.Посетете основния ми блог РЕКИ.БГ

понеделник, 6 ноември 2017 г.

История - Уникредит Булбанк продава ВЕЦ "Жребчево" за 7.5 млн. евро

17 ное 2014, 21:00, 12176 прочитания

ВЕЦ "Жребчево", който доскоро беше собственост на "Петрол холдинг", ще премине в ръцете на фирма "КИД 2228" срещу сумата 7.5 млн. евро. Сделката, която беше подготвена още в края на май, вече получи разрешение и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), тъй като става въпрос за обект с издадена лицензия. Според решението на регулатора смяната в собствеността трябва да бъде финализирана до края на годината, като в седемдневен срок страните трябва да представят доказателства пред комисията за нейното сключване. Лицензът за производство на електроенергия е прехвърлен на купувача "КИД 2228" на 3 ноември, откогато е и решението на ДКЕВР.

Как се стигна до сделката

До продажбата на ВЕЦ "Жребчево" се стигна, след като в края на април Уникредит Булбанк обяви отпуснатия заем на "Ню-ко Загора" - фирмата, която управлява ВЕЦ-а, за предсрочно изискуем заради нередовното изпълнение на задълженията по него. След това банката започна изпълнението на договора по особен залог, а именно продажбата на ВЕЦ-а с всички прилежащи активи. Дружеството, което е спечелило процедурата, е фирмата "КИД 2228", която е свързана с бившия депутат от БСП Петър Курумбашев. За да заплати цената по сделката, дружеството сключва договор за инвестиционен кредит с Уникредит Булбанк за сумата 8.8 млн. евро. За целта на 28 май 2014 г. върху ВЕЦ-а се учредява особен залог и ипотека върху придобитите имоти.

Кой купува

Според Търговски регистър фирмата "КИД 2228" е с капитал от 2 лв., като до 29 април 2014 г. е еднолична собственост на "КИД 2225", която е собственост на Петър Курумбашев. В края на април като собственик в него влиза и фирмата "Тракия солар" и се води собственост на Наско Димитров Стоянов. Стоянов участва като собственик и в "Тракия газ", която притежава 5-мегаватовия ВЕЦ "Тъмръш", край село Храбрино, сочи справка в регистъра за издадените гаранции за произход за електроенергията от възобновяеми източници.

Според решението на ДКЕВР, публикувано на тяхната интернет страница, през последните три години дружеството "КИД 2228" не е извършвало дейност и не е реализирало приходи, а само разходи за услуги. Към 31 декември 2013 г. има задължения към доставчици за 1000 лв. и още толкова задължения към собственика.

Освен това при действащите цени за електроенергията, произведена от ВЕЦ, от регулатора пресмятат, че в периода 2014 – 2025 г. ВЕЦ "Жребчево" ще реализира загуба от продажбата на електроенергия и ще трябва да оптимизира разходите си по дейността.

Трудна раздяла

Въпреки решението на "Уникредит" да продаде ВЕЦ "Жребчево" като особен залог, вече бившият собственик "Ню-ко Загора" депозира молба в ДКЕВР за отмяна на искането за отнемане на лицензията и одобрението на сделката, за което обаче няма право. От самата "Ню-ко Загора" коментират, че няколко месеца преди да се пристъпи към продажбата, в банката постъпва предложение от външен потенциален купувач, който обещава връщане на заема и увеличаване на продажбите на електроенергия на ВЕЦ-а на свободния пазар. Това предложение обаче не е взето под внимание от банката. От "Ню-ко Загора" допълват също, че пазарната стойност на централата е максимум 7.5 млн. лв. и че платената двойно по-голяма сума е нереална.

В действителност ВЕЦ "Жребчево", който е с обща мощност от 14.4 мегавата, попада в активите на "Петрол холдинг" чрез дружеството "Ню-ко Загора" през 2006 г. Платената сума за ВЕЦ-а е 4.5 млн. лв. През 2007 г. "Петрол" взима заем от 10 млн. евро от Уникредит Булбанк чрез дъщерното си дружество за предсрочно погасяване на кредитни експозиции на "Петрол холдинг". Плащанията по заема обаче спират, а "Ню-ко Загора" не е в състояние да го обслужва, което води и до продажбата на водната централа.

Собственици на ВЕЦ - 2 години лишаване от свобода грози бизнесмена Георги Бележков от Разлог заради побой над 45-годишен мъж

2 години лишаване от свобода грози бизнесмена Георги Бележков от Разлог заради побой над 45-годишен мъж.

http://pirinsko.com/2-godini-lishavane-ot-svoboda-grozi-biznesmena-georgi-belejkov-ot-razlog-zaradi-poboj-nad-45-godishen-myj-16581.html

16 декември 2015

Според източник на Pirinsko.com бащата на общинския съветник Васка Бележкова - Георги известен в разложко, като "Жоро Годлевеца" е нанесал жесток побой, без причина на благоевградчанина И.М. 45 г. в планината над село Гостун, общ.Банско. Пострадалият е транспортиран до болнично заведение, където е потърсил лекарска намеса, в следствие на което е извадил медицинско свидетелство за лека телесна повреда. За инцидента е информирана РП-Разлог и РУП-Банско.

 Чл. 130. от Наказателния кодекс; Раздел ll, Телесна повреда гласи: (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Името на Георги Бележков бе замесено от поредица скандали на територията на община Разлог. Това не е първият случай, в който Бележков се замесва с физическа саморазправа.

Припомняме, че преди около месец време Pirinsko.com съобщи, че "Софийски мутри" издирват "под дърво и камък" бизнесмена Георги Бележков в Разлог и Банско. Три коли пълни със софийски "главорези" обикаляха на територията на Разлог и Банско, за да издирват бизнесмена Бележков. Мутрите се движели с джип "Рейндж Роувър" и два автомобила "Audi" S8, съобщиха в редакцията жители на град Разлог.

Под сурдинка в разложко се коментира, че маститият бизнесмен дължи стотици хиляди лева на строителен предприемач, което вероятно е причината да бъде издирван и може би наказан. Въпреки всякакви твърдения Георги Бележков направи опровержение на статията, в която изрично подчертава, че не дължи пари на никого и не е заплашван, за да се укрива.

През 2008 година Административен съд - Благоевград потвърди 8 наказателни постановления, издадени от началникът на Районна митница, срещу бизнесмена от Разлог Димитър Глушков.

За митнически измами в периода 2006-2007 година, срещу фирма "Хамефа - България" са съставени общо 13 наказателни постановления за щети към държавната хазна в размер на близо 500000 лева. Димитър Глушков развива дейност като правоприемник на заличеното дружество "Белар антик", в сферата на мебелното производство. Бизнесменът обжалва всичките административни актове на благоевградската митница. Закононарушенията му били констатирани преди месеци, след извършена комплексна митническа ревизия.

При извършени сделки с внос на дървен материал от Холандия, Димитър Глушков е представял пред митницата в Благоевград фалшиви фактури, в които стойността на транспортните разходи е била значително по-ниска от данните във фактурите, осчетоводени в дружеството. Фактурите за съмнително занижените транспортни разходи са били издадени от разложка фирма на предприемача Георги Бележков, разкриха пред Дарик радио митнически инспектори.

 

През 2010 година Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол предяви иск за 671 000 лева срещу разложкия бизнесмен Георги Бележков заради нарушаване на клауза от договора за сделката с ВЕЦ "Разлог".

На 1 август 2002 година между Агенцията за приватизация и разложката фирма "Погледец - лесинвест", собственост на Г. Бележков, е сключен договор за продажбата на ВЕЦ "Разлог". След търг с явно наддаване срещу сумата от 1 342 000 лева Г. Бележков става собственик на ВЕЦ-а, но според клаузите от договора разложкият бизнесмен няма право да продава или залага собствеността без съгласието на Агенцията по приватизация, в противен случай дължи 50% неустойка от продажната цена.

На 25 февруари 2008 година справка в централния регистър на особените залози разкрива, че на 2 октомври 2007 година Г. Бележков е заложил машини и оборудване на ВЕЦ "Разлог" в ОББ срещу кредит без знанието на Агенцията по приватизация, с което нарушил клаузите на договора за сделката с ВЕЦ "Разлог".

Представяйки доказателства пред Окръжен съд - Благоевград, Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол иска магистратите да осъдят разложкия бизнесмен да върне 671 000 лева в държавната хазна.

 

През 2013 година с коктейл "Молотов" опитаха да взривят хладилен бус на разложкия бизнесмен Георги Бележков, собственик на колбасарската фирма ЕТ ''Сарай-73". Автомобилът „Мерцедес Спринтер" се движел по график за Гоце Делчев в 7 ч. сутринта в сряда, когато в района на село Господинци шофьорът чул гърмеж и спрял, за да провери за спукана гума.

След като не установил повреда в превозното средство, продължил курса си и се прибрал в гаража на фирмата в Разлог. По-късно шофьорът забелязал, че е обгоряла частта между кабината и каросерията. След това подал сигнал в полицията. След проверката е установено, че най-вероятно бусът е атакуван с коктейл „Молотов", тъй като са открити прилепнали пластмасови парчета и разлята течност по него.

 

През 2009 година на местните избори в Разлог ГЕРБ пусна мощта на държавната машина и наказа сериозно бизнесмените, като Георги Бележков заради подкрепата си за кандидат-кметът на Разлог - Благой Дункин. Вероятно това е причината дъщеря му Васка Бележкова да се кандидатира за общински съветник от ГЕРБ, за да защитава семейния бизнес на фирма Сарай-73.

Георги Бележков освен, че е известен със своя бурен характер и непристойно поведение е и успял бизнесмен в производството на колбаси, деликатеси и свежите меса, които се отличават с високо качество и екологичност. 

събота, 4 ноември 2017 г.

РИОСВ – Благоевград отряза мераците на бизнес партньора на Цветелина Бориславова да строи ВЕЦ на р. Глазне край с. Баня

12 май 2017

Директорът на РИОСВ – Благоевград Ангел Георгиев отказа на бизнес партньора на Цветелина Бориславова – Светослав Божилов, да строи минивец на река Глазне в землището на разложкото с. Баня с мотив „поради недопустимост".

Заявлението от мощната компания „Вентчър Екуити България" ЕАД е подадено в РИОСВ на 29 декември 2016 г. Компанията иска да построи МВЕЦ „Глазне" на река Глазне с място на водовземане на кота 722 м, сграда за централата и място на заустване на отработените води – на десния бряг на река Глазне, и изграждане на преливен яз с височина 1,5 м за водовземане на водно количество 2700 л/сек. Предвижда се водовземането да се осъществява чрез алпийски тип решетка, промивен савак на левия бряг и утайник на десния бряг на реката, също така да бъде изграден рибен проход по промивния савак, напорен тръбопровод с дължина 1025 м и брутен пад 15,3 м. Напорният тръбопровод е предвиден да мине през общински терени, за което инвеститорът има разрешението на община Разлог. Според столичната компания МВЕЦ-ът ще се нуждае от 42 000 000 куб.м вода годишно, тъй като мощността на веца е 320 кВт.

Заедно с инвестиционното намерение компания „Вентчър Екуити България" вкарва и становище на Басейнова дирекция Западнобеломорски район от 01.11.2016 г., според което инвестиционното предложение е определено като допустимо с Плана за управление на речните басейни /2010-2015 г./ „при определени условия и при спазване на разпоредбите на Закона за водите".

В началото на тази година обаче Басейнова дирекция – Благоевград преосмисля твърдението си за допустимост и на 13.01.2017 г. и 02.02.2017 г. с две нови свои становища определя инвестиционното предложение като недопустимо с утвърдения нов план за периода 2016-2020 г. поради няколко обстоятелства. Основното е, че състоянието на река Глазне от „добро" по времето на първата визирана петилетка вече е станало „лошо" по основни физико-химични параметри. По мнението на еколозите поредният ВЕЦ на реката ще доведе до допълнително натоварване на водното тяло (хидроморфологичен натиск) и до риск от влошаване на параметрите за качество.

„Реализацията на разглежданото инвестиционно предложение ще окаже негативно въздействие върху повърхностното водно тяло и е в противоречие с разпоредбите на чл. 156 а, ал. 1, т. 1, буква „а" и буква „б" от Закона за водите", категорични са еколозите.

На база тази констатация РИОСВ – Благоевград преди дни прекрати безпрецедентно започналата процедура за МВЕЦ „Глазне" и остави с пръст в уста отрязания инвеститор, който може да се жали пред министъра на околната среда и водите или Административен съд – Благоевград.

„Вентчър Екуити България" ЕАД е столична компания, в която едноличен собственик на капитала от 134,55 млн. лв. е Светослав Божилов. Самият Божилов е финансист, ориентиран към дяловите инвестиции в земеделие и възобновяема енергия. Чрез фонда си „Вентчър Екуити България" АД той е собственик в „Агроенерджи" и „Агродийлинг", както и на завод за спирт край Ихтиман. Божилов навлиза във финансовите среди първоначално в „Туристспортбанк", където е съдружник с убития по-късно Емил Кюлев. През 1997 г. вече е един от основните акционери в СИБанк. Има инвестиции в медийни проекти, издател е на в. „Култура" и сп. „Християнство и култура".

През 2009 г. дружеството му стъпи в Югозапада, избирайки за целта Сандански, където направи парк за фотоволтаична енергия „Зорница" с мощност 207.2 kWp и производство на около 300 мегаватчаса електроенергия годишно. По-късно Божилов и Цветелина Бориславова станаха собственици на вилното селище в комплекс „Катарино", което купиха от разложката строителна компания „Балканстрой" АД. Сделката стана, след като „Балканстрой" реализирала сложна транзакция, преминала през включването на различни имоти /земя и вилни къщи/ от комплекса като апортна вноска в новоучредената компания „Вентчър Катарино пропъртис" и дружество „Ривал 5". Оценката на „СПА комплекс Катарино" бе около 10.171 млн. евро.

Ден след като отказа на Божилов да строи МВЕЦ „Глазне", РИОСВ – Благоевград отряза още двама потенциални инвеститори. Инспекцията обяви, че поради изтичане на 5-годишния срок е загубило правното си действие и решението й за преценяване необходимостта от ОВОС за друг МВЕЦ отново на р. Глазне – този път с възложител фирма „Пирин Електрисити билдинг" ООД на Стоян Пашалиев и Йордан Еринин. Причината за скъсаното решение е констатацията, че 5 г. от влизането му в сила инвеститорът дори не е направил първа копка на централата.

Преди 2 месеца същата констатация бе направена и за МВЕЦ „Ридина" на пренаселената с вецове река Благоевградска Бистрица и РИОСВ обяви загуба на правно действие на собственото си решение „да не се извършва оценка за въздействието на околната среда /ОВОС/". С други думи, ако инвеститорът тепърва реши да възобнови идеята си за строителство на електроцентрала, трябва да започне процедурата от нулата.

Окончателно бе сложен край и на сагата с фирма „Увекс-Мело-2005" ООД, която 4 г. се натискаше да прави МВЕЦ на водопровода за питейно-битово водоснабдяване на ВС „Извора" – група Петрово, землище на с. Петрово, община Сандански. След като първоначално РИОСВ реши, че няма нужда да се прави ОВОС, решението бе обжалвано от еколози по административен ред и през ноември 2013 г. тогавашният министър на околната среда и водите го отмени, а преписката бе върната за ново произнасяне от екоинспекцията. Година по-късно РИОСВ ревизира решението си и постанови, че ще прави ОВОС, този път обаче обжалва „Увекс-Мело", а министърът на околната среда и водите остави без разглеждане жалбата на инвеститора като процесуално недопустима и оценката бе направена. Междувременно миналата година в РИОСВ постъпило уведомление, че се променя възложителят, който вече е фирма УВЕКС, екоинспекцията дала указания какви нови документи се представят, но повече от 12 месеца никой от Сандански не реагирал – нито са подадени липсващите документи, нито е предоставено писмено искане за прекратяване или продължаване на процедурата по ОВОС. По тази причина в края на март т.г. РИОСВ прекрати административното производство, в т.ч. съвместената процедура по чл. 31 от Закона за биологично разнообразие, и поне за момента сложи край на идеята за изграждане на МВЕЦ „Увекс-Мело-2005".

В нея любопитен е първоначалният инвеститор – санданският бизнесмен Никола Малчев, смятан за един от най-големите оранжерийни зеленчукопроизводители в региона. Той участва в управлението на три фирми и е акционер в още една. Влиза в големия бизнес, след като по времето на земеделския министър Венцислав Върбанов придобива държавните оранжерии край с. Дамяница. Най-важната от компаниите му „Мело 98" ООД се управлява от синовете му Пламен и Красимир. „Мело 98" ООД държи 90% от капитала на дружеството „Увекс-Мело-2005" ООД, а останалите 10% в компанията са собственост на общинската фирма УВЕКС ЕООД, която е местният ВиК оператор. Съвместната компания на Малчеви и общината е създадена през март 2006 г. със съдействието на тогавашния кмет на Сандански Андон Тотев, за да добива електроенергия от ВЕЦ в района на село Петрово. За управител на „Увекс-Мело-2005" е вписан Тодор Гикински, който до миналия месец бе управител на общинската УВЕКС.

На фона на всички тези прекратени процедури за МВЕЦ-ове и откази за такива, интерес към бизнеса с добив на електричество от ВЕЦ, макар и слаб, все още има. Доказателство е фактът, че на 28 април т.г. свое инвестиционно предложениее за изграждане на МВЕЦ „Марево" на р. Еловица (Градевска) в землището на с. Градево, община Симитли, внесе в институциите ЕТ „Ангел Младенов", той е първият за 2017 г. кандидат да прави пари от вода./ в. Струма

ВАНЯ СИМЕОНОВА


четвъртък, 2 ноември 2017 г.

История на приватизацията на: ВЕЦ ФУАТ ГЮВЕН СИ КУПИ ОЩЕ ТРИ ВЕЦ

Турският бизнесмен Фуат Гювен успя да прибави още три ВЕЦ към търговската си империя. В сряда (18 май) фирмата му Тракия - 97 спечели обявените от Агенцията за приватизация (АП) явни търгове за продажбата на водните централи Росица 2, Росица 3 и Чипровци. Общо за първите две централи Гювен ще плати 3.76 млн. лв. - това бе печелившата цена на Тракия-97. Обявената от приватизационното ведомство начална тръжна цена бе 2.16 млн. лв., а стъпката за наддаване 100 хил. лева. Конкуренцията за двете централи бе доста оспорвана. Другите участници в търга бяха само българската Енерго - про и немската Пи Си Си (PCC). Офертата на Тракия - 97 за 3.76 млн. лв. се оказа печеливша. В активите на ВЕЦ Росица 2 са записани терен от 17 808 кв. метра, над 29 хил. кв. м земя в селата Росица и Бяла черква, жилищен блок и двуетажна масивна сграда. Не по-малко апетитни имоти има и ВЕЦ Росица 3 - над 19 хил. кв. м терен и други 22 хил. кв. м земи в село Михалци. Двете централи са с обща мощност 3280 киловата, като по данни на АП през 2003 г. са произвели съответно 11.3 и 0.73 млн. киловатчаса електроенергия. Успешен за Гювен бе и търгът за продажбата ВЕЦ Чипровци. И тук надпреварата бе доста сериозна, тъй като документи закупиха общо осем фирми. Две от тях - врачанската ВЕЦ - инжинеринг и турската Frezya basim yayin ambalaj tekstil gida kozmetik otomotiv ticaret emsilcilik imalat limited sirketi, не бяха допуснати до състезанието поради непълни документи. Така в търга освен Тракия 97 се включиха ЕТ Вектра такси - Цветелина Димитрова - Враца, Интерстрой - Калето - Мездра, Елпида -Петрич, Леми - трафо - Перник, и Престиж 97 - Велико Търново.Фирмата на Гювен успя да пребори конкуренцията с оферта от 1.6 млн. лв. при обявена начална тръжна цена 500 хил. лв. и стъпка за наддаване 50 хил. лева. Мощността на централата е 0.825 мегавата, а през миналата година е произвела над 2.1 млн. киловатчаса електроенергия. Тя е въведена в експлоатация през 1957 г., но техническото състояние на машините и съоръженията й е сравнително добро. Само една от трите й турбини не работи и се нуждае от спешен ремонт. Интересът на турския бизнесмен към българските ВЕЦ не е от вчера. През май миналата година, чрез софийската си фирма Елефорс Фуат Гювен спечели търга с явно наддаване за продажбата на каскада Батошево с оферта от 6.1 млн. лв. при начална тръжна цена от 1.5 млн. лева. Освен това чрез Стил 93, Гювен купи още няколко по-малки ВЕЦ. В края на 2004 г. той успя да вземе на търг ВЕЦ-Радомирци за 900 хил. лева. През пролетта на 2003 г. пък Стил 93 спечели на търг с явно наддаване ВЕЦ-Ловеч за 660 хил. лв. и ВЕЦ-Камен рид за 4.2 млн. лева.

Какво е речно легло?

Решение № 272 от 25.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 290/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова

 
 

чл. 290 ГПК

чл. 12, ал. 2 ЗВ

§ 1, ал. 1, т. 16 ДР на ЗВ

чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)

чл. 26, ал. 1 ЗЗД

чл. 108 ЗС

 
 

Първият общ критерий за определяне на крайбрежната заливаема ивица е заливаемостта на земите покрай реките. При наличие на корекции на реките заливаеми са земите в границите на корекциите, представляващи изменения на ситуационното разположение на речното корито в резултат на инженерни и хидротехнически мероприятия. При наличие на диги - линейни непрекъснати брегови инженерни съоръжения, изградени с цел предпазване на застрашени от заливане земи - заливаеми са земите между реката и тях при предвидената при проектирането и изграждането им обезпеченост /предвидената вероятност за превишение на водите/. С оглед предназначението на тези съоръжения "наличие на диги" означава действащи диги, т.е. такива, които непосредствено служат за осъществяване на защитна функция. По силата на т. 81 от § 1 ДР на ЗВ крайбрежната заливаема ивица се включва в речното легло - елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 2, пр. 2 ЗВ има автоматично действие само по отношение на имоти, които са държавна или общинска собственост към момента на влизането й в сила /28.I.2000 г./.

 
 


________________________________

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 302/04.III.2013 г. по касационните жалби на Д. чрез м. на р. р, и б. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд /САС/ от 05.I.2009 г. по гр. д. № 1826/2007 г. в частите му по претенциите по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) и по чл. 108 ЗС, както и на постановеното на 05.VII.2011 г. решение за допълване на първото решение в обезсилващата му част, с която процесният имот пл. № ****, находящ се в [населено място], целият с площ 19 776 кв. м, ведно с построения в него варов възел, включващ едноетажна сграда - експериментална работилница, автомивка и варници с площ 120 кв. м, е обявен за публична държавна собственост, и в частта, с която е прекратено производството по предявения от Д. срещу [фирма] и [фирма] искове за установяване правото на собственост на Д. върху поземлен имот пл. ****, представляващ терен с площ 20000 кв. м - крайбрежна заливаема ивица на р. Д.

Касационно обжалване на основното решение е допуснато поради липса на съдебна практика по въпросите за действието на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 Закона за водите /ЗВ/ във вр. с § 1, ал. 1, т. 16 от Допълнителните му разпоредби и за приложимия критерии за определяне границите на крайбрежната заливаема ивица на р. Д., както и с оглед възможността за частична недопустимост на въззивното решение поради произнасяне с него плюс петитум относно сградите и постройките в процесния терен.

Касационно обжалване на допълнителното решение е допуснато с оглед вероятността то да е недопустимо поради постановяването му по искане на ищеца /касатор/ за произнасяне по въззивната жалба на ответника [фирма] срещу първоинстанционното решение в частта за обявяване на процесния имот за публична държавна собственост и поради произнасяне с него плюс петитум относно сградите и постройките в процесния терен.

Ответниците по касационните жалби [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са заели становище за неоснователността им. [фирма] претендира разноски.

По въпросите, послужили като основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС на РБ счита следното:

1. По приложението на чл. 12, ал. 2 ЗВ във вр. с § 1, ал. 1, т. 16 от Допълнителните му разпоредби:

Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗВ, в сила от 28.I.2000 г., публична държавна собственост е крайбрежната заливаема ивица на р. Д. Легално определение на понятието "крайбрежна заливаема ивица" е дадено в § 1, ал. 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на посочения закон, включващо три хипотези: първата /предвидена в б. а/ - такава ивица са земите, които се заливат в границите на корекциите на реките в населените места; втората /предвидена в б. а/ - такава ивица са и земите, които се заливат, между реката и дигите при наличие на диги; третата хипотеза /предвидена в б. б/ се отнася за речни участъци с неизградени корекции или защитни съоръжения - земи, които се заливат при протичане на средномногогодишни водни количества с обезпеченост 5% или повторяемост веднъж на 20 години.

Първият съдържащ се в посочените разпоредби общ критерий за определяне на крайбрежната заливаема ивица е заливаемостта на земите покрай реките /което следва и от самото й легално наименование/. При наличие на корекции на реките заливаеми са земите в границите на корекциите, представляващи изменения на ситуационното разположение на речното корито в резултат на инженерни и хидротехнически мероприятия /виж т. 12 от ДР на Наредбата за ползване на повърхностни води, приета на основание чл. 135, ал. 1, т. 1а ЗВ/. При наличие на диги - линейни непрекъснати брегови инженерни съоръжения, изградени с цел предпазване на застрашени от заливане земи /виж т. 9 от посочената Наредба/ - заливаеми са земите между реката и тях при предвидената при проектирането и изграждането им обезпеченост /предвидената вероятност за превишение на водите/. С оглед предназначението на тези съоръжения "наличие на диги" означава действащи диги, т. е. такива, които непосредствено служат за осъществяване на защитна функция. По силата на т. 81 от § 1 ДР на ЗВ крайбрежната заливаема ивица се включва в речното легло - елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 пр. 2 ЗВ има автоматично действие само по отношение на имоти, които са държавна или общинска собственост към момента на влизането й в сила /28.I.2000 г./. Това следва от разпоредбите на чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от Конституцията на РБ /КРБ/, предвиждащи, че режимът само на обектите на държавна или общинска собственост се определя със закон и че принудително отчуждаване на собственост за държавни/общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин, и след предварително и равностойно обезщетение. Противното би представлявало одържавяване, какъвто институт действащото в РБ законодателство не предвижда. Това следва и по аргумент от решението на К. с. № 19/21.ХII.1993 г. по к. д. № 11/1993 г. по тълкуването на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 КРБ, според което собствеността на държавата и общините е публична и частна; изключителната собственост на държавата върху обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията е публична, а останалите обекти, които са собственост на държавата и общините, са тяхна публична или частна собственост в зависимост от вида и предназначението им, като режимът им се определя със закон.

За да се произнесе по касационните жалби, ВКС на РБ взе предвид следното:

С решението си от 05.I.2009 г., подписано с особено мнение на един от членовете на състава, САС е отменил решението на Видинския окръжен съд от 26.V.2007 г. по гр. д. № 171/2006 г. в уважителните му части по предявените от Д. срещу [фирма] и [фирма] искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) и срещу [фирма] по чл. 108 ЗС и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените искове за установяване нищожност на договора, предмет на нот. акт № ***/2005 г., с който [фирма] е продал на [фирма] имот пл. № ****, находящ се в [населено място], с площ 19776 кв. м, ведно с построения в него варов възел, включващ едноетажна масивна сграда - експериментална работилница, автомивка и варници с площ 120 кв. м, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, отхвърлил е претенцията за отмяна на нотариалния акт, както и предявения от Д. срещу [фирма] ревандикационен иск, като на ответниците са присъдени разноски.

С решението от 05.VII.2011 г. САС по искането на Д. е допълнил основното решение от 05.I.2009 г., като е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която ПИ ****, ведно с построения в него варов възел, е обявен за публична държавна собственост, r e прекратил като недопустимо производството по исковете на Д. срещу ответните дружества за установяване правото й на собственост върху поземления имот като крайбрежна заливаема ивица на река Д.

За да постанови основното решение, САС е приел, че: 1. процесният имот е включен в капитала на [фирма] преди влизането в сила на Закона за водите /ЗВ/; дружеството е приватизирано по реда на ЗППДОП (отм.) и Д. сега притежава акции в него за 0.11% от капитала му; процесният имот е апортиран в Е. като непарична вноска, за което е извършено вписване в търговския регистър, което не е оспорено от Д. по реда на чл. 431, ал. 2 вр. с чл. 498 ГПК (отм.) и тя е обвързана от него; съгласно чл. 17а ЗППДОП (отм.) редакция по ДВ бр. 51/1994 г./ меродавен относно установяване собствеността върху имота като актив на дружеството /не и като част от капитала му, какъвто е станал в качеството си на апортна вноска/ е моментът на преобразуването на държавните предприятия в Е. и какво имущество им е било предоставено от Д. за стопанисване и управление, както и дали с акта за преобразуването собствеността се е прехвърлила върху тях; ищецът, чиято е била тежестта, не е установил, че в баланса към 30.IХ.1992 г. /въз основа на който със заповед от 21.I.1993 г. на основание чл. 17, ал. 1 ЗППДОП (отм.) е преобразувана ДФ "Б." в [фирма]/ процесният имот не е фигурирал като актив, респективно не е включен като такъв в баланса към 30.VI.1995 г. /въз основа на който със заповед от 18.ХII.1995 г. [фирма] е преобразувано в [фирма]/, поради което не е оборена материалноправната легитимация на [фирма] като собственик на имота към процесната разпоредителна сделка, респективно придобиването му от [фирма]; 2. атакуваната разпоредителна сделка следва влизането в сила през 2000 г. на ЗВ, респективно на чл. 12, ал. 2 от него; отмененият ЗВ не предвижда крайбрежната заливаема ивица на река Д., нито каквато и да било друга крайречна територия, за публична държавна собственост /П./; такава не е определяна и с международни договори и спогодби; касае се за материалноправна разпоредба без обратно действие, влязла в сила преди разпоредителната сделка, но след преминаването на правото на собственост в патримониума на [фирма], респективно на праводателите му, поради което и само на това основание исковете са неоснователни; ЗВ няма автоматично отчуждително действие за провъзгласените за П. територии, притежавани от други правни субекти към момента на влизането му в сила по аргументи и от чл. 31, ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 2, чл. 38, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 ЗВ, съгласно чл. 17, ал. 5 КРБ принудително отчуждаване може да става само по силата на закон и само след предварително и равностойно обезщетяване; директен отчуждителен ефект ЗВ не предвижда, такъв не може да се предполага и извежда чрез тълкуване; 3. недоказано е и твърдението на ищеца, че имотът е крайбрежна заливаема ивица по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗВ във вр с § 1, ал. 1, т. 16 от ДР на същия като заливаема територия между река и дига, респективно че е П.; проектирането на дигите по река Д. е при обезпеченост 1% /повторяемост на заливане един път на сто години/, срещу каква действителна норма на водна повърхност понастоящем би изпълнявало защитни функции дигата в случая доказателства по делото няма, доколкото в хипотезата по § 1, т. 16 критерий за заливаемост на териториите между реката и дигите не е предвиден, нормата следва да бъде приложена, преценявайки заливаемостта на терена спрямо нормативно определената вероятност за превишение, /респективно процента обезпеченост/ за която съоръжението е било изградено, при 1% пригоденост и дори при 0.1% /1 път на 1000 години/ процесният терен не е заливаем; преценката на доказателствата, в т. ч. данните за водния стоеж при рекордни количества през 2006 г., установяват, че по същество теренът е почти изравнен с кота дига/бряг и заливането на територията е изключено, като дигата е престанала да осъществява практически защитни функции при заложената при изграждането й норма на обезпеченост; след като при заложената при застрояването на съоръжението нормативно определена вероятност за превишение на водни потоци пространството между него и реката в цялост не се залива, тази територия не е "крайбрежна заливаема ивица" по смисъла на § 1, т. 16 б. "а" от ДР на ЗВ, тя и по протежение на имота следва да се определи при норма на обезпеченост съгласно б. "б" на § 1, т. 16, но съдът не дължи произнасяне относно заливаемата по смисъла на тази разпоредба част от процесния имот с оглед основанието на твърдяната от ищеца П. - като територия между река и дига /по б. "а"/; косвени доказателства, че съоръжението не изпълнява практически функции, са липсата на данни то да фигурира в кадастъра, което е било задължително и при уредбата по отменения ЗВ, липсата на данни за включване на съоръжението в активите на стопанисващо го дружество [фирма] - клон В., липсата на данни за субекта, стопанисващ дигата при действието на отменения ЗВ с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗВ /П. са системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства - защитни диги/, липсата на данни с какви средства съоръжението е изградено, в съоръжението са констатирани недопустими пробойни - от 0.60 см по съвпадащата с част от западната граница на имота отсечка и от 100 м в друга част от съоръжението, с което по същество е компрометирано пълноценното му функциониране. За прецизност е посочено, че ако бе доказано разпореждане с имот - П., би се касаело за нищожност поради сделка с невъзможен предмет - вещ, обявена по силата на закона /чл. 7, ал. 1 ЗДС/ за такава извън гражданския оборот, а не за нищожност поради противоречие със закона - чл. 7, ал. 1 ЗДС.

Според особеното мнение на чл. на състава на въззивния съд, тъй като разпоредителната сделка с процесния имот между ответниците следва въвеждането на законодателна забрана за разпореждане с имоти - П. и обявяването на имота за П. по реда на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗДС с изменение на ЗВ /чл. 12, ал. 2 пр. 2 в редакцията му от 28.I.2000 г./, тя е нищожна поради начална пълна невъзможност на предмета й; ирелевантно е обстоятелството, че изваденият от граждански оборот имот е бил предмет на апортна вноска в капитала на [фирма] с оглед § 39, ал. 1 ПЗРЗДС; местонахождението на имота в обхвата на крайбрежната заливаема ивица на р. Д. между нея и защитно съоръжение в експлоатация - дига е установено със заключения на СТЕ и удостоверение на съответната басейнова дирекция; имотът се владее от [фирма] без правно основание.

Касационната жалба на Д. срещу решението от 05.I.2009 г. съдържа оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението.

Касационната жалба е неоснователна.

С оглед изложените в отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, съображения, законосъобразно въззивният съд е приел, че процесния имот не покрива предвидените в закона характеристики на крайбрежна заливаема ивица. Изводите си съдът е формирал след обстойна и задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства, взел е предвид моментът на сключването на процесната сделка, следващ влизането в сила на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗВ, определяща крайбрежната заливаема ивица на р. Д. като публична държавна собственост, както и местонахождението на процесния имот - между р. Д. и формално съществуваща дига /както сочи и касаторът в жалбата си/.

Неоснователни са оплакванията по приложението на чл. 12, ал. 2 ЗВ. Несъмнено установено е по делото от събраните доказателства, че дигата е била построена и пусната в експлоатация през 1976 г., както и че още през 70-те години брегът откъм мокрия й откос /откъм р. Д., т. е. част от "речното легло" по смисъла на т. 81 от ДР на ЗВ/ е урбанизиран чрез насипването на инертни материали, образувайки терен, представляващ процесния имот, на нивото на дигата, предназначен и използван за стопански цели. По този начин дигата е загубила значението си на защитно съоръжение, то не е действащо такова. Несъстоятелно е изразеното в касационната жалба становище в тази връзка, че "от времето на хан А. територии около р. Д. се отвоюват от държавата за държавата, а не от частни лица за нуждите на търговски субекти" - "отвоюването" чрез урбанизирането е било именно в полза на държавата, която впоследствие се е разпоредила /чрез приватизация/ с имота. Не обосновава извод, че имотът е крайбрежна заливаема ивица, определението за "речно легло", дадено в т. 81 от ДР на ЗВ. Както вече бе посочено, речното легло включва освен реката и принадлежащите й земи и крайбрежната заливаема ивица, но само когато такава ивица съществува. А становищата на Б. дирекция и на министъра на транспорта /дадено въз основа на експертно заключение на служител от ИА "Проучване и поддържане на р. Д. "/, че процесния имот е част от крайбрежната заливаема ивица, в производството по настоящото дело нямат определящо за статута му значение.

Неоснователни са и оплакванията във връзка с § 1, ал. 1, т. 16 б. "б" от ДР на ЗВ. Въззивният съд не обосновава извода си за незаливаемост на процесния имот с критериите, предвидени в хипотезата по тази разпоредба, а приема с оглед преценката за наличието на единия от задължителните елементи /в кумулативна връзка помежду им/, определящи крайбрежната заливаема ивица - заливаемост, че при липсата в § 1, ал. 1, т. 16 б. "а" от ДР на ЗВ на изрично посочен критерии за заливаемост /какъвто е посочен в хипотезата по б. "б"/ заливаемостта следва да се преценява съобразно проектираният при изграждането на дигата процент на обезпеченост /вероятност за превишение на високи води/. И тъй като в случая нито при предвидената такава обезпеченост /1% - веднъж на 100 години/, нито при 0.1% обезпеченост /веднъж на 1000 години/ заливането на имота е изключено, в какъвто смисъл е заключението на приетата от въззивния съд тройна експертиза, правилно въззивният съд е приел, че имотът не е крайбрежна заливаема ивица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 16 б. "а" от ДР на ЗВ.

С оглед установеното по делото обстоятелство, че дигата не е действащо съоръжение, неоснователни са оплакванията във връзка със заключенията на вещите лица Я. и Г., според които процесният имот следва да бъде третиран като крайбрежна заливаема ивица, тъй като се намира между дигата и реката. След процеса на урбанизиране фактически именно имотът вече осъществява защитна функция. По аргументи, съдържащи се в § 1, ал. 1, т. 16 б. "а" и б. "б", крайбрежна заливаема ивица са не всички земи, които се заливат при всички възможни високи води, включително с вероятност за превишение 0.1% /един път на 1000 години/, а само тези, които се намират в границите на корекциите на реките в населените места, между реката и съществуваща, действаща дига, т. е. до нивото на проектираната за нея вероятност за превишение. При всички останали участъци около реките крайбрежна заливаема ивица са само земите, които се заливат веднъж на 20 години, което изключва такъв статут на земите, които се заливат веднъж на повече от 20 години. Без значение с оглед изложените съображения са оплакванията по заключенията във връзка с нормативно определените сервитутни ивици, които са неразделна част от мокрия откос, но на действаща дига, както и във връзка със статута на публична държавна собственост на изградените с държавни средства и съществуващи /действащи/ диги /чл. 13, т. 3 ЗВ/, на водата и на речното корито на р. Д.

Неоснователни са и останалите оплаквания на касатора по приложението на чл. 3, т. 4, чл. 11, т. 1, чл. 13, т. 3 ЗВ, чл. 1, чл. 28 и чл. 29 ЗВ (отм.) - тези разпоредби предвиждат други основания за собственост, на които претенциите в случая не се основават, не са събирани доказателства и няма произнасяне от съда във връзка с тях. А разпоредбите на чл. 16, ал. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 7 ЗВ са неприложими в случая.

С оглед изложените съображения неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 44, ал. 6 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, според която разпоредба собствеността върху имотите река или езеро се определя в съответствие с глава II на ЗВ, като за тях се нанасят в кадастралната карта границите, определени от бреговете им /ал. 5/.

С оглед изложените съображения, както и предвид отговора на втория въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, е неоснователно оплакването по приложението на § 39 ПЗР на ЗИД на ЗДС, съгласно който обектите - публична държавна собственост не могат да бъдат част от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно имущество, както и всички останали оплаквания по приложението на чл. 12, ал. 2 ЗВ.

Водим от горното атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила в отхвърлителните му части по претенциите за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния имот пл. № ****, находящ се в [населено място], с площ 19776 кв. м, и за ревандикацията му, както и за отмяна на обективиращия договора нотариален акт.

Касационният съд констатира, че въззивното и първоинстанционното решения са недопустими в частта, с която са се произнесли по непредявени искове относно построения в процесния имот варов възел, включващ едноетажна масивна сграда - експериментална работилница, автомивка и варници с площ 120 кв. м. Ето защо в тези им части решенията следва да бъдат обезсилени.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора [фирма] разноски не се присъждат, тъй като дружеството не е представило доказателства да е направило такива за настоящата инстанция.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд, ТО, пети състав, № 110/05.I.2009 г. по т. д № 1826/2007 г. в отхвърлителните му части по претенциите за нищожност на договора за покупко-продажба на имот пл. № ****, находящ се в [населено място], с площ 19776 кв. м, и за ревандикацията му, както и за отмяна на обективиращия договора нотариален акт № *** т. ** рег. № **** д. № ****/18.ХI.2005 г.

ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския апелативен съд, ТО, пети състав, № 110/05.I.2009 г. по т. д № 1826/2007 г., както и решението на Видинския окръжен съд от 26.V.2007 г. по гр. д № 171/2006 г., в частите им относно варов възел, включващ експериментална работилница, автомивка и варници с площ 120 кв. м, построени в имот пл. № ****, находящ се в [населено място], и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Решението е окончателно.

Мога ли да стана собственик на реката или какво се случва, ако водата отнесе имота ми

Решение № 147 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева

 

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

чл. 290 ГПК

чл. 53, ал. 2 ЗКИР

чл. 10б ЗСПЗЗ

чл. 11, т. 1 ЗВ

чл. 31, ал. 1 и ал. 3 ЗВ

§ 1, т. 27 ДР на ЗВ

 
 

Съгласно чл. 11, т. 1 ЗВ водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост и като такива не могат да се възстановяват. Когато водите на реки в резултат на естествени процеси, включително и природни бедствия образуват ново корито и изоставят старото, новозаетата земя става държавна собственост, а изоставеното место остава държавна собственост - чл. 31, ал. 1 ЗВ. Ако е проведено мероприятие, довело до връщане на реката в старото й корито, засегнатият собственик възстановява правото си на собственост върху парцела, т.е. той не става публична държавна собственост. Когато технически е невъзможно, или икономически неизгодно възстановяване на предишното положение, собственикът се обезщетява по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ с равностойна земя от държавния поземлен фонд - чл. 31, ал. 3 ЗВ.

 
 


________________________________

Производството е по чл. 290 от ГПК

С определение № 183 от 28.03.2014 г. по касационна жалба на държавата, представлявана от областен управител на област с административен център С. е допуснато касационно обжалване решение № 454 от 20.11.2013 г. по гр. д. № 430/2013 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 114/17.07.2013 г. по гр. д. № 295/2012 г. на РС-Чепеларе. С последното е признато за установено по отношение на държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] със заповед № РД-18-58/28.08.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК-София ищците Р. Я. Ш. и С. Я. К. са собственици на поземлен имот № 1833, отбелязан с кафяв цвят на скица № 1 към заключението на вещото лице, подписана от съда, съставляваща неразделна част от решението, който имот е с площ 1390 кв. м., отразен с № 80371.240.6, както и че частта от този имот с площ 363 кв. м. колорирана в жълто на същата скица е нанесена неправилно в очертанията на имот № 80371.0.285 по одобрената кадастрална карта и имотен регистър.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като имот № 80371.0.285 по одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър е "воден обект", съставлява корито на река "Ч." и съгл. чл. 11, т. 1-5 от Закона за водите е публична държавна собственост, което не позволява да бъде реституиран. Твърди се че са допуснати съществени процесуални нарушения, защото назначеното вещото лице - геодезист не е компетентен да определи дали процесният терен е част от прилежащата площ към реката и защото не е уважено искането за отлагане на делото поради това, че новия министър не е подписал ново пълномощно. Поради допуснатите процесуални нарушения, се твърди и необоснованост

Ответниците по касация оспорват жалбата. Позовават се на това, че речното корито в частта, в която попада процесния имот с площ 363 кв. м. не е реализирано, че ответникът не е поискал хидротехническа експертиза в отговора към исковата молба, а пълномощно е могло да бъде изпратено своевременно и по електронната поща.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: кои земи съставляват прилежащи земи на реки и кога е налице пречка за реституция по ЗСПЗЗ на земи, попадащи край речно корито, или засегнати от такова и как се установява това.

По правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно § 1, т. 27 от Закона за водите "прилежащи земи на реки" са земите от леглата на реките, които се заливат при ниво на средните води. В т. 81 от същия параграф, понятието "речно легло"е определено като "елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речно корито и крайбрежните заливаеми ивици, а съгл т. 21 от същия текст, "ниво на средни води" е нивото на водната повърхност, което съответства на средното многогодишно водно количество, протичащо по речното легло; За всяка река във всеки неин участък определянето на прилежащата земя е конкретно според тези показатели и изисква специални знания, поради което съдът и служебно е задължен да назначи съдебно хидротехническа експертиза със специалист в тази област до колкото се касае за императивно правни норми и предвид приетото в т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 11, т. 1 ЗВ водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост и като такива не могат да се възстановяват. Когато водите на реки в резултат на естествени процеси, включително и природни бедствия образуват ново корито и изоставят старото, новозаетата земя става държавна собственост, а изоставеното место остава държавна собственост - чл. 31, ал. 1 ЗВ. Ако е проведено мероприятие, довело до връщане на реката в старото и корито, засегнатия собственик възстановява правото си на собственост върху парцела, т. е. той не става публична държавна собственост. Когато технически е невъзможно, или икономически неизгодно възстановяване на предишното положение, собственикът се обезщетява по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ с равностойна земя от държавния поземлен фонд - чл. 31, ал. 3 ЗВ.

По касационната жалба:

Предявен е иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за частта от проектен имот № 80371.240.6 с площ 363 кв. м. колорирани в жълто на скица № 1, неразделна част към решението. Ищците твърдят, че са собственици на основание наследство, реституция по ЗСПЗЗ и доброволна делба на целия имот, но част от него е нанесена неправилно в очертанията на имот № 80371.0.285, записан като воден обект - публична държавна собственост. Правният интерес от предявяване на иска е обоснован от това, че Б. дирекция е възразила срещу подпълване на кадастралната карта с възстановения имот. Държавата счита, че не е имало основание за реституция на процесната част, защото тя попада в очертанията на воден обект, който е публична държавна собственост.

По делото е установено, че след влизане в сила на Закона за водите /28.01.2000 г./ с решение № 2143 от 25.02.2000 г. е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници на ливада от 1,390 дка в строителните граници на [населено място] м. "П. хан" имот 123 от кв. 93 по кадастралния план от 1999 г. на наследници на Р. З. Л., при граници А. М., река и дере, установен с емлячен регистър от 1949 г. За издаване на решението е представено у-ние по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ от Общината, в което е посочено, че имота попада в парцел I-мебелен завод" и са описани границите, посочени в решението. Към удостоверението е приложена скица / л. 9 от делото на РС/. С договор за доброволна делба между наследниците от 14.02.2005 г., възстановеният имот е получен в дял от двете ищци. Извършено е попълване на кадастралната карта на основание заповед № 155 от 19.05.2000 г. с нов имот 1833 в очертанията на парцел I-мебелен завод, който след това е заснет в кадастралната карта с № 80371.240.6. Б. дирекция е възразила за попълване на частта от имота, попадаща в очертанията на имот № 80371.0.285 - водно течение на р. Ч. - държавна собственост.

Според назначената геодезична експертиза, възстановеният и заснет с № 1833 имот не е включван в плановете от 1922 и 1962 г. и е подпълнен със заповед № 155/2000 г. по плана, действащ към този момент одобрен 1978 г. Според вещото лице, бреговете на реката на место са различни от нанесените в плана, а на место фактически речното корито е на изток от процесния имот. Той съставлява висока площадка, която е образувана с натрупване на земни маси през годините на интензивно строителство и тя не съставлява водно корито, не пречи и на водното течение. Според вещото лице, процесният терен не съставлява и "принадлежащи земи на реки" по смисъла на § 27 от допълнителните разпоредби на ЗВ, но не посочва въз основа на какви показатели на реката е направил този извод.

Въззивната инстанция е потвърдила решението на РС, като е възприела изводите на вещото лице. че речното корито в частта на процесната площ не е реализирано, а минава на изток от него и не е пречка за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в какъвто смисъл е било и удостоверението по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ.

Решението е постановено в противоречие с чл. 11 и чл. 31, ал. 1 и 4 ЗВ и в нарушение на процесуалните правила, а като резултат е и необосновано. Съдът не е изследвал въпроса какво е било коритото на реката към момента на образуване на ТКЗС и как и кога е променяно и къде е бил имота на ищците - дали е попадал във водното корито по-рано, възможно ли е и икономически целесъобразно ли е възстановяването на предишното корито на реката. Не е изяснено каква е била и каква е сега прилежащата земя към реката в участъка на процесния имот и дали той попада в нея, за да се направи обоснован извод дали подлежи на възстановяване до колкото има данни, че сега имота фактически не е част от коритото и ако не попада и в прилежащата земя към реката. Земята е възстановена в производство пред ОСЗГ, като не е провеждано съдебно производство, поради което е възможно извършването на косвен съдебен контрол на решението на ПК, съгласно .

По изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав за извършване на посочените съдопроизводствени действия - назначаване на хидротехническа експертиза за изследване на посочените обстоятелства, касаещи приложението на чл. 31, ал. 1, или ал. 3 ЗВ.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 454 от 20.11.2013 г. по гр. д. № 430/2013 г. на Окръжен съд-Смолян,

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.


Данни за делото и връзка с други актове:
  • Допълнителна информация за Дело № 1070/2014 г. по описа на I г. о. на ВКС - виж тук
  • Образувано във връзка с Дело № 430/2013 г. на Окръжен съд - Смолян - виж Решение № 454 от 20.11.2013 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 430/2013 г.
  • Връзка с други актове по делото:
    • Определение № 183 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева

сряда, 1 ноември 2017 г.

История от 2010 за ВЕЦ Петрово - Разкриха серия от лъжи за фалшиви аварии и обещания на бивши и настоящи политици

24 юли 2010
https://www.struma.com/obshtestvo/razkriha-seriya-ot-luji-za-falshivi-avarii-i-obeshtaniya-na_10135/


5-има кметове се събраха на водохващането над Петрово и с очите си видяха защо от седмица чешмите в селата им са сухи: Река от изворна вода гълта ВЕЦ, майки пълнят туби, перат на ръка, децата се изприщват без баня


Цяла река с чиста питейна вода с дебит около 3 кубика се отклонява от водохващането на Петрово, община Сандански, за производството на ток в старата мини ВЕЦ край селото и е основна причина от години през летните месеци 16 села от съседните Петричка и Санданска община да са със сухи чешми със седмици, установиха при специалното си посещение на водохващането кметът на петричкото село Капатово Огнян Куков, на Кромидово Венета Илиева, на Ново Кономлади Александър Кобуров, на Тополница Любен Маринополски и на санданското село Катунци Георги Коцев.

Другата основна причина е малкият капацитет на стария водопровод, захранващ селата, който не позволява изтичащата за ток чиста карстова вода да бъде вкарана в него, за да се увеличи дебитът му.

Преди две години е изготвен проект за нов водопровод на стойност 18,5 милиона лева. За изготвянето му Санданска и Петричка община платиха по 35 000 лева, но оттогава е замразен. Преди парламентарните избори през 2009 година тогавашните кандидат-депутати от ГЕРБ Любен Татарски от Разлог и Атанас Камбитов от Благоевград и областният координатор на ГЕРБ Костадин Хаджигаев обещаха, че ще направят всичко, за да стане проектът факт, но забравиха обещанието си, коментираха кметовете. Сред местното население се породили съмнения, че далите обещания на избирателите политици от управляващата партия са забравили обещаното, за да не засегнат интересите на мини ВЕЦ - Петрово.

Повече от седмица селата отново са със сухи чешми, кметовете им пак чули старите оправдания от "ВиК", че има много аварии по водопровода. Тъй като нито селските кметове, нито хората вече вярват на оправдания, Огнян Куков, Любен Маринополски, Александър Кобуров и Венета Илиева решиха да направят проверка и да установят причините за сушата във водопроводите, която от години се повтаря всяко лято. Те тръгнаха към водохващането в планина Али Ботуш, на 5 км от село Петрово. Към тях се присъедини и кметът на Катунци Георги Коцев.

Първоначално обяснението за безводието бе, че хора от санданските села Хърсово и Катунци се включват във водопровода и отклоняват вода за поливане. Но когато за пръв път петричките управници лично посетиха петровското водохващане заедно с репортер на "Струма", установиха, че основната причина в селата им да няма вода през лятото е отклоняваната река с питейна вода за петровската мини ВЕЦ. По пътя кметовете не откриха нито една авария на водопровода, на която да работят работници от "ВиК", въпреки че сутринта отново ги излъгали, че има пробив и затова няма вода.

Преди тръгване към водохващането управникът на Капатово Куков описа положението и отправи тежки укори към депутати и управляващи: Кметовете на шестте петрички села Капатово, Тополница, Генерал Тодоров, Марикостиново, Кромидово и Ново Кономлади сме силно притеснени. От седмица пак сме без вода. Постоянно ни отговарят, че има по три-четири аварии на ден, и казваме това на хората, които се мъчат без вода, но вече не ни вярват. Знаем, че дебитът на петровското водохващане е 800-900 литра вода в секунда, а в селата получаваме едва 75 литра в секунда. Мислехме, че вина има административното деление, тъй като петричките села взимаме вода от санданското "ВиК" и се смятахме за пренебрегнати. Но се убедихме, че и в санданското Хърсово нямат вода. Затова отидохме на водохващането да установим причината за липсата на вода и тя се оказа, че е в пилеенето й от ВЕЦ-а.

Проектът за нов водопровод, изготвен от инж. Гешев от София преди две години, предвижда нашите села да получават по 125 литра в секунда, което ще реши тотално проблема. Бяхме излъгани от господата Любен Татарски, Атанас Камбитов и Костадин Хаджигаев. Преди изборите през 2009 година бяха при нас всеки ден и ни обещаваха да решат въпроса с питейната вода. Показваха ни проекта, обещаваха, агитираха ни да гласуваме за тях. Знаехме, че ни лъжат, но се правехме на балами, надявахме се на нещо добро. Нашата работа стана като приказката за момата, която се хвалела: Аз си го лажа, он си ме е...". След изборите тези господа и телефоните не си вдигат. А Татарски обещаваше: Какъв депутат ще съм, ако не мога да намеря 20 милиона лева да направя тоя проект. Нека сега си признае какъв депутат е. Според мен слабо им е лобито в парламента на депутатите от региона. Сега Татарски прехвърля топката на петричкия депутат от ГЕРБ Митко Захов, а той прави срещи с нас, за да покаже, че е заинтересован. Положението е непоносимо, едва спираме хората в селата си от бунт, заключи Куков.

Кметът на Катунци Георги Коцев припомни на колегите си, че и депутатът от ВМРО от предишното народно събрание Борис Ячев също обещавал съдействие за решаването на проблема, и коментира: Към петровския водопровод сме свързани 16 села от Петричка и Санданска община. Карстовият извор е в дълбока пещера над Петрово. При изтичането се отклоняват 2,9 кубика чиста питейна вода, в която живеят пъстърви и раци, за ток в петровската ВЕЦ. Преди години от "ВиК" се опитаха да вкарат водата във водопровода, но той няма такъв капацитет, не може да я поеме и водата се връща. Строен е през 1960 година и е амортизиран. Вода в извора има, а в тръбите няма. А и вецът в Петрово работи 24 часа в денонощието. Единственото решение е новият водопровод, заключи Коцев.

След посещението си на водохващането селските кметове стигнаха до извода, че разходите, които се правят за отстраняването на честите аварии на водопровода, ако има такива, са много повече, отколкото ще струва новият проект. Добре е това да се осъзнае от управляващите, които трябва да поставят интересите на хората над интересите на ВЕЦ-а.

Докато политиците са забравили обещанието си за новия водопровод и нехаят, прикривайки се зад чести аварии, страдат майките и децата в селата. Хората от Ново Кономлади, Капатово и Хърсово всеки ден идват с туби в Кромидово, за да пълнят от уличните чешми, захранвани от стария водопровод, в който кой знае защо вода има. Майката Ани Николова от Кромидово каза: Всяко лято е много трудно без вода. Пълним от уличните чешми, мъкнем и перем на ръце, пералня не можем да включим.

Етърва й Емилия Николова я допълни: Не можем да си изкъпем децата, изприщиха се.

И двете жени бяха категорични: Ако кметовете ни кажат да протестираме, подкрепяме ги и излизаме веднага.



Повече за ВЕЦ Петрово https://dams.reki.bg/0210-dam/0210-dam

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ