Малко инфо относно Годишно крайно потребление на вода като процент от наличните дълготрайни водни ресурси през 1990 г. (WEI 90), сравнено с последните налични данни от 1998 - 2007 г.
През последните 10-17 години Индекса за експлоатация на водите (WEI) е намалял в 24 страни от ЕИП (фиг. 1), в резултат на спестяване на вода и мерки за водна ефективност .
Общо водовземане намалял около 12%, но една пета от населението на Европа все още живее в страни с висок воден стресс (около 113 милиона жители).
WEI - Water Exploitation Index / Индекс на потреблението на вода
През последните 10-17 години Индекса за експлоатация на водите (WEI) е намалял в 24 страни от ЕИП (фиг. 1), в резултат на спестяване на вода и мерки за водна ефективност .
Общо водовземане намалял около 12%, но една пета от населението на Европа все още живее в страни с висок воден стресс (около 113 милиона жители).
Note: Annual total water abstraction as a percentage of available long-term freshwater resources around 1990 (WEI-90) compared to latest year available (1998–2007) (WEI-Latest Year).
Data source:
Eurostat
Data source:
Eurostat
Прагът, след който индексът на експлоатация на водите (WEI), преминава в стресова фаза е около 20% (Raskin et al. 1997) . Тежък воедн стрес може да се случи, когато WEI индекса надхвърля 40% , което показва неустойчиво използване на водата .
В Европа има пет страни, за които въз основа на данните на Евростат, могат да бъдат считани за страни с воден стрес за периода 1998-2007 (Кипър, Белгия, Испания, Италия и Малта), което представлява около 19,5% от населението на Европа . Въз основа на наличните данни Кипър 2007 г. ( 64% ) и Белгия ( 32% ) имат най-висока WEI индекс. Въпреки това е необходимо да се вземепод внимание високата консумация на вода не за употреба, а за охлаждане на АЕЦ в Белгия, което води до по-висок WEI . Повечето от отнетата вода в останалите три водно напрегнати страни (Испания, Италия и Малта) е за употреба (особено за напояване) и следователно това води до по-висок натиск върху водните ресурси в тези три страни.
WEI намалява в 24 страни през последните 10-17 години, което представлява спад от около 12% в общото потребление на вода. По-голямо намаление се наблюдава в източните страни в резултат на спада на отнемането на вода за различните сектори на икономиката. Тази тенденция е резултат от институционални и икономически промени. Въпреки това, пет страни (Холандия, Гърция, Финландия, Словения и Турция) са увеличили своя WEI през периода 1990-2007 заради увеличението в общото потребление на вода. WEI също се е увеличил в Кипър 1998-2007 (липсата на данни не позволяват сравнение с периода преди 1998 г.). Следва да се отбележи, че тъй като WEI е изчислен на базата на национално равнище, то пространственото вариране не може да се опише, тъй като WEI може да е нисък в една част от една страната, докато в друга да нараства. Например, Пиниос в Гърция е сериозно напрегнат регион, но въпреки това средното потребление на ниво държава е по-изравнено. Същото се отнася и за региона на Вей в Португалия, който има изключително променлив индекс за различните речни басейни ( Садо RB 132% , Leca RB 82% , Minho RB 1% , Lima RB 5% ), но на национално ниво е средно 15%.
В Европа има пет страни, за които въз основа на данните на Евростат, могат да бъдат считани за страни с воден стрес за периода 1998-2007 (Кипър, Белгия, Испания, Италия и Малта), което представлява около 19,5% от населението на Европа . Въз основа на наличните данни Кипър 2007 г. ( 64% ) и Белгия ( 32% ) имат най-висока WEI индекс. Въпреки това е необходимо да се вземепод внимание високата консумация на вода не за употреба, а за охлаждане на АЕЦ в Белгия, което води до по-висок WEI . Повечето от отнетата вода в останалите три водно напрегнати страни (Испания, Италия и Малта) е за употреба (особено за напояване) и следователно това води до по-висок натиск върху водните ресурси в тези три страни.
WEI намалява в 24 страни през последните 10-17 години, което представлява спад от около 12% в общото потребление на вода. По-голямо намаление се наблюдава в източните страни в резултат на спада на отнемането на вода за различните сектори на икономиката. Тази тенденция е резултат от институционални и икономически промени. Въпреки това, пет страни (Холандия, Гърция, Финландия, Словения и Турция) са увеличили своя WEI през периода 1990-2007 заради увеличението в общото потребление на вода. WEI също се е увеличил в Кипър 1998-2007 (липсата на данни не позволяват сравнение с периода преди 1998 г.). Следва да се отбележи, че тъй като WEI е изчислен на базата на национално равнище, то пространственото вариране не може да се опише, тъй като WEI може да е нисък в една част от една страната, докато в друга да нараства. Например, Пиниос в Гърция е сериозно напрегнат регион, но въпреки това средното потребление на ниво държава е по-изравнено. Същото се отнася и за региона на Вей в Португалия, който има изключително променлив индекс за различните речни басейни ( Садо RB 132% , Leca RB 82% , Minho RB 1% , Lima RB 5% ), но на национално ниво е средно 15%.
Note: Eastern: Bulgaria (1990;2007), Czech Republic (1990;2007), Hungary (1992;2006), Latvia (1991;2007), Poland (1990;2007), Romania (1990;2006), Slovakia (1990;2007), Slovenia (1990;2007), Western: Austria (1990;2002), Belgium (1994;2007), Denmark (1990;2004), England & Wales (1990;2006), Finland (1994;2005), Germany (1995;2002), Netherlands (1995;2006), Norway (1995;2006), Sweden (1990;2007), Southern: France (1991;2006), Greece (1990;2007), Portugal (1990;1998), Spain (1991;2006), Turkey: (1995; 2007) Turkey is plotted on an individual column in this graph to depict the large increase in agricultural water use, and to avoid the projection of this trend/effect on the Southern countries trend.
Data source:
EEA-ETC/WTR based on data from Eurostat data table: Annual water abstraction by source and by sector
Data source:
EEA-ETC/WTR based on data from Eurostat data table: Annual water abstraction by source and by sector
Още статистика и повече подробности четете на www.eea.europa.eu/data-and-maps/indicators/use-of-freshwater-resources/use-of-freshwater-resources-assessment-2
Няма коментари:
Публикуване на коментар