момента мнението на хората тежи още по-малко, тъй като водната стратегия на държавата не предвижда създаването на общински водоснабдителни дружества. Нещо повече – наличните двайсетина такива трябва да бъдат погълнати с все активите им, от новите водни асоциации. След кратък размисъл по темата Янков сам стига до извода, че това само изглежда като „одържавяване", но всъщност е насилствено „окрупняване", което по всяка вероятност ще доведе до тотално концесиониране.
Как се водоснабдява Самоков в момента?
Общината е уникална с това, че на нейна територия извират двете ни най-големи вътрешни реки – Искър и Марица. От язовир „Бели Искър" над града тръгва магистралният рилски водопровод – един от двата основни източника за водоснабдяването на София. Общината е принудена да ползва услугите на „ВиК-София" ЕООД, което оперира на територията на цялата Софийска област – от Драгоман до Копривщица и от Самоков до Етрополе. Дружеството няма нищо общо със „Софийска вода" – единствения засега частен воден оператор в страната, който действа в Столичната община.
Според кмета Владимир Георгиев „ВиК-София" купува част от необходимата вода за града от „Софийска вода", след което реално я препродава на самоковци. Местните плащат за вода по 1.62 лв. за куб. м, почти колкото и софиянци (тези дни „Софийска вода" поиска от ДКЕВР да й разреши увеличение от 1.47 лв. на 1.61 лв. за кубик).
От 5 години насам община Самоков заделя по над половин милион лева годишно собствени средства за ремонти по мрежата. Подновените участъци се актуват като общинска собственост. По силата на новата водна политика обаче те трябва да се прехвърлят на Софийската водна асоциация. И не само те, ами и малките пречиствателни станции в селата Доспей и Белчин, които общината току-що е изградила с европейски пари, плюс градската пречиствателна станция, която също има акт за общинска собственост.
„Подменяхме водопреносната мрежа за наша сметка, а сега искат да я дадем на някого. Защо тогава ни караха да ги правим тези водни цикли?", недоумява Георгиев. И дава пример с друга община – Костинброд, която реализира проект за воден цикъл за 98 млн. лв. с европейско и собствено финансиране. След като го довърши, ще трябва да го предаде на друг стопанин.
Местният парламент в Самоков отдавна е взел решение за създаване на собствено общинско ВиК дружество. Вече има такова, което засега отговаря за канализацията и пречистването на отпадните води от
курорта Боровец. Вместо да прехвърлят предприятието към водната асоциация, самоковци искат то да се разрасне и да поеме работата в цялата община. Кметът е убеден, че при добро управление едно
ВиК дружество не
може да е губещо
На всички врати, на които досега е почукал, отговорът е бил кършене на ръце и: „…Вие сте уникален случай."
Не само Самоков обаче отказва да влезе в софийската водна асоциация. Община Ботевград също не участва, тъй като си има собствено ВиК дружество, което се развива успешно. Михаил Янков е проучил опита в цяла България. Според него няма общинско дружество, което да не се развива успешно и цената на водата да не е приемлива за населението дори и там, където се водоснабдяват при много по-сложни условия. За пример посочва Троян. Във водната стратегия обаче четем, че „за малките дружества е трудно да наемат необходимия и достатъчно квалифициран персонал… в резултат на което те ще прехвърлят своята неефективност върху клиентите си чрез по-високите цени на ВиК услугите". Ето как стратегическите ни документи често нямат нищо общо с практиката, особено когато са писани с цел да прокарат определена идеология (в случая – пропазарната).
Кметицата на Троян Донка Михайлова също беше категорична пред „ТЕМА", че общината няма намерение да влиза в Ловешката водна асоциация, каквато и принуда да й се оказва централно. „Имаме добро общинско ВиК дружество.
Не виждам логика да се
разваля нещо работещо
за да се прави друго, за което не е ясно дали въобще ще проработи", казва Михайлова и също споделя съмненията си, че истинската цел на окрупняването е концесиониране на целия сектор. Във водната концепция, разбира се, мотивите за окрупняването са формулирани различно: нуждата от големи инвестиции и от по-лесния достъп до банкови кредити. Дали това не е благовиден предлог за предстоящо раздаване на цели пазарни ниши „на едро"? Консумацията на продукта е гарантирана, а конкуренцията върху определена територия – невъзможна. Никой няма да откаже да ползва вода, каквато и да е цената й, освен ако няма къща с кладенец в двора.
А иначе документът е пропит от тревожни констатации и рисува апокалиптични картини за състоянието на водопроводната мрежа. Да се чуди човек как при съществуващия модел (който според авторите на стратегията „има исторически корени" в страната) няколко поколения българи не са измрели от жажда и са ходили на работа що-годе изкъпани и с чисти дрехи?! Според оценка на Световната банка необходимите разходи за рехабилитация и подмяна на мрежата са между 650 и 800 млн. годишно. Направените инвестиции във водоснабдяване от 2007 г. насам възлизат на по-малко от 200 млн. лв. годишно. В приложение към концепцията, което впоследствие е отпаднало, се е съдържала карта на „социалната поносимост на услугата". Според нея в София водата може да поскъпне до 6.50 лв. за куб. м., в Добричко – до 3.30 лв., а в Смолянско – до 2.80 лв. Изпълнението на стратегията ще доведе и
ново понятие –
„водно бедни" граждани
подпомагането на които трябва да поеме държавата.
„По принцип харесвам проекта за стратегия, но в нея има и доста стряскащи моменти – най-малкото, ако не се подобрят нещата в отрасъл ВиК, цените трябва да скочат много над 40% и да стигнат до нивото на социалната допустимост. Това е доста притеснително. Може би е реално, а как е изпълнимо, не искам да коментирам. Все пак виждам още много резерв в това, което до момента постъпва във ВиК операторите", казва председателят на Българската асоциация по водите Иван Иванов.
Дори и да не се стигне до подобни нива на поскъпване, безспорно е, че в близко бъдеще ни чака не едно увеличение на цената заради нуждата от инвестиции, които да компенсират 20-годишното бездействие. Това бездействие впрочем много добре личи от страниците на документа, а дали не става дума за съзнателна политика по изтощаване на водния сектор, остава въпрос с повишена трудност.
Друг подобен въпрос поставя поведението на държавата по отношение на печалбите от собствените й ВиК дружества. Досега правителството е прибирало 80% от размера им в държавния бюджет без яснота колко от тях вторично е реинвестирало във водни проекти. Сега – ако предвиденото в стратегията бъде задействано, ще се окаже, че държавата е готова с лека ръка да отпише тези приходи, като остави някой друг да печели от сектора. И тук съвсем не става дума за поведение на точно определено правителство, а за пълна приемственост във водната политика на трите последни управления, плод на която са поръчката за водната стратегия и планомерната промяна в законодателството, разчистващо пътя пред приложението й. Между другото за изготвянето на документа държавата е платила 800 000 лв. на външен консорциум с участието и на Световната банка, въпреки че с проблемите на сектора са ангажирани експерти от поне 5 бюджетни ведомства.
На този фон най-голямото притеснение на младия кмет на Самоков е дали в управлението на водите държавата няма да повтори грешките, допуснати при приватизацията на енергоразпределителните дружества. „Миналата година се сепнаха и позабавиха процеса заради бунтовете срещу ЕРП-тата. Просто изчакаха малко хората да се поуспокоят", убеден е Георгиев. В самата водна стратегия е посочено, че е бил разработен пилотен проект за подготовка на концесия в един от регионите, но местната водна асоциация не успяла да вземе решение „поради отрицателната публична нагласа към частните монополи". Независимо от това възможността е налице, макар все още да няма пазар за съществено участие на частния сектор, се казва в документа.
Иначе казано: там, където кранчето е разхлабено и е започнало да капе, е въпрос на време да започне и да тече. Тази теория поне е проверена на практика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар