Много често са се инвестирали средства в съоръжения без да се направи икономически анализ дали могат реално да предотвратят бедствието
Иван Христов, координатор "Води" във WWF:
Г-н Христов, какви мерки трябва да се вземат във влажните зони около реката, за да не се превърнат наводненията в бедствие?
Крайречните влажни зони в известна степен са гаранция, че наводненията ще причиняват по-малко щети. Това са местата, в които водата се разлива и при пикова вълна по реката, тя се потушава донякъде, разливайки се в тези естествени места. Така надолу по течението живата вълна не е толкова висока и като цяло скоростта на течението се забавя. Искам да припомня, че в миналото поне 80% от влажните зони са били откъснати от реката и водата не може да се разлива на тези места, което изкуствено увеличава скоростта на водата и приливната вълна. Това е валидно за почти всички реки, включително до голяма степен това е валидно за река Дунав. От няколко години започна да се говори за възстановяване на т.н. ретензионни площи. Това са места, където естествено при наводнения водата може да се разлее, задържи и после постепенно да се оттече надолу по реката без да се създават пикови приливни вълни. Мерките затова са няколко. Те започват от горното течение на реките, а именно осигуряване на подходяща растителност, която да не довежда до порои. Това означава залесяване в рисковите части на водосборите и отваряне на реката да се разлива по възможност там, където няма да причинява щети.
Все по-честите наводнения през последните 20 години провокира ново законодателство в ЕС, новата директива за наводненията. Става ясно, че наводенията не могат да бъдат спрени. С диги и хидротехнически съоръжения може да се предпазим от малките наводнения. От големите наводнения те не могат да ни предпазят. Вече не се използва толкова популярното в миналото схващане за спиране наводненията, очевидно не можем. Вече говорим за управление на риска от наводнения, управление на щетите, които наводненията могат да причинят. При висока приливна вълна очевидно съоръженията не могат да помогнат , по-добрият вариант е когато това разливане стане на места с ливади и гори, където наводненията няма да причинят щети отколкото това да стане в индустриални зони или населени места. А често най-критичните места по реката са именно населените места, където има много препятствия в реката, често боклуци, изхвърлени в самото корито, повечето до мостове и други инфраструктурни съоръжения. Много често преливанията стават точно там и щетите са най-големи, защото има много инфраструктура, която може да бъде засегната. Затова се налага нова политика не само в Европа за планиране на действията във връзка с наводненията.
Държавите са задължени да изготвят планове за превенция на риска от наводнения. Този процес изисква няколко стъпки- първо картиране на рисковите места, предприемане на действия в тези рискови територии, едно от които логично е да не се изграждат населени места или друга инфраструктура в тези чувствителни зони, тъй като рано или късно, те ще бъдат изложени на риск от наводнения. Най-много щети навсякъде през последните години, а и в България са били в бивши крайречни заливни територии, защитени от реката с дига, където се е създало фалшивото усещане за сигурност, което при малки и средни наводнения може да предпази, но ако наводнението е голямо или когато тези съоръжения не могат да се поддържат по икономически причини, тези територии се наводняват. Имаше нерегламентирано или регламентирано, но недалновидно строителство в речните тераси, което създава големи рискове за тези места.
Къде сме ние при прилагане на мерки за възстановяване на естествените заливни зони и по изготвянето на плановете за управление на риска от наводненията?
Ние задължително трябва да изготвим такива планове. В момента тези планове се изготвят от Министерството на околната среда и водите. В най-скоро време трябва да се отвори процеса за публично обсъждане на тези планове. Ще трябва да бъдат представени на обществеността на работата, извършена до този момент. Много е важно хората да знаят, че такъв процес има и да участват, за да може плановете да бъдат максимално адекватни. Системата е нова, подходът също е нов, така че е много важно населението да участва и да е информирано по този въпрос. България не е изключение от това, което се случва в Европа, но много от процесите при нас се развиват значително по-бавно. Преосмисляне на концепцията за предпазване от наводненията включително изграждане на тези крайречни влажни зони с цел задържане на водата. Това е започнало преди 20 години в останалите страни, у нас това нещо се случва през последните 10 години. Докато инвестираме единствено и само в нови защитни диги няма да постигнем резултати. Това, което показва и практиката към настоящия момент е, че изградените в миналото хидротехнически съоръжения са много и са много сложни, поддържането им в много територии е икономически неоправдано. Те защитават земи с много висока степен на защита- земеделски, пасища, ливади, чиято поддръжка не може да се оправдае спрямо евентуалните щети от наводнения. Затова е нормално да се получи дефицит на средства в други райони. Най-голямото предизвикателство е икономическия анализ. Това е основният недостатък на управлението на риска от наводнения до този момент. В много случаи са се наливали средства, на всяка цена не планово в отделни обекти без да е направен икономически анализ какъв би бил ефекта от това. Покрай различните наводнения станахме свидетели как стихийно се инвестираха пари в малки проекти в отделни населени места като не се направи икономически анализ като цяло дали това е най-ефективният начин за изхарчване на тези средства за маляване на щетите от наводнения.
Колко такива естествени зони са необходими по река Дунав или по другите ни големи реки за борба с наводненията?
Световен фонд за дивата природа WWF е правил различни проучвания за възможностите за възстановяване на такива крайречни влажни зони. Имаме такъв анализ за поречието на река Дунав, включително за един от притоците на реката. Но цялостни проучвания за България нямаме, имаме списък на местата с потенциал за такова възстановява с ползи за биологичното разнообразие и намаляване на щетите от наводнения. Това е възможно например в Урсойска низина, на запад от Лом, в известна степен в Карабоараската низина между устието на р. Искър и р. Вит, низината Побрежие или известна като защитена местност Калимок-Бръшлен на запад от Тутракан, Сребърна и други. Тук трябва да направя важно уточнение, че по отношение на р. Дунав капацитетът на нашите низини за задържане на води по Дунав е нищожна. Ние дори да възстановим тези места въздействието ще бъде пренебрежимо малко , тъй като ниската част на брега в нашия участък е откъм румънска страна. Така че по-голямо значение ще има възстановяването на влажни зони в румънска страна. Вече 5 години там правят много детайлно проучване на възможностите за отваряне на тези ретензионни площи в реката и вече има такива примери. За да има ефект подобно действие е необходимо по цялото течение на реката да има такива места, едно-две места ще имат много малко въздействие особено пък в долната част на реката , където сме ние, реката е много голяма, а пък площите които имаме са сравнително малки. Така че без мерки в горното течение на реката, ние смаи не бихме постигнали значинм ефект.
За българските реки може ли да кажете какво ще е значението от възстановяване на тези зони?
Подробно проучване за българските реки не сме правили. Но имаме пример за р. Русенски Лом край село Иваново. За пръв път в България демонстрирахме в много малък мащаб действие. На това място река Русенски Лом от едната страна брегът е стръмен, където няма къде да се разлива, а от другата страна е крайречна ливада, пасище, което е защитена с дига. На това място реката много вдигаше нивото си и дори заливаше пътя и съоръжения към ивановските скални манастири. Преди няколко години реката скъса дигата и ни подксаза как трябва да се реши въпроса. Ние взехме възможно най-простото решение, на две места дигата беше прорязана изкуствено, така че при високи води водата да може спокойно да се разлее в тази крайречна ливада и когато водата отново спадне да може да се върне обратно в реката. Това което се случваше преди е водата залива пътя и всички съоръжения, след което прелива зад дигата и там стои наводнено последният път повече от една година. Така с възстановяването на връзката с крайбрежната зона на реката се решиха проблеми с наводненията на пътя и на зоната за отдих към Ивановските скални манастири. Това решение се оказа не само просто, но и евтино.
Как повлияват наводненията за биологичното разнообразие по р. Дунав?
Проблемът с наводненията е много актуален през последните години. Почти няма година, в която да няма такива природни явления по всички реки на страната. Наводненията винаги е имало, те са естествено явление, така че речните екосистеми са адаптирани към наводненията. Затова по принцип няма как наводненията да разрушат околната среда и естествените екосистеми. Крайречната гора, когато е естествена е адаптирана към наводнения и няма как те да я унищожат. Това до голяма степен важи за повечето видове, разбира се в определени ситуации, когато има много дълъг период на наводнения някои видове не могат да се размножават и изчакват. Но като цяло наводненията не оказват особено влияние върху природата. Основният въпрос е как влияят наводненията като природно бедствие от гледна точка на хората. Това е основният проблем. Няма причина да се притисняваме за това дали биологичното разнообразие ще бъде неблагоприятно повлияно.
По-скоро наводненията са необходимост за запазване на доброто здраве на реките и крайречните системи. За много видове размножаването става възможно по време на високите води. По време на високите води реката се свързва с крайречните плата, разливи или аливни гори, тогава те стават едно общо и благодарение на това рибите може да навлязат на тези места и да хвърлят своя хайвер. Такъв пример са шарановите риби, които по време на високите води влизат в тези крайречни места, където водата е по-спокойна и не е мътна става хвърлянето на хайвера, отглеждането и развитието на малките рибки и личинките, тук намират храна и са защитени от хищници. Впоследствие те преминават обратно в реката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар